Старогръцка литература 2007-2011

Изпит по старогръцка литература КФ 2012

2012-01-30T03:43:00.000-08:00

А. Изпитни теми:

І. Омировият епос. Какво знаем за Омир. Преводи и представяния на български. Разлики между “Илиада” и “Одисея”

ІІ. Хезиодовият епос. Какво знаем за Хезиод. Разлики между “Теогония” и “Дела и дни”

ІІІ. Лирика от епохата на архаиката 1.
Формални и съдържателни особености на елегията и ямба. Представете накратко един елегически и един ямбически поет по ваш избор.

ІV. Лирика от епохата на архаиката 2.
Солов и хоров мелос. Представете накратко Сафо и Пиндар (Първа Олимпийска ода).

V. Трагедия. Възникване на жанра и организация на представленията. Аристотел за трагедията. Какво знаем за трагиците от класическата епоха. Преводи и изследвания върху трагедията на български. Трагичното в “Едип цар”

VІ. Историография. Херодот. Съдържание на “Историята”. Историята на персийската империя според Херодот. Влияние и присъствие на други поетични и прозаически жанрове в Херодотовата историография.

VІІ. Историография. Съдържание на “История на Пелопонеската война”. Тукидид за развитието на гръцката цивилизация (І, 2-19). Съпоставянето на атинския и спартанския обществен живот (ІІ, 35-46). Тукидид за своя метод (І, 1, 20-22, V, 26). Човешкото поведение в условията на природна или обществена катастрофа (ІІ, 47-57, ІІІ, 81-84)

VІІІ. Реторика. Възникване. Реториката през V в. Софистическото движение – откъде знаем за софистите.

ІХ. Особености на комическия жанр. Аристотел за смешното и комедията в „Поетика”. Етапи в развитието на атическата комедия.

Х. Общо представяне на запазените Аристофанови комедии. Сюжет и структура на „Мира” на Аристофан.

ХІ. Форми на философстването и на философския текст: фрагмент (Хераклит), диалог (Платон), трактат (Аристотел), диатриба (Епиктет).

ХІІ. Общо представяне на Платоновите диалози. Сюжет и структура на „Хармид”.

ХІІІ. Мястото на философията в рамките на старогръцката литература. Аристотел за същността на философията („Метафизика”, А, 1-5).

ХІV. Реториката през ІV в. Сравнение между Изократ (“Панегирик”) и Демостен (“Филипики”).

ХV. Сюжет, структура и жанрови особености на „Мъчният човек” на Менандър.

ХVІ. Античен роман – обща характеристика на жанра; представители. Сюжет и особености на „Дафнис и Хлоя” на Лонг.

Б. За провеждането на изпита

а. Студентът говори по една от изпитните теми, получена по жребий.
б. Обсъждане на курсовата работа

**

Курсовите работи трябва да бъдат изпратени на доц. Гочев и д-р Панова до 8 февруари, сряда.
Изпитът ще се проведе на 10 февруари, петък, от 16 ч. в каб. 175

Кратка история на старогръцката литература (планове на лекциите)

2011-11-14T12:34:00.000-08:00

Увод (6 окт., 2011)

І. За литературата най-общо. Защо четем

1. Смисълът на заниманието с художествена литература

Изучаването на какъвто и да е предмет би трябвало да започва с въпроса за смисъла на това занимание. Нека видим защо човек чете (слуша, произвежда) художествена литература. Литература може да се чете за развлечение (от интерес към “разказваното”). Също поради специализиран (професионален, подчертан любителски) интерес – за да се види “как” нещо се разказва или показва с думи...

2. Значения на думата. Защо литературните произведения се записват. Същност на художествената литература.

На български език думата “литература” има две основни значения. Първото е просто “художествена литература” (белетристика), а второто – всякакви записани текстове. Затова се говори за “научна”, “справочна”, “специализирана” литература. Художествената литература, особено ако произведението е голямо, обикновено се записва. Главната причина за това е, че човешката памет не задържа твърде дълги текстове...

ІІ. Как старогръцката литература е станала класическа

1. Оригинална и преводна литература

Съществуващите записани литературни произведения образуват общото литературно наследство. Това наследство естествено се дели според езици, а исторически - според народи и епохи. Наред с това някои произведения биват избирани и предлагани за “образованe”. Един от видовете образоване е усъвършенстването на езика, с който си служим, и много често това е официалният език на държавата. За предпочитане е произведенията да бъдат оригинални (първоначално написани на този език), а не преводни...

2. Възприемането на старогръцката литература от другоезичните народи

Чрез латиноезичното образование старогръцката литература е станала известна и е била препоръчана за образцова (класическа) и на онези западни европейски народи, които са развили чрез писменост своите езици по-късно от латинския и в повечето случаи под негово влияние. През първите векове на западното средновековие (след разрушението на Западната империя през V в.) образованието е било латиноезично. Образователният живот почти напълно е съвпадал с църковния...

ІІІ. Гръцката традиция

1. Кои са древните гърци

Древните гърци били народ, който се е отличавал сред останалите най-напред с езика си, а после и с общите си обичаи, които се поддържали чрез отделни (местни) и общи (общогръцки) празници. В класическата древност, за която говорим, и през която се е развила литературата им, те не са били обединени в една държава. От края на ІV в. пр. Хр. нататък полисите са били зависими в различна степен от македонското царство, а от ІІ в. пр. Хр. – от римската държава. Изразът „древни гърци” предполага, че става дума за езичници (нехристияни), живели преди появата на Благовестието.

2. Източната Римска империя - християнска и гръкоезична

След разделянето на Империята, което е започнало към края на ІІІ в. с реформите на Диоклециан и след немалко колебания е завършило в края на ІV-ти със смъртта на Теодосий І, константинополската й част е запазила латинския език в администрацията и правото, но в религиозния живот, образованието, търговията и всекидневието гръцкият се е ползвал повече от латинския. Употребата на латинския намалява поради много причини – хаосът на Запад, причинен от нападенията на различните германски племена и на хуните; упадъкът на Западната империя и превземането на самия Рим; откъсването на западните територии от контрола на Константинопол, въпреки усилията на императори като Юстиниан (VІ в.) и Константин ІІІ (VІІ в.), които временно отвоюват части от Запада; усилването на разногласията с Римската църква...

3. Новата гръцка държава и нейната национална доктрина

Самостоятелна гръкоезична държава се появява отново в началото на ХІХ в. Тя е кралство, чийто монарх произхожда от немска владетелска династия. Тази държава приема името Гърция (Hellas), макар че са били възможни и други названия. Независимите гърци, както сърбите, а след няколко десетилетия и българите, са се надявали, разширявайки територията си, да съберат всички свои сънародници в една държава, и, ако е възможно, да възстановят под някаква форма някогашната православна империя. Тъй като официалният език на новата държава е гръцки, гражданите й претендират, че са етнически наследници на древните гърци – че са по същество същият народ, само че не езически, а християнски...

4. Старогръцки и новогръцки. Кому принадлежи старогръцката литература

Едно от следствията на тази национална доктрина е, че цялата гръкоезична литература през вековете – както художествена, така и друга – се оказва културна собственост на народа, населяващ модерната гръцка държава и говорещ на новогръцки език. Относно това убеждение - че древната гръцка литература някак „принадлежи” на съвременните гърци, защото е написана на „техния” език и е произведена от „същия” народ, може да се каже следното...

ІV. Начини да се изучава литературата. Видове отношение към произведенията на литературата и изкуството

В подхода към старогръцката литература през вековете са съществували различни гледни точки, много от които се използват и днес.
Социологическата (също и диалектико-материалистическата, марксистка) гледна точка отрича „националността” като решаващ фактор и твърди, че литературата, като всяко културно явление, е резултат от определени обществени (или обществено-икономически) отношения, които се появяват във всякакви общества на определена степен на развитие и са сравнително слабо зависими от езика и „националния характер”. Тази гледна точка посочва като свое особено достойнство „научността” и „обективността”. На тази основа през ХХ в. бяха написани и преведени на български няколко истории на древна Гърция и на старогръцката литература...

***

Епосът на Омир (20 окт.)

І. Омир и европейският епос

1. Омир като начало на европейската литература
Преподаването на старогръцката литература, а и изобщо на историята (държавна и културна) на старите гърци почти винаги е започвало с Омировия епос. Същото се отнася и за преподаването на “европейските” литература и история.
Самите гърци много рано са определили своите територии като част от “Европа” и са ги различавали от териториите на Азия и Африка (която тогава наричали “Либия”). Това разделение, засвидетелствано и подчертано от Херодот, е възприето от по-късните “европейци” и е останало и досега. Все пак голяма част от сушата, която ние сега наричаме Европа, е била непозната и дори неизвестна за гърците...

2. Какво значи “епос”

“Епос” е дума, сродна на глагола eipein (говоря, казвам) и несъмнено има основно значение на “дума, реч, словесно изложение”. Думата е послужила за означение на поемите в хекзаметър (независимо дали са художествени произведения или не) и поради голямата им популярност другите й значения са отстъпили. Аристотел забелязва, че поетическите и непоетическите произведения не би трябвало да се наричат с една и съща дума само защото са съчинени в едни и същ размер. Дали заради казаното в „Поетиката” или по други причини, но след класическата епоха думата „епос” се отнася преди всичко до художествени произведения, чийто образец е Омир...

ІІ. За Омир

1. Древността за Омир

Няма оцелял автор от класическата епоха, който да казва нещо определено за произведение или автор, по-ранни от Омир и неговите поеми. Херодот казва, че представата на гърците за техните божества е оформена от съчиненията на Омир и Хезиод. Според него те са живели „400 години преди нас” – значи ги поставя в средата на ІХ в. Аристотел (който е един от най-важните ни източници, тъй като специално е проучвал историята на литературата), никъде не говори за конкретни поети, които, по негово мнение, биха могли да са по-ранни от Омир. Той е уверен, че някаква поезия е имало още в най-древни времена , далеч преди Омир, но че Омир надминава всички и че той създал някои от съществените й форми...

2. Какво може да се знае за Омир

Много пъти е казано, че за самия Омир – предполагаемият древен поет, този, комуто от най-ранно време се приписват „Илиада” и „Одисея” – нищо сигурно не се знае. А кога твърдим, че знаем нещо сигурно за някой древен автор или изобщо за кой да е човек, все едно кога и къде е живял? Ако не сме го срещали (1) лично, би трябвало да разчитаме на (2) свидетелства, на които можем да се доверим. Най-добре е, ако поне тези свидетелства са дадени от (2a) очевидци. Така Херодот е проучвал войните през първата половина на V в., когато още не е бил роден или е бил дете, но пък мнозина от участниците в тях са били живи...

ІІІ. “Илиада” и “Одисея”

1. Епическата фабула

а. действие и характери
„Илиада” и „Одисея” са големи фабулни (казва се и „сюжетни”) произведения. Това значи, че единството им (това, че тази поредица от стихове е нещо единно, цялостно, а не случайно събрани изречения) се осигурява най-напред от разказа за едно определено действие, в което се различават начало и край, а до края се достига след перипетии (събития, създаващи несигурност относно изхода). За да се представи такова действие са нужни персонажи, които да действат с определени намерения, при чието осъществяване да се сблъскват с трудности, докато накрая се стигне до изхода, все едно дали той е успешен или не. В действията на героите се проявяват техните характери, както казва Аристотел, когато дава дефиниция за литературен (а и не само) характер...

б. размери на епическото произведение
“Голямо” произведение е това, което не може да бъде изслушано или прочетено наведнъж (без прекъсване). Всеки може да провери, че за внимателното изслушване или прочитане на една Омирова песен (около 500 стиха) са нужни 40-50 минути. Но колкото повече напредва текстът, толкова по-трудно става да се задържи първоначалната скорост поради увеличаващата се информация, с която паметта трябва да се справи, и отслабващото внимание. Така че макар теоретично всяка от поемите да може да се прочете за едно денонощие, в действителност човек се нуждае от три дни (ако прави само това) до една седмица (ако има и други занимания)...

в. представяне на произведението (кратко и дълго)
Когато пристъпваме към разбиране на кое да е фабулно произведение, първо е нужно да обхванем в ума си действието. Това, че сме го обхванали, се доказва чрез изложение (разказ за действието). То може да бъде с най-различна големина. Освен това разказвачът може да избере дали да си послужи с имената, или не. Във втория случай е нужно по-голямо усилие, защото трябва да решим “какви са” героите, а не просто да ги назовем – което авторът вече е направил. Ето пример за кратко изложение без имена.
“Една съюзническа армия обсажда град. По време на обсадата избухва конфликт между главнокомандващия и най-влиятелния войн, който е и вожд на една от съюзническите войски...

2. Конструкция (композиция) на поемите

Поемите съдържат множество повторения от различен вид – на епитети, на стихове, на отделни сцени, на действия, състоящи се от няколко отделни сцени. Това означава, че или Омир е съчинявал поемите си по памет, или е бил силно повлиян от такива поеми. Повторенията облекчават запомнянето, поддържат ритъма на съчинението и дават възможност на слушателя да възприема по-лесно казаното – защото повтарянето забавя притока на нова информация. Все пак повторенията в “Илиада” са много повече, отколкото в “Одисея”. Тази и някои други разлики (примерно, особената композиция на “Одисея”) са причина още през античността да се твърди, че втората поема е съчинена от Омир много по-късно, и дори, че е произведение на друг автор.
Да видим композицията (конструкцията) на “Одисея”...

ІV. Географията на света според Омир

Омир е запознат в подробности с географията на Егейско море (островите), континентална Гърция на север до планините (Рило-Родопския масив) и крайбрежието на Мала Азия – може би няколко десетки километра навътре в сушата. Известен му е Кипър, близкоизточното крайбрежие – “Финикия”, Египет и Етиопия. Представите му за Средиземно море на запад от йонийските (“одисеевите”) острови са смътни...

V. Влиянието на Омир

Омир е най-влиятелният и най-четеният автор през античността, а може би и до днес. Той е най-цитираният както през класическата епоха и елинизма, така и до края на античността (от езическите автори). Запазен е в най-много и най-стари кодекси, а също и в най-много папирусни фрагменти.
Множеството поеми от VІІ-VІ в., посветени на троянските събития, са изчезнали най-вероятно защото художествената им стойност е била несравнимо по-ниска...

***

Епосът на Хезиод (3 ноем.)

І. За живота на Хезиод

Името на Хезиод много често се споменава заедно с това на Омир. Най-малко от V в. пр. Хр. нататък, както се разбира от споменатото място при Херодот, се е мислело, че Хезиод е бил или от същото поколение, или по-млад, но все пак по-ранен от всички останали гръцки поети.
За живота на Хезиод се знаят повече и много по-сигурни факти в сравнение с Омир, защото той сам говори за себе си в „Теогония” и „Дела и дни”. Първо, на едно място в “Теогония” се казва така: Нявга научиха те Хезиод на божествена песен, както пасеше овце на свещен Хеликон във полите (ст. 22-23)...

ІІ. Хезиодовият епос

1. “Теогония”

Поемите на Хезиод се наричат епически, защото също като Омировите са написани в хекзаметър. И все пак тези текстове са толкова различни от Омировите, че ако приемем „Илиада” и „Одисея” за художествена литература, тогава трябва да кажем, че „Теогония” и „Дела и дни” са нещо друго. При тях словото, макар и в стихове, не служи за да изобразява; или, както би казал Аристотел, Хезиод не е поет.
„Теогония” е нещо като справочник за боговете, за които се споменава у Омир. Разказва се историята на вселената поред, „от самото начало”. Най-напред е имало четири „неща” – Хаосът, Земята, Ерос, Тартар...

2. “Дела и дни”

Омир и Хезиод са съгласни, че светът на боговете се отличава от света на хората, и че за двата свята може да се говори поотделно. Наистина, между тези светове има контакт, но той не е симетричен - боговете могат да се намесват в човешките дела когато пожелаят, а обратното става само в крайно редки случаи. При Омир за боговете и хората се говори почти наравно във всяка от поемите, особено в „Илиада”. Ако не се разказва за някоя божеска намеса „долу”, тогава просто погледът на автора се мести: какво се случва на земята, и какво – на Олимп. При Хезиод обаче на всеки от световете е посветено отделно произведение: „Теогония” е за боговете, и изобщо за първоначалните, дълговечните, „надчовешки” същества, а „Дела и дни” е за хората, и по-точно – за всекидневието им.
Несъмнено, Хезиод е бил наясно, че съставя енциклопедия на онова, което всеки човек по негово време би трябвало да знае...

ІІІ. Нехудожествената литература

1. Хезиод в историята на литературата

Вижда се, че произведението на Хезиод не принадлежи към това, което наричаме „художествена литература” (poiesis, “поезия”). Макар и в стихове, те са по-скоро съобщения и разсъждения (logoi). Ако преподаването на античната литература се ограничаваше само с белетристиката, Хезиод несъмнено би трябвало да бъде оставен настрана, също както историците, ораторите и почти цялата философия. Но по традиция в курсовете по антична литература се включват и произведения, които не са белетристика. Причина за това е твърде голямото им значение в историята на словесността изобщо и ползата от тях за разбирането на старогръцкия свят.

2. Нехудожествената литература – същност и елементарни форми

Нехудожествената литература се отличава от художествената с това, че съществува не за „изобразяване”, а с практическа цел – нещата се казват, за да се постигне нещо извън представата за казаното. Тя се познава най-напред по това, че е по-близо до естествената реч – защото стихотворението е обработка на словото, при която общуването се забавя (говорещият не казва непосредствено каквото би желал, а се бави, докато му придае форма).
Сред най-елементарните форми на практически ориентираното слово са молбите (заповедите) и съобщенията – защото, за да се постигне нещо, първо трябва да бъде изречена волята на желаещия, а след това да се даде информацията, от която изпълнителят се нуждае...

ІV. Хезиод и Изтокът

На нас, а и на древните, Омир изглежда напълно оригинален, тъй като не са се запазили по-ранни гръкоезични епически (пък и каквито и да е) произведени, от които той може би е бил повлиян. Но и в близкоизточната литература е трудно да се открие нещо подобно. Сравненията с библейските текстове, писани по същото време, показват общност на материалната култура и на места се виждат аналогични държавни и религиозни организации; но предшественик на Омир в епическата поезия на Изток не е известен.
При Хезиод обаче е друго, там външните влияния са очевидни, макар и пътят, по който те са стигнали до него, да е неизвестен. Има няколко неща, които не просто напомнят за написаното в първата книга на Библията, но изглеждат като почти сигурни свидетелства за влиянието на източни религиозни, космо- и антропогонични представи върху Хезиод.
Най-напред, самата идея да се разкаже за “образуването на видимия свят”...

***

Лирика и ранна философия (10 ноем.)

А. Лирика

І. Оцеляване на лирическата поезия

Разцветът на повечето от известните пределинистически гръцки лирици се пада във времето между 700 и 500 г. пр. Хр. (VІІ-VІ в.). Сред тях няма нито един, чиито произведения да са запазени изцяло или поне чрез някакъв представителен сборник. За сравнение ще кажем, че приписваното на Омир е запазено почти изцяло (ако не се смята „Маргит”), а от Хезиод са загубени няколко произведения, но двете, които по-общо признание са най-важни, са оцелели. Лириците от VІІ-VІ в. обаче са стигнали до епохата на книгопечатането само чрез цитати в произведенията на други автори и благодарение на т.нар. Палатинска антология – сборник, съставен най-напред през елинизма и допълван векове след това, включително и след изчезването на Западната империя. В модерната епоха се откриват и още фрагменти, записани на папирус – това продължава и до днес.

ІІ. Разделение на лириката

През античността разделението на поетическите жанрове се е правело обикновено с оглед на метриката и музикалния съпровод на произведенията, а след това се е обръщало внимание на темите и „художествеността”. Това, което от началото на елинизма насам се обединява под названието „лирика”, преди това не се е мислело като едно цяло. Дори Аристотел, който разграничава онова, което изглежда едно (“епосът”) или съединява онова, което се смята за несвързано (художествените произведения в проза), не говори общо за „лирика”, а само изрежда названията на различни видове...

ІІІ. Разпространение и теми

В по-ранния период (приживе на Омир и сигурно преди него) епическите песни са се изпълнявали на празници на аристократични семейства, както е разказано в “Одисея”. По-късно, поради големия им успех, те се изпълняват на всякакви празници, а след това навлизат и в образованието. Хезиод първо бил слушан от по-обикновени хора, но после интересът към него е нараснал заради образователния и нравствен смисъл на произведението му.
Лирическата поезия няма свой “върховен поет”; не може да се говори дори за двама или трима най-влиятелни. Успешните лирици са много и са се появили почти навсякъде из гръцкия свят. Алкман и Тиртей живеят в Спарта, Алкей и Сафо – на Лесбос, Архилох от Парос се е движел из егейските острови (до Тасос)...

ІV. Относно понятието за лирика

И така, тези автори донасят нещо ново в сравнение с по-ранните епически поети. Това е гледната точка на жената, на самотника, несемейния, наемния войник-авантюрист, участника в гражданските бунтове. Поради това, че тази поезия допуска да се прояви фигурата на самотника, се появява и представянето на „вътрешния живот” – това е нещо ново в сравнение с епиците....

Б. Философия

І. Кое е общото между тях

На пръв поглед философията няма много общо с лириката. Още по време на класическата епоха тя започва да се пише в проза; освен това като вид словесност тя не е „имитация”... Една от причините за сближаването им е, че философията „преди Сократ” – значи преди средата на V в. - често се пише в стихове...

ІІ. Разпространение и произход

Философията, също като лириката, няма един център. Това я отличава от драмата, в която Атина е несъмнен лидер. Когато се говори за начало на философията, най-напред се споменават малоазийските (йонийски) философи от Милет – Талес, Анаксимандър и Анаксимен. Но Ксенофан от Колофон също философства. Питагор, който създава школа в Италия, също е роден близо до тези места – в Самос.
Към философите може да се причислят така наречените „мъдреци” – хора, прочути не толкова с написани съчинения, колкото с делата с за държавата и влиянието си върху съвременниците...

ІІІ. Части и теми на философията

Философстването в ранната епоха има отношение, от една страна, към науките. Талес се е занимавал с математика (доказвал е теореми) и природознание (правел е метеорологични и свързани с тях стопански прогнози). За Анаксимандър се твърди, че е изработил първата географска карта. Питагор също е бил математик (откривател на известната теорема), но се е интересувал и от числовите начала на музиката...

***

Пиндар (24 ноем., 2011)

І. Сведения за живота му

Пиндар е вторият най-известен беотийски поет след Хезиод. За него има достатъчно сведения, дадени изрично в запазените оди, или такива, които могат да се изведат от казаното в одите, тъй като той ги пише по повод на определени празници и споменава множество реални личности и исторически събития, на които е свидетел. Запазени са и няколко биографии и статията в енциклопедията Суда (ІХ в.), но много от сведенията в тях се опират на одите.
Пиндар е роден недалеч от Тива...

ІІ. Епиникият

1. Общогръцките игри

Една от най-характерните културни институции, чрез която древните гърци са се отличавали сред съвременните им народи и благодарение на която са се чувствали като един народ, е институцията на общогръцките игри. Най-стари са олимпийските за чието начало е приета датата 776 г. пр. Хр. Олимпийските игри са били толкова важно събитие, че един от главните начини за отчитане на времето е станало броенето “по олимпиади” (периодът от 4 години между два празника). Това броене е оцеляло до края на античността и е било ползвано и от византийските хронисти...

2. Формална структура на епиникия

Според биографиите Пиндар е съчинявал поезия в различни жанрове, но от произведенията му е оцелял само сборникът с епиникии, състоящ се от четири книги, тъй като одите са разделени според 4-те празника. Епиникиите са общо 45, а стиховете – около 6 000, което прави Пиндар най-добре запазеният от старогръцките лирически поети.
Метрически епиникият се състои от поредици стихови единства, събрани в тройки – строфа, антистрофа и епод. Думата “строфа” значи “завъртане” и се отнася до част от лирическо произведение, изпълнявано от хор (хоровите партии в трагедията също са лирически произведения). Най-вероятно хорът се е движил...

3. Трудности при разбирането

При първа среща с Пиндаровия епиникий читателят обикновено е много затруднен. Една от причините е големият брой имена – на исторически и митологични персонажи, на географски места, за които малцина читатели знаят, а и не винаги е лесно да се схване защо авторът изобщо ги споменава. Другата е на пръв поглед произволният ред, в който Пиндар разполага съдържанието на речта си. Мисълта му изглежда твърде свободна, подскачаща от образ на образ, без да е ясно защо от една тема така бързо се минава на друга.
Съвременният читател е лишен от контекста на одите. Той не знае как е звучала музиката...

4. Съдържание на епиникия. Теми

И все пак четенето на Пиндар, както и на всеки друг автор, може да бъде улеснено чрез опита, а също и ако читателят бъде предварително осведомен за темите на епиникия. Ето какво обикновено се казва в тези текстове.
Споменава се (непременно в началото) името на шампиона и родното му място (или мястото, с което е свързан най-много – примерно, като владетел); споменават се негови роднини – обикновено предци, най-вече ако също са били победители в игрите или са се прочули с друго; но също и потомци (като Диномен, сина на Хиерон)...

ІІІ. Гръцките държави по времето на Пиндар

Ако се съди по местата, от които произхождат героите на Пиндар, може да се заключи, че той е имал предпочитание към някои от гръцките държави и диалектни общности. На първо място е дорийската. Множество от одите са за дорийци – състезатели и овластени хора от Сиракуза и други места в Сицилия; също от Егина. Разбира се, за това може да бъдат потърсени и други причини – примерно, че Пиндар е живял в Сиракуза и се е възползвал от гостоприемството на Хиерон. Също – че Егина просто е имала силна школа в някои спортове, особено в борбата и панкратиона, и че в течение на сътрудничеството им с Пиндар са успели да станат негови постоянни клиенти.
След гръко-персийските войни, когато Пиндар е бил вече зрял поет, гръцкият свят е станал политически твърде разнообразен...

ІV. Пиндар в историята на литературата

С интереса си към подвизите на древните герои и с опита се да обхване в произведенията си целия гръцки свят, Пиндар прилича на Омир; а етическият му патос го доближава до Хезиод и по-старите трагици (Есхил и Софокъл). Също като Хезиод той говори за Зевс като за върховен господар на вселената и гарант на справедливостта...

**

Трагедията на Есхил и Софокъл (15 дек., 2011)

І. Произход на драмата

1. Защо възниква по-късно

Атина е център на трагедията, а и на цялата драма, но не е сигурно, че тя се е появила там. В “Поетиката” се казва, че и други области претендират за създатели на драмата, на първо място Спарта и Мегара. В Сицилия е имало драма през V в., известни са имената на мимографа Софрон и комедиографа Епихарм.
Драмата е сравнително скъп жанр. Монодичната лирика може да се прави от един поет и да се изпълнява пред малцина слушатели и в най-различно време. Епосът...

2. Началото на трагедията

Възможно е трагедията и комедията да са еднакво стари, но за историята на трагедията се знае повече. Според Аристотел причината за това е, че тя е по-сериозна, а на сериозните жанрове се обръща повече внимание. Първото датирано представяне на трагедия се е случило в Атина през 536 г., а поетът се е казвал Теспис. Най-вероятно това е станало на Панатенеите и не е чудно, че трагедията се е установила в Атина още през VІ в. – това е могло да стане, защото тиранстващият по онова време Пизистрат се е стараел да спечели благоволението на атиняните чрез повече и по-добре уредени празници. Но традицията се е запазила и след Пизистрат. Следващият по-известен автор е Фриних...

3. Политическият контекст

Възходът на Атина през първата половина на V в. е свързан донякъде и с гръцкото въстание в Мала Азия. Атиняните са били помолени да окажат помощ на съюза на атинските градове и изпратили няколко десетки бойни кораби, направили десант недалеч от Сарди (тогава областен център на персийската провинция) и взели участие в опожаряването на града. Персийският цар Дарий не забравил това и няколко години по-късно изпратил голяма армия срещу атиняните, която била победена при Маратон. Тогава спартанците обещали помощ, но отрядът им закъснял и не взел участие в битката. Десет години по-късно наследникът на Дарий – Ксеркс – навлязъл в континентална Гърция с огромна армия, опожарил Атина, но загубил морската битка в Сароническия залив и се оттеглил, като оставил няколко десетки хиляди души в Атика, за да продължат бойните действия. Но и на следващата година персите не постигнали нищо повече от това...

ІІ. Есхил

1. За живота му

Есхил е първият гръцки и европейски драматург, от който са запазени цели произведения. Той е атиняни и връстник на Пиндар. Участвал е в двете гръко-персийски войни, включително и в битката при Саламин. Известни са годините на представленията на някои от драмите му. Той е дебютирал още около 500-та година...

2. Есхиловата драма

Аристотел споменава за Есхил и му приписва множество важни нововъведения. Актьорите (сиреч действащите лица, явяващите се едновременно на сцената) стават двама, така че между тях да може да се води разговор, докато хорът мълчи; намалява се дължината на хоровите партии; въвеждат се промени в костюмите и сценичната техника.
При Есхил, за разлика от Софокъл и още повече от Еврипид се вижда, че отделната трагедия е по-скоро част от едно по-голямо произведение (трилогията), отколкото нещо самостоятелно. В сравнение с драмите на по-късните трагици “Данаидите” и “Прометей” изглеждат незавършени...

ІІІ. Театралните представления

1. Произход на театъра и драматическия жанр

Въпросът за произхода на гръцкия театър е един от най-старите и най-подробно обсъдените в класическата филология. Той също е разгледан в “Поетиката” (гл. 4), където се казва, че трагедията като представление може би се е развила от дитирамбическата хорова лирика, а комедията – от фалическите шествия. И в двата случая се предполага, че основа на театъра е хорът, и е нужно да се проучи как от този хор, който произнася специално съчинени, традиционни или импровизирани реплики, се е стигнало до представление, в което двама или трима актьори разменят реплики помежду си, а хорът участва като действащо лице и произнася по-дълги монолози само в паузите.
Когато Аристотел говори за историята на литературата (poiesis), той показва, че въпросът за произхода на драмата включва не само театралното представление, но също и самата драматическа форма. Това е разговорът, размяната на реплики, където думата има не авторът (“разказвачът”!), а героят, който може да твърди “свои” неща, несъвпадащи с или противоречащи на това, което разказвачът би казал по същата тема...

2. Организация на представленията

Театралните представления са се провеждали като състезания между поетите, които състезания се организират като част от атинските Дионисии – празници, провеждани през първата четвърт на годината. Най-тържествено са се чествали т.нар. Големи Дионисии (март-април) на които, вероятно още от Пизистратово време, са представяни трагедии. Трагедиите са били свързани в трилогии, като накрая се добавяла и една “сатирова драма” – комична пиеса с митологични герои, където хорът сигурно е представял група сатири. Така се е напомняло, че празникът е в чест на Дионис, за когото се казва, че е съпровождан от сатири. Допускали са се три трилогии...

ІV. Софокъл

Софокъл е от поколението след Есхил – около 30 години по-млад. Той също е намерил място в Аристотеловото резюме на историята на литературата. Той е увеличил броя на актьорите, на хористите и епизодите в неговите драми са станали повече. Аристотел хвали “Едип цар” и думите му създават впечатление, че тази трагедия се е смятала за образец в жанра, както “Илиада” и “Одисея” са образец за епическата поезия. Известно е, че в някои състезания между Есхил и Софокъл Софокловите драми са били класирани по-високо. В началото на Пелопонеската война той е бил вече възрастен, не е доживял до края й и така не е видял разгрома на Атина.
Неговите трагедии изглеждат по-завършени от Есхиловите и действието протича с повече перипетии.

V. Оцеляване на текстовете

Всички оцелели атически трагедии са създадени през V в. Това не значи, че по-нататък никой не е писал трагедии. И все пак още към края на века - ако се съди по комедията “Жаби” на Аристофан, специално посветена на драматическите състезания - се е смятало, че Есхил, Софокъл и Еврипид са най-успешните автори. По-нататък е било прието на празниците да се представят и стари трагедии. Съчиненията на тримата са били записани и пазени в Атина като литературна ценност, сравнима с Омировите поеми. Но през елинизма, когато в Александрия и другаде започнало системно колекциониране, преписване и критично издаване на текстове, са били съставени сборници с “най-представителните” драми...

**

Историографията на Херодот и Тукидид (5 ян., 2012)

І. За прозата

1. Мерена реч, поезия и художествена литература. Записване на текстове, създадени с непрактическа цел

2. Нехудожествената проза. Документи.

3. Речи и исторически съчинения

4. Художествена проза

ІІ. Херодот

1. Биография

2. Предшествениците на Херодот

3. “Историята”

ІІІ. Историография и художествена литература

Старогръцката литература през елинизма и римската епоха

2011-10-14T12:13:00.000-07:00

(Това е задължителен курс в магистърската програма "Антична култура и литература" - І семестър)

История на старогръцката литература
Част ІІ

Старогръцката литература през елинизма и римската епоха
(ІІІ в. пр. Хр. – ІІ в. сл. Хр.)

І. Елинизъм и Римска епоха. Общ поглед към литературата до ІІ в. Сравнение с класическата епоха

ІІ. Краят на ІV в. Менандър и Теофраст. Романът за Александър
Менандър. Мъчният човек. В: Антични комедии. “Народна култура”, 1978. Превод Ал. Ничев
Теофраст. Характери.“Народна култура”, 1968. Превод Б. Богданов
Псевдо-Калистен. Животът на Александър Македонски. В: Антични романи. “Народна култура”, 1975. Превод Б. Богданов

ІІІ. Философията. Епикур и старите стоици.
Епикур. За щастието. “Кибеа”, 1999. Превод Хр. Данов
Стоици. Фрагменти. “ЛИК”, 1995. Превод С. Минева

ІV. Идилия, буколическа поезия, мим, епос. Теокрит, Херондас, Аполоний Родоски
Теокрит. Идилии. “Аля”, 2010. Превод Т. Дончев.

V. Историография на Рим. Полибий, Дионисий Халикарнаски
Полибий. Всеобща история. “Рал Колобър”, 2001-2003. Превод В. Русинов

VІ. Енциклопедична историография и география. Николай от Дамаск, Диодор, Страбон. Археология. Павзаний
Павзаний. Описание на Елада. “Рал Колобър”, 2004-2005. Превод В. Русинов
Страбон. География. “Рал Колобър”, 2006-2011. Превод В. Русинов

VІІ. Еврейска историография и философия. Йосиф и Филон.

VІІІ. Опити за литературата. Реторически съчинения. “За възвишеното”. Дионисий Халикарнаски. Лукиан - “Необразованият купувач на книги”, “Как да се пише история”.
Лонгин. За възвишеното. “Наука и изкуство”, 1985. Превод И. Генов
Лукиан. Сатири и пародии. “Народна култура”, 1986. Превод Вл. Атанасов, Б. Богданов.
Лукиан. Избрани съчинения. "Колекция Архетип", 2010. Превод М. Ивайлова.

ІХ. Реторика. Дион Хризостом, Елий Аристид.

Х. Диатриби и дневници. Епиктет, Марк Аврелий. Религиозно-философската литература. Египетският херметизъм
Епиктет. Наръчник за живота. Беседи. “Кибеа”, 2000. Превод К. Гарелова
Марк Аврелий. Към себе си. “Народна култура”, 1986. Превод Б. Богданов

ХІ. Биографията. Ариан, Плутарх, Диоген

Плутарх. Избрани животописи. “Народна култура”, 1969, 1981. Превод Б. Богданов, П. Димитров: Александър и Цезар, Агид и Клеомен, Тиберий и Гай Гракхи, Деметрий и Антоний
Плутарх. Успоредни животописи. "колекция Архетип", 2008. Превод Н. Панова, Д. Вълчева, Д. Табакова: Тезей и Ромул, Перикъл и Фабий Максим, Алкивиад и Кориолан, Демостен и Цицерон

ХІІ. Опити за историята и нравите. Плутарх.

ХІІІ. Пародия и сатира. Лукиан - “Александър или лъжегадател”.
Лукиан. Сатири и пародии. “Народна култура”, 1986. Превод Вл. Атанасов, Б. Богданов.

ХІV. Романът. Фантастичният роман. “Повест за магарето”. Лукиан, “Истинска история”. Любовно-приключенските романи. “Аполоний, цар на Тир”, “Аброком и Антия”
Лукиан. Сатири и пародии. “Народна култура”, 1986. Превод Вл. Атанасов, Б. Богданов
Лукиан. Истинска история. В: Антични романи. “Народна култура”, 1975. Превод Б. Богданов
Ксенофонт Ефески. Аброком и Антия. В: Три антични романа. “Народна култура”, 1987. Превод Атина Кънева

Интелектуалците през античността

2011-10-03T11:29:00.000-07:00

(Това е избираем курс в специалност Класическа филология за студентите от бакалавърската програма - ІІІ сем. и магистърската програма - І сем. Заниманията протичат като обсъждане на посочените теми, автори и текстове)

1. Седемте мъдреци

Диоген Лаерций. Животът на философите. Превод Т. Томов. “Народна култура”, 1985; “Планета 3”, 2002

2. Питагор и питагорейците. Емпедокъл.

Диоген Лаерций. Животът на философите. Превод Т. Томов. “Народна култура”, 1985; “Планета 3”, 2002
Питагор и питагорейците. Фрагменти. Превод А. Кашъмов, Ст. Терзийски, И. Панчовски. "ЛИК", 1994

3. Софистиката

Платон. Протагор, Хипий, Горгий. В: Платон. Диалози, т. І-ІІ. Превод Г. Михайлов, Б. Богданов. “Наука и изкуство”, 1979-1982.

4. Сократ

Платон. Апология, Лизис, Държавата. В: Платон. Диалози, т. І, ІІІ. Превод Г. Михайлов, Б. Богданов, Ал. Милев. “Наука и изкуство”, 1979-1981.

5. Изократ

Изократ. За замяната на имуществото, Против софистите, Писма. В: Изократ. Речи. Превод В. Герджикова, Н.Шаранков. "Колекция Архетип", 2008.

6. Киниците

Диоген Лаерций. Животът на философите. Превод Т. Томов. “Народна култура”, 1985; “Планета 3”, 2002

7. Цицерон

Цицерон. Избрани писма. Превод Н. Георгиева. “Народна култура”, 1983; За оратора. Брут. Ораторът. Превод П. Стоянова. УИ “Св. Климент Охридски”, 1992

8. Хораций

Хораций. Събрани творби. Превод Г. Батаклиев. “Народна култура”, 1992

9. Сенека

Сенека. Нравствени писма до Луцилий, т. І-ІІ. Превод А. Шелудко. “Рива”, 1994–1996

10. Плиний Млади

Плиний Млади. Писма. Превод Н.Бакърджиева, В. Тодоранова. “Народна култура”, 1984

11. Апулей

Апулей. Апология. Превод Д. Бояджиев. “Народна култура”, 1990

12. Лукиан

Лукиан. Сатири и пародии. Превод Вл. Атанасов, Б. Богданов. “Народна култура”, 1986; Избрани съчинения. Превод М. Ивайлова. "Колекция Архетип", 2010.

13. Еврейските класици. Йосиф Флавий, Против Апион, Автобиография; Филон Александрийски, Делегация при Гай, Против Флак.

14. Юлиан

Юлиан. Писма. Превод Вл. Атанасов. “Народна култура”, 1983

*

Модерни и съвременни статии и книги по темата:

Костадин Бобев. Аферата "Драйфус". В: Бобев. Осъдени без вина. УИ "Св. Климент Охридски", 2010.

Богдан Богданов. Европейският интелектуалец в профила на античното време. В: Богданов. Европа - разбирана и правена. "Планета 3", 2001

Макс Вебер. Науката като призвание. Превод Р. Даскалов. В: Вебер. Ученият и политикът. "ЕОН-2000", 2000

Жак льо Гоф. Интелектуалците през средновековието. Превод М. Дракова. УИ "Св. Климент Охридски", 1993

Франсоа Дос. Историята на интелектуалците. В: Ходът на идеите. Превод К. Праматаров. "Сонм", 2007

Ивайло Знеполски. Вебер и Бурдийо. Подходи към интелектуалците. "Дом на науките за човека и обществото", 2003

Емил Зола. Писма. В: Зола. Избрани творби, т. 6. "Народна култура", 1987

Жан-Пол Сартр. Реч в защита на интелектуалците. В: Сартр. Ситуации. Превод Т. Минева. "ЕА", 1997.

Б. А. Успенский. Русская интеллигенция как специфический феномен русской культуры. В: Русская интеллигенция и западный интеллектуализм: История и типология. Материалы международной конференции - Неаполь, май 1997. http://ec-dejavu.ru/i/intelligentia_2.html

Фридрих Хайек. Интелектуалците и социализмът. Превод Й. Чакалова. "МаК", 2005

Кристоф Шарл. Интелектуалците в Европа през ХІХ в. Превод В. Генова. С., 2004

Julien Benda. La trahison des clercs. Paris, 1927
http://www.free-books.us/Others/260599/Julien-Benda-La-trahison-des-clercs

Noam Chomsky. The Responsibility of Intellectuals. NY, 1967
http://www.chomsky.info/articles/19670223.htm

Michel Foucault, Gilles Deleuze. Intellectuals and Power.
http://libcom.org/library/intellectuals-power-a-conversation-between-michel-foucault-and-gilles-deleuze

Charles Kurzman, Lynn Owens. The Sociology of Intellectuals.
http://www.unc.edu/~kurzman/cv/Kurzman_Owens_Intellectuals.pdf

Edward Said. Representations of the Intellectual. NY, 1994.
http://www.scribd.com/doc/20909749/Edward-Said-Representations-of-the-Intellectual

Edward Said. The Public Role of Writers and Intellectuals. Melbourne, 2001
http://www.acij.uts.edu.au/archives/profprac/PublicRoleofWriters.pdf

Кратка история на старогръцката литература

2011-09-04T13:46:00.000-07:00

(Това е съдържание на лекционния курс в специалност Новогръцка филология за предстоящата учебна година. По време на семестъра се надявам да публикувам и текста на всяка лекция - ако не се случи нищо неочаквано. Пиша "първа част", защото цялата "Кратка история" e замислена в три части - А. Класическа епоха (VІІІ-ІV в. пр. Хр.); Б. Елинизъм и Римски свят (ІІІ в. пр. Хр. - ІІ в. сл. Хр.); В. Късна античност и Източна империя (ІІІ-VІ в. сл. Хр.)).

А. Първа част

Класическата епоха (VІІІ-ІV в. пр. Хр.)

І. Увод
Литературата. Старогръцката литература и нейното изучаване. Кои са гърците. Език, държави, култура, религия, етнос, обитавани територии. Трудности при обсъждането на тези въпроси.

**

ІІ. Епосът на Омир
Що е епос. Епосът и романът като главни литературни жанрове. Легендата за Троя. Омир. “Илиада” и “Одисея”. География на Омировия свят.

ІІІ. Епосът на Хезиод
Художествена и нехудожествена литература. Образователната задача на “Теогония” и “Дела и дни”

ІV. Лирика и ранна философия
Смутовете в гръцкия свят през VІІ-VІ в. Гръцките колонии из Средиземно море

V. Пиндар
Общогръцките игри. Войните с “варварите”. Тирания, олигархия и демокрация в полисите. Единството на гръцкия свят.

**

VІ. Драма
Трагедията на Есхил и Софокъл. Поява на Атинската империя.

VІІ. Историографията на Херодот и Тукидид
Атинската демокрация при Перикъл.

VІІІ. Първите професионални оратори
Реторическото образование. Софистиката и нейните противници. Интелектуалците през V в.

ІХ. Трагедията на Еврипид и комедията на Аристофан

**

Х. Философията през V и ІV в.
Сократически диалози. Платон.

ХІ. Реториката и историографията през ІV в.
Изократ и Ксенофонт. Гръко-персийските и гръко-македонски отношения преди Александър Македонски. Демостен.

ХІІ. Аристотел. “Поетиката”
Македонската война на Изток.

Изпит по старогръцка литература КФ 2011

2011-01-20T01:02:00.000-08:00

І. Изпитни теми:

1. Особености на епическия жанр. Омир и Хезиод. Омиров въпрос.
2. Сюжетът на "Илиада" и неговото развитие. Главни ценности в света на "Илиада". Конфликти между герои, общности и богове и тяхното разрешаване.
3. Сюжетът на „Одисея” и неговото развитие. Основни теми и сюжетни нива в „Одисея”.
4. „Теогония” и „Дела и дни”. Структура на „Дела и дни”.
5. Дялове на старогръцката лирика. Основни представители. Основни теми във фрагментите на Сафо.
6. Аристотел за трагедията и трагическата фабула (mythos) - "Поетика", 1-18. Фабулата на "Едип цар"
7. Особености на комическия жанр. „Циклоп” на Еврипид. Аристофан. Структура на комедията. Сюжети на Аристофановите комедии. „Осите”.
8. Разлики между старата и новата атическа комедия.
9. Историография. Строеж на Херодотовата "История"
10. Историография. Тукидид за гръцката история и ролята на Атина в нея - кн. І, 1-27; кн. ІІ, 35-46.
11. Историография и реторика. Краят на Пелопонеската война според изложенията на Лизий ("Реч срещу Ератостен") и Ксенофонт ("Гръцка история", кн. І-ІІ)
12. Реторика. Ролята на Атина в гръцкия свят според Изократ ("Панегирик") и Демостен ("За венеца")
13. Философска проза. Хераклит, Платон, Аристотел, Епиктет.
14. Особености на Платоновия диалог. Сюжети и теми на диалозите. „Критон”.

ІІ. За провеждането на изпита

а. Студентът говори по една от изпитните теми, получена по жребий.
б. Обсъждане на курсовата работа

**

Курсовите работи трябва да бъдат изпратени на доц. Гочев и д-р Панова до 16 февруари
Изпитът ще се проведе на 18 февруари, петък, от 10 ч. в каб. 175

Изпит за специалност Новогръцка филология

2010-01-23T10:47:00.000-08:00

І. За провеждането на изпита

Изпитът е устен. Състои се от три части

а. Въпроси, отнасящи се до факти от историята на старогръцката литература. Вж. ІV а.

б. Студентът говори по тема от съдържанието на лекционния курс, получена по жребий. Вж. ІІ

в. Въпроси, отнасящи се до съдържанието на отделни произведения. Вж. ІV б.

При оформянето на оценката се взима предвид и работата на студента през семестъра (преди всичко подготовката за упражнения)

ІІ. Теми на лекционния курс

А. Поезия

1. Омировият епос. "Илиада"
2. Омировият епос. "Одисея"
3. Хезиод. "Дела и дни"
4. Лирика. Пиндар, “Първа Питийска ода”
6. Трагедия. Софокъл, “Едип цар”
7. Стара комедия. Аристофан, “Облаци”
8. Нова комедия. Менандър, “Мъчният човек”

Б. Проза

9. Историография. Херодот, “История”, кн. І
10. Реторика. Изократ, “Панегирик”
11. Философски диалог. Платон, “Пирът”
12. Роман. Лонг, “Дафнис и Хлоя”

ІІІ. Други произведения, които трябва да бъдат прочетени

1. Хезиод. "Теогония"
2. Пиндар. “Осма Питийска ода "
3. Есхил. "Агамемнон"
4. Еврипид. “Елена”
5. Аристофан. "Осите"
6. Тукидид. "История на Пелопонеската война", пар. 1-23
7. Аристотел. “Поетика”
8. Плутарх. “Александър”
9. Лукиан. “Истинска история”
10. “Аполоний, цар на Тир”, “Роман за Александър”

ІV. Въпроси

А. за литературни факти
(примерни!)

1. Кои произведения се приписват на Омир/ на Хезиод?
2. Какво знаем за биографията на Омир и откъде/ за биографията на Хезиод и откъде/ за биографията на Пиндар и откъде?
3. Кога за пръв път са били записани “Илиада” и “Одисея”?
4. Какво значи хекзаметър/елегия/ямб?
5. Посочете поне двама автори, които пишат в хекзаметър, освен Омир/двама комически поети, освен Аристофан/ 5 имена на архаични поети/ 3 на класически/ 2 на елинистически/ 3 на трагически поети, от които няма запазени произведения/ 3 на историци от класическата епоха, от които не са запазени цели произведения/ 3 на софисти от класическата епоха/ 5 на оратори от класическата епоха, от които има запазени речи/ 5 на прозаици от гръко-римската епоха
6. Кои произведения са запазени от Есхил/ Софокъл/; избройте 9 от оцелелите произведения на Еврипид/ 7 на Платон/ 5 на Аристофан/ 3 на Ксенофонт/ 3 на Аристотел/ 3 романа, написани на старогръцки език
7. Кой век живее/ кога е роден: Аристофан/ Менандър/ Пиндар/ Платон/ Изократ/ Херодот/ Епикур/ Диоген от Синопа/ Плутарх/ Лукиан/ Еврипид/
8. Каква е разликата между старата и новата комедия/ какви са героите в новата комедия?
9. Кои са трите рода ораторска проза/ видовете лирически поизведения според повода на създаването им?

Б. за съдържанието на текстовете
(примерни!)

1. Разкажете накратко фабулата на “Илиада”/ “Агамемнон”/ “Елена”/ “Осите”/ “Истинска история”?
2. Какво се случва в 24 песен на Илиада/ 11 песен на Одисея/ кои са приключенията на Одисей, за които разказва на феаките/ къде пътува Телемах?
3. В коя част на Илиада е единоборството между Менелай и Парис/ смъртта на Патрокъл/ състезанията при погребението на Патрокъл/ в коя част от Одисея е срещата на Одисей и Телемах/ разказът на Одисей/ разговорът на Одисей със свинаря?
4. Какво се препоръчва да се прави в отделните сезони в “Дела и дни”/ какво се случва през сезоните в “Дафнис и Хлоя”?
5. Кои са най-важните събития в света на боговете според Хезиод в “Теогония”?
6. Кои са богините, които раждат деца от Зевс според “Теогония”/ кои са действащите лица в “Агамемнон”/ “Осите”?
7. С кой герой от троянския цикъл е сравнен Хиерон в “Първа Питийска ода” на Пиндар/ в какво състезание е победил героят на Осма Питийска ода?
8. Кои са непосредствените свидетели на произхода и престъплението на Едип?/ Как Елена и Менелай успяват да избягат от Египет според Еврипид?
9. Кои са частите на трагедията според Аристотел/ определението за трагедия (“Поетика”, гл. 6)/ как е възникнала и се развива литературата (“Поетика”, гл. 4)?
10. Какви са заслугите на Атина към гърците, изброени в“Панегирик” на Изократ/ какво разказва Херодот за раждането и младостта на Кир Велики/ какво мисли Тукидид за големината на ахейската армия, воювала против Троя/ колко са битките между армиите на Александър и Дарий и къде са се състояли те според Плутарх?
11. Какво мисли за любовта: Федър/ Ериксимах/ Аристофан/ Сократ (Диотима)?
12. Какво се твърди за произхода на Александър Македонски според романа/ с кого казва, че е разговарял Лукиан по време на престоя си на Острова на блажените?

V. Справочна литература

Богданов, Б. Николова, А., съст. Антична литература. Енциклопедичен справочник. Д-р Петър Берон, 1988.

Манетон. Aegyptiaca

2009-12-13T12:36:00.001-08:00

МП “Антична култура и литература”,
курс “Старогръцката литература в Римската епоха”
2009/2010 – зимен семестър

Идея за история и обща световна история при гръкоезичните автори от Римската епоха

Лекция ІV
Египет. Манетон

І. Текстът на Манетон

1. Сведения за Манетон и Aegyptiaca

2. Автори, цитирали Манетон

а. Юлий Африкан, Евсевий в “Хроника” – запазени при Георги Синкел
б. арменски превод на Евсевий; Теофил в “към Автолик”; Малала;
в. Йосиф Флавий в “срещу Апион”

3. Издания и коментари на фрагментите

ІІ. Критика и тълкуване на Манетон при Йосиф и християнските хронисти

1. Манетон и Писанието
И ако поискаш да сравниш това с хронологията на евреите, ще видиш, че те напълно се съгласуват. Защото Египет се нарича от евреите Местраим*: а Местраим съществува не много дълго след потопа. Понеже от Хам, сина на Ной, след потопа възниква Египет или Местраим, който пръв се отправя да засели Египет, по времето, когато народите започнали да се разпръскват насам – натам. А общо времето от Адам до потопа според евреите е 2 242 години (фр. 1)

2. Манетон за юдеите

III. Първа книга на Aegyptiaca - събитията от І до ХІ династия

1. Менес
За египетските династии [след потопа], както ги излага Евсевий.
След духовете и полубоговете в първата династия наброяват осем царе: сред тях се явява Менес, който се смята за славен сред тях. Ще опишем царствалите след него от рода на всеки един, чиито ред на наследяване е следният: 1. Менес тинитецът и неговите 17 (в друг източник 7) наследници, когото Херодот е нарекъл Мен, царува 60 години (фр. 7)

2. Сезострис (Асклепий),
Трета династия се състои от осем мемфиски царе,
... След него Сесострис …, който бил наречен Асклепий сред елините заради медицината. Той открил и строителството с дялан камък, но се е занимавал усърдно и с писмеността (фр. 12).

3. Суфис (Хеопс)
Четвърта династия – от 17 мемфиски царе, от друг царски род.
От тях третият е Суфис, издигнал най-голямата пирамида, за която Херодот казва, че е станала по времето [или: от] Хеопс... (фр. 15)

4. Нитокрида
Шеста династия
Царувала жена Нитокрис, най-благородната и красивата по онова време, с бяла кожа, за която се казва, че издигнала третата пирамида (фр. 21)

ІV. Втора книга - събитията от ХІІ до ХІХ династия

1. Сезострис, който подчинява Азия и Европа
Сесострис, 48 години, за когото се казва, че е бил 4 лакътя, 3 длани и 2 пръста. Той подчинил цяла Азия за 9 години и Европа до Тракия, издигайки навсякъде паметници за покоряването на народите ... така че се смята от египтяните за пръв след Озирис (фр. 35).

2. първи коментар на Йосиф

а. “Хиксосите”
...хора от източните земи, с неизвестен род, дръзнаха и нападнаха страната, и я завзеха със сила лесно... След това направиха и цар един от тях, чието име беше Салитис (Салатис). И той се установи в Мемфис, събирайки данъци от горната и долната земя и оставяйки гарнизони на най-важните места... И като намери в Саитския ном град с много удобно разположение, лежащ на изток от Бубаститската река, наречен заради някакви древни религиозни традиции Аварис, го построи отново и го направи изключително стабилен чрез стени, заселвайки там и множество войници, към 240 000 мъже, за защита... И тези шестима станаха сред тях първите владетели, желаейки все повече да унищожат корена на Египет. А целият им народ се наричаше Хиксос, а това означава пастири – царе... [А в друг препис се казва, че с думата хик не се обозначават царе, а, тъкмо напротив, че се имат пред вид пленници-пастири...] Това ми се струва по-правдоподобно и свързано със старата история.

б. Thummosis прогонва “пастирите”, които основават Йерусалим
След това казват, че станало въстание на царете от Тиваида и от останалия Египет срещу пастирите... А при царя, чието име било Мисфрагмутосис, казват, че пастирите били победени, напуснали цялата останала египетска земя, и били затворени на място с обиколка от 10 000 арури; името на мястото е Аварис. Манетон казва, че пастирите го обградили цялото с големи и силни стени, за да имат на сигурно място всичките си придобивки и плячката си. А Тутмосис, синът на Мисфрагмутосис, се опитал да ги превземе със сила чрез обсада, като разположил при стените 480-хилядна войска; а след като се отчаял от обсадата, сключил договор, според който да напуснат Египет и да си отидат накъдето искат, всички невредими. А те, при такава договореност, с цялото си домочадие, с придобивките си, бидейки не по-малко от 240 000, от Египет тръгнали през пустинята за Сирия. Но страхувайки се от властта на асирийците, защото тогава те управлявали Азия, в наричаната сега Юдея не построили град, достатъчен за толкова хиляди души, и го нарекли Йерусалим.
А в една друга книга от египетската история Манетон казва, че този народ, така наречените пастири, е описан като пленници в свещените книги на египтяните, и казва вярно; понеже и за най-древните ни предци е било традиционно пастирството, и понеже водели номадски живот, така били наречени Пастири. Не без причина са описани и като пленници от египтяните, тъй като нашият праотец Йосиф казва на египетския цар, че е пленник, и после праща да повикат братята му в Египет... (фр. 42)

в. след излизането на “пастирите” – Сетос-Египт; 393 г. след излизането на “пастирите” Данай напуска Египет и пристига Аргос
“След като народът на пастирите излязъл от Египет към Йерусалим, царят, който ги изхвърлил от Египет, Тетмосис, царувал след това 25 години и 4 месеца и умрял... Неговият син Аменофис 19 години и 6 месеца. Неговият син Сетос, наричан още Рамзес, с конна и морска армия, сложил брат си Хармаис за надзорник над Египет и му предал цялата царска власт, само му заповядал да не носи корона и да не прегрешава с царицата и майка на децата, както и да се държи далеч и от другите царски наложници. А сам той тръгна на поход срещу Кипър, Финикия, както и срещу асирийци и мидийци, като подчини всички... Като минало доста време, Хармаис, оставен в Египет, без боязън направил всичко онова, което брат му бил заръчал да не прави... А (Сетос) веднага се върнал в Пелузий и овладял собственото си царство. А страната била наречена на неговото име Египет; защото се казва, че Сетос се наричал Египт, а брат му Хармаис – Данай.”
Явно е от упоменатите години, ако сметнем общо времето, че така наречените пастири, наши предци, са излезли от Египет и са се поселили в тази земя 393 години преди Данай да пристигне в Аргос... Така за две изключително важни неща Манетон ни дава свидетелство от писанията на египтяните, първо за идването в Египет от другаде, а след това, че заминаването оттам е толкова старо по години, че предшества Троянската война с почти хиляда години. (фр. 50)

3. Теофил, Африкан и Евсевий свързват Изхода с това време
А Мойсей водил юдеите, както вече казахме, изгонени от земята египетска от царя Фараон, чието име било Тетмосис, който, казват, след изгонването на народа царувал 25 години и 4 месеца, както споменава Манетон.
(Фр. 51, Теофил, Към Автолик, ІІІ, 20.)

Осемнайсета династия от 16 диосполски царе.
От тях пръв бил Амос, при когото Мойсей излязъл от Египет, както ние твърдим, а както излиза от настоящето изчисление, следва, че при него Мойсей е бил още млад.
(Фр. 52, Синкел - според Африкан).

Кенхерис 16 години.
По това време Мойсей водел евреите при напускането на Египет. (Синкел добавя: Само Евсевий казва, че по това време е изходът на Израил с Мойсей, като никакво друго писание не свидетелства в негова полза...
(Фр. 53, Синкел - според Евсевий)

4. втори коментар на Йосиф – при “някой си” Аменофис били прогонени 80 000 прокажени начело с хелиополския жрец Osarsiphos. Той, според Манетон, се е нарекъл Мойсей, дал е закон, противоположен на египетските обичаи и е повикал “пастирите” от Йерусалим.
Защото този Манетон, който се е заел да преведе египетската история от свещените книги, първо казва, че нашите предци тръгнали срещу Египет с многохилядна армия и победили местните жители, после сам се съгласява, че след известно време са си отишли, завладели са днешна Юдея, основали са Йерусалим и са построили храма, като до този момент е следвал записите. След това обаче си е позволил да запише нещата, които се разправят, оправдано или не, за юдеите и е вмъкнал невероятни твърдения, искайки да ни смеси с една тълпа от прокажени и засегнати от други болести египтяни, които, както казва, били осъдени да избягат от Египет. Защото той споменава цар Аменофис, измислено име, и поради това не е дръзнал да определи времето на царуването му, ако и за другите царе да споменава точно годините, свързва с него някакви приказки...
Царят се зарадвал и събрал всички в Египет, чиито тела били увредени, на брой осемдесет хиляди, и ги изгонил в каменните кариери на изток от Нил, за да работят там и да са отделени от другите египтяни. Манетон казва, че сред тях били и някои от учените жреци, засегнати от проказа...
“След като хората, които търпели мъки в каменоломните, страдали така доста време, помолили царя да им даде като място за почивка и убежище изоставения град на пастирите Аварис, а той се съгласил; този град според богословските виждания от древността е посветен на Тифон. След като отишли там, те използвали това място, за да се разбунтуват, избрали си за водач един от хелиополските жреци на име Осарсеф и се заклели да му се подчиняват във всичко. Той пък първо им наложил закон да не се подчиняват на боговете и никой да не се въздържа от най-почитаните животни в Египет, ами да принасят в жертва и да ги убиват всички, като не общуват с никого, освен със своите съзаклятници След като наложил този и много други такива закони, противоречащи изцяло на египетските традиции, заповядал на многото работна ръка за съоръжи стените на града и да се подготви за война срещу цар Аменофис. Самият той пък, като взел със себе си няколко жреци и заразени, изпратил посланици при изгонените от Тетмосис пастири в града на име Йерусалим, и като им показал собственото си положение и това на другите си онеправдани другари, поискал от тях да тръгнат всички заедно на поход срещу Египет... Аменофис пък, царят на египтяните, след като разбрал за нахлуването на враговете, се объркал не на шега... Що се отнася до сина му Сетос, наречен също Рамесес по името на дядо си Рапсей, той бил едва петгодишен и бил изпратен при един приятел.. Казват, че жрецът, който установил начина им на управление и законите им, по произход хелиополец, на име Осарсеф, по името на почитания в Хелиопол бог Озирис, след като се присъединил към тези хора си сменил името и се нарекъл Мойсей”... (Фр. 54)

V. Трета книга - събитията от ХХ до ХХХІ династия

1. Бокхорис от Саис; пленен от Сабакон;
Двадесет и пета династия от трима етиопски царе.
Сабакон*, който пленил Боххорис и го изгорил жив, царувал 8 години (Фр. 66)

2. Нехао, Псаметих, Нехао ІІ (който првзема Йерусалим и пленява Йоахаз); Псамутис, Уафрис, Амосис (Амасис)

3. Персийска (27-ма) династия от Камбиз до Дарий ІІ

4. Нектанебес, Теос, Нектанебос (30 династия)

5. 31 персийска династия (Охос, Арсес, Дарий ІІІ)

***

Преводите на фрагментите на Манетон са на Петьо Ангелов:
http://www.sigilla.com/manetho.html

Херодот за Египет

2009-12-13T10:12:00.000-08:00

След смъртта на Кир царството поема Камбиз, син на Кир и Касандана... (1)

Iosephi Scaligeri (1540–1609) Olympiadōn anagrafē Berolini 1852, c. 40-41

James Ussher. Annales Veteris Testamenti... Londini 1650. c. 20

І. Описание на Египет

Размерите на Египет. Местоположение. Египет е Нил.

ІІ. Религия, обичаи

Свинята е нечиста. Религиозните ритуали идват от Египет. Имената на боговете. Изида-Атина. Пътят от Мемфис към Навкратис. Обрязването (104).

ІІІ. Царете

1. от Мин до Хеопс

За Мин, който пръв царувал над Египет, жреците казаха, че оградил с дига Мемфис, понеже реката си течала цялата покрай пясъчната планина откъм Либия, а Мин отгоре, на около сто стадия на юг от Мемфис, направил насип, така че реката да заобиколи, пресушил старото й корито и накарал реката да тече между планините. Дори и сега персите много добре охраняват тази извивка на Нил, така че да тече встрани, като я укрепват всяка година, защото ако реката реши да пробие и да прелее тъкмо там, има опасност цял Мемфис да бъде залят. След като Мин, първият цар, пресушил мястото, откъдето отклонил реката, основал там град, който днес се казва Мемфис (а Мемфис вече е в тясната част на Египет)... (99)

След него жреците изброиха от една книга имената на други триста и тридесет царе. Сред толкова поколения хора е имало осемнадесет етиопци, една местна жена, а останалите са били египтяни мъже. Името на жената, която царувала, било като на вавилонянката Нитокрис*. Казват, че тя отмъстила за брат си, когото египтяните убили, докато царувал над тях, а след като го убили, дали на нея царската власт, и отмъстила като убила с измама мнозина египтяни (100)

Другите царе, понеже не били направили нищо важно, нямали никакъв блясък, освен единствено последният от тях, Мойрис*; той издигнал като спомен пропилеите* на светилището на Хефест, обърнати на север, и изкопал езеро, чиято обиколка колко е ще кажа по-късно, и в него построил пирамиди, чиято големина ще спомена заедно с тази на езерото (101)

Като ги отмина с мълчание, ще спомена царя, който дошъл след тях, и чието име било Сезострис. За него жреците казаха, че първо с военни кораби тръгнал от Арабския залив, за да подчини народите, които живеят около Червено море, по което като плавал, стигнал до море, което вече не било плавателно заради плитчините*. След това, като се върнал обратно в Египет, според разказите на жреците с голяма войска тръгнал през континента, подчинявайки всеки народ, който срещнел... Правейки това прекосил континента, и, като преминал от Азия в Европа, покорил скитите и траките. Струва ми се, че до там най-далеч е достигнала египетската армия; защото в техните земи има положени такива стели, а по-нататък няма. След това се обърнал и се върнал назад; и като стигнал до река Фасис... Този Сезострис, египтянин, докато се връщал и водел със себе си много хора от народите, чиито земи бил подчинил, казаха жреците, след като пристигнал на връщане в Дафне до Пелузия, неговият брат, на когото Сезострис бил поверил Египет, го поканил заедно с децата му на гости, но натрупал около къщата дърва и ги запалил. А Сезострис, като разбрал това, веднага се посъветвал с жена ти, понеже и нея водел със себе си. А тя го посъветвала от шестте деца, които имали, две да хвърлят върху огъня, за да прехвърлят пламъците, а те да стъпят на тях и да се спасят (102-107).

Казаха, че от него властта поел един мъж от Мемфис, чието име на гръцки език е Протей... В свещения парцел на Протей има светилище, наречено на Афродита Чужденка*. Предполагам, че това светилище и в чест на Елена, дъщеря на Тиндарей, и защото съм чувал, че Елена е живяла при Протей, и защото е наречено на Афродита Чужденка, а колкото други светилища на Афродита има, тя никъде не е назована Чужденка (112).

Dufresnoy, с. 19

Казаха, че от Протей царската власт поел Рампсинит... Този цар бил много богат със сребро, и никой от по-късните царе не можел да го надмине или дори да има колкото него (121).

2. от Хеопс до Псаметих

Разказваха, че до цар Рампсинит в Египет имало добри закони и Египет много процъфтявал, а след това, когато царувал Хеопс, изпитал всякакви злини. Понеже той първо затворил всички светилища и забранил да се принасят жертви; след това накарал всички египтяни да работят за него... За това били необходими десет години и за подземните помещения на хълма, на който стоят пирамидите, в които направил гробница за себе си на остров, при който канал докарвал вода от Нил. За строежа на самата пирамида били необходими двадесет години... (124)

Египтяните казаха, че този Хеопс царувал петдесет години, а след като умрял царската власт поел брат му Хефрен. Той продължавал да прави всичко по същия начин, издигнал и пирамида, която не достигнала предишната по размери... Казаха, че Хефрен царувал петдесет и шест години. Изброяват тези сто и шест години като страшно бедствие за египтяните, а през това време светилищата били затворени и не се отваряли... Казаха, че след това над Египет царувал Микерин, син на Хеопс. Той не одобрявал делата на баща си... (127-129)

След него царувал един сляп човек от град Анисис, чието име било също Анисис. По време на неговото управление етиопците нахлули в Египет с голяма армия, начело с етиопския цар Сабакос. Онзи слепец побързал за избяга в блатата, а етиопецът управлявал Египет в продължение на петдесет години... (137)

След него царувал жрецът на Хефест, чието име било Сетон. Той пренебрегвал и се отнасял лошо с воините сред египтяните, тъй като нямало да му трябват, направил им много други злини и им отнел земите, които били дадени на всеки един от тях от предишните царе... След като срещу Египет тръгнала голямата войска на цар Синахериб от араби и асирийци, египетските воини не пожелали да му помогнат. А той, изпаднал в безизходица, влязъл в храма и започнал да се жалва на статуята за злото, което рискувал да преживее... След като враговете пристигнали там… през нощта били залени от полски мишки, които започнали да ядат едни колчаните им, други лъковете, както и дръжките на щитовете, така че на другата сутрин, докато бягали невъоръжени, много от тях загинали...
До тук в моята история говореха египтяните и жреците, разказвайки, че от първия цар до този жрец на Хефест, който царувал последен, са 341 човешки поколения, и във всяко едно от тях е имало главни жреци и царе. Триста човешки поколения са равни на 10 000 години, защото три човешки поколения са сто години; четиридесет и едното останали поколения, които се прибавят към тристате, са 1340 години. Така за 11 340 години казаха, че нито един бог не се е явил в човешка форма... Така че тези, чиито бяха изображенията, за всички тях твърдяха, че са били такива, съвсем различни от боговете. Преди тези хора боговете управлявали Египет и живеели заедно с хората, и винаги един от тях управлявал. Последен управлявал Хор, син на Озирис, когото елините наричат Аполон; той царувал последен над Египет, след като победил Тифон*. Озирис на гръцки език е Дионис (141-144).

След като египтяните били освободени с края на царуването на жреца на Хефест (понеже не били в състояние да живеят нито миг без цар), те избрали дванайсет царе и разделили цял Египет на дванайсет части (147).

3. от Псаметих до Амасис

Дванадесетте царе били справедливи... те сравнили направеното от Псаметих с предсказанието, което им било дадено, че който от тях възлее с бронзова купа, той единствен ще владее Египет...
Този Псаметих преди това бил избягал от етиопеца Сабакос, който бил убил баща му Некос, и тогава избягал в Сирия, а след като етиопецът се оттеглил заради съня си, жителите на Саитския ном го върнали обратно. След като царувал нас тях за втори път, заради дванайсетте царе и шлема си, трябвало да бяга в блатата... След като минало не много време, съдбата принудила йонийци и кари, отплавали за плячка, да бъдат отнесени към Египет, и те слезли на сушата... А Псаметих разбрал, че предсказанието се изпълнява, се отнесъл приятелски с йонийците и карите, обещал им много неща и ги убедил да застанат на негова страна; след като ги убедил, заедно с египтяните, които искали да останат с него, и с новите си помощници, победил другите царе.
На йонийците и карите, които му помагали, Псаметих дал земи за обитаване, които били едни срещу други, а Нил минавал по средата, които били наречени Лагери. Дал им тези земи и всичко, което им бил обещал. Дал им и египетски деца, за да научат гръцки език; от тези, които научили езика, произлизат днешните преводачи в Египет. Йонийците и карите обитавали тези земи в продължение на дълго време; те са към морето, малко под град Бубастис, при устието на Нил, което се нарича Пелузийско. Малко по-късно цар Амазис ги преместил оттам и ги заселил в Мемфис, като ги направил свои телохранители вместо египтяните. Тъй като те живеели в Египет, елините научили със сигурност от общуването с тях нещата, които ставали в Египет от времето на Псаметих нататък; защото те били първите чужденци, които се установили в Египет. От местата, от които ги преместили, по мое време още съществуваха доковете на корабите и останките от къщите. Така Псаметих завладял Египет (151-154).

На Псаметих му се родил син Некос*, който се възцарил над Египет и пръв започнал прокопаването на канала*, който стига до Червено море, и който персиецът Дарий продължил след това... След като прекратил прокопаването, Некос се обърнал към военни походи и били построени триери – едни за северното море, други в Арабския залив за Червено море, чиито докове още стоят. Използвал ги при нужда, и когато Некос се сблъскал по суша със сирийците при Магдол, ги победил, като след битката превзел Кадитис, голям сирийски град... След като управлявал всичко шестнадесет години*, умрял и оставил властта на сина си Псамис...
Псамис царувал само шест години над Египет, направил военен поход в Етиопия и веднага след това умрял, наследен от сина си Априес; той след своя предшественик Псаметих бил най-щастлив от царете преди него, управлявал двадесет и пет години, в които направил поход срещу Сидон и водил морска битка срещу Тир (158-161).

Като разбрал това, Априес пратил при тях Амазис*, за да ги успокои с думи. Той пристигнал и започнал да ги убеждава да не правят това, но докато говорел, един от египтяните, застанали отзад, му сложил шлем и казал, че го коронясва за цар. И това не било направено против волята му, както станало ясно – след като бунтовниците го поставили за цар на египтяните, той се приготвил да тръгне срещу Априес... Казват, че Априес си втълпил, че никой, даже и бог, не може да прекъсне управлението му, за толкова стабилно го смятал; но все пак тогава бил победен, пленен и отведен в град Саис, в който преди това бил дворецът му, който станал вече дворец на Амазис. Там известно време бил хранен в двореца и Амазис се отнасял добре с него; накрая обаче, понеже египтяните го порицавали, че не прави добре, като храни най-злия враг за тях и за него, той предал Априес на египтяните. А те го задушили и след това го погребали в гробницата на дедите му (162-169).

Амазис обичал гърците и на някои от тях дал много неща, по-специално на тези, които идвали в Египет, дал за живеене град Навкратис... В стари времена Навкратис била единственият пазар и в Египет друг нямало; ако някой пристигнел при другите устия на Нил, трябвало да се закълне, че не е дошъл доброволно, и след като се закълне да плава със същия кораб до Канопското устие; а ако не може да плава поради ветровете, трябвало с лодки да прекара стоките около Делтата, докато пристигне в Навкратис...
Амазис сключил с киренците договор за приятелство и военно съдействие. Поискал и да си вземе жена оттам, било защото бил закопнял за елинска жена, било просто заради приятелството си с киренците. Все пак се оженил, едни казват, че за дъщерята на Бат, син на Аркезилай, други – за тази на Критобул, известен гражданин, чието име било Ладика (178-181).

Преводът на цитираните места е на Петьо Ангелов:
http://www.sigilla.com/manetho.html

Асирия и Мидия в старогръцката и гръкоримската историография

2009-06-29T06:29:00.000-07:00

МП “Антична култура и литература”,
курс “Старогръцката литература в Римската епоха”
2008/2009 – летен семестър

Херодот
кн. І

І. Мидийската държава от Дейок до Астиаг

1. Асирийците и Дейок

Petavius, c. 60

След като асирийците управлявали горна Азия в продължение на 520 години, първи мидийците опитали да се отделят от тях и да отхвърлят робството. След това и други народи ги последвали (95).
Дейок (VІІ в.), син на Фраорт, пожелал да бъде цар (erastheis tyrannidos) и най-напред станал известен сред мидийците като справедлив съдия. Поради голямото беззаконие в страната им, мидийците решили да изберат помежду си цар. Избрали Дейок.

Dufresnoy, 32
Той си построил голямо жилище, поставил телохранители и събрал повечето мидийци в един град (дотогава те живеели разпръснати из малки селища). Това била днешната Екбатана (Akbatana). Освен това разпоредил никой да не влиза при царя и да не го вижда, а всички да контактуват с него чрез вестители. Имал множество шпиони из цялата страна. (96-101).

2. след Дейок

Синът му Фраорт (VІІ в.) воювал с персите и те били първия народ, който мидийците подчинили. Воювал и с асирийците, които по това време все още имали Ниневия за столица, но империята им не била толкова голяма, както някога. Във войната с тях Фраорт загинал (102).
Синът му Киаксар (VІІ-VІ в.) победил асирийците и превзел Ниневия, като покорил техните владения с изключение на вавилонската област.

Dufresnoy, 34
Наследил го Астиаг (VІ в.), чиято дъщеря Мандана станала майка на Кир Велики.

Dufresnoy, 35

Henry Browne. Ordo sæclorum. London, 1844

ІІ. Въстанието на Кир срещу мидийците

Властта на Астиаг, син на Киаксар, била разрушена от Кир, син на Камбиз, и така силата на персите се разраснала (46).

Dionysii Petavii. Rationarium temporum, Lugduni, 1724 (1633). c. 60
Инициатор на въстанието бил мидиецът Харпаг, приближен на Астиаг, който пострадал много от него. За да си отмъсти, влязъл в преговори с Кир и му предложил да оглави въстанието на персите. Обещал да му помага по време на войната(123-127). Въстанието успяло и така властта на мидийците над Азия отвъд река Халис, след като траяла 128 г., била прекратена (130).

ІІІ. Войни на Кир срещу Лидия (съюзник на Мидия) и Вавилон (част от Асирия според Херодот)

Границата между мидийското и лидийското царство минавала по река Халис. Те воювали помежду си, а след като сключили мир, Астиаг станал зет на Крез (VІ в.). Въстанието на Кир против Астиаг станало причина за войната между персите на Кир и лидийското царство на Крез (73-75).

Dufresnoy, с. 37

Sédillot, c. 26

След като победил Крез, Кир поверил долна (Мала) Азия на Харпаг, а сам той потеглил на война срещу асирийците, чийто най-голям и прочут град след превземането на Ниневия останал Вавилон (177).

Dufresnoy, с. 37
Най-голяма забележителност на Вавилон бил храмът на Зевс Бел, чиито жреци се наричали халдейци.
Сред множеството царе на Вавилон най-известни били две жени - Семирамида и живялата пет поколения след нея Нитокрида (може би става дума за Навуходоносор, VІ в.) (184). От асирийската (вавилонска) страна идвало 1/3 от богатството на цяла Азия (192).

кн. ІІ-ІІІ

Споменат е “великият” Санахариб (края на VІІІ в.), който нападнал неуспешно Египет (ІІ,141). Сарданапал, царувал в Ниневия, бил известен с големите си богатства (ІІ, 150). По времето на магите-узурпатори (след смъртта на Камбиз и преди Дарий І) вавилонците въстанали и се отделили от персийската империя (ІІІ, 155).

Диодор Сицилийски
кн. ІІ

І. Нин, първи прочут цар на Асирия

Първият асирийски цар, останал в историята с делата си, се казвал Нин.

Dufresnoy, с. 5
Той бил съюзник с Ариай, царя на арабите. Арабите са храбър народ, останал непокорен както от персите, така и от македонците. Освен свободолюбието им, причина за това са и недостъпността и безводността на тяхната страна.
Нин завладял Вавилония. Самият град Вавилон тогава още не бил построен, но в страната имало други забележителни градове. Победил и Армения, но след като определил данък на тамошния цар Варзан, оставил го да управлява. Завладял Мидия и екзекутирал царя им Фарн (1). За 17 години войни завладял всички азиатски народи отсам Танаис и Нил, с изключение на бактрите и индийците. Диодор казва, че в изложението си за тези събития следва Ктезий от Книдос (V в.).
След като бил отблъснат от бактрите, Нин построил Ниневия при Ефрат (грешка на Диодор – Ниневия е на Тигър). След това пак се отправил на война срещу бактрите и по време на този поход се оженил за Семирамида – “най-известната от всички жени”.

ІІ. Семирамида

1. Семирамида се омъжва за Нин

Семирамида била дъщеря на една сирийска богиня от Аскалон и един смъртен сириец. Била подхвърлена. Най-напред за нея се грижели гълъби, а след това била намерена от пастири, които я отгледали . Един велможа на Нин на име Онес, я видял по време на посещението си в тази част от асирийските владения, влюбил се в нея и я взел за жена. Тя му родила двама сина (4-5) .
Онес участвал в похода на Нин срещу бактрите и поради продължителността му повикал там жена си. Тя огледала обсадения град, открила слабото място на крепостта, и, като повела един отряд войници, успяла с изненада да влезе в нея. Така столицата на бактрите била превзета благодарение на Семирамида.
Цар Нин я отрупал с дарове и почести и веднага се влюбил в нея. Мъжът й най-напред отказал да се разведе. След време, подложен на натиск от страна на царя, се самоубил (6). А Семирамида се омъжила за Нин и родила от него син на име Ниний. След смъртта на царя тя издигнала на гроба му пирамида с височина 9 стадия.

2. Управлението на Семирамида

а. Построяване на Вавилон

След като Нин умрял, Семирамида поела властта над Асирия.

Dufresnoy, с. 5
Първо се заела с изграждането на Вавилон. Избрала да го разположи от двете страни на река Ефрат. Стената на града била висока 50 лакти, била достатъчно широка, за да се разминават по нея три колесници, а по дължината й имало 250 кули. Между двете части на града бил построен мост с ширина 30 стъпки. Бил построен и дворец, също от двете страни на реката. За водоснабдяване бил направен четириъгълен язовир с дължина на всяка страна 300 стадия и дълбочина 32 стъпки. Семирамида издигнала и храм на Зевс (когото вавилонците наричат Бел). Оттам халдеите правели астрономическите си наблюдения. В храма имало златни статуи на Зевс, Хера и Рея, които по-късно били заграбени от персийските царе. Днес, казва Диодор, не е останало много от този голям град. Повечето от територията му по негово време вече била обработваема земя (9).
Висящата градина на Вавилон била съоръжение, подобно на театър. Отделните стъпала били покрити с пръст, като най-големите дървета се намирали на най-ниското място. Имало система за напояване, която минавала под отделните стъпала. Тази градина обаче не е била построена по времето на Семирамида, а от някой по-сетнешен асирийски цар, който я направил заради една своя персийска наложница, която не можела да свикне с горещината и еднообразната растителност около Вавилон (10).
Семирамида построила и други градове по Ефрат и Тигър, за да улесни търговията между Вавилон и северните области на държавата си. Прокопала канали между реките. Не се омъжила втори път. Имала множество любовници, обикновено избрани измежду военнослужещите. След това те били убивани.

б. Походите на Семирамида

По време на похода си към Мидия тя наредила да се прокопае път през планината, която отделя тази страна от Асирия. Построила дворец в Екбатана и се погрижила за водоснабдяването на града (13). Навлязла и в Персия. След това се върнала в Египет и Либия, посетила оракула на Амон, достигнала и до етиопците. После потеглила обратно на изток, минала през Бактрия и започнала война срещу тогавашния индийски цар, който се казвал Ставробат (16).
Поръчала кораби от Финикия, Сирия и Кипър, а също и изкуствени слонове – дървени скелети, покрити с волска кожа и управлявани отвътре с коли, теглени от коне. Армията й се състояла от 3 милиона пехотинци и 200 хиляди конници, а тази на индийците била дори по-голяма.
Спечелила битката с корабите в река Инд. Слоновете на индийците били отблъснати от странната миризма, която идвала от изкуствените слонове на Семирамида. Накрая обаче индийците спечелили, а Семирамида се оттеглива в Бактрия (19).

3. Оттеглянето на Семирамида и други разкази за нея

Узнала, че синът й се готви да й отнеме властта, но не се съпротивлявала, а се оттеглила доброволно. Не се знае нищо за смъртта й, затова някои разказват, че се е превърнала в гълъбица.
Властвала над цяла Азия освен Индия, живяла 62 г., царувала 42.
Атеней и други твърдят, че тя била хетера и наложница на царя. След като се омъжила за него, с измама го свалила от престола.

ІІІ. Асирийските царе след Семирамида

1. Ниний, син на Нин и Семирамида

Ниний царувал мирно. Стремял се да не се показва пред поданиците си, затова общувал лично само с евнусите и наложниците си. Смятал, че един цар би трябвало да прекарва живота си в наслади, но това трябвало да остава скрито от поданиците му, за да не предизвиква завист или презрение
Всяка година призовавал военни части от всички покорени области, а следващата година ги сменял. Командващите трябвало да бъдат избирани сред приятелски настроените към него и асирийската власт. Чрез присъствието им близо до столицата създавал впечатление, че винаги е готов за война, а чрез смяната възпрепятствал възникването на заговори.

2. От Ниний до Сарданапал

Така управлявали и следващите 30 поколения асирийски царе до Сарданапал. При него хегемонията им била отнета от мидийците, след 1300 г. властване, както казва Ктезий в кн. ІІ (21).
За времето от Ниний до Сарданапал може да се отбележи участието на Мемнон, син на Титон, в Троянската война.
Когато в Ниневия царувал Тевтам, троянците били съюзници и подчинени на асирийците. След като Агамемнон повел война срещу тях, те изпратили молба за помощ до Тевтам и той им изпратил Мемнон, чийто баща тогава бил стратег на персийската земя. След подвизите, които извършил, той загинал и след изгарянето на трупа пепелта била предадена от етиопските му войници на Титон. Етиопците пък казват, че Мемнон бил техен цар и показват в земята си дворци, които наричат “Мемнонии”.
Това пишело в царските архиви, казват варварите.

ІV. Сарданапал и превземането на Ниневия от мидийците

Сарданапал надминал всичките си предшественици по изнежен и развратен начин на живот.

Dufresnoy, с. 30
Бил заповядал след смъртта му да се напише на надгробния паметник: “Имам само това, което ядох, престъпих и се насладих телесно” и т.н. (23)

1. Въстанието на Арбак и Белес

Арбак бил мидийски военачалник от онези, които всяка година пристигали пред стените на Ниневия. Там той се сприятелил със стратега на Вавилония Белес, който го подтикнал да разруши хегемонията на асирийците. Този Белес бил вавилонски жрец от така наречените халдейци, и бил опитен в астрологията и гадателството. Той предсказал на Арбак, че на него се пада да управлява страната на Сарданапал.
Окуражен, Арбак се погрижил да се сприятели и с останалите военачалници, а след това, като подкупил един от евнусите на Сарданапал, успял да проникне в покоите на царя. И като видял неговата разпуснатост, презрял го и още по-твърдо решил да го свали от трона.
Арбак въвлякъл във въстанието мидийците и персите, Белес – вавилонците, а пълководецът на арабите – своите сънародници. Така в края на годината те се обединили с войниците, които идвали да ги сменят и обявили война на асирийския цар.
Сарданапал първо обявил награди за главата на водачите на въстанието, а след като видял, че няма да му бъдат предадени, повел война и успял да спечели три битки подред. Въстаниците били разколебани, но Белес ги уверил, че до пет дни ще получат помощ. И наистина станало така – появили се войските на бактрите, които също подкрепили въстанието. Тогава въстаниците спечелили две битки, а Сарданапал, разбирайки, че войната ще е трудна, изпратил синовете и дъщерите си при владетеля на Пафлагония, който му останал верен.
Обсадата вървяла трудно до деня, в който придошлата река заляла част от града и разрушила стената. Като видял, че градът не може да бъде спасен, Сарданапал събрал в двореца своите евнуси и наложници, както и всичкото си злато и сребро, и се самозапалил. А Арбак бил обявен от въстаниците за цар. Такъв бил краят на асирийската империя.
След това Белес помолил Арбак да го направи владетел на Вавилония (както му бил обещал) и намерил предлог да поиска останките от двореца на Сарданапал – защото знаел, че много от богатствта са оцелели след пожара. Арбак се съгласил, но после разбрал измамата. Съветниците му предложили Белес да бъде осъден на смърт за предателство, но Арбак го помилвал заради предишните му заслуги и го оставил да управлява Вавилония. А богатствата на Ниневия били пренесени в мидийската столица Екбатана (28).

Alphonse des Vignoles. Chronologie de l'histoire sainte et des histoires étrangères qui la concernent. T. II, Berlin 1738. c. 161

Египет в гръкоезичната историография след Херодот

2009-05-25T07:25:00.000-07:00

МП “Антична култура и литература”,
курс “Старогръцката литература в Римската епоха”
2008/2009 – летен семестър

Диодор Сицилийски, кн. І

А. Въведение

Замисъл на съчинението, времеви граници, за колко време е написано. Съдържанието по книги. Датировка според Троянската война, олимпиадите, списъка на спартанските царе. Достига до началото на Галската (Келтската) война.

Б. Обща история на човечеството

Поява на човечеството.

Ussher, c. 6-7

І. Египет като начало на историята. След потопа.

Ussher, c. 19
Богове и герои

1. Първите богове

Старостта на египетската история – тогава са извършени първите забележителни дела. Вярата в боговете е свързана с природните явления. Раждането на Изида и Озирис. Хермес изобретява изкуствата и писмеността.

2. Озирис

Озирис като цар на Египет. Множество известни богове са били негови сановници и пълководци. Походът на Озирис – Етиопия, Червено море-Индия, Азия, Хелеспонт-Тракия, Македония. Смъртта и разкъсването на тялото му.

3. Египетската колонизация след Озирис

Орфей, Бел, Данай. Колхи, юдеи, атиняни.

ІІ. Царете до Сезострис вкл.

1. Животът на египтяните

Храна – първо трева, корени, риба, някои домашни животни. Изида или Мена откриват култивираните плодове и хляба (от лотос). Хермес създава изкуствата (43).

Dufresnoy, с. 9

2. Царете до Сезострис

18 000 год. – богове и герои, последен е Хор. До Диодор – 5 000 год. управляват човеци (Диодор е посетил Египет през 180-та ол. по времето на Птолемей Авлет). Пръв цар е Мена.

Nicolas Dufresnoy. Chronological tables of universal history. London, 1762. c. 5

Louis Sédillot. Manuel classique de chronologie. Paris, 1834. c. 15
Управлявани са и от чужденци – етиопци, перси, македонци. Местните – 470 мъже и 5 жени.
Мена определил религиозните ритуали, но и въвел разкошния живот (осъден после от Тнефахт, бащата на “мъдрия Бокхорис”). Мена е следван от 52 негови потомци, после е Бусирис (прогонил Протей). 8 потомци, последният основал Тива (45).
Науката и богатството на Тива (разграбена от Камбис). Там царувал Осимандий (Хекатей видял гробницата му), а осмият след него е Ухорей, основал Мемфис.

Sédillot, c. 16

3. Сезострис (Сесоосис)

Станал цар 7 поколения след Мойрис.

Dufresnoy, с. 7
Въвел специално военно и спортно образование и редовна армия (600 000 + 24 000). 36 номи. Поход с 400 кораба през Червено море. Достига до Ганг и до Океана; после – през скитите до Танаис (разделящ Азия от Европа). Оставил някои около Меотидското езеро – начало на колхите (55). Тракия, цикладите. Довежда пленници от Вавилон. Укрепва пътя през Пелузиум. Статуята му.

Sédillot, c. 16

ІІІ. Царете след Сезострис

Мендес и лабиринтът. Пет поколения анархия, избран е Протей. Синът му Ремфис трупал богатства,

Dufresnoy, 13
после седем поколения бездейни царе (сред тях е Нилей, дал името си на Нил). Хемис, Кефрен, Микерин. Гробът на Родопис (64).
Следват Бокхорис, етиопецът Сабакон, слепият Анисис. 12 царе.
Псаметих от Саис (настанява карийците и йонийците при Пелусийското устие). Дава на синовете си гръцко възпитание. След четири поколения – Априес, воювал в Кипър, Финикия, Сидон.

Dufresnoy, 36
Губи войната с киренците, възцарява се Амасис.

Dufresnoy, с. 36

ІV. Устройство на държавата

1. Съсловията

Цар и първожрец. Умереният живот на царете (71). Земята е разпределена между жреците, царете и воините. Съществуват и съсловията на пастирите, земеделците, занаятчиите.

2. Законодателството

Без адвокати. Закони срещу фалшификаторите.

3. Образование

Обучението на жреците. Геометрия, аритметика. Без спорт и музика.

V. Религията

Свещените животни. Обяснения за почитането им (86). Погребенията – балсамиране, ритуали. Орфей е възприел техните вярвания.

VІ. Кои са законодателите на Египет. Други законодатели. Египетското влияние върху известни гърци

Орфей въвежда мистериите и вярата за отвъдното от Египет. Океан, елисейските полета. Оттам Меламп знае за Кронос и битките с титаните. Омир (питието на Елена, за Тива), Солон (законодателство), Евдокс, Демокрит (астрология). Питагор – геометрия. Дедал – лабиринтът, статуите. От Египет са повлияни и други скулптори – Телеклей, Теодор (98).

Изократ и Платон

І. Изократ – “Бусирис”

Целта на речта – да се покаже как се пише апология. Критика на речта на Поликрат.
Благородният произход на Бусирис – надминал майка си Либия. Защо е избрал Египет.
Законодателството му – 3 съсловия – жреци, занаятчии (“около изкуствата”), воини. Специализация, цял живот едно и също занимание за всички. Влияние върху лакедемонците. Не може да се пътува извън държавата, общи обеди, внимание на военното обучение. Образованието на жреците. Докато са по-млади – отделни науки, после – най-големите неща.
Религията – въпросът за боготворенето на животните. Влиянието на Египет върху Питагор.
Не е възможно Бусирис да се е срещал с Херакъл – той се датира 200 год. преди Персей, докато Херакъл е четири поколения след Персей.
Много от това, което говорят поетите, е осъдително и невярно.
Заключение – препоръка към Поликрат за реториката.

ІІ. Платон

1. “Тимей”, “Критий”

Ако Солон бе разказал в стихове, каквото знаеше, би надминал Омир и Хезиод.

Dufresnoy, с. 37
В Саис, откъдето е и Амасис, се почита Атина.
Древността на Египет – гърците знаят само за един потоп.

Dufresnoy, с. 3, 16

История отпреди 9 000 години. Устройството на атинската държава в древността – шест съсловия: жреци, воини, занаятчии, пастири, ловци, земеделци.

Жреците са знаели имената на древните царе на Атина.

2. “Федър”

При Навкратис – храм на ибиса – това е Теут.

3. “Закони”

10 000 години не се въвежда нищо ново в музиката (дело на Изида). Също и художниците не въвеждат новости.

Страбон, кн. ХVІІ

І. Граници на Египет и общо за Делтата

Размери на Египет в стадии. Съседи.
Брой на устията. Кога се вдига равнището – острови. Причини за разливането през лятото.

ІІ. Александрия и управлението на Птолемеите

Островът с фара. Езерото, въздухът. Важни сгради (Музеят, дворецът), гробът на Александър. Пристанищата (10).
От Лаг до Клеопатра.

Dufresnoy, с. 76, 108
Управлението при римляните (Август). Приходите на Египет

ІІІ. Околностите на Александрия и Делтата до Мемфис

На запад – до Паретоний. Каноб и увеселителните заведения. Устията и градовете в Делтата. Апис и пирамидите.

ІV. От Мемфис до Етиопия

Градовете на военнопленниците. Лабиринтът. Крокодилопол, Хераклеопол, Кинопол, Хермопол, Панопол, Абидос (оазисите), Коптос (пътищата към Червено море).
Тива – исторически сведения. Науките. Могъщество на тиванските царе – до Скития, Бактрия, Индия, Йония. Сиена, Елефантина и праговете.
Етиопците. Войната на римляните с Кандака.

Плутарх,“За Изида и Озирис”

І. Жреците – благочестие и чистота

Външният вид на жреците на Изида. Въздържаността на египетските царе в древността. Бащата на Бокхорис отрекъл лукса, въведен от “Мейнис”.

ІІ. Египетската митология

Загадъчната мъдрост на теологията им. Надписът пред статуята на саиската Атина (Изида). Боговете се свързват с числата. Египетските учители на Евдокс, Солон и Питагор. Митовете им имат скрит смисъл и се нуждаят от тълкуване, не бива да се разбират буквално.

ІІІ. Митът за Озирис

Петте деца на Кронос и Рея. Походът на Озирис – като на Дионис. Завръщане и убийство. Скитанията на Изида.

ІV. Тълкуванията

1. Евхемеровото е неприемливо (Семирамида, Сезострис, Кир, Александър са прочути, но все пак са хора)
2. Събитията в мита са разкази за “велики демони”. Наказанията и наградите на демоните за живота им – доказателства. (Децата на Тифон – Йерусалим и Юдей).
3. Имената им са названия на части от природата (Нил, море) или направо на принципи (овлажняващ, изсушаващ). Стоическото тълкуване.

Съдържание на изпита по старогръцка литература

2009-01-22T08:15:00.000-08:00

Специалност Новогръцка филология, ІІ курс, семестър І 2008/2009
дата на изпита: 16 февруари, понеделник, каб. 175, 10 ч.

І. Протичане на изпита

Изпитът е устен.
Студентът избира по жребий една от десетте теми.

1. Задават се до 3 въпроса по материала (за литературни факти).
2. Студентът говори за наученото по темата
3. Задава се въпрос по материала (за съдържанието на текстовете)

При поставянето на оценка се взима предвид и участието в упражненията през семестъра

ІІ. Съдържание на изпита

А. Въпроси за литературни факти

1. Кои произведения се приписват на Омир/ на Хезиод?
2. Какво знаем за биографията на Омир и откъде/ за биографията на Хезиод и откъде/за биографията на Демостен и откъде?
3. Кога за пръв път са били записани “Илиада” и “Одисея”?
4. Какво значи хекзаметър/елегия/ямб?
5. Посочете поне двама автори, които пишат в хекзаметър, освен Омир/двама комически поети, освен Аристофан/ 5 имена на архаични поети/ 3 на класически/ 2 на елинистически/ 5 прозаици от гръко-римската епоха
6. Кои произведения са запазени от Есхил/ Софокъл/; избройте 9 от оцелелите произведения на Еврипид/ 7 на Платон/ 5 на Аристофан/ 3 на Ксенофонт/ 3 романа, написани на старогръцки език
7. Кой век живее/кога е роден: Аристофан/ Менандър/ Пиндар/ Платон/ Демостен/ Херодот/ Лукиан/ Еврипид/ Сафо
8. Каква е разликата между старата и новата комедия/ какви са героите в новата комедия?
9. Кои са трите рода ораторска проза/ видовете лирически поизведения според повода на създаването им?

Б. Теми

1. Омировата поезия. Илиада
2. Омировата поезия. Одисея
3. Хезиодовият епос. Дела и дни
4. Лириката. Пиндар. Първа питийска ода
5. Трагедия. Едип цар
6. Трагедия. Агамемнон
7. Стара комедия. Облаци
8. Елинистическа комедия и роман. Мъчният човек, Дафнис и Хлоя
9. Историография. Херодот. книга І
10. Реторика. Демостен. Първа реч срещу Филип.

В. Въпроси за съдържанието на текстовете

1. Разкажете накратко фабулата на “Илиада”/ “Одисея”/ “Мъчният човек”/ “Дафнис и Хлоя”/ “Агамемнон”/ “Облаци”?
2. Какво се случва в първа песен на Илиада /в 22 песен на Одисея/ кои са приключенията на Одисей, за които разказва на феаките?
3. Какво се препоръчва да се прави в отделните сезони в “Дела и дни”/ какво се случва през сезоните в “Дафнис и Хлоя”?
4. В коя част на Илиада е единоборството между Менелай и Парис/ смъртта на Патрокъл/ състезанията при погребението на Патрокъл/ в коя част от Одисея е пътешествието на Телемах/ разказът на Одисей/ срещата на Одисей и Телемах?
5. Кои са частите на трагедията според Аристотел/ определението за трагедия (“Поетика”, гл. 6)/ как е възникнала и се развива литературата (“Поетика”, гл. 4)/?
6. Как Едип узнава, че пророчеството за него се е сбъднало?
7. Кои са богините, които раждат деца от Зевс според “Теогония”/ кои са действащите лица в “Агамемнон”/ “Пирът”?
8. Какво мисли за любовта: Федър/ Ериксимах/ Аристофан/ Сократ (Диотима)?
9. Какво твърди Демостен в “Първа реч срещу Филип”/ какво разказва Херодот в първа книга на “История”/ как Пиндар възхвалява Хиерон в “Първа Питийска ода”/ кои са най-важните събития в света на боговете според Хезиод в “Теогония”?

Демостен. Биография

2008-10-22T10:36:00.000-07:00

І. Съдържание на Биографията в X oratorum vitae

1. Произход

2. Образование

3. Участие в политиката

4. Допълнения

ІІ. Текстове за превод

***

Следваща лекция (5 ноември):
Първа реч срещу Филип
Схолии към Първа реч

Какво наричаме “старогръцка литература”

2008-10-09T02:06:00.000-07:00

І. Литературата

Говори се за
1. "художествена" литература - епос, лирика, драма. Тя е слово, което се стреми преди всичко към изобразяване на събития в човешкия живот - действия, преживявания, мисли; и
2. "нехудожествена" - историография, реторика, философия. Тя се стреми преди всичко към документиране, убеждаване и размисъл. Изобразяването, доколкото се използва, е средство за тези цели.

Изучаването на нехудожествената литература също може да влезе в хуманитарното образование. В такъв случай тя трябва да е разбираема за неспециализирани слушатели и в нея да се обсъждат въпроси, интересуващи всеки човек. Колкото по-достъпна и полезна за разбирането на човешкия свят е тази литература, толкова повече тя ще има място в хуманитарното образование.
Съществува нехудожествена литература, която не може да влезе в хуманитарното образование, защото изисква специализирана подготовка, а и не се занимава пряко със случващото се в човешкия свят, или се отнася до съвсем конкретни събития - това са съчинения по медицина, математика, астрономия; също и документи, свързани с управлението на обществения живот - договори, отчети, протоколи, списъци.

ІІ. Старогръцка литература

Как познаваме, че е старогръцка. Тя е произведена в обществото на древните гърци. Това общество се отличава по:
1. Време и място - преди и след Христа
2. Език - гръцки (не новогръцки)
3. вярване - езичници (не-християни, не-юдеи)

1.
а. Време - класическа (полисна) и елинистическа епоха
- класическа
= омирова - поемите; липса на писменост, начало на Олимпийските игри и колонизацията
= архаична - лирика; интензивна колонизация
= класика - драма, проза (историография, реторика, философия); гръко-персийски войни, засилване на Атина, междугръцки войни, македонска хегемония

- елинистическа
= ранен елинизъм - буколическа лирика, историография; елинистически държави, разпространение на гръцкия език и литература на изток, юг и запад
= късен елинизъм (гръко-римска епоха) - проза, роман; преводна литература, койне гръцко влияние върху латиноезичната литература; римска държава, разпадане на римската държава (края на ІV в.)

б. Място - Средиземноморието
- през полисната епоха
= Омирови поеми - Мала Азия и островите
= лирика - пак там, но също Спарта, Сицилия
= драма, проза - преди всичко Атина, особено през класиката V-ІV в.

- през елинистическата епоха
Атина и континентална Гърция (Менандър, Лукиан, Плутарх, Прокъл и други философи), Рим и Италия (Елий Аристид, Марк Аврелий, Плотин, Порфирий), Александрия и Египет (Хелиодор), Антиохия и Сирия (Либаний), Малоазийските градове (Дион Хризостом, Юлиан), островите (Лонг),

2. Език - старогръцки. Диалекти
- през полисната епоха
= Омиров, епически
= дорийски
= йонийски
= атически

- през елинизма.
Койне (опростен атически). Жанровете поддържат старите диалекти, особено класическия атически

Някои гръцки автори оцеляват в латински превод; гърци пишат на латински; някои автори пишат на гръцки, който не им е роден език; преводна литература

3. Вярване

Християнските съчинения не се смятат за старогръцки - старогръцката литература е езическа. Това значи, че в нея се вижда:
- приемане на гръко-римския пантеон
- размисъл въз основа на класическото (и нехристиянско) философстване
- следване на класическите (от полисната епоха) жанрове в поезията и прозата

***

Упражнение (понеделник) - Илиада, песен І.

Препоръчва се да се направи резюме на песента (30 реда). Въпроси за обсъждане:
- какво се случва (да се представи основното действие)
- какви са персонажите (същност - богове, хора, други същества; произход и роднински връзки; позиция в своето общество; отношения на близост или съперничество)
- какво се представя извън действието (обичаи, описания, събития преди и извън основното действие)

Старогръцка литература

2008-10-03T04:22:00.000-07:00

Едносеместриален курс
в специалност Новогръцка филология, ФКНФ

Теми на лекциите

І. Увод.
1. Какво наричаме “старогръцка литература”

ІІ. Поезия
Епосът
2. Омировата поезия. Илиада
3. Одисея
4. Хезиод. Теогония, Дела и дни
Лирика
5. Пиндар. Сафо.
Драма. Трагедия
6. Трагедията като литературен вид. Есхил
7. Фабулата. Софокъл, Еврипид.

Драма. Комедия
8. Комичното. Аристофан
9. Новата комедия. Менандър

ІІ. Проза
10. Историография. Херодот
11. Реторика. Съвещателна (политическа) реч. Демостен
12. Философски диалог. Платон

ІІІ. Следкласическа литература

13. Роман. Хелиодор, Лонг
14. Комедия. Пародия. Лукиан
15. Поезия. Буколическа лирика. Теокрит
16. Реторика. Похвална реч, писмо. Елий Аристид, Юлиан

Текстове за упражнения

1. Омир. Илиада, І
2. Омир. Одисея, ІХ-ХІІ
3. Хезиод. Дела и дни
4. Пиндар. Първа питийска ода
5. Есхил. Агамемнон
6. Софокъл. Едип цар
7. Аристофан. Облаци
8. Менандър. Мъчният човек
9. Херодот. Книга І
10. Демостен. Първа реч срещу Филип.
11. Платон. Пирът
12. Лонг. Дафнис и Хлоя
13. Лукиан. Истинска история

Изпит

Изпитът е устен.
Студентът избира по жребий една от темите.

1. Задават се въпроси по материала.
2. Студентът говори за наученото по темата
3. При поставянето на оценка се взима предвид и участието в упражненията през семестъра

Старогръцка реторика

2008-09-06T03:49:00.000-07:00

Едносеместриален лекционен курс в Бакалавърската програма на специалност Класическа филология. В рамките на задължителния курс "Старогръцка литература" - ІV-V сем.

Теми:

І. Ораторът и политиката.
ІІ. Ораторското изкуство. Образованието на оратора

Лекции и упражнения:

А. Класическата реторика

1. Изократ
2. Демостен (Биографията на Плутарх)
3. Демостен (І реч против Филип и схолии)

Б. Реторическото изкуство

4.(Реторика към Александър)

В. Гръкоезичната реторика в Римската епоха

5. Дион Хризостом
6. Лукиан
7. Либаний

Текстове:
Изократ. Филип; Против софистите.
Демостен. Първа реч против Филип.
Улпиан от Емеса. Схолии към Демостен.
Плутарх. Демостен.
Псевдо-Аристотел (Анаксимен от Лампсак). Реторика към Александър.

Дион Хризостом. За изгнанието си.
Лукиан. Сънят (Животът на Лукиан); Два пъти обвинен;
Как да се пише история; Учителят по красноречие; За платените събеседници; Необразованият купувач на книги; Похвала на Демостен
Либаний. Автобиография.

***

За авторите - от Suda (http://www.stoa.org/sol/) и др.:

Isocrates: Theodorou aulopoiou, Athenaios, rhetor, genomenos epi tes 86 olumpiados, ho esti meta ta Peloponnesiaka. kai dia men tes phones ten atonian kai to aparresiaston dikas ouk eipen, edidaxe de pleistous, kai logous gegrapse 32: biosas de ete 106 eteleutesen. adelphoi de autoi egenonto Tisippos kai Theomnestos kai Theodoros: didaskalos de Gorgias, hoi de Tisian phasin, hoi de Erginon: hoi de Prodikon ephasan, hoi de Theramenen. hoi de logoi autou pleistoi.

Demosthenes: Athenaios, huios Demosthenous kai Kleoboules, rhetor, ton demon Paianieus: epimeles mallon e euphues, hos Hermippos historei: kai pros tas hedonas akolastos, hos kai touto phesin ho autos. hothen kai neos men on Batalos eklethe, hos kai gunaikeiai estheti pollakis chresamenos: Argas de meta to eis andras telesai: hoper estin onoma opheos. epethumese de rhetorikes Kallistraton theasamenos ton rhetora huper Oropion legonta. diekouse de Isaiou, tou Isokratous mathetou, kai tois logois echreto Zoilou tou Amphipolitou, sophisteuontos en Athenais, kai Polukratous kai Alkidamantos, tou Gorgiou mathetou, kai autou mentoi Isokratous. sunephilologese de Aisioni toi Athenaioi kai Theopompoi toi Chioi philosophoi. diekroasato de kai Euboulidou tou dialektikou kai Platonos: eteleutese de phugon eis Kalabrian en toi tou Poseidonos hieroi dia ton Makedona Antipatron, prosenenkamenos pharmakon to en toi daktulioi, ete biosas duo kai hexekonta.

Oulpianos: Antiocheus tes Surias, sophistes, paideusas proteron eis Emesan, en tois kata ton basilea Konstantinon chronois. logous diaphorous, meletas, dialexeis: kai alla tina(...the commentaries and scholia on Demosthenes, written by Ulpian of Emesa who taught rhetoric at Antioch in the reign of Constantine (324-37 AD) and wrote a number of declamations and rhetorical works. Above all, he is the reputed author of these scholia to the speeches of the greatest of all Ancient Greek orators, Demosthenes (384-322 BC)... (http://www.vialibri.net/item_pg/1401521.htm)

Anaximenes: Aristokleous, Lampsakenos, rhetor: mathetes Diogenous tou Kunos kai Zoilou tou Amphipolitou grammatikou, tou kakizontos Homeron, didaskalos de tou Makedonos Alexandrou. heipeto de autoi en tois polemois. houtos basilea Alexandron, thumoi chromenon es Lampsakenous, technei perieile toiaide. phronounton Lampsakenon ta Person, huperzeon toi thumoi Alexandros epeilei ta megista kaka ergasasthai. hoi de, hate peri gunaikon kai paidon kai tes patridos theontes, apostellousin Anaximenen hiketeusonta. Alexandros de gnous kath' hentina aitian hekoi, katomosato theous, e men autou tais deesesi tanantia ergasesthai. Anaximenes de, charisai moi, ephe, o basileu, ten charin, gunaikas kai tekna ton Lampsakenon andrapodisasthai kai ta hiera empresai kai ten polin es edaphos katabalein. Alexandros de ouk echon ti pros touto sophisasthai e antimechanesasthai kai enechomenos tei anankei tou horkou, sungnomen enemen ouk ethelon Lampsakenois. emunato de kai Theopompon, ton Damostratou, echthron onta Anaximenes ouk amathestata, all' epiphthonotata. sophistes gar on kai sophiston logous mimoumenos, graphei biblion es Athenaious kai epi Lakedaimonious, sungraphen loidoron es to akribestaton mimesamenos: kai epigrapsas Theopompou to onoma epempen es tas poleis. kai ek toutou to echthos to es Theopompon ana pasan ten Hellada euxeto. ou men oude eipein tis autoschedios Anaximenous proteros estin heurekos.

Dio Cocceianus of Prusa (c.40 - after 112; also known as Chrysostom: Greek politician and philosopher, and - by some definitions - one of the first representatives of the Second Sophistic.
http://www.livius.org/di-dn/dio/dio_chrysostom.html

Loukianos: Samosateus, ho epikletheis blasphemos e dusphemos, e atheos eipein mallon, hoti en tois dialogois autou geloia einai kai ta peri ton theion eiremena paratithetai. gegone de epi tou Kaisaros Traianou kai epekeina. en de houtos toprin dikegoros en Antiocheiai tes Surias, duspragesas d' en toutoi epi to logographein etrape kai gegraptai autoi apeira. teleutesai de auton logos hupo kunon, epei kata tes aletheias eluttesen: eis gar ton Peregrinou bion kathaptetai tou Christianismou, kai auton blasphemei ton Christon ho pammiaros. dio kai tes luttes poinas arkousas en toi paronti dedoken, en de toi mellonti kleronomos tou aioniou puros meta tou Satana genesetai.

Libanios: sophistes, Antiocheus, ton epi Ioulianou tou basileos chronon kai mechri Theodosiou tou presbutou, Phasganiou patros, mathetes Diophantou. egrapsen apeira: en hois Enkomion eis Konstantion ton basilea, heteron eis Ioulianon, Meletas rhetorikas, kai epistolas. houtos epi ton chronon en Basileiou tou megalou kai Gregoriou tou theologou. ho de Ioulianos ho Parabates kaiper tosoutois embebekos tes te peri logous hepteto philotimias kai ton tes Antiocheias sophisten, hoi Libanios onoma, diapherontos ethaumase, ta men isos epainon, ta de, hopos lupoie ton megan sophisten Proairesion, protimon heteron. Akakios goun tis autoi ton peri rhetoriken deinon kai ho ek Phrugias Touskianos aei pros tauta epekaloun kai diememphonto tas kriseis.

Римската експанзия на Изток ІІ пр. Хр. - І в. сл. Хр.

2008-07-14T06:23:00.000-07:00

План за двусеместриален курс в Магистърската програма в рамките на "Старогръцката литература в Римската епоха" - 2008/2009

Въз основа на:
Дион Касий. Римска история
Йосиф Флавий. Юдейски древности, Юдейската война, Автобиография.
Плутарх. Антоний, Брут, Галба, Деметрий, Евмен, Емилий, Крас, Лукул, Марий, Отон, Помпей, Сула, Филопоймен, Цезар.
Полибий. Всеобща история.
Филон Александрийски. Посланичество до Гай (Калигула)

І. Войните до края на Републиката
ІІ. Войните от Цезар до Тит

Предистория на Римската експанзия. Походите на Александър и управлението на диадохите
Въз основа на:
Апиан. Римска история
Ариан. Анабазис
Курций Руф. История на Александър Велики Македонски
Плутарх. Александър, Агис и Клеомен, Арат, Пир, Фокион
Псевдо-Калистен. Животът на Александър Македонски.
Неизвестен византийски автор. Животът на Александър, цар на македонците
и
Диодор, Непот, Павзаний

Собствени имена. Погребални обичаи и вяра в безсмъртието

2008-06-26T10:52:00.000-07:00

І. Въпросът за човека (личността, душата)

ІІ. Името

1. Собствено име. Мъжки имена

2. Имена на жени

3. Имена на роби

4. Имена от гръцки и негръцки произход в по-късната история

ІІІ. Погребение

1. Изгаряне и трупополагане

2. Погребални обичаи

ІV. Вяра в безсмъртието (задгробния живот)

1. Омир

2. Платон и съвременниците му

3. Мислители, отхвърлящи вярата в безсмъртието

География на древна Гърция

2008-06-20T01:35:00.000-07:00

І. Области в класическа Гърция

1. Пелопонес

2. Северно от Пелопонес

3. Мала Азия

ІІ. Острови

1. Егейско море

а. Циклади
б. Споради
в. малоазийски
г. северни
д. западни

2. Йонийско море

ІІІ. Градове

1. Гърция

2. Мала Азия

ІV. Колонии извън Егейско море

1. Хелеспонт, Пропонтида, Черно море

2. Северна Африка

3. Италия и Сицилия

4. Далечен запад

V. Области в елинистическата и римската епоха

1. Мала Азия, изток

2. Балкани

3. Европа

4. Африка

Робство

2008-06-13T08:13:00.000-07:00

І. Брой на робите в класическа Атина

1. Население и класи

2. Предположения за броя на робите и населението. Източници

ІІ. Положението на робите. Заробване и освобождаване

1. Придобиване на робите. Кой може да е роб

2. Частни и държавни роби
а. частни - домашни и други
б. държавни - държавни служби, заемани от роби

3. Юридическо положение на робите. Права. Отношения с господаря

4. Освобождение

а. Процедура. Кой може да освобождава
б. Права на освободения роб

ІІІ. Гръцките мислители за робството. Аристотел

1. Видове власт. Определение за роб. Отношения с господаря.

2. Робство по природа и по закон

Образование и комуникации

2008-06-06T02:01:00.000-07:00

І. Омирово образование

ІІ. Спартанското образование

ІІІ. Образованието в Атина

1. Начално
2. До ефебията
3. След ефебията

ІV. Книги

1. Материали за писане

2. Библиотеки

3. Книгоразпространение

V. Комуникации

1. Придвижване

2. Съобщения

Жертвоприношения, гадателство и светилища

2008-05-29T11:43:00.000-07:00

І. Жертвоприношения

1. Видове жертви

2. Повод за жертвоприношение

3. Извършване на жертвоприношението

ІІ. Олтари и храмове

1. Олтар

2. Устройство на храма

ІІІ. Жреци и гадатели

1. Кой може да е жрец

2. Жречески длъжност

ІV. Гадание и оракули

1. Видове гадания

2. Оракули

V. Мистериални култове. Елевзински мистерии

1. Жреци

2. Посвещение

3. Провеждане на мистериите

Латышев, В.В. Очерк греческих древностей. Т.2. "Алетейа", Санкт-Петербург, 1997.
Шаму, Ф. Гръцката цивилизация. Превод Слава Михайлова. "Български художник", 1979.

За игрите. Сведения от схолиите

2008-05-27T01:58:00.000-07:00

[Пиндар] е написал седемнадесет книги, от които четири се отнасят до така наречения период, и са следните: Олимпионики, Питионики, Истмионики, Немеоники. [Олимпийските игри са състезание в чест на Зевс, Питийските - на Аполон, Немейските - и те на Зевс, а Истмийските - на Посейдон. Наградите в тях са съответно маслина, лавър, σέλινος - сух и зелен]. Но за другите и за свързаните с тях неща ще кажем по-нататък; а сега да кажем за установяването (θέσις) на Олимпийските.

І. Олимпийски игри

Някои отнасят това установяване към времето на събитията около Пелопс и Еномай; други обаче казват, че ако то е било свързано с толкова грозни събития, игрите не биха били запазени. Други го приписват на Херакъл, както и Пиндар (Ол.Х), който, споменавайки тези по-славни дела разхубавява състезанието. Защото след като изчистил Авгиевия тор, но не получил обещаното, Херакъл събрал войска, убил Авгий и обсадил Елида; и като се сдобил с голяма плячка, уредил състезание за тези, които воювали заедно с него. Оттам е останал обичаят да се провеждат състезания. Но това предположение също не издържало, защото било напомняне за случилите му се неприятности. Но [се разказвало, че] след като Ифит и Еврилох воювали с кирейците (това били разбойници, които владеели крайбрежието на Фокида) събрали голяма плячка; и тогава Ифит установил Олимпийските игри, а Еврилох - Питийските. Случило се това предположение да се наложи.

(Scholia in Olympionikas, 6-7)

ІІ. Питийски игри

Питийските игри бяха установени, както смятат някои, по повод на дракона, който, докато пазел оракула в Делфи, бил убит от Аполон. Състезанието получило името си от мястото; а името на мястото е Пито - или заради отиващите да питат (πυνθάνεσθαι) при оракула, или защото убитото чудовище изгнило там. Защото πύθεσθαι значи "гния", както е при Омир - λεύκ᾽ ὀστέα πύθεται ὄμβρωι (Од.І,161). И след като Аполон се очистил от убийството на дракона в Крит при Хризотемида, дошъл в тесалийските τέμπη, и оттам пренесъл лавъра... В началото състезанието се провеждало всяка девета година, а после преминало към провеждане на всяка пета.

ἄλλως:
Питийското състезание установил, заедно с амфиктионите, тесалиецът Еврилох, след като победил в битка кирейците - сурови хора, насилващи околното население. Това станало, когато архонт в Делфи бил Гилид, а в Атина - Симон...

(Scholia in Pythionikas, 4-5)

ІІІ. Немейски игри

ІV. Питийски игри

Scholia in Pindarum. A.B. Drachmann edidit. Lipsiae, 1903-1927

Измерване и отбелязване на времето

2008-05-22T08:04:00.000-07:00

І. Естествени (природни) цикли във времето

ІІ. Условни цикли

ІІІ. Измерване и отбелязване на времето в Гърция

1. Летоброене

2. Деления на годината

а. според сезони и празници
б. според месеци
в. деления на месеца

3. Деления на денонощието

Библиография:

Латышев, В.В. Очерк греческих древностей. Т.2. "Алетейа", Санкт-Петербург, 1997.

Пари, цени и държавни разходи в класическа Гърция

2008-05-20T00:37:00.000-07:00

І. За какво служат парите. От какво се изработват

1.

За лесна размяна на стоки и труд. Не винаги е лесно да се намери подходящ клиент за стоката или услугата, която предлагаме (затова е нужно да получаваме повече и от повече хора наведнъж, за да можем да изчакаме времето, когато пак ще се появят клиенти). Ако няма пари, е възможно това, което той ще ни предложи като заплащане (в замяна), да ни е излишно. Не винаги това, което ще ни предложи, е такова, че може да бъде съхранено (в случай, че ни потрябва в бъдеще). То трябва да има разделения (за да можем да плащаме различни количества стоки и услуги). Трябва да ни помага за това, самите ние да плащаме стоки и услуги (по посочените причини). Самото то трябва да е ценно като материал, и не много разпространено (като пясъка и водата) - тъй като всеки би могъл да го има и без да работи. Ценността му не бива да спада твърде бързо (като отоплението през пролетта, което може след няколко дни да не е нужно). Ако не е ценно като материал, трябва да съответства на ценност, и в съответствието да има доверие.
Следователно е нужно да се намери такова средство за размяна, което да е по-трайно обикновените стоки; да се съхранява лесно; да може да се дели на множество части, които да са в съотношение, изчислимо чрез цели числа; да не подлежи на бързо обезценяване; да бъде приемано от мнозина.

2.

В началото парите обикновено се изработват от (съответстват на) метал, защото:
- той е издръжлив (траен); "благородните метали" се наричат така именно заради издръжливостта си; не изисква специални грижи да поддръжката си (като животните)
- не е много разпространен, самото му добиване изисква труд (особено при благородните метали)
- може да се дели на равни части
- служи за много неща, което му придава "естествена" стойност
- не изисква много място за съхранение (стойността му е висока, така че дори богатият човек или държава може да го съхранява на сравнително малко място)

ІІ. Парите в Гърция

1. Въвеждане на парите

2. Разнообразие на паричните системи

3. Монети и парични единици

ІІІ. Заплащане и цени

ІV. Държавни разходи

V. Антични автори за парите

На никое частно лице не е позволено да притежава каквото и да е злато или сребро, а пари – само за да може да покрие всекидневната обмяна, която е нужно да се прави със занаятчиите, а и при нужда за разплащане със наетите роби или чужденци, които работят срещу заплата. Ето затова твърдим, че гражданите трябва да притежават такива пари, които при тях имат стойност, а при другите хора са неприемливи. Но трябва да има и общогръцка валута заради походите и пътуванията в чужбина при други хора – например при пратеничествата или в случай на някаква друга подобна наложителна за държавата мисия, когато трябва да се изпрати навън някой човек: именно затова е нужно държавата по всяко време да разполага с общогръцка валута. Ако на някое частно лице се наложи да замине, след като се яви пред властите, той може да отпътува. Но ако при завръщането си носи със себе си някакви чуждестранни пари, той трябва да ги предаде на държавата, като получи от нея същата сума в местни пари.

И как да не наречем благодетел всеки, който прави едно несъразмерно и неравно разпределено богатство от какви да е средства за живот съизмеримо и поравно разпределено? Трябва да признаем, че това постига функцията на парите, и нека се каже, че това именно е задачата и на търговеца, на наемния работник, а също и на ханджията; и изобщо всички останали дейности, свързани с пари – едни по-прилични, други по-неприлични, - изпълняват тази обща функция: да осигуряват грижа за потребностите и изравняване за състоянита.

Платон. Закони, 742a-b; 918b-c. Превод Георги Гочев. "Сонм", 2006.

След като се увеличила чуждестранната помощ във вноса на това, от което се нуждаели, и в износа на онова, от което имали в повече, по необходимост била изнамерена употребата на монетата. Не всички естествено необходими неща са лесно преносими. Затова хората се споразумели при размяна взаимно да си дават и получават нещо такова, което и само да е полезно, и да е удобно за всекидневна употреба, например желязо, сребро и евентуално нещо друго такова. Първо го определяли просто по големина и тегло, а накрая - с поставяне на печат, за да се освободят от измерването му, тъй като печатът бил знак за определено количество.
На някои се струва, че задачата на ръководенето на стопанството е умножаването на собствеността и упорстват в убеждението си, че трябва или да запазят, или да умножават до безкрайност наличните пари. Причината за този възглед е, че хората се стараят да осигурят живота, а не това, да живеят добре. И понеже жаждата за живот е безкрайна, хората жадуват и за неограничени средства за живот.

Аристотел. Политика, 1257a-b. Превод Анастас Герджиков. "Отворено общество", 1995.

VІ. Следантични и съвременни автори за парите

By concoction, I understand the reducing of all commodities which are not presently consumed, but reserved for nourishment in time to come, to something of equal value, and withal so portable as not to hinder the motion of men from place to place; to the end a man may have in what place soever such nourishment as the place affordeth. And this is nothing else but gold, and silver, and money. For gold and silver, being, as it happens, almost in all countries of the world highly valued, is a commodious measure of the value of all things else between nations; and money, of what matter soever coined by the sovereign of a Commonwealth, is a sufficient measure of the value of all things else between the subjects of that Commonwealth. By the means of which measures all commodities, movable and immovable, are made to accompany a man to all places of his resort, within and without the place of his ordinary residence; and the same passeth from man to man within the Commonwealth, and goes round about, nourishing, as it passeth, every part thereof; in so much as this concoction is, as it were, the sanguification of the Commonwealth: for natural blood is in like manner made of the fruits of the earth; and, circulating, nourisheth by the way every member of the body of man.
And because silver and gold have their value from the matter itself, they have first this privilege; that the value of them cannot be altered by the power of one nor of a few Commonwealths; as being a common measure of the commodities of all places. But base money may easily be enhanced or abased. Secondly, they have the privilege to make Commonwealths move and stretch out their arms, when need is, into foreign countries; and supply, not only private subjects that travel, but also whole armies with provision. But that coin, which is not considerable for the matter, but for the stamp of the place, being unable to endure change of air, hath its effect at home only; where also it is subject to the change of laws, and thereby to have the value diminished, to the prejudice many times of those that have it.

Thomas Hobbes. The Leviathan, XXIV. 1660.
http://oregonstate.edu/instruct/phl302/texts/hobbes/leviathan-contents.html

Парите са социална институция, която увеличава богатството чрез понижаване разходите за размяна и по този начин дава възможност на хората да се специализират по-тясно - в съответствие със собствените си относителни предимства.
Доближаването на който и да е актив до същността на парите е въпрос на степен. Един актив е пари дотолкова, доколкото е ликвиден. Един актив е изцяло ликвиден, когато може да бъде заменен без никакви разходи за други стоки. Всички активи, приемани безрезервно от всекиго като средство за размяна, съставляват паричната маса на едно общество.
Представата, че парите трябва да имат покритие, за да имат стойност, е неправилна. За да имат стойност, парите трябва да са само средство за размяна. Необходимо условие за продължителното функциониране на което и да е средство за размяна е ограничената му наличност.

Не е ли вярно, че парите доставят услуги само когато се харчат? Това не е вярно... Парите доставят услуга също и докато се държат от някого. Ако не беше така, никой нямаше да ги задържа, защото задържането им струва скъпо. Докато задържаме пари, ние жертваме ценни настоящи услуги...
Тази услуга е просто гъвкавостта на парите. Предпочитайки да държите пари вместо някакви други активи, Вие увеличавате свободата си да маневрирате. Така сте улеснен да купувате желаните неща, когато си поискате; имате предимството да се възползвате от внезапно възникнал шанс или да избегнете някакво нещастие. Синоним на гъвкавост е ликвидност. По дефиниция парите са най-ликвидният актив в обществото. Търсенето на пари е търсене на ликвидност.

Пол Хейн. Икономическият начин на мислене. Превод Д. Михайлова, Ст. Илева, Н. Гривишка. с. 415-416, 423. "Тилиа", 1995.

Амиан Марцелин и управлението на Империята през ІV в.

2008-05-14T01:52:00.000-07:00

І. Общо състояние на Империята след Диоклециан и Константин Велики

1. Размери

Територията на Империята се простира от Британия и Испания до северна Месопотамия (опорни градове на Тигър). Тя е далеч по-голяма от тази по времето на Полибий. Разделена е на административни единици - префектури (Изток, Илирик, Италия, Галия, градовете Рим и Константинопол са отделни префектури), диоцези (13), провинции (100-120).

2. Политическо състояние

Нестабилно след оттеглянето на Диоклециан и Максимиан като Августи. Граждански войни между претендентите за титлата Август и върховната власт.
Реформата на Диоклециан пропада след оттеглянето му. Не се намира начин за мирно разделение на Империята. Тя трябва или да се разпадне на две или повече независими части, или да бъде управлявана от един център.

ІІ. Институции

1. Армията

Империята се контролира от този, който владее армията. Армията е професионална, дава възможност за римско гражданство и "политическа" кариера. Забелязва се етническо разнообразие, много от високопоставените офицери са германци.
...ni pauci ex eadem gente, quibus erat honoratioris militiae cura commissa, populares suos haec per nuntios docuissent occultos, ut quidam existimabant (ХІV, 10).

2. Държавна и императорска администрация

Управляващи префектури, диоцези, провинции. Министри (администрация, финанси). Чиновници (секретари) в императорската (цезаровата и т.н) канцелария. Управляващи двора и "спалнята" на императора (Цезаря).
Императорската гвардия (scholae, protectores) са охрана на императора и заемат средищно положение между неговата адмнистрация (двор, свита) и армията.
Съществува и императорски съвет (consistorium), чиито членове се избират лично от императора.

3. Рангове

Управляващите префектури и висшите военни (magistri peditum, equitum) имат най-високия ранг (illustres). По-ниските длъжности са spectabiles, а clarissimi е званието за управляващи от трети ранг.
Има и по-ниски - perfectissimi (такива с императорските гвардейци), egregii.
Nobilissimi е титла за член на императорската фамилия.

ІІІ. Римската история и сегашното състояние на Империята според Амиан

1. Историята

Рим минава през периоди на "детство, младост, зряла възраст и старост". В началото столетия наред римляните се сражават "около стените на града". Пораствайки, те минават Алпите и навлизат в морето. Успехите се дължат на храбростта, въздържанието, установените закони. В зрялата възраст на Града много често самото име "Рим" вече носи победа на армията. Навлизайки в старостта си, той е възложил управлението на народите на "своите деца" - Цезарите.
eius populus ab incunabulis primis ad usque pueritiae tempus extremum, quod annis circumcluditur fere trecentis, circummurana pertulit bella, deinde aetatem ingressus adultam post multiplices bellorum aerumnas Alpes transcendit et fretum, in iuuenem erectus et uirum ex omni plaga quam orbis ambit inmensus, reportauit laureas et triumphos, iamque uergens in senium et nomine solo aliquotiens uincens ad tranquilliora uitae discessit. ideo urbs uenerabilis post superbas efferatarum gentium ceruices oppressas latasque leges fundamenta libertatis et retinacula sempiterna uelut frugi parens et prudens et diues Caesaribus tamquam liberis suis regenda patrimonii iura permisit.
Когато говори за "Рим" Амиан мисли за самия град. Сега в града има упадък на нравите - хората мислят за личното богатство и развлеченията си.
Quod cum ita sit, paucae domus studiorum seriis cultibus antea celebratae nunc ludibriis ignauiae torpentis exundant... denique pro philosopho cantor et in locum oratoris doctor artium ludicrarum accitur et bybliothecis sepulcrorum ritu in perpetuum clausis... et est admodum mirum uidere plebem innumeram mentibus ardore quodam infuso cum dimicationum curulium euentu pendentem. haec similiaque memorabile nihil uel serium agi Romae permittunt.
Рим обаче е "вечен" и ще съществува, докато живеят хора. Може би Амиан мисли, че и властта му над народите ще е вечна.
Tempore quo primis auspiciis in mundanum fulgorem surgeret uictura dum erunt homines Roma, ut augeretur sublimibus incrementis, foedere pacis aeternae Virtus conuenit atque Fortuna plerumque dissidentes...(ХІV, 6)

2. Откъде идват проблемите

Императорите (Цезарите) са избухливи, подозрителни, поддават се на манипулация.
Accedebant enim eius asperitati, ubi inminuta uel laesa amplitudo imperii dicebatur, et iracundae suspicionum quantitati proximorum cruentae blanditiae exaggerantium incidentia et dolere inpendio simulantium, si principis periclitetur uita, a cuius salute uelut filo pendere statum orbis terrarum fictis uocibus exclamabant (ХІV,5)
Манипулирани са от най-приближените си. Това са съпруги, роднини, евнуси, различни чиновници в двора, всякакви ласкатели. Това са често напълно случайни, недостойни хора, плетящи безкрайни интриги. Мотивирани са от собствените си страсти и пороци - властолюбие, алчност, отмъстителност, жестокост.
isdemque residui regii accessere spadones, quorum ea tempestate plus habendi cupiditas ultra mortalem modum adolescebat... (ХІV,11)
Същите тези качества са присъщи почти еднакво на градските тълпи, армията, оставена без провизии, заплащане или просто без заетост, и "варварите". Свирепостта на варварите е различна, защото не е била овладявана от римските закони.
Saraceni tamen nec amici nobis umquam nec hostes optandi, ultro citroque discursantes quicquid inueniri poterat momento temporis parui uastabant miluorum rapacium similes...sed errant semper per spatia longe lateque distenta sine lare sine sedibus fixis aut legibus (ХІV,4)
Империята би била управлявана добре, ако от върховете надолу се налагат качествата образованост, въздържаност, дисциплина (съобразяване със законите). Най-добрите управляващи (Урзицин в ХІV кн., още повече Юлиан) имат такива качества.

3. Събитията, описани в ХІV кн.

а. Беззаконията и жестокостите на Цезар Гал на Изток.
- причини
ad principale culmen insperato saltu prouectus... propinquitate enim regiae stirpis gentilitateque etiam tum Constantini nominis efferebatur in fastus...
Cuius acerbitati uxor graue accesserat incentiuum, germanitate Augusti turgida supra modum (ХІV,1)
- екзекуции на хора, жертви на семейни интриги
eminuit autem... Clematii cuiusdam Alexandrini nobilis mors repentina; cuius socrus cum misceri sibi generum, flagrans eius amore, non impetraret, ut ferebatur, per palatii pseudothyrum introducta, oblato pretioso reginae monili id adsecuta est, ut ad Honoratum tum comitem orientis formula missa letali omnino scelere nullo contactus idem Clematius nec hiscere nec loqui permissus occideretur.
- опит за екзекуция на целия антиохийски сенат
denique Antiochensis ordinis uertices sub uno elogio iussit occidi ideo efferatus, quod ei celebrari uilitatem intempestiuam urgenti, cum inpenderet inopia, grauius rationabili responderunt; et perissent ad unum ni comes orientis tunc Honoratus fixa constantia restitisset (ХІV,7).
- убийство на висш имперски сановник (Домициан - префект на Изтока, illustris)
et mandabat Domitiano, ex comite largitionum, praefecto ut cum in Syriam uenerit, Gallum, quem crebro acciuerat, ad Italiam properare blande hortaretur et uerecunde...
iamque artuum et membrorum diuulsa conpage superscandentes corpora mortuorum ad ultimam truncata deformitatem uelut exsaturati mox abiecerunt in flumen.
- преследване, инсценирани съдебни процеси, мъчения и екзекуции на хора, необосновано обвинени в държавна измяна (узурпация на властта; възможни са и обвинения в магьосничество).
Quae dum ita struuntur, indicatum est apud Tyrum indumentum regale textum occulte, incertum quo locante uel cuius usibus apparatum. ideoque rector prouinciae tunc pater Apollinaris eiusdem nominis ut conscius ductus est aliique congregati sunt ex diuersis ciuitatibus multi, qui atrocium criminum ponderibus urgebantur.
post multorum clades Apollinares ambo pater et filius in exilium acti cum ad locum Crateras nomine peruenissent, uillam scilicet suam quae ab Antiochia uicensimo et quarto disiungitur lapide, ut mandatum est, fractis cruribus occiduntur. post quorum necem nihilo lenius ferociens Gallus ut leo cadaueribus pastus multa huius modi scrutabatur (ХІV,7-9).

б. реакцията на Август Констанций
- покана да се срещнат на Запад (в Милано). Съпругата на Гал, Констанция (сестра на Август Констанций) неочаквано умира. Гал се колебае дали да не се обяви сам за император и да започне война.
eo necessitatis adductus ultimaque ni uigilasset opperiens, principem locum, si copia patuisset [quam] adfectabat, sed perfidiam proximorum ratione bifaria uerebatur, qui eum ut truculentum horrebant et leuem, quique altiorem Constantii fortunam in discordiis ciuilibus formidabant (ХІV,11).
Съгласява се да замине (според Амиан това е знак за умопомрачение). По пътя към него се присъединяват верни хора на Констанций, които следят контактите му. Войските, разположени по маршрута му, се преместват. Арестуват го, изискват доклад за дейността му в Антиохия и накрай го убиват преди да стигне до Италия и без всякакъв процес.
et misso Sereniano, quem in crimen maiestatis uocatum praestigiis quibusdam absolutum esse supra monstrauimus, Pentadio quin etiam notario et Apodemio agente in rebus, eum capitali supplicio destinauit, et ita conligatis manibus in modum noxii cuiusdam latronis ceruice abscisa ereptaque uultus et capitis dignitate cadauer est relictum informe paulo ante urbibus et prouinciis formidatum (ХІV,11).

ІV. Причините за политическата нестабилност

1. Централна администрация и армия

Опит да се удържи политическото единство на твърде голяма държава.
Труден контрол върху командващите големи военни подразделения.
Изключителна овластеност на централната администрация. Неяснота в това, как се предава властта.

2. Рангове и правомощия

Конфликти заради неясноти в йерархията. Сблъсък между висши военни, висша администрация (префекти) и институцията на Цезаря.
qui cum uenisset ob haec festinatis itineribus Antiochiam, praestrictis palatii ianuis, contempto Caesare, quem uideri decuerat, ad praetorium cum pompa sollemni perrexit... rogatus ad ultimum admissusque in consistorium ambage nulla praegressa inconsiderate et leuiter: "proficiscere", inquit, "ut praeceptum est, Caesar, sciens quod si cessaueris, et tuas et palatii tui auferri iubebo prope diem annonas" (ХІV,7).

3. Императорската фамилия

Допуска се, че роднините на всеки Август (поне след Диоклециан, а още повече след Константин) имат извънредни права, и е редно Августите да идват от тези семейства. Това създава много претенденти и води до непрекъснати убийства в тази среда.
За да се контролират тези претенденти, както и претендентите, които излизат направо от военните среди, се създава мрежа от агенти (agentes in rebus) и се разчита на всякаква тайна информация.
excogitatum est super his, ut homines quidam ignoti, uilitate ipsa parum cauendi ad colligendos rumores per Antiochiae latera cuncta destinarentur relaturi quae audirent.(ХІV,1)

На практика роднините на императора са извън закона (може би над него, но във всеки случай не могат да разчитат на никаква законова закрила при конфликтите вътре във фамилията). Тези, които временно се сдобиват с надмощие - обикновено императорите, цезарите и техните съпруги - започват да фаворизират различни лица, независимо от произхода и позицията им. Тези лица също се оказват привилегировани и "недосегаеми".

Заключение

В Империята съществуват конкуриращи се власти, но техния обсег на действие не е определен от никаква конституция.
- Армията не се контролира от държавната администрация.
- Съществуват рангове; но благодарение на покровителство от членове на императорската фамилия, някои хора без ранг се оказват по-влиятелни от хора с най-висок ранг; дейността на тайните агенти не е регламентирана.
- Сблъсъците между членовете на императорската фамилия и формиращите се около тях "кланове" не подлежат на законов контрол.

Библиография:

J.C. Rolfe. Introduction to Ammianus Marcellinus in three volumes. Loeb, Harvard UP, 1935-1956.
Лукомский, Л. Ю. Аммиан Марцеллин и его время. В: “Аммиан Марцеллин. Римская история” Пер. Кулаковского, Ю.А., Сонни, А.И. "Алетейа", Санкт Петербург, 200.

Десета Немейска ода. Теей от Аргос

2008-05-13T02:32:00.000-07:00

І. Превод

ІІ. Други преводи

1. For Theaios of Argos

The city of Danaos and of his fifty bright-throned daughters, Argos
the home of Hera, meet abode of gods, sing Graces! for by excellencies
innumerable it is made glorious in the deeds of valiant men.
Long is the tale of Perseus, that telleth of the Gorgon Medusa:
many are the cities in Egypt founded by the hands of Epaphos:
neither went Hypermnestra's choice astray when she kept sheathed her
solitary sword.
Also their Diomedes did the grey-eyed goddess make incorruptible and
a god: and at Thebes, the earth blasted by the bolts of Zeus received
within her the prophet, the son of Oikleus, the storm-cloud of war.
Moreover in women of beautiful hair doth the land excel. Thereto in
days of old Zeus testified, when he followed after Alkmene and after
Danaе.
And in the father of Adrastos and in Lynkeus did Argos mingle ripe
wisdom with upright justice: and she reared the warrior Amphitryon.
Now he came to the height of honour in his descendants, for in bronze
armour he slew the Teleboai, and in his likeness the king of the
immortals entered his hall, bearing the seed of fearless Herakles,
whose bride in Olympos is Hebe, who by the side of her mother, the
queen of marriage, walketh of all divinities most fair.
My tongue would fail to tell in full the honours wherein the sacred
Argive land hath part: also the distaste of men is ill to meet. Yet
wake the well-strung lyre, and take thought of wrestlings; a strife
for the bronze shield stirreth the folk to sacrifice of oxen unto Hera
and to the issue of games, wherein the son of Oulias, Theaios, having
overcome twice, hath obtained forgetfulness of the toils he lightly
bore.
Also on a time at Pytho he was first of the Hellenic host, and won
crowns at Isthmos and at Nemea, led thither by fair hap, and gave work
for the Muses' plough by thrice winning at the Gates of the Sea and
thrice on the famous plains in the pastures of Adrastos' home. Of
that he longeth for, O Father Zeus, his mouth is silent, with thee are
the issues of deeds: but with a spirit strong to labour and of a good
courage he prayeth thy grace. Both Theaios, and whosoever struggleth
in the perfect consummation of all games, know this, even the
supremacy of the ordinance of Herakles that is holden at Pisa: yet
sweet preluding strains are those that twice have welcomed his triumph
at the festival of the Athenians: and in earthenware baked in the
fire, within the closure of figured urns, there came among the goodly
folk of Hera the prize of the olive fruit.
On the renowned race of thy mother's sires there waiteth glory of
games by favour of the Graces and the sons of Tyndareus together. Were
I kinsman of Thrasyklos and Antias I would claim at Argos not to hide
mine eyes. For with how many victories hath this horse-breeding city
of Proitos flourished! even in the Corinthian corner and from the
men of Kleonai four times, and from Sikyon they came laden with
silver, even goblets for wine, and out of Pellene clad in soft woof of
wool. But to tell over the multitude of their prizes of bronze is
a thing impossible--to count them longer leisure were needed--which
Kleitor and Tegea and the Achaians' high-set cities and the Lykaion
set for a prize by the race-course of Zeus for the conquerors by
strength of hands or feet.
And since Kastor and his brother Polydeukes came to be the guests
of Pamphaes, no marvel is it that to be good athletes should be
inborn in the race. For they it is who being guardians of the wide
plains of Sparta with Hermes and Herakles mete out fair hap in games,
and to righteous men they have great regard. Faithful is the race of
gods.
Now, changing climes alternately, they dwell one day with their dear
father Zeus, and the next in the secret places under the earth, within
the valleys of Therapnai, fulfilling equal fate: because on this wise
chose Polydeukes to live his life rather than to be altogether god and
abide continually in heaven, when that Kastor had fallen in the fight.
Him did Idas, wroth for his oxen, smite with a bronze spearhead, when
from his watch upon Taяgetos Lynkeus had seen them sitting within a
hollow oak; for he of all men walking the earth had keenest eyes. So
with swift feet they were straightway come to the place, and compassed
speedily a dreadful deed.
But terrible also was the vengeance which by the devising of Zeus
those sons of Aphareus suffered: for on the instant came Leto's
son in chase of them: and they stood up against him hard by the
sepulchre of their father. Thence wrenched they a carved headstone
that was set to glorify the dead, and they hurled it at the breast of
Polydeukes. But they crushed him not, neither made him give back,
but rushing onward with fierce spear he drave the bronze head into
Lynkeus' side. And against Idas Zeus hurled a thunderbolt of consuming
fire.
So were those brothers in one flame burnt unbefriended: for a
strife with the stronger is grievous for men to mix in.
Then quickly came back the son of Tyndareus to his great brother,
and found him not quite dead, but the death-gasp rattled in his
throat. Then Polydeukes wept hot tears, and groaned, and lifted up his
voice, and cried: 'Father Kronion--ah! what shall make an end of woes?
Bid me, me also, O king, to die with him. The glory is departed from
a man bereaved of friends. Few are they who in a time of trouble are
faithful in companionship of toil.'
Thus said he, and Zeus came, and stood before his face, and spake
these words: 'Thou art my son: but thy brother afterward was by mortal
seed begotten in thy mother of the hero that was her husband. But
nevertheless, behold I give thee choice of these two lots: if,
shunning death and hateful old age, thou desirest for thyself to dwell
in Olympus with Athene and with Ares of the shadowing spear, this lot
is thine to take: but if in thy brother's cause thou art so hot, and
art resolved in all to have equal share with him, then half thy time
thou shalt be alive beneath the earth, and half in the golden house of
heaven.'
Thus spake his father, and Polydeukes doubted not which counsel he
should choose. So Zeus unsealed the eye, and presently the tongue
also, of Kastor of the brazen mail.

2. Феэю Аргосскому

Город Даная и пятидесяти его дочерей на блистательных тронах,
Аргос,
Благолепную обитель Геры,
Воспойте, Хариты!
В нем сияют десять тысяч слав
Деяниям его отваги.
Персею
Долгая слава за Медузу Горгону.
Ладонями Эпафа 5
Много воздвигнуто городов в Египте.
Гипермнестру,
Единственный меч удержавшую в ножнах, не минует хвала.

1а Диомед
Бессмертие принял от богини сероокой и русоволосой,
А под Фивами
Приняла земля пред Зевсовым перуном
Вещего Оиклида, грозовую тучу войны.
Славен Аргос и прекраснокудрыми женами —
Славу эту в древности явил Зевес, 10
Нисходя к Алкмене и к Данае.
Зрелый плод ума и прямой путь правды
Сочетались здесь в Линкее и в Адрастовом отце,

1э Вскормлено здесь и копье Амфитриона —
Тот, кто сильней всех счастьем,
Вошел в его родню,
Когда медным оружием сокрушил он телебоев, 15
А царь богов,
Уподобясь ему обличьем своим,
Внес в чертог его
Семя неукротимого Геракла —
Геракла, супруга Гебы,
Прекраснейшей из богинь,
Ступающей по Олимпу близ матери своей, блюстительницы супружеств.

2с Коротко дыхание уст моих,
Не исчислить ему всех благ, что на доле священной ограды Аргоса, 20
И тяжко ему противостоять всей зависти людской.
Но ты, Муза,
Пробуди добрые струны моей лиры,
Заботой своей коснись состязаний,
Где медный спор
Сгоняет народ к бычьим жертвам Геры,
И к той борьбе,
Где Феэй, сын Гилия,
Двойною победой достиг забвенья благопонесенных трудов.

2а Некогда при Пифоне 25
Осилил он все эллинское воинство;
При Истме и Немее,
Счастливый приходом, домогся он венка,
Утруждая Муз
Трижды у морских ворот
И трижды средь священных равнин, по Адрастову чину.
Отец наш Зевс!
Сердце его жаждет, хотя уста его молчат.
И свершение трудов его — в тебе.
Не минует милость твоя 30
Мольбы того, кто в неробком сердце несет отвагу.

2э И я пою то, что ведомо лишь богам,
И я пою того, кто в высокой борьбе соревнуется о пределе!
А высший устав —
Это тот, что ставлен Гераклом в Писе:
Предвестием были
Сладкие голоса афинских торжеств,
Дважды тебя приветившие, —
Недаром земля, обожженная огнем, 35
В расписных тайниках сосудов
Несла оливковый дар116
Славному храбрецами народу Геры.

3с Не впервые
Милостию Харит и Тиндаридов
Честь, завоеванная в борьбе,
Следует знатному племени
Предков твоей матери, о Феэй!
Будь я сородичем Фрасиклу и Антию,
Не пришлось бы мне скрывать свет очей моих перед Аргосом! 40
Город Прета, кормилец коней,
Сколько раз
Цвел ты победами
И в низинах Коринфа, и четырежды у Клеонских мужей!

3а Из Сикиона к тебе притекли
Одаренные винными серебряными чашами,
Из Пеллены —
Облаченные нежащими шафранами,
А медь твою многую не впору перечесть, 45
Не вмочь оценить, —
Медь от Клитора, и Тегеи, и ахейских нагорных городов,
Медь от Ликея,
Снесенную к Зевсу данью побед
Бегу ног, силе рук.

3э Кастор с Полидевком, кровным своим,
Гостями были Памфая, — 50
Так диво ли,
Что пророс его род лучшими из состязателей?
С Гермесом и Гераклом
Братья-блюстители Спарты, широкой в плясках,
Правят цветущие жребьи схваток
И пекутся о честных мужах, —
Необманно племя богов.

4с Переменною чередою 55
День они пребывают при Зевсе, милом отце,
И день — в полых недрах Ферапны.
Един их жребий,
Ибо это Полидевку милей,
Чем всецело быть ему богом и жить в небесах,
А Кастору мертвым лежать в бою.
Это Идас, гневаясь за быков, 60
Пронзил его острием жадного копья,

4а И это Линкей
Увидел его с Тайгета скрытым в дубовом дупле,
Ибо взором был острее всех земножителей.
Быстрой стопой
Помчались сыны Афарея,
Смелое дело
Замыслили они в уме своем,
Но страшная казнь настигла их от Зевса. 65
За ними по стопам ринулся сын Леды,
У отчей гробницы вышли они на него лицом к лицу,

4э С отчей гробницы схватив точеный камень, убранство Аида,
Чтобы им уметить
В грудь Полидевка.
Но он не рухнул, он не отступил:
В бок Линкею вогнал он медь летящего копья, 70
А Идаса дымным огненосным громом поразил Зевс,
И оба сгорели, покинутые, —
Смертным не под силу тягаться с сильнейшими.

5с Быстро воротился Тиндарид
К мощи своего брата;
Был еще брат живым,
Но хрипло вылетало его дыхание.
Проливая горячие слезы, 75
Со стоном
Выговорил Тиндарид, возвысив свой голос:
«Отец Кронион,
Есть ли мне какое избавление от страданий?
Ниспошли, о владыка, смерть
За ним и мне!
Кто теряет друзей, тот теряет честь, —
Ибо редкий из людей, пособников в наших трудах,

5а Верен в беде».
Так молвил он;
И Зевс,
Представ перед ним,
Обратил к нему ответное слово:
«Ты — мой сын, 80
Но после меня приблизился к матери твоей
Герой ее и муж,
Излив в нее смертное семя.
Я вручаю твой выбор тебе:
Если хочешь ты, чуждый смерти и мерзкой старости,
Обитать на Олимпе
С Афиною и с Аресом, о черном копье, —

5э Жребий в твоих руках. 85
Если же бьешься ты за кровного твоего,
Если хочешь ты поровну с ним разделить удел, —
Половина дыхания твоего будет в глубях земли,
Половина — в золотых чертогах небес».
Так сказал Зевс, —
И не было двух мыслей в уме у Полидевка.
А бог
Разомкнул очи и уста
Бойцу, с головой, одетой в медь, —
Кастору.

ІІІ. Коментари

Le nom grec Nemea semble avoir tiré son origine de ce que les boeufs consacrés à Junon paissaient autrefois dans ce lieu de l'Argolide. Les chefs de l'armée d'Adraste roi d'Argos y avaient célébré, avant de partir pour Thèbes, une pompe funèbre en l'honneur d'Archémore, jeune fils d'Hypsipyle, tué par un serpent pendant que sa mère allait montrer à ce roi une fontaine pour le désaltérer lui et sa troupe. Hercule ayant depuis cette époque tué un lion dans la forêt voisine dudit pâturage, substitua aux jeux funèbres qu'on y célébrait, ceux commémoratifs de sa victoire, sur le lion de Némée. Il en fixa le retour à chaque troisième année. Une couronne et des guirlandes d'ache vert étaient distribuées aux vainqueurs, pour prix de leurs succès.

Живопис и мозайки

2008-05-08T04:54:00.000-07:00

І. Мозайки

1. Мозайки от Олинт, края на V в.

Painted reproduction of pebble mosaic from the Villa of Good Fortune at Olynthus, detail of Thetis greeting Achilles, 420-410 B.C. Painting by Baron von Peschke. See D.M. Robinson, Excavations at Olynthus part XII, (Baltimore, 1946).

2. Мозайки от Помпей

а. "Александър и Дарий"

Alexander fighting Persian king Darius III. From Alexander Mosaic, from Pompeii, Naples, Museo Archeologico Nazionale

ІІ. Живопис на дърво и стена

1. Табличките от Пица

Pitsa Panels
Unknown painter, circa 540-530 BC. National Archaeological Museum, Athens

2. "Пир" в гробница от Пестум

Symposium scene in the Tomb of the Diver at Paestum, circa 480 BC.

http://www.olemiss.edu/depts/classics/gkmosaics.html
Wikipedia - "Art in ancient Greece", "Alexander the Great"

Вазопис

2008-05-08T04:21:00.000-07:00

І. Чернофигурна

1. Екзекий

а. "Ахил убива Пентезилея"

Penthesilea brought her Amazon warriors to help the Trojans defend their city, but was killed in combat with Achilles, the greatest of the Greek warriors. The scene on this vase shows Achilles looming above her as she sinks to the ground. Achilles's face is masked and protected by his helmet; Penthesilea's helmet is pushed back to expose her features and emphasize her vulnerability at this vital moment. Her spear passes harmlessly across Achilles's chest, while his pierces her throat and blood spurts out. According to a later version of the story, at this very moment the eyes of the two warriors met and they fell, too late, in love.
On the other side of the vase, Dionysos, god of wine, is shown with his son Oinopion.
The vase is signed, just behind Achilles's right arm, by Exekias as potter. The painting has also been attributed to him. The amphora's taut and rounded shape is emphasized by the spirals around each handle, and the figures, the pattern decoration and the writing are all immaculately rendered. Exekias was perhaps the finest of all painters to use the black-figure technique.

б. Киликс с Дионис

Dionysos Kylix, Staatliche Antikensammlung, Munich

ІІ. Червенофигурна

1. Евфроний

а. "Атлети"
Berlin: Antikensammlung. Athletes preparing for a competition, circa 510-500 BC.

2. Андокид. "Атина и Херакъл"

Heracles Amphora by the Andokides Painter, v. 520 BCE., Staatliche Antikensammlung of Munich.

3. Макрон

Youth performing a libation, interior of a bowl by Makron, circa 480 BC. Paris: Louvre

4. Други червенофигурни

а. "Сватбата на Тетида"

The wedding of Thetis, pyxis by the Wedding Painter, circa 470/460 BC. Paris: Louvre

Архаична и класическа скулптура

2008-05-08T03:15:00.000-07:00

І. Архаична

1. Женска статуя от Оксер

This statuette of a woman was purchased in 1895 by the manager of the theater at Auxerre, who used it as decoration for an operetta. It was then given to the city's museum, where it was spotted by Maxime Collignon in 1907. Two years later, the Lady of Auxerre entered the Louvre collection, in exchange for a painting by Henri-Joseph Harpignies (1819-1916). Almost immediately it was recognized as the finest example of the Daedalic style-a concept invented in the early twentieth century to describe sculpture from the seventh century BC. The name is taken from the mythical sculptor Daedalus, who is credited with the creation of the first Greek statues. The Lady of Auxerre stands upright, her left arm by her side, her right folded across her chest, in the strict frontality that is characteristic of the Daedalic. She is clothed in a sheath dress held in at the waist by a large belt; on her shoulders is a cape. She has a soft smile, and her U-shaped face is framed by thick hair arranged in beaded plaits, in the manner of a thick Egyptian wig. Incising outlines her clothing and accessories, which were once highlighted in red, black, and blue polychrome, lessening the contrast between the head and the bust.
Since we know nothing about the context in which the statuette was discovered, it is difficult to identify the person depicted or to determine the meaning of the gesture of the right hand. Some think that this is the image of a goddess, considering the many terracotta figurines of Middle Eastern divinities (Astarte in particular) that highlight their sexual attributes. Others see this statue as a simple mortal, the servant of some fertility cult or perhaps the dedicator herself making a gesture of prayer.
This work is a testament to the intense artistic activity that took place in the eastern regions of the Mediterranean basin during the Orientalizing period. Techniques and decorative repertories originating in Egypt and the Near East were spread by Greek artisans who blended these models with their own traditions. The Auxerre statuette was created in Crete in the seventh century, around 640-620 BC. The work is assigned to Crete because of the type of limestone used as well as similarities of the young woman's costume, gesture, and face with works in bronze, limestone, and clay that have been discovered on the island. Comparison with funerary material excavated at Eleutherna, in northern Crete, suggests that the Lady of Auxerre was found in this necropolis in the late nineteenth century.

2. Клеобис и Битон
Statues of Kleobis and Biton (identified by inscriptions on the base) dedicated to Delphi by the city of Argos, signed by [Poly?]medes of Argos. Marble, Peloponnesian artwork (?), ca. 580 BC. H. 1.97 m., after restoration. Archaeological Museum of Delphi.

3. Сфинкс от Наксос

Naxian Sphinx, Delphi, c. 560 BC
(2.32m; Ionic column ~10m) Delphi Archaeological Museum

4. Кора от Акропола

Kore, Acropolis, Athens, c. 520-510 BC (0.93m). Acropolis Museum

ІІ. Класическа

1. Колесничарят от Делфи

The Charioteer of Delphi, also known as Heniokhos (the rein-holder), is one of the best-known statues surviving from Ancient Greece, and is considered one of the finest examples of ancient bronze statues. The life-size statue of a chariot driver was found in 1896 at the Sanctuary of Apollo in Delphi, well, it is now in the Delphi Archaeological Museum.
The statue was erected at Delphi in 474 BC, to commemorate the victory of a chariot team in the Pythian Games, which were held at Delphi every four years in honor of Pythean Apollo. It was originally part of a larger group of statuary, including the chariot, four (possibly six) horses and two grooms. Some fragments of the horses were found with the statue. When intact, it must have been one of the most imposing works of statuary in the world.
Stylistically, the Charioteer is classed as "Early Classical" or "Severe" (see Greek art). The statue is more naturalistic than the kouroi of the Archaic period, but the pose is still very rigid when compared with later works of the Classical period. One departure from the Archaic style is that the head is inclined slightly to one side. The naturalistic rendering of his feet was greatly admired in ancient times. This sculpture displays several advancements on Archaic sculpting style - the introverted expression does away with the old 'Archaic smile' and he would not have been clothed in the Archaic period. His robes are a testament to the talent of the sculptor. There would have been a chariot to cover most of the waist and below, so not much interested is added to his robes, however.

2. Атина с копие

Athena wearing the Doric peplos, barefoot, wearing her helmet, and her spear, with its point facing down. She's staring at a stele in front of her, pensive. The stele might be the mark of her temple, or a public marker, or tomb. The goddess looks like a young girl, but without carefreeness of youth, because she is serious, grave, a characteristic of the "Austere Movement" in art. [relief of pensive Athena, 460 B.C., Athens Acropolis Museum]

3. Мирон, "Дискобол"

he Discobolus of Myron ("discus thrower" Greek Δισκοβόλος, "Diskobolos") is a famous Roman marble copy of a lost Greek bronze original, completed during the zenith of the classical period between 460-450 BC. A discus thrower is depicted about to release his throw. The moment captured in the statue is an example of rhythmos, harmony and balance. Myron is often credited as being the first sculpture to master this style. Naturally, as always in Greek athletics, the Discobolus is completely nude. His pose is said to be unnatural to a human, and today considered a rather inefficient way to throw the discus. Also there is very little emotion shown in the discus thrower's face. The other trademark of Myron depicted in this sculpture is how well the body is proportioned, the symmetria. The Diskobolus Palombara stands at 1.55 meters tall (5 feet, 1 inch).

4. Statue of Diadoumenos (youth tying a fillet around his head), ca. 69–96 A.D., Roman copy of a Greek bronze statue by Polykleitos, ca. 430 B.C

http://cobalt.rocky.edu/~moakm/archaicsculpt.htm
http://smarthistory.org/site/classical-antiquity

Храмова архитектура

2008-05-08T01:43:00.001-07:00

І. Ерехтейон

The Erecththeion or Erechtheum is an ancient Greek temple on the north side of the Acropolis in Athens, Greece.
The temple as seen today was built between 421 BC and 407 BC, but it is believed to be a replacement for an older temple, since it is on the site of some of the most ancient and holy relics of the Athenians:
the Palladion, which was a xoanon (wooden effigy) of Athena Polias (Protectress of the City) that fell from heaven according to myth
the tomb of Cecrops
the tomb of Erechtheus
the marks of Poseidon's trident and the salt water well (the "salt sea") that resulted from Poseidon's strike, and
the precincts of Herse, Pandrosus and Aglaurus (the three daughters of Cecrops) and of the tribal heroes Pandion and Boutes.
Within the foundations lived the sacred snake of the temple, which represented the spirit of Cecrops and whose well-being was thought essential for the safety of the city. The snake was fed honey-cakes by the priestesses of Athena Polias, who were by custom the women of the ancient family of the Eteoboutadae. The snake's occasional refusal to eat the cakes was thought a disastrous omen.
The need to preserve multiple adjacent sacred precincts likely explains the complex design. The main structure consists of four compartments, the largest being the east cella, with an Ionic portico on its east end.
On the north side, there is another large porch with columns, and on the south, the famous Carytid Porch, or "porch of the maidens," with six draped female figures (Caryatids) as supporting columns.
The intact Erechtheion was extensively described by Pausanias (1.26.5 - 27.3).

ІІ. Атина Нике

The Temple of Athena Nike ("Victorius Athena") in Athens was the earliest Ionic building to be built on the Acropolis. The temple was begun around 427 BC and completed during the unrest of the Peloponnesian war.
Made completely of marble, its small size was compensated for in its position, resting on a rocky outcrop, purposely positioned so the Athenian people could worship the goddess of victory in hope of prosperous outcomes in the war's endeavours.
The decision to build Athena Nike was an expression of Athens's ambitions to be a world power as opposed to Persia. The frieze on the temple displays the decisive victory over the Persians at the battle of Plataea and a meeting between the gods Athena, Zeus and Poseidon.
In the cellar of the temple is a statue of Athena as Nike Apterus, the goddess without wings. Her wings may have been removed by the Athenians in the hopes that she would remain in Athens for success over the Spartans.

ІІІ. Зевс Олимпийски

The Temple of Olympian Zeus, also known as the Olympieion, is an Greco-Roman temple in the center of Athens, southeast of the Acropolis. Begun in the 6th century BC, it was not completed until the reign of the Emperor Hadrian in the 2nd century AD. In was at that time the largest temple in Greece.
The Olympieion's foundations were laid (on the site of an earlier temple) by the tyrant Pisistratus in 515 BC, but the work was abandoned when Pisistratus's son, Hippias, was overthrown in 510 BC.
During the years of Greek democracy, the temple was left unfinished, apparently because the Greeks of the classical period thought it anti-democratic to build on such a scale. Aristotle cited the temple as an example of how tyrannies engaged the populace in great works for the state and left them no time, energy or means to rebel.
Work resumed in the 3rd century BC, during the period of Macedonian domination of Greece, under the patronage of the Hellenistic king Antiochus IV of Syria. Antiochus hired the Roman architect Cossutius to design the largest temple in the known world, but when Antoichus died in 164 BC the work was delayed again.
In 86 BC, after Greek cities were brought under Roman rule, the general Sulla took two columns from the unfinished temple to Rome to adorn the Temple of Jupiter on the Capitoline Hill. These columns influenced the development of the Corinthian style in Rome. In the 2nd century AD, the temple was taken up again by Hadrian, a great admirer of Greek culture, who finally brought it to completion in 129 or 131.
The temple was probably destroyed by an earthquake during the medieval period, and disassembled for building materials. The Olympieion was first excavated in 1889-1896 by Francis Penrose of the British School in Athens, who also played a leading role in the restoration of the Parthenon...

ІV. Аполон в Делфи

The focus of Delphi, both in ancient times and today, is the Temple of Apollo, dating from the 4th century BC. It originally had 6 columns on the front and 15 on the sides, which were stuccoed over. The exterior was decorated with shields captured from the Persians at Plataea. Today, visitors can see one complete column of the facade and portions of five more columns. Also visible are the foundations of the outer colonnade and the interior sekos.

V. Храмовете в Пестум

Paestum is home to three magnificent Doric temples, which are thought to be dedicated to the city's namesake Poseidon (known to the Romans as Neptune), Hera and Ceres. The temples of Neptune and Hera are located next to each other at the southern end of the site, while the smaller Temple of Ceres is at the northern end. You can walk up close to the temples, but they are roped off to prevent interior access.
1. The Temple of Neptune (or Apollo or Hera II) dates from 450 BC and is the most complete of the three - everything remains intact except the roof and parts of the inner walls. It has double rows of columns. On the east side are remains of two altars, one large and one smaller. The smaller one was added by the Romans when they cut through the larger altar to build a road to the forum. Statues around the larger altar may indicate that Apollo was patron of the temple. Another possible dedication is Hera, like the temple next to it.
2. The Temple of Hera next door is the oldest of the three temples, built about 550 BC. It is sometimes called the Basilica, based on an error of earlier archaeologists in thinking it was a Roman public building. Unlike the other temples, the dedication of this one is certain, thanks to inscriptions to Hera on the temple. An open-air altar was unearthed in front of the temple, where the faithful could attend rites and sacrifices without entering the cella (the holiest area accessed by priests).
3. The Temple of Ceres (or Athena) was built in c.500 BC in a transitional style between Ionic and early Doric. It was later used as a Christian church, as indicated by three Christian tombs discovered in the floor. There was also a new Christian church built in Paestum in the 5th century, which still stands today (near the museum).

VІ. Храмовете в Акрагант

The Valley of the Temples is one of the most important archeological sites in the world and in 1997 it was named a UNESCO World heritage site. The temples are located in Agrigento, which is in the region of Sicily. The city was initially founded as a Greek colony in the 6th century BC and it quickly became a major cultural center. The doric style temples in the valley were all constructed within a century. Each of the temples face east, which was a standard criteria for both Greek and Roman temples. This was done so that the statue of the god housed in each temple would be illuminated by the rising sun. One can only imagine how beautiful this area was when it was a thriving city and the temples were almost all complete. I am sure it would have been a site to behold.

1. Temple of Concorde
Of all of the temples in the valley this is the only one to remain relatively intact and it is considered one of the best preserved Doric style temples. It is believed that this temple was constructed around 430 BC, but it is unclear as to which god this temple was erected for. The temple got its name from a Latin inscription found near the temple. The reason the temple remained intact is due in part to it being converted to a Christian church in the 6th century.

2. Temple of Hera Lacinia (Juno)
Built around the 5th century BC this temple was dedicated to the goddess of marriage and childbirth. It was erected on the highest point in the valley, which is located in the southeast corner. In 406 BC the Carthaginians came along and ransacked the city. Before all was said and done they set the temple on fire. It was initially constructed with 34 columns of which 30 still remain standing.

3. Temple of Heracles
This was the first temple built in the valley at Agrigento. The construction of this temple was completed during the later part of the 6th century BC. It was originally built with 38 columns, but today only 8 remain standing. The temple was dedicated to the legendary Hercules, who is the national hero of Sicily and in particular the city of Agrigento.

VІІ. Храмът в Дидима

The Temple of Apollo at Didyma, also known as the Didymaion, has a long history. Pausanias (c. 160 AD) said the Didymaion was constructed before Greek colonization (10th century BC), and some date it to the 2nd millennium BC.
However, the earliest fragments of the temple found thus far date to the end of the 8th century BC. This Archaic temple was in the charge of the Branchids, a priestly caste named after Branchus, a favourite youth of Apollo. Three prose oracles and one dedication survive from this period.
The original temple was destroyed by Darius I of Persia in 494 BC, who looted many of the statues and its vast treasury built up by the generous gifts of Croesus, King of Lydia. The Branchids were exiled to Sogdiana.
After Alexander the Great conquered Miletus in 334 BC, the oracle of Apollo at Didyma was resanctified and quickly regained its importance. Thereafter Miletus administered the cult of Apollo, annually electing a prophet. In 313 BC, the Milesians began to build a new Hellenistic temple on the site of the earlier shrine, which they intended to be the largest in the Greek world. It is this temple that visitors see today.
Construction continued during the 3rd and 2nd centuries BC, and portions were still under construction in the Roman period. It was never entirely completed. Even incomplete, the temple is enormous and impressive; it is the third largest in the ancient world after those of Ephesus and Samos.
The Oracle of Apollo at Didyma rivaled that of Delphi; pilgrims flocked to Didyma not only to worship Apollo and attend the festival, but also to find answers about their future. Famous persons known to have visited Didyma's Temple of Apollo include Alexander the Great's generals Lysimachus and Seleucus I, and the Roman emperors Augustus and Trajan.

http://www.sacred-destinations.com/sacred-sites/greek-temples.htm
http://www.italiansrus.com/articles/temples.htm

Седма Олимпийска ода. Диагор от Родос

2008-04-21T01:21:00.000-07:00

І. Превод

стр.α
Както ако някой вземе фиала от щедра ръка
с плискаща отвътре лозова роса
и я дари
с наздравица на млад жених - от дом за дом -
всезлатен връх на цялата покъщина
украса на пира; и сред присъстващите близки оказва чест на родството и
прави го завиден чрез съгласно ложе (1-7),

стр.β

така и аз налят нектар, от Музите ми даден, изпращам
на наградоносните мъже - сладък плод на душата,
и тъй веселя
победилите в Олимпия и Пито. Щастлив е,
когото са обгърнали добри мълви.
Ту едного, ту другиго във времето обгрижва
цветущата Харита със сладкопесенния
форминкс и със всезвучните тръби на авлоса (8-14)

епод α

Сега и със двете дойдох с Диагор, възпявайки морската
Афродитината щерка и невяста на Хелиос - Родос;
та правобореца, грамадния мъж, при Алфей увенчан и Касталия,
да прославя в награда за боя с юмруци; и баща му, на Дике
обичния - Дамагет.
Тях двамата, с аргийско копие населяващи триградия остров,
близко до клина на широкоземната Азия

ІІ. Други преводи

As when from a wealthy hand one lifting a cup, made glad within with
the dew of the vine, maketh gift thereof to a youth his daughter's
spouse, a largess of the feast from home to home, an all-golden
choicest treasure, that the banquet may have grace, and that he may
glorify his kin; and therewith he maketh him envied in the eyes of the
friends around him for a wedlock wherein hearts are wedded-

So also I, my liquid nectar sending, the Muses' gift, the sweet fruit
of my soul, to men that are winners in the games at Pytho or Olympia
make holy offering. Happy is he whom good report encompasseth; now
on one man, now on another doth the Grace that quickeneth look
favourably, and tune for him the lyre and the pipe's stops of music
manifold.

Thus to the sound of the twain am I come with Diagoras sailing home,
to sing the sea-girt Rhodes, child of Aphrodite and bride of Helios,
that to a mighty and fair-fighting man, who by Alpheos' stream and by
Kastalia's hath won him crowns, I may for his boxing make award of
glory, and to his father Demegetos in whom Justice hath her delight,
dwellers in the isle of three cities with an Argive host, nigh to a
promontory of spacious Asia.

(E. Myers)

Как чашу, кипящую виноградной росою,
из щедрых рук приемлет отец
и, пригубив,
молодому зятю передает из дома в дом
чистое золото лучшего своего добра
во славу пира и во славу сватовства
на зависть друзьям;
Ревнующим с ложе согласия

Так и я
текучий мой нектар, дарение Муз,
сладостный плод сердца моего
шлю к возлиянию
мужам-победителям,
венчанным в Олимпии, венчанным у Пифона.
Благо тому, о ком добрая молва!
Ныне к одному, завтра к другому
Устремляет Харита в животворном своем цвету
взгляд свой и звук лиры и многогласных флейт;

Под пение лир и флейт
ныне выхожу я с Диагором
славить дочь Афродиты, Солнца невесту, морскую Роду,
чтоб, воздать хвалу за кулачный бой
без промаха бьющему
исполину в Алфейском и в Кастальском венке
и отцу его Дамагету, угодному Правде,
обитающим остров о трех городах
меж аргивских пик,
под бивнем широких хороводов Азии.

"Наука", М.,1980

ІІІ. Коментари

Rhodes is said to have been colonised at the time of the Dorian
migrations by Argive Dorians from Epidauros, who were Herakleidai of
of the family of Tlepolemos. They founded a confederacy of three
cities, Kameiros, Lindos, and Ialysos. Ialysos was then ruled by
the dynasty of the Eratidai. Their kingly power had now been extinct
two hundred years, but the family was still pre-eminent in the state.
Of this family was Diagoras, and probably the ode was sung at a
family festival; but it commemorates the glories of the island generally.
The Rhodians caused it to be engraved in letters of gold in the
temple of Athene at Lindos.
There is a noteworthy incident of the Peloponnesian war which should
be remembered in connection with this ode. In the year 406, fifty-eight
years after this victory of Diagoras, during the final and most
embittering agony of Athens, one Dorieus, a son of Diagoras, and himself
a famous athlete, was captured by the Athenians in a sea-fight.
It was then the custom either to release prisoners of war for a ransom
or else to put them to death. The Athenians asked no ransom of
Dorieus, but set him free on the spot.

(E. Myers)

Diagoras of Rhodes, most famous of Greek boxers, won the victory here celebrated Ol. 79, 1 (464 BC).
The poem was composed soon afterwards, as we may gather from sun Diagorai kateban, and was sung at Rhodes.
Diagoras was a Herakleid. In the third generation after Temenos a Doric colony went from Argos to Rhodes by way of Epidauros. The leaders were descendants of Tlepolemos, son of Herakles, and Pindar makes Tlepolemos himself the founder of the colony. The Herakleidai occupied three cities of Rhodes, and established a triple kingdom. Those who inhabited Ialysos were called Eratidai, and this was the stock of Diagoras, who also counted among his ancestors a son-in-law of the famous Messenian leader, Aristomenes. The royal power of the Eratidai ceased after Ol. 30, and in the time of Pindar prytaneis ruled instead; and it is supposed that the father of Diagoras, Damagētos, was such a prytanis. Of an illustrious family, Diagoras won for himself unparalleled distinction as a boxer. Besides being victorious at many local games, he was successful at all the national games, and so became a periodonikês. His sons emulated the head of the house. His youngest, Dorieus, had a career only less brilliant than that of his father. Damagētos won the pankration at Olympia, Akusilaos a boxing-match. The two sons of his daughters were also victors at Olympia, and one of his daughters enjoyed the exceptional privilege of being present at the Olympian games. The statue of Diagoras, surrounded by his three sons and two grandsons, the work of Kallikles of Megara, was erected at Olympia; and familiar is the story of the Spartan who, when he saw Diagoras borne on the shoulders of his two laurelled sons, exclaimed, “Die, Diagoras, for thou canst not mount to heaven” (Cic. Tusc. 1, 46, 111). It is not known whether Diagoras followed the advice or lived to see the downfall of his family. Rhodes belonged to the Delian league. Two years before the victory here celebrated the battles of Eurymedon were fought (466), and Athens was at the height of her power. Enemies of aristocratic government, the Athenians favored the commons as against the Doric aristocracy of Rhodes. Diagoras's son, Dorieus, fled to Thurioi, but returned and fought against the Athenians in his own ships, was captured, but liberated. Again exiled, he went to the Peloponnesos, where he was arrested by the Spartans and executed. But these events befell many years after the date of the victory celebrated in this ode.
The good fortune of Diagoras was proverbial. But if we had no evidence outside of this ode, we should know by Pindar's recital that his career was brilliant, as his home was brilliant - Rhodes, child of Aphrodite, bride of the sun. No wonder that the golden beaker and the foaming wine are used to symbolize the song in honor of such a victor and such a home. But there must be shade as well as light. Nemesis does not allow too much happiness, and in the history of the line of Diagoras, Pindar finds enough trouble for contrast, each trouble ending in higher joy. So, should the happiness of Diagoras ever be interrupted, there is good hope of more than recompense. Tlepolemos, founder of the house, slew the brother of Alkmena - passion had overmastered him - but Apollo sent him to Rhodes, where he received “sweet ransom for grievous disaster”. The sons of Helios, lord of Rhodes, were bidden to raise an altar to Athena and sacrifice to the Great Sire and the Warrior-maid. Wise as they were, they forgot fire, and offered flameless sacrifices. Yet the gods forgave; Zeus sent them gold, Athena cunning craft. Helios himself, pure god, was absent at the partition of the earth; yet he received a boon that he himself preferred to all besides. In each of these three cases we have a good beginning followed by misfortune, and yet a good ending crowns all. Diagoras was fortunate. Both areta and charmata were his, but he might one day forget; he trod a noble path, hubrios echthran hodon, but passion might overtake him; he was a prince among men as Helios was a prince among gods, but he might, in his absence, be forgotten; but should Nemesis have aught against Diagoras, he may yet hope to find, like Tlepolemos, like the sons of Helios, like Helios himself, lutron sumphoras oiktras gluku. The winds shift, but the divine helmsman steers the ship to its haven.
A remarkable feature of the myth is the reversal of the usual chronological order. We begin with Tlepolemos and end with the emergence of Rhodes. The climax is in the rank of those who have sinned, who have forgotten, who have been absent. Note that the fault is less the higher we mount. No wonder that an explanation has been sought of the triple shadow that falls across the poem. The Scholiast on v. 94 assumes that Diagoras had got into discredit by killing one of his opponents. But this must have been in some previous contest, for in such an event there would have been no victory, as is shown by the case of Kleomedes (Paus. 6, 9, 6). The shadow may come from the future, as has been assumed above, but there is danger of being a Promêtheus meta ta pragmata, and to Diagoras the words touto d' amachanon heurein, | ho ti nun en kai teleutai phertaton andri tuchein need not have been ominous. The changing breezes of the close may bring good as well as evil.

(B. L. Gildersleeve)

Държавни институции. Атинската държава според Аристотел III

2008-04-21T01:16:00.000-07:00

VІІ. Общински длъжности. Финанси, данъци, благоустройство, социална политика
AP 16,24,54

VІІІ. Производство и търговия, финанси, данъци, контрол, социална политика
AP 47-48,50-51,56,62

ІХ. Празници
AP 49-50,54,56-58,60

Държавни институции. Атинската държава според Аристотел II

2008-04-18T01:54:00.000-07:00

ІV. Съвет и Народно събрание
AP 8,21,29,43

V. Съд и съдебна процедура
AP 9,26,45,52-53,55-56,59,63-

VІ. Армия, полиция, флот
AP 22,23,27,42,44,46,48,52,61

Държавни институции. Атинската държава според Аристотел

2008-04-17T08:26:00.001-07:00

І. Благородници и народ. История на конфликтите. Партии
Понеже държавната уредба била изцяло олигархична и всъщност бедните, включително жените и децата, робували на богатите. Били наричани пелати и хектемори именно защото според такова споразумение обработвали имотите на богатите. Цялата земя се владеела от малцина и ако пелатите не заплатели наема, и те самите, и техните деца ставали роби, а изплащането на заемите чрез залагане на собствения живот продължило чак до Солон, който е и първият простат на демоса (АР,2).

Виждайки, че много често полисът бил размирен и че някои от гражданите поради равнодушие чакали пасивно развръзката на събитията, [Солон] издал за тях специален закон: „Ако някой по време на размирици в полиса не вземе оръжие и не се присъедини към една от двете групировки, ще бъде лишен от граждански права и ще бъде осъден за безчестие." (АР,8).

Прочее, такава била степента на развитие на полиса дотогава, който наред с демокрацията постепенно се разраствал, но след Персийските войни Ареопагът отново придобил мощ и поел управлението без официално решение, благодарение на това, че на него се дължала победата в морското сражение при Саламин; понеже стратезите, отчаяни от положението, разгласили всеки да се спасява сам, а Ареопагът успял да набави по осем драхми за всеки човек, които им били раздадени и те се качили на корабите. Поради тази причина атиняните се подчинили на властта на Ареопага и били управлявани добре и в тези времена (АР,23).

Тогава демосът, бидейки господар на положението, установил настоящата държавна уредба по времето на архонта Питодор и се смята, че демосът справедливо е поел управлението, понеже успял да осъществи завръщането си на власт със собствени сили. Това било единадесетото по ред преобразувание в Атинската полития. Първото станало много отдавна и било преселението на хората, предвождани от Йон, които за пръв път се разделят на четири фили и учредяват длъжността на царете на филите. Второто, но първо по характер политическо преобразувание било по времето на Тезей, чието управление се различава незначително от царското. Следват преобразуванията на Дракон, когато за пръв път биват съставени и закони. Третото, след гражданската война, било преобразуванието по времето на Солон и тогава именно се заражда демокрацията. Четвъртото било установяването на тиранията от Пизистрат. Петото било по времето на Клистен, който сваля тиранията и управлението става по-демократично от това при Солон. Шестото преобразувание станало след Персийските войни, когато държавата бива ръководена от Ареопага. Седмото станало с ограничаване правомощията на Ареопага, започнато от Темистокъл и осъществено от Ефиалт, тогава полисът допуска под влияние на демагозите множество грешки заради господството по море. Осмо по ред било учредяването на Съвета на Четиристотинте и след това деветото - възстановяването на демокрацията. Десетото преобразувание било установяването на управлението на Тридесетте и управлението на Десетте. Единадесетото било завръщането на изгнаниците от Фила и Пирей, откъдето и започва установяването на сегашната държавна уредба, при която се предоставя повече власт на мнозинството. Понеже тогава демосът, ставайки господар на положението, управлявал чрез гласувания и чрез съдилищата, където бил силен. И понеже правото на издаване на окончателни решения, което преди принадлежало на Съвета, сега принадлежало на демоса. Явно атиняните постъпили правилно, понеже малцинството по-лесно се покварява и подкупва от мнозинството (АР,41).
AP 5,9,11,13,20,22,25-29,36-40

ІІ. Гражданство и лишаване от гражданство. Деление по родове. Фили, деми, фратрии. Деление по ценз
Солон определил законите да траят сто години и разделил гражданството по следния начин. В зависимост от имущественото състояние определил четири групи, които съществували и от по-рано: пентакосиомедимни, конници, зевгити и тети. Решил всички висши служители - деветимата архонти, тамиите, полетите, Единадесетте и колакретите, да бъдат избирани от съсловието на пентакосиомедимните, конниците и зевгитите, като им се давала длъжност според техния годишен доход. На произхождащите от съсловието на тетите дал правото да участват само в еклесиата и съдилищата. От съсловието на пентакосиомедимните били избирани ония, които събирали от имотите си петстотин мери стока (в течно и твърдо състояние) общо. От съсловието на конниците били избирани ония, които можели да произвеждат триста мери, а според други автори това били ония, които били в състояние да отглеждат коне (АР,7).

Такива са прочее причините, поради които демосът имал доверие на Клистен. И тогава, през четвъртата година от свалянето на тираните, по времето на архонта Исагор, той застанал начело на демоса. Най-напред увеличил броя на филите от четири на десет, понеже искал да постигне смесване, така че всички да участват в управлението, оттогава съществува фразата: „да не се занимават с филите" всички ония, които изследвали родовете. После било решено Съветът да бъде съставен от петстотин вместо от триста членове - по петдесет от всяка фила (преди било по сто от всяка). Клистен не разпределил гражданите на дванадесет фили, за да избегне предишното подразделение на тритии", които били дванадесет за четирите фили, и така народът не можел да се смесва помежду си. Разделил страната на тридесет деми: десет за града, десет за крайбрежието, десет за вътрешността и тия подразделения нарекъл тритии, като чрез жребий бивали избирани по три тритии за всяка фила, така че тя да включва жители от всички области. Живеещите заедно във всеки един от демите нарекъл демоти, за да попречи назоваването само по бащино име, което спомогнало да бъдат отхвърлени новите граждани и за да ги накара да се назовават според своя дем; оттогава атиняни прибавят към името си и названието на съответния дем. Назначил и демархи, които имали същите задължения като предишните навкрари, понеже заместил навкрариите с деми. Едни от демите били именувани според местностите, а други - според името на своите основатели, понеже не всички деми се падали в места с название. А родовете, фратриите и жреческите длъжности предоставил да бъдат съхранявани от всеки дем според обичая на прадедите. На филите избрал епоними измежду отличените сто архегети, от които десет били избрани от Пития (АР,21).

Сегашната Атинска полития има следния вид. В управлението участват всички, чиито родители са граждани, а навършилите осемнадесет години се вписват в списъците на демотите. Всеки път, когато става такова записване, демотите, щом положат клетва, гласуват, преценявайки, първо: дали кандидатите са достигнали възрастта, изисквана от закона, ако не са, биват връщани в групата на непълнолетните, второ - дали са свободни и законородени. А когато демотите гласуват за някого, че не е свободен, той има правото да обжалва решението в съда, а демотите избират пет обвинители измежду себе си, и ако съдът реши, че кандидатът няма право да бъде записан, полисът го продава като роб, но ако спечели делото, демотите са задължени да го запишат (АР,42).
AP 26

ІІІ. Аристократически институции. Архонти и Ареопаг
Предшестващата Дракон древна полития имала следния вид. Висшите длъжности били заемани от благородните и богати граждани, които първоначално управлявали до смъртта си, а сетне - по десет години. Най-почитани в йерархията и най-стари по произход били длъжностите на царя, полемарха и архонта... Много по-късно започнало избирането на тесмотетите, които поели архонтски функции да прогласяват съставяните от тях решения, имащи силата на закони, и да ги спазват при разрешаването на споровете между гражданите. Ето защо тази длъжност била заемана за не повече от една година... Но по времето на Солон всички архонти се събирали в тесмотея. Те били упълномощени да издават съдебни решения, а не както сега само да ги внасят за предварително разглеждане. Така е била установена йерархията на висшите държавни длъжности. А Ареопагът съблюдавал спазването на законите, ръководел многобройните и важни дела в държавата и определял физическите и паричните наказания на виновните. Архонтите били избирани измежду богатите и благородните и от тяхната пък прослойка бивали избирани Ареопагитите, затова единствено тази висша държавна длъжност се заема и досега доживотно от ония, които я упражняват (АР,3).

Относно архонтите Солон разпоредил да бъдат избирани по жребий от списък на излъчените от всяка фила кандидати. Всяка фила избирала предварително десет кандидати за деветте архонти и изборът ставал чрез жребий, затова още е запазен обичаят всяка фила да излъчва десет кандидати, от които после да се избират чрез гласуване с бобени зърна архонтите... В по-старо време обаче Ареопагът имал право да извиква и преценява лично кандидатите за висшите длъжности и като ги разпределял, да ги назначава за една година... Солон учредил Съвет на четиристотинте - по сто членове от всяка фила, а на Ареопага възложил да бъде блюстител на закона и както било дотогава, да остане пазител на политията, да наблюдава множеството значителни дела в управлението, да подвежда под отговорност нарушителите на закона, да налага физическо наказание или да ги глобява, като внася платената глоба в Акропола, без да излага основанието, заради което е била наложена, да съди ония, които съзаклятничели срещу демокрацията... (АР,8).

Колкото до така наречените девет архонти, вече бе казано по какъв начин ставало тяхното назначаване. В днешно време биват избирани чрез жребий шестте тесмотети и техните секретари, архонтът, царят и полемархът - по един от всяка фила, поред... Но деветте архонти биват подлагани на докимасия първо в Съвета, а после - и в съда. Някога онези, които не били одобрени от Съвета, не можели да встъпят в длъжност, но понастоящем е разрешено последно обжалване в съда, който взема окончателното решение. Когато се провежда докимасията, най-напред задават на кандидата следните въпроси: „Кой е твоят баща и от кой дем е, кой е бащата на твоя баща, коя е майка ти, кой е бащата на твоята майка и от кой дем е?" После го питат дали почита Аполон, Отечествен бог и Зевс, Домашен бог и къде държи техните жертвеници, после - дали родът му има гробница и къде е тя, после - дали се отнася добре към родителите си, дали плаща данъците си и дали е отбил военната си служба. Щом бъдат отправени тези въпроси, /председателят/ казва: „Посочи свидетели, които да потвърдят това." Щом свидетелите се явят, председателят пита: „Иска ли някой да предяви обвинение срещу този човек?"... После избраниците се упътват към жертвената плоча, върху която са положени вътрешностите на жертвените животни, където и диететите, щом положат клетва, обявяват решенията си, и свидетелите, щом положат клетва, дават показанията си. Избраните служители се качват върху плочата и полагат клетва да управляват справедливо и според законите, да не приемат подкупи, а ако вземат подкуп, трябва да издигнат златна статуя. После поемат към Акропола, където полагат същата клетва, а после встъпват в длъжност.(AP,55)

Тесмотетите са упълномощени, най-напред, да определят и да обявяват дните, в които ще заседават съдилищата, след което предават тази програма на техните членове, които действат според указанията на тесмотетите. Те внасят в съда исангелиите, обявени пред еклесиата, делата, свързани с предварителното гласуване, предварителните обвинения, произнесени от еклесиата, както и всички с обществен характер дела за беззаконие, за непригодност на даден закон, за противозаконни деяния на проедрите и на епистатите и за отчетността на стратезите. Тесмотетите разглеждат и делата, за които се предвижда налагане на глоба, а такива са: делата за незаконно придобиване на граждански права и за подкупничество, ако някой чрез подкуп успее да отхвърли горното обвинение; за сикофантия, за вземане на подкуп, за измама при вписване в списъка на длъжниците, за лъжесвидетелство, за невписване в списъка на длъжниците, за умишлено не отписване от списъка на длъжниците и за прелюбодейство. Те ръководят докимасията за всички висши длъжности, внасят за разглеждане делата на отхвърлените кандидати за демоти и присъдите, произнесени от Съвета. Освен това разглеждат и делата с частен характер, свързани с търговията и рудниците, както и делата срещу роби, обвинени в оскърбление спрямо свободни граждани. Те разпределят между архонтите чрез жребий делата както с частен, така и с обществен характер. Те утвърждават сключените между градовете договори и разглеждат делата, свързани с тези договори, и делата за лъжесвидетелство пред Ареопага (AP,59).
AP 23,25-26,56-60

Библиография:

Аристотел. Атинската полития. Превод Харалампи Паницидис, Цветана Панициду. "Христо Ботев", 1993
Аристотел. Политика. Превод Анастас Герджиков. "Отворено общество", 1995

Полибий за държавата и политическата история

2008-04-16T08:34:00.000-07:00

Резюме
По времето на Полибий изглежда, че историята се е обединила и че всички събития са насочени към една цел. Една мощна държава (римската), подпомогната от Случая (съдбата, tuche) става главен герой на историческото действие. Полибий трябва да изясни на какво се дължи силата й - дали причината е добрата конституция?
В кн. VІ Полибий излага един общ възглед за историческите промени. Как възниква обществото? Как се установява власт и се появява идеята за справедливост? В историята има въртене (кръговрат, anakyklosis) на държавните уредби. Кои са правилата, според които се извършва това въртене?

Достигането до пълно господство на Рим над цивилизования свят (вселената, oikoumene) за толкова кратък срок - малко повече от 50 години - е изключително историческо събитие. Но дори държава като римската не може да бъде вечна, тъй като и тя е природно явление и човешки продукт (действие). Природните и човешките дела се появяват и изчезват според определени и обикновено предвидими закони.

Разумно устроената ("сложна") държава е издръжлива; в уредбата й не настъпват радикални промени. Това е добре, тъй като тези промени най-често са съпроводени от насилие. За разлика от нея, едностранчиво устроените държави (такива са държавите с "проста" конституция - монархии, аристо-олигархии, демо-охлокрации) не издържат повече от едно-две поколения. В тях управлението може да бъде справедливо или несправедливо. Едностранчиво устроената държава със справедливо управление издържа дотогава, докато добродетелните и мъдри хора, които са я наложили, имат достатъчно политическо влияние. Изглежда, че тези държави (царство, аристокрация, демокрация) са справедливи единствено благодарение на личните качества на управляващите.

Държавата е устойчива благодарение на добрите нрави на гражданите; следователно трябва да има начин за предаване на тези добри нрави. Това обаче не става "по природа" (наследствено).
Спартанската държавна уредба е установена "отведнъж", а не с течение на времето. Тъй като тя е добра (смесена, "сложна") трябва да се предположи, че създателят й Ликург е бил извънредно мъдър човек, и че нейната поява сякаш се дължи на божествена намеса.
Римската конституция обаче се е оформила за дълго време и след много промени на законодателството. По време на войната с Картаген държавата е в разцвета си, като едни от белезите за това е, че сенатът, макар и ограничаван от другите институции, има водеща роля. При картагенците, чията държава е в упадък, нараствало влиянието на народа.

Полибий смята, че цивилизациите се появяват и изчезват периодично, а човекът (живо същество - zoon, отличаващо се от останалите zoa с nous и logismos) е винаги един и същ (вечен?). Развитието на обществата се подчинява на определени закони, а това позволява предсказване на бъдещето им. Човекът не е получил закон и не му е възложена "мисия" на земята. Той се движи от стремежа към оцеляване и към приятен (съобразен с желанията) живот. В определен момент от развитието на обществото се появява "справедливостта" - човекът може да бъде мотивиран и от нея. Ето някои правила на развитието на обществата.
Правило 1. След природната катастрофа оцелелите хора се събират в нещо като стада и начело на тези стада застава лидер (както е при други живи същества). Той се отличава с телесна сила и душевна дързост (tolme).
Правило 2. Появява се идеята за справедливост.
Нейната основа е: оказаната услуга трябва да бъде върната. Идеята възниква от отглеждането на деца и склонността на децата да се привързват към родителите си и да им отвръщат на грижите с грижи. Когато хората забелязват, че някой не връща оказаната услуга (това се забелязва повече при неблагодарните деца, но също и при други облагодетелствани), те се гневят. Лидерът, който се присъединява към този гняв и наказва провинилите се, действа съобразно справедливостта и започва да бъде почитан и затова (а не само за силата и дързостта си). Така се появява царят.
Правило 3. Справедливото управление бива последвано от несправедливо.
Причината е, че властта се предава по наследство. Но децата на царете (на аристократите или демократите) не наследяват добродетелите на бащите си. Те управляват без добродетели, сиреч несправедливо. Поради това съгражданите им ги лишават от власт.
Правило 4. След свалянето на несправедливите властници обществото не се връща към старата уредба, а се насочва към нова (след олигархия няма връщане към аристокрация или царство, които вече са изпитани и се помнят, а има установяване на нещо по-ново - власт на мнозинството, демокрация).

Римската държавна уредба се основава на свързаност и противостоене на трите вида власт. Освен това тя се крепи на силна армия, религиозност, почит към предците, мандатност на длъжностите и възможност за забогатяване на гражданите.

План на лекцията

І. Закони на историята и идея за държавна уредба

1. Всеобща история. Събитията в обитавания свят се стремят към една цел (VI, 2)

2. Всяка държава по природа преминава през три състояния (момента на развитие) – възникване, разцвет, упадък (VI, 9)
Събитията във времето се насочват от случая (I, 4)

3. Добрата държавна уредба се отличава от по-лошите по това, че:
а. по-издръжлива във времето (както във война, така и в мир)
б. прави обществото способно за експанзия и покоряване на други общества (това не се случва със Спарта)
в. не зависи от личните качества на лидерите си (Атина и Тива са такива; освен това те не издържат в мирна обстановка)
г. поддържа добри нрави на гражданите (критската не е такава)
Тя може да бъде създадена отведнъж, благодарение на законодателя (Спарта), или в течение на времето, с цената на вътрешни сблъсъци (Рим)
Мощта й зависи от момента на развитието й. Картаген е имал добра уредба, но е загубил войните с Рим, защото се е намирал в упадък (влиянието на народа е нараснало прекомерно)

4. Човекът и възникването на държавата
а. Човекът е живо същество, което се отличава от другите с интелекта си. Той не е сътворяван, нито е “еволюирал”.
б. Човечеството преминава през серия от катастрофи, които унищожават дотогавашните цивилизации (държави). След всяка катастрофа, хората започват да се събират заедно, поради трудността да оцелеят поотделно.
Един индивид оглавява това общество благодарение на силата си (примитивна монархия).
Децата изпитват естествена благодарност към родителите и им я връщат; получилият услуга или закрила изпитва естествена благодарност към благодетеля. Така се създава чувство за задължение (дълг).
Добрият примитивен монарх забелязва това и започва да подкрепя този вид отношения между подчинените си (стимулира добродетелта). Така неговата власт започва да се опира на мъдростта и грижата за добрия живот на поданиците му (царство) (VI, 5-6)

5. Кръговрат на държавните уредби
Държавните уредби се сриват поради липсата на опозиция и предаване на власт по наследство.
а. След като добре управлявалият монарх (или група аристократи) предаде властта на потомството си, не е много вероятно наследникът да притежава подобни качества – защото повечето хора са негодни за държавници.
б. При извращаване на държавната уредба (преминаване към лошото и съответствие – от царство към тирания, от аристокрация към олигархия) най-добрите в общество се намесват и променят режима към следващия вид (а не правят опит за възстановяване на предишното добро съответствие, защото имат опит от провала му)
в. Така се стига до охлокрация (лошото съответствие на демокрацията); тогава настъпва хаос и гражданите отново се обръщат към някой водач, който да внесе ред, и той възстановява монархията (VI, 9)
Това е естественото, “вътрешно” редуване на уредбите.
Държавната уредба може също така да бъде променена “отвън”.

ІІ. Римска държавна уредба

1. Доброто държавно управление е съчетание от власт на единия, на малцинството и на мнозинството. Необходимо е да се ограничава властта на всеки от тези “естествени носители на властта” – монархът, аристокрацията и народът.
а. Спартанската уредба се проваля когато Спарта започва да претендира за хегемония над големи територии. Конституцията им не позволява забогатяване на отделните граждани (спартанските пари нямат стойност никъде извън Спарта). Това прави държавата им бедна и неспособна да издържа голяма армия, която да извършва далечни и продължителни бойни действия. В Рим обаче няма такова ограничение
б. Консулите, сенатът и народът (Народното събрание) си поделят властта, противостоят и се контролират едни други. Поради това злоупотребата с власт от страна на всяка институция не е възможна. Консулите имат военна и административна власт, сенатът – финансова, народът - право на вето върху законопроекти, наказания и награди.
в. Римската армия е най-добре уредената. Тя включва всички граждани (минималният срок за военна служба е десет години). Дисциплината е отлична поради суровите наказания и подходящите стимули. Всяко семейство поддържа култ към предците; римляните са по-религиозни от повечето им съвременни народи. Управленските длъжности, включително и консулската, са строго мандатни. Подкупването на избирателите е невъзможно.

2. Римската държава ще стигне до упадък, защото това е в природата на всяка държава и всяко човешко начинание. В бъдеще властта на народа ще нарасне прекомерно и ще се изроди в охлокрация и хейрокрация (власт на най-лошите).

ІІІ. Общо за политическата промяна при Полибий

1. Изменението на всяка държавна уредба и редуването им са неизбежни, защото такова е положението с всички “природни” явления. Специално в човешкия случай бързите промени се дължат главно на лошо законодателство. Лошото законодателство създава условия за злоупотреба с властта, а всички хора са склонни да злоупотребяват с властта. Все пак има фактори (лична добродетел, добро възпитание, строги санкции, ограничаване на властта по време и правомощия) които възпрепятстват злоупотребата.

2. Ползата от познаването на законите на това изменение е, че бъдещето на всяка уредба може да се предскаже. Същевременно то ни позволява да отличим по-добрата от по-лошите уредби. Това знание се придобива при занимание с история. Така че добрият държавник трябва да се занимава с история.

Пировете. Жилище, храна, забавления

2008-04-11T03:59:00.000-07:00

І. "Пирът" на Платон

1. Повод за събирането
Млад поет кани приятели заради награждаването си на трагически състезания
Ἐπὶ δεῖπνον εἰς Ἀγάθωνος. χθὲς γὰρ αὐτὸν διέφυγον τοῖς ἐπινικίοις, φοβηθεὶς τὸν ὄχλον·

2. Поканване и подготовка на гостите
Сократ е обещал да отиде. ὡμολόγησα δ᾽ εἰς τήμερον παρέσεσθαι.
Погрижил за външния си вид - отива измит и обут. Ἔφη γάρ οἱ Σωκράτη ἐντυχεῖν λελουμένον τε καὶ τὰς βλαύτας ὑποδεδεμένον, ἃ ἐκεῖνος ὀλιγάκις ἐποίει· καὶ ἐρέσθαι αὐτὸν ὅποι ἴοι οὕτω καλὸς γεγενημένος. ταῦτα δὴ ἐκαλλωπισάμην, ἵνα καλὸς παρὰ καλὸν ἴω.
Аристодем не е канен, но Сократ му предлага да отидат заедно.
ὡς ἐγὼ μὲν οὐχ ὁμολογήσω ἄκλητος ἥκειν, ἀλλ᾽ ὑπὸ σοῦ κεκλημένος. Σύν τε δύ᾽, ἔφη, ἐρχομένω βουλευσόμεθα ὅ τι ἐροῦμεν. ἀλλ᾽ ἴωμεν
Аристодем дори влиза преди Сократ, но е посрещнат приветливо.
εὐθὺς δ᾽ οὖν ὡς ἰδεῖν τὸν Ἀγάθωνα· Ὦ φάναι, Ἀριστόδημε, εἰς καλὸν ἥκεις ὅπως συνδειπνήσῃς· εἰ δ᾽ ἄλλου τινὸς ἕνεκα ἦλθες, εἰς αὖθις ἀναβαλοῦ, ὡς καὶ χθὲς ζητῶν σε, ἵνα καλέσαιμι, οὐχ οἷός τ᾽ ἦ ἰδεῖν.
Някои пристигат с компания и в нетрезво състояние (Алкивиад). μεθύοντα ἄνδρα πάνυ σφόδρα δέξεσθε συμπότην, ἢ ἀπίωμεν ἀναδήσαντες μόνον Ἀγάθωνα
Не се разбира дали са поканени. Агатон поръчва на робите да видят кой е, и ако е близък човек, да го приемат, ако не, да го отпратят.

3. Посрещане
Външната врата (през която се влиза в двора) може да е отворена или затворена. Гостите се посрещат от роб. После се въвеждат в стаята за гости (мъжката стая) някой от робите им измива краката.

4. Подредба на гостите, мебели, съдове
Седят (лежат) по двама на легло, но може и да са трима (Алкивиад сяда между Сократ и Агатон). Леглата са разположени така, че се образува редица (полукръг, "П") и един се оказва "най-вляво", а друг - "най-вдясно".
Някои съдове са големи - Алкивиад изпива повече от 2 литра наведнъж от един кратер.

5. Ред и продължителност на вечерята, забавления
Агатон е празнувал два дни. λέγω ὑμῖν ὅτι τῷ ὄντι πάνυ χαλεπῶς ἔχω ὑπὸ τοῦ χθὲς πότου καὶ δέομαι ἀναψυχῆς τινός; ἐγὼ γάρ τοι, φάναι, χθὲς μὲν οὐχ οἷός τ᾽ ἐγενόμην ἀφικέσθαι, νῦν δὲ ἥκω...
Най-напред се яде; изпява се пеан, възлива се и след това се пие. Пиенето може да бъде усилено (както е било предната вечер) или умерено, ако предпочитат да разговарят. Може да слушат изпълнение на флейта или да отпратят флейтистката (при жените). Определя се тема за разговор и всеки казва нещо (според реда на местата им). Но ако компанията е по-голяма и дойдат повече, и то пияни гости, не може да се води организиран разговор.

6. Жилището
Това е къща, чийто вход е близо до входа на друга къща (където се е спрял Сократ). Има двор; не се разбира дали е едноетажна или по-висока. Споменава се за женската стая.

ІІ. "Пирът" на Ксенофонт

1. Повод за събирането и поканване
След като са били заедно зрители на конни състезания, богатият Калий кани любимеца си Автолик и баща му Ликон на гости. По пътя срещат Сократ, Антистен и неколцина други; Калий ги поканва настоятелно (защото компанията на интелигентни хора е хубаво нещо).

2. Посрещане
Гостите правят гимнастика в дома на Калий, изкъпват се и се намазват, и тогава сядат да вечерят.

3. Ред на вечерята, меню. Мебели, съдове
Предлага се парфюмиране на помещението, което Сократ отказва; специално поканени хора забавляват гостите. Водят се разговори по определени теми, при един от тях се дава награда на най-добре говорилия. Самите гости пеят. Вечерта завършва с танц-пантомима.

4. Забавления
Има човек (Филип), който е извикан, за да весели гостите със шеги. Група от Сиракуза - собственик, флейтистка, танцьорка-акробатка и момче - музикант и танцьор забавляват гостите.

5. Домът
Домът се намира в Пирей. Вероятно е голям и луксозен, щом гостите могат да спортуват и да се къпят преди вечерята.

ІІІ. "Пирът" на Лукиан

1. Повод за събирането
Почтеният Аристенет празнува сватбата на дъщеря си със сина на богатия Евкрит

2. Поканване. Какви са гостите
Присъстват самите младоженци заедно със своите родители и може би други близки; множество твърде образовани хора - философи от различни школи, ретор, граматик, лекар. Един пристига неканен - киникът Алкидамант. Един стоик, който не е поканен, изпраща писмо на домакина и изразява огорчението си, като при това отправя нападки към други, които са поканени.

3. Подредба на гостите. Мебели, съдове
Гостите (мъжете) са разположени по двама на легло. Някои места се смятат за по-почетни - колкото по-вдясно (от гледна точка на входната врата) лежи някой, толкова по-почетно е мястото му. Бащата на младоженеца е пръв, следва го бащата на невястата. Възниква спор и за това, кой от гостите да заеме по-почетно място. Самите легла имат по-ниска и по-висока част. Жените са разположени на "диван" срещу мъжете. Киникът не сяда никъде, а обикаля помещението. Към всяко легло има обща масичка - за двамата - на която се поставят блюдата. Споменава се названието на една чаша - скифос.

4. Ред на вечерята, забавления
Блюдата са много. Става ясно, че тортата се поднася преди "основната вечеря". Поканен е смешник (Сатирион), който е предизвикан от киника да се бият. Има флейтистка. Четат се стихове - или от стари поети, или съчинени за случая. Отправят се пожелания към двойката или към всеки поотделно за щастлив брак. Философите спорят помежду си.
Точно този пир се проваля заради безвкусните шеги, грубостите, разправиите и интригите между философите, които завършват с бой.

5. Храна и питиета
Има много печено месо - глиган, сърна, заек, патица. Има риба, баница, сусамови питки, сладкиши.

ІV. За пируването и неговото представяне в литературата

The symposium is, properly, the post-eating stage of a banquet during which drinking for pleasure took place, accompanied by entertainment, in the form of recitation, music, dancing, conversation, sex. In its heyday in early Greece, the symposium had social and political as well as cultural significance, so that it can be called by its historian, Oswin Murray, 'the organising principle of Greek life'. The symposium of the archaic period was a private club, in that its membership was restricted and met in private premises, in the household. It belonged to the public, or better, political, sphere, in the sense that the people who came together in this way were precisely the citizens of the early polis and the men who formed its political and, in the Homeric period at least, its military leadership.
As the aristocracy lost its grip of the polis, the symposium also declined in significance. In Athens the democratic reformer Cleisthenes relegated to the political wilderness the symposium and the aristocratic friendship group (hetaireia) that was rooted in the symposium. Under the Athenian democracy these 'clubs' had mainly nuisance value. In 415 a particularly lively symposium spilled over into the streets late at night. In the aftermath it was discovered that religious statues, the Hermai, had been systematically mutilated. When naval disasters befell the democracy, oligarchs based on clubs staged coups d'etat (in 411 and 404). Democracy in due course came back and things returned to normal, which meant that the clubs were again marginalized abd indeed made illegal. It is in this period of the restored democracy that the banquet was born as a literary genre, in the Symposium of Plato. In Plato's hands the symposium became a form of sociability in which a company of friends discuss a theme, in this case the nature of love, in the form of a dialogue. Xenophon's Symposium, Plutarch's Dinner-Table Conversations, Atheneus' Deipnosophists and Methodius' Banquet of the Ten Virgins are among the ancient works that follow his model, and the genre has a long history in later literature.

(P. Garnsey)

Литературният "пир" е диалог. Участниците са събеседници, възможно е разговорът да се води с въпроси и отговори, речта наподобява всекидневната реч (особено у Ксенофонт), макар и със значителни елементи на реторика (най-вече у Платон), участниците са частни лица (idiotai) (макар и често изтъкнати, познати на читателя). Обсъждането на философски теми - основен предмет на жанра диалог - намира място и в пира.
Пирът е празник в ежедневието. Ритуалното начало в него е силно подчертано - правят се възлияния, пеят се пеани, определя се ред, различен от ежедневния, но всичко това се полага в дома. У Платон тези елементи на празничното са умишлено са редуцирани, у Ксенофонт - подчертани. В късните произведения ритуалният елемент, описателното, страничното, интермедията заемат все по-голямо място. Според R. Hirzel това се дължи на съобразяване с вкуса на широката публика и тази тенденция може да се забележи вече у Ксенофонт, а по-късно изобразяването на обичаите за един пир (за които има податки още у Омир) се превръща дори в основен предмет на описание.
Така от диалога се отделя нов жанр - появява се диалог, чийто контекст е пир. В пира (и като културен феномен, и като литературна форма) е заложен и принципът на играта. За това споменава Ксенофонт:
“Струва ни се, че е достойно да помним благородните мъже не само с техните сериозни дела, ала и със забавленията им.” За Ксенофонт това явно са заниманията, различни от “сериозния” (ta meta spoudes) дискурс на философията.
Агонът присъства както в словесна форма в диалозите, така и като различни форми на сравнение в жанра “пир” - например състезанието по красота у Ксенофонт или пародията на агон у Лукиан...
Прекомерното внимание [при Лукиан]върху храната, незначителните поводи за неразбирателство със сериозни-смешни последици, цитирането на поетите, състезанието (агон) между киника Алкидамант и танцьора, постоянните паралели с митологични сюжети, отсъствието на ред и (неуспешен) опит за въвеждането на говорене поред - всеки епизод от пародията изгражда образа на литературния пир с обратен знак.

(А. Димитрова)

Doctor Eryximachos, one of the diners in Plato's imagined dinner and symposium, proposes the rules of the drinking once the eating is completed. It is established just before this passage that the drinking will not be excessive. On this kind of occasion, all had to agree on what form the drinking should be passe round (what proportion of water to wine in the mixing bowl, how the drinking cups should be passed round, and how often). Piper, singers, dancers and recitations were common: there are professional performers, for example, in the Symposium of Xenophon. Here, conversation is chosen, which allows Plato to develop the social form into a philosophical discussion on the nature of love. It is characteristic of this form of upper-class gathering that a light and playful atmosphere is the rule unless things get out of hand with too much drinking or other physical pleasures such as sexual encounters.
Plato thus sets his dialogue within the context of social eating and drinking. His Symposium was a classic in antiquity and was often alluded to or imitated: to take two examples, In Greek, Atheneus Deipnosophists is modelled on it and praises it (1.2a; 5.186e); in Latin, 'Trimalchio's Feast' in the Satyricon of Petronius appears to borrow features from it.

(J. Wilkins)

Библиография:
За гръцките текстове вж. "Keimena" - http://www.mikrosapoplous.gr/texts1.htm за Платон и Лукиан и "Biblioteca Augustana" - http://www.hs-augsburg.de/~harsch/graeca/Chronologia/S_ante04/Xenophon/xen_intr.html за Ксенофонт.

Пируването в гръцката литература:
Виолета Герджикова. Епическо и гастрономическо. Аспекти на изобразяването на храна и пируване у Омир.- http://grosnipelikani.net/modules.php?name=News&file=article&sid=22
Анета Димитрова. Обстоятелственият контекст на жанра диалог и отношението му към литературния пир. - http://grosnipelikani.net/modules.php?name=News&file=article&sid=15&page=1
Peter Garnsey. Food and Society in Classical Antiquity. Cambridge UP, 1999-2002
John. Wilkins, David Harvey&Mike Dobson ed. Food in Antiquity. University of Exeter P., 1996-2003

Питийски оди II-VІІ

2008-04-09T06:03:00.000-07:00

І. Хиерон от Сиракуза, надбягване с колесници (коне)

1. Съдържание

2. Коментари

The classification of this ode as Pythian is probably a mistake:
perhaps the victory was won at the Theban festival in honour of
Herakles, or of Iolaos.
Anaxilaos, tyrant of Rhegium and Messana, had been deterred by
Hieron's threats from attacking the Epizephyrian Lokrians, and the ode
is partly occupied with congratulations of Hieron on this protective
act. As Anaxilaos died B.C. 476, and Hieron was only placed at the
head of the Syracusan state two years before, this seems to fix the
date somewhere in these two years. As Pindar talks of sending his song
across the sea, we may suppose that it was sung at Syracuse.
There is much obscurity about the significances of this ode. The
poet's motive in telling the story of Ixion's sins has been variously
guessed at. Some think it was meant to deter Hieron from contriving
the death of his brother Polyzelos in battle in order to get
possession of Polyzelos' wife (and if Hieron was to be suspected of
such a thought it would be quite in Pindar's manner to mingle warning
and reproof with praise): some think that it refers to the ingratitude
of Anaxilaos toward Hieron. And most probably the latter part of the
ode, in which sincerity is approved, and flattery and calumny are
condemned, had some special and personal reference, though we need not suppose, as the commentators are fond of doing here and elsewhere,
that it was aimed at Bacchylides or other rival poets.

(E. Myers)

This victory, gained not at the Pythian games, but at the Theban Iolaia or Herakleia, is probably to be assigned to Ol. 75, 4 (477 B.C.), in which year Hieron had, by his interposition, saved the Epizephyrian Lokrians from a bloody war with Anaxilas, tyrant of Rhegion. The poem, with its dissonances, echoes the discord of the times. Hieron was just then at enmity with his brother, Polyzelos, who had taken refuge with his connection, Theron, the friend of Pindar, and a war was impending. The strain makes itself felt amid all the congratulation.
It is a strange poem, one in which divination and sympathy can accomplish little. Only we must hold fast to the common sense view that Pindar did not undertake to lecture Hieron.
“Great Syracuse,” the poet says, “rearer of men and horses, I bring this lay from Thebes in honor of Hieron's victory with the four-horse chariot, gained not without the favor of Artemis, goddess of Ortygia, thus wreathed with glory. For Artemis and Hermes, god of games, aid Hieron when he yokes his horses and calls on the God of the Trident. Other lords have other minstrels, other praises. Let Kinyras be praised by Kyprian voices, Kinyras beloved of Apollo, and minion of Aphrodite. Thou, Hieron, beloved of Hermes and minion of Artemis, art praised by the voice of the virgin of Epizephyrian Lokris, to whose eye thy power hath given confidence. Grateful is she. Well hath she learned the lesson of Ixion, whose punishment, as he revolves on the winged wheel, says: Reward thy benefactor with kind requitals.”(1-24).
In P. 1 we had one form of hubris, sheer rebellion, typified by Typhon. Here we have another typified by Ixion, base ingratitude. Typhon belonged from the beginning to those hosa mê pephilêke Zeus. Ixion was one of those who eumenessi par Kronidais glukun heilon bioton. Ixion was another, but a worse, Tantalos. Tantalos sinned by making the celestial meat and drink common. Ixion sinned by trying to pollute the celestial bed. Each was punished in the way in which he had sinned. Tantalos was reft of food and drink. Ixion was whirled on his own wheel, became his own iynx. Ixion's sin was of a deeper dye, and so, while the son of Tantalos came to great honor, the son of Ixion became the parent of a monstrous brood(vv. 25-48).
It is, indeed, not a little remarkable that in every Hieronic ode there is a dark background -- a Tantalos (O. 1), a Typhon (P. 1), an Ixion (P. 2), a Koronis (P. 3) -- and the commentators are not wrong in the Fight-with-the-Dragon attitude in which they have put Hieron. Who is aimed at under the figure of Ixion no one can tell. The guesses and the combinations of the commentators are all idle. Hieron is a manner of Zeus. He was the Olympian of Sicily as Perikles was afterwards the Olympian of Athens, and the doom of Tantalos, the wheel of Ixion, the crushing load of Typhon, the swift destruction of Koronis, the lightning death of Asklepios were in store for his enemies.
Passing over to the praise of Hieron, the poet emphasizes with unmistakable reduplication the power of God. “God decides the fate of hopes, God overtakes winged eagle and swift dolphin, humbles the proud, to others gives glory that waxes not old. This be my lay instead of the evil tales that Archilochos told of the Ixions of his time. Wealth paired with wisdom, under the blessing of Fortune - this is the highest theme of song”. God is all-powerful to punish and to bless, and Hieron is his vicegerent.
The praise of Hieron follows, his wealth, his honor. His champion, Pindar, denies that he has ever had his superior in Greece, and boards the herald-ship all dight with flowers to proclaim his achievements - now in war, now in council; now on horse, and now afoot. The ape, the fox, the wolf, are contrasts dramatically introduced, dramatically dismissed. “Let there be no pretentiousness, no slyness, no roundabout hate. Straight-tonguedness is best in the rule of the one man, of the many, of the wise. Follow God's leading, bear his yoke. Kick not against the pricks. There lies the only safety. May such men admit me to their friendship” (v. 96).

(B. L. Gildersleeve)

ІІ. Хиерон от Сиракуза, надбягване с коне

1. Съдържание

2. Коментари

The dates both of the victory and of the ode are uncertain. But as
Pherenikos, the horse that won this race at Pytho, is the same that
won at Olympia B.C. 472, in honour of which event the First Olympian
was written, the victory cannot have been very long before that date,
though the language of the ode implies that it was written a good deal
later, probably for an anniversary of the victory. It must at least
have been written before Hieron's death in 467. It is much occupied
with his illness.

(E. Myers)

Hiéron, attaqué de la gravelle, n'avait pu recevoir personnellement le prix qu'avait remporté pour lui son coursier Phérénicus. Pindare, en célébrant sa victoire, regrette d'abord que Chiron ne puisse être évoqué du tombeau et venir porter les secours de son art au roi victorieux. Il rappelle comment ce centaure, ami des hommes, instruisit Esculape, fils d'Apollon et de la nymphe Coronis. Il embrasse dans le même épisode l'histoire de cette nymphe, mère d'Esculape qui, portant dans son sein le germe qu'elle avait reçu d'Apollon, osa se lier à un étranger, Ischys, fils d'Elate. Ce crime attira sur elle et sur le pays qu'elle habitait, la peste, fléau qui comme le feu, se répandit dans un moment et dont la nymphe fut victime. Cependant Apollon retira l'enfant des flancs de sa mère au moment où les flammes du bûcher allaient consumer le corps de cette infortunée. Esculape, formé depuis par Chiron, fit des cures prodigieuses et osa même rendre la vie à un personnage illustre qui avait péri par l'ordre des dieux. La foudre lancée par Jupiter fit justice de cet attentat. Le poète, en blâmant la témérité d'Esculape, reconnaît que tout mortel doit proportionner ses voeux et ses espérances à la faiblesse de sa nature. Cependant il désire que quelque fils d'Apollon vienne rendre la santé au héros qu'il célèbre. Lui-même voudrait porter le remède à ses maux, et de Thèbes sa patrie, traverser la mer, aborder en Sicile et lui apporter à la fois la santé et l'hymne qu'il a composé en son honneur. Mais après avoir adressé ses prières aux dieux, il conseille à Hiéron de supporter son mal avec résignation, de se souvenir que la vie de l'homme n'est jamais exempte de maux, témoins celles de Pélée et de Cadmus. Il vante la sagesse des hommes qui savent supporter le mal, il observe d'ailleurs qu'Hiéron est un des mortels les plus favorisés de la fortune ; il le loue d'en faire le plus digne usage ; il lui rappelle que c'est par les poètes qui chanteront ses louanges qu'il vivra toujours dans la mémoire des hommes. Mais il ne lui dissimule pas que peu de poètes savent immortaliser leurs héros. Par là, Pindare semble avertir ce prince de mettre le plus haut prix à l'ode qu'il lui adresse.

(R. Tourlet)

ІІІ. Аркезилай от Кирена, надбягване с колесници (коне)

1. Съдържание

2. Коментари

Pindar has made this victory of Arkesilas, King of the Hellenic colony
of Kyrene in Africa, an occasion for telling the story of Jason's
expedition with the Argonauts. The ostensible reason for introducing
the story is that Kyrene had been colonised from the island of Thera
by the descendants of the Argonaut Euphemos, according to the prophecy
of Medea related at the beginning of the ode. But Pindar had another
reason. He wished to suggest an analogy between the relation of the
Iolkian king Pelias to Jason and the relation of Arkesilas to his
exiled kinsman Demophilos. Demophilos had been staying at Thebes,
where Pindar wrote this ode, to be afterwards recited at Kyrene. It
was written B.C. 466, when Pindar was fifty-six years of age, and is
unsurpassed in his extant works, or indeed by anything of this kind in
all poetry.

(E. Myers)

Cette ode est sans contredit la plus longue, et cependant, ajoutent les critiques, une des plus belles que nous ait laissées Pindare.
Le plan est simple; on y distingue très bien l'éloge du héros vainqueur, de sa patrie, de ses aïeux et de ses qualités personnelles. Cependant on est forcé d'y voir aussi que le poète entassa à dessein les fictions et les allégories, moins pour flatter le prince que pour l'amener à rappeler à sa cour un certain Démophile qui avait eu quelque part à une sédition tramée contre les jours du roi, et qui, exilé à Thèbes, avait trouvé dans Pindare un ami zélé, en sorte que l'ode entière a été conçue à cette occasion, et moins pour célébrer la victoire d'Arcésilas que pour implorer sa clémence en faveur de l'illustre exilé.
Pindare invite d'abord sa muse à chanter les louanges d'Arcésilas, roi de Cyrène, celles des ancêtres du prince, et surtout de Battus, qui, averti par Apollon dans un songe que lui confirma l'oracle de Delphes, partit de son île de Théra pour aller fonder en Libye, avec de nombreux colons, la ville de Cyrène, d'après la prophétie de Médée, fille d'Aétas, roi de Colchos. Cette princesse, qui seconda Jason et les Argonautes dans la conquête de la toison d'or, avait en effet prédit que le dix-septième descendant d'Euphémus, l'un des Argonautes, serait un jour roi de Cyrène. Elle désignait Battus, dont Arcésilas était le huitième descendant. Ce Battus, ignorant sa destinée, était venu consulter l'oracle d'Apollon pour remédier à une infirmité probablement naturelle, qui gênait chez lui l'articulation de la parole. Il en reçut l'ordre de transporter une colonie en Afrique ; ce qu'en effet il exécuta avec la plus grande docilité.
Battus était le dix-septième descendant du roi Euphemus, l'un des Argonautes. Ceux-ci, au retour de leur expédition, ayant passé quelque temps dans l'île de Lemnos, vécurent avec les femmes lemniennes, homicides de leurs maris. Les enfants qui naquirent d'elles, s'étant, dans la suite, rendus en grand nombre près de leurs pères, à Lacédémone, y excitèrent des troubles et en furent chassés. Théra se mettant à leur tête les conduisit dans l'île de Calliste, l'une des Sporades, qui prit alors le nom du chef de la colonie. Le poète l'appelle l'île sacrée, parce qu'elle avait un temple consacré à Neptune ou à quelqu'autre divinité. Cette île avait été formée par un gazon de terre que le roi Euphémus avait reçu en signe d'hospitalité, des mains d'Eurypyle, fils de Neptune, et qu'il devait emporter près du cap Ténare, d'où ses descendans à la quatrième géaération seraient dès lors passés en Libye, avec les peuples d'Argos et de Lacédémone. Mais ce gazon ayant disparu sous les eaux près des Sporades, l'île qui s'en forma ne fut peuplée que longtemps après, et la fondation de la ville de Cyrène par Battus n'eut lieu qu'à une époque beaucoup plus éloignée.
Tel est le récit que Pindare met dans la bouche de Médée; mais comme toutes ces circonstances appartiennent à l'expédition des Argonautes, il en trace l'histoire à partir du moment où Jason, fils d'Eson, élevé par le centaure Chiron dans les rochers caverneux, vient se montrer dans Colchos, en Magnésie, pour remonter sur le trône de ses pères occupé par l'injuste Pélias, contre l'ordre établi pour la succession des pères aux enfants. Pélias consent à remettre l'autorité entre les mains de son légitime souverain, mais seulement après que celui-ci aura rapporté la toison d'or du bélier sur lequel Phrixus avait traversé l'Hellespont pour se réfugier en Colchide. Telle était, disait-il, la volonté des dieux manifestée par l'oracle d'Apollon. L'entreprise est agréée par Jason. Il fait ses préparatifs, rassemble ses guerriers et les encourage par les signes favorables que leur découvre le devin Mopsus. Les navigateurs traversent les mers, et après avoir franchi les écueils entre les îles Cyanées, ils arrivent enfin à Colchos par l'embouchure du Phase.
Jason s'y lie d'amitié avec l'enchanteresse Médée, fille du roi Aétas ; il tire de l'art magique de cette princesse les secours nécessaires pour dompter les boeufs dont la bouche vomissait les flammes, et pour tuer le dragon monstrueux préposé à la garde de la toison d'or.
Quelque long que soit ce récit mythologique, le poète ne veut pas qu'il paraisse un écart ni un hors-d'oeuvre. Il justifie ses épisodes par deux autres allégories qui l'amènent à mettre sous les yeux d'Arcésilas la demande de Démophile. Il compare celui-ci à un chêne, qui, quoiqu'abattu sous la cognée, ne laisse pas d'être utile; il compare le roi Arcésilas à un médecin des maux physiques: enfin, il sollicite ouvertement la grâce de cet illustre exilé dont il fait un portrait avantageux.

(R. Tourlet)

ІV. Аркезилай от Кирена, надбягване с колесници (коне) за Карнейския празник

1. Съдържание

2. Коментари

This ode celebrates the same victory as the foregoing. It would seem
that the chariot had been consecrated to Apollo and left in the temple
at Delphi, but the horses were brought home to Kyrene and led in
procession through the sacred street of Apollo, with their charioteer
Karrhotos, brother of Arkesilas' wife.

(E. Myers)

Pindare s'étant permis de longues digressions dans l'ode précédente, en l'honneur d'Arcésilas, et n'ayant pu qu'ébaucher l'éloge de ce héros, vainqueur à la course du char dans les jeux pythiques, y revient dans cette cinquième ode, où il célèbre les richesses et les vertus d'Arcésilas, protégé par Castor, demi-dieu, inventeur de l'art de construire et de diriger les chars. Il vante en même temps les travaux et l'adresse du cocher Carrhotus, fils d'Alexibe, auquel le prince doit son triomphe, et qui, sur quarante concurrents, a eu l'avantage de fournir en entier la carrière sans que son char souffrît le moindre dommage, puisqu'après la course, ce même char fut déposé comme offrande dans un lieu public, près de la statue faite d'une seule pièce, c'est-à-dire du tronc d'un arbre de la forêt consacrée à Apollon. A cette occasion, le poète invite son héros à chanter les louanges d'Apollon, auteur de bienfaits divers tant publics que particuliers, dont le poète se plaît à faire l'énumération. Pindare continue l'éloge de son héros par celui de ses ancêtres, les Battiades ou descendants de Battus, dont l'histoire figure dans l'ode quatrième; il raconte comment les colons de l'île de Théra, unis avec des habitans de Sparte, furent transportés par Battus dans la Libye, où ils fondèrent la ville de Cyrène, qui accueillit les Troyens échappés à l'incendie de leur malheureuse ville saccagée par les Grecs. Il s'associe lui-même à la gloire de ces Spartiates, issus de race thébaine, et par ce moyen il identifie sa cause avec celle d'Arcésilas et de ses aïeux. Il évoque les mânes de ceux-ci et jette quelques fleurs sur leurs tombeaux ; il finit par un éloge pompeux des talents et des vertus d'Arcésilas pour lequel il intéresse tous les dieux, et à qui il souhaite dans les jeux d'Olympie une victoire aussi brillante que celle obtenue dans les combats pythiques.

(R. Tourlet)

V. Ксенократ от Акрагант, надбягване с колесници (коне)

1. Съдържание

2. Коментари

This victory was won B.C. 494, when Pindar was twenty-eight years old,
and the ode was probably written to be sung at Delphi immediately
on the event. Thus, next to the tenth Pythian, written eight years
before, this is the earliest of Pindar's poems that remains to us.
Xenokrates was a son of Ainesidamos and brother of Theron. The second
Isthmian is also in his honour.

(E. Myers)

Pindare semble adresser particulièrement ses éloges à Thrasybule, fils du vainqueur; ce qui a fait soupçonner que le titre de cette ode portait anciennement: A Thrasybule, pour la victoire remportée par Xénocrate, son père. Il parait même que ce fut Thrasybule qui monta le char de son père, et remporta pour lui cette victoire.
Quoi qu'il en soit, le poète voulant célébrer les vertus de son héros, s'élève d'abord à la hauteur de son sujet. Il annonce qu'il va puiser ses chants dans le sanctuaire même d'Apollon; que ses hymnes ne craignent ni l'injure du temps, ni la fureur des éléments. Il loue les ancêtres de Xénocrate, puis son fils Thrasybule et son frère Théron. Il fait la peinture des vertus qui caractérisent ces trois personnages. Il compare Thrasybule au jeune Achille, qui se montra docile aux leçons du Centaure Chiron; il compare l'attachement de Thrasybule pour son père, au dévouement avec lequel Antiloque sauva la vie de son père Nestor en faisant le sacrifice de la sienne. Il s'étend aussi sur les autres qualités brillantes du jeune Thrasybule, qu'il rapproche de celles de son oncle Théron. Il finit par vanter son affabilité et sa douceur, qu'il assimile au miel des abeilles.

(R. Tourlet)

VІ. Мегакъл от Атина, надбягване с колесници (тетрипос)

1. Съдържание

2. Коментари

Megakles won this victory B.C. 490, the year of the battle of
Marathon. He was a member of the great house of the Alkmaionidai, to
which Kleisthenes and Perikles belonged. Megakles was a frequent name
in the family: this Megakles was probably the nephew, possibly the
son, of Kleisthenes.

(E. Myers)

Les Alcméonides, issus d'Alcméon, dernier des archontes perpétuels d'Athènes et ami de Croesus roi de Lydie, étaient en grande vénération dans cette ville. Mégaclès, un de ses descendants, avait renversé la tyrannie des Pisistrates, il eut dans sa lignée et pour héritier de son nom, un autre Mégaclès, fils d'Hippocrate et oncle de Périclès. C'est cet autre Mégaclès que célèbre ici Pindare: en même temps il rappelle la gloire d'Athènes à laquelle il associe son héros, dont les ancêtres avaient relevé le temple d'Apollon, ruiné par les Pisistrates. Cette même famille comptait aussi plusieurs vainqueurs dans les jeux de la Grèce. Sans doute ces titres paraissaient à notre poète lyrique tellement imposants qu'il a cru ne devoir que les mentionner dans cette courte ode, en témoignant même la crainte que l'illustration de cette grande famille n'attirât sur elle les regards de l'envie.

(R. Tourlet)

Дванадесета Питийска ода. Мидас от Акрагант

2008-04-08T06:18:00.000-07:00

І. Съдържание

Моля те, владичице, най-прекрасна сред смъртните градове, опора и седалище на Персефона, която обитаваш бреговете на овцехранния Акрагант и благоустроения му хълм, да приемеш този венец, който славният Мидас донесе от Пито, както и него самия, победил с изкуството си Гърция (1-7).
Това изкуство откри някога Атина Палада, като изплете в песен смъртния плач на дръзките Горгони. Тя чу този плач да се лее със скръбен стон от девичите [на Горгоните] и от непристъпните им змийски глави, когато синът на Даная Персей унищожи една трета част от сестрите и донесе съдбата на морския Серифос и на народа й. И наистина, след като грабна главата на хубавобузата Медуза, той унищожи божествения род на Форк и превърна в мрачен дар за Полидект робството и насилното ложе на майка си. За него ние твърдим, че е роден от самоизляло се злато (8-17).
Но след като девицата [Атина] избави от тези битки обичния си мъж, тя създаде всегласна песен на флейта, за да може да изобрази гръмогласния стон, изпълзял от мощните челюсти на Евриала. Откри го богинята; и го даде на смъртните мъже и нарече го номос на "много глави" като славен спомен за състезанията, които раздвижват народите. И той се промъква през тънкия бронз и тръстиките, които растат край хубавоземния град на Харитите и в храма на Кефисос - верни свидетели на хористите (27).
Дори да има някакво щастие сред хората, то не се явява без мъка; и божеството може да го довърши даже и днес. Съдбовното е неизбежно. Но ще дойде това време, което ще удари някого ненадейно и противно на мислите му. Едно ше даде, а друго не още (28-33).

Превод на:
http://literaturasu.blogspot.com/2007/11/blog-post_15.html

ІІ. Коментари

This is an early ode: the victory was won either in 494 or 490. It
was to be sung, it would seem, at Akragas, and very probably in a
procession to the shrine of the tutelar divinity of the city, with an
address to whom it seemingly begins, though it is difficult to say
what degree of personification is intended.

(E. Myers)

Midas of Akragas, a famous aulêtês, master of the Athenian Lamprokles, who in his turn taught Sophokles and Damon, was victorious in aulêsis twice, Pyth. 24 and 25, and likewise, according to the Scholia, at the Panathenaic games. We do not know positively for which of the two victories at Pytho this poem was composed; but if Pindar had been celebrating the second victory, he would, according to his usual manner, have mentioned the first. If this is the first victory, the poem belongs to the same year with P. 6 (494 B.C.), in which Pindar celebrated the success of another Agrigentine, his friend Xenokrates, brother of Theron, and we have in P. 12 one of Pindar's earliest odes.
The contest in aulôidia (song with flute accompaniment) was abolished at the second Pythiad, and the game at which Midas won was the psilê aulêsis. The antique aulos, like the old English flute, was a kind of clarionet, with a metallic mouth-piece, and one or two tongues or reeds. Midas had the ill-luck to break the mouth-piece of his flute, but continued his playing, to the great delight of his audience, and succeeded in winning the prize.
The poem is constructed on the usual Pindaric lines. It announces the victory, tells of the origin of flute music, the invention of the tune called kephalan pollan nomos (polukephalos nomos), and returns to the victor with some not unfamiliar reflections on moil and toil linked with prosperity.
According to Mezger, epheure, v. 7, and heuren, v. 22, which mark beginning and end of the myth, show the tendency of the poem. The value of the victory consists in its having been gained in an art invented by Athena.
Mezger notices a resemblance to O. 3 in the handling of the myth. In both poems the person of the victor is brought into connection with the centre of the mythical narrative -- the olive there, the polukephalos nomos here.

(B. L. Gildersleeve)

Pindare commence cette ode par une invocation à la nymphe qui avait donné son nom à la ville d'Agrigente, patrie du vainqueur. De là, il remonte à l'invention de la flûte par Pallas, dite aussi Minerve, déesse de la guerre et des arts. Minerve, avait hérissé de serpents la tête de Méduse, fille de Phorcys, ou Phorcus, violée dans son temple par Neptune. S'étant ainsi vengée de ce dieu, elle épargna moins encore Méduse, lorsqu'elle eut à s'en plaindre ; car elle aida Persée à couper la tête de cette Gorgone. Notre poète, dans sa Xe Pythique, avait déjà parlé de cette expédition de Persée vers les champs Hyperboréens, où étaient les trois Gorgones, filles de Phorcys, à savoir Sthéno Euryale et Méduse. Il raconte ici plus en détail comment Polydecte, qui avait reçu dans son île de Sériphe Danaé, fille d'Acrise roi d'Argos, et enceinte de Persée (Persée avait été conçu du sang de Jupiter, qui, pour approcher Danaé, fille du roi d'Argos, s'était métamorphosé en une pluie d'or), retint dans ses bras la mère, pour se payer des frais de l'hospitalité. Il ajoute que Persée devenu grand réclama la liberté de sa mère. Le roi Polydecte la lui promit, dans un festin où chaque convive lui avait apporté un présent, mais à condition que ce jeune héros rapporterait dans Sériphe la tête monstrueuse de Méduse. Persée, secondé par Pallas, trancha en effet la tête à Méduse et apporta ce présent funeste au roi, qui fut changé en pierre ainsi que tous ses sujets, à l'aspect du monstre ; et par ce moyen, Persée arracha sa mère à une odieuse servitude. Minerve, pour perpétuer ce souvenir, inventa l'instrument composé de plusieurs tuyaux, dont les sons semblaient imiter les sifflements variés des nombreux serpents qui composaient la chevelure de Méduse. Telle fut l'origine de la flûte, dont les matériaux furent dans la suite l'airain et les autres métaux comme aussi les joncs, dont les plus vantés furent pris sur des bords du Céphise, fleuve du territoire d'Orchomène, séjour des Grâces, ainsi que Pindare l'affirme dans la XIVe Olympique et ailleurs. On voit par là que cette dernière ode Pythique contient peu de faits personnels à Midas. Cependant le scoliaste nous apprend ce que sans doute il savait par tradition que Pindare, vers la fin de cette ode, fait allusion à une circonstance particulière de la victoire de Midas, «la rupture de l'embouchure de la flûte de ce joueur, au milieu de l'exercice». Cette circonstance, dit le scoliaste, ne déconcerta pas le vainqueur qui, malgré cet accident, sut tirer un tel parti des tuyaux qui lui restaient qu'il étonna tous les auditeurs et qu'emportant le suffrage des juges, contre tout espoir, il fut couronné. Ainsi, ajoute le poète, la destinée des humains dépend de la volonté des dieux, mais en même temps des efforts de l'homme, qui sont couronnés ou non de succès selon les lois du destin.

(R. Tourlet)

Олимпийски оди VIII-X, XII-XIV

2008-04-07T07:27:00.000-07:00

I. Алкимедонт от Егина, борба (за момчета)

1. Съдържание

2. Коментари

The date of this victory is B.C. 460. Long as the ode is, it would
seem however to have been written, like the fourth Olympian, to be
sung in the procession to the altar of Zeus on the night of the
victory.
Of the forty-four odes remaining to us no less than eleven are in
honour of winners from Aigina.

(E. Myers)

II. Ефармост от Опунт, борба (за изпълнение в Опунт на празника на Аякс Локрийски)

1. Съдържание

2. Коментари

Its last line seems to imply that it was sung at a banquet at Opous, after crowning the altar of AiasOileus, tutelar hero of the Lokrians. From the beginning we gather
that on the night of the victory at Olympia Epharmostos' friends had
sung in his honour the conventional triple strain of Archilochos:
o kallinike chair' anax Herakleaes
autos te k' Iolaos, aichmaeta duo.
taenella kallinike
to which perhaps some slight additions had been made, but not by
Pindar.

(E. Myers)

III. Агезидам от Епизефирските Локри, юмручен бой (за момчета, за изпълнение в Епизефирските Локри)

1. Съдържание

2. Коментари

This ode bears somewhat the same relation to the next that the fourth
does to the fifth. It was to be sung at Olympia on the night after
the victory, and Pindar promises the boy to write a longer one for
the celebration of his victory in his Italian home. The date is
B.C. 484.

(E. Myers)

IV. Ерготел от Химера, бягане на дълго разстояние

1. Съдържание

2. Коментари

Ergoteles was a native of Knosos in Crete, but civil dissension had
compelled him to leave his country. He came to Sicily and was
naturalized as a citizen of Himera. Had he stayed in Crete he
would not have won this victory; nor the Pythian and Isthmian
victories, referred to at the end of the ode, for the Cretans seem to
have kept aloof, in an insular spirit, from the Panhellenic games.
The date of the ode is B.C. 472, the year after the Himeraeans had
expelled the tyrant Thrasydaios of Akragas. The prayer to Fortune
would seem to have reference specially to this event. The ode was
probably sung in a temple either of Zeus or of Fortune.

(E. Myers)

V. Ксенофонт от Коринт, бягане на един стадий и петобой

1. Съдържание

2. Коментари

The date of this victory is B.C. 464, when Xenophon won both the
Stadion, or short foot-race of about a furlong or 220 yards, and also
the Pentathlon, that is, probably, he won at least three out of the
five contests which composed the Pentathlon--the Jump, Throwing the
Disk, Throwing the Javelin, the Foot-race, and Wrestling, (
alma podokeian diskon akonta palaen).
This ode and the speech of Glaukos in the sixth Book of the Iliad
are the most conspicuous passages in poetry which refer to the great
Corinthian hero Bellerophon.
It is thought that this ode was sung on the winner's public entrance
into Corinth.

(E. Myers)

VI. Азопих от Орхомен, бягане на един стадий (за момчета)

1. Съдържание

2. Коментари

This ode was to be sung, probably by a chorus of boys, at the winner's
city Orchomenos, and most likely in the temple of the three or Graces,
Aglaia, Euphrosyne and Thalia.
The date of the victory is B.C. 476.

(E. Myers)