за „Трагедията“

            

            Ако има полза от издаването на тази книга, тя, струва ми се, би могла да се потърси на две места.

Най-напред в това, че може да послужи като наръчник (помагало) за интересуващите се от класическата гръцка трагедия. По разни причини такава книга на български досега не е била издавана, това е първият опит. Направил съм възможното да посоча първоизточниците на известните факти за тази епоха на трагедията; която епоха е, разбира се, най-важната, тъй като става дума за възникването на този вид изкуство и за произведения, които са останали образцови и досега.

На второ място, направен е опит (разбира се, далеч не за пръв път) да се проясни значението на думата „трагедия“ – както като литературно-театрален вид, така и като човешко преживяване и състояние. Стига се до извода, че класическата трагедия се различава съществено от тази в християнския свят. Като за пример на драматическо произведение, представящо трагедията от „нашата ера“, съм избрал Гьотевия „Фауст“.

Съществено за гръцката трагедия е, че там човек може да пострада – това ще рече, да понесе пълно и необратимо нещастие – без да има вина. Причината за бедата му е просто това, че е смъртен и изменчив, и че боговете могат да се отнесат с него както желаят; могат да го изоставят и да го погубят. Това е свят на божествен произвол.

В християнският свят обаче не съществува произвол, нито съдбовна случайност - тъй като Бог е благ, желае и промисля спасението на всеки човек. Поради това когато някой пострада тежко, това е непременно по негова вина; както е по вина на човека и самото обстоятелство, че е изменяем, страдащ и смъртен „по природа“.

От човека се очаква да разбере това - че страда по своя вина; в това е надеждата за него. Защото истинното разкаяние за вината означава примирение с Бога и спасение. При това положение трагедия не може да има – нито в античен смисъл, нито в друг.

Ако обаче отрече вината си, той ще се отрече и от Бога, тъй като ще го провъзгласи за несправедлив или безразличен, какъвто Бог не е. Това състояние – да страдаш, смятайки, че си невинен – на пръв поглед е същото, като онова на античния герой; но в действителност не е, защото Бог е друг и защото вина има.

Така че разликата се състои в това, коя е причината за нещастието. В античния свят причината са боговете и „редът“; а в християнския – човекът.

...

Що се отнася до темата за катарсиса на зрителя, той, както ми се струва, стои така. Първо трябва да се различи въпроса

1) дали има (мислимо ли е) изобщо „очистване“ след преживяването на случилото се с героите на сцената

от този,

2) какво може би е мислел Аристотел за това – тъй като понятието за катарсиса като смисъл на трагическото представление (изобразяване) е въведено от него.

Бих казал най-напред, че такова очистване е мислимо и представимо. Става дума за доведеното до зрителя убеждение, че човешкото щастие е преходно и краткотрайно; и следователно, че човек не може да се надява да живее подобно на бог. Такъв е вечният битиен ред. Това убеждение донася успокоение и така човек се освобождава от мъчителни чувства, каквито са жалостта и страхът.

Не зная дали Аристотел би се изразил точно така (не разполагаме с негово разяснение на „катарсиса“), но предполагам, че е мислел нещо подобно.

...

По въпроса защо изобщо на празник се представят скръбни истории.

Твърдя, че пролетния празник в чест на Дионис е време, отредено за тъгуване. То е тъгуване най-общо за това, че животът (земното съществуване) е преходен. Това, че редът е такъв, не означава, че за някои неща в този ред не може да се скърби.

Но, от друга страна, той е и за веселие. Веселието идва от това, че макар и преходен (включваш своето отрицание, гибелта) животът винаги се въозбновява.

Затова на Дионисовия празник се представят комедии; а и самите трагици са поставяли в края на трилогиите комически пиеси. С това се е показвало, че преживяната скръб трябва да отстъпи място на радостта и смеха.

 

„Трагедията“

 

            Тази книга се състои от текстове, писани в течение на 22 години.

Най-старите, в които се представят възгледите на Аристотел и Хегел за трагедията и литературата, бяха завършени през 2002 г.

            Представянията на трагиците, както и на легендарната тракийска и ранната гръцка поезия, се оформиха от 2020 г. насам. Това са лекции за студентите от „Класическа филология“, които те получават в края на зимния семестър, за да могат да се подготвят за изпит. В тях влизат и извлеченията от петте все още непреведени трагедии на Еврипид.

            Записките по „Фауст“ възникнаха благодарение на един разговор в НТ „Иван Вазов“ с екипа, който през 2019 г. подготвяше постановка на тази драма.

В „Сердикийската школа“ влизат извадки от трудовете на мои предшественици, историци на античната литература; и разговори за трагедията като тези, които съм водил със студенти и приятели в продължение на много години.

Преводът на „Антигона“, издаден през 2014 г. от „Проектория“, се препечатва почти без изменения.

Античните ὑποθέσεις към драмите на тримата трагици се публикуват на български език за първи път.

*

https://unipress.bg/tragediyata

Досократици 1. От Анаксимандър до Архелай

  (според Диоген Лаерций)

1.

Анаксимандър

Милетчанин, син на Праксиад.

Казвал, че начало и елемент е „неограниченото“, без да определя дали то е въздух, вода или нещо друго. Частите се изменят, но цялото е неизменно. Земята е в центъра на Всичкото, и е сферична.[1]

Луната сияе „лъжливо“; осветява се от слънцето; а то не е по-малко от земята, и е чист огън.[2] 

Равноденствия, хороскопи. Определя (писмено) обиколката на земята и морето, изработва глобус.[3]

През 58 ол., г. 2 (547 пр. Хр.)[4] бил на 64 г., и скоро след това умрял; разцветът му бил по времето на тиранина на Самос Поликрат (според Аполодор).[5] 

Написал е изложение на възгледите си (може би в стихове), на което попаднал атинянинът Аполодор.[6]

 

2.

Анаксимен

Милетчанин, син на Евристрат.

Слушал Анаксимандър, а според някои и Парменид. Казал, че начало са въздухът и „неограниченото“.

Пише на прост йонийски.[7]

Небесните тела се движат не „под“, а „около“ земята.[8]

Роден е (или е живял)[9] през 63 ол. (528 пр. Хр.), умрял по времето на превземането на Сарди.

Две писма до Питагор.

Едното е за Талес. Бил излязъл с една прислужница и паднал в пропаст, докато гледал към небето. Йонийците се придържат към неговите мисли, тъй като той е в началото на науката.[10]

Второто: Питагор постъпил добре, като отишъл в Кротон. Тук те се боят от мидийския цар (Кир, Камбис или Дарий?), който може да ги изтреби и пороби. Възможно е скоро йонийците да поведат война срещу него, но тогава няма да имат надежда за спасение.[11] Питагор има слушатели не само от Кротон и Италия, но и от Сицилия.[12]

За другите двама Анаксименовци.[13]

 

3.

Анаксагор

От Клазомене, син на Хегезибул (или Евбул).

Слушал Анаксимен. Пръв поставил ума над материята. Начало на неговото (хубаво написано) съчинение: „Всички неща бяха заедно; дойде Умът и ги устрои“. Наричали го „Умът“.[14]

Бил от добър род и богат, но и великодушен. Не се грижел за наследството си, и след като започнали да го упрекват, го предал на роднините си. Не се занимавал и с обществени дела. Дали се грижи за родината си? „Даже и много ме е грижа“ – рекъл, и посочил небето.

Започнал да философства в Атина при Калий, когато бил 20-годишен; и казват, че останал там 30 години.

Смятал, че слънцето е огнен къс, по-голям от Пелопонес; и че луната е обитавана. Начало са хомеомериите; от малките тела на хомеомериите (с подобни части) се съставило Всичкото (както златото се образува от т.нар. „прашинки“).[15]

Начало на движението е Умът. Тежките тела (като земята) слизат надолу, леките (като огъня) – нагоре.[16]

Какво е Галактиката (Млечният път)? Комети, ветрове, гръмотевици и мълнии, земетресения.

Живите същества са възникнали от влажното, топлото и земното; а след това започнали да се раждат едно от друго.

Предсказвал дъжд (как се облякъл в Олимпия)[17] и падания на астероиди (при Егос потамой – за него казал, че бил паднал от слънцето).[18] Небесният свод е каменен, но поради въртенето се задържа.

С времето земната повърхност се променя (заливана е от морето, както смята и Херодот).

Мнението му за гроба на Мавзол.[19] За какво се е родил.[20] Мнението му за Омир – че е писал за добродетел и справедливост.

Съдебното дело срещу него. Било заведено от Клеон (задето казвал, че слънцето е μύδρον διάπυρον) или от [политика] Тукидид, противник на Перикъл – за кощунство, но и „промидийство“. Затворили го, но Перикъл издействал да го освободят; а той напуснал града.[21] Мнението му за присъдата и за смъртта на децата му.[22]

Бил двадесетгодишен във времето на похода на Ксеркс (480 пр. Хр.) и умрял на 72 години. Според Аполодор бил роден през 70-та ол. (500 пр. Хр.), умрял в 88,1 (428 пр. Хр.). Бил погребан в Лампсак.[24]

Пръв издал съчинението си в книга.[25]

 

4.

Архелай

Атинянин или милетчанин; син на Аполодор или Мидон. Ученик на Анаксагор и учител на Сократ.

Пръв пренесъл философстването за природата (натурфилософията) от Йония в Атина и бил наречен „естественик“. С него тази философия завършва и Сократ въвежда „етиката“ (нравствената/морална философия).[26] Но изглежда, че и той се занимал с етиката; защото философствал за законите, красивите и справедливите неща. Сократ ги възприел от него, и тъй като им обърнал по-голямо внимание, се сметнало, че той е започнал да философства за тях.

Казвал, че справедливото и грозното не са по природа, а по закон.

Смятал, че причините за пораждането са две – топлото и студеното; и живите същества са породени от калта.[27]

Взаимопораждане на елементите.[28] Слънцето е най-голямото небесно тяло, а Всичкото е безкрайно.[29]

---

[1] τὰ μὲν μέρη μεταβάλλειν, τὸ δὲ πᾶν ἀμετάβλητον εἶναι. μέσην τε τὴν γῆν κεῖσθαι, κέντρου τάξιν ἐπέχουσαν, οὖσαν σφαιροειδῆ

[2] τήν τε σελήνην ψευδοφαῆ, καὶ ἀπὸ ἡλίου φωτίζεσθαι· ἀλλὰ καὶ τὸν ἥλιον οὐκ ἐλάττονα τῆς γῆς, καὶ καθαρώτατον πῦρ

[3] σκόπια κατεσκεύασε. καὶ γῆς καὶ θαλάσσης περίμετρον πρῶτος ἔγραψεν, ἀλλὰ καὶ σφαῖραν κατεσκεύασε

[4] Когато Кир побеждава Крез. Би трябвало да е бил свидетел на войната на Алиат (а преди него и на Садиат) срещу Милет, когато тиран и бил Тразибул (Херодот I, 16-17).

[5] р. 611: ок. 50 г по-млад от Периандър, 12 години по-млад от Талес, може би толкова и от Солон; вер. връстник на Хилон. Крез става цар към 560 (когато Пизистрат става тиран - Шаму); следователно Алиат – към 590, Садиат – 620, Ардис – 650, Гигес – 680 г (прибл.). Ако Поликрат тиранства 533-516 г. (Шаму), Диоген се заблуждава, освен ако ням апредвид рождението на Поликрат. Цитирани източници: Фаворин, „Разнообразно изследване“; Аполодор.

[6] Τῶν δὲ ἀρεσκόντων αὐτῷ πεποίηται κεφαλαιώδη τὴν ἔκθεσιν, ᾗ που περιέτυχεν καὶ ᾿Απολλόδωρος ὁ ᾿Αθηναῖος

[7] κέχρηταί τε λέξει ᾿Ιάδι ἁπλῇ καὶ ἀπερίττῳ

[8] εἶπε καὶ τὸ ἄπειρον. κινεῖσθαι δὲ τὰ ἄστρα οὐχ ὑπὸ γῆν, ἀλλὰ περὶ γῆν

[9] Καὶ γεγένηται μέν, καθά φησιν ᾿Απολλόδωρος... Лат прев. – vixisse. По-вероятно, защото иначе не може да е слушал Анаксимандър; и би трябвало да у живял твърде малко (превземането на Сарди в началото на Йонийското въстание трябва да е било към 500 г., според хронологията у Шаму). А дали става дума за превземането от атиняните, или от Кир? Но тогава не може да е живял през 63-та, и следователно има грешка в числото; в такъв случай би бил на годините на Анаксимандър..

[10] ἡμέες δὲ οἱ λεσχηνῶται αὐτοί τε μεμνώμεθα τοῦ ἀνδρός, οἵ τε ἡμέων παῖδές τε καὶ λεσχηνῶται, ἐπιδεξιοίμεθα δ' ἔτι τοῖς ἐκείνου λόγοις. ἀρχὴ μέντοι παντὸς τοῦ λόγου Θαλῇ ἀνακείσθω.

[11] ἀλλὰ μέλλουσι δὴ ἀμφὶ τῆς ἐλευθερίης ἁπάντων ῎Ιωνες Μήδοις κατίστασθαι ἐς πόλεμον· καταστᾶσι δὲ οὐκέτι ἐλπὶς ἡμῖν σωτηρίης. κῶς ἂν οὖν ᾿Αναξιμένης ἐν θυμῷ ἔτι ἔχοι αἰθερολογέειν, ἐν δείματι ἐὼν ὀλέθρου ἢ δουλοσύνης; Вероятно се има предвид йонийското въстание.

[12] σὺ δὲ εἶ καταθύμιος μὲν Κροτωνιήτῃσι, καταθύμιος δὲ καὶ τοῖσι ἄλλοισι ᾿Ιταλιώτῃσι· φοιτέουσι δέ τοι λεσχηνῶται καὶ ἐκ Σικελίης

[13] Γεγόνασι δὲ καὶ ἄλλοι δύο, Λαμψακηνοί, ῥήτωρ καὶ ἱστορικός, ὃς ἀδελφῆς υἱὸς ἦν τοῦ ῥήτορος τοῦ τὰς ᾿Αλεξάνδρου πράξεις γεγραφότος. Οὗτος δὴ ὁ φιλόσοφος

[14] ἤκουσεν ᾿Αναξιμένους, καὶ πρῶτος τῇ ὕλῃ νοῦν ἐπέστησεν, ἀρξάμενος οὕτω τοῦ συγγράμματος, ὅ ἐστιν ἡδέως καὶ μεγαλοφρόνως ἡρμηνευμένον· “πάντα χρήματα ἦν ὁμοῦ·” εἶτα νοῦς ἐλθὼν αὐτὰ διεκόσμησε. παρὸ καὶ Νοῦς ἐπεκλήθη

[15] ἀρχὰς δὲ τὰς ὁμοιομερείας· καθάπερ γὰρ ἐκ τῶν ψηγμάτων λεγομένων τὸν χρυσὸν συνεστάναι, οὕτως ἐκ τῶν ὁμοιομερῶν μικρῶν σωμάτων τὸ πᾶν συγκεκρίσθαι. καὶ νοῦν μὲν ἀρχὴν κινήσεως

[16] καὶ νοῦν μὲν ἀρχὴν κινήσεως· τῶν δὲ σωμάτων τὰ μὲν βαρέα τὸν κάτω τόπον ὡς τὴν γῆν, τὰ δὲ κοῦφα τὸν ἄνω ἐπισχεῖν ὡς τὸ πῦρ· ὕδωρ δὲ καὶ ἀέρα τὸν μέσον. οὕτω γὰρ ἐπὶ τῆς γῆς πλατείας οὔσης τὴν θάλασσαν ὑποστῆναι, διατμισθέντων ὑπὸ τοῦ ἡλίου τῶν ὑγρῶν

[17] ἀλλὰ καὶ εἰς ᾿Ολυμπίαν ἐλθόντα ἐν δερματίνῳ καθίσαι, ὡς μέλλοντος ὕσειν· καὶ γενέσθαι

[18] Φασὶ δ' αὐτὸν προειπεῖν τὴν περὶ Αἰγὸς ποταμοὺς γενομένην τοῦ λίθου πτῶσιν, ὃν εἶπεν ἐκ τοῦ ἡλίου πεσεῖσθαι

[19] Сигурно е грешка, Мавзол умира 353 пр. Хр. (Шаму)

[20] ἐρωτηθείς ποτε εἰς τί γεγέννηται, “εἰς θεωρίαν,” ἔφη, “ἡλίου καὶ σελήνης καὶ οὐρανοῦ.”

[21] ὑπὸ Κλέωνος αὐτὸν ἀσεβείας κριθῆναι, διότι τὸν ἥλιον μύδρον ἔλεγε διάπυρον· ἀπολογησαμένου δὲ ὑπὲρ αὐτοῦ Περικλέους τοῦ μαθητοῦ, πέντε ταλάντοις ζημιωθῆναι καὶ φυγαδευθῆναι... Σάτυρος δ' ἐν τοῖς Βίοις ὑπὸ Θουκυδίδου φησὶν εἰσαχθῆναι τὴν δίκην, ἀντιπολιτευομένου τῷ Περικλεῖ· καὶ οὐ μόνον ἀσεβείας ἀλλὰ καὶ μηδισμοῦ· καὶ ἀπόντα καταδικασθῆναι θανάτῳ... ῞Ερμιππος δ' ἐν τοῖς Βίοις φησὶν ὅτι καθείρχθη ἐν τῷ δεσμωτηρίῳ τεθνηξόμενος. Περικλῆς δὲ παρελθὼν εἶπεν εἴ τι ἔχουσιν ἐγκαλεῖν αὑτῷ κατὰ τὸν βίον· οὐδὲν δὲ εἰπόντων, “καὶ μὴν ἐγώ,” ἔφη, “τούτου μαθητής εἰμι· μὴ οὖν διαβολαῖς ἐπαρθέντες ἀποκτείνητε τὸν ἄνθρωπον, ἀλλ' ἐμοὶ πεισθέντες ἄφετε.” καὶ ἀφείθη· οὐκ ἐνεγκὼν δὲ τὴν ὕβριν ἑαυτὸν ἐξήγαγεν.

[22] ὅτε καὶ ἀμφοτέρων αὐτῷ προσαγγελέντων, τῆς τε καταδίκης καὶ τῆς τῶν παίδων τελευτῆς, εἰπεῖν περὶ μὲν τῆς καταδίκης, ὅτι ἄρα “κἀκείνων κἀμοῦ πάλαι ἡ φύσις κατεψηφίσατο,” περὶ δὲ τῶν παίδων, ὅτι “ᾔδειν αὐτοὺς θνητοὺς γεννήσας.”

[24] Цитирани източници: Тимон, „Silloi“; Аполодор, „Хроники“; Еврипид, „Фаетон“; Фаворин; Силен, „Истории“; Сотион, „Последователността на философите“; Сатир, „Животи“; Деметрий от Фалерон, „За старостта“; Хермип, „Животи“; Хиероним, „Записки“.

[25] πρῶτος δὲ ᾿Αναξαγόρας καὶ βιβλίον ἐξέδωκε συγγραφῆς

[26] οὗτος πρῶτος ἐκ τῆς ᾿Ιωνίας τὴν φυσικὴν φιλοσοφίαν μετήγαγεν ᾿Αθήναζε, καὶ ἐκλήθη φυσικός, παρὸ καὶ ἔληξεν ἐν αὐτῷ ἡ φυσικὴ φιλοσοφία, Σωκράτους τὴν ἠθικὴν εἰσαγαγόντος

[27] γεννᾶσθαι δέ φησι τὰ ζῷα ἐκ θερμῆς τῆς γῆς καὶ ἰλὺν παραπλησίαν γάλακτι οἷον τροφὴν ἀνιείσης· οὕτω δὴ καὶ τοὺς ἀνθρώπους ποιῆσαι.

[28] ῾Ο δὲ λόγος αὐτῷ οὕτως ἔχει. τηκόμενόν φησι τὸ ὕδωρ ὑπὸ τοῦ θερμοῦ, καθὸ μὲν εἰς τὸ <μέσον διὰ τὸ> πυρῶδες συνίσταται, ποιεῖν γῆν· καθὸ δὲ περιρρεῖ, ἀέρα γεννᾶν. ὅθεν ἡ μὲν ὑπὸ τοῦ ἀέρος, ὁ δὲ ὑπὸ τῆς τοῦ πυρὸς περιφορᾶς κρατεῖται

[29] μέγιστον τῶν ἄστρων τὸν ἥλιον, καὶ τὸ πᾶν ἄπειρον

Тукидид I

 

            1.

Тукидид започва да пише историята още с избухването на войната – защото очаква, че тя ще бъде най-забележителна от всички досега.[1] Това е най-голямото раздвижване между гърците, отчасти между варварите и въобще сред голяма част от хората.[2]

В древността събитията не са били толкова големи; нито военните, нито други – доколкото може да се установи.[3]

2.

            В страната, наричана сега Гърция (῾Ελλάς) уседнало население има не от дълго време.[4] Търговия не е имало и общуването по суша и море не е било безопасно. Всеки се грижел за имуществото си колкото да преживее; избягвали дори да правят насаждения.[5] Затова и нямали големи градове, нито някакви други съоръжения.[6] Най-добра била земята в Тесалия, Беотия и повечето от Пелопонес; и затова там обитателите се сменяли най-често.

Атика пък била обитавана винаги от един и същи, тъй като била неплодородна. При тях обаче влиятелните хора намирали убежище. Така населението се увеличавало и започнали да изпращат колонии в Йония.  

3.

Названието ῾Ελλάς сигурно не е съществувало преди Хелен, сина на Девкалион; и затова пеласгите и останалите я наричали с различни имена. Името се разпространило след като Хелен и синовете му се закрепили във Фтиотида. Омир, който е живял много след Троянската война, не нарича всички,воюващи срещу Троя, елини, а само тези, които са дошли с Ахил от Фтиотида. Останалите нарича данайци, аргийци или ахейци.[7] Затова и не говори за „варвари“.

Така че преди Троянската война те не били извършили още нищо заедно. Походът е могъл да се случи, защото по онова време вече били по-опитни в корабоплаването.

4.

            Пръв Минос съоръжил флот, властвал над Цикладите и прогонил оттам карите. Доколкото могъл, премахнал и пиратството.[8]

            5.

            Морско разбойничество имало още в старо време; защото хората по крайбрежието и островите не го смятали за нещо позорно. Това си личи при древните поети, а и у някои днешни жители на континента.

И досега грабежът го има при озолските локри, етолийците и акарнаните; и носенето на оръжие е останало като обичай у жителите на континента.[9]

6.

Въоръжавали се, защото пътищата не били безопасни. Първи престанали да носят оръжие атиняните; и да живеят по-разкошно. После обаче се преминало отново към по-просто облекло – първо при лакедемонците. Те първи започнали да се събличат голи при гимнастически упражнения. Доскоро излизаха на олимпийските игри препасани; така е и при варварите, когато се състезават в борба.

Така че древните елини са имали обичаи, подобни на тези у варварите.

7.

По-новите градове, построени по брега и провлаците, са добре укрепени; а старите били строени на разстояние от морето, за да избегнат грабежите.

8.

Карите и финикийците, които населявали повечето острови, също се занимавали с разбойничество. Атиняните установили това, като разкопали погребенията на Делос: там повече от половината погребани били кари (до трупа било поставено оръжие). Но след Минос крайбрежните жители започнали да водят по-уседнал живот; и някои построили около градовете стени. По-слабите градове търпели зависимостта от по-силните.

Като изминало някакво време така, предприели похода срещу Троя.

9.   

Агамемнон бил най-силният цар по онова време; и походът бил, защото той настоял да се проведе, а не заради клетвата пред Тиндарей.

В Пелопонес пръв Пелопс добил по-голяма власт, защото дошъл от Азия като богат човек; и затова дал името си на страната.[10] После Евристей бил убит в Атика,[11] като преди това оставил властта над Микена на вуйчо си Атрей.[12] Микенците се съгласили той да ги управлява, защото се боели от Хераклидите.

Така Пелопидите станали по-могъщи от Персеидите.[13]

Така че съюзниците на Агамемнон тръгнали с него не просто за да му услужат, а поради страха си.[14]

10.

Ако градовете са били малки, това не значи, че и походът е бил малък. Примерът с лакедемонците: градът няма разкошни сгради, разпръснат е на отделни села според стария обичай, и все пак те владеят 2/5 от Пелопонес и са начело на държавите от полуострова; и на многото си съюзници извън него. Ако пък гледаме външния вид на Атина, бихме предположили, че е двойно по-силен, отколкото е в действителност.

Имало 1200 кораба – между 120 и 50 гребци.[15] Това не е много, като се има предвид, че били изпратени от цяла Гърция.

11.

Били малко поради затрудненията със снабдяването. Бойните им действия се бавели, защото част от войската трябвало да обработва Херсонеса и да пиратства. Ако бяха имали възможност да действат с цялата войска, биха превземели града много по-бързо (ясно е от това, че били равностойни на троянците в продължение на 10 години само с част от войската си).

Славата на войната не съответствала на размера ѝ и се затвърдила главно благодарение на поетите.

12.

Размирици след Троянската война. Беотийците, прогонени от тесалийците, заели Кадмейската земя (60 г. след падането на Троя); а дорийците с Хераклидите завзели Пелопонес (80 г. след Троя).

След усядането започнали да изпращат колонии: атиняните в Йония, пелопонесците – главно в Италия и Сицилия.

13.

С нарастването на богатството в Гърция из много градове се установила тиранска власт (преди това имало наследствена царска власт с привилегии).[16]

Бил създаден флот и започнало да се развива корабоплаването; първи коринтяните построили триери. Коринтският корабостроител Аминокъл отишъл при самосците към 300 г. преди края на тази война.[17] Най-старата морска битка се провела между коринтяни и керкирци (преди ок. 260 г.).[18] Понеже са на провлак, коринтяните забогатели – тъй като търговията минавала през тяхна територия; и премахнали разбойничесвото.

По времето на Кир и Камбис йонийците също имали голям флот; а Поликрат, тиран на Самос, подчинил дори Ренея. Фокейците основали Масалия и победили картагенците.

14.

Малко преди мидийските войни и смъртта на Дарий сицилийските тирани и керкирците построили повече триери. Преди похода на Ксеркс това били последните по-големи морски сили; тогава егинците и атиняните имали по-малко кораби, и то 50-веслени. Малко преди войната с Ксеркс Темистокъл убедил атиняните да построят корабите, с които после се сражавали.

15.

Все още обаче не е имало голяма война по суша. Повечето войни се водели между съседи.[19] 

16.

Имало и външни пречки: разрастването на персийската държава при Кир, който покорил градовете на континента; след това Дарий си послужил с финикийския флот, за да присъедини и островите.

17.

Тираните не извършили нищо значително, освен тези в Сицилия. Така развитието на Гърция било задържано и градовете не направили нищо заедно.[20]

18.

Тираните в Атина и другаде (освен в Сицилия) били свалени от лакедемонците; защото те имали най-добри закони и там не е имало тирания. От ок. 400 г. до края на сегашната война те са все с това устройство.[21]

Няколко години след прогонването на тираните станала битката при Маратон; 10 години по-късно се случил и следващия голям поход срещу Гърция. Начело на гърците застанали лакедемонците, а атиняните вече замисляли да напуснат града си.

След като отблъснали персите, гърците се разделили на две – едни се присъединили към атиняните, а други – към лакедемонците. Тези били силни по суша, а онези – по море; и от Мидийската война до тази всички усилено водели военни приготовления.  

19.

Лакедемонците държали на олигархично управление; а атиняните отнели корабите на съюзниците си и ги задължили да плащат данък.

20.

Това установих за древните времена.

Хората често приемат преданията без проверка. Когато Хипарх бил убит, той не е бил тиран; а те мислели да убият Хипий.

21.

За поетите и логографите – създават съчиненията с цел да бъдат по-скоро привлекателни за слушане.

22.

Речите не са предадени дословно, защото ми беше трудно да ги запомня.

Описах събитията на които сам съм присъствал и тези, за които научих от други; и то след като съм ги проверил.

Съчинението ми ще е полезно за желаещите да узнаят за миналото, а и да прозрат в бъдещето: защото, съгласно човешката природа, събитията се повтарят по същия или подобен начин.[22] 

23.

Продължителността на сегашната война. Тя започна в нарушение на 30-годишния мир след превземането на Евбея (445 пр. Хр.). Истинската причина за нея е  нарасналата сила на атиняните и страхът на лакедемонците.

24.

Епидамн, заселен от керкирци. Народът изгонил знатните, а те започнали да го нападат заедно с околните варвари. Гражданите се обърнали към керкирците за помощ, но те не им обърнали внимание.

25.

Отишли в Делфи и попитали дали да помолят за помощ коринтийците; и оракулът потвърдил. Коринтийците се съгласили да ги подкрепят, тъй като по тяхно мнение не получавали подобаващата почит от керкирците. По онова време онези имали силен флот (120 триери) и се смятали за наследници на феаките.

26.

Коринтийците изпратили войскова част, а керкирците се разгневили и настояли прогонените да бъдат приети; и обсадили града.

27.

Коринтийците се подготвили за война; събрали и съюзници.

28.

Керкирците изпратили свои представители в Коринт, които настояли коринтийците да се оттеглят от Епидамн; ако не, въпросът да бъде решен с посредници от Пелопонес.

29.

Въпреки преговорите, коринтийците потеглили към Епидамн със 75 кораба и 2000 хоплити. Керкирците ги посрещнали при Акций с 80 кораба и ги разбили (потопили 15 кораба); и по същото време превзели Епидамн.

30.

После опустошили и коринтската колония Левкада, и пристанището на елейците (които помагали на коринтийците) Килена. Коринтийците обаче през лятото пак изпратили кораби към Теспротия.[23]

31.

Коринтийците водели подготовка за война; а керкирците, които нямали съюзници, потърсили подкрепа от атиняните. Тогава и коринтийците изпратили свои представители  в Атина.

32-36.

Реч на керкирците

37-43.

Реч на коринтийците

44. Атиняните сключили съюз с Керкира, който не ги обвързвал да нападат противниците им (защото имали договор със спартанците); а само ако някой нападне Керкира или Атина.

Но те вече били наясно, че ще трябва да воюват с пелопонесците. При това съюзът с Керкира бил изгоден, тъй като островът е силен с флота си; и е на удобен път към Италия и Сицилия. 

*

Според преводите на М. Мирчев („НИ“, 1979) и Св. Янакиева („НК“, 1988); и изданията:

Thucydidis Historiae. Rec. C. Hude. Vol. I, libri 1-4. Lipsiae. In aedibus B.G. Teubneri, 1940;

Thucydidis Historiae. Ed. H.S. Jones, J.E. Powell.  Oxford. Clarendon Press, 1942/1970

---

[1] ἀρξάμενος εὐθὺς καθισταμένου καὶ ἐλπίσας μέγαν τε ἔσεσθαι καὶ ἀξιολογώτατον τῶν προγεγενημένων

[2] κίνησις γὰρ αὕτη μεγίστη δὴ τοῖς ῞Ελλησιν ἐγένετο καὶ μέρει τινὶ τῶν βαρβάρων, ὡς δὲ εἰπεῖν καὶ ἐπὶ πλεῖστον ἀνθρώπων

[3] ἐκ δὲ τεκμηρίων ὧν ἐπὶ μακρότατον σκοποῦντί μοι πιστεῦσαι ξυμβαίνει οὐ μεγάλα νομίζω γενέσθαι οὔτε κατὰ τοὺς πολέμους οὔτε ἐς τὰ ἄλλα

[4] φαίνεται γὰρ ἡ νῦν ῾Ελλὰς καλουμένη οὐ πάλαι βεβαίως οἰκουμένη, ἀλλὰ μεταναστάσεις τε οὖσαι τὰ πρότερα καὶ ῥᾳδίως ἕκαστοι τὴν ἑαυτῶν ἀπολείποντες βιαζόμενοι ὑπό τινων αἰεὶ πλειόνων

[5] τῆς γὰρ ἐμπορίας οὐκ οὔσης, οὐδ' ἐπιμειγνύντες ἀδεῶς ἀλλήλοις οὔτε κατὰ γῆν οὔτε διὰ θαλάσσης, νεμόμενοί τε τὰ αὑτῶν ἕκαστοι ὅσον ἀποζῆν

[6] καὶ δι' αὐτὸ οὔτε μεγέθει πόλεων ἴσχυον οὔτε τῇ ἄλλῃ παρασκευῇ

[7] οἵπερ καὶ πρῶτοι ῞Ελληνες ἦσαν, Δαναοὺς δὲ ἐν τοῖς ἔπεσι καὶ ᾿Αργείους καὶ ᾿Αχαιοὺς ἀνακαλεῖ. οὐ μὴν οὐδὲ βαρβάρους εἴρηκε διὰ τὸ μηδὲ ῞Ελληνάς πω

[8] τό τε λῃστικόν, ὡς εἰκός, καθῄρει ἐκ τῆς θαλάσσης ἐφ' ὅσον ἐδύνατο

[9] τό τε σιδηροφορεῖσθαι τούτοις τοῖς ἠπειρώταις ἀπὸ τῆς παλαιᾶς λῃστείας ἐμμεμένηκεν

[10] Πέλοπά τε πρῶτον πλήθει χρημάτων, ἃ ἦλθεν ἐκ τῆς ᾿Ασίας ἔχων ἐς ἀνθρώπους ἀπόρους, δύναμιν περιποιησάμενον τὴν ἐπωνυμίαν τῆς χώρας ἔπηλυν ὄντα ὅμως σχεῖν

[11] Вж. „Хераклиди“

[12] Евристей е син на Стенел и дъщерята на Пелопс Никипа, а Стенел е син на Персей и Андромеда. Той станал цар на Микена и Тиринт на мястото на брат си Електрион (баща на Алкмена), който бил убит неволно от Амфитрион. После дал град Мидея на синовете на Пелопс – братята на жена му Атрей и Тиест.

[13] Потомците на Атрей и Тиест (Пелопиди) станали по-силни от тези на Електрион и Стенел (Персеиди). А Евристей имал власт над Херакъл може би заради това, че бил потомък на Персей по мъжка линия (през баща си Стенел), а Херакъл – по женска (през майка си Алкмена). При това Евристей е Персеев внук, а Херакъл – правнук. И освен това Евристей бил роден в Аргос-Микена (майката на Персей – Даная – е оттам), а Херакъл – в Тива, където Амфитрион потърсил убежище. .

[14] τὴν στρατείαν οὐ χάριτι τὸ πλέον ἢ φόβῳ ξυναγαγὼν ποιήσασθαι

[15] Към 100 000 души.

[16] (πρότερον δὲ ἦσαν ἐπὶ ῥητοῖς γέρασι πατρικαὶ βασιλεῖαι)

[17] Малко преди 700 пр. Хр.

[18] Към 660 пр. Хр.

[19] κατὰ γῆν δὲ πόλεμος, ὅθεν τις καὶ δύναμις παρεγένετο, οὐδεὶς ξυνέστη· πάντες δὲ ἦσαν, ὅσοι καὶ ἐγένοντο, πρὸς ὁμόρους τοὺς σφετέρους ἑκάστοις, καὶ ἐκδήμους στρατείας πολὺ ἀπὸ τῆς ἑαυτῶν ἐπ' ἄλλων καταστροφῇ οὐκ ἐξῇσαν οἱ ῞Ελληνες

[20] οὕτω πανταχόθεν ἡ ῾Ελλὰς ἐπὶ πολὺν χρόνον κατείχετο μήτε κοινῇ φανερὸν μηδὲν κατεργάζεσθαι, κατὰ πόλεις τε ἀτολμοτέρα εἶναι

[21] От 800 пр. Хр. и по-рано

[22] ὅσοι δὲ βουλήσονται τῶν τε γενομένων τὸ σαφὲς  σκοπεῖν καὶ τῶν μελλόντων ποτὲ αὖθις κατὰ τὸ ἀνθρώπινον τοιούτων καὶ παραπλησίων ἔσεσθαι, ὠφέλιμα κρίνειν αὐτὰ ἀρκούντως ἕξει

[23] 434 пр. Хр.