Хелиодор. "Етиопска повест"

Пролог

Царят на Етиопия Хидасп и жена му Персина дълго време нямали деца. Най-сетне царицата успяла да зачене и родила момиче, но детето се различавало много от родителите си по цвета на кожата: те били мургави, а то – бяло.

Затова тя решила да не го показва на мъжа си, а вместо това го предала на един мъдър и почтен техен съветник и му поръчала да го отгледа, докато стане на седем години; а след това да го изпрати да живее в някоя далечна страна, като се увери, че там ще има кой да се грижи за него.

След седем години съветникът, който се казвал Сисимитър, заминал на дипломатическа мисия при сатрапа на Египет (по това време Египет се намирал под персийска власт). Срещата трябвало да стане в един от южните египетски градове, недалеч от границата с Етиопия. Там той се запознал с един грък на име Харикъл, жрец на Аполон в Делфи. Заговорили се и Сисимитър убедил гърка да вземе момичето заедно с някои ценни предмети – дрехи, бижута и една шапка, на която бил извезан текст на етиопски език. Уговорили се да се срещнат и на другия ден, но Сисимитър незнайно защо не се появил, а Харикъл скоро след това заминал с детето за Гърция.

Там той я осиновил в съгласие със закона, нарекъл я на своето име – Хариклея - и я отглеждал, като се надявал след време да я омъжи и да дочака внуци. Преди това бил имал жена и дъщеря, но дъщерята загинала при нещастен случай скоро след сватбата си, а не много след това починала и жена му. Така че Харикъл възлагал всичките си надежди за бъдещето на етиопското момиче. 

То растяло добре, бързо и лесно научило гръцки, а по красота далеч надминавало връстничките си и изобщо всички жени, които Харикъл и делфийците били виждали някога. Към началото на събитията, за които ще разкажем, Хариклея била на седемнадесет години и служела в Делфи като жрица на Артемида.

1.      В Делфи

В това време в града пристигнал като поклонник един египтянин на име Каласирид. До неотдавна той бил върховен жрец на Изида в Мемфис, но по някаква причина решил да се откаже от тази висока длъжност и след като ръкоположил по-възрастния от двамата си сина, напуснал страната. В Делфи Пития го приела много ласкаво и му предсказала, че след време ще се завърне благополучно в родината си; и го поканила да остане при храма колкото дълго пожелае.

Харикъл и Каласирид се запознали и водили увлекателни разговори за Египет, неговата история и природа. След известно време Харикъл споделил, че е разтревожен за бъдещето на дъщеря си – тя вече била голяма, но не показвала интерес към мъжете и не мислела за брак, а сякаш предпочитала да остане девица и жрица на богинята до края на живота си. И помолил Каласирид, като познавач на египетските науки и изкуства, да промени това нейно разположение и, ако може, да разбуди в душата й естественото човешко влечение към брака и създаването на потомство. Той дори имал предвид един младеж, за когото би се радвал да я омъжи – племенника си Алкамен. 

Каласирид, който вече бил виждал неведнъж момичето, обещал, че ще направи каквото е по силите му.

Тези дни съвпаднали с прочутия Питийски празник, който се отбелязвал с атлетически и музикални състезания, много жертвоприношения и се провеждал веднъж на четири години. Делфи бил посетен от представители на множество гръцки и чужди градове и области.

Сред гостите имало и делегация от Тесалия, предвождана от един висок и необикновено красив младеж на име Теаген – който, както се говорело, бил пряк потомък на Неоптолем и следователно на самия Ахил. Тесалийската област, от която произхождал, била населена с ениани – племе, което извеждало произхода си от Елин, сина на Девкалион. Поради това те смятали себе си за най-древните и чистокръвни измежду всички гърци.

Като предводител на делегацията Теаген трябвало да запали огъня под кладата с жертвите, посветени на Аполон. Факелът, както изисквал ритуалът, му бил подаден от лично от жрицата на Артемида – Хариклея. При предаването на огъня техните погледи се срещнали; и тази среща била съдбоносна за бъдещия им живот.

След жертвоприношението Харикъл завел Каласирид в дома на дъщеря си, за да ги запознае. Тя изглеждала отпаднала и разсеяна, и след като разменили няколко думи, Каласирид предложил да си вървят, за да я оставят да почива. Докато разговаряли пред храма, се появил един човек от делегацията на енианите, който ги поканил да вземат участие в пира след жертвоприношението за Неоптолем, което те традиционно извършвали при всяко свое посещение в Делфи.

Двамата приели поканата, отишли и там се запознали с Теаген, който силно се заинтересувал от Каласирид - след като научил, че е египтянин и че е бил жрец на Изида. А същата нощ на Каласирид му се сторило, че вижда пред себе си (не бил сигурен дали е сън или действителност) близнаците Аполон и Артемида, които му поверили Теаген и Хариклея и му поръчали да се грижи за тях.

На сутринта Теаген сам дошъл да го събуди. Поговорили малко и Каласирид изведнъж произнесъл, сякаш неволно, името „Хариклея“ - без да споменава, че познава такава жена; а Теаген незабавно му казал коя е тя и разказал за чувствата си към нея.

Същият ден се провеждало състезание по надбягване в пълно бойно снаряжение. Наградата щяла да се връчи от жрицата на Артемида. Фаворитът бил познат на публиката – Ормен от Аркадия. Той смятал, че никой няма да се осмели да се надбягва с него, но Теаген казал на Каласирид, че е решил да участва; и му посочил Хариклея, която седяла на жреческото си кресло. Каласирид се усъмнил, че ще успее да спечели срещу толкова известен атлет и рекъл, че ще е срамно да бъде победен пред очите на Хариклея; но Теаген отвърнал, че точно това ще му даде нужните сили. И наистина надбягал противника и, получавайки венеца, успял да целуне ръката на Хариклея.

Каласирид удържал на думата си да се заеме с лечението на Хариклея. На следващия ден отишъл при нея заедно с баща й, извел я навън, наредил й да изпие една отвара от редки египетски билки, запалил благовония и произнесъл много думи на египетски, които изглеждали като заклинания и молитви и които никой не разбирал.

След това й обяснил, че заболяването й (тя наистина не се чувствала добре тези дни) вероятно е причинено от нечий лош поглед и предположил, че това е бил погледът на тесалиеца Теаген, който, както тя може би си спомня, спечелил вчерашното състезание по надбягване. И след като добавил, че заболяването й, по негова преценка, не е тежко, я отпратил да си легне.

На другия ден Харикъл дотичал до жилището на Каласирид и с много благодарности му съобщил, че всичко вече е наред. Защото група гръцки лекари, поканени от него, били прегледали Хариклея и установили, че тя е физически здрава; а лошото настроение и общата й отпадналост се дължат на нещо, което хората наричат „любов“ – и значи момичето няма от какво да бъде лекувано. 

Така Харикъл си отишъл радостен, но още същия ден се върнал в помрачено настроение и казал, че положението отново се влошило: тъй като, когато й довел племенника си Алкамен за да й го представи като възможен неин съпруг, тя се разгневила, рязко настояла да си вървят и заплашила, че ако още веднъж някой й спомене за брак с братовчед й, тя ще се самоубие.

Каласирид се замислил и рекъл, че всъщност той твърде малко знае за обстоятелствата около раждането и отглеждането на девойката преди тя да бъде поверена на Харикъл. Тогава Харикъл си спомнил, че сред предметите, получени от непознатия етиопец, имало и една скъпа египетска шапка с извезани букви - и я донесъл. Каласирид я взел, отишъл у дома си и разчел записа, който представлявал писмо на Персина до подхвърлената й дъщеря. 

Там се разказвало, че тя е подхвърлена, защото е родена бяла; а е бяла затова, защото в момента на близостта на Персина със съпруга й Хидасп, когато тя явно е и заченала детето, погледът й случайно се насочил към един стенопис, представящ освобождаването на Андромеда от Персей. Затова изглежда детето се родило не тъмнокожо като родителите си, а бяло като Андромеда.

След като прочел писмото, Каласирид отишъл да поговори с Хариклея. Първо й казал, че тя не е дъщеря на сегашния си баща, а на царя и царицата на Етиопия; но поради ето тези причини се е наложило да я изнесат от дома на родителите й още като новородена. Тя трябва да е благодарна на Харикъл като на човек, който я е осиновил и отгледал, но все пак е добре да знае, че родната й майка е готова да я приеме отново - и вярва, че ще може да убеди мъжа си, че Хариклея е тяхно дете. Тези неща той ги знаел не само от писмото на шапката, но и лично от царицата – защото преди години му се било случило да посети Етиопия и да разговаря с нея. 

След това преминал на другата тема и внимателно обяснил на Хариклея, че неразположението й през последните дни е резултат от дейността на един бог, на когото се подчиняват както смъртните, така и безсмъртните – и това е Ерос. Така че не е срамно това, дето тя обича Теаген – по-скоро трябва да се помисли как да се постъпи, така че те двамата да преодолеят настоящите трудности и да обединят съдбите си. За това, че баща й желае да я омъжи за братовчед й, Каласирид е осведомен: той я съветва засега и на думи да се съгласява; а за уреждането на останалото той ще има грижата.

След това Каласирид отишъл при Теаген и го уверил, че Хариклея го обича, но е притискана да се омъжи за друг; и единственото, което им остава, е да избягат заедно и то в Етиопия, където са истинските й родители и могат да разчитат на закрила. 

Малко по-късно същия ден му се случило да попадне на угощение на група финикийци от Тир, които се готвели да отпътуват същата нощ. Помолил ги да го почакат, защото и той желаел да пътува в тази посока заедно с още двама спътници. И се разбрали да го чакат докато е тъмно, а ако не се появи до зазоряване - да потеглят.

А през нощта Теаген нахлул в жилищните помещения на храма заедно с група въоръжени ениани и отвлякъл Хариклея. Двамата веднага отишли при Каласирид и му казали, че са направили това, което ги е съветвал и сега поверяват съдбата и живота си в неговите ръце.

В същото време из града се вдигнал шум и станало ясно, че жрицата на Артемида е отвлечена; и целият народ се стекъл в сградата за общи събрания. Харикъл обявил, че дъщеря му е изчезнала и поискал помощ; а Каласирид, който също успял да влезе на събранието, съобщил, че знае какво се е случило – отвлякъл я е тесалиецът Теаген и сега най-вероятно я отнася към своя град.

Избухнало всеобщо възмущение и народът решил да преследва Теаген и хората му и, ако е нужно, да води война с тесалийците. А Каласирид се върнал при Теаген и Хариклея и тримата, под прикритието на нощта, успели да стигнат до пристанището и да се качат на кораба на финикийците, който ги очаквал.

2.      В Закинт

Корабът излязъл от Крисейския залив и се отправил на запад. На разсъмване на хоризонта се появили Ионийските острови и след още няколко часа пътниците стигнали до Закинт. Собственикът им съобщил, че ще спрат за малко в града.

После обаче станало ясно, че престоят няма да е кратък, защото ветровете били неблагоприятни, а и сезонът вече не бил подходящ за толкова далечно плаване. Затова Каласирид слязъл на пристанището и се заел да търси квартира, където да се настанят. Запознал се с един рибар, който се съгласил да ги приеме у дома си.

Така те заживели в Закинт, предполагайки, че им предстои да останат на острова немалко време. През това време притежателят на кораба често навестявал Каласирид и му казвал, че е поразен от красотата на момичето и много би желал да я има за жена. Той не знаел, че Теаген и Хариклея са годеници, защото те още преди отпътуването се били разбрали да казват всекиму, че са брат и сестра, и че Каласирид е техен баща. 

Каласирид отговарял на финикиеца, че дългите отсъствия на съпруга не са полезни за семейния живот и поради това се колебае да даде дъщеря си на един търговец; но онзи го уверил, че ще се откаже от морската търговия и ще се заеме с друго; и че изобщо е съгласен на всичко, само и само да има Хариклея за жена. Каласирид отвърнал, че при това положение бракът е възможен, но би предпочел това да стане в Египет, откъдето е той самият и където сватбата би могла да бъде отпразнувана по-тържествено и в присъствието на близките на семейството.

На другия ден след този разговор Тирен (така се казвал домакинът на тримата) помолил Каласирид да поговорят за малко насаме. Казал му, че недалеч от главното пристанище на града е акостирал кораб, за който той добре знае, че е пиратски. И вчера капитанът на кораба, който се казвал Трахин, го заговорил и попитал кога смята, че финикийците ще потеглят. И добавил, че е забелязал момичето, което пътува с тях и иска да знае дали и тя ще се качи на кораба; готов е на всичко, за да я има, но предпочита да я отнеме от финикийците след като те заминат от Закинт, а не да създава неприятности на Тирен, с който отдавна се познавали. 

Тирен отговорил, че нищо не знае, но би могъл да попита. И ето сега съобщава всичко това на Каласирид и го съветва да заминат колкото се може по-бързо и без да бъдат забелязани от пиратите – защото иначе рискуват девойката да бъде отвлечена от собствения му дом, в който той им е оказал гостоприемство.

Каласирид решил, че домакинът му е прав и предупредил Теаген и Хариклея, че още тази нощ ще се наложи да заминат. После отишъл при финикийския търговец и му разказал какво е узнал. Финикиецът се съгласил, че не бива да се бавят и че е най-добре да тръгнат още същата нощ. Така и направили – отпътували веднага след като се стъмнило, надявайки се, че до сутринта ще успеят да вземат достатъчна преднина.

3.      Пиратите

Но не могли да избягат от пиратите, чийто кораб бил много по-бърз. Сутринта те забелязали, че търговският кораб е заминал и незабавно заплавали в посоката, в която той вероятно се движел. Не след дълго ги догонили, нахлули на кораба и лесно го превзели. 

След като всички моряци били обезоръжени и поставени под стража, Трахин видял пътниците от Делфи и заговорил любезно с Хариклея. Казал, че тази битка се води заради нея; че той е капитан на кораба и ще е щастлив тя да бъде негова спътница и господарка на всичко, което той притежава. 

Хариклея отговорила, че има една молба – да остави на кораба не само нея, но и нейния брат и възрастния й баща, без които не би могла да живее. При това тя паднала на колене пред Трахин, прегръщала нозете му, целувала ги и се обливала в сълзи. 

Трахин се съгласил; и след това пиратите натоварили финикийците на досегашния си кораб, като те самите отпътували с търговския, който бил много по-голям и пълен със стоки, пари и скъпоценности.

Те мъчно го управлявали, но все пак успели да стигнат до египетския бряг и хвърлили котва в Херакловото устие на Нил. Трахин решил, че това е моментът да отпразнува сватбата си с красивата пленница и разпоредил на пиратите да изнесат от кораба мебели, съдове, храна и питие и да разположат всичко, необходимо за пир, до реката.

Хариклея казала на Теаген и Каласирид, че няма да позволи на пирата да я докосне и ще намери как да умре вярна на приятеля си; но Каласирид я уверил, че има един начин да се справят.

Той отишъл при един от пиратите, който се казвал Пелор и бил втори след капитана. Казал му, че предстоящото празненство ще е много неприятно за неговата дъщеря, защото тя не харесва Трахин и не иска да живее с него, а е влюбена в Пелор. И освен това има начин да бъде негова. Защото Пелор бил първият, който се изкачил на търговския кораб; а при пиратите съществува неписаното правило, че онзи, който пръв нахлуе на кораба на противника, после има право и пръв да избере наградата си. Но сега това правило било нарушено от Трахин и Пелор може да оспори решението му и да поиска Хариклея. 

Пелор рекъл, че това е съвсем вярно и така ще стане, още повече, че момичето му допадало твърде много. Тогава Каласирид го поканил на кораба, за да погледне само за малко Хариклея, която вече била облякла тържествената си жреческа рокля и се готвела да излезе, за да вземе участие в празненството. Пелор надникнал през прозорчето на стаята и се смаял от красотата й; и казал на Каласирид, че всичко, което е нужно, за да я има, ще бъде сторено.

И когато тя слязла на брега и седнала на отреденото й място на трапезата, а Трахин се готвел да произнесе реч (и всички вече били пили много вино), Пелор се изправил и казал, че плячката не е разпределена според закона и поискал Хариклея за себе си. Трахин отвърнал, че е късно да се оспорва разпределението, още повече, че самото нападение срещу финикийците било извършено заради жената; и още тогава се знаело, че тя ще е за него. След пиратите избухнала свада и започнал побой, който прераснал във въоръжена битка.

Теаген се сражавал на страната на едните, а Хариклея и Каласирид се отдръпнали на един изстрел разстояние от мястото и докато пиратите се биели, Хариклея ги обстрелвала със своя лък и убила мнозина.

Накрая останали живи само Теаген и Пелор, и Теаген отсякъл с меча си ръката на пирата до лакътя. Той избягал, а Теаген се изкачил на височината, където били приятелите му и паднал изтощен и ранен на коленете на Хариклея.

4.      Тиамид, син на Каласирид

Докато Хариклея прегръщала приятеля си, се появила група египетски разбойници, които с учудване гледали странното зрелище – множество убити мъже сред остатъци от изобилно пиршество и една прекрасно облечена девойка, оплакваща паднал на земята полумъртъв младеж. След като се поколебали за кратко, те започнали да разграбват имуществото, което било струпано по брега и в кораба. 

Тогава внезапно се появила друга шайка, при вида на която разбойниците се отдръпнали и изчезнали зад близкия хълм. Тази група също забелязала Теаген и Хариклея; и предводителят им, след като наредил да бъде събрано всичко ценно, останало от пиратите, заповядал и те двамата да бъдат отведени като част от плячката. Каласирид, който наблюдавал всичко това отдалеч, се опитал да върви след групата и да узнае къде отиват, но не след дълго изостанал и ги загубил от погледа си.

Леговището на пиратите било разположено на остров, образуван сред блатата на Делтата и представлявало немалко селище. Те живеели там заедно с жените и децата си; и поради трудния достъп до мястото се чувствали в безопасност и готови да отблъснат всяко нападение – било на други разбойници, било на персийския гарнизон.

Като пристигнали, те разтоварили плячката, а Теаген и Хариклея били настанени в отделна колиба и поверени на грижите на един млад грък, също пленник на разбойниците. Той бил от Атина и се казвал Кнемон.

Главатарят на разбойниците се наричал Тиамид и бил не друг, а първородния син на Каласирид, когото той преди време ръкоположил за върховен жрец в храма на Изида в Мемфис. Но Тиамид не могъл да се задържи дълго на тази длъжност.

Причината за това била следната. По онова време Мемфис бил седалище на персийския сатрап, който се казвал Ороондат. Неговата жена Арсака била млада, привлекателна и от най-благороден произход – била сестра на великия цар. Тя обърнала внимание на новия жрец и започнала да му дава знаци за своето особено благоразположение. Тиамид си давал вид, че не забелязва интереса й; а когато тя започнала да се държи по-открито, той ясно й показал, че намира поведението й за неразумно и осъдително.

От тази ситуация се възползвал по-младият му брат Петосирис, който завиждал на Тиамид за високото му положение. Той отишъл при Ороондат и разказал за отношенията между жена му и Тиамид, като представил нещата във вреда на брат си – сякаш той предлагал приятелството си на Арсака, а тя го отблъсквала. Ороондат повярвал на всичко, не се усъмнил в поведението на съпругата си и насочил целия си гняв към жреца.

След като чул много неоснователни упреци и дори заплахи, Тиамид решил, че ще е по-добре да напусне града и да се откаже от жречеството. Така и направил, я мястото му в храма било веднага заето от Петосирис.

5.      Кнемон от Атина

Няколко дни Кнемон се грижил за раните на Теаген и се стараел нищо да не липсва на него и на Хариклея. Те му разказали за премеждията си дотогава, а и той на тях - за своята история. Тя била такава.

Той бил роден в Атина, а баща му се казвал Аристип. Майката починала, когато Кнемон бил още момче; и след няколко години вдовство Аристип решил да се ожени повторно. Новата му жена, която той силно обичал, била много по-млада от него и се казвала Деменета.

Оказало се, че тя изпитва нежни чувства към доведения си син; обичала да разговаря с него и често спонтанно го целувала и прегръщала, като давала вид, че отношението й към него с нищо не се различава от майчинското. Но Кнемон скоро заподозрял, че тя има непочтени намерения и започнал да се държи студено; а веднъж, когато тя му заговорила по-открито за чувствата си, сурово я укорил и й казал, че не желае вече да чува такива думи от нея.

Това разгневило жената и тя се оплакала на баща му, като представила нещата по обратен на истината начин – а именно, че Кнемон я харесвал и че дори веднъж се опитал да задоволи желанието си с насилие; но тя заплашила, че ще вика за помощ и го прогонила от покоите си. 

Аристип повярвал на всичко, което чул от жена си и без дори да запита Кнемон какво се е случило, заповядал на робите да му нанесат побой; а Кнемон понесъл това покорно и накрая запитал коя е причината баща му да го наказва така сурово. А Аристип отвърнал, че е учуден от наглостта му и добре знае за неговите нечисти намерения спрямо доведената му майка.

Не много след този случай Кнемон забелязал, че робинята на Деменета, която се наричала Тисба, започнала да се държи с него по-приятелски от обикновено. Това го изненадало, защото преди време той се бил опитвал да я ухажва, но тогава тя се показала равнодушна; а сега поведението й било съвсем различно. Те се сближили и прекарали няколко нощи заедно; и веднъж Тисба му доверила, че Деменета започнала да изневерява на баща му; и добавила, че знае кога се случва това и може да му помогне да я изобличи, като я залови на местопрестъплението й.

Кнемон рекъл, че не е учуден от това, което чува, и че ще се погрижи за нейното изобличение, така че тя да престане да опозорява ложето на баща му; и дори, ако е нужно, ще убие прелюбодееца. Така една вечер тя му подшушнала, че любовникът на Деменета е дошъл и е при нея; и ако иска, може да го залови. Кнемон нахлул в спалнята с изваден меч и извикал, че сега ще отмъсти за срама, с който Деменета е покрила неговия род; но с изненада открил, че в леглото с нея бил не друг, а баща му. Аристип бил силно изплашен, тъй като не знаел защо синът му влязъл в спалнята с оръжие; но след като той оставил меча и помолил за прошка, Аристип повикал робите, оковал го и го заплашил с най-тежко наказание.

И наистина, на другия ден го отвел в съда и го обвинил в опит за убийство. Съдът решил, че Кнемон е виновен и мнозинството гласувало за смъртно наказание; но после решили да го пощадят заради младостта му и затова, че до процеса имал добро име в града; и го осъдили на изгнание. Така той напуснал Атина и се заселил на остров Егина.

След няколко месеца там го посетил един негов приятел на име Харий, от когото научил за следващите събития в дома на баща си. 

Деменета започнала да съжалява за стореното и да упреква Тисба, твърдейки, че тя я е подвела и е виновна, че постъпили така коварно с младежа. А Тисба от своя страна се почувствала оскърбена и решила да отмъсти на господарката си.

Тя имала една приятелка флейтистка на име Арсиноя. Отишла при нея и й казала, че има приятел, с когото иска да се види и я помолила да ги приеме в дома си за една нощ. Арсиноя се съгласила. После Тисба отишла при Деменета и й казала, че Кнемон тайно се е върнал в града и много иска да я види; и че ако тя желае, може да се срещне с него при Арсиноя. Деменета отвърнала, че още го обича и че непременно ще иде, най-малко за да му поиска прошка за бедите, които му е донесла. След това Тисба отишла при Аристип и му съобщила, че съпругата му има любовник и самата Тисба се срамува повече да крие това; знае къде се срещат и може да го заведе, така че той да ги завари заедно. Аристип, който и без това съжалявал за изгнанието на сина си, веднага повярвал, разгневил се и казал, че разчита на помощта й.

И така, на другата вечер Тисба завела Деменета при Арсиноя, въвела я в спалнята, наредена като за любовна среща и й казала да чака, защото Кнемон щял да дойде във всеки момент. После изтичала при Аристип и му казала да върви след нея. И когато Аристип влязъл в спалнята и намерил жена си сама, Тисба хлопнала една от външните врати и извикала, че любовникът на Деменета току-що успял да избяга.

Аристип не слушал оправданията на жена си, заплашил я с развод и на другия ден сутринта я повел към съда. Но докато минавали край Академията, тя в отчаянието си скочила от колата и се хвърлила в един крайпътен кладенец – и се удавила.

След като узнал всичко това, Кнемон се замислил дали да не отиде в Атина и да опита да се помири с баща си. Но не след дълго научил от друг приятел още една новина. Този път Тисба се била скарала с Арсиноя, а тя, за да й отмъсти, отишла при роднините на Деменета и им разказала за случката с измисления любовник. Тогава те решили, че ще съдят Аристип като виновник за самоубийството на жена му; а Тисба, за да не бъде и тя привлечена като подсъдима, избягала и заминала за Египет заедно с един свой любовник – някакъв гръцки търговец от Навкратис.

Накрая на разказа си Кнемон добавил, че това е била и причината той да се окаже в Египет. Защото, след като разбрал, че и баща му може да бъде съден, той решил сам да иде в Навкратис, да намери Тисба, да я върне в Атина и да докаже в съда чрез нейните показания, че нито той е замислял отцеубийство, нито баща му е виновен за смъртта на Деменета; а всички те са станали жертви на интригите на тази жена.

6.

Докато Кнемон се занимавал с лечението на Теаген и разказвал на двамата младежи за преживелиците си, главатарят на разбойниците Тиамид разбрал, че в сърцето му се е породила любов към красивата Хариклея. 

Няколко дни след завръщането им на острова на едно събрание на разбойниците той обявил, че е избрал своята част от плячката и това ще бъде тя – и добавил, че не иска да я има просто като робиня, а желае да сключи с нея брак според египетския закон и обичай. 

После повикал Хариклея и в присъствието на своите другари, на Теаген, когото смятал за неин брат и на Кнемон, й заявил своето желание и казал, че макар да й е господар според закона на военната плячка, той все пак иска съгласието й и се надява на нейната любов.

Хариклея отвърнала, че е много поласкана от предложението и разбира, че една пленница не може да се надява на по-голяма чест от това, да бъде пожелана от самия предводител на мъжете, които са я отвлекли. И след това разказала пред всички своята и на Теаген история.

Те били брат и сестра, родом от Ефес. От няколко години служели като жреци в прочутия храм на Артемида в града. Неотдавна били изпратени от съгражданите си да вземат участие в големия празник на Аполон и Артемида на остров Делос. След като празникът завършил, те се качили на кораб, който трябвало да ги отведе обратно в родината им. Но вместо това капитанът на кораба решил да ги отвлече и да ги продаде някъде като роби, като при това си присвои скъпите дарове, които делосците изпращали за Артемидиния храм в Ефес.

Корабът попаднал в буря, после в безветрие и след няколкоседмично блуждаене те се оказали в Египет при Херакловото устие, където и били открити от хората на Тиамид. Сега тя все още е жрица на Артемида и обетът й за девственост е в сила; и поради това не може да сключи незабавно брак. Но ако отидат до някой от местните храмове на богинята, би могла да извърши свещенодействията, необходими за напускане на жреческата длъжност и тогава ще има право да се омъжи.

Тиамид я изслушал внимателно и с възхищение, съгласил се, че всичко трябва да стане точно така и изпратил тримата обратно в жилището им.

*

Хелиодор. „Етиопска повест“
Превод Г. Батаклиев. „НК“, 1982

Херодотовата история

                
                Книга I. „Клио“

                Крез бил цар на Лидия. Разказва се, че неговият прадядо (от четвърто поколение) Гигес бил служител на цар Кандавъл. Станало така, че Гигес се сближил с царицата и двамата заедно убили Кандавъл. После се оженили, и така Гигес станал цар.

                Крез бил могъщ и богат; и подчинил гръцките градове по крайбрежието. Интересувал от гръцките прорицалища, и особено почитал Делфийското. Общувал с някои прочути гърци – срещал се с Биант, Питак и Солон.

                По онова време цар на Мидия станал персиецът Кир. Той бил внук по майчина линия на мидийския цар Астиаг. Крез, за да помогне на Астиаг, започнал война срещу персите. Кир спечелил войната: превзел столицата Сарди, пленил Крез и решил да го изгори на клада. Но размислил; и вместо това направил Крез свой съветник.

                Гръцките градове, които дотогава били подчинени на Лидия, минали под властта на персите.

                Кир започнал война срещу Вавилон и успял да превземе града. След това тръгнал на поход срещу прикаспийското племе масагети, управлявани от царица Томирис. В тази война той загинал. Наследил го синът му Камбиз.

                Книга II. „Евтерпа“

                Камбиз започнал война с Египет. Казват, че искал да отмъсти на египетския цар Амасис, който му обещал дъщеря си за жена, но го измамил и изпратил друга вместо нея. В похода на Камбиз взели участие и гръцки войници от Мала Азия.

                Първият човек, който някога царувал над Египет, се казвал Мин. В архивите на египетските жреци били записани имена на 330 царе, които управлявали след него. А преди него, както се твърди, страната била управлявана от богове.

Сред наследниците на Мин най-известни са имената на: завоевателя Сезострис, Протей, който живял по времето на Троянската война, Рампсинит и строителите на големите пирамиди - Хеопс, Хефрен и Микерин. След тях Египет водил тежки войни с други народи: с етиопците на Сабакос и с асирийците на Санахариб.

Някои от последните египетски царе били в общение с гърците. Най-благоприятно настроен към тях бил Амасис.

                Книга III. „Талия“

                Камбиз потеглил; по пътя той разчитал на помощта на арабите, без чието съдействие било трудно да се стигне до Египет. Лесно превзел Мемфис и пленил царя им Псаменит, който наследил трона след смъртта на Амасис.

Камбиз възнамерявал да продължи похода, и да завладее картагенците и етиопците; но тези планове останали неосъществени. Извършил множество престъпления, сред които и това, че наредил да убият брат му Смердис.

               Тогава в Суза бил извършен преврат. Двама братя от съсловието на магите взели властта, като единият от тях се представил за убития брат на Камбиз – Смердис. Срещу тях въстанали седем знатни перси, между които и бъдещият цар – Дарий. Те решили, че първо трябва да отстранят магите; а кой от тях щял да стане цар – това предоставили на случая.

               Така и станало. Магите били убити, а цар станал Дарий. Той имал четири жени. Две от тях - Атоса и Артюстоне - били дъщери на Кир. Тогава персийската империя се простирала от Егейско море до Индия, и от южния океан до пустините източно от Каспийско море.

               По онова време много гръцки градове били управлявани от тирани. Най-прославени сред тях били Периандър от Коринт и Поликрат от Самос.

Поликрат имал един лекар – кротонец, на име Демокед. След смъртта му (Поликрат бил коварно убит от едни персийски сатрап) Демокед попаднал в плен, и успял да стане личен лекар на Дарий и на жена му Атоса. И убедил Атоса да подтикне Дарий да завладее гърците отвъд Егейско море. Надявал се, че така ще успее да се завърне в родината си.

               Така и станало. Дарий отстъпил пред настояванията на Атоса и изпратил кораби към бреговете на Средиземно море, населени с гърци. Те достигнали южна Италия; и Демокед, който бил обещал да бъде водач на експедицията, избягал. А персите се върнали обратно.

               

                Книга IV. „Мелпомена“

                

Романът за Александър

(Византийска редакция на Калистеновия роман. Най-ранен ръкопис - ХІ век. Преразказвам по превода  на Н. Генова)

1.

                Последният египетски фараон на име Нектанебо бил гадател, магьосник и астроном. Потопявал вражеските кораби и унищожавал войските им с магия. Но веднъж магията не му се удала. Тогава той разбрал, че е дошъл краят на царството му; взел със себе си своя астролаб, а също злато и скъпоценности, и избягал от Египет.  

А египтяните, връхлетяни от тежка война, се обърнали за съвет към Аполон. Той им отговорил, че техният фараон се намира в страната на македонците; и че след време ще се върне в Египет като млад мъж.

               

2.

                Нектанебо прекосил цяла Гърция от Пелопонес до Солун, и пристигнал в града на Филип (Пела). Заживял там като се препитавал с гадателство: предсказвал на гражданите тяхната бъдеща съдба.  

По това време цар Филип заплашил жена си Олимпиада, че ако не успее скоро да роди дете, ще се раздели с нея. Разтревожена от това, я изпратила да повикат гадателя, за когото била чула от  прислужницата си. Той отишъл; и като я видял, веднага се влюбил в нея. И казал:

„Царице, виждам, че боговете желаят да бъдат с теб и да родиш дете от тях.“ Тогава Олимпиада му предложила да остане в двореца, за да й помага; да й съобщи, когато боговете пожелаят да я посетят.

Нектанебо умеел да се превръща в различни животни. Благодарение на това той успял да обладае Олимпиада три пъти – първо като орел, после като лъв и накрая като змия. А след всичко това се явил пред нея и в обичайния си вид, и казал, че очакваното се изпълнило.

А когато дошло времето да се роди детето, Нектанебо присъствал и настоявал Олимпиада да задържа раждането, докато съчетанието на небесните тела стане благоприятно. А когато детето се родило, то веднага проговорило и казало: „Когато изминат 40 години, пак ще се върна в земята.“

3.

                Александър имал суров характер, силно тяло и коса с цвят като на лъв. Очите му били разноцветни: едното черно, а другото – жълто като злато.
                Олимпиада се допитала за бъдещето му до Аполон, който й отговорил, че синът й ще стане господар на цялата земя; че ще й върне мъжа й Филип, и ще отмъсти за него.

                Филип, който по това време бил на война, се завърнал у дома си след пет години; по пътя видял сън, в който боговете му известили, че вече има син; и че той му е от тях. Когато видял Александър, харесал го и казал: „Ето новият Ахил.“

После  повикал Аристотел и поискал от него да научи сина му на Омировите песни. Така Александър изучил за една година „Илиада“; а като чул за Нектанебо и за това, че той бил астроном, поискал да учи и при него. А Аристотел бил силно впечатлен от способностите на ученика си и от умните отговори, които той давал на въпросите му.

Нектанебо започнал да преподава на Александър астрономия. Най-напред му показал чрез астролаба си как се движат петте планети, слънцето и луната, и кои са най-важните съзвездия.

Една вечер двамата излезли да гледат звездното небе. Тогава Александър, незнайно защо, блъснал Нектанебо в една пропаст. Фараонът бил смъртно ранен; но преди да умре,  успял да каже на Александър кой е истинският му баща. Тогава Александър го взел на раменете си (както Еней взел някога Анхиз) и го занесъл при Олимпиада. Запитал я за раждането си и тя му разказала историята. Като чул това, Александър се разкаял за стореното, плакал много и погребал баща си. А Филип нищо не узнал.

4.

...

46.

*

Животът на Александър, цар на македонците.  Превод от старогръцки Н. Генова. „НК“, 1991

 ***

    (Българска редакция на Калистеновия роман; по ръкопис от ХV век. Преразказвам по превода на А. Делева )

I.

1-3.

Нека разкажем за делата на Александър и за качествата на душата и тялото му.

Мнозина мислят, че той е син на Филип; но това не е така. В действителност Александър е син на египетския цар Нектонав и на Филиповата жена Олимпиада.

Нектонав, докато бил цар на Египет, печелел войните с помощта на магии. Веднъж един от военачалниците дошъл при него и, много разтревожен, му съобщил, че към Египет идва голяма вражеска войска, съставена от множество народи.

Нектонав му казал, че напразно се страхува; но след като погледнал в своя котел, където виждал какъв ще е изходът от войните, узнал, че идва краят на египетското царство.

Затова напуснал страната си, избягал в македонската Пела; и живеел там като лечител и пророк. Египтяните напразно го търсели, докато един ден техният бог Серапион им предрекъл, че царят ще се върне, но вече като млад; и че ще победи техните врагове – персите.

4-7.

Веднъж Олимпиада го повикала, за да поговори с него. Била чула от някого, че има опасност мъжът й Филип да я напусне (той по това време бил на война). Когато Нектонав дошъл, тя го заговорила любезно и го попитала, как извършва своите гадания. А той бил силно впечатлен от красотата й.

Обяснил й, че гадае по движенията на планетите; и я уверил, че ще й каже какво да стори, за да не бъде напусната от мъжа си. Поискал да му каже своя рожден ден и този на Филип; и й предсказал, че тя ще се съедини със земен бог и ще роди син, който ще отмъсти на Филип заради нея. Името на бога било Амон, и той щял да й се яви в сън.

После с помощта на магии направил така, че тя наистина да види такъв сън: присънило й се, как Амон се съединява с нея. Нектонав я уверил, че това ще стане и наяве, и предложил да го настани в двореца, така че да може да се помоли за нея, когато богът дойде. Олимпиада се съгласила.

           

Нектонав влязъл една нощ при нея, наметнат с кожа на овен – и Олимпиада го помислила за бог. На другия ден двамата се видели, и тя потвърдила, че богът я посетил, и му дала ключ от спалнята си.

Така той започнал да я посещава всяка нощ. Когато узнала, че е бременна и споделила това с него, той й казал да не се безпокои – защото богът щял да се яви насън на Филип и да го осведоми за станалото.

8-12.

            Нектонав направил точно така – изпратил при Филип ястреб, който да му говори в съня му. На Филип му се сторило, че е видял бог, и изпратил да му доведат един вавилонски гадател, за да се допита до него. Гадателят потвърдил, че присънилото му се трябва да е вярно – че жена му наистина е заченала от египетския бог Амон. А през това време Олимпиада се безпокояла.

            Филип се завърнал и казал, че знае за случилото се, но че не я упреква за нищо. Няколко дни след това обаче бил нападнат от съмнения; и ги споделил с нея. А Нектонав чул техния разговор.

И една вечер, когато в двореца имало голям пир в чест на завръщането на царя, той се превърнал в змей и минал през залата. Олимпиада го разпознала (защото й се бил явявал и в този вид) и протегнала ръка към него; а той припълзял към нея и я целунал. А след това се превърнал в орел и отлетял. А Филип, като видял това, повярвал, че жена му е бременна от Амон.

Когато дошло времето да ражда, Нектонав стоял при нея и я предупреждавал да изчаква, докато небесните знаци станат благоприятни. Така Александър се родил точно в такъв час, в какъвто би трябвало да се роди един цар-вседържец.

На другата сутринта Филип говорил с Олимпиада и споделил колебанията си от преди време – за това, дали да отглежда дете, което не е негово. Но казал, че ще го отгледа, защото вярва, че е заченато от бог. И добавил, че по този начин ще почете и едно свое дете от първата си жена - което било починало. 

И решил, че момчето ще се казва Александър.

13.

...

Животът на Александър Македонски.  Превод от среднобългарски А. Делева. „Време“, 1994

Троянска притча

І. 

(Константин Манасий. „Троянската война“)

(Преразказвам по среднобългарския превод - Н.Г.)

По времето, когато Давид още властваше над чуждите народи, започна войната на елините срещу Троя. Тази война се случи заради Елена – жената на Менелай.

Аз ще напиша за войната, но не както Омир пише; и моля благоразумните хора да ми простят за това. Защото Омир има твърде сладък и доброумен език, и украсява словото си с най-различни премъдрости. И тъй, нека разкажа следното.

Хекуба беше съпруга на царския син Приам, който владееше Троя. Тя му роди много деца. Но веднъж, когато беше заченала и й предстоеше да роди, видя в съня си една горяща главня, която излезе от утробата й, и подпали целия град.

Когато Приам и неговите влъхви чуха за това, решиха, че за него самия и за целия град ще е по-полезно, ако роденото, вместо да живее, бъде изядено от зверове или хвърлено в огън.

Скоро след това на света се появи Александър – младенец радостен, благолепен и доброобразен. Но тогава Приам не трябваше да се размеква, а да убие това излязло от утробата на Хекуба отроче; но, победен от природата, той го пощади. И го подхвърлиха близо до едно село, където някои пастири го намериха и отгледаха. И го нарекоха Парис.  

Когато доближи юношеска възраст, Приам го взе за свой сътрапезник, защото мислеше, че вече е избегнал бедата, идеща от него. Но се случи така, че веднъж Александър неволно уби един свой родственик; и поради извършеното убийство той напусна Троя и отиде при Менелай в Спарта. А Менелай го прие като приятел: почете го, нагости го и въобще го обикна.

И ето я сега твоята игра, мъчителю на всички хора! Ето я играта ти и вражеското ти семе, с което ти разпали великата пещ на войната!

Менелай замина някъде, а Парис остана сам; и тогава, като видя жената на Менелай, се възхити от красотата й. И какво има да дългословя и да пиша? Той я грабна - при това с нейно съгласие - и избяга с нея.

Тя беше прекрасна, добровеждна, доброзрачна, добролична, доброобразна, голямооока, бяла като сняг и изпълнена с множество дарби.  

И понеже Александър очакваше да бъде преследван от онези, които беше оскърбил, той се отклони от пътя към Троя и се насочи към Финикия. И, обгърнат от силни ветрове, едва намери пристан в едно от устията на Нил, наричано в по-късните години Канобско.

Там имаше храм на героя Херакъл. Парис намери убежище в този храм, заедно с множеството негови спътници, които го засипваха с упреци и изобличения заради злото, извършено от него – тъй като той се надсмя и опозори онзи, който му беше оказал гостоприемство.

За това чу войводата, който владееше над онова място – това беше египетският цар Протей. Парис и жената бяха доведени при него – заедно с имуществото и спътниците им. И царят питаше: „Коя е тази жена, чия е, откъде? И като си я взел, накъде си тръгнал?“ А в отговор Александър съставяше лъжливи слова. И Протей, като разбра какво е положението с Елена, се обърна към Александър с такива думи: „Ако не бях дал обет да не убивам чужденци, захвърлени тук от морските бури, щях да те подложа на големи и люти мъчения заради това, че си неблагодарен и престъпник на законите и приятелската любов! Сега няма да ти дам имуществото и жената; ще я запазя тук за елина, комуто ти си причинил тази беда. А ти напусни Египет.“

И така Протей прогони Парис. И той се върна в отечеството си с празни ръце, вкусил сластта само с крайчеца на пръста си...   

*

Ив. Дуйчев, Д. Лихачов, ред. Среднеболгарский перевод хроники Константина Манассии в славянских литературах. БАН, 1988

Манетон. Aegyptiaca

МП “Антична култура и литература”,
курс “Старогръцката литература в Римската епоха”
2009/2010 – зимен семестър

Идея за история и обща световна история при гръкоезичните автори от Римската епоха


Лекция ІV
Египет. Манетон


І. Текстът на Манетон


1. Сведения за Манетон и Aegyptiaca

2. Автори, цитирали Манетон

а. Юлий Африкан, Евсевий в “Хроника” – запазени при Георги Синкел
б. арменски превод на Евсевий; Теофил в “към Автолик”; Малала;
в. Йосиф Флавий в “срещу Апион”

3. Издания и коментари на фрагментите


ІІ. Критика и тълкуване на Манетон при Йосиф и християнските хронисти

1. Манетон и Писанието
И ако поискаш да сравниш това с хронологията на евреите, ще видиш, че те напълно се съгласуват. Защото Египет се нарича от евреите Местраим*: а Местраим съществува не много дълго след потопа. Понеже от Хам, сина на Ной, след потопа възниква Египет или Местраим, който пръв се отправя да засели Египет, по времето, когато народите започнали да се разпръскват насам – натам. А общо времето от Адам до потопа според евреите е 2 242 години (фр. 1)

2. Манетон за юдеите

III. Първа книга на Aegyptiaca - събитията от І до ХІ династия

1. Менес
За египетските династии [след потопа], както ги излага Евсевий.
След духовете и полубоговете в първата династия наброяват осем царе: сред тях се явява Менес, който се смята за славен сред тях. Ще опишем царствалите след него от рода на всеки един, чиито ред на наследяване е следният: 1. Менес тинитецът и неговите 17 (в друг източник 7) наследници, когото Херодот е нарекъл Мен, царува 60 години (фр. 7)

2. Сезострис (Асклепий),
Трета династия се състои от осем мемфиски царе,
... След него Сесострис …, който бил наречен Асклепий сред елините заради медицината. Той открил и строителството с дялан камък, но се е занимавал усърдно и с писмеността (фр. 12).

3. Суфис (Хеопс)
Четвърта династия – от 17 мемфиски царе, от друг царски род.
От тях третият е Суфис, издигнал най-голямата пирамида, за която Херодот казва, че е станала по времето [или: от] Хеопс... (фр. 15)

4. Нитокрида
Шеста династия
Царувала жена Нитокрис, най-благородната и красивата по онова време, с бяла кожа, за която се казва, че издигнала третата пирамида (фр. 21)

ІV. Втора книга - събитията от ХІІ до ХІХ династия

1. Сезострис, който подчинява Азия и Европа
Сесострис, 48 години, за когото се казва, че е бил 4 лакътя, 3 длани и 2 пръста. Той подчинил цяла Азия за 9 години и Европа до Тракия, издигайки навсякъде паметници за покоряването на народите ... така че се смята от египтяните за пръв след Озирис (фр. 35).

2. първи коментар на Йосиф

а. “Хиксосите”
...хора от източните земи, с неизвестен род, дръзнаха и нападнаха страната, и я завзеха със сила лесно... След това направиха и цар един от тях, чието име беше Салитис (Салатис). И той се установи в Мемфис, събирайки данъци от горната и долната земя и оставяйки гарнизони на най-важните места... И като намери в Саитския ном град с много удобно разположение, лежащ на изток от Бубаститската река, наречен заради някакви древни религиозни традиции Аварис, го построи отново и го направи изключително стабилен чрез стени, заселвайки там и множество войници, към 240 000 мъже, за защита... И тези шестима станаха сред тях първите владетели, желаейки все повече да унищожат корена на Египет. А целият им народ се наричаше Хиксос, а това означава пастири – царе... [А в друг препис се казва, че с думата хик не се обозначават царе, а, тъкмо напротив, че се имат пред вид пленници-пастири...] Това ми се струва по-правдоподобно и свързано със старата история.

б. Thummosis прогонва “пастирите”, които основават Йерусалим
След това казват, че станало въстание на царете от Тиваида и от останалия Египет срещу пастирите... А при царя, чието име било Мисфрагмутосис, казват, че пастирите били победени, напуснали цялата останала египетска земя, и били затворени на място с обиколка от 10 000 арури; името на мястото е Аварис. Манетон казва, че пастирите го обградили цялото с големи и силни стени, за да имат на сигурно място всичките си придобивки и плячката си. А Тутмосис, синът на Мисфрагмутосис, се опитал да ги превземе със сила чрез обсада, като разположил при стените 480-хилядна войска; а след като се отчаял от обсадата, сключил договор, според който да напуснат Египет и да си отидат накъдето искат, всички невредими. А те, при такава договореност, с цялото си домочадие, с придобивките си, бидейки не по-малко от 240 000, от Египет тръгнали през пустинята за Сирия. Но страхувайки се от властта на асирийците, защото тогава те управлявали Азия, в наричаната сега Юдея не построили град, достатъчен за толкова хиляди души, и го нарекли Йерусалим.
А в една друга книга от египетската история Манетон казва, че този народ, така наречените пастири, е описан като пленници в свещените книги на египтяните, и казва вярно; понеже и за най-древните ни предци е било традиционно пастирството, и понеже водели номадски живот, така били наречени Пастири. Не без причина са описани и като пленници от египтяните, тъй като нашият праотец Йосиф казва на египетския цар, че е пленник, и после праща да повикат братята му в Египет... (фр. 42)

в. след излизането на “пастирите” – Сетос-Египт; 393 г. след излизането на “пастирите” Данай напуска Египет и пристига Аргос
“След като народът на пастирите излязъл от Египет към Йерусалим, царят, който ги изхвърлил от Египет, Тетмосис, царувал след това 25 години и 4 месеца и умрял... Неговият син Аменофис 19 години и 6 месеца. Неговият син Сетос, наричан още Рамзес, с конна и морска армия, сложил брат си Хармаис за надзорник над Египет и му предал цялата царска власт, само му заповядал да не носи корона и да не прегрешава с царицата и майка на децата, както и да се държи далеч и от другите царски наложници. А сам той тръгна на поход срещу Кипър, Финикия, както и срещу асирийци и мидийци, като подчини всички... Като минало доста време, Хармаис, оставен в Египет, без боязън направил всичко онова, което брат му бил заръчал да не прави... А (Сетос) веднага се върнал в Пелузий и овладял собственото си царство. А страната била наречена на неговото име Египет; защото се казва, че Сетос се наричал Египт, а брат му Хармаис – Данай.”
Явно е от упоменатите години, ако сметнем общо времето, че така наречените пастири, наши предци, са излезли от Египет и са се поселили в тази земя 393 години преди Данай да пристигне в Аргос... Така за две изключително важни неща Манетон ни дава свидетелство от писанията на египтяните, първо за идването в Египет от другаде, а след това, че заминаването оттам е толкова старо по години, че предшества Троянската война с почти хиляда години. (фр. 50)

3. Теофил, Африкан и Евсевий свързват Изхода с това време
А Мойсей водил юдеите, както вече казахме, изгонени от земята египетска от царя Фараон, чието име било Тетмосис, който, казват, след изгонването на народа царувал 25 години и 4 месеца, както споменава Манетон.
(Фр. 51, Теофил, Към Автолик, ІІІ, 20.)

Осемнайсета династия от 16 диосполски царе.
От тях пръв бил Амос, при когото Мойсей излязъл от Египет, както ние твърдим, а както излиза от настоящето изчисление, следва, че при него Мойсей е бил още млад.
(Фр. 52, Синкел - според Африкан).

Кенхерис 16 години.
По това време Мойсей водел евреите при напускането на Египет. (Синкел добавя: Само Евсевий казва, че по това време е изходът на Израил с Мойсей, като никакво друго писание не свидетелства в негова полза...
(Фр. 53, Синкел - според Евсевий)

4. втори коментар на Йосиф – при “някой си” Аменофис били прогонени 80 000 прокажени начело с хелиополския жрец Osarsiphos. Той, според Манетон, се е нарекъл Мойсей, дал е закон, противоположен на египетските обичаи и е повикал “пастирите” от Йерусалим.
Защото този Манетон, който се е заел да преведе египетската история от свещените книги, първо казва, че нашите предци тръгнали срещу Египет с многохилядна армия и победили местните жители, после сам се съгласява, че след известно време са си отишли, завладели са днешна Юдея, основали са Йерусалим и са построили храма, като до този момент е следвал записите. След това обаче си е позволил да запише нещата, които се разправят, оправдано или не, за юдеите и е вмъкнал невероятни твърдения, искайки да ни смеси с една тълпа от прокажени и засегнати от други болести египтяни, които, както казва, били осъдени да избягат от Египет. Защото той споменава цар Аменофис, измислено име, и поради това не е дръзнал да определи времето на царуването му, ако и за другите царе да споменава точно годините, свързва с него някакви приказки...
Царят се зарадвал и събрал всички в Египет, чиито тела били увредени, на брой осемдесет хиляди, и ги изгонил в каменните кариери на изток от Нил, за да работят там и да са отделени от другите египтяни. Манетон казва, че сред тях били и някои от учените жреци, засегнати от проказа...
“След като хората, които търпели мъки в каменоломните, страдали така доста време, помолили царя да им даде като място за почивка и убежище изоставения град на пастирите Аварис, а той се съгласил; този град според богословските виждания от древността е посветен на Тифон. След като отишли там, те използвали това място, за да се разбунтуват, избрали си за водач един от хелиополските жреци на име Осарсеф и се заклели да му се подчиняват във всичко. Той пък първо им наложил закон да не се подчиняват на боговете и никой да не се въздържа от най-почитаните животни в Египет, ами да принасят в жертва и да ги убиват всички, като не общуват с никого, освен със своите съзаклятници След като наложил този и много други такива закони, противоречащи изцяло на египетските традиции, заповядал на многото работна ръка за съоръжи стените на града и да се подготви за война срещу цар Аменофис. Самият той пък, като взел със себе си няколко жреци и заразени, изпратил посланици при изгонените от Тетмосис пастири в града на име Йерусалим, и като им показал собственото си положение и това на другите си онеправдани другари, поискал от тях да тръгнат всички заедно на поход срещу Египет... Аменофис пък, царят на египтяните, след като разбрал за нахлуването на враговете, се объркал не на шега... Що се отнася до сина му Сетос, наречен също Рамесес по името на дядо си Рапсей, той бил едва петгодишен и бил изпратен при един приятел.. Казват, че жрецът, който установил начина им на управление и законите им, по произход хелиополец, на име Осарсеф, по името на почитания в Хелиопол бог Озирис, след като се присъединил към тези хора си сменил името и се нарекъл Мойсей”... (Фр. 54)


V. Трета книга - събитията от ХХ до ХХХІ династия

1. Бокхорис от Саис; пленен от Сабакон;
Двадесет и пета династия от трима етиопски царе.
Сабакон*, който пленил Боххорис и го изгорил жив, царувал 8 години (Фр. 66)

2. Нехао, Псаметих, Нехао ІІ (който првзема Йерусалим и пленява Йоахаз); Псамутис, Уафрис, Амосис (Амасис)

3. Персийска (27-ма) династия от Камбиз до Дарий ІІ

4. Нектанебес, Теос, Нектанебос (30 династия)

5. 31 персийска династия (Охос, Арсес, Дарий ІІІ)

***

Преводите на фрагментите на Манетон са на Петьо Ангелов:
http://www.sigilla.com/manetho.html

Херодот за Египет

След смъртта на Кир царството поема Камбиз, син на Кир и Касандана... (1)



Iosephi Scaligeri (1540–1609) Olympiadōn anagrafē Berolini 1852, c. 40-41


James Ussher. Annales Veteris Testamenti... Londini 1650. c. 20


І. Описание на Египет

Размерите на Египет. Местоположение. Египет е Нил.


ІІ. Религия, обичаи

Свинята е нечиста. Религиозните ритуали идват от Египет. Имената на боговете. Изида-Атина. Пътят от Мемфис към Навкратис. Обрязването (104).


ІІІ. Царете

1. от Мин до Хеопс

За Мин, който пръв царувал над Египет, жреците казаха, че оградил с дига Мемфис, понеже реката си течала цялата покрай пясъчната планина откъм Либия, а Мин отгоре, на около сто стадия на юг от Мемфис, направил насип, така че реката да заобиколи, пресушил старото й корито и накарал реката да тече между планините. Дори и сега персите много добре охраняват тази извивка на Нил, така че да тече встрани, като я укрепват всяка година, защото ако реката реши да пробие и да прелее тъкмо там, има опасност цял Мемфис да бъде залят. След като Мин, първият цар, пресушил мястото, откъдето отклонил реката, основал там град, който днес се казва Мемфис (а Мемфис вече е в тясната част на Египет)... (99)

След него жреците изброиха от една книга имената на други триста и тридесет царе. Сред толкова поколения хора е имало осемнадесет етиопци, една местна жена, а останалите са били египтяни мъже. Името на жената, която царувала, било като на вавилонянката Нитокрис*. Казват, че тя отмъстила за брат си, когото египтяните убили, докато царувал над тях, а след като го убили, дали на нея царската власт, и отмъстила като убила с измама мнозина египтяни (100)

Другите царе, понеже не били направили нищо важно, нямали никакъв блясък, освен единствено последният от тях, Мойрис*; той издигнал като спомен пропилеите* на светилището на Хефест, обърнати на север, и изкопал езеро, чиято обиколка колко е ще кажа по-късно, и в него построил пирамиди, чиято големина ще спомена заедно с тази на езерото (101)

Като ги отмина с мълчание, ще спомена царя, който дошъл след тях, и чието име било Сезострис. За него жреците казаха, че първо с военни кораби тръгнал от Арабския залив, за да подчини народите, които живеят около Червено море, по което като плавал, стигнал до море, което вече не било плавателно заради плитчините*. След това, като се върнал обратно в Египет, според разказите на жреците с голяма войска тръгнал през континента, подчинявайки всеки народ, който срещнел... Правейки това прекосил континента, и, като преминал от Азия в Европа, покорил скитите и траките. Струва ми се, че до там най-далеч е достигнала египетската армия; защото в техните земи има положени такива стели, а по-нататък няма. След това се обърнал и се върнал назад; и като стигнал до река Фасис... Този Сезострис, египтянин, докато се връщал и водел със себе си много хора от народите, чиито земи бил подчинил, казаха жреците, след като пристигнал на връщане в Дафне до Пелузия, неговият брат, на когото Сезострис бил поверил Египет, го поканил заедно с децата му на гости, но натрупал около къщата дърва и ги запалил. А Сезострис, като разбрал това, веднага се посъветвал с жена ти, понеже и нея водел със себе си. А тя го посъветвала от шестте деца, които имали, две да хвърлят върху огъня, за да прехвърлят пламъците, а те да стъпят на тях и да се спасят (102-107).

Казаха, че от него властта поел един мъж от Мемфис, чието име на гръцки език е Протей... В свещения парцел на Протей има светилище, наречено на Афродита Чужденка*. Предполагам, че това светилище и в чест на Елена, дъщеря на Тиндарей, и защото съм чувал, че Елена е живяла при Протей, и защото е наречено на Афродита Чужденка, а колкото други светилища на Афродита има, тя никъде не е назована Чужденка (112).

Dufresnoy, с. 19

Казаха, че от Протей царската власт поел Рампсинит... Този цар бил много богат със сребро, и никой от по-късните царе не можел да го надмине или дори да има колкото него (121).

2. от Хеопс до Псаметих

Разказваха, че до цар Рампсинит в Египет имало добри закони и Египет много процъфтявал, а след това, когато царувал Хеопс, изпитал всякакви злини. Понеже той първо затворил всички светилища и забранил да се принасят жертви; след това накарал всички египтяни да работят за него... За това били необходими десет години и за подземните помещения на хълма, на който стоят пирамидите, в които направил гробница за себе си на остров, при който канал докарвал вода от Нил. За строежа на самата пирамида били необходими двадесет години... (124)

Египтяните казаха, че този Хеопс царувал петдесет години, а след като умрял царската власт поел брат му Хефрен. Той продължавал да прави всичко по същия начин, издигнал и пирамида, която не достигнала предишната по размери... Казаха, че Хефрен царувал петдесет и шест години. Изброяват тези сто и шест години като страшно бедствие за египтяните, а през това време светилищата били затворени и не се отваряли... Казаха, че след това над Египет царувал Микерин, син на Хеопс. Той не одобрявал делата на баща си... (127-129)

След него царувал един сляп човек от град Анисис, чието име било също Анисис. По време на неговото управление етиопците нахлули в Египет с голяма армия, начело с етиопския цар Сабакос. Онзи слепец побързал за избяга в блатата, а етиопецът управлявал Египет в продължение на петдесет години... (137)

След него царувал жрецът на Хефест, чието име било Сетон. Той пренебрегвал и се отнасял лошо с воините сред египтяните, тъй като нямало да му трябват, направил им много други злини и им отнел земите, които били дадени на всеки един от тях от предишните царе... След като срещу Египет тръгнала голямата войска на цар Синахериб от араби и асирийци, египетските воини не пожелали да му помогнат. А той, изпаднал в безизходица, влязъл в храма и започнал да се жалва на статуята за злото, което рискувал да преживее... След като враговете пристигнали там… през нощта били залени от полски мишки, които започнали да ядат едни колчаните им, други лъковете, както и дръжките на щитовете, така че на другата сутрин, докато бягали невъоръжени, много от тях загинали...
До тук в моята история говореха египтяните и жреците, разказвайки, че от първия цар до този жрец на Хефест, който царувал последен, са 341 човешки поколения, и във всяко едно от тях е имало главни жреци и царе. Триста човешки поколения са равни на 10 000 години, защото три човешки поколения са сто години; четиридесет и едното останали поколения, които се прибавят към тристате, са 1340 години. Така за 11 340 години казаха, че нито един бог не се е явил в човешка форма... Така че тези, чиито бяха изображенията, за всички тях твърдяха, че са били такива, съвсем различни от боговете. Преди тези хора боговете управлявали Египет и живеели заедно с хората, и винаги един от тях управлявал. Последен управлявал Хор, син на Озирис, когото елините наричат Аполон; той царувал последен над Египет, след като победил Тифон*. Озирис на гръцки език е Дионис (141-144).

След като египтяните били освободени с края на царуването на жреца на Хефест (понеже не били в състояние да живеят нито миг без цар), те избрали дванайсет царе и разделили цял Египет на дванайсет части (147).


3. от Псаметих до Амасис

Дванадесетте царе били справедливи... те сравнили направеното от Псаметих с предсказанието, което им било дадено, че който от тях възлее с бронзова купа, той единствен ще владее Египет...
Този Псаметих преди това бил избягал от етиопеца Сабакос, който бил убил баща му Некос, и тогава избягал в Сирия, а след като етиопецът се оттеглил заради съня си, жителите на Саитския ном го върнали обратно. След като царувал нас тях за втори път, заради дванайсетте царе и шлема си, трябвало да бяга в блатата... След като минало не много време, съдбата принудила йонийци и кари, отплавали за плячка, да бъдат отнесени към Египет, и те слезли на сушата... А Псаметих разбрал, че предсказанието се изпълнява, се отнесъл приятелски с йонийците и карите, обещал им много неща и ги убедил да застанат на негова страна; след като ги убедил, заедно с египтяните, които искали да останат с него, и с новите си помощници, победил другите царе.
На йонийците и карите, които му помагали, Псаметих дал земи за обитаване, които били едни срещу други, а Нил минавал по средата, които били наречени Лагери. Дал им тези земи и всичко, което им бил обещал. Дал им и египетски деца, за да научат гръцки език; от тези, които научили езика, произлизат днешните преводачи в Египет. Йонийците и карите обитавали тези земи в продължение на дълго време; те са към морето, малко под град Бубастис, при устието на Нил, което се нарича Пелузийско. Малко по-късно цар Амазис ги преместил оттам и ги заселил в Мемфис, като ги направил свои телохранители вместо египтяните. Тъй като те живеели в Египет, елините научили със сигурност от общуването с тях нещата, които ставали в Египет от времето на Псаметих нататък; защото те били първите чужденци, които се установили в Египет. От местата, от които ги преместили, по мое време още съществуваха доковете на корабите и останките от къщите. Така Псаметих завладял Египет (151-154).

На Псаметих му се родил син Некос*, който се възцарил над Египет и пръв започнал прокопаването на канала*, който стига до Червено море, и който персиецът Дарий продължил след това... След като прекратил прокопаването, Некос се обърнал към военни походи и били построени триери – едни за северното море, други в Арабския залив за Червено море, чиито докове още стоят. Използвал ги при нужда, и когато Некос се сблъскал по суша със сирийците при Магдол, ги победил, като след битката превзел Кадитис, голям сирийски град... След като управлявал всичко шестнадесет години*, умрял и оставил властта на сина си Псамис...
Псамис царувал само шест години над Египет, направил военен поход в Етиопия и веднага след това умрял, наследен от сина си Априес; той след своя предшественик Псаметих бил най-щастлив от царете преди него, управлявал двадесет и пет години, в които направил поход срещу Сидон и водил морска битка срещу Тир (158-161).

Като разбрал това, Априес пратил при тях Амазис*, за да ги успокои с думи. Той пристигнал и започнал да ги убеждава да не правят това, но докато говорел, един от египтяните, застанали отзад, му сложил шлем и казал, че го коронясва за цар. И това не било направено против волята му, както станало ясно – след като бунтовниците го поставили за цар на египтяните, той се приготвил да тръгне срещу Априес... Казват, че Априес си втълпил, че никой, даже и бог, не може да прекъсне управлението му, за толкова стабилно го смятал; но все пак тогава бил победен, пленен и отведен в град Саис, в който преди това бил дворецът му, който станал вече дворец на Амазис. Там известно време бил хранен в двореца и Амазис се отнасял добре с него; накрая обаче, понеже египтяните го порицавали, че не прави добре, като храни най-злия враг за тях и за него, той предал Априес на египтяните. А те го задушили и след това го погребали в гробницата на дедите му (162-169).

Амазис обичал гърците и на някои от тях дал много неща, по-специално на тези, които идвали в Египет, дал за живеене град Навкратис... В стари времена Навкратис била единственият пазар и в Египет друг нямало; ако някой пристигнел при другите устия на Нил, трябвало да се закълне, че не е дошъл доброволно, и след като се закълне да плава със същия кораб до Канопското устие; а ако не може да плава поради ветровете, трябвало с лодки да прекара стоките около Делтата, докато пристигне в Навкратис...
Амазис сключил с киренците договор за приятелство и военно съдействие. Поискал и да си вземе жена оттам, било защото бил закопнял за елинска жена, било просто заради приятелството си с киренците. Все пак се оженил, едни казват, че за дъщерята на Бат, син на Аркезилай, други – за тази на Критобул, известен гражданин, чието име било Ладика (178-181).

Преводът на цитираните места е на Петьо Ангелов:
http://www.sigilla.com/manetho.html