Херодотовата история

                
                Книга I. „Клио“

                Крез бил цар на Лидия. Разказва се, че неговият прадядо (от четвърто поколение) Гигес бил служител на цар Кандавъл. Станало така, че Гигес се сближил с царицата и двамата заедно убили Кандавъл. После се оженили, и така Гигес станал цар.

                Крез бил могъщ и богат; и подчинил гръцките градове по крайбрежието. Интересувал от гръцките прорицалища, и особено почитал Делфийското. Общувал с някои прочути гърци – срещал се с Биант, Питак и Солон.

                По онова време цар на Мидия станал персиецът Кир. Той бил внук по майчина линия на мидийския цар Астиаг. Крез, за да помогне на Астиаг, започнал война срещу персите. Кир спечелил войната: превзел столицата Сарди, пленил Крез и решил да го изгори на клада. Но размислил; и вместо това направил Крез свой съветник.

                Гръцките градове, които дотогава били подчинени на Лидия, минали под властта на персите.

                Кир започнал война срещу Вавилон и успял да превземе града. След това тръгнал на поход срещу прикаспийското племе масагети, управлявани от царица Томирис. В тази война той загинал. Наследил го синът му Камбиз.

                Книга II. „Евтерпа“

                Камбиз започнал война с Египет. Казват, че искал да отмъсти на египетския цар Амасис, който му обещал дъщеря си за жена, но го измамил и изпратил друга вместо нея. В похода на Камбиз взели участие и гръцки войници от Мала Азия.

                Първият човек, който някога царувал над Египет, се казвал Мин. В архивите на египетските жреци били записани имена на 330 царе, които управлявали след него. А преди него, както се твърди, страната била управлявана от богове.

Сред наследниците на Мин най-известни са имената на: завоевателя Сезострис, Протей, който живял по времето на Троянската война, Рампсинит и строителите на големите пирамиди - Хеопс, Хефрен и Микерин. След тях Египет водил тежки войни с други народи: с етиопците на Сабакос и с асирийците на Санахариб.

Някои от последните египетски царе били в общение с гърците. Най-благоприятно настроен към тях бил Амасис.

                Книга III. „Талия“

                Камбиз потеглил; по пътя той разчитал на помощта на арабите, без чието съдействие било трудно да се стигне до Египет. Лесно превзел Мемфис и пленил царя им Псаменит, който наследил трона след смъртта на Амасис.

Камбиз възнамерявал да продължи похода, и да завладее картагенците и етиопците; но тези планове останали неосъществени. Извършил множество престъпления, сред които и това, че наредил да убият брат му Смердис.

               Тогава в Суза бил извършен преврат. Двама братя от съсловието на магите взели властта, като единият от тях се представил за убития брат на Камбиз – Смердис. Срещу тях въстанали седем знатни перси, между които и бъдещият цар – Дарий. Те решили, че първо трябва да отстранят магите; а кой от тях щял да стане цар – това предоставили на случая.

               Така и станало. Магите били убити, а цар станал Дарий. Той имал четири жени. Две от тях - Атоса и Артюстоне - били дъщери на Кир. Тогава персийската империя се простирала от Егейско море до Индия, и от южния океан до пустините източно от Каспийско море.

               По онова време много гръцки градове били управлявани от тирани. Най-прославени сред тях били Периандър от Коринт и Поликрат от Самос.

Поликрат имал един лекар – кротонец, на име Демокед. След смъртта му (Поликрат бил коварно убит от едни персийски сатрап) Демокед попаднал в плен, и успял да стане личен лекар на Дарий и на жена му Атоса. И убедил Атоса да подтикне Дарий да завладее гърците отвъд Егейско море. Надявал се, че така ще успее да се завърне в родината си.

               Така и станало. Дарий отстъпил пред настояванията на Атоса и изпратил кораби към бреговете на Средиземно море, населени с гърци. Те достигнали южна Италия; и Демокед, който бил обещал да бъде водач на експедицията, избягал. А персите се върнали обратно.

               

                Книга IV. „Мелпомена“

                

Романът за Александър

(Византийска редакция на Калистеновия роман. Най-ранен ръкопис - ХІ век. Преразказвам по превода  на Н. Генова)

1.

                Последният египетски фараон на име Нектанебо бил гадател, магьосник и астроном. Потопявал вражеските кораби и унищожавал войските им с магия. Но веднъж магията не му се удала. Тогава той разбрал, че е дошъл краят на царството му; взел със себе си своя астролаб, а също злато и скъпоценности, и избягал от Египет.  

А египтяните, връхлетяни от тежка война, се обърнали за съвет към Аполон. Той им отговорил, че техният фараон се намира в страната на македонците; и че след време ще се върне в Египет като млад мъж.

               

2.

                Нектанебо прекосил цяла Гърция от Пелопонес до Солун, и пристигнал в града на Филип (Пела). Заживял там като се препитавал с гадателство: предсказвал на гражданите тяхната бъдеща съдба.  

По това време цар Филип заплашил жена си Олимпиада, че ако не успее скоро да роди дете, ще се раздели с нея. Разтревожена от това, я изпратила да повикат гадателя, за когото била чула от  прислужницата си. Той отишъл; и като я видял, веднага се влюбил в нея. И казал:

„Царице, виждам, че боговете желаят да бъдат с теб и да родиш дете от тях.“ Тогава Олимпиада му предложила да остане в двореца, за да й помага; да й съобщи, когато боговете пожелаят да я посетят.

Нектанебо умеел да се превръща в различни животни. Благодарение на това той успял да обладае Олимпиада три пъти – първо като орел, после като лъв и накрая като змия. А след всичко това се явил пред нея и в обичайния си вид, и казал, че очакваното се изпълнило.

А когато дошло времето да се роди детето, Нектанебо присъствал и настоявал Олимпиада да задържа раждането, докато съчетанието на небесните тела стане благоприятно. А когато детето се родило, то веднага проговорило и казало: „Когато изминат 40 години, пак ще се върна в земята.“

3.

                Александър имал суров характер, силно тяло и коса с цвят като на лъв. Очите му били разноцветни: едното черно, а другото – жълто като злато.
                Олимпиада се допитала за бъдещето му до Аполон, който й отговорил, че синът й ще стане господар на цялата земя; че ще й върне мъжа й Филип, и ще отмъсти за него.

                Филип, който по това време бил на война, се завърнал у дома си след пет години; по пътя видял сън, в който боговете му известили, че вече има син; и че той му е от тях. Когато видял Александър, харесал го и казал: „Ето новият Ахил.“

После  повикал Аристотел и поискал от него да научи сина му на Омировите песни. Така Александър изучил за една година „Илиада“; а като чул за Нектанебо и за това, че той бил астроном, поискал да учи и при него. А Аристотел бил силно впечатлен от способностите на ученика си и от умните отговори, които той давал на въпросите му.

Нектанебо започнал да преподава на Александър астрономия. Най-напред му показал чрез астролаба си как се движат петте планети, слънцето и луната, и кои са най-важните съзвездия.

Една вечер двамата излезли да гледат звездното небе. Тогава Александър, незнайно защо, блъснал Нектанебо в една пропаст. Фараонът бил смъртно ранен; но преди да умре,  успял да каже на Александър кой е истинският му баща. Тогава Александър го взел на раменете си (както Еней взел някога Анхиз) и го занесъл при Олимпиада. Запитал я за раждането си и тя му разказала историята. Като чул това, Александър се разкаял за стореното, плакал много и погребал баща си. А Филип нищо не узнал.

4.

...

46.

*

Животът на Александър, цар на македонците.  Превод от старогръцки Н. Генова. „НК“, 1991

 ***

    (Българска редакция на Калистеновия роман; по ръкопис от ХV век. Преразказвам по превода на А. Делева )

I.

1-3.

Нека разкажем за делата на Александър и за качествата на душата и тялото му.

Мнозина мислят, че той е син на Филип; но това не е така. В действителност Александър е син на египетския цар Нектонав и на Филиповата жена Олимпиада.

Нектонав, докато бил цар на Египет, печелел войните с помощта на магии. Веднъж един от военачалниците дошъл при него и, много разтревожен, му съобщил, че към Египет идва голяма вражеска войска, съставена от множество народи.

Нектонав му казал, че напразно се страхува; но след като погледнал в своя котел, където виждал какъв ще е изходът от войните, узнал, че идва краят на египетското царство.

Затова напуснал страната си, избягал в македонската Пела; и живеел там като лечител и пророк. Египтяните напразно го търсели, докато един ден техният бог Серапион им предрекъл, че царят ще се върне, но вече като млад; и че ще победи техните врагове – персите.

4-7.

Веднъж Олимпиада го повикала, за да поговори с него. Била чула от някого, че има опасност мъжът й Филип да я напусне (той по това време бил на война). Когато Нектонав дошъл, тя го заговорила любезно и го попитала, как извършва своите гадания. А той бил силно впечатлен от красотата й.

Обяснил й, че гадае по движенията на планетите; и я уверил, че ще й каже какво да стори, за да не бъде напусната от мъжа си. Поискал да му каже своя рожден ден и този на Филип; и й предсказал, че тя ще се съедини със земен бог и ще роди син, който ще отмъсти на Филип заради нея. Името на бога било Амон, и той щял да й се яви в сън.

После с помощта на магии направил така, че тя наистина да види такъв сън: присънило й се, как Амон се съединява с нея. Нектонав я уверил, че това ще стане и наяве, и предложил да го настани в двореца, така че да може да се помоли за нея, когато богът дойде. Олимпиада се съгласила.

           

Нектонав влязъл една нощ при нея, наметнат с кожа на овен – и Олимпиада го помислила за бог. На другия ден двамата се видели, и тя потвърдила, че богът я посетил, и му дала ключ от спалнята си.

Така той започнал да я посещава всяка нощ. Когато узнала, че е бременна и споделила това с него, той й казал да не се безпокои – защото богът щял да се яви насън на Филип и да го осведоми за станалото.

8-12.

            Нектонав направил точно така – изпратил при Филип ястреб, който да му говори в съня му. На Филип му се сторило, че е видял бог, и изпратил да му доведат един вавилонски гадател, за да се допита до него. Гадателят потвърдил, че присънилото му се трябва да е вярно – че жена му наистина е заченала от египетския бог Амон. А през това време Олимпиада се безпокояла.

            Филип се завърнал и казал, че знае за случилото се, но че не я упреква за нищо. Няколко дни след това обаче бил нападнат от съмнения; и ги споделил с нея. А Нектонав чул техния разговор.

И една вечер, когато в двореца имало голям пир в чест на завръщането на царя, той се превърнал в змей и минал през залата. Олимпиада го разпознала (защото й се бил явявал и в този вид) и протегнала ръка към него; а той припълзял към нея и я целунал. А след това се превърнал в орел и отлетял. А Филип, като видял това, повярвал, че жена му е бременна от Амон.

Когато дошло времето да ражда, Нектонав стоял при нея и я предупреждавал да изчаква, докато небесните знаци станат благоприятни. Така Александър се родил точно в такъв час, в какъвто би трябвало да се роди един цар-вседържец.

На другата сутринта Филип говорил с Олимпиада и споделил колебанията си от преди време – за това, дали да отглежда дете, което не е негово. Но казал, че ще го отгледа, защото вярва, че е заченато от бог. И добавил, че по този начин ще почете и едно свое дете от първата си жена - което било починало. 

И решил, че момчето ще се казва Александър.

13.

...

Животът на Александър Македонски.  Превод от среднобългарски А. Делева. „Време“, 1994

Асирия и Мидия в старогръцката и гръкоримската историография

МП “Антична култура и литература”,
курс “Старогръцката литература в Римската епоха”
2008/2009 – летен семестър


Херодот
кн. І

І. Мидийската държава от Дейок до Астиаг

1. Асирийците и Дейок

Petavius, c. 60

След като асирийците управлявали горна Азия в продължение на 520 години, първи мидийците опитали да се отделят от тях и да отхвърлят робството. След това и други народи ги последвали (95).
Дейок (VІІ в.), син на Фраорт, пожелал да бъде цар (erastheis tyrannidos) и най-напред станал известен сред мидийците като справедлив съдия. Поради голямото беззаконие в страната им, мидийците решили да изберат помежду си цар. Избрали Дейок.

Dufresnoy, 32
Той си построил голямо жилище, поставил телохранители и събрал повечето мидийци в един град (дотогава те живеели разпръснати из малки селища). Това била днешната Екбатана (Akbatana). Освен това разпоредил никой да не влиза при царя и да не го вижда, а всички да контактуват с него чрез вестители. Имал множество шпиони из цялата страна. (96-101).

2. след Дейок

Синът му Фраорт (VІІ в.) воювал с персите и те били първия народ, който мидийците подчинили. Воювал и с асирийците, които по това време все още имали Ниневия за столица, но империята им не била толкова голяма, както някога. Във войната с тях Фраорт загинал (102).
Синът му Киаксар (VІІ-VІ в.) победил асирийците и превзел Ниневия, като покорил техните владения с изключение на вавилонската област.

Dufresnoy, 34
Наследил го Астиаг (VІ в.), чиято дъщеря Мандана станала майка на Кир Велики.

Dufresnoy, 35

Henry Browne. Ordo sæclorum. London, 1844


ІІ. Въстанието на Кир срещу мидийците

Властта на Астиаг, син на Киаксар, била разрушена от Кир, син на Камбиз, и така силата на персите се разраснала (46).

Dionysii Petavii. Rationarium temporum, Lugduni, 1724 (1633). c. 60
Инициатор на въстанието бил мидиецът Харпаг, приближен на Астиаг, който пострадал много от него. За да си отмъсти, влязъл в преговори с Кир и му предложил да оглави въстанието на персите. Обещал да му помага по време на войната(123-127). Въстанието успяло и така властта на мидийците над Азия отвъд река Халис, след като траяла 128 г., била прекратена (130).

ІІІ. Войни на Кир срещу Лидия (съюзник на Мидия) и Вавилон (част от Асирия според Херодот)

Границата между мидийското и лидийското царство минавала по река Халис. Те воювали помежду си, а след като сключили мир, Астиаг станал зет на Крез (VІ в.). Въстанието на Кир против Астиаг станало причина за войната между персите на Кир и лидийското царство на Крез (73-75).

Dufresnoy, с. 37


Sédillot, c. 26

След като победил Крез, Кир поверил долна (Мала) Азия на Харпаг, а сам той потеглил на война срещу асирийците, чийто най-голям и прочут град след превземането на Ниневия останал Вавилон (177).

Dufresnoy, с. 37
Най-голяма забележителност на Вавилон бил храмът на Зевс Бел, чиито жреци се наричали халдейци.
Сред множеството царе на Вавилон най-известни били две жени - Семирамида и живялата пет поколения след нея Нитокрида (може би става дума за Навуходоносор, VІ в.) (184). От асирийската (вавилонска) страна идвало 1/3 от богатството на цяла Азия (192).


кн. ІІ-ІІІ

Споменат е “великият” Санахариб (края на VІІІ в.), който нападнал неуспешно Египет (ІІ,141). Сарданапал, царувал в Ниневия, бил известен с големите си богатства (ІІ, 150). По времето на магите-узурпатори (след смъртта на Камбиз и преди Дарий І) вавилонците въстанали и се отделили от персийската империя (ІІІ, 155).


Диодор Сицилийски
кн. ІІ

І. Нин, първи прочут цар на Асирия

Първият асирийски цар, останал в историята с делата си, се казвал Нин.

Dufresnoy, с. 5
Той бил съюзник с Ариай, царя на арабите. Арабите са храбър народ, останал непокорен както от персите, така и от македонците. Освен свободолюбието им, причина за това са и недостъпността и безводността на тяхната страна.
Нин завладял Вавилония. Самият град Вавилон тогава още не бил построен, но в страната имало други забележителни градове. Победил и Армения, но след като определил данък на тамошния цар Варзан, оставил го да управлява. Завладял Мидия и екзекутирал царя им Фарн (1). За 17 години войни завладял всички азиатски народи отсам Танаис и Нил, с изключение на бактрите и индийците. Диодор казва, че в изложението си за тези събития следва Ктезий от Книдос (V в.).
След като бил отблъснат от бактрите, Нин построил Ниневия при Ефрат (грешка на Диодор – Ниневия е на Тигър). След това пак се отправил на война срещу бактрите и по време на този поход се оженил за Семирамида – “най-известната от всички жени”.

ІІ. Семирамида

1. Семирамида се омъжва за Нин

Семирамида била дъщеря на една сирийска богиня от Аскалон и един смъртен сириец. Била подхвърлена. Най-напред за нея се грижели гълъби, а след това била намерена от пастири, които я отгледали . Един велможа на Нин на име Онес, я видял по време на посещението си в тази част от асирийските владения, влюбил се в нея и я взел за жена. Тя му родила двама сина (4-5) .
Онес участвал в похода на Нин срещу бактрите и поради продължителността му повикал там жена си. Тя огледала обсадения град, открила слабото място на крепостта, и, като повела един отряд войници, успяла с изненада да влезе в нея. Така столицата на бактрите била превзета благодарение на Семирамида.
Цар Нин я отрупал с дарове и почести и веднага се влюбил в нея. Мъжът й най-напред отказал да се разведе. След време, подложен на натиск от страна на царя, се самоубил (6). А Семирамида се омъжила за Нин и родила от него син на име Ниний. След смъртта на царя тя издигнала на гроба му пирамида с височина 9 стадия.

2. Управлението на Семирамида

а. Построяване на Вавилон

След като Нин умрял, Семирамида поела властта над Асирия.

Dufresnoy, с. 5
Първо се заела с изграждането на Вавилон. Избрала да го разположи от двете страни на река Ефрат. Стената на града била висока 50 лакти, била достатъчно широка, за да се разминават по нея три колесници, а по дължината й имало 250 кули. Между двете части на града бил построен мост с ширина 30 стъпки. Бил построен и дворец, също от двете страни на реката. За водоснабдяване бил направен четириъгълен язовир с дължина на всяка страна 300 стадия и дълбочина 32 стъпки. Семирамида издигнала и храм на Зевс (когото вавилонците наричат Бел). Оттам халдеите правели астрономическите си наблюдения. В храма имало златни статуи на Зевс, Хера и Рея, които по-късно били заграбени от персийските царе. Днес, казва Диодор, не е останало много от този голям град. Повечето от територията му по негово време вече била обработваема земя (9).
Висящата градина на Вавилон била съоръжение, подобно на театър. Отделните стъпала били покрити с пръст, като най-големите дървета се намирали на най-ниското място. Имало система за напояване, която минавала под отделните стъпала. Тази градина обаче не е била построена по времето на Семирамида, а от някой по-сетнешен асирийски цар, който я направил заради една своя персийска наложница, която не можела да свикне с горещината и еднообразната растителност около Вавилон (10).
Семирамида построила и други градове по Ефрат и Тигър, за да улесни търговията между Вавилон и северните области на държавата си. Прокопала канали между реките. Не се омъжила втори път. Имала множество любовници, обикновено избрани измежду военнослужещите. След това те били убивани.

б. Походите на Семирамида

По време на похода си към Мидия тя наредила да се прокопае път през планината, която отделя тази страна от Асирия. Построила дворец в Екбатана и се погрижила за водоснабдяването на града (13). Навлязла и в Персия. След това се върнала в Египет и Либия, посетила оракула на Амон, достигнала и до етиопците. После потеглила обратно на изток, минала през Бактрия и започнала война срещу тогавашния индийски цар, който се казвал Ставробат (16).
Поръчала кораби от Финикия, Сирия и Кипър, а също и изкуствени слонове – дървени скелети, покрити с волска кожа и управлявани отвътре с коли, теглени от коне. Армията й се състояла от 3 милиона пехотинци и 200 хиляди конници, а тази на индийците била дори по-голяма.
Спечелила битката с корабите в река Инд. Слоновете на индийците били отблъснати от странната миризма, която идвала от изкуствените слонове на Семирамида. Накрая обаче индийците спечелили, а Семирамида се оттеглива в Бактрия (19).

3. Оттеглянето на Семирамида и други разкази за нея

Узнала, че синът й се готви да й отнеме властта, но не се съпротивлявала, а се оттеглила доброволно. Не се знае нищо за смъртта й, затова някои разказват, че се е превърнала в гълъбица.
Властвала над цяла Азия освен Индия, живяла 62 г., царувала 42.
Атеней и други твърдят, че тя била хетера и наложница на царя. След като се омъжила за него, с измама го свалила от престола.

ІІІ. Асирийските царе след Семирамида

1. Ниний, син на Нин и Семирамида

Ниний царувал мирно. Стремял се да не се показва пред поданиците си, затова общувал лично само с евнусите и наложниците си. Смятал, че един цар би трябвало да прекарва живота си в наслади, но това трябвало да остава скрито от поданиците му, за да не предизвиква завист или презрение
Всяка година призовавал военни части от всички покорени области, а следващата година ги сменял. Командващите трябвало да бъдат избирани сред приятелски настроените към него и асирийската власт. Чрез присъствието им близо до столицата създавал впечатление, че винаги е готов за война, а чрез смяната възпрепятствал възникването на заговори.

2. От Ниний до Сарданапал

Така управлявали и следващите 30 поколения асирийски царе до Сарданапал. При него хегемонията им била отнета от мидийците, след 1300 г. властване, както казва Ктезий в кн. ІІ (21).
За времето от Ниний до Сарданапал може да се отбележи участието на Мемнон, син на Титон, в Троянската война.
Когато в Ниневия царувал Тевтам, троянците били съюзници и подчинени на асирийците. След като Агамемнон повел война срещу тях, те изпратили молба за помощ до Тевтам и той им изпратил Мемнон, чийто баща тогава бил стратег на персийската земя. След подвизите, които извършил, той загинал и след изгарянето на трупа пепелта била предадена от етиопските му войници на Титон. Етиопците пък казват, че Мемнон бил техен цар и показват в земята си дворци, които наричат “Мемнонии”.
Това пишело в царските архиви, казват варварите.

ІV. Сарданапал и превземането на Ниневия от мидийците

Сарданапал надминал всичките си предшественици по изнежен и развратен начин на живот.

Dufresnoy, с. 30
Бил заповядал след смъртта му да се напише на надгробния паметник: “Имам само това, което ядох, престъпих и се насладих телесно” и т.н. (23)

1. Въстанието на Арбак и Белес

Арбак бил мидийски военачалник от онези, които всяка година пристигали пред стените на Ниневия. Там той се сприятелил със стратега на Вавилония Белес, който го подтикнал да разруши хегемонията на асирийците. Този Белес бил вавилонски жрец от така наречените халдейци, и бил опитен в астрологията и гадателството. Той предсказал на Арбак, че на него се пада да управлява страната на Сарданапал.
Окуражен, Арбак се погрижил да се сприятели и с останалите военачалници, а след това, като подкупил един от евнусите на Сарданапал, успял да проникне в покоите на царя. И като видял неговата разпуснатост, презрял го и още по-твърдо решил да го свали от трона.
Арбак въвлякъл във въстанието мидийците и персите, Белес – вавилонците, а пълководецът на арабите – своите сънародници. Така в края на годината те се обединили с войниците, които идвали да ги сменят и обявили война на асирийския цар.
Сарданапал първо обявил награди за главата на водачите на въстанието, а след като видял, че няма да му бъдат предадени, повел война и успял да спечели три битки подред. Въстаниците били разколебани, но Белес ги уверил, че до пет дни ще получат помощ. И наистина станало така – появили се войските на бактрите, които също подкрепили въстанието. Тогава въстаниците спечелили две битки, а Сарданапал, разбирайки, че войната ще е трудна, изпратил синовете и дъщерите си при владетеля на Пафлагония, който му останал верен.
Обсадата вървяла трудно до деня, в който придошлата река заляла част от града и разрушила стената. Като видял, че градът не може да бъде спасен, Сарданапал събрал в двореца своите евнуси и наложници, както и всичкото си злато и сребро, и се самозапалил. А Арбак бил обявен от въстаниците за цар. Такъв бил краят на асирийската империя.
След това Белес помолил Арбак да го направи владетел на Вавилония (както му бил обещал) и намерил предлог да поиска останките от двореца на Сарданапал – защото знаел, че много от богатствта са оцелели след пожара. Арбак се съгласил, но после разбрал измамата. Съветниците му предложили Белес да бъде осъден на смърт за предателство, но Арбак го помилвал заради предишните му заслуги и го оставил да управлява Вавилония. А богатствата на Ниневия били пренесени в мидийската столица Екбатана (28).


Alphonse des Vignoles. Chronologie de l'histoire sainte et des histoires étrangères qui la concernent. T. II, Berlin 1738. c. 161