Амиан Марцелин и управлението на Империята през ІV в.

І. Общо състояние на Империята след Диоклециан и Константин Велики

1. Размери

Територията на Империята се простира от Британия и Испания до северна Месопотамия (опорни градове на Тигър). Тя е далеч по-голяма от тази по времето на Полибий. Разделена е на административни единици - префектури (Изток, Илирик, Италия, Галия, градовете Рим и Константинопол са отделни префектури), диоцези (13), провинции (100-120).

2. Политическо състояние

Нестабилно след оттеглянето на Диоклециан и Максимиан като Августи. Граждански войни между претендентите за титлата Август и върховната власт.
Реформата на Диоклециан пропада след оттеглянето му. Не се намира начин за мирно разделение на Империята. Тя трябва или да се разпадне на две или повече независими части, или да бъде управлявана от един център.



ІІ. Институции

1. Армията

Империята се контролира от този, който владее армията. Армията е професионална, дава възможност за римско гражданство и "политическа" кариера. Забелязва се етническо разнообразие, много от високопоставените офицери са германци.
...ni pauci ex eadem gente, quibus erat honoratioris militiae cura commissa, populares suos haec per nuntios docuissent occultos, ut quidam existimabant (ХІV, 10).

2. Държавна и императорска администрация

Управляващи префектури, диоцези, провинции. Министри (администрация, финанси). Чиновници (секретари) в императорската (цезаровата и т.н) канцелария. Управляващи двора и "спалнята" на императора (Цезаря).
Императорската гвардия (scholae, protectores) са охрана на императора и заемат средищно положение между неговата адмнистрация (двор, свита) и армията.
Съществува и императорски съвет (consistorium), чиито членове се избират лично от императора.

3. Рангове

Управляващите префектури и висшите военни (magistri peditum, equitum) имат най-високия ранг (illustres). По-ниските длъжности са spectabiles, а clarissimi е званието за управляващи от трети ранг.
Има и по-ниски - perfectissimi (такива с императорските гвардейци), egregii.
Nobilissimi е титла за член на императорската фамилия.

ІІІ. Римската история и сегашното състояние на Империята според Амиан

1. Историята

Рим минава през периоди на "детство, младост, зряла възраст и старост". В началото столетия наред римляните се сражават "около стените на града". Пораствайки, те минават Алпите и навлизат в морето. Успехите се дължат на храбростта, въздържанието, установените закони. В зрялата възраст на Града много често самото име "Рим" вече носи победа на армията. Навлизайки в старостта си, той е възложил управлението на народите на "своите деца" - Цезарите.
eius populus ab incunabulis primis ad usque pueritiae tempus extremum, quod annis circumcluditur fere trecentis, circummurana pertulit bella, deinde aetatem ingressus adultam post multiplices bellorum aerumnas Alpes transcendit et fretum, in iuuenem erectus et uirum ex omni plaga quam orbis ambit inmensus, reportauit laureas et triumphos, iamque uergens in senium et nomine solo aliquotiens uincens ad tranquilliora uitae discessit. ideo urbs uenerabilis post superbas efferatarum gentium ceruices oppressas latasque leges fundamenta libertatis et retinacula sempiterna uelut frugi parens et prudens et diues Caesaribus tamquam liberis suis regenda patrimonii iura permisit.
Когато говори за "Рим" Амиан мисли за самия град. Сега в града има упадък на нравите - хората мислят за личното богатство и развлеченията си.
Quod cum ita sit, paucae domus studiorum seriis cultibus antea celebratae nunc ludibriis ignauiae torpentis exundant... denique pro philosopho cantor et in locum oratoris doctor artium ludicrarum accitur et bybliothecis sepulcrorum ritu in perpetuum clausis... et est admodum mirum uidere plebem innumeram mentibus ardore quodam infuso cum dimicationum curulium euentu pendentem. haec similiaque memorabile nihil uel serium agi Romae permittunt.
Рим обаче е "вечен" и ще съществува, докато живеят хора. Може би Амиан мисли, че и властта му над народите ще е вечна.
Tempore quo primis auspiciis in mundanum fulgorem surgeret uictura dum erunt homines Roma, ut augeretur sublimibus incrementis, foedere pacis aeternae Virtus conuenit atque Fortuna plerumque dissidentes...(ХІV, 6)

2. Откъде идват проблемите

Императорите (Цезарите) са избухливи, подозрителни, поддават се на манипулация.
Accedebant enim eius asperitati, ubi inminuta uel laesa amplitudo imperii dicebatur, et iracundae suspicionum quantitati proximorum cruentae blanditiae exaggerantium incidentia et dolere inpendio simulantium, si principis periclitetur uita, a cuius salute uelut filo pendere statum orbis terrarum fictis uocibus exclamabant (ХІV,5)
Манипулирани са от най-приближените си. Това са съпруги, роднини, евнуси, различни чиновници в двора, всякакви ласкатели. Това са често напълно случайни, недостойни хора, плетящи безкрайни интриги. Мотивирани са от собствените си страсти и пороци - властолюбие, алчност, отмъстителност, жестокост.
isdemque residui regii accessere spadones, quorum ea tempestate plus habendi cupiditas ultra mortalem modum adolescebat... (ХІV,11)
Същите тези качества са присъщи почти еднакво на градските тълпи, армията, оставена без провизии, заплащане или просто без заетост, и "варварите". Свирепостта на варварите е различна, защото не е била овладявана от римските закони.
Saraceni tamen nec amici nobis umquam nec hostes optandi, ultro citroque discursantes quicquid inueniri poterat momento temporis parui uastabant miluorum rapacium similes...sed errant semper per spatia longe lateque distenta sine lare sine sedibus fixis aut legibus (ХІV,4)
Империята би била управлявана добре, ако от върховете надолу се налагат качествата образованост, въздържаност, дисциплина (съобразяване със законите). Най-добрите управляващи (Урзицин в ХІV кн., още повече Юлиан) имат такива качества.

3. Събитията, описани в ХІV кн.

а. Беззаконията и жестокостите на Цезар Гал на Изток.
- причини
ad principale culmen insperato saltu prouectus... propinquitate enim regiae stirpis gentilitateque etiam tum Constantini nominis efferebatur in fastus...
Cuius acerbitati uxor graue accesserat incentiuum, germanitate Augusti turgida supra modum (ХІV,1)
- екзекуции на хора, жертви на семейни интриги
eminuit autem... Clematii cuiusdam Alexandrini nobilis mors repentina; cuius socrus cum misceri sibi generum, flagrans eius amore, non impetraret, ut ferebatur, per palatii pseudothyrum introducta, oblato pretioso reginae monili id adsecuta est, ut ad Honoratum tum comitem orientis formula missa letali omnino scelere nullo contactus idem Clematius nec hiscere nec loqui permissus occideretur.
- опит за екзекуция на целия антиохийски сенат
denique Antiochensis ordinis uertices sub uno elogio iussit occidi ideo efferatus, quod ei celebrari uilitatem intempestiuam urgenti, cum inpenderet inopia, grauius rationabili responderunt; et perissent ad unum ni comes orientis tunc Honoratus fixa constantia restitisset (ХІV,7).
- убийство на висш имперски сановник (Домициан - префект на Изтока, illustris)
et mandabat Domitiano, ex comite largitionum, praefecto ut cum in Syriam uenerit, Gallum, quem crebro acciuerat, ad Italiam properare blande hortaretur et uerecunde...
iamque artuum et membrorum diuulsa conpage superscandentes corpora mortuorum ad ultimam truncata deformitatem uelut exsaturati mox abiecerunt in flumen.
- преследване, инсценирани съдебни процеси, мъчения и екзекуции на хора, необосновано обвинени в държавна измяна (узурпация на властта; възможни са и обвинения в магьосничество).
Quae dum ita struuntur, indicatum est apud Tyrum indumentum regale textum occulte, incertum quo locante uel cuius usibus apparatum. ideoque rector prouinciae tunc pater Apollinaris eiusdem nominis ut conscius ductus est aliique congregati sunt ex diuersis ciuitatibus multi, qui atrocium criminum ponderibus urgebantur.
post multorum clades Apollinares ambo pater et filius in exilium acti cum ad locum Crateras nomine peruenissent, uillam scilicet suam quae ab Antiochia uicensimo et quarto disiungitur lapide, ut mandatum est, fractis cruribus occiduntur. post quorum necem nihilo lenius ferociens Gallus ut leo cadaueribus pastus multa huius modi scrutabatur (ХІV,7-9).

б. реакцията на Август Констанций
- покана да се срещнат на Запад (в Милано). Съпругата на Гал, Констанция (сестра на Август Констанций) неочаквано умира. Гал се колебае дали да не се обяви сам за император и да започне война.
eo necessitatis adductus ultimaque ni uigilasset opperiens, principem locum, si copia patuisset [quam] adfectabat, sed perfidiam proximorum ratione bifaria uerebatur, qui eum ut truculentum horrebant et leuem, quique altiorem Constantii fortunam in discordiis ciuilibus formidabant (ХІV,11).
Съгласява се да замине (според Амиан това е знак за умопомрачение). По пътя към него се присъединяват верни хора на Констанций, които следят контактите му. Войските, разположени по маршрута му, се преместват. Арестуват го, изискват доклад за дейността му в Антиохия и накрай го убиват преди да стигне до Италия и без всякакъв процес.
et misso Sereniano, quem in crimen maiestatis uocatum praestigiis quibusdam absolutum esse supra monstrauimus, Pentadio quin etiam notario et Apodemio agente in rebus, eum capitali supplicio destinauit, et ita conligatis manibus in modum noxii cuiusdam latronis ceruice abscisa ereptaque uultus et capitis dignitate cadauer est relictum informe paulo ante urbibus et prouinciis formidatum (ХІV,11).

ІV. Причините за политическата нестабилност

1. Централна администрация и армия

Опит да се удържи политическото единство на твърде голяма държава.
Труден контрол върху командващите големи военни подразделения.
Изключителна овластеност на централната администрация. Неяснота в това, как се предава властта.

2. Рангове и правомощия

Конфликти заради неясноти в йерархията. Сблъсък между висши военни, висша администрация (префекти) и институцията на Цезаря.
qui cum uenisset ob haec festinatis itineribus Antiochiam, praestrictis palatii ianuis, contempto Caesare, quem uideri decuerat, ad praetorium cum pompa sollemni perrexit... rogatus ad ultimum admissusque in consistorium ambage nulla praegressa inconsiderate et leuiter: "proficiscere", inquit, "ut praeceptum est, Caesar, sciens quod si cessaueris, et tuas et palatii tui auferri iubebo prope diem annonas" (ХІV,7).

3. Императорската фамилия

Допуска се, че роднините на всеки Август (поне след Диоклециан, а още повече след Константин) имат извънредни права, и е редно Августите да идват от тези семейства. Това създава много претенденти и води до непрекъснати убийства в тази среда.
За да се контролират тези претенденти, както и претендентите, които излизат направо от военните среди, се създава мрежа от агенти (agentes in rebus) и се разчита на всякаква тайна информация.
excogitatum est super his, ut homines quidam ignoti, uilitate ipsa parum cauendi ad colligendos rumores per Antiochiae latera cuncta destinarentur relaturi quae audirent.(ХІV,1)

На практика роднините на императора са извън закона (може би над него, но във всеки случай не могат да разчитат на никаква законова закрила при конфликтите вътре във фамилията). Тези, които временно се сдобиват с надмощие - обикновено императорите, цезарите и техните съпруги - започват да фаворизират различни лица, независимо от произхода и позицията им. Тези лица също се оказват привилегировани и "недосегаеми".

Заключение

В Империята съществуват конкуриращи се власти, но техния обсег на действие не е определен от никаква конституция.
- Армията не се контролира от държавната администрация.
- Съществуват рангове; но благодарение на покровителство от членове на императорската фамилия, някои хора без ранг се оказват по-влиятелни от хора с най-висок ранг; дейността на тайните агенти не е регламентирана.
- Сблъсъците между членовете на императорската фамилия и формиращите се около тях "кланове" не подлежат на законов контрол.


Библиография:

J.C. Rolfe. Introduction to Ammianus Marcellinus in three volumes. Loeb, Harvard UP, 1935-1956.
Лукомский, Л. Ю. Аммиан Марцеллин и его время. В: “Аммиан Марцеллин. Римская история” Пер. Кулаковского, Ю.А., Сонни, А.И. "Алетейа", Санкт Петербург, 200.

Полибий за държавата и политическата история

Резюме
По времето на Полибий изглежда, че историята се е обединила и че всички събития са насочени към една цел. Една мощна държава (римската), подпомогната от Случая (съдбата, tuche) става главен герой на историческото действие. Полибий трябва да изясни на какво се дължи силата й - дали причината е добрата конституция?
В кн. VІ Полибий излага един общ възглед за историческите промени. Как възниква обществото? Как се установява власт и се появява идеята за справедливост? В историята има въртене (кръговрат, anakyklosis) на държавните уредби. Кои са правилата, според които се извършва това въртене?

Достигането до пълно господство на Рим над цивилизования свят (вселената, oikoumene) за толкова кратък срок - малко повече от 50 години - е изключително историческо събитие. Но дори държава като римската не може да бъде вечна, тъй като и тя е природно явление и човешки продукт (действие). Природните и човешките дела се появяват и изчезват според определени и обикновено предвидими закони.

Разумно устроената ("сложна") държава е издръжлива; в уредбата й не настъпват радикални промени. Това е добре, тъй като тези промени най-често са съпроводени от насилие. За разлика от нея, едностранчиво устроените държави (такива са държавите с "проста" конституция - монархии, аристо-олигархии, демо-охлокрации) не издържат повече от едно-две поколения. В тях управлението може да бъде справедливо или несправедливо. Едностранчиво устроената държава със справедливо управление издържа дотогава, докато добродетелните и мъдри хора, които са я наложили, имат достатъчно политическо влияние. Изглежда, че тези държави (царство, аристокрация, демокрация) са справедливи единствено благодарение на личните качества на управляващите.

Държавата е устойчива благодарение на добрите нрави на гражданите; следователно трябва да има начин за предаване на тези добри нрави. Това обаче не става "по природа" (наследствено).
Спартанската държавна уредба е установена "отведнъж", а не с течение на времето. Тъй като тя е добра (смесена, "сложна") трябва да се предположи, че създателят й Ликург е бил извънредно мъдър човек, и че нейната поява сякаш се дължи на божествена намеса.
Римската конституция обаче се е оформила за дълго време и след много промени на законодателството. По време на войната с Картаген държавата е в разцвета си, като едни от белезите за това е, че сенатът, макар и ограничаван от другите институции, има водеща роля. При картагенците, чията държава е в упадък, нараствало влиянието на народа.

Полибий смята, че цивилизациите се появяват и изчезват периодично, а човекът (живо същество - zoon, отличаващо се от останалите zoa с nous и logismos) е винаги един и същ (вечен?). Развитието на обществата се подчинява на определени закони, а това позволява предсказване на бъдещето им. Човекът не е получил закон и не му е възложена "мисия" на земята. Той се движи от стремежа към оцеляване и към приятен (съобразен с желанията) живот. В определен момент от развитието на обществото се появява "справедливостта" - човекът може да бъде мотивиран и от нея. Ето някои правила на развитието на обществата.
Правило 1. След природната катастрофа оцелелите хора се събират в нещо като стада и начело на тези стада застава лидер (както е при други живи същества). Той се отличава с телесна сила и душевна дързост (tolme).
Правило 2. Появява се идеята за справедливост.
Нейната основа е: оказаната услуга трябва да бъде върната. Идеята възниква от отглеждането на деца и склонността на децата да се привързват към родителите си и да им отвръщат на грижите с грижи. Когато хората забелязват, че някой не връща оказаната услуга (това се забелязва повече при неблагодарните деца, но също и при други облагодетелствани), те се гневят. Лидерът, който се присъединява към този гняв и наказва провинилите се, действа съобразно справедливостта и започва да бъде почитан и затова (а не само за силата и дързостта си). Така се появява царят.
Правило 3. Справедливото управление бива последвано от несправедливо.
Причината е, че властта се предава по наследство. Но децата на царете (на аристократите или демократите) не наследяват добродетелите на бащите си. Те управляват без добродетели, сиреч несправедливо. Поради това съгражданите им ги лишават от власт.
Правило 4. След свалянето на несправедливите властници обществото не се връща към старата уредба, а се насочва към нова (след олигархия няма връщане към аристокрация или царство, които вече са изпитани и се помнят, а има установяване на нещо по-ново - власт на мнозинството, демокрация).

Римската държавна уредба се основава на свързаност и противостоене на трите вида власт. Освен това тя се крепи на силна армия, религиозност, почит към предците, мандатност на длъжностите и възможност за забогатяване на гражданите.


План на лекцията

І. Закони на историята и идея за държавна уредба

1. Всеобща история. Събитията в обитавания свят се стремят към една цел (VI, 2)

2. Всяка държава по природа преминава през три състояния (момента на развитие) – възникване, разцвет, упадък (VI, 9)
Събитията във времето се насочват от случая (I, 4)

3. Добрата държавна уредба се отличава от по-лошите по това, че:
а. по-издръжлива във времето (както във война, така и в мир)
б. прави обществото способно за експанзия и покоряване на други общества (това не се случва със Спарта)
в. не зависи от личните качества на лидерите си (Атина и Тива са такива; освен това те не издържат в мирна обстановка)
г. поддържа добри нрави на гражданите (критската не е такава)
Тя може да бъде създадена отведнъж, благодарение на законодателя (Спарта), или в течение на времето, с цената на вътрешни сблъсъци (Рим)
Мощта й зависи от момента на развитието й. Картаген е имал добра уредба, но е загубил войните с Рим, защото се е намирал в упадък (влиянието на народа е нараснало прекомерно)

4. Човекът и възникването на държавата
а. Човекът е живо същество, което се отличава от другите с интелекта си. Той не е сътворяван, нито е “еволюирал”.
б. Човечеството преминава през серия от катастрофи, които унищожават дотогавашните цивилизации (държави). След всяка катастрофа, хората започват да се събират заедно, поради трудността да оцелеят поотделно.
Един индивид оглавява това общество благодарение на силата си (примитивна монархия).
Децата изпитват естествена благодарност към родителите и им я връщат; получилият услуга или закрила изпитва естествена благодарност към благодетеля. Така се създава чувство за задължение (дълг).
Добрият примитивен монарх забелязва това и започва да подкрепя този вид отношения между подчинените си (стимулира добродетелта). Така неговата власт започва да се опира на мъдростта и грижата за добрия живот на поданиците му (царство) (VI, 5-6)

5. Кръговрат на държавните уредби
Държавните уредби се сриват поради липсата на опозиция и предаване на власт по наследство.
а. След като добре управлявалият монарх (или група аристократи) предаде властта на потомството си, не е много вероятно наследникът да притежава подобни качества – защото повечето хора са негодни за държавници.
б. При извращаване на държавната уредба (преминаване към лошото и съответствие – от царство към тирания, от аристокрация към олигархия) най-добрите в общество се намесват и променят режима към следващия вид (а не правят опит за възстановяване на предишното добро съответствие, защото имат опит от провала му)
в. Така се стига до охлокрация (лошото съответствие на демокрацията); тогава настъпва хаос и гражданите отново се обръщат към някой водач, който да внесе ред, и той възстановява монархията (VI, 9)
Това е естественото, “вътрешно” редуване на уредбите.
Държавната уредба може също така да бъде променена “отвън”.

ІІ. Римска държавна уредба

1. Доброто държавно управление е съчетание от власт на единия, на малцинството и на мнозинството. Необходимо е да се ограничава властта на всеки от тези “естествени носители на властта” – монархът, аристокрацията и народът.
а. Спартанската уредба се проваля когато Спарта започва да претендира за хегемония над големи територии. Конституцията им не позволява забогатяване на отделните граждани (спартанските пари нямат стойност никъде извън Спарта). Това прави държавата им бедна и неспособна да издържа голяма армия, която да извършва далечни и продължителни бойни действия. В Рим обаче няма такова ограничение
б. Консулите, сенатът и народът (Народното събрание) си поделят властта, противостоят и се контролират едни други. Поради това злоупотребата с власт от страна на всяка институция не е възможна. Консулите имат военна и административна власт, сенатът – финансова, народът - право на вето върху законопроекти, наказания и награди.
в. Римската армия е най-добре уредената. Тя включва всички граждани (минималният срок за военна служба е десет години). Дисциплината е отлична поради суровите наказания и подходящите стимули. Всяко семейство поддържа култ към предците; римляните са по-религиозни от повечето им съвременни народи. Управленските длъжности, включително и консулската, са строго мандатни. Подкупването на избирателите е невъзможно.

2. Римската държава ще стигне до упадък, защото това е в природата на всяка държава и всяко човешко начинание. В бъдеще властта на народа ще нарасне прекомерно и ще се изроди в охлокрация и хейрокрация (власт на най-лошите).

ІІІ. Общо за политическата промяна при Полибий

1. Изменението на всяка държавна уредба и редуването им са неизбежни, защото такова е положението с всички “природни” явления. Специално в човешкия случай бързите промени се дължат главно на лошо законодателство. Лошото законодателство създава условия за злоупотреба с властта, а всички хора са склонни да злоупотребяват с властта. Все пак има фактори (лична добродетел, добро възпитание, строги санкции, ограничаване на властта по време и правомощия) които възпрепятстват злоупотребата.

2. Ползата от познаването на законите на това изменение е, че бъдещето на всяка уредба може да се предскаже. Същевременно то ни позволява да отличим по-добрата от по-лошите уредби. Това знание се придобива при занимание с история. Така че добрият държавник трябва да се занимава с история.