Аброком и Антия, Дафнис и Хлоя

30 октомври, вторник

І. "Аброком и Антия". Ефеските влюбени и разбойникът

1. Фабула на романа

В Ефес живели младеж и девойка - Аброком и Антия. И двамата били красиви и не вярвали, че някога ще се влюбят - били безразлични към Афродита и Ерос, и дори отправяли предизвикателства към тях.
Видели се на празника на Артемида Ефеска, влюбили се и започнали да страдат, като страданието им приличало на болест.
Родителите им се допитали до оракула на Аполон в град Колофон, разбрали, че синът и дъщеря им са влюбени един в друг, и решили да ги оженят.
След сватбата Аброком и Антия потеглили на сватбено пътешествие към Египет. На отпътуване от Родос Аброком сънувал страшен сън.
Финикийски пирати превзели кораба, пленили ги и капитанът на кораба пожелал Аброком, а един от пиратите - Антия.
Пристигнали в Тир, където пиратът - собственик на кораба ги взел за себе си. Дъщеря му Манто се влюбила в Аброком и му написала любовно писмо. Той я отхвърлил, а тя го наклеветила пред баща си, че искал да я насили. Той подложил Аброком на мъчения и го хвърлил в затвора.
Антия била изпратена в Сирия (Антиохия) с Манто и нейния съпруг Мойрид, за когото наскоро се омъжила. Там Манто продала слугите Левкон и Рода, които съпровождали Аброком и Антия още от Ефес. Те попаднали в Ликия като роби на един добър и богат старец. После дала Антия за жена на своя роб, козаря Лампон. Но Антия с молби го убедила да не я докосва.
Мойрид се влюбил в Антия, а Манто узнала на това и наредила на козаря да я убие. Той я съжалил и я продал на киликийски търговци, но корабът им потънал и Антия попаднала в ръцете на разбойници. Те решили да я принесат в жертва на Арес.
Господарят на Аброком Абсирт намерил писмото на дъщеря си, разбрал, че е невинен и го направил свой управител. Аброком обаче го напуснал, за да търси Антия. Пристигнал в Антиохия, научил от козаря за станалото и се отправил към Киликия.
Разбойниците били нападнати и избити от иринарха на Киликия Перилай. Спасил се само главатарят им Хипотой. Перилай отвел Антия в Тарс и пожелал да се ожени за нея, а тя се престорила, че е съгласна, но го помолила за 30 дни отсрочка.
Аброком срещнал Хипотой, който му разказал историята си. Обичал момче от Перинт, което било дадено на богат византионец, когото Хипотой убил. След това избягали заедно, но корабът им потънал и момчето се удавило близо до Лесбос.
В Тарс при Антия пристигнал корабокруширалият ефески лекар Евдокс. Тя се сприятелила с него и тъй като сватбата наближавала, го помолила за отрова. Вместо отрова той й дал сънотворно и отпътувал за Ефес. Тя изпила лекарството в деня на сватбата и всички я помислили за мъртва.
Перилай я оплакал и я положил в гробница. Разбойници разбили гробницата и откарали Антия в Александрия, където тя била продадена два пъти - първо на едни търговци, а после на индийския цар Псамид. Той опитал да я насили, но тя му казала, че до пълнолетието си е посветена на Изида. Той я оставил на спокойствие, тъй като бил суеверен.
Аброком и Хипотой узнали за смъртта и за изчезналото тяло на Антия. Аброком заминал за Александрия, а Хипотой с новата си банда - за Сирия и Финикия.
В Египет Аброком бил пленен и продаден в Пелузий. Купил го един войник, чиято жена Кино се влюбила в него и му предложила да убие мъжа си и после да се ожени за него. Аброком отказал, но жената наистина убила мъжа си и след това наклеветила Аброком. Арестували го и го изпратили на съд при наместника на Египет в Александрия. Там Аброком бил осъден на разпъване на кръст. Той се помолил на божеството Нил и Нил съборил кръста му. След това опитали до го изгорят на клада. Но Нил го спасил отново като изгасил пламъците. Тогава наместникът, впечатлен от чудото, отменил присъдата. По-късно му помогнал да замине за Италия. А Кино разпънал на кръст.
През това време разбойниците на Хипотой стигнали до Пелузий, а после продължили на юг през Мемфис чак до Копт близо до Етиопия. Там те срещнали кервана на Псамид, убили го и пленили Антия. Хипотой не я познал. Един от разбойниците я пожелал и опитал да я насили в една пещера, но тя го пронизала с меч. За наказание я хвърлили в яма с кучета, но пазачът - друг от бандата - й я обикнал и хвърлял храна за нея и кучетата, така че тя оцеляла.
Аброком пристигнал в Сиракуза и отседнал при рибаря Егиалей. Егиалей му разказал, че бил от Спарта и обичал момичето Телксиноя; и когато се разбрало, че може да я принудят да се омъжи за друг, двамата избягали. Заселили се в Сиракуза, прекарали заедно целия си живот, а след като Телксиноя починала, рибарят я мумифицирал и оставил трупа й в къщата.
През това време разбойниците на Хипотой били разбити от местния пълководец Полиид. Хипотой се спасил, потеглил на север и стигнал до Тавромений в Сицилия.
А Полиид прибрал Антия и докато били в Мемфис се опитал да я насили. Но Антия избягала в светилището на Изида, помолила й се и Полиид й обещал да я остави на спокойствие.
Когато пристигнали в Александрия, жената на Полиид започнала да го ревнува от Антия и наредила на свой роб да я отведе в Италия и да я продаде в публичен дом. И той я продал в Тарент. Там обаче Антия имитирала епилепсия и сводникът решил да я продаде.
Аброком напуснал рибаря и пристигнал в Нукерий в Италия. Там се хванал на работа като каменоделец. Но работата била тежка. Той се отказал, върнал се обратно в Сицилия и оттам взел кораб за Крит, Кипър и Родос. Бил решил да направи гробница на Антия в Ефес и след това да се самоубие.
Господарят на Левкон и Рода в Ликия умрял, но преди смъртта си ги освободил и им завещал много пари. Те заминали и се установили в Родос.
Хипотой пък се оженил за една богата стара жена, която скоро след това починала и му оставила голямо наследство. Той пристигнал в Тарент, видял на пазара за роби Антия и я купил. Пожелал я, но Антия му казала коя е, той разбрал, че тя е жената на приятеля му Аброком и обещал да се грижи за нея. Двамата потеглили на изток и пристигнали в Родос. С тях бил и любимецът на Хипотой - Клистен.
В Родос Левкон и Рода срещнали Антия и Хипотой, а скоро след това се намерили и с Аброком. Това станало на празника на Хелиос, близо до храма на Изида. Целият град научил за това.
Шестимата се върнали в Ефес. Аброком и Антия погребали родителите си и принесли жертви на Артемида, а Хипотой издигнал гробница на удавения си приятел в Лесбос. После всички заживели щастливо и като близки приятели.

2. Типови събития и герои
а. събития
Ето някои типови събития, както бяха извлечени от фабулата на "Аполоний, цар на Тир"
- щастливи
= героят се оженва, получава почести, придобива материални блага, които не е имал (имущество, владения), повишава социалния си статус (ако е роб, бива освободен), живее добре (богато, сред почести, в безопасност - лична и на близките си)
= спасява се от опасност, получава помощ, намира загубен близък, възстановява загубени в течение на действието материални блага, възвръща социалния си статус, заживява отново добре
- нещастни (могат да се извлекат от щастливите)
= излага се на опасност (изпада в беда), разделя се с близък човек, търпи материални загуби и лишения, губи социален статус (бива поробен)
- възмездия
= наказва враговете си, възнаграждава приятелите си (или някой друг прави това вместо него, или така се случва)
- други
прави опит да придобие благо или се разминава с опасност; влюбва се

Въз основа на тези събития фабулата на един любовно-приключенски роман би трябвало да се разкаже задоволително. Повечето от тези типови събития са видове за конкретни събития ("излага се на опасност" е вид, чиито конкретни случаи са - пленен е от разбойници, търпи корабокрушение, поръчано е убийството му).

б. Типови герои
Героите в любовно-приключенския роман изобщо могат да се разделят на:
- главни (които винаги са положителни)
- помощници на главните (техни роби, приятели, роднини, или случайно срещнати, които им съдействат)
- противници на главните (винаги отрицателни). Това са случайно срещнати опасни хора (пирати, разбойници), които ги отвличат с цел продажба, жертвоприношение или сексуална употреба; развратници, които желаят телата им; завистливи и ревниви хора, които се опитват да им навредят с измама (клеветят ги) или по друг начин (поръчват убийството им); сводници, които се опитват да печелят от тях
- нито помощници, нито противници, които се влюбват в тях, но се държат почтително (предлагат им брак без да ги насилват); или просто събеседници, които им говорят за живота и приключенията си, и изслушват тяхната история.


3. Особености на фабулата

4. Литературни влияния, скрити препратки към и цитати от други антични съчинения

- Гордостта на Аброком, пренебрежението му към Ерос - вж. "Иполит" на Еврипид. Там героят показва пренебрежение към Афродита и става жертва на божеска интрига.
- Възхищението на съгражданите от него подхранва гордостта му - аналогия с Платоновия Алкивиад ("Пирът", "Алкивиад").
- Ерос е разгневен и улучва Аброком със стрелата си. Вж. "Аргонавтика" песен ІІІ, където Ерос е изпратен от Афродита за да улучи Медея.
- Влюбените се разболяват - както дъщерята на Архестрат в "Аполоний".
- Допитване до светилище на Аполон - както допитванията на Крез до Делфи при Херодот (кн. І).
- Описание на изображенията по балдахина над брачното легло - както описанието на доспехите на Ахил в "Илиада" и Еней в "Енеида".
- Нападнати от финикийски пирати на път за Египет. Финикийците са смятани за разбойници още от Омир ("Одисея", разговорът на Одисей с Евмей). После Херодот (кн. І) казва, че враждата между Азия и Европа започнала със заграбването на аргоски жени от финикийски моряци.
- Пророческият сън на Аброком в І,12 - сънищата се използват за гадаене още в "Илиада" (началата на І и ІІ песен).
- Възпитателят на Аброком пътува с него - в "Илиада" възпитателят на Ахил Феникс го придружава по време на война.
- Антия се оплаква от красотата си, причина за много злини - както Елена в "Илиада".
- Манто споделя любовта си към Аброком с Рода и му пише писмо, а после го наклеветява. Така и Федра в "Иполит" споделя любовта си към Иполит с дойката си, а после го наклеветява пред Тезей с писмо. Също Медея в "Аргонавтика" споделя любовта си със сестра си.
- Антия предлага да се самоубие, така че Аброком да се спаси от заплахите на Манто. Вж. "Хераклидите" на Еврипид, където Макария се съгласява да умре, за да предпази по-малките си братя.
- Манто поръчва Антия да се ожени за козар (мъж с по-ниско положение). Така са омъжени Електра ("Електра" от Еврипид) и майката на Кир Велики (Херодот, І). Също и Тетида е принудена да се омъжи за Пелей (тя е богиня, а той-човек) и да роди дете от него, а не от Зевс, защото синът би бил опасен за бащата.
- Многобройните корабокрушения са тема в литературата още от "Одисея".
- Мнимата смърт на Антия - както на жената на Аполоний в "Аполоний".
- Кино поканва Аброком да заживее с нея след убийството на мъжа й - както жената на Кандаулес поканва Гигес (Херодот, І).
- Нил се вслушва в молбата на Аброком и изгася пламъците на кладата и наместникът отвеня присъдата - както Аполон изпраща дъжд над кладата на Крез и Кир го пощадява(Херодот, І).


ІІ. "Дафнис и Хлоя". Лесбоски пасторален роман

1. Фабула на романа

В Лесбос, близо до Митилена, един козар на име Ламон намерил подхвърлено момченце. Една от неговите кози го кърмела. При детето в една кошничка имало кутия със скъпоценни предмети (пурпурна наметка със златна тока и кама с дръжка от слонова кост), оставени за разпознаване. Две години по-късно недалеч от същото място един овчар (Дриас) намерил момиченце - също подхвърлено, и също, както можело да се разбере от предметите, от богати родители. Пастирските семейства нарекли момчето Дафнис, а момичето - Хлоя (І, 1-6).
Една пролет, когато децата били вече големи (на 15 и 13 години), на осиновителите им се присънило момче с лък, което събрало Дафнис и Хлоя и ги уболо със стрелата си. Те помислили, че някой бог ги съветва да ги срещнат и ги изпратили да пасат заедно овцете и козите (7-10).
Веднъж Дафнис, докато гонел един козел, паднал в дълбок трам, изкопан като капан за вълк. Не пострадал, но се окалял целият. Хлоя му помогнала да се измие при извора до пещерата на Нимфите; забелязала колко е нежна кожата му и започнала да тъгува. Дори се бояла, че е болна и ще умре. Не знаела, че страда от любов (11-14).
Един воловар на име Доркон харесал Хлоя и започнал да й носи подаръци. Твърдял, че е по-красив от Дафнис. Двамата решили да спорят за красотата си и избрали Хлоя за арбитър. Дафнис произнесъл по-добра реч. Хлоя му присъдила победата и за награда го целунала. Така и Дафнис се влюбил (15-18).
Доркон предложил на овчаря да му даде Хлоя за жена, но той отказал, защото разбирал, че тя е дете на знатни родители и заслужава по-добър брак. Доркон се натъжил, но не се отказал и решил да й грабне. Наметнал си вълча кожа и опитал да се промъкне до стадото й и да я уплаши. Но кучетата го нападнали и Дафнис и Хлоя едва го спасили (19-22).
Настъпило лятото. Островът бил нападнат от тирски разбойници. Те грабнали част от кравите на Доркон, пребили го и пленили Дафнис. Малко преди смъртта си Доркон успял да поговори с Хлоя; посъветвал я да засвири на сирингата му, за да помогне на Дафнис и я помолил за една целувка. Тя го целунала и след малко той умрял от раните си.
А Хлоя засвирила със сирингата, кравите чули песента, скочили всички наведнъж във водата и корабът се преобърнал. Разбойниците се издавили, а Дафнис изплувал на брега. Двамата с Хлоя погребали Доркон. После Хлоя се изкъпала пред Дафнис и той още повече се влюбил (23-32).
Дошла есента. Започнал гроздоберът; девойките в селото харесвали Дафнис, а момците - Хлоя, и двамата се ревнували един друг.
Един стар човек на име Филетас им разказал как наскоро срещнал Ерос в градината си и говорил с него. Ерос му казал, че не е обикновено дете, а бог, при това много стар, и той е събрал някога Филетас с любимата му Амарилида. Споменал му, че сега е тук, за да се грижи за Дафнис и Хлоя. Това им разказал Филетас и ги посъветвал да лекуват любовта - да легнат заедно голи (ІІ, 1-11).
На брега близо до селото слезли богати младежи от Метимна. През нощта един селянин им отмъкнал въжето, с което връзвали кораба си за брега. На другия ден вързали кораба с лико, а козите на Дафнис го прегризали, и корабът си, пълен с ценни вещи, отплувал. Младежите се нахвърлили върху Дафнис, а той казал, че не е виновен и предложил да се обърнат към Филетас като съгия. Филетас казал, че Дафнис има право. Младежите се разсърдили и опитали да отвлекат Дафнис, но селяните ги набили и прогонили (12-19).
Младежите се върнали в Метимна и се оплакали на стратега. Започнала война между Метимна и Митилена. Стратегът пристигнал с войници, които слезли на брега, опустошили крайбрежието и отвлекли Хлоя заедни с овцете й. Дафнис се оплакал на Нимфите, а те го посъветвали да се обърне към Пан. Пан обездвижил кораба на Метимна и започнал да плаши войниците с чудеса. После се явил насън на стратега и му наредил да освободи Хлоя и стадото й. Казал му, че това е момиче, което Ерос иска да направи гериня на любовна история. И той я освободил, а после двамата с Дафнис принесли жертва на Пан и Нимфите (20-32).
Пастирите в селото си устроили пир. Филетас свирил на сиринга. Ламон разказал историята на Пан и Сиринга - че тя била девойка, обикната от Пан, но бягала от него и се превърнала в тръстика, а после Пан направил от тръстиката музикалния инструмент и го нарекъл на нейно име. Дриас танцувал, а Дафнис и Хлоя изиграли историята на Пан и Сиринга. Скоро след това се заклели, че ще си бъдат винаги верни (33-39).
Митиленците рещили да нападнат метимна заради случката с младежите, но се разколебали и сключили мир. Дошла зимата и Дафнис и Хлоя не можели да излизат и да се виждат така често. Това ги измъчвало, но Дафнис често идвал на гости в дома на Дриас и Напа и носел подаръци (ІІІ, 1-11).
През пролетта пак тръгнали заедно да пасат стадата. Дафнис още по-силно желаел Хлоя, но не знаел какво да направи. Една жена на име Ликенион го харесала, повикала го в гората уж да й помогне да намери изгубена гъска, и му показала какво правят мъжът и жената. След това го предупредила да бъде внимателен с Хлоя. И Дафнис решил да я пази (12-22).
Мнозина младежи идвали да искат Хлоя за жена, някои били заможни. И Дриас решил да я омъжи наесен. Дафнис се изплашил и помолил Нимфите за помощ. Боял се, че няма да му дадат Хлоя за жена, защото бил беден. Нимфите му се явили насън и му казали, че на брега е изхвърлена торба с много пари - три хиляди драхми - и къде да иде и да я намери (23-29).
Така Дафнис отишъл при Дриас и поискал Хлоя и му дал подаръци и всичките пари, които намерил. Дриас се съгласил, и сам отишъл при Ламон, за да предложи да даде Хлоя за жена на Дафнис. Ламон казал, че не може да реши сам, защото е роб, и че ще попита господаря си, когато дойде да види стопанството. А Дафнис и Хлоя били неразделни - веднъж той се изкатерил до върха на едно ябълково дърво за да й откъсне ябълка(30-34).
Станало ясно, че господарят ще дойде преди гроздобера. Ламон се заел да се погрижи за парка, в който имало всякакви растения, цветни лехи и статуи. Но един воловар Лампис, който искал Хлоя за жена, като разбрал, че е обещана на Дафнис, за отмъщение опустошил парка. Ламон се изплашил, че господарят ще се разгневи, и дори се боял, че ще го обеси - а заедно с него може да обеси и Дафнис (ІV, 1-9).
Но преди господаря в селото пристигнал синът му Астил заедно с паразита си Гнатон. Ламон помолил Астил да се застъпи заради него пред господаря и да му каже, че Ламон няма вина за безпорядъка в парка. Астил обещал. Гнатон обаче харесал Дафнис и го нападнал; а Дафнис, който бил по-силен, успял да го отблъсне (10-12).
Пристигнал господарят Дионисофан заедно с жена си Клеариста. Дафнис свирил пред тях и показал, как козите се подчиняват на звука на сирингата му. Те го харесали. Но Гнатон също го харесал - още повече отпреди - и замилил Астил да убеди баща си да му подари Дафнис. Астил се учудил, че Гнатон се е влюбил в един обикновен козар и роб, но Гнатон му казал, че в това тяло на роб той вижда красотата на свободен. И Астил се съгласил да му помогне (13-17).
Тогава Ламон, като разбрал какво заплашва Дафнис, отишъл при господарите и разказал истината за него - че не е негов син - и показал оставените предмети. Те веднага ги познали, а Дионисофан разказал, че дафнис бил четвърто дете, и затова го подхвърлил - защото вече имал достатъчно наследници. Но големият му син и дъщеря му умрели, и останал само Астил. И Дафнис, тъкмо когато се отчаял и се готвел да скочи от една скала, научил от Астил, че е негов брат. И така бил приет в семейството си (18-26).
Хлоя си помислила, че Дафнис, като младеж с благороден произход и от богато семейство, ще я изостави. Лампис пък решил, че това е времето да я вземе за жена - грабнал я и въпреки волята й я понесъл към дома си. Тогава Гнатон, който се боял, че Дафнис ще му отмъсти за оскърблението, решил да се сдобри с него, като му помогне: отишъл с няколко души при Лампис и освободил Хлоя (27-30).
Тогава и Дриас разказал на Дионисофан, че Хлоя е намерена и показал панделката, пантофките и гривните. Дионисофан, който поканил много гости на пиршество, ги показал на всички, и един от тях - Мегакъл - ги разпознал. Оказало се, че той подхвърлил момичето преди време, защото внезапно обеднял и не знаел дали ще може да я отгледа. И веднага му я довели да я види (31-37).
Тогава родителите на Дафнис и Хлоя взели решение да ги оженят. Отпразнували сватбата по пастирски, а така преминал и целият им живот - дори давали и на децата си да сучат от овце и кози. А първата брачна нощ не спали никак.

2. Типови събития и герои

а. събития

3. Особености на фабулата

4. Литературни влияния, скрити препратки към и цитати от други антични съчинения


IІІ. Съвременни учени за двата романа


Библиография:

Епосът. Омир, "Одисея"

Лекция от 25 октомври, четвъртък

І. Темата на "Одисея" ("За какво е" поемата). Коя част от мита използва Омир

1. Моменти на мита (или легендата) за Троянската война

а. Свадата на боговете
Скарването около сватбата на Пелей и Тетида. Ерида не е поканена. Тя създава интрига между трите богини.
Това е история за конфликт и ревност, не е разработена в нито един от по-големите оцелели антични текстове.
б. Отвличането на Елена
Афродита е обещала на Парис да се ожени за Елена. Той я посещава, влюбват се, тя избягва с него.
История за любовна авантюра. Изневяра, неблагодарност за оказано гостоприемство, измама. Нямаме голям текст, който да я използва. Различен вариант на историята се използва в "Елена" на Еврипид.
в. Поход и война срещу Троя.
Менелай се обръща за подкрепа към женихите на Елена, с които го свързва клетва за взаимопомощ. Потеглят на поход, Агамемнон е главнокомандващ. Воюват десет години и разрушават града с хитрост (троянският кон).
Разказ за отмъщение и голяма война. Част от него е използвана за "Илиада" и за някои трагедии ("Филоктет" и "Аякс" на Софокъл, "Троянки" и "Хекуба" на Еврипид).
г. Завръщането на победителите
Някои от ахейските царе, сражавали се при Троя, загиват, но други оцеляват, сдобиват се с плячка и потеглят обратно.
Разказ за приключения и борба за възвръщане на оспорваната по родните им места власт. Част от него се използва за "Одисея", а по-късно и за "Енеида" на Вергилий. Също и в трагедията ("Агамемнон" и останалите части на "Орестия" на Есхил, "Електра" на Софокъл и Еврипид, "Орест" и "Андромаха" на Еврипид).

2. Темата на "Одисея"

Поемата трябва да покаже пътешествие по непознати места и срещи със странни (приказни, фантастични) същества. Героят оцелява с храброст, съобразителност и хитрост. Накрая среща близките си и води битка за възстановяване на изгубеното положение в родината


ІІ. Фабула (сюжет) и постройка на поемата

"Фабула" означава поредица от събития, без чието споменаване текстът не може да бъде разбран добре. (Вж. Аристотел, "Поетика", ...)

1. Фабулата на "Илиада"

а. оскърбление на божество
б. конфликт между вождовете
в. разцепление в армията
г. отслабване, жертва и помиряване в армията
д. победа (индивидуална, над лидера, но символизираща общата победа над противниковата армия) и временно помирение

2. Фабулата на "Одисея"

Тя е по-сложна, защото до последната третина на текста се състои от две линии на действие с двама отделно действащи главни герои (Одисей и Телемах)

А. Линията на Одисей
а. поредица от премеждия (причинени от отмъстително божество, неверни и недисциплинирани спътници (моряците-воини, които Одисей командва), лоши природни условия (бури) + опасности и съблазни
б. завръщане в родината, където той е бил владетел (Итака)
в. среща с порасналия син (двете фабулни линии се обединяват)
г. двамата заедно се сражават с противниците (стотината кандидати на Пенелопа) и ги изтребват
д. помирение с родовете на избитите. Помирението е наложено от боговете

Б. Линията на Телемах
а. застрашена е позицията му на царски наследник
б. заминава от родината си, за да търси помощ (от баща си, от други герои). Слуша разкази за завръщанията
в. завръща се и среща баща си (фабулните линии се обединяват)

3. Постройка (композиция) на поемата

А. Поемата не започва с началото на разказаните събития
Началните събития са приключенията на Одисей след разрушението на Троя. В "Илиада" началото на действието (скарването между Ахил и Агамемнон) съвпада с началото на поемата. В "Одисея" началото на действието (първите приключения, битката с киконите) е в ІХ песен, където започва монологът на Одисей.
Така че събитията са подредени в поемата не в естестевния си ред (както са според фабулата) а така:
а. пътешествие на Телемах
б. Одисей напуска Калипсо - пристига при феаките
в. разказ на Одисей (поредицата от премеждия)
г. завръщане в Итака
д. завръщане на Телемах в Итака
е. съвместно действие до избиването на женихите и помирението

Б. Премеждията на Одисей не се разказват от името на поета
Събитията в "Илиада" или пътуването на Телемах се разказват от името на поета. Когато говори от себе си, поетът е в привилегирована позиция в сравнение с героите си. Неговият разказ се приема от читателя като "най-достоверен". Това, че Одисей разказва премеждията си, означава, че тук имаме работа просто с "версията на Одисей".


ІІІ. Премеждията на Одисей


ІV. Завръщанията на героите. Общ сюжет на двете поеми


V. Съвременни учени за Омировия епос

‘Epic’ is of course an invented concept, a Western imposition on the natural heterogeneity of long narrative forms from cultures around the world. Stemming ultimately from ancient Greek epos, which spans the field from ‘word’ to ‘tale’ in Homer, and the popular term epopoiia (‘verse composition’), ancient Greek epic has been described as a genre in some depth since Aristotle; once canonized, it became a literary tool of unquestioned usefulness and applicability worldwide, primarily on the cultural and ideological strength of its Greco-Roman origins.
Like all genre labels, ‘epic’ can help focus our vision, creating categories that facilitate comparison and contrast as well as filling in a background against which individual tales can be understood. In that sense it can function as an effective organizing principle, and generic identity can certainly serve as a tool for effective reading. But, as already adumbrated, neither ‘the epic’ nor any other genre is an archetype. The nation and individuals who produce ‘epics’ have no uniform code of generic requirements; indeed, even their internal systems of nomenclature for various kinds of verbal art prove radically divergent... and in applying this concept and label uncritically to long narrative forms from other cultures we run the risk of unintentionally colonizing their verbal art...

Relatively few epics are smaller in extent than the Homeric poems – Beowulf at 3 182 lines and the hundred-odd medieval French chansons de geste at about the same or lesser length are examples – but many are far longer. A more dependable characteristic of epic across cultures is the often-cited feature of ‘omnibus genre’, that is, the extent to which the epic absorbs or is in conversation with other poetic genres in the cultural repertoire. Critics have identified prayers, laments, proverbs, catalogues and inset stories within the Iliad and Odyssey...

The presence of formulas, such as ‘swift-footed Achilles’ or ‘wine-dark sea’, has often been cited as an indication of the Homeric poems’ debt to an ancient Greek oral tradition, as the recurrence of typical scenes like Arming the Hero or Feasting... When Andromache pleads with Hector in Iliad 6 to remain inside Troy with her and Astyanax, her use of traditional scene of Lament – customarily a vehicle for actually mourning the dead – suggests the inevitability of her husband’s demise. The Return story pattern of the Odyssey, mirrored in a host of Indo-European epic traditions, accounts for the order and sequence of the poem, for Penelope’s trademark intransigence, and for the closure of the poem after XXIII, 296...
Homeric epic has drawn definition from other stylistic features as well, very prominently from its prologues, catalogues and similes. The Iliad begins with an appeal to the Muse and a sketch of the mythic background to the action that follows, and the Odyssey starts similarly, with particular attention to Odysseus strivings and an exhortation to the Muse to ‘speak also to us’. Correspondingly, The Siri Epic begins with an extensive series of invocations, while South Slavic songs also make use of pripjevi, or prologues, to start up the narrative action.

National character – the epic as a charter of group identity, myth in the service of indigenous social history – is an aspect of many scholars’ concept of the genre. The Iliad glorifies the Achaean achievement in battle and the Odyssey memorializes the post-Troy return to one’s homeland with all the dangers and challenges such a journey and homecoming pose... The ‘epic ethos’ reaches far beyond its most immediate context, and well beyond where document-based history can go: the Kalevala has long fuelled the emergence of the Finns as an individual nation, as well as the discipline of folk-lore studies and the music of Sibelius.
National characters and group identity are often encoded in heroic actions, with a central focus on martial achievement, but there are other sorts of epic vehicles as well. The heroism in the Iliad – the acts of war and winning of kleos on the battlefield, irrespective of whether one lives or dies - is not entirely coincident with heroism in the Odyssey, which consists of winning survival, return and re-establishment of the social order.

John Miles Foley

За упражнението в петък, 9 ноември - да се прочете Дела и дни от Хезиод
(вж. линка "Старогръцки автори" и "Библиотека")


Библиография:

John Miles Foley. Epic as a genre. In: Robert Fowler ed. The Cambridge Companion to Homer. Cambridge UP, 2004-2007.

Епосът. Омир, "Илиада"

Лекция от 18 октомври, четвъртък


І. Омир и събитията от Троянската война

1. Източници и сведения за създателя на "Илиада" и "Одисея"

Няма причина да се съмняваме, че поетът, съчинил "Илиада" и "Одисея" - "Омир" - е живял някъде из областта, описана в поемите му - това са островите и бреговете на Егейско море. Трудно е обаче да се каже нещо по-точно за мястото, където е протекъл животът му. Прието е като време на създаването на поемите да се посочва втората половина на VІІІ в. пр. Хр. (750-700 пр. Хр.)
Омир е познавал или е имал ясни сведения за следните територии - на север до Дунав и северните брегове на Черно море; на запад до Адриатическо море; на юг до Египет; на изток до сиро-финикийския бряг.
а. Преки източници за живота на автора и времето на поемите.
В "Одисея" има два портрета на певци, изпълняващи песни за Троянската война - Фемий в двореца на Одисей в Итака и Демодок в двореца на феакския владетел. Нищо не пречи да приемем, че това е начинът, по който Омир е изобразил себе си, или поне типичния представител на съсловието на аедите (епическите поети-певци - aoidoi).
В някои ранни текстове на литературата се говори за времето, в което са живели първите поети. Херодот в кн. ІІ на "Историята" казва, че Омир и Хезиод са първите гръцки поети и че те са създали представата на гърците за техните богове. Според него те са живели около 400 години по-рано (значи втората половина на ІХ в.).
Английският превод на това място, достъпен на адрес http://www.losttrails.com/pages/Tales/Inquiries/Herodotus_10.html
изглежда така:
...Hesiod and Homer...four hundred years earlier than me in date and not more and they are the makers of the Greeks’ theogony both by giving epithets and distributing honors and skills to the gods and indicating their looks.
В (...) Хезиод твърди, че е бил на поетическо състезание в Евбея. Запазени са антични биографии на Омир, в които се говори за неговия живот и за предполагаемото му състезание с Хезиод. Но там има детайли, за които не се споменава никъде в произведенията на по-ранните автори (примерно на Аристотел, който вероятно би споменал за тях ако познаваше тези биографии или смяташе за надеждни). Така че тези текстове сигурно са късни или пък още в ранно време са били сметнати за неисторически.
б. Косвени източници
Това са сведения, получени от исторически и археологически паметници или от изследването на Омировия език. При сравнение с казаното в поемите те биха могли да послужат за установяване на времето на поемите и местата, които Омир би трябвало да е познавал. Например - ако Омир говори за железни оръжия, това значи, че той е живял по времето, когато желязото вече е било познато по тези земи. Археолозите имат данни кога за пръв път около Егейско море са били внесени предмети, изработени от желязо. Така се установява времевата граница "след която" би трябвало да са създадени поемите. На латински това се нарича terminus post quem. Обратно - за граница "преди която" (terminus ante quem) може да се смята всяко писмено сведение, чиято датировка е сигурна, и в което е споменат Омир или място от поемите му.

2. Източници и сведения за войната, послужила като основа на Троянската легенда

а. Време на войната.
Математикът Ератостен (...в. пр. Хр.) е изчислил, че Троянската война би трябвало да е завършила през 1184 г. пр. Хр. (разбира се, той измерва времето по олимпиади). Херодот, който е по-важен източник поради древността си, казва само, че Омир би трябвало да е живял "много след Троянската война". Винаги се е смятало, че Омир е обработил стари легенди, и че военният сблъсък, който е дал материал за тези разкази, най-вероятно се е състоял към края на второто хилядолетие. Това е времето след разцвета на Микенската цивилизация (известна със строежите с големи каменни блокове, конусовидните гробници, богатите погребения и линеарното писмо) и преди нахлуването на дорийските гърци от север.
б. Вероятни причини за войната. Големината й.
Град Троя е бил разположен близо до устието на дългия и тесен проток Хелеспонт (вижте сателитната снимка на http://antichnost.blogspot.com/). Това е позиция, от която една държава би могла да контролира търговския път между Егейско (вкл. Средиземно) и Черно море. Поради това този град вероятно е бил много богат и политически влиятелен, и не е чудно, че за да се спечели войната срещу него са били нужни обединените сили на почти всички по-големи гръцки държави около Егейско и дори Адриатическо море (където е о. Итака). Още в първа книга на "Историята" си, Херодот отбелязва, че тази война е част от старото съперничество между Изтока и Запада. То започнало с отвличането на аргоски жени от финикийски моряци, било отмъстено с грабването на финикийката Европа от критяни и колхидката Медея от тесалийци и продължило с цялата поредица от удари, които хората от тези две големи части на света си нанасяли едни на други.
Тукидид (кн. І) смята, че дори всички числа у Омир да се приемат за точни (а поетите, казва той, често преувеличават) тази война не изглежда да е била толкова голяма, колкото хората обикновено си представят. Защото цялата гръцка армия, според Омировите сведения, не би трябвало да е наброявала повече от 100 000 войници.
Ето мястото (http://classics.mit.edu/Thucydides/pelopwar.1.first.html)
...if we can here also accept the testimony of Homer's poems, in which, without allowing for the exaggeration which a poet would feel himself licensed to employ, we can see that it was far from equalling ours. He has represented it as consisting of twelve hundred vessels; the Boeotian complement of each ship being a hundred and twenty men, that of the ships of Philoctetes fifty. By this, I conceive, he meant to convey the maximum and the minimum complement: at any rate, he does not specify the amount of any others in his catalogue of the ships... So that if we strike the average of the largest and smallest ships, the number of those who sailed will appear inconsiderable, representing, as they did, the whole force of Hellas.
Тукидид е имал основание да смята това число за малко. По негово време само Атина е била способна да организира експедиция до Сицилия с почти 30-хилядна армия - и това е била само част от силите, които градът е можел да мобилизира.
в. Троянците
Гръцките автори след Омир приемат себе си и сънародниците си за наследници на Омировите "ахейци". С тази дума Омир обозначава цялата войска, потеглила срещу Троя. Ето защо, както се вижда и при Херодот, техните троянски противници, населяващи Азия, обикновено са смятани за предшественици на "азиатците"и поради това по-близки на лидийците, фригите, асирийците, финикийците, персите и пр., отколкото на гърците. При Омир обаче не е лесно да се разбере какво отличава троянци от ахейци, освен това, че са противници в един военен сблъсък. Те почитат същите богове със същите ритуали, обличат се и строят домовете си по същия начин, а понякога извеждат рода си от едни и същи предци. В преговорите между двете войски не се използва преводач. За пръв път Горгий (ок. 480-380 пр. Хр.) в своята експериментална реч "Апология на Паламед" допуска, че ахейците и троянците са говори на различни езици.
Ето какво се казва от името на ахееца Паламед в пар. 7 на речта: Всичко това може да стане само ако се разменят думи. И така, да предположим, че аз се срещам с него и той с мен. И по какъв начин? Като какъв се срещам с него? Нали като грък с варварин? И как ще го слушам и ще говоря? Ще бъда сам и той ще е сам? Тогава няма да се разберем. А може би с преводач? В такъв случай ще има трето лице, свидетел на неща, които е трябвало да се скрият (прев. Н.Г.).


ІІ. Епическата поезия

1. Епосът от формална гледна точка

През античността думата "епос" първоначално означава всяко словесно произведение, независимо дали е художествена литература, историческо изследване или справочник, което е написано в стиха хекзаметър. Свидетелство за това е казаното от Аристотел: И наистина, дори автори, които излагат в стихове някакъв медицински или естественонаучен въпрос, се наричат обикновено така ("епици"), докато всъщност между Омир и Емпедокъл няма нищо общо, освен размера (прев. Ал. Ничев).
Хекзаметърът е стих от най-много 17 и най-малко 12 стъпки. "Стъпката" е съчетание от срички (дълги и/или кратки). Основната епическа стъпка е дактилът, която започва с една дълга сричка, последвана от две кратки.
По Омирово време и няколко века след това епосът се е изпълнявал в съпровод на струнен инструмент. Доказателство за това са както Омировите словесни портрети на аедите в "Одисея", така и многобройните вазови рисунки от класическата епоха, където е изобразен певец със струнен инструмент, за който имаме достатъчно основание да приемем, че е аед.
"Ей глашатай подаде звънливата лира на Фемий,
пееше той по принуда сред тези безсрамни женихи.
Звънна по струните Фемий и почна пленителна песен ("Одисея", 153-155)
...
Майко, защо на певеца любим забранямаш да пее,
както сърцето му иска?...На Фемий ти не сърди се, че пее за злата съдба на данайци. (345, 350)" (прев. Г. Батаклиев)

2. Съдържание на епоса

3. Троянският цикъл


ІІІ. "Илиада"

1. Съдържанието на поемата накратко

2. Начини за забавяне на действието

3. Поетическият език в "Илиада"


IV. Съвременни учени за Омировия епос

...the straight truth is that we can say next to nothing for certain about the original circumstances of production of our two poems, neither about their audience nor their author nor their context of communication. For a start, they come from a time well before any kind of firm external historical record...
'Homer' never in any way declares who he is, where he comes from, or who he is making poetry for. Even if he did, we would have to treat the declaration with care - it need not be literally true - but he has covered his own tracks so completely that this question does not arise. More than in almost any other poetry, the craftsman suppresses his own presence, and effaces his own identity.

Achilles is uncompromising, overt in his feelings, unhesitatingly ready to die in order to make good his failings: Odysseus, the great survivor, is subtle, always ready to temporize, to disguise, and to lie...
The archetypal anitypes go far beyond the two heroes. The Iliad tells directly of only a few crucial days out of the whole Trojan War; and it is almost entirely set, claustrophobically almost, at Troy. At the same time, the poem extends understanding towards a wide range of characters, and to both sides in the war. While the Odyssey narrates only a small number of days directly - those leading up to Odysseus' return and revenge on Ithake - it covers, by means of flashbacks, a wide spread of places, including the varied story-worlds of Odysseus' adventures. And his adventures (and those of Menelaos) are spread over some ten years. Yet, for all its range of time and place, the Odyssey is centred on one man and his close associates in a way quite different from the multiplicity of the Iliad.
The Odyssey is fundamentally a crime-and-punishment story: the good and the likeable triumph, and the wicked are in the end brought low. It all moves towards reunion and the establishment of a stable and peaceful society, even though that is not fully acheved by the end of the poem (the eventuality is profesied). The Odyssey's overall direction is from suffering and disruption towards restoration and the united family. The Iliad, on the other hand, is not evidently a story of right and wrong; it tells of a world in which all suffer, and where the suffering is not apportioned by deserving. The finest people and the finest relationships - Achilles, Patroklos, Hektor, Andromache, Priam - are destroyed. The best gets wasted; anger and conflict rule human life. The prosperous and civilized city of Troy is to go up in flames; and by no means all of leading Achaians will get home - and even fewer will enjoy the fruits of victorious peace. Two quite different views of the human condition, then, and yet somehow a pair, like non-identical twins.

Oliver Taplin

За упражнението в петък - да се прочетат І и ХХІV песен от Илиада

Библиография:

Омир. Илиада. Превод Александър Милев, Блага Димитрова
Текстът е достъпен на: http://forum.ngf-bg.com/e107/download.php?list.2

Fragments of the Epic Cycle. Transl. Evelyn-White, Hugh G. 1924
http://www.gutenberg.org/etext/348).

Oliver Taplin. The spring of the Muses: Homer and related poetry. In: Oliver Taplin ed. Literature in the Greek World. Oxford UP, 2000-2001.

За едно резюме на "Илиада" на английски вж. блога на Grace: http://tccnotesliterature.blogspot.com/2007/12/iliad-summary.html

"Аполоний, цар на Тир"

Въведение - 16 октомври, вторник

І. За работата през семестъра

1. Произведения за обсъждане

а. Любовно-приключенски романи
Аполоний, цар на Тир (ок. 50 стр.)
Аброком и Антия (ок. 70 стр.)
Дафнис и Хлоя (ок. 70 стр.)
Херей и Калироя (ок. 130 стр.)
Левкипа и Клитофон (ок. 130 стр.)
Етиопска повест (ок. 300 стр.)

б. Фантастично-приключенски романи
Апулей. Златното магаре (ок. 250 стр.)
Лукиан. Луций или магарето (ок. 30 стр.)
Лукиан. Истинска история (ок. 40 стр.)

2. Начин на обсъждане
а. Да се разкаже съдържанието на романа - за около 15-20 мин.
б. Да се отделят типовите (характерни за жанра, шаблонни) събития (ситуации)
в. Да се посочат типовите герои (персонажи)
г. Да се посочат особеностите на сюжетното (фабулно) протичане - паралелни разкази, разкази-отклонения, перипетии (редуване на изгледи за щастлив с изгледи за нещастен изход)


ІІ. Из историята на жанра

Може да се твърди, че основата на любовно-приключенския (или семейно-приключенския) роман е поставена в някои от трагедиите на Еврипид. Това са на първо място Ион и Елена. В Ион царицата на Атина е обладана от Аполон и ражда син, когото предава за отглеждане в светилището на бога в Делфи. След това в продължение на много години тя не успява да забременее и отива в Делфи, за да узнае причината за безплодието си. Там среща порасналия си син, но не го разпознава, а само научава, че той би могъл да претендира за трона в Атина; и се опитва да го убие. Накрая те се разпознават и драмата завършва щастливо. В Елена Менелай открива жена си в Египет, където тя твърдо устоява на предложението на местния цар. С хитрост и след преживени опасности двамата избягват и се завръщат щастливо в Спарта.
Тези сюжетни елементи (нежелано раждане, изгубено и намерено дете, разделена и отново събрала се двойка съпрузи, преследване от страна на нежелан кандидат, рисковано пътуване по море) преминават в новата атическа комедия и са засвидетелствани в оцелелите римски комедии, които изцяло копират атическата. От театъра те преминават в литературата за четене: в елинистическия епос (Аргонавтика) и романа.


ІІІ. "Аполоний, цар на Тир"

1. Фабула на романа

Младият Аполоний, цар на град Тир, претендира неуспешно за брак с дъщерята на Антиох, цар на Антиохия. Антиох, който има кръвосмесителна връзка с дъщеря си, поръчва убийството му.
За да се предпази, Аполоний напуска Тир с няколко кораба и пристига в Тарс (Киликия). Там продава евтино голямо количество зърно и така помага на жителите на града да се спасят от застрашаващия ги глад. В знак на благодарност те му издигат статуя. Аполоний се запознава с тарсиеца Странгвилион.
Скоро след това потегля към Пентапол (в областта Киренайка на африканския бряг). Там търпи корабокрушение, но се спасява и е подслонен в дома на един рибар. По-късно е приет в двореца на местния владетел Архестрат и печели благоволението му благодарение на своите спортни, музикални и актьорски дарби.
Аполоний става учител по музика на дъщерята на Архестрат. Тя се влюбва в него и скоро след това двамата се оженват. Преди раждането Аполоний получава известие, че е поканен да стане цар на Антиохия. Той потегля по море заедно с бременната си съпруга. Докато пътуват, тя ражда момиченце и умира (привидно) при раждането.
Аполоний поставя трупа на жена си в ковчег и го спуска в морето. Вълните го изхвърлят близо до град Ефес, където е открит от група лекари и благодарение на грижите им жената се връща към живот. Скоро след това тя става жрица на Артемида в известния ефески храм.
Аполоний пристига в Тарс, среща Странгвилион и оставя новородената си дъщеря заедно с една прислужница и дойка в неговия дом, надявайки се, че Странгвилион и жена му Дионисиада ще се грижат за момичето до пълнолетието му. Когато девойката пораства, Дионисиада поръчва убийството й; но малко преди да бъде убита близо до гроба на дойката си от роба Теофил, на брега слизат пирати, отвличат Тарсия (така се казва девойката) и я продават на един сводник в град Митилене (на Лесбос).
Там Тарсия успява да трогне всички клиенти на сводника с историята на живота си и така запазва честта си и се сдобива с благоволението на мнозина граждани, включително и на местния владетел Атенагор.
По това време на острова пристига баща й Аполоний, който е прекарал тези години в траур и странстване. Атенагор узнава за неговата скръб и поканва Тарсия да поговори с него и да се опита да го утеши. В този разговор бащата и дъщерята се разпознават.
Аполоний оженва дъщеря си за Атенагор и после тримата потеглят на юг. В съня си Аполоний вижда ангел, който го съветва да спре за кратко в храма на Артемида в Ефес. Там те са посрещнати от главната жрица - съпругата на Аполоний - която е толкова царствена, че Аполоний и спътниците му я взимат за самата богиня. Те се разпознават и жената напуска жречеството и потегля с тях.
Двете семейства спират в Тарс, където коварната Дионисиада и мъжът й са наказани със смърт от самите тарсийци (такава е съдбата и на сводника от Ефес). После те пристигат в Пентапол при стария Архестрат, който скоро след това умира. Аполоний и жена му царстват дълго и щастливо над Пентапол, Тир и Антиохия, и умират заедно на 74-годишна възраст.

2. Типови събития и герои в Аполоний

a. събития
Фабулата на любовно-приключенския роман е насочена към щастлив край за двамата влюбени, като до този край се достига след перипетии - двамата главни герои преминават през много опасности и в някои случаи изглежда, че раздялата им е безвъзвратна. На това това основание и събитията в романа могат да се разделят най-общо на щастливи (брак, забогатяване, среща с изгубен близък, избягване на опасност) и нещастни (смърт на близък човек или мнима смърт на тях самите, раздяла с или изчезване на близък човек, загуба на социален статус - като обедняване, заробване). Друга цел на фабулата е да покаже, как героите получават заслуженото - добродетелните са възнаградени, а злите - наказани. Ето защо може да се говори за компенсаторни събития - примерно, в Аполоний предателите са изгорени или убити с камъни, а верните помощници получават много пари и подаръци, или служба в двореца на царя и жена му.
Ето как съдържанието на романа за Аполоний от Тир може да се представи като поредица от типови събития.
Героят прави опит да се ожени (неуспешен). Излага се на опасност (ревнив и тираничен цар поръчва убийството му).
Героят избягва опасността (напуска града си) и проявява своята щедрост и състрадателност (снабдява гладуващ град с провизии).
Губи имуществото си и е застрашен от гладна смърт или заробване (при корабокрушение). Получава помощ (един рибар се грижи за него) и възстановява част от имуществото си (получава покровителство и пари от местен цар).
Между него и една девойка (оттук нататък втори главен персонаж) се поражда любов. Героинята е в опасност (разболява се от любов към него), която е преодоляна (оженват се).
Героят преживява две раздели (жена му привидно умира и той я спуска в морето, после оставя дъщеря си в друго семейство).
Жена му оживява. Застрашена е от заробване (намерена е на брега от група местни жители), но се спасява (разрешават й да стане жрица).
Дъщерята на главния герой (оттук тя е трети главен персонаж) губи близък човек (дойката й умира) и е застрашена (жената, която я отглежда, поръчва убийството й). По стечение на обстоятелствата тя се спасява, но е заробена (отвлечена от пирати малко преди да бъде убита) и претърпява най-тежка загуба на социален статус (продадена е на сводник).
Но там тя запазва честта (девствеността си) и намира покровител (местния владетел).
Скоро след това среща изгубения си баща (първия главен персонаж) и възстановява статуса си като се оженва (за покровителя си, местния владетел).
На сводника е отмъстено (изгорен е жив).
Главният герой среща изгубената си жена (тя се отказва от жречеството и заживяват отново заедно).
На жената, която е поръчала убийството на дъщерята, е отмъстено (убита е с камъни заедно със съпруга си).
Героят и жена му се завръщат и срещат стария й баща, с когото са се разделили отдавна. Героят придобива и царството на ревнивия и тираничен цар, който някога е поръчал убийството му (това е справедливо възмездие). Помощниците му са възнаградени.
Героят живее без да преживява опасности, има семейство и роднини, които в началото не е имал и владее повече градове и богатства отколкото е имал преди да започнат изпитанията.


3. Особености на фабулното действие

4. Литературни влияния, скрити цитати


IV. Съвременни учени за романния жанр и за "Аполоний"

Библиография:

Общи сведения за старогръцката литература

Лекция от 11 октомври, четвьртък

І. За работата през семестъра и провеждането на изпита

1. Задачата на лекциите е да дадат обща представа за всеки отделен жанр и най-необходими сведения за разглежданите произведения, за авторите и епохата.
На упражненията ще се коментират текстове в превод на български. Присъствието не е задължително, но е желателно.

2. Изпитът е устен. Състои се от три части

а. Въпроси, отнасящи се до факти от историята на старогръцката литература. Примерно: Колко комедии са запазени от Аристофан? Кога е живял Симонид?
б. Студентът говори по тема от конспекта, получена по жребий. Примерно: "Старогръцката реторика. Речите на Демостен"
в. Въпроси, отнасящи се до съдържанието на отделни произведения. Примерно: В коя песен от "Одисея" Телемах пристига в Спарта?


ІІ. Теми на лекциите (съвпадат с темите от конспекта за изпита)

А. Поезия
1. Омир. "Илиада"
2. Омир. "Одисея"
3. Хезиод. "Теогония", "Дела и дни"
4. Класическа лирика. Пиндар
5. Елинистическа лирика. Поезията на елинизма
6. Трагедия
7. Комедия
8. Нова комедия

Б. Проза
9. Историография. Херодот, Тукидид
10. Реторика. Демостен
11. Философски диалог. Платон
12. Роман.


ІІІ. Произведения, които трябва да бъдат прочетени (откъси от тях ще бъдат коментирани на упражненията)

1. "Илиада" и "Одисея" (изцяло)
2. "Теогония" и "Дела и дни"
3. Пиндар - първа и осма Питийска ода. Антологията "Старогръцка лирика". "Сиракузанки" на Теокрит. "Аргонавтика" на Аполоний Родоски (препоръчва се, няма превод на български език).
4. 2 трагедии по избор (препоръчва се да са различни от "Антигона" и "Едип цар")
5. 2 комедии от Аристофан и "Мъчният човек" на Менандър.
6. 2 от деветте книги на Херодотовата "История" (първите две)
7. 2 от осемте книги на Тукидидовата "История" (първите две)
8. 3 речи от Демостен
9. 2 диалога от Платон
10. 1 роман


ІV. Общи сведения за старогръцката литература

1. Време

Времето, през което тази литература съществува, се дели традиционо и за удобство на три периода - класически, елинистически, гръко-римски. Това разделение се прави на основата не само на литературни, но и на културни и политически събития.
Началото на класическия период се поставя през втората половина на VІІІ в. пр. Хр. (значи 750-700 пр.Хр.), тъй като се предполага, че тогава са създадени първите известни произведения - поемите на Омир и Хезиод. Казваме, че краят му настъпва през втората половина на ІV в. пр. Хр. (350-300 г.), когато гръцките полиси губят войната срещу Филип Македонски, а синът му Александър прибавя към неговите завоевания и цялата територия на Персийската империя.
Краят на елинистическия период се свързва с присъединяването на Египет (последната от големите държави, възникнали след разпадането на Александровата империя) към Римската държава. Това става веднага след края на гражданската война между Октавиан (Август) и Антоний, в която Октавиан побеждава (31 пр. Хр.)
Гръко-римският период трае оттогава до началото на VІ в. сл. Хр., когато езическото образование на територията на източната Римска империя (Византия) е забранено. Оттогава са произведенията на последните гръкоезични нехристиянски писатели. Ориентировъчна дата е 529 г., когато с разпореждане на император Юстиниан е прекратено преподаването в Платоновата Академия в Атина

2. Места на създаване и разпространение

През класическия период гръцките автори създават произведенията си в териториите около Егейско море и по островите. Предполага се, че Омир е пътувал из тези места и там е създавал и изпълнявал "Илиада" и "Одисея". За разлика от него Хезиод рядко е напускал своето градче в Беотия. Много от гръцките лирици са родени по островите. След като Атина успява да стане лидер на гръцката съпротива срещу Персия и забогатява благодарение на силния си флот и търговията, немалко от гръцките писатели и интелектуалци, които не са атиняни, се установяват в града или често го посещават (историкът Херодот, ораторът Горгий, философът Анаксагор, по-късно Аристотел). Държавно субсидираните театрални представления стават причина за развитието на драматургията (Есхил, Софокъл, Еврипид). Демократичните институции - Съвет, Народно събрание, съд - създават условия за развитието на реториката (Лизий, Изократ, Демостен).
През елинистическия период Атина губи политическото си значение, макар и да остава един от големите културни центрове. Появяват се възможности за създаване на литература и в други градове, от които най-важен е египетската столица Александрия. По същото време бързо засилващият се Рим става център на гръкоезичното образование. Там се правят преводи на Омир, Платон и на комедиографите (Менандър) на латински. Историкът Полибий (ІІ в. пр. Хр.) живее в Рим, но е грък и пише само на гръцки. Плавт и Теренций (ІІІ-ІІ в.) приспособяват или направо превеждат гръцки комедии. Малко по-късно, през Августовата епоха (краят на І в. пр. Хр., началото на І в. сл. Хр) се вижда, че дори най-известните римските писатели явно подражават на гръцките или поне заемат гръцки сюжети (Вергилий, Овидий).
През гръко-римския период положението е подобно. Рим, Александрия и Атина продължават да бъдат центрове на литературата. От ІV в. почти наравно с тях са Константинопол (бившият Византион) и сирийската Антиохия.

3. Оцеляване на текстовете

а. Повечето произведения на старогръцките автори оцеляват благодарение на интереса към тях във Византия. Античните ръкописи се преписват през средновековието, така че и сега издателите могат да ползват византийски преписи, произведени между Х и ХV в. Повечето от тях се пазят в западноевропейските библиотеки. Причината е, че след отслабването на Империята към края на ХІІ в. (доказателство за това отслабване е превземането на Константинопол от кръстоносците през 1204) византийските интелектуалци започват да търсят контакти със Запада (главно с италианските републики) и съдействат за изнасянето и продажбата на много ръкописи; а също и за разпространението на гръкоезичното образование в Италия. Така почти едновременно с унищожението на Империята (Константинопол е превзет от армията на султан Мехмет Фатих през 1453) на Запад вече има центрове за превод, коментар и разпространение на старогръцката словесност. Най-известен и примерът с Платоновата академия, основана от Козимо Медичи във Флоренция (1462), където Марсилио Фичино превежда целия Платон на латински (публикуван 1484).
По същото време (1453-55) е изобретено книгопечатането (Гутенберг), с което се осигурява размножаването и по-бързото и евтино разпространение на литературата.
б. Наред с това старогръцката литература оцелява и на Запад благодарение на преводите или преразказите/интерпретациите на римските (латиноезичните) автори. Латинският език, като език на католическата църква остава общ и употребяван във всички средновековни западни държави. Поради това споменът за старогръцката литература никога не е изчезвал в западната образователна традиция, дори във времена и места където гръцкият език е бил забравен.
в. Друг път за оцеляване на литературата е превеждането и през средновековието на източни езици. Някои съчинения (богословски, астрономически, математически, медицински) са били преведени на арабски, арменски, грузински и други езици. По-късно, преди всичко благодарение на испанските преводачи от арабски, те са станали известни на Запад още преди възраждането на гръкоезичното образование в Италия (примерно преводаческият център в Толедо от ХІІ в., където са направени преводи на Аристотел и Евклид).
г. Най-сетне, през ХІХ и ХХ в. след установяването на европейците в Египет (Наполеон завладява Египет през 1798, един век по-късно страната вече се контролира от Великобритания) започват откритията на оригинални антични папируси. Така са открити големи и важни за класическата филология текстове като "Атинската държавна уредба" на Аристотел и "Мъчният човек" на Менандър.

4. Разграничаване на старогръцката литература от други антични европейски литератури

5. Причини да бъде четена и изучавана


IV. Съвременни учени за старогръцката литература


Библиография:

"Антична литература. Енциклопедичен справочник". Съст. Б. Богданов, А. Николова. "Д-р Петър Берон", 1988.