Friday, January 20, 2017

Хелиодор. "Етиопска повест"

Пролог

Царят на Етиопия Хидасп и жена му Персина дълго време нямали деца. Най-сетне царицата успяла да зачене и родила момиче, но детето се различавало много от родителите си по цвета на кожата: те били мургави, а то – бяло.
Затова тя решила да не го показва на мъжа си, а вместо това го предала на един мъдър и почтен техен съветник и му поръчала да го отгледа, докато стане на седем години; а след това да го изпрати да живее в някоя далечна страна, като се увери, че там ще има кой да се грижи за него.

След седем години съветникът, който се казвал Сисимитър, заминал на дипломатическа мисия при сатрапа на Египет (по това време Египет се намирал под персийска власт). Срещата трябвало да стане в един от южните египетски градове, недалеч от границата с Етиопия. Там той се запознал с един грък на име Харикъл, жрец на Аполон в Делфи. Заговорили се и Сисимитър убедил гърка да вземе момичето заедно с някои ценни предмети – дрехи, бижута и една шапка, на която бил извезан текст на етиопски език. Уговорили се да се срещнат и на другия ден, но Сисимитър незнайно защо не се появил, а Харикъл скоро след това заминал с детето за Гърция.
Там той я осиновил в съгласие със закона, нарекъл я на своето име – Хариклея - и я отглеждал, като се надявал след време да я омъжи и да дочака внуци. Преди това бил имал жена и дъщеря, но дъщерята загинала при нещастен случай скоро след сватбата си, а не много след това починала и жена му. Така че Харикъл възлагал всичките си надежди за бъдещето на етиопското момиче. 

То растяло добре, бързо и лесно научило гръцки, а по красота далеч надминавало връстничките си и изобщо всички жени, които Харикъл и делфийците били виждали някога. Към началото на събитията, за които ще разкажем, Хариклея била на седемнадесет години и служела в Делфи като жрица на Артемида.


1.      В Делфи

В това време в града пристигнал като поклонник един египтянин на име Каласирид. До неотдавна той бил върховен жрец на Изида в Мемфис, но по някаква причина решил да се откаже от тази висока длъжност и след като ръкоположил по-възрастния от двамата си сина, напуснал страната. В Делфи Пития го приела много ласкаво и му предсказала, че след време ще се завърне благополучно в родината си; и го поканила да остане при храма колкото дълго пожелае.
Харикъл и Каласирид се запознали и водили увлекателни разговори за Египет, неговата история и природа. След известно време Харикъл споделил, че е разтревожен за бъдещето на дъщеря си – тя вече била голяма, но не показвала интерес към мъжете и не мислела за брак, а сякаш предпочитала да остане девица и жрица на богинята до края на живота си. И помолил Каласирид, като познавач на египетските науки и изкуства, да промени това нейно разположение и, ако може, да разбуди в душата й естественото човешко влечение към брака и създаването на потомство. Той дори имал предвид един младеж, за когото би се радвал да я омъжи – племенника си Алкамен. 
Каласирид, който вече бил виждал неведнъж момичето, обещал, че ще направи каквото е по силите му.

Тези дни съвпаднали с прочутия Питийски празник, който се отбелязвал с атлетически и музикални състезания, много жертвоприношения и се провеждал веднъж на четири години. Делфи бил посетен от представители на множество гръцки и чужди градове и области.
Сред гостите имало и делегация от Тесалия, предвождана от един висок и необикновено красив младеж на име Теаген – който, както се говорело, бил пряк потомък на Неоптолем и следователно на самия Ахил. Тесалийската област, от която произхождал, била населена с ениани – племе, което извеждало произхода си от Елин, сина на Девкалион. Поради това те смятали себе си за най-древните и чистокръвни измежду всички гърци.
Като предводител на делегацията Теаген трябвало да запали огъня под кладата с жертвите, посветени на Аполон. Факелът, както изисквал ритуалът, му бил подаден от лично от жрицата на Артемида – Хариклея. При предаването на огъня техните погледи се срещнали; и тази среща била съдбоносна за бъдещия им живот.
След жертвоприношението Харикъл завел Каласирид в дома на дъщеря си, за да ги запознае. Тя изглеждала отпаднала и разсеяна, и след като разменили няколко думи, Каласирид предложил да си вървят, за да я оставят да почива. Докато разговаряли пред храма, се появил един човек от делегацията на енианите, който ги поканил да вземат участие в пира след жертвоприношението за Неоптолем, което те традиционно извършвали при всяко свое посещение в Делфи.
Двамата приели поканата, отишли и там се запознали с Теаген, който силно се заинтересувал от Каласирид - след като научил, че е египтянин и че е бил жрец на Изида. А същата нощ на Каласирид му се сторило, че вижда пред себе си (не бил сигурен дали е сън или действителност) близнаците Аполон и Артемида, които му поверили Теаген и Хариклея и му поръчали да се грижи за тях.
На сутринта Теаген сам дошъл да го събуди. Поговорили малко и Каласирид изведнъж произнесъл, сякаш неволно, името „Хариклея“ - без да споменава, че познава такава жена; а Теаген незабавно му казал коя е тя и разказал за чувствата си към нея.
Същият ден се провеждало състезание по надбягване в пълно бойно снаряжение. Наградата щяла да се връчи от жрицата на Артемида. Фаворитът бил познат на публиката – Ормен от Аркадия. Той смятал, че никой няма да се осмели да се надбягва с него, но Теаген казал на Каласирид, че е решил да участва; и му посочил Хариклея, която седяла на жреческото си кресло. Каласирид се усъмнил, че ще успее да спечели срещу толкова известен атлет и рекъл, че ще е срамно да бъде победен пред очите на Хариклея; но Теаген отвърнал, че точно това ще му даде нужните сили. И наистина надбягал противника и, получавайки венеца, успял да целуне ръката на Хариклея.
Каласирид удържал на думата си да се заеме с лечението на Хариклея. На следващия ден отишъл при нея заедно с баща й, извел я навън, наредил й да изпие една отвара от редки египетски билки, запалил благовония и произнесъл много думи на египетски, които изглеждали като заклинания и молитви и които никой не разбирал.
След това й обяснил, че заболяването й (тя наистина не се чувствала добре тези дни) вероятно е причинено от нечий лош поглед и предположил, че това е бил погледът на тесалиеца Теаген, който, както тя може би си спомня, спечелил вчерашното състезание по надбягване. И след като добавил, че заболяването й, по негова преценка, не е тежко, я отпратил да си легне.
На другия ден Харикъл дотичал до жилището на Каласирид и с много благодарности му съобщил, че всичко вече е наред. Защото група гръцки лекари, поканени от него, били прегледали Хариклея и установили, че тя е физически здрава; а лошото настроение и общата й отпадналост се дължат на нещо, което хората наричат „любов“ – и значи момичето няма от какво да бъде лекувано. 
Така Харикъл си отишъл радостен, но още същия ден се върнал в помрачено настроение и казал, че положението отново се влошило: тъй като, когато й довел племенника си Алкамен за да й го представи като възможен неин съпруг, тя се разгневила, рязко настояла да си вървят и заплашила, че ако още веднъж някой й спомене за брак с братовчед й, тя ще се самоубие.
Каласирид се замислил и рекъл, че всъщност той твърде малко знае за обстоятелствата около раждането и отглеждането на девойката преди тя да бъде поверена на Харикъл. Тогава Харикъл си спомнил, че сред предметите, получени от непознатия етиопец, имало и една скъпа египетска шапка с извезани букви - и я донесъл. Каласирид я взел, отишъл у дома си и разчел записа, който представлявал писмо на Персина до подхвърлената й дъщеря. 
Там се разказвало, че тя е подхвърлена, защото е родена бяла; а е бяла затова, защото в момента на близостта на Персина със съпруга й Хидасп, когато тя явно е и заченала детето, погледът й случайно се насочил към един стенопис, представящ освобождаването на Андромеда от Персей. Затова изглежда детето се родило не тъмнокожо като родителите си, а бяло като Андромеда.
След като прочел писмото, Каласирид отишъл да поговори с Хариклея. Първо й казал, че тя не е дъщеря на сегашния си баща, а на царя и царицата на Етиопия; но поради ето тези причини се е наложило да я изнесат от дома на родителите й още като новородена. Тя трябва да е благодарна на Харикъл като на човек, който я е осиновил и отгледал, но все пак е добре да знае, че родната й майка е готова да я приеме отново - и вярва, че ще може да убеди мъжа си, че Хариклея е тяхно дете. Тези неща той ги знаел не само от писмото на шапката, но и лично от царицата – защото преди години му се било случило да посети Етиопия и да разговаря с нея. 
След това преминал на другата тема и внимателно обяснил на Хариклея, че неразположението й през последните дни е резултат от дейността на един бог, на когото се подчиняват както смъртните, така и безсмъртните – и това е Ерос. Така че не е срамно това, дето тя обича Теаген – по-скоро трябва да се помисли как да се постъпи, така че те двамата да преодолеят настоящите трудности и да обединят съдбите си. За това, че баща й желае да я омъжи за братовчед й, Каласирид е осведомен: той я съветва засега и на думи да се съгласява; а за уреждането на останалото той ще има грижата.
След това Каласирид отишъл при Теаген и го уверил, че Хариклея го обича, но е притискана да се омъжи за друг; и единственото, което им остава, е да избягат заедно и то в Етиопия, където са истинските й родители и могат да разчитат на закрила. 
Малко по-късно същия ден му се случило да попадне на угощение на група финикийци от Тир, които се готвели да отпътуват същата нощ. Помолил ги да го почакат, защото и той желаел да пътува в тази посока заедно с още двама спътници. И се разбрали да го чакат докато е тъмно, а ако не се появи до зазоряване - да потеглят.
А през нощта Теаген нахлул в жилищните помещения на храма заедно с група въоръжени ениани и отвлякъл Хариклея. Двамата веднага отишли при Каласирид и му казали, че са направили това, което ги е съветвал и сега поверяват съдбата и живота си в неговите ръце.
В същото време из града се вдигнал шум и станало ясно, че жрицата на Артемида е отвлечена; и целият народ се стекъл в сградата за общи събрания. Харикъл обявил, че дъщеря му е изчезнала и поискал помощ; а Каласирид, който също успял да влезе на събранието, съобщил, че знае какво се е случило – отвлякъл я е тесалиецът Теаген и сега най-вероятно я отнася към своя град.
Избухнало всеобщо възмущение и народът решил да преследва Теаген и хората му и, ако е нужно, да води война с тесалийците. А Каласирид се върнал при Теаген и Хариклея и тримата, под прикритието на нощта, успели да стигнат до пристанището и да се качат на кораба на финикийците, който ги очаквал.


2.      В Закинт

Корабът излязъл от Крисейския залив и се отправил на запад. На разсъмване на хоризонта се появили Ионийските острови и след още няколко часа пътниците стигнали до Закинт. Собственикът им съобщил, че ще спрат за малко в града.
После обаче станало ясно, че престоят няма да е кратък, защото ветровете били неблагоприятни, а и сезонът вече не бил подходящ за толкова далечно плаване. Затова Каласирид слязъл на пристанището и се заел да търси квартира, където да се настанят. Запознал се с един рибар, който се съгласил да ги приеме у дома си.

Така те заживели в Закинт, предполагайки, че им предстои да останат на острова немалко време. През това време притежателят на кораба често навестявал Каласирид и му казвал, че е поразен от красотата на момичето и много би желал да я има за жена. Той не знаел, че Теаген и Хариклея са годеници, защото те още преди отпътуването се били разбрали да казват всекиму, че са брат и сестра, и че Каласирид е техен баща. 
Каласирид отговарял на финикиеца, че дългите отсъствия на съпруга не са полезни за семейния живот и поради това се колебае да даде дъщеря си на един търговец; но онзи го уверил, че ще се откаже от морската търговия и ще се заеме с друго; и че изобщо е съгласен на всичко, само и само да има Хариклея за жена. Каласирид отвърнал, че при това положение бракът е възможен, но би предпочел това да стане в Египет, откъдето е той самият и където сватбата би могла да бъде отпразнувана по-тържествено и в присъствието на близките на семейството.
На другия ден след този разговор Тирен (така се казвал домакинът на тримата) помолил Каласирид да поговорят за малко насаме. Казал му, че недалеч от главното пристанище на града е акостирал кораб, за който той добре знае, че е пиратски. И вчера капитанът на кораба, който се казвал Трахин, го заговорил и попитал кога смята, че финикийците ще потеглят. И добавил, че е забелязал момичето, което пътува с тях и иска да знае дали и тя ще се качи на кораба; готов е на всичко, за да я има, но предпочита да я отнеме от финикийците след като те заминат от Закинт, а не да създава неприятности на Тирен, с който отдавна се познавали. 
Тирен отговорил, че нищо не знае, но би могъл да попита. И ето сега съобщава всичко това на Каласирид и го съветва да заминат колкото се може по-бързо и без да бъдат забелязани от пиратите – защото иначе рискуват девойката да бъде отвлечена от собствения му дом, в който той им е оказал гостоприемство.
Каласирид решил, че домакинът му е прав и предупредил Теаген и Хариклея, че още тази нощ ще се наложи да заминат. После отишъл при финикийския търговец и му разказал какво е узнал. Финикиецът се съгласил, че не бива да се бавят и че е най-добре да тръгнат още същата нощ. Така и направили – отпътували веднага след като се стъмнило, надявайки се, че до сутринта ще успеят да вземат достатъчна преднина.





3.      Пиратите

Но не могли да избягат от пиратите, чийто кораб бил много по-бърз. Сутринта те забелязали, че търговският кораб е заминал и незабавно заплавали в посоката, в която той вероятно се движел. Не след дълго ги догонили, нахлули на кораба и лесно го превзели. 
След като всички моряци били обезоръжени и поставени под стража, Трахин видял пътниците от Делфи и заговорил любезно с Хариклея. Казал, че тази битка се води заради нея; че той е капитан на кораба и ще е щастлив тя да бъде негова спътница и господарка на всичко, което той притежава. 
Хариклея отговорила, че има една молба – да остави на кораба не само нея, но и нейния брат и възрастния й баща, без които не би могла да живее. При това тя паднала на колене пред Трахин, прегръщала нозете му, целувала ги и се обливала в сълзи. 
Трахин се съгласил; и след това пиратите натоварили финикийците на досегашния си кораб, като те самите отпътували с търговския, който бил много по-голям и пълен със стоки, пари и скъпоценности.
Те мъчно го управлявали, но все пак успели да стигнат до египетския бряг и хвърлили котва в Херакловото устие на Нил. Трахин решил, че това е моментът да отпразнува сватбата си с красивата пленница и разпоредил на пиратите да изнесат от кораба мебели, съдове, храна и питие и да разположат всичко, необходимо за пир, до реката.
Хариклея казала на Теаген и Каласирид, че няма да позволи на пирата да я докосне и ще намери как да умре вярна на приятеля си; но Каласирид я уверил, че има един начин да се справят.
Той отишъл при един от пиратите, който се казвал Пелор и бил втори след капитана. Казал му, че предстоящото празненство ще е много неприятно за неговата дъщеря, защото тя не харесва Трахин и не иска да живее с него, а е влюбена в Пелор. И освен това има начин да бъде негова. Защото Пелор бил първият, който се изкачил на търговския кораб; а при пиратите съществува неписаното правило, че онзи, който пръв нахлуе на кораба на противника, после има право и пръв да избере наградата си. Но сега това правило било нарушено от Трахин и Пелор може да оспори решението му и да поиска Хариклея. 
Пелор рекъл, че това е съвсем вярно и така ще стане, още повече, че момичето му допадало твърде много. Тогава Каласирид го поканил на кораба, за да погледне само за малко Хариклея, която вече била облякла тържествената си жреческа рокля и се готвела да излезе, за да вземе участие в празненството. Пелор надникнал през прозорчето на стаята и се смаял от красотата й; и казал на Каласирид, че всичко, което е нужно, за да я има, ще бъде сторено.
И когато тя слязла на брега и седнала на отреденото й място на трапезата, а Трахин се готвел да произнесе реч (и всички вече били пили много вино), Пелор се изправил и казал, че плячката не е разпределена според закона и поискал Хариклея за себе си. Трахин отвърнал, че е късно да се оспорва разпределението, още повече, че самото нападение срещу финикийците било извършено заради жената; и още тогава се знаело, че тя ще е за него. След пиратите избухнала свада и започнал побой, който прераснал във въоръжена битка.
Теаген се сражавал на страната на едните, а Хариклея и Каласирид се отдръпнали на един изстрел разстояние от мястото и докато пиратите се биели, Хариклея ги обстрелвала със своя лък и убила мнозина.
Накрая останали живи само Теаген и Пелор, и Теаген отсякъл с меча си ръката на пирата до лакътя. Той избягал, а Теаген се изкачил на височината, където били приятелите му и паднал изтощен и ранен на коленете на Хариклея.


4.      Тиамид, син на Каласирид

Докато Хариклея прегръщала приятеля си, се появила група египетски разбойници, които с учудване гледали странното зрелище – множество убити мъже сред остатъци от изобилно пиршество и една прекрасно облечена девойка, оплакваща паднал на земята полумъртъв младеж. След като се поколебали за кратко, те започнали да разграбват имуществото, което било струпано по брега и в кораба. 
Тогава внезапно се появила друга шайка, при вида на която разбойниците се отдръпнали и изчезнали зад близкия хълм. Тази група също забелязала Теаген и Хариклея; и предводителят им, след като наредил да бъде събрано всичко ценно, останало от пиратите, заповядал и те двамата да бъдат отведени като част от плячката. Каласирид, който наблюдавал всичко това отдалеч, се опитал да върви след групата и да узнае къде отиват, но не след дълго изостанал и ги загубил от погледа си.

Леговището на пиратите било разположено на остров, образуван сред блатата на Делтата и представлявало немалко селище. Те живеели там заедно с жените и децата си; и поради трудния достъп до мястото се чувствали в безопасност и готови да отблъснат всяко нападение – било на други разбойници, било на персийския гарнизон.
Като пристигнали, те разтоварили плячката, а Теаген и Хариклея били настанени в отделна колиба и поверени на грижите на един млад грък, също пленник на разбойниците. Той бил от Атина и се казвал Кнемон.

Главатарят на разбойниците се наричал Тиамид и бил не друг, а първородния син на Каласирид, когото той преди време ръкоположил за върховен жрец в храма на Изида в Мемфис. Но Тиамид не могъл да се задържи дълго на тази длъжност.
Причината за това била следната. По онова време Мемфис бил седалище на персийския сатрап, който се казвал Ороондат. Неговата жена Арсака била млада, привлекателна и от най-благороден произход – била сестра на великия цар. Тя обърнала внимание на новия жрец и започнала да му дава знаци за своето особено благоразположение. Тиамид си давал вид, че не забелязва интереса й; а когато тя започнала да се държи по-открито, той ясно й показал, че намира поведението й за неразумно и осъдително.
От тази ситуация се възползвал по-младият му брат Петосирис, който завиждал на Тиамид за високото му положение. Той отишъл при Ороондат и разказал за отношенията между жена му и Тиамид, като представил нещата във вреда на брат си – сякаш той предлагал приятелството си на Арсака, а тя го отблъсквала. Ороондат повярвал на всичко, не се усъмнил в поведението на съпругата си и насочил целия си гняв към жреца.
След като чул много неоснователни упреци и дори заплахи, Тиамид решил, че ще е по-добре да напусне града и да се откаже от жречеството. Така и направил, я мястото му в храма било веднага заето от Петосирис.




5.      Кнемон от Атина

Няколко дни Кнемон се грижил за раните на Теаген и се стараел нищо да не липсва на него и на Хариклея. Те му разказали за премеждията си дотогава, а и той на тях - за своята история. Тя била такава.
Той бил роден в Атина, а баща му се казвал Аристип. Майката починала, когато Кнемон бил още момче; и след няколко години вдовство Аристип решил да се ожени повторно. Новата му жена, която той силно обичал, била много по-млада от него и се казвала Деменета.
Оказало се, че тя изпитва нежни чувства към доведения си син; обичала да разговаря с него и често спонтанно го целувала и прегръщала, като давала вид, че отношението й към него с нищо не се различава от майчинското. Но Кнемон скоро заподозрял, че тя има непочтени намерения и започнал да се държи студено; а веднъж, когато тя му заговорила по-открито за чувствата си, сурово я укорил и й казал, че не желае вече да чува такива думи от нея.
Това разгневило жената и тя се оплакала на баща му, като представила нещата по обратен на истината начин – а именно, че Кнемон я харесвал и че дори веднъж се опитал да задоволи желанието си с насилие; но тя заплашила, че ще вика за помощ и го прогонила от покоите си. 
Аристип повярвал на всичко, което чул от жена си и без дори да запита Кнемон какво се е случило, заповядал на робите да му нанесат побой; а Кнемон понесъл това покорно и накрая запитал коя е причината баща му да го наказва така сурово. А Аристип отвърнал, че е учуден от наглостта му и добре знае за неговите нечисти намерения спрямо доведената му майка.
Не много след този случай Кнемон забелязал, че робинята на Деменета, която се наричала Тисба, започнала да се държи с него по-приятелски от обикновено. Това го изненадало, защото преди време той се бил опитвал да я ухажва, но тогава тя се показала равнодушна; а сега поведението й било съвсем различно. Те се сближили и прекарали няколко нощи заедно; и веднъж Тисба му доверила, че Деменета започнала да изневерява на баща му; и добавила, че знае кога се случва това и може да му помогне да я изобличи, като я залови на местопрестъплението й.
Кнемон рекъл, че не е учуден от това, което чува, и че ще се погрижи за нейното изобличение, така че тя да престане да опозорява ложето на баща му; и дори, ако е нужно, ще убие прелюбодееца. Така една вечер тя му подшушнала, че любовникът на Деменета е дошъл и е при нея; и ако иска, може да го залови. Кнемон нахлул в спалнята с изваден меч и извикал, че сега ще отмъсти за срама, с който Деменета е покрила неговия род; но с изненада открил, че в леглото с нея бил не друг, а баща му. Аристип бил силно изплашен, тъй като не знаел защо синът му влязъл в спалнята с оръжие; но след като той оставил меча и помолил за прошка, Аристип повикал робите, оковал го и го заплашил с най-тежко наказание.
И наистина, на другия ден го отвел в съда и го обвинил в опит за убийство. Съдът решил, че Кнемон е виновен и мнозинството гласувало за смъртно наказание; но после решили да го пощадят заради младостта му и затова, че до процеса имал добро име в града; и го осъдили на изгнание. Така той напуснал Атина и се заселил на остров Егина.
След няколко месеца там го посетил един негов приятел на име Харий, от когото научил за следващите събития в дома на баща си. 
Деменета започнала да съжалява за стореното и да упреква Тисба, твърдейки, че тя я е подвела и е виновна, че постъпили така коварно с младежа. А Тисба от своя страна се почувствала оскърбена и решила да отмъсти на господарката си.
Тя имала една приятелка флейтистка на име Арсиноя. Отишла при нея и й казала, че има приятел, с когото иска да се види и я помолила да ги приеме в дома си за една нощ. Арсиноя се съгласила. После Тисба отишла при Деменета и й казала, че Кнемон тайно се е върнал в града и много иска да я види; и че ако тя желае, може да се срещне с него при Арсиноя. Деменета отвърнала, че още го обича и че непременно ще иде, най-малко за да му поиска прошка за бедите, които му е донесла. След това Тисба отишла при Аристип и му съобщила, че съпругата му има любовник и самата Тисба се срамува повече да крие това; знае къде се срещат и може да го заведе, така че той да ги завари заедно. Аристип, който и без това съжалявал за изгнанието на сина си, веднага повярвал, разгневил се и казал, че разчита на помощта й.
И така, на другата вечер Тисба завела Деменета при Арсиноя, въвела я в спалнята, наредена като за любовна среща и й казала да чака, защото Кнемон щял да дойде във всеки момент. После изтичала при Аристип и му казала да върви след нея. И когато Аристип влязъл в спалнята и намерил жена си сама, Тисба хлопнала една от външните врати и извикала, че любовникът на Деменета току-що успял да избяга.
Аристип не слушал оправданията на жена си, заплашил я с развод и на другия ден сутринта я повел към съда. Но докато минавали край Академията, тя в отчаянието си скочила от колата и се хвърлила в един крайпътен кладенец – и се удавила.
След като узнал всичко това, Кнемон се замислил дали да не отиде в Атина и да опита да се помири с баща си. Но не след дълго научил от друг приятел още една новина. Този път Тисба се била скарала с Арсиноя, а тя, за да й отмъсти, отишла при роднините на Деменета и им разказала за случката с измисления любовник. Тогава те решили, че ще съдят Аристип като виновник за самоубийството на жена му; а Тисба, за да не бъде и тя привлечена като подсъдима, избягала и заминала за Египет заедно с един свой любовник – някакъв гръцки търговец от Навкратис.

Накрая на разказа си Кнемон добавил, че това е била и причината той да се окаже в Египет. Защото, след като разбрал, че и баща му може да бъде съден, той решил сам да иде в Навкратис, да намери Тисба, да я върне в Атина и да докаже в съда чрез нейните показания, че нито той е замислял отцеубийство, нито баща му е виновен за смъртта на Деменета; а всички те са станали жертви на интригите на тази жена.


6.

Докато Кнемон се занимавал с лечението на Теаген и разказвал на двамата младежи за преживелиците си, главатарят на разбойниците Тиамид разбрал, че в сърцето му се е породила любов към красивата Хариклея. 
Няколко дни след завръщането им на острова на едно събрание на разбойниците той обявил, че е избрал своята част от плячката и това ще бъде тя – и добавил, че не иска да я има просто като робиня, а желае да сключи с нея брак според египетския закон и обичай. 
После повикал Хариклея и в присъствието на своите другари, на Теаген, когото смятал за неин брат и на Кнемон, й заявил своето желание и казал, че макар да й е господар според закона на военната плячка, той все пак иска съгласието й и се надява на нейната любов.
Хариклея отвърнала, че е много поласкана от предложението и разбира, че една пленница не може да се надява на по-голяма чест от това, да бъде пожелана от самия предводител на мъжете, които са я отвлекли. И след това разказала пред всички своята и на Теаген история.
Те били брат и сестра, родом от Ефес. От няколко години служели като жреци в прочутия храм на Артемида в града. Неотдавна били изпратени от съгражданите си да вземат участие в големия празник на Аполон и Артемида на остров Делос. След като празникът завършил, те се качили на кораб, който трябвало да ги отведе обратно в родината им. Но вместо това капитанът на кораба решил да ги отвлече и да ги продаде някъде като роби, като при това си присвои скъпите дарове, които делосците изпращали за Артемидиния храм в Ефес.
Корабът попаднал в буря, после в безветрие и след няколкоседмично блуждаене те се оказали в Египет при Херакловото устие, където и били открити от хората на Тиамид. Сега тя все още е жрица на Артемида и обетът й за девственост е в сила; и поради това не може да сключи незабавно брак. Но ако отидат до някой от местните храмове на богинята, би могла да извърши свещенодействията, необходими за напускане на жреческата длъжност и тогава ще има право да се омъжи.
Тиамид я изслушал внимателно и с възхищение, съгласил се, че всичко трябва да стане точно така и изпратил тримата обратно в жилището им.

*

Хелиодор. „Етиопска повест“
Превод Г. Батаклиев. „НК“, 1982

Wednesday, September 28, 2016

Легенди за предомировата поезия

Орфей

- Свидетелства[1]
Ибик (фр...), Пиндар (П. IV), Херодот (II, 53), Еврипид („Алкестида“, „Иполит“, „Циклоп“), Аристофан („Птиците“ 602-702), Платон („Закони“ 669 d, 782 с, „Държавата“ 364 с, „Протагор“ 316 d, „Кратил“ 492 b, „Пирът“ 179 d), Изократ („Бусирис“), Теофраст („Суеверният“),  Аполоний Родоски (I, 53)
Берлински папирус, папирус от Дервени

Овидий, „Метаморфози“[2]
Х:
Киконски предели; родопският певец; слиза до Стикс за Евридика; по обратния път се обръща – тя си отива. Лодкраят отказва да го преведе обратно; скрива се в Родопите и Хемус; потъва в мълчание.
XI:
Вакхически вопъл; разкъсват омагьосани животни; хвърлят тирсове; разкъсват Орфей, хвърлят главата му в Хебър; стига до Метимна на Лесбос.

Други легендарни предомирови поети. Свидетелства

- Евмолп
Павзаний (II, 14, 3), Аполодор (II, 5, 12)

- Лин
Павзаний (IX, 29), „Илиада“ (XVIII, 570)

- Тамирис
Платон („Закони“ 829)

- Амфион
Аполодор (III, 5, 5)

- Музей
Павзаний (X, 7, 2), Платон („Държавата“ 364 с, „Ион“ 536)


[1] За свидетелствата: Б. Богданов. „Орфей и древната митология на Балканите“. УИ, 1991; М. Йорданова-Алексиева. „Елински орфически свидетелства“. „ЛИК“, 2004.
[2] Овидий. „Метаморфози“. „НК“, 1974 и 1981. Превод Г. Батаклиев.

Monday, November 23, 2015

Преводи на античната литература на български - от 200 години насам

Двеста години - това са седем поколения. 

...

Към първото поколение преводачи принадлежи Врачанският епископ Софроний (р. 1739-та в в Котел) с неговите преводи на Езоповите басни, все още неиздадени (във Втори Видински сборник - 1802). 

Басни превежда неговият съгражданин (р. 1799) Петър Берон (в "Буквара", 1824) и Петко Славейков (1852). 
Григор Пърличев (р. 1830, Охрид), който пръв превежда Омир (1871) е почти на възрастта на Славейков (р. Велико Търново, 1827).

Тези две поколения са знаели повече гръцки, отколкото латински и са го изучили покрай гръкоезичното богослужение и училища по български земи. 

...

Следва поколението на първите университетски преподаватели по античност - Г. Кацаров (р. 1874, Копривщица), Д. Дечев (1877, Свищов), Ал. Балабанов (1879, Щип). Също - П.П. Славейков (1866, Трявна), Н. Вранчев (1882, Устово). 
Техните преводи са правени през първата половина на ХХ в., около двете световни войни.

После - това на В. Бешевлиев (1900, София), Б. Геров (1903, Самоков), Ал. Милев (1904), Хр. Данов (1908, Пловдив), Г. Батаклиев (1910), Г. Михайлов (1915, Сливен), Ал. Ничев (1922, Медковец), Василка Тъпкова-Заимова (1924, София), Т. Сарафов (1924, София).

Всички те са учили старогръцки и латински в класическите гимназии, създадени след Освобождението; в някои европейски (главно германски) университети и в СУ.

...

После - техните студенти, сред които са А. Николова (1939), Б. Богданов (1940), Н. Георгиева (1947), Д. Бояджиев (1949), Д. Гетов (1955), Ив. Генов (1956), Вл. Атанасов (1956).

Те са учили латински и старогръцки в СУ. 
Техните и на предишното поколение трудове са публикувани главно след Втората световна и преди края на студената война. 

...

После - първите възпитаници на НГДЕК. Техните преводи излизат след края на студената война. 

Накрая - техните студенти, повечето от тях също учили в НГДЕК. Техните преводи се появиха през последните години - през второто десетилетие на ХХI век.  


*




Преводи от антични автори

1802 – 2013


Гръкоезични

Класика


Епос

Омир


1. Омир Илиада I-II 1871 Гр Пърличев
https://drive.google.com/file/d/0B9de7FkFZsJhVmYtWU9jQmFxVkk/view?usp=sharing

2. Омир Илиада I 1871 Н Бончев 1875 Ф Велиев 1881 П Р Славейков


3. Омир Илиада VI 1884 Ив Вазов


4. Омир Илиада XXII-XXIII 1898 Ал Балабанов


5. Омир Илиада I, VI, XXII, XXIV 1940 Д Симидов


6. Омир Илиада 1971 Ал Милев Бл. Димитрова 


7. Омир Одисея II 1894 Д Душанов


8. Омир Одисея I-III 1942 Н Вранчев


9. Омир Одисея 1981 Г Батаклиев 


10. Омирови химни 1988 Р Константинова 


11. [Омир] Войната на мишките и жабите 2010 Н Шаранков



Хезиод


12. Хезиод Теогония 1988 Ст Недялкова 

13. Хезиод Дела и дни 1988 Ст Недялкова




Лирика


14. Сафо 1896 К Христов 1906 Ал Балабанов 1967 Г Батаклиев


15. Сафо Фрагменти 2009 Я Букова


16. Анакреон Фрагменти 1900 К Величков 1911 Ал Балабанов 1967 Г Батаклиев


17. Мимнерм Фрагменти 1911 Ал Балабанов 1967 Г Батаклиев и др.


18. Антична поезия 1970 Б Георгиев 

19. Старогръцка лирика 1985 Б Георгиев


20. Пиндар Питийски оди 2011 Я Букова


21. Теогнид I 2013 Ст Стефанов


22. Пиндар Три оди Н Гочев
https://drive.google.com/file/d/0B9de7FkFZsJhOHE2TG9jSEZzM0U/view?usp=sharing



Ранни философи


23. Парменид За природата 2010 РМ



Трагедия


Есхил


24. Есхил Прометей 1905 Ал Балабанов


25. Есхил Прикованият Прометей 1982 Ал Ничев


26. Есхил Агамемнон 1915 Ал Балабанов


27. Есхил Агамемнон 1982 Ал Ничев


28. Есхил Перси 1916 Н Вранчев


29. Есхил Перси 1982 Ал Ничев


30. Есхил Орест 1940 Ал Балабанов


31. Есхил Хоефори 1982 Ал Ничев


32. Есхил Евмениди 1982 Ал Ничев


33. Есхил Молителките 1982 Ал Ничев


34. Есхил Седемте срещу Тива 1982 Ал Ничев




Софокъл


35. Софокъл Едип цар 1884 К Величков


36. Софокъл Едип цар 1911 Ал Балабанов


37. Софокъл Едип цар 1939 Н Вранчев


38. Софокъл Едип цар 1956 Ал Ничев


39. Софокъл Антигона 1893 П П Славейков
https://drive.google.com/file/d/0B9de7FkFZsJhaU5uS0E5SEIwQm8/view?usp=sharing

40. Софокъл Антигона 1956 Ал Ничев


41. Софокъл Антигона 1998 Н Гочев
https://drive.google.com/file/d/0B9de7FkFZsJhWTVVWU9NRjAwRkE/view?usp=sharing

42. Софокъл Антигона 2014 Н Гочев
https://drive.google.com/file/d/0B9de7FkFZsJhQnI4bkJYX3N1RUE/view?usp=sharing

43. Софокъл Електра 1914 Ал Балабанов
https://drive.google.com/file/d/0B9de7FkFZsJhTHBTVHhvaXJ0bjQ/view?usp=sharing

44. Софокъл Електра 1956 Ал Ничев


45. Софокъл Аякс 1956 Ал Ничев


46. Софокъл Едип в Колон 1956 Ал Ничев


47. Софокъл Трахинянките 1956 Ал Ничев


48. Софокъл Филоктет 1956 Ал Ничев




Еврипид


49. Еврипид Медея 1914 Ал Балабанов


50. Еврипид Медея 2012 Д Табакова


51. Еврипид Електра 1977 Ал Ничев


52. Еврипид Троянки 1983 Г Михайлов


53. Еврипид Елена 2008 Д Табакова


54.  Еврипид Ифигения в Таврида 2008 Д Табакова


55. Еврипид Орест 2008 Т Кръстева


56. Еврипид Хиполит 2008 Т Кръстева


57. Еврипид Вакханки 2012 Д Табакова


58. Еврипид Ифигения в Авлида 2012 Д Табакова


59. Еврипид Алкестида 2012 Т Петринска


60. Еврипид Андромаха 2012 Т Петринска


61. Еврипид Ион 2012 Т Петринска


62. Еврипид Циклоп 2008 Д Табакова




Комедия


Аристофан


63. Аристофан Ахарнците 1985 Ал Ничев


64. Аристофан Жабите 1985 Ал Ничев


65. Аристофан Жените в Народното събрание 1985 Ал Ничев


66. Аристофан Женският празник 1985 Ал Ничев


67. Аристофан Конниците 1985 Ал Ничев


68. Аристофан Лизистрата 1985 Ал Ничев


69. Аристофан Мира 1985 Ал Ничев


70. Аристофан Облаците 1985 Ал Ничев


71. Аристофан Осите 1985 Ал Ничев


72. Аристофан Плутос 1985 Ал Ничев


73. Аристофан Птиците 1985 Ал Ничев



Менандър


74. Менандър Мъчният човек 1978 Ал Ничев


75. Менандър Самоската 2013 П Йорданова




Историография


76. Херодот Исторически новели 1982 Д Гетов


77. Херодот История 1986-1990, 2010 П Димитров


78. Тукидид История на Пелопонеската война 1979 М Мирчев




Ксенофонт

79. Ксенофонт Митос Продиков 1837 Г Кръстович


80. Ксенофонт Учение за стопанството 1908 Г Кацаров


81. Ксенофонт Киропедия I 1939 Др Карадимчев


82. Ксенофонт Киропедия 1995 Вл Атанасов


83. Ксенофонт Сократически съчинения 1985 Р Стефанов




Оратори и софисти


Езоп


84. Езопови басни 1802 (ръкопис на Софроний Врачански) 


85. Басни 1824 П Берон ("Буквар")
https://drive.google.com/file/d/0B9de7FkFZsJhQ1dMRVFnY2RMaW8/view?usp=sharing

86. Басни Есопови 1852 И Емануилович
https://drive.google.com/file/d/0B9de7FkFZsJhWDVfRUhDbWZfZ2c/view?usp=sharing

87. Езопови басни 1852 П Р Славейков
https://drive.google.com/file/d/0B9de7FkFZsJhY1lnUU1FY3FYVTA/view?usp=sharing

88. Езоп Басни 1924 Ал Балабанов


89. Езоп Басни 1982 Т Сарафов




Оратори


90. Лизий Против Ератостен 1889 П Николов


91. Лизий За убийството на Ератостен 1984 Т Христова


92. Изократ Увещание към Димоник 1846 К Фотинов


93. Изократ Егинска реч  2008 Н Шаранков


94. Изократ Писма до Александър и Филип Македонски  2008 Н Шаранков


95. Демостен За венеца 1889 Н Лица




Философия


96. Кебет Картина 1889 М Балабанов




Платон


97. Платон Критон 1888 И Държилов


98. Платон Евтифрон Критон 1928 Б Ботушаров


99. Платон Критон 1979 Г Михайлов


100. Платон Евтифрон 1979 Г Михайлов


101. Платон Апология на Сократ 1925 Г Кацаров


102. Платон Апология 1979 Г Михайлов


103. Платон Епиграми 1944 Кр Димитров 1979 Г Михайлов


104. Платон Алкивиад 1979 Б Богданов


105. Платон Големият Хипий 1979 Г Михайлов


106. Платон Ион 1979 Б Богданов


107. Платон Лахет 1979 Б Богданов


108. Платон Лизис 1979 Б Богданов


109. Платон Малкият Хипий 1979 Б Богданов


110. Платон Протагор 1979 Г Михайлов


111. Платон Хармид 1979 Б Богданов


112. Платон Държавата 1981 Ал Милев


113. Платон Горгий 1982 Г Михайлов


114. Платон Евтидем 1982 Б Богданов


115. Платон Кратил 1982 Г Михайлов


116. Платон Менексен 1982 Б Богданов


117. Платон Менон 1982 П Димитров


118.  Платон Пирът 1982 Г Михайлов


119. Платон Федон 1982 Б Богданов


120. Платон Федър 1982 Б Богданов


121. Платон Държавникът 1990 Д Марковска


122. Платон Критий 1990 Г Михайлов


123. Платон Парменид 1990 Ц Бояджиев


124. Платон Софистът 1990 Б Богданов


125. Платон Теетет 1990 Б Богданов


126. Платон Тимей 1990 Г Михайлов


127.  Платон Филеб 1990 Д Марковска


128. Платон Седмо писмо 2002 Ст Терзийски


129. Платон Закони 2006 Н Панова, Г Гочев


130. Платон. Послезаконие 2011 Н Гочев
https://drive.google.com/file/d/0B9de7FkFZsJhQUdGeHZaZDR3cms/view?usp=sharing



Аристотел


131. Аристотел Атинската държавна уредба 1904 Г Кацаров


132. Аристотел Поетика 1947 Кр Генов, П Радев


133. Аристотел За поетическото изкуство 1975, 2013 Ал Ничев


134. Аристотел Реторика 1986 Ал Ничев


135. Аристотел Атинската полития 1993 Х и Цв Панициду


136. Аристотел Метафизика I-III и X-XIV 2000 Н Гочев
https://drive.google.com/file/d/0B9de7FkFZsJhT1BtVTkybHdKZW8/view?usp=sharing


137. Аристотел За небето 2006 Д Гочева


138. Аристотел и др. За гнева Н Гочев
https://drive.google.com/file/d/0B9de7FkFZsJhNmZHNENjaTA0eEk/view?usp=sharing


139. [Аристотел] Реторика към Александър 2004 Г Гочев





След класиката


Ранен елинизъм


140. Теофраст Характери 1914 Ал Балабанов


141. Теофраст Характери 1968 Б Богданов


142. Теокрит и Мосх Идилии 1884 К Величков 1939 Г Михайлов 1967 Г Батаклиев


143. Теокрит Сиракузанки 2010 Н Гочев
https://drive.google.com/file/d/0B9de7FkFZsJhejJZUzBQeVFkeUk/view?usp=sharing

144. Полибий Всеобща история I-IV 2001 В Русинов


145. Полибий Всеобща история V-XV 2002 В Русинов


146. Полибий Всеобща история XVI-XXXIX 2003 В Русинов






Гръко-римска епоха


Поезия


147. Музей Херо и Леандър 2010 Т Илиева




Философия и реторика


148. Лонгин За възвишеното 1985 Ив Генов


149. Епиктет Наръчник и беседи 2000 К Гарелова


150. Епиктет Диатриби 2015 Б Богданов


151. Марк Аврелий Към себе си 1986 Б Богданов


152. Порфирий Животът на Плотин 2000 Вл Маринов


153. Салустий За боговете и света 2009 Ив Кирилов


154. Херметически корпус 2012 Н Гочев
https://drive.google.com/file/d/0B9de7FkFZsJhcURkV010c19seU0/view?usp=sharing



Историография, география и митография

155. Плутарх Цезар 1930 Ив Велков


156. Плутарх Избрани животописи 1969 Б Богданов


157. Плутарх Успоредни животописи 2008 Др Вълчева


158. [Плутарх] За реките 1949 В Бешевлиев


159. Митографи 1949 В Бешевлиев 2013 В Калфина


160. Страбон География I-V 2006 В Русинов


161. Страбон География VI-XI 2007 В Русинов


162. Йосиф Флавий Автобиография 2014 Д Мирчев


163. Ариан Обиколка на Евксинския понт


164. Аполодор Митологическа библиотека 1992 М Славова


165. Павзаний Описание на Гърция 2004 I-V В Русинов


166. Павзаний Описание на Гърция 2005 VI-X В Русинов


167. Биографии на Тукидид 2010 М Славова




Сатира и анекдоти


168. Лукиан Разговори на мъртвите 1893 Г Ангелов


169. Лукиан Избрани съчинения 1928 Г Кацаров


170. Лукиан Диалози 1971 Ал Ничев
https://drive.google.com/file/d/0B9de7FkFZsJha3lLYVdGQ09taFU/view?usp=sharing

171. Лукиан Сатири и пародии 1986 Б Богданов М Славова Вл Атанасов


172. Лукиан Избрани съчинения 2010 Д Илиев Др Вълчева М Ивайлова


173. Елиан. Шарени истории 2009 Н Шаранков, Н Панова


174. Атеней Гощавка на софисти 2006 Др Вълчева




Роман


175. Калистен Животът на Александър Македонски 1975 Б Богданов


176. Харитон Херей и Калироя 1990 Д Котова


177. Лонг Дафнис и Хлоя 1975 Б Богданов


178. Хелиодор Етиопска повест 1982 Г Батаклиев





Латиноезични

Поезия

134. Вергилий 1980 Г Батаклиев

135. Овидий Метаморфози 1974 Г Батаклиев


Историография

136. Курций Руф Животът на Александър Велики 1985 Н Бакърджиева
https://drive.google.com/file/d/0B9de7FkFZsJhTHJrUThaTjdKbkU/view?usp=sharing

137. Салустий Съзаклятието на Катилина 1940 Др Карадимчев

138. Салустий Заговорът на Катилина 1982 М Марков, Н Георгиева

139. Салустий Войната с Югурта 1939 Ат Памуков

140. Салустий Писма до Цезар за държавата 1982 М Марков, Н Георгиева

141. Салустий Югуртинската война 1982 М Марков

142. Ливий История на Рим 1978 М Марков

145. Тацит Германия 1918 Д Дечев


Философия и реторика

144. Сенека Писма до Луцилий 1994 А Шелудко

145. Сенека Писма до Луцилий 1996 А Шелудко


Оратори и софисти

146. Квинтилиан Обучението на оратора 1982 М Порталски

147. Апулей Апология 1990 Д Бояджиев

148. Апулей Антология 1990 Д Бояджиев


Роман

149. Петроний Сатирикон 1956 Г Кацаров, Б Геров

150. Петроний Сатирикон 1981 Д Бояджиев

151. Апулей Златното магаре 1961 Г Батаклиев, П Радев
https://drive.google.com/file/d/0B9de7FkFZsJhZlpabkpzUG02RGs/view?usp=sharing

152. Апулей Амур и Психея 1918 Б Пенева

155. Апулей Амур и Психея 1918 Г Бакалов



Антологии 

154. Българска христоматия I 1884 Ив Вазов К Величков
https://drive.google.com/file/d/0B9de7FkFZsJhVjVOUHo0U0l6alE/view?usp=sharing

155. Българска христоматия II 1884 Ив Вазов К Величков
https://drive.google.com/file/d/0B9de7FkFZsJhRy1mMEswbDlfZDQ/view?usp=sharing

156. Помагало по антична литература 1985 М Славова и др

157. Фрагменти на гръцките и християнски философи 2001 Т Томов и др.

160. Из античните и християнски книги Н Гочев
https://drive.google.com/file/d/0B9de7FkFZsJhVG9WZjlJczZjY3c/view?usp=sharing



Антични автори за историята на Европа

159. Христоматия по история на Стария свят I 1976 Хр Данов

160. Христоматия по история на Стария свят II 1976 Хр Данов


Антични и средновековни автори за историята на българските земи и България

161. Извори за старата история на Тракия и Македония 1915 Г Кацаров Д Дечев

162. Извори за историята на българские земи в древността 1993 Д Попов и др


Гръцки извори за българската история (ГИБИ)

163. ГиБи I 1954 В Бешевлиев и др
https://drive.google.com/file/d/0B9de7FkFZsJhVlktMzRjc1JWOW8/view?usp=sharing

164. ГиБи II 1958 
https://drive.google.com/file/d/0B9de7FkFZsJhMUNhRVJhaTc4eWs/view?usp=sharing

165. ГиБи III 1960 Ив Дуйчев и др
https://drive.google.com/file/d/0B9de7FkFZsJhM2FndzJ3WWkzb0k/view?usp=sharing

166. ГиБи IV 1961

167. ГиБи V 1964

168. ГиБи VI 1965

169. ГиБи VII 1968

170. ГиБи VIII 1972 М Войнов и др

171. ГиБи IХ 1994 И Илиев и др

172. ГиБи Х 1980 

173. ГиБи ХI 1983 М Войнов и др


Латински извори за българската история (ЛИБИ)

174. ЛиБи I 1958 Ив Дуйчев и др
https://drive.google.com/file/d/0B9de7FkFZsJhc0FKUEJPOHpSaFU/view?usp=sharing

175. ЛиБи II 1960 Ив Дуйчев и др
https://drive.google.com/file/d/0B9de7FkFZsJhT190NHBDUWxWNDQ/view?usp=sharing

176. ЛиБи III 1965 Ив Дуйчев и др

177. ЛиБи IV 1981 М Войнов и др

180. ЛиБи V 2001 И Илиев и др


Истории на класическата литература

179. Конст. Величков. Старогръцка и римска литература 1914

180. Ал. Балабанов. История на класическата литература 1931

181. Й. Тронски. История на античната литература 1965 Г Михайлов

182. Б. Богданов. Омировият епос 1976

183. Б. Богданов. Литературата на елинизма 2007

184. Н. Гочев. Фантастичното през античността 2012
https://drive.google.com/file/d/0B9de7FkFZsJhTUZIYU9RYUZsTDA/view?usp=sharing



Истории на античния свят

185. С. Смарагдов. Кратка всеобща история 1858 И Груев
https://drive.google.com/file/d/0B9de7FkFZsJhOEJ0NzE5VFRXUDQ/view?usp=sharing

186. Н Берте. Кратка всеобща история 1861 Г Иошев
https://drive.google.com/file/d/0B9de7FkFZsJhR1FGYU9ic3NCTU0/view?usp=sharing

187. А. Трачевский. Стара история 1895 Ив Радославов

190. М. Ростовцев. История на Стария свят I 1932 И Раев
https://drive.google.com/file/d/0B9de7FkFZsJhNGo4ckVfTnllMm8/view?usp=sharing


Справочници

189. Антична литература Б Богданов А Николова

194. Библейски атлас 1998