Wednesday, October 22, 2008

Демостен. Биография

І. Съдържание на Биографията в X oratorum vitae

1. Произход

2. Образование

3. Участие в политиката

4. Допълнения


ІІ. Текстове за превод


***

Следваща лекция (5 ноември):
Първа реч срещу Филип
Схолии към Първа реч

Thursday, October 9, 2008

Какво наричаме “старогръцка литература”

І. Литературата

Говори се за
1. "художествена" литература - епос, лирика, драма. Тя е слово, което се стреми преди всичко към изобразяване на събития в човешкия живот - действия, преживявания, мисли; и
2. "нехудожествена" - историография, реторика, философия. Тя се стреми преди всичко към документиране, убеждаване и размисъл. Изобразяването, доколкото се използва, е средство за тези цели.

Изучаването на нехудожествената литература също може да влезе в хуманитарното образование. В такъв случай тя трябва да е разбираема за неспециализирани слушатели и в нея да се обсъждат въпроси, интересуващи всеки човек. Колкото по-достъпна и полезна за разбирането на човешкия свят е тази литература, толкова повече тя ще има място в хуманитарното образование.
Съществува нехудожествена литература, която не може да влезе в хуманитарното образование, защото изисква специализирана подготовка, а и не се занимава пряко със случващото се в човешкия свят, или се отнася до съвсем конкретни събития - това са съчинения по медицина, математика, астрономия; също и документи, свързани с управлението на обществения живот - договори, отчети, протоколи, списъци.


ІІ. Старогръцка литература

Как познаваме, че е старогръцка. Тя е произведена в обществото на древните гърци. Това общество се отличава по:
1. Време и място - преди и след Христа
2. Език - гръцки (не новогръцки)
3. вярване - езичници (не-християни, не-юдеи)

1.
а. Време - класическа (полисна) и елинистическа епоха
- класическа
= омирова - поемите; липса на писменост, начало на Олимпийските игри и колонизацията
= архаична - лирика; интензивна колонизация
= класика - драма, проза (историография, реторика, философия); гръко-персийски войни, засилване на Атина, междугръцки войни, македонска хегемония

- елинистическа
= ранен елинизъм - буколическа лирика, историография; елинистически държави, разпространение на гръцкия език и литература на изток, юг и запад
= късен елинизъм (гръко-римска епоха) - проза, роман; преводна литература, койне гръцко влияние върху латиноезичната литература; римска държава, разпадане на римската държава (края на ІV в.)

б. Място - Средиземноморието
- през полисната епоха
= Омирови поеми - Мала Азия и островите
= лирика - пак там, но също Спарта, Сицилия
= драма, проза - преди всичко Атина, особено през класиката V-ІV в.

- през елинистическата епоха
Атина и континентална Гърция (Менандър, Лукиан, Плутарх, Прокъл и други философи), Рим и Италия (Елий Аристид, Марк Аврелий, Плотин, Порфирий), Александрия и Египет (Хелиодор), Антиохия и Сирия (Либаний), Малоазийските градове (Дион Хризостом, Юлиан), островите (Лонг),

2. Език - старогръцки. Диалекти
- през полисната епоха
= Омиров, епически
= дорийски
= йонийски
= атически

- през елинизма.
Койне (опростен атически). Жанровете поддържат старите диалекти, особено класическия атически

Някои гръцки автори оцеляват в латински превод; гърци пишат на латински; някои автори пишат на гръцки, който не им е роден език; преводна литература

3. Вярване

Християнските съчинения не се смятат за старогръцки - старогръцката литература е езическа. Това значи, че в нея се вижда:
- приемане на гръко-римския пантеон
- размисъл въз основа на класическото (и нехристиянско) философстване
- следване на класическите (от полисната епоха) жанрове в поезията и прозата

***

Упражнение (понеделник) - Илиада, песен І.

Препоръчва се да се направи резюме на песента (30 реда). Въпроси за обсъждане:
- какво се случва (да се представи основното действие)
- какви са персонажите (същност - богове, хора, други същества; произход и роднински връзки; позиция в своето общество; отношения на близост или съперничество)
- какво се представя извън действието (обичаи, описания, събития преди и извън основното действие)

Friday, October 3, 2008

Старогръцка литература

Едносеместриален курс
в специалност Новогръцка филология, ФКНФ

Теми на лекциите

І. Увод.
1. Какво наричаме “старогръцка литература”

ІІ. Поезия
Епосът
2. Омировата поезия. Илиада
3. Одисея
4. Хезиод. Теогония, Дела и дни
Лирика
5. Пиндар. Сафо.
Драма. Трагедия
6. Трагедията като литературен вид. Есхил
7. Фабулата. Софокъл, Еврипид.

Драма. Комедия
8. Комичното. Аристофан
9. Новата комедия. Менандър

ІІ. Проза
10. Историография. Херодот
11. Реторика. Съвещателна (политическа) реч. Демостен
12. Философски диалог. Платон

ІІІ. Следкласическа литература

13. Роман. Хелиодор, Лонг
14. Комедия. Пародия. Лукиан
15. Поезия. Буколическа лирика. Теокрит
16. Реторика. Похвална реч, писмо. Елий Аристид, Юлиан


Текстове за упражнения

1. Омир. Илиада, І
2. Омир. Одисея, ІХ-ХІІ
3. Хезиод. Дела и дни
4. Пиндар. Първа питийска ода
5. Есхил. Агамемнон
6. Софокъл. Едип цар
7. Аристофан. Облаци
8. Менандър. Мъчният човек
9. Херодот. Книга І
10. Демостен. Първа реч срещу Филип.
11. Платон. Пирът
12. Лонг. Дафнис и Хлоя
13. Лукиан. Истинска история


Изпит

Изпитът е устен.
Студентът избира по жребий една от темите.

1. Задават се въпроси по материала.
2. Студентът говори за наученото по темата
3. При поставянето на оценка се взима предвид и участието в упражненията през семестъра

Saturday, September 6, 2008

Старогръцка реторика

Едносеместриален лекционен курс в Бакалавърската програма на специалност Класическа филология. В рамките на задължителния курс "Старогръцка литература" - ІV-V сем.

Теми:

І. Ораторът и политиката.
ІІ. Ораторското изкуство. Образованието на оратора

Лекции и упражнения:

А. Класическата реторика

1. Изократ
2. Демостен (Биографията на Плутарх)
3. Демостен (І реч против Филип и схолии)

Б. Реторическото изкуство

4.(Реторика към Александър)

В. Гръкоезичната реторика в Римската епоха

5. Дион Хризостом
6. Лукиан
7. Либаний

Текстове:
Изократ. Филип; Против софистите.
Демостен. Първа реч против Филип.
Улпиан от Емеса. Схолии към Демостен.
Плутарх. Демостен.
Псевдо-Аристотел (Анаксимен от Лампсак). Реторика към Александър.

Дион Хризостом. За изгнанието си.
Лукиан. Сънят (Животът на Лукиан); Два пъти обвинен;
Как да се пише история; Учителят по красноречие; За платените събеседници; Необразованият купувач на книги; Похвала на Демостен

Либаний. Автобиография.

***

За авторите - от Suda (http://www.stoa.org/sol/) и др.:

Isocrates: Theodorou aulopoiou, Athenaios, rhetor, genomenos epi tes 86 olumpiados, ho esti meta ta Peloponnesiaka. kai dia men tes phones ten atonian kai to aparresiaston dikas ouk eipen, edidaxe de pleistous, kai logous gegrapse 32: biosas de ete 106 eteleutesen. adelphoi de autoi egenonto Tisippos kai Theomnestos kai Theodoros: didaskalos de Gorgias, hoi de Tisian phasin, hoi de Erginon: hoi de Prodikon ephasan, hoi de Theramenen. hoi de logoi autou pleistoi.

Demosthenes: Athenaios, huios Demosthenous kai Kleoboules, rhetor, ton demon Paianieus: epimeles mallon e euphues, hos Hermippos historei: kai pros tas hedonas akolastos, hos kai touto phesin ho autos. hothen kai neos men on Batalos eklethe, hos kai gunaikeiai estheti pollakis chresamenos: Argas de meta to eis andras telesai: hoper estin onoma opheos. epethumese de rhetorikes Kallistraton theasamenos ton rhetora huper Oropion legonta. diekouse de Isaiou, tou Isokratous mathetou, kai tois logois echreto Zoilou tou Amphipolitou, sophisteuontos en Athenais, kai Polukratous kai Alkidamantos, tou Gorgiou mathetou, kai autou mentoi Isokratous. sunephilologese de Aisioni toi Athenaioi kai Theopompoi toi Chioi philosophoi. diekroasato de kai Euboulidou tou dialektikou kai Platonos: eteleutese de phugon eis Kalabrian en toi tou Poseidonos hieroi dia ton Makedona Antipatron, prosenenkamenos pharmakon to en toi daktulioi, ete biosas duo kai hexekonta.

Oulpianos: Antiocheus tes Surias, sophistes, paideusas proteron eis Emesan, en tois kata ton basilea Konstantinon chronois. logous diaphorous, meletas, dialexeis: kai alla tina(...the commentaries and scholia on Demosthenes, written by Ulpian of Emesa who taught rhetoric at Antioch in the reign of Constantine (324-37 AD) and wrote a number of declamations and rhetorical works. Above all, he is the reputed author of these scholia to the speeches of the greatest of all Ancient Greek orators, Demosthenes (384-322 BC)... (http://www.vialibri.net/item_pg/1401521.htm)

Anaximenes: Aristokleous, Lampsakenos, rhetor: mathetes Diogenous tou Kunos kai Zoilou tou Amphipolitou grammatikou, tou kakizontos Homeron, didaskalos de tou Makedonos Alexandrou. heipeto de autoi en tois polemois. houtos basilea Alexandron, thumoi chromenon es Lampsakenous, technei perieile toiaide. phronounton Lampsakenon ta Person, huperzeon toi thumoi Alexandros epeilei ta megista kaka ergasasthai. hoi de, hate peri gunaikon kai paidon kai tes patridos theontes, apostellousin Anaximenen hiketeusonta. Alexandros de gnous kath' hentina aitian hekoi, katomosato theous, e men autou tais deesesi tanantia ergasesthai. Anaximenes de, charisai moi, ephe, o basileu, ten charin, gunaikas kai tekna ton Lampsakenon andrapodisasthai kai ta hiera empresai kai ten polin es edaphos katabalein. Alexandros de ouk echon ti pros touto sophisasthai e antimechanesasthai kai enechomenos tei anankei tou horkou, sungnomen enemen ouk ethelon Lampsakenois. emunato de kai Theopompon, ton Damostratou, echthron onta Anaximenes ouk amathestata, all' epiphthonotata. sophistes gar on kai sophiston logous mimoumenos, graphei biblion es Athenaious kai epi Lakedaimonious, sungraphen loidoron es to akribestaton mimesamenos: kai epigrapsas Theopompou to onoma epempen es tas poleis. kai ek toutou to echthos to es Theopompon ana pasan ten Hellada euxeto. ou men oude eipein tis autoschedios Anaximenous proteros estin heurekos.

Dio Cocceianus of Prusa (c.40 - after 112; also known as Chrysostom: Greek politician and philosopher, and - by some definitions - one of the first representatives of the Second Sophistic.
http://www.livius.org/di-dn/dio/dio_chrysostom.html

Loukianos: Samosateus, ho epikletheis blasphemos e dusphemos, e atheos eipein mallon, hoti en tois dialogois autou geloia einai kai ta peri ton theion eiremena paratithetai. gegone de epi tou Kaisaros Traianou kai epekeina. en de houtos toprin dikegoros en Antiocheiai tes Surias, duspragesas d' en toutoi epi to logographein etrape kai gegraptai autoi apeira. teleutesai de auton logos hupo kunon, epei kata tes aletheias eluttesen: eis gar ton Peregrinou bion kathaptetai tou Christianismou, kai auton blasphemei ton Christon ho pammiaros. dio kai tes luttes poinas arkousas en toi paronti dedoken, en de toi mellonti kleronomos tou aioniou puros meta tou Satana genesetai.

Libanios: sophistes, Antiocheus, ton epi Ioulianou tou basileos chronon kai mechri Theodosiou tou presbutou, Phasganiou patros, mathetes Diophantou. egrapsen apeira: en hois Enkomion eis Konstantion ton basilea, heteron eis Ioulianon, Meletas rhetorikas, kai epistolas. houtos epi ton chronon en Basileiou tou megalou kai Gregoriou tou theologou. ho de Ioulianos ho Parabates kaiper tosoutois embebekos tes te peri logous hepteto philotimias kai ton tes Antiocheias sophisten, hoi Libanios onoma, diapherontos ethaumase, ta men isos epainon, ta de, hopos lupoie ton megan sophisten Proairesion, protimon heteron. Akakios goun tis autoi ton peri rhetoriken deinon kai ho ek Phrugias Touskianos aei pros tauta epekaloun kai diememphonto tas kriseis.

Monday, July 14, 2008

Римската експанзия на Изток ІІ пр. Хр. - І в. сл. Хр.

План за двусеместриален курс в Магистърската програма в рамките на "Старогръцката литература в Римската епоха" - 2008/2009

Въз основа на:
Дион Касий. Римска история
Йосиф Флавий. Юдейски древности, Юдейската война, Автобиография.
Плутарх. Антоний, Брут, Галба, Деметрий, Евмен, Емилий, Крас, Лукул, Марий, Отон, Помпей, Сула, Филопоймен, Цезар.
Полибий. Всеобща история.
Филон Александрийски. Посланичество до Гай (Калигула)

І. Войните до края на Републиката
ІІ. Войните от Цезар до Тит

Предистория на Римската експанзия. Походите на Александър и управлението на диадохите
Въз основа на:
Апиан. Римска история
Ариан. Анабазис
Курций Руф. История на Александър Велики Македонски
Плутарх. Александър, Агис и Клеомен, Арат, Пир, Фокион
Псевдо-Калистен. Животът на Александър Македонски.
Неизвестен византийски автор. Животът на Александър, цар на македонците
и
Диодор, Непот, Павзаний

Thursday, June 26, 2008

Собствени имена. Погребални обичаи и вяра в безсмъртието

І. Въпросът за човека (личността, душата)


ІІ. Името

1. Собствено име. Мъжки имена

2. Имена на жени

3. Имена на роби

4. Имена от гръцки и негръцки произход в по-късната история


ІІІ. Погребение

1. Изгаряне и трупополагане

2. Погребални обичаи


ІV. Вяра в безсмъртието (задгробния живот)

1. Омир

2. Платон и съвременниците му

3. Мислители, отхвърлящи вярата в безсмъртието

Friday, June 20, 2008

География на древна Гърция

І. Области в класическа Гърция

1. Пелопонес

2. Северно от Пелопонес

3. Мала Азия


ІІ. Острови

1. Егейско море

а. Циклади
б. Споради
в. малоазийски
г. северни
д. западни

2. Йонийско море


ІІІ. Градове

1. Гърция

2. Мала Азия


ІV. Колонии извън Егейско море

1. Хелеспонт, Пропонтида, Черно море

2. Северна Африка

3. Италия и Сицилия

4. Далечен запад


V. Области в елинистическата и римската епоха

1. Мала Азия, изток

2. Балкани

3. Европа

4. Африка

Friday, June 13, 2008

Робство

І. Брой на робите в класическа Атина

1. Население и класи

2. Предположения за броя на робите и населението. Източници


ІІ. Положението на робите. Заробване и освобождаване

1. Придобиване на робите. Кой може да е роб

2. Частни и държавни роби
а. частни - домашни и други
б. държавни - държавни служби, заемани от роби

3. Юридическо положение на робите. Права. Отношения с господаря

4. Освобождение

а. Процедура. Кой може да освобождава
б. Права на освободения роб


ІІІ. Гръцките мислители за робството. Аристотел

1. Видове власт. Определение за роб. Отношения с господаря.

2. Робство по природа и по закон

Friday, June 6, 2008

Образование и комуникации

І. Омирово образование


ІІ. Спартанското образование


ІІІ. Образованието в Атина

1. Начално
2. До ефебията
3. След ефебията


ІV. Книги

1. Материали за писане

2. Библиотеки

3. Книгоразпространение


V. Комуникации

1. Придвижване

2. Съобщения

Thursday, May 29, 2008

Жертвоприношения, гадателство и светилища

І. Жертвоприношения

1. Видове жертви

2. Повод за жертвоприношение

3. Извършване на жертвоприношението


ІІ. Олтари и храмове

1. Олтар

2. Устройство на храма


ІІІ. Жреци и гадатели

1. Кой може да е жрец

2. Жречески длъжност


ІV. Гадание и оракули

1. Видове гадания

2. Оракули


V. Мистериални култове. Елевзински мистерии

1. Жреци

2. Посвещение

3. Провеждане на мистериите

Латышев, В.В. Очерк греческих древностей. Т.2. "Алетейа", Санкт-Петербург, 1997.
Шаму, Ф. Гръцката цивилизация. Превод Слава Михайлова. "Български художник", 1979.

Tuesday, May 27, 2008

За игрите. Сведения от схолиите

[Пиндар] е написал седемнадесет книги, от които четири се отнасят до така наречения период, и са следните: Олимпионики, Питионики, Истмионики, Немеоники. [Олимпийските игри са състезание в чест на Зевс, Питийските - на Аполон, Немейските - и те на Зевс, а Истмийските - на Посейдон. Наградите в тях са съответно маслина, лавър, σέλινος - сух и зелен]. Но за другите и за свързаните с тях неща ще кажем по-нататък; а сега да кажем за установяването (θέσις) на Олимпийските.

І. Олимпийски игри

Някои отнасят това установяване към времето на събитията около Пелопс и Еномай; други обаче казват, че ако то е било свързано с толкова грозни събития, игрите не биха били запазени. Други го приписват на Херакъл, както и Пиндар (Ол.Х), който, споменавайки тези по-славни дела разхубавява състезанието. Защото след като изчистил Авгиевия тор, но не получил обещаното, Херакъл събрал войска, убил Авгий и обсадил Елида; и като се сдобил с голяма плячка, уредил състезание за тези, които воювали заедно с него. Оттам е останал обичаят да се провеждат състезания. Но това предположение също не издържало, защото било напомняне за случилите му се неприятности. Но [се разказвало, че] след като Ифит и Еврилох воювали с кирейците (това били разбойници, които владеели крайбрежието на Фокида) събрали голяма плячка; и тогава Ифит установил Олимпийските игри, а Еврилох - Питийските. Случило се това предположение да се наложи.

(Scholia in Olympionikas, 6-7)


ІІ. Питийски игри

Питийските игри бяха установени, както смятат някои, по повод на дракона, който, докато пазел оракула в Делфи, бил убит от Аполон. Състезанието получило името си от мястото; а името на мястото е Пито - или заради отиващите да питат (πυνθάνεσθαι) при оракула, или защото убитото чудовище изгнило там. Защото πύθεσθαι значи "гния", както е при Омир - λεύκ᾽ ὀστέα πύθεται ὄμβρωι (Од.І,161). И след като Аполон се очистил от убийството на дракона в Крит при Хризотемида, дошъл в тесалийските τέμπη, и оттам пренесъл лавъра... В началото състезанието се провеждало всяка девета година, а после преминало към провеждане на всяка пета.

ἄλλως:
Питийското състезание установил, заедно с амфиктионите, тесалиецът Еврилох, след като победил в битка кирейците - сурови хора, насилващи околното население. Това станало, когато архонт в Делфи бил Гилид, а в Атина - Симон...

(Scholia in Pythionikas, 4-5)


ІІІ. Немейски игри


ІV. Питийски игри


Scholia in Pindarum. A.B. Drachmann edidit. Lipsiae, 1903-1927

Thursday, May 22, 2008

Измерване и отбелязване на времето

І. Естествени (природни) цикли във времето

ІІ. Условни цикли

ІІІ. Измерване и отбелязване на времето в Гърция

1. Летоброене

2. Деления на годината

а. според сезони и празници
б. според месеци
в. деления на месеца

3. Деления на денонощието

Библиография:

Латышев, В.В. Очерк греческих древностей. Т.2. "Алетейа", Санкт-Петербург, 1997.

Tuesday, May 20, 2008

Пари, цени и държавни разходи в класическа Гърция

І. За какво служат парите. От какво се изработват

1.

За лесна размяна на стоки и труд. Не винаги е лесно да се намери подходящ клиент за стоката или услугата, която предлагаме (затова е нужно да получаваме повече и от повече хора наведнъж, за да можем да изчакаме времето, когато пак ще се появят клиенти). Ако няма пари, е възможно това, което той ще ни предложи като заплащане (в замяна), да ни е излишно. Не винаги това, което ще ни предложи, е такова, че може да бъде съхранено (в случай, че ни потрябва в бъдеще). То трябва да има разделения (за да можем да плащаме различни количества стоки и услуги). Трябва да ни помага за това, самите ние да плащаме стоки и услуги (по посочените причини). Самото то трябва да е ценно като материал, и не много разпространено (като пясъка и водата) - тъй като всеки би могъл да го има и без да работи. Ценността му не бива да спада твърде бързо (като отоплението през пролетта, което може след няколко дни да не е нужно). Ако не е ценно като материал, трябва да съответства на ценност, и в съответствието да има доверие.
Следователно е нужно да се намери такова средство за размяна, което да е по-трайно обикновените стоки; да се съхранява лесно; да може да се дели на множество части, които да са в съотношение, изчислимо чрез цели числа; да не подлежи на бързо обезценяване; да бъде приемано от мнозина.

2.

В началото парите обикновено се изработват от (съответстват на) метал, защото:
- той е издръжлив (траен); "благородните метали" се наричат така именно заради издръжливостта си; не изисква специални грижи да поддръжката си (като животните)
- не е много разпространен, самото му добиване изисква труд (особено при благородните метали)
- може да се дели на равни части
- служи за много неща, което му придава "естествена" стойност
- не изисква много място за съхранение (стойността му е висока, така че дори богатият човек или държава може да го съхранява на сравнително малко място)


ІІ. Парите в Гърция

1. Въвеждане на парите

2. Разнообразие на паричните системи

3. Монети и парични единици


ІІІ. Заплащане и цени


ІV. Държавни разходи


V. Антични автори за парите

На никое частно лице не е позволено да притежава каквото и да е злато или сребро, а пари – само за да може да покрие всекидневната обмяна, която е нужно да се прави със занаятчиите, а и при нужда за разплащане със наетите роби или чужденци, които работят срещу заплата. Ето затова твърдим, че гражданите трябва да притежават такива пари, които при тях имат стойност, а при другите хора са неприемливи. Но трябва да има и общогръцка валута заради походите и пътуванията в чужбина при други хора – например при пратеничествата или в случай на някаква друга подобна наложителна за държавата мисия, когато трябва да се изпрати навън някой човек: именно затова е нужно държавата по всяко време да разполага с общогръцка валута. Ако на някое частно лице се наложи да замине, след като се яви пред властите, той може да отпътува. Но ако при завръщането си носи със себе си някакви чуждестранни пари, той трябва да ги предаде на държавата, като получи от нея същата сума в местни пари.

И как да не наречем благодетел всеки, който прави едно несъразмерно и неравно разпределено богатство от какви да е средства за живот съизмеримо и поравно разпределено? Трябва да признаем, че това постига функцията на парите, и нека се каже, че това именно е задачата и на търговеца, на наемния работник, а също и на ханджията; и изобщо всички останали дейности, свързани с пари – едни по-прилични, други по-неприлични, - изпълняват тази обща функция: да осигуряват грижа за потребностите и изравняване за състоянита.

Платон. Закони, 742a-b; 918b-c. Превод Георги Гочев. "Сонм", 2006.


След като се увеличила чуждестранната помощ във вноса на това, от което се нуждаели, и в износа на онова, от което имали в повече, по необходимост била изнамерена употребата на монетата. Не всички естествено необходими неща са лесно преносими. Затова хората се споразумели при размяна взаимно да си дават и получават нещо такова, което и само да е полезно, и да е удобно за всекидневна употреба, например желязо, сребро и евентуално нещо друго такова. Първо го определяли просто по големина и тегло, а накрая - с поставяне на печат, за да се освободят от измерването му, тъй като печатът бил знак за определено количество.
На някои се струва, че задачата на ръководенето на стопанството е умножаването на собствеността и упорстват в убеждението си, че трябва или да запазят, или да умножават до безкрайност наличните пари. Причината за този възглед е, че хората се стараят да осигурят живота, а не това, да живеят добре. И понеже жаждата за живот е безкрайна, хората жадуват и за неограничени средства за живот.


Аристотел. Политика, 1257a-b. Превод Анастас Герджиков. "Отворено общество", 1995.


VІ. Следантични и съвременни автори за парите

By concoction, I understand the reducing of all commodities which are not presently consumed, but reserved for nourishment in time to come, to something of equal value, and withal so portable as not to hinder the motion of men from place to place; to the end a man may have in what place soever such nourishment as the place affordeth. And this is nothing else but gold, and silver, and money. For gold and silver, being, as it happens, almost in all countries of the world highly valued, is a commodious measure of the value of all things else between nations; and money, of what matter soever coined by the sovereign of a Commonwealth, is a sufficient measure of the value of all things else between the subjects of that Commonwealth. By the means of which measures all commodities, movable and immovable, are made to accompany a man to all places of his resort, within and without the place of his ordinary residence; and the same passeth from man to man within the Commonwealth, and goes round about, nourishing, as it passeth, every part thereof; in so much as this concoction is, as it were, the sanguification of the Commonwealth: for natural blood is in like manner made of the fruits of the earth; and, circulating, nourisheth by the way every member of the body of man.
And because silver and gold have their value from the matter itself, they have first this privilege; that the value of them cannot be altered by the power of one nor of a few Commonwealths; as being a common measure of the commodities of all places. But base money may easily be enhanced or abased. Secondly, they have the privilege to make Commonwealths move and stretch out their arms, when need is, into foreign countries; and supply, not only private subjects that travel, but also whole armies with provision. But that coin, which is not considerable for the matter, but for the stamp of the place, being unable to endure change of air, hath its effect at home only; where also it is subject to the change of laws, and thereby to have the value diminished, to the prejudice many times of those that have it.


Thomas Hobbes. The Leviathan, XXIV. 1660.
http://oregonstate.edu/instruct/phl302/texts/hobbes/leviathan-contents.html

Парите са социална институция, която увеличава богатството чрез понижаване разходите за размяна и по този начин дава възможност на хората да се специализират по-тясно - в съответствие със собствените си относителни предимства.
Доближаването на който и да е актив до същността на парите е въпрос на степен. Един актив е пари дотолкова, доколкото е ликвиден. Един актив е изцяло ликвиден, когато може да бъде заменен без никакви разходи за други стоки. Всички активи, приемани безрезервно от всекиго като средство за размяна, съставляват паричната маса на едно общество.
Представата, че парите трябва да имат покритие, за да имат стойност, е неправилна. За да имат стойност, парите трябва да са само средство за размяна. Необходимо условие за продължителното функциониране на което и да е средство за размяна е ограничената му наличност.


Не е ли вярно, че парите доставят услуги само когато се харчат? Това не е вярно... Парите доставят услуга също и докато се държат от някого. Ако не беше така, никой нямаше да ги задържа, защото задържането им струва скъпо. Докато задържаме пари, ние жертваме ценни настоящи услуги...
Тази услуга е просто гъвкавостта на парите. Предпочитайки да държите пари вместо някакви други активи, Вие увеличавате свободата си да маневрирате. Така сте улеснен да купувате желаните неща, когато си поискате; имате предимството да се възползвате от внезапно възникнал шанс или да избегнете някакво нещастие. Синоним на гъвкавост е ликвидност. По дефиниция парите са най-ликвидният актив в обществото. Търсенето на пари е търсене на ликвидност.


Пол Хейн. Икономическият начин на мислене. Превод Д. Михайлова, Ст. Илева, Н. Гривишка. с. 415-416, 423. "Тилиа", 1995.

Wednesday, May 14, 2008

Амиан Марцелин и управлението на Империята през ІV в.

І. Общо състояние на Империята след Диоклециан и Константин Велики

1. Размери

Територията на Империята се простира от Британия и Испания до северна Месопотамия (опорни градове на Тигър). Тя е далеч по-голяма от тази по времето на Полибий. Разделена е на административни единици - префектури (Изток, Илирик, Италия, Галия, градовете Рим и Константинопол са отделни префектури), диоцези (13), провинции (100-120).

2. Политическо състояние

Нестабилно след оттеглянето на Диоклециан и Максимиан като Августи. Граждански войни между претендентите за титлата Август и върховната власт.
Реформата на Диоклециан пропада след оттеглянето му. Не се намира начин за мирно разделение на Империята. Тя трябва или да се разпадне на две или повече независими части, или да бъде управлявана от един център.



ІІ. Институции

1. Армията

Империята се контролира от този, който владее армията. Армията е професионална, дава възможност за римско гражданство и "политическа" кариера. Забелязва се етническо разнообразие, много от високопоставените офицери са германци.
...ni pauci ex eadem gente, quibus erat honoratioris militiae cura commissa, populares suos haec per nuntios docuissent occultos, ut quidam existimabant (ХІV, 10).

2. Държавна и императорска администрация

Управляващи префектури, диоцези, провинции. Министри (администрация, финанси). Чиновници (секретари) в императорската (цезаровата и т.н) канцелария. Управляващи двора и "спалнята" на императора (Цезаря).
Императорската гвардия (scholae, protectores) са охрана на императора и заемат средищно положение между неговата адмнистрация (двор, свита) и армията.
Съществува и императорски съвет (consistorium), чиито членове се избират лично от императора.

3. Рангове

Управляващите префектури и висшите военни (magistri peditum, equitum) имат най-високия ранг (illustres). По-ниските длъжности са spectabiles, а clarissimi е званието за управляващи от трети ранг.
Има и по-ниски - perfectissimi (такива с императорските гвардейци), egregii.
Nobilissimi е титла за член на императорската фамилия.

ІІІ. Римската история и сегашното състояние на Империята според Амиан

1. Историята

Рим минава през периоди на "детство, младост, зряла възраст и старост". В началото столетия наред римляните се сражават "около стените на града". Пораствайки, те минават Алпите и навлизат в морето. Успехите се дължат на храбростта, въздържанието, установените закони. В зрялата възраст на Града много често самото име "Рим" вече носи победа на армията. Навлизайки в старостта си, той е възложил управлението на народите на "своите деца" - Цезарите.
eius populus ab incunabulis primis ad usque pueritiae tempus extremum, quod annis circumcluditur fere trecentis, circummurana pertulit bella, deinde aetatem ingressus adultam post multiplices bellorum aerumnas Alpes transcendit et fretum, in iuuenem erectus et uirum ex omni plaga quam orbis ambit inmensus, reportauit laureas et triumphos, iamque uergens in senium et nomine solo aliquotiens uincens ad tranquilliora uitae discessit. ideo urbs uenerabilis post superbas efferatarum gentium ceruices oppressas latasque leges fundamenta libertatis et retinacula sempiterna uelut frugi parens et prudens et diues Caesaribus tamquam liberis suis regenda patrimonii iura permisit.
Когато говори за "Рим" Амиан мисли за самия град. Сега в града има упадък на нравите - хората мислят за личното богатство и развлеченията си.
Quod cum ita sit, paucae domus studiorum seriis cultibus antea celebratae nunc ludibriis ignauiae torpentis exundant... denique pro philosopho cantor et in locum oratoris doctor artium ludicrarum accitur et bybliothecis sepulcrorum ritu in perpetuum clausis... et est admodum mirum uidere plebem innumeram mentibus ardore quodam infuso cum dimicationum curulium euentu pendentem. haec similiaque memorabile nihil uel serium agi Romae permittunt.
Рим обаче е "вечен" и ще съществува, докато живеят хора. Може би Амиан мисли, че и властта му над народите ще е вечна.
Tempore quo primis auspiciis in mundanum fulgorem surgeret uictura dum erunt homines Roma, ut augeretur sublimibus incrementis, foedere pacis aeternae Virtus conuenit atque Fortuna plerumque dissidentes...(ХІV, 6)

2. Откъде идват проблемите

Императорите (Цезарите) са избухливи, подозрителни, поддават се на манипулация.
Accedebant enim eius asperitati, ubi inminuta uel laesa amplitudo imperii dicebatur, et iracundae suspicionum quantitati proximorum cruentae blanditiae exaggerantium incidentia et dolere inpendio simulantium, si principis periclitetur uita, a cuius salute uelut filo pendere statum orbis terrarum fictis uocibus exclamabant (ХІV,5)
Манипулирани са от най-приближените си. Това са съпруги, роднини, евнуси, различни чиновници в двора, всякакви ласкатели. Това са често напълно случайни, недостойни хора, плетящи безкрайни интриги. Мотивирани са от собствените си страсти и пороци - властолюбие, алчност, отмъстителност, жестокост.
isdemque residui regii accessere spadones, quorum ea tempestate plus habendi cupiditas ultra mortalem modum adolescebat... (ХІV,11)
Същите тези качества са присъщи почти еднакво на градските тълпи, армията, оставена без провизии, заплащане или просто без заетост, и "варварите". Свирепостта на варварите е различна, защото не е била овладявана от римските закони.
Saraceni tamen nec amici nobis umquam nec hostes optandi, ultro citroque discursantes quicquid inueniri poterat momento temporis parui uastabant miluorum rapacium similes...sed errant semper per spatia longe lateque distenta sine lare sine sedibus fixis aut legibus (ХІV,4)
Империята би била управлявана добре, ако от върховете надолу се налагат качествата образованост, въздържаност, дисциплина (съобразяване със законите). Най-добрите управляващи (Урзицин в ХІV кн., още повече Юлиан) имат такива качества.

3. Събитията, описани в ХІV кн.

а. Беззаконията и жестокостите на Цезар Гал на Изток.
- причини
ad principale culmen insperato saltu prouectus... propinquitate enim regiae stirpis gentilitateque etiam tum Constantini nominis efferebatur in fastus...
Cuius acerbitati uxor graue accesserat incentiuum, germanitate Augusti turgida supra modum
(ХІV,1)
- екзекуции на хора, жертви на семейни интриги
eminuit autem... Clematii cuiusdam Alexandrini nobilis mors repentina; cuius socrus cum misceri sibi generum, flagrans eius amore, non impetraret, ut ferebatur, per palatii pseudothyrum introducta, oblato pretioso reginae monili id adsecuta est, ut ad Honoratum tum comitem orientis formula missa letali omnino scelere nullo contactus idem Clematius nec hiscere nec loqui permissus occideretur.
- опит за екзекуция на целия антиохийски сенат
denique Antiochensis ordinis uertices sub uno elogio iussit occidi ideo efferatus, quod ei celebrari uilitatem intempestiuam urgenti, cum inpenderet inopia, grauius rationabili responderunt; et perissent ad unum ni comes orientis tunc Honoratus fixa constantia restitisset (ХІV,7).
- убийство на висш имперски сановник (Домициан - префект на Изтока, illustris)
et mandabat Domitiano, ex comite largitionum, praefecto ut cum in Syriam uenerit, Gallum, quem crebro acciuerat, ad Italiam properare blande hortaretur et uerecunde...
iamque artuum et membrorum diuulsa conpage superscandentes corpora mortuorum ad ultimam truncata deformitatem uelut exsaturati mox abiecerunt in flumen
.
- преследване, инсценирани съдебни процеси, мъчения и екзекуции на хора, необосновано обвинени в държавна измяна (узурпация на властта; възможни са и обвинения в магьосничество).
Quae dum ita struuntur, indicatum est apud Tyrum indumentum regale textum occulte, incertum quo locante uel cuius usibus apparatum. ideoque rector prouinciae tunc pater Apollinaris eiusdem nominis ut conscius ductus est aliique congregati sunt ex diuersis ciuitatibus multi, qui atrocium criminum ponderibus urgebantur.
post multorum clades Apollinares ambo pater et filius in exilium acti cum ad locum Crateras nomine peruenissent, uillam scilicet suam quae ab Antiochia uicensimo et quarto disiungitur lapide, ut mandatum est, fractis cruribus occiduntur. post quorum necem nihilo lenius ferociens Gallus ut leo cadaueribus pastus multa huius modi scrutabatur (ХІV,7-9).

б. реакцията на Август Констанций
- покана да се срещнат на Запад (в Милано). Съпругата на Гал, Констанция (сестра на Август Констанций) неочаквано умира. Гал се колебае дали да не се обяви сам за император и да започне война.
eo necessitatis adductus ultimaque ni uigilasset opperiens, principem locum, si copia patuisset [quam] adfectabat, sed perfidiam proximorum ratione bifaria uerebatur, qui eum ut truculentum horrebant et leuem, quique altiorem Constantii fortunam in discordiis ciuilibus formidabant (ХІV,11).
Съгласява се да замине (според Амиан това е знак за умопомрачение). По пътя към него се присъединяват верни хора на Констанций, които следят контактите му. Войските, разположени по маршрута му, се преместват. Арестуват го, изискват доклад за дейността му в Антиохия и накрай го убиват преди да стигне до Италия и без всякакъв процес.
et misso Sereniano, quem in crimen maiestatis uocatum praestigiis quibusdam absolutum esse supra monstrauimus, Pentadio quin etiam notario et Apodemio agente in rebus, eum capitali supplicio destinauit, et ita conligatis manibus in modum noxii cuiusdam latronis ceruice abscisa ereptaque uultus et capitis dignitate cadauer est relictum informe paulo ante urbibus et prouinciis formidatum (ХІV,11).

ІV. Причините за политическата нестабилност

1. Централна администрация и армия

Опит да се удържи политическото единство на твърде голяма държава.
Труден контрол върху командващите големи военни подразделения.
Изключителна овластеност на централната администрация. Неяснота в това, как се предава властта.

2. Рангове и правомощия

Конфликти заради неясноти в йерархията. Сблъсък между висши военни, висша администрация (префекти) и институцията на Цезаря.
qui cum uenisset ob haec festinatis itineribus Antiochiam, praestrictis palatii ianuis, contempto Caesare, quem uideri decuerat, ad praetorium cum pompa sollemni perrexit... rogatus ad ultimum admissusque in consistorium ambage nulla praegressa inconsiderate et leuiter: "proficiscere", inquit, "ut praeceptum est, Caesar, sciens quod si cessaueris, et tuas et palatii tui auferri iubebo prope diem annonas" (ХІV,7).

3. Императорската фамилия

Допуска се, че роднините на всеки Август (поне след Диоклециан, а още повече след Константин) имат извънредни права, и е редно Августите да идват от тези семейства. Това създава много претенденти и води до непрекъснати убийства в тази среда.
За да се контролират тези претенденти, както и претендентите, които излизат направо от военните среди, се създава мрежа от агенти (agentes in rebus) и се разчита на всякаква тайна информация.
excogitatum est super his, ut homines quidam ignoti, uilitate ipsa parum cauendi ad colligendos rumores per Antiochiae latera cuncta destinarentur relaturi quae audirent.(ХІV,1)

На практика роднините на императора са извън закона (може би над него, но във всеки случай не могат да разчитат на никаква законова закрила при конфликтите вътре във фамилията). Тези, които временно се сдобиват с надмощие - обикновено императорите, цезарите и техните съпруги - започват да фаворизират различни лица, независимо от произхода и позицията им. Тези лица също се оказват привилегировани и "недосегаеми".

Заключение

В Империята съществуват конкуриращи се власти, но техния обсег на действие не е определен от никаква конституция.
- Армията не се контролира от държавната администрация.
- Съществуват рангове; но благодарение на покровителство от членове на императорската фамилия, някои хора без ранг се оказват по-влиятелни от хора с най-висок ранг; дейността на тайните агенти не е регламентирана.
- Сблъсъците между членовете на императорската фамилия и формиращите се около тях "кланове" не подлежат на законов контрол.


Библиография:

J.C. Rolfe. Introduction to Ammianus Marcellinus in three volumes. Loeb, Harvard UP, 1935-1956.
Лукомский, Л. Ю. Аммиан Марцеллин и его время. В: “Аммиан Марцеллин. Римская история” Пер. Кулаковского, Ю.А., Сонни, А.И. "Алетейа", Санкт Петербург, 200.

Tuesday, May 13, 2008

Десета Немейска ода. Теей от Аргос

І. Превод


ІІ. Други преводи

1. For Theaios of Argos

The city of Danaos and of his fifty bright-throned daughters, Argos
the home of Hera, meet abode of gods, sing Graces! for by excellencies
innumerable it is made glorious in the deeds of valiant men.
Long is the tale of Perseus, that telleth of the Gorgon Medusa:
many are the cities in Egypt founded by the hands of Epaphos:
neither went Hypermnestra's choice astray when she kept sheathed her
solitary sword.
Also their Diomedes did the grey-eyed goddess make incorruptible and
a god: and at Thebes, the earth blasted by the bolts of Zeus received
within her the prophet, the son of Oikleus, the storm-cloud of war.
Moreover in women of beautiful hair doth the land excel. Thereto in
days of old Zeus testified, when he followed after Alkmene and after
Danaе.
And in the father of Adrastos and in Lynkeus did Argos mingle ripe
wisdom with upright justice: and she reared the warrior Amphitryon.
Now he came to the height of honour in his descendants, for in bronze
armour he slew the Teleboai, and in his likeness the king of the
immortals entered his hall, bearing the seed of fearless Herakles,
whose bride in Olympos is Hebe, who by the side of her mother, the
queen of marriage, walketh of all divinities most fair.
My tongue would fail to tell in full the honours wherein the sacred
Argive land hath part: also the distaste of men is ill to meet. Yet
wake the well-strung lyre, and take thought of wrestlings; a strife
for the bronze shield stirreth the folk to sacrifice of oxen unto Hera
and to the issue of games, wherein the son of Oulias, Theaios, having
overcome twice, hath obtained forgetfulness of the toils he lightly
bore.
Also on a time at Pytho he was first of the Hellenic host, and won
crowns at Isthmos and at Nemea, led thither by fair hap, and gave work
for the Muses' plough by thrice winning at the Gates of the Sea and
thrice on the famous plains in the pastures of Adrastos' home. Of
that he longeth for, O Father Zeus, his mouth is silent, with thee are
the issues of deeds: but with a spirit strong to labour and of a good
courage he prayeth thy grace. Both Theaios, and whosoever struggleth
in the perfect consummation of all games, know this, even the
supremacy of the ordinance of Herakles that is holden at Pisa: yet
sweet preluding strains are those that twice have welcomed his triumph
at the festival of the Athenians: and in earthenware baked in the
fire, within the closure of figured urns, there came among the goodly
folk of Hera the prize of the olive fruit.
On the renowned race of thy mother's sires there waiteth glory of
games by favour of the Graces and the sons of Tyndareus together. Were
I kinsman of Thrasyklos and Antias I would claim at Argos not to hide
mine eyes. For with how many victories hath this horse-breeding city
of Proitos flourished! even in the Corinthian corner and from the
men of Kleonai four times, and from Sikyon they came laden with
silver, even goblets for wine, and out of Pellene clad in soft woof of
wool. But to tell over the multitude of their prizes of bronze is
a thing impossible--to count them longer leisure were needed--which
Kleitor and Tegea and the Achaians' high-set cities and the Lykaion
set for a prize by the race-course of Zeus for the conquerors by
strength of hands or feet.
And since Kastor and his brother Polydeukes came to be the guests
of Pamphaes, no marvel is it that to be good athletes should be
inborn in the race. For they it is who being guardians of the wide
plains of Sparta with Hermes and Herakles mete out fair hap in games,
and to righteous men they have great regard. Faithful is the race of
gods.
Now, changing climes alternately, they dwell one day with their dear
father Zeus, and the next in the secret places under the earth, within
the valleys of Therapnai, fulfilling equal fate: because on this wise
chose Polydeukes to live his life rather than to be altogether god and
abide continually in heaven, when that Kastor had fallen in the fight.
Him did Idas, wroth for his oxen, smite with a bronze spearhead, when
from his watch upon Taяgetos Lynkeus had seen them sitting within a
hollow oak; for he of all men walking the earth had keenest eyes. So
with swift feet they were straightway come to the place, and compassed
speedily a dreadful deed.
But terrible also was the vengeance which by the devising of Zeus
those sons of Aphareus suffered: for on the instant came Leto's
son in chase of them: and they stood up against him hard by the
sepulchre of their father. Thence wrenched they a carved headstone
that was set to glorify the dead, and they hurled it at the breast of
Polydeukes. But they crushed him not, neither made him give back,
but rushing onward with fierce spear he drave the bronze head into
Lynkeus' side. And against Idas Zeus hurled a thunderbolt of consuming
fire.
So were those brothers in one flame burnt unbefriended: for a
strife with the stronger is grievous for men to mix in.
Then quickly came back the son of Tyndareus to his great brother,
and found him not quite dead, but the death-gasp rattled in his
throat. Then Polydeukes wept hot tears, and groaned, and lifted up his
voice, and cried: 'Father Kronion--ah! what shall make an end of woes?
Bid me, me also, O king, to die with him. The glory is departed from
a man bereaved of friends. Few are they who in a time of trouble are
faithful in companionship of toil.'
Thus said he, and Zeus came, and stood before his face, and spake
these words: 'Thou art my son: but thy brother afterward was by mortal
seed begotten in thy mother of the hero that was her husband. But
nevertheless, behold I give thee choice of these two lots: if,
shunning death and hateful old age, thou desirest for thyself to dwell
in Olympus with Athene and with Ares of the shadowing spear, this lot
is thine to take: but if in thy brother's cause thou art so hot, and
art resolved in all to have equal share with him, then half thy time
thou shalt be alive beneath the earth, and half in the golden house of
heaven.'
Thus spake his father, and Polydeukes doubted not which counsel he
should choose. So Zeus unsealed the eye, and presently the tongue
also, of Kastor of the brazen mail.


2. Феэю Аргосскому

Город Даная и пятидесяти его дочерей на блистательных тронах,
Аргос,
Благолепную обитель Геры,
Воспойте, Хариты!
В нем сияют десять тысяч слав
Деяниям его отваги.
Персею
Долгая слава за Медузу Горгону.
Ладонями Эпафа 5
Много воздвигнуто городов в Египте.
Гипермнестру,
Единственный меч удержавшую в ножнах, не минует хвала.

1а Диомед
Бессмертие принял от богини сероокой и русоволосой,
А под Фивами
Приняла земля пред Зевсовым перуном
Вещего Оиклида, грозовую тучу войны.
Славен Аргос и прекраснокудрыми женами —
Славу эту в древности явил Зевес, 10
Нисходя к Алкмене и к Данае.
Зрелый плод ума и прямой путь правды
Сочетались здесь в Линкее и в Адрастовом отце,

1э Вскормлено здесь и копье Амфитриона —
Тот, кто сильней всех счастьем,
Вошел в его родню,
Когда медным оружием сокрушил он телебоев, 15
А царь богов,
Уподобясь ему обличьем своим,
Внес в чертог его
Семя неукротимого Геракла —
Геракла, супруга Гебы,
Прекраснейшей из богинь,
Ступающей по Олимпу близ матери своей, блюстительницы супружеств.

2с Коротко дыхание уст моих,
Не исчислить ему всех благ, что на доле священной ограды Аргоса, 20
И тяжко ему противостоять всей зависти людской.
Но ты, Муза,
Пробуди добрые струны моей лиры,
Заботой своей коснись состязаний,
Где медный спор
Сгоняет народ к бычьим жертвам Геры,
И к той борьбе,
Где Феэй, сын Гилия,
Двойною победой достиг забвенья благопонесенных трудов.

2а Некогда при Пифоне 25
Осилил он все эллинское воинство;
При Истме и Немее,
Счастливый приходом, домогся он венка,
Утруждая Муз
Трижды у морских ворот
И трижды средь священных равнин, по Адрастову чину.
Отец наш Зевс!
Сердце его жаждет, хотя уста его молчат.
И свершение трудов его — в тебе.
Не минует милость твоя 30
Мольбы того, кто в неробком сердце несет отвагу.

2э И я пою то, что ведомо лишь богам,
И я пою того, кто в высокой борьбе соревнуется о пределе!
А высший устав —
Это тот, что ставлен Гераклом в Писе:
Предвестием были
Сладкие голоса афинских торжеств,
Дважды тебя приветившие, —
Недаром земля, обожженная огнем, 35
В расписных тайниках сосудов
Несла оливковый дар116
Славному храбрецами народу Геры.

3с Не впервые
Милостию Харит и Тиндаридов
Честь, завоеванная в борьбе,
Следует знатному племени
Предков твоей матери, о Феэй!
Будь я сородичем Фрасиклу и Антию,
Не пришлось бы мне скрывать свет очей моих перед Аргосом! 40
Город Прета, кормилец коней,
Сколько раз
Цвел ты победами
И в низинах Коринфа, и четырежды у Клеонских мужей!

3а Из Сикиона к тебе притекли
Одаренные винными серебряными чашами,
Из Пеллены —
Облаченные нежащими шафранами,
А медь твою многую не впору перечесть, 45
Не вмочь оценить, —
Медь от Клитора, и Тегеи, и ахейских нагорных городов,
Медь от Ликея,
Снесенную к Зевсу данью побед
Бегу ног, силе рук.

3э Кастор с Полидевком, кровным своим,
Гостями были Памфая, — 50
Так диво ли,
Что пророс его род лучшими из состязателей?
С Гермесом и Гераклом
Братья-блюстители Спарты, широкой в плясках,
Правят цветущие жребьи схваток
И пекутся о честных мужах, —
Необманно племя богов.

4с Переменною чередою 55
День они пребывают при Зевсе, милом отце,
И день — в полых недрах Ферапны.
Един их жребий,
Ибо это Полидевку милей,
Чем всецело быть ему богом и жить в небесах,
А Кастору мертвым лежать в бою.
Это Идас, гневаясь за быков, 60
Пронзил его острием жадного копья,

4а И это Линкей
Увидел его с Тайгета скрытым в дубовом дупле,
Ибо взором был острее всех земножителей.
Быстрой стопой
Помчались сыны Афарея,
Смелое дело
Замыслили они в уме своем,
Но страшная казнь настигла их от Зевса. 65
За ними по стопам ринулся сын Леды,
У отчей гробницы вышли они на него лицом к лицу,

4э С отчей гробницы схватив точеный камень, убранство Аида,
Чтобы им уметить
В грудь Полидевка.
Но он не рухнул, он не отступил:
В бок Линкею вогнал он медь летящего копья, 70
А Идаса дымным огненосным громом поразил Зевс,
И оба сгорели, покинутые, —
Смертным не под силу тягаться с сильнейшими.

5с Быстро воротился Тиндарид
К мощи своего брата;
Был еще брат живым,
Но хрипло вылетало его дыхание.
Проливая горячие слезы, 75
Со стоном
Выговорил Тиндарид, возвысив свой голос:
«Отец Кронион,
Есть ли мне какое избавление от страданий?
Ниспошли, о владыка, смерть
За ним и мне!
Кто теряет друзей, тот теряет честь, —
Ибо редкий из людей, пособников в наших трудах,

5а Верен в беде».
Так молвил он;
И Зевс,
Представ перед ним,
Обратил к нему ответное слово:
«Ты — мой сын, 80
Но после меня приблизился к матери твоей
Герой ее и муж,
Излив в нее смертное семя.
Я вручаю твой выбор тебе:
Если хочешь ты, чуждый смерти и мерзкой старости,
Обитать на Олимпе
С Афиною и с Аресом, о черном копье, —

5э Жребий в твоих руках. 85
Если же бьешься ты за кровного твоего,
Если хочешь ты поровну с ним разделить удел, —
Половина дыхания твоего будет в глубях земли,
Половина — в золотых чертогах небес».
Так сказал Зевс, —
И не было двух мыслей в уме у Полидевка.
А бог
Разомкнул очи и уста
Бойцу, с головой, одетой в медь, —
Кастору.


ІІІ. Коментари

Le nom grec Nemea semble avoir tiré son origine de ce que les boeufs consacrés à Junon paissaient autrefois dans ce lieu de l'Argolide. Les chefs de l'armée d'Adraste roi d'Argos y avaient célébré, avant de partir pour Thèbes, une pompe funèbre en l'honneur d'Archémore, jeune fils d'Hypsipyle, tué par un serpent pendant que sa mère allait montrer à ce roi une fontaine pour le désaltérer lui et sa troupe. Hercule ayant depuis cette époque tué un lion dans la forêt voisine dudit pâturage, substitua aux jeux funèbres qu'on y célébrait, ceux commémoratifs de sa victoire, sur le lion de Némée. Il en fixa le retour à chaque troisième année. Une couronne et des guirlandes d'ache vert étaient distribuées aux vainqueurs, pour prix de leurs succès.

Thursday, May 8, 2008

Живопис и мозайки

І. Мозайки

1. Мозайки от Олинт, края на V в.


Painted reproduction of pebble mosaic from the Villa of Good Fortune at Olynthus, detail of Thetis greeting Achilles, 420-410 B.C. Painting by Baron von Peschke. See D.M. Robinson, Excavations at Olynthus part XII, (Baltimore, 1946).

2. Мозайки от Помпей

а. "Александър и Дарий"

Alexander fighting Persian king Darius III. From Alexander Mosaic, from Pompeii, Naples, Museo Archeologico Nazionale

ІІ. Живопис на дърво и стена

1. Табличките от Пица

Pitsa Panels
Unknown painter, circa 540-530 BC. National Archaeological Museum, Athens

2. "Пир" в гробница от Пестум

Symposium scene in the Tomb of the Diver at Paestum, circa 480 BC.

http://www.olemiss.edu/depts/classics/gkmosaics.html
Wikipedia - "Art in ancient Greece", "Alexander the Great"

Вазопис

І. Чернофигурна

1. Екзекий

а. "Ахил убива Пентезилея"

Penthesilea brought her Amazon warriors to help the Trojans defend their city, but was killed in combat with Achilles, the greatest of the Greek warriors. The scene on this vase shows Achilles looming above her as she sinks to the ground. Achilles's face is masked and protected by his helmet; Penthesilea's helmet is pushed back to expose her features and emphasize her vulnerability at this vital moment. Her spear passes harmlessly across Achilles's chest, while his pierces her throat and blood spurts out. According to a later version of the story, at this very moment the eyes of the two warriors met and they fell, too late, in love.
On the other side of the vase, Dionysos, god of wine, is shown with his son Oinopion.
The vase is signed, just behind Achilles's right arm, by Exekias as potter. The painting has also been attributed to him. The amphora's taut and rounded shape is emphasized by the spirals around each handle, and the figures, the pattern decoration and the writing are all immaculately rendered. Exekias was perhaps the finest of all painters to use the black-figure technique.

б. Киликс с Дионис

Dionysos Kylix, Staatliche Antikensammlung, Munich



ІІ. Червенофигурна

1. Евфроний

а. "Атлети"
Berlin: Antikensammlung. Athletes preparing for a competition, circa 510-500 BC.

2. Андокид. "Атина и Херакъл"

Heracles Amphora by the Andokides Painter, v. 520 BCE., Staatliche Antikensammlung of Munich.

3. Макрон

Youth performing a libation, interior of a bowl by Makron, circa 480 BC. Paris: Louvre

4. Други червенофигурни

а. "Сватбата на Тетида"

The wedding of Thetis, pyxis by the Wedding Painter, circa 470/460 BC. Paris: Louvre

Архаична и класическа скулптура

І. Архаична

1. Женска статуя от Оксер

This statuette of a woman was purchased in 1895 by the manager of the theater at Auxerre, who used it as decoration for an operetta. It was then given to the city's museum, where it was spotted by Maxime Collignon in 1907. Two years later, the Lady of Auxerre entered the Louvre collection, in exchange for a painting by Henri-Joseph Harpignies (1819-1916). Almost immediately it was recognized as the finest example of the Daedalic style-a concept invented in the early twentieth century to describe sculpture from the seventh century BC. The name is taken from the mythical sculptor Daedalus, who is credited with the creation of the first Greek statues. The Lady of Auxerre stands upright, her left arm by her side, her right folded across her chest, in the strict frontality that is characteristic of the Daedalic. She is clothed in a sheath dress held in at the waist by a large belt; on her shoulders is a cape. She has a soft smile, and her U-shaped face is framed by thick hair arranged in beaded plaits, in the manner of a thick Egyptian wig. Incising outlines her clothing and accessories, which were once highlighted in red, black, and blue polychrome, lessening the contrast between the head and the bust.
Since we know nothing about the context in which the statuette was discovered, it is difficult to identify the person depicted or to determine the meaning of the gesture of the right hand. Some think that this is the image of a goddess, considering the many terracotta figurines of Middle Eastern divinities (Astarte in particular) that highlight their sexual attributes. Others see this statue as a simple mortal, the servant of some fertility cult or perhaps the dedicator herself making a gesture of prayer.
This work is a testament to the intense artistic activity that took place in the eastern regions of the Mediterranean basin during the Orientalizing period. Techniques and decorative repertories originating in Egypt and the Near East were spread by Greek artisans who blended these models with their own traditions. The Auxerre statuette was created in Crete in the seventh century, around 640-620 BC. The work is assigned to Crete because of the type of limestone used as well as similarities of the young woman's costume, gesture, and face with works in bronze, limestone, and clay that have been discovered on the island. Comparison with funerary material excavated at Eleutherna, in northern Crete, suggests that the Lady of Auxerre was found in this necropolis in the late nineteenth century.

2. Клеобис и Битон
Statues of Kleobis and Biton (identified by inscriptions on the base) dedicated to Delphi by the city of Argos, signed by [Poly?]medes of Argos. Marble, Peloponnesian artwork (?), ca. 580 BC. H. 1.97 m., after restoration. Archaeological Museum of Delphi.

3. Сфинкс от Наксос

Naxian Sphinx, Delphi, c. 560 BC
(2.32m; Ionic column ~10m) Delphi Archaeological Museum

4. Кора от Акропола

Kore, Acropolis, Athens, c. 520-510 BC (0.93m). Acropolis Museum




ІІ. Класическа

1. Колесничарят от Делфи

The Charioteer of Delphi, also known as Heniokhos (the rein-holder), is one of the best-known statues surviving from Ancient Greece, and is considered one of the finest examples of ancient bronze statues. The life-size statue of a chariot driver was found in 1896 at the Sanctuary of Apollo in Delphi, well, it is now in the Delphi Archaeological Museum.
The statue was erected at Delphi in 474 BC, to commemorate the victory of a chariot team in the Pythian Games, which were held at Delphi every four years in honor of Pythean Apollo. It was originally part of a larger group of statuary, including the chariot, four (possibly six) horses and two grooms. Some fragments of the horses were found with the statue. When intact, it must have been one of the most imposing works of statuary in the world.
Stylistically, the Charioteer is classed as "Early Classical" or "Severe" (see Greek art). The statue is more naturalistic than the kouroi of the Archaic period, but the pose is still very rigid when compared with later works of the Classical period. One departure from the Archaic style is that the head is inclined slightly to one side. The naturalistic rendering of his feet was greatly admired in ancient times. This sculpture displays several advancements on Archaic sculpting style - the introverted expression does away with the old 'Archaic smile' and he would not have been clothed in the Archaic period. His robes are a testament to the talent of the sculptor. There would have been a chariot to cover most of the waist and below, so not much interested is added to his robes, however.


2. Атина с копие

Athena wearing the Doric peplos, barefoot, wearing her helmet, and her spear, with its point facing down. She's staring at a stele in front of her, pensive. The stele might be the mark of her temple, or a public marker, or tomb. The goddess looks like a young girl, but without carefreeness of youth, because she is serious, grave, a characteristic of the "Austere Movement" in art. [relief of pensive Athena, 460 B.C., Athens Acropolis Museum]

3. Мирон, "Дискобол"

he Discobolus of Myron ("discus thrower" Greek Δισκοβόλος, "Diskobolos") is a famous Roman marble copy of a lost Greek bronze original, completed during the zenith of the classical period between 460-450 BC. A discus thrower is depicted about to release his throw. The moment captured in the statue is an example of rhythmos, harmony and balance. Myron is often credited as being the first sculpture to master this style. Naturally, as always in Greek athletics, the Discobolus is completely nude. His pose is said to be unnatural to a human, and today considered a rather inefficient way to throw the discus. Also there is very little emotion shown in the discus thrower's face. The other trademark of Myron depicted in this sculpture is how well the body is proportioned, the symmetria. The Diskobolus Palombara stands at 1.55 meters tall (5 feet, 1 inch).



4. Statue of Diadoumenos (youth tying a fillet around his head), ca. 69–96 A.D., Roman copy of a Greek bronze statue by Polykleitos, ca. 430 B.C

http://cobalt.rocky.edu/~moakm/archaicsculpt.htm
http://smarthistory.org/site/classical-antiquity

Храмова архитектура

І. Ерехтейон

The Erecththeion or Erechtheum is an ancient Greek temple on the north side of the Acropolis in Athens, Greece.
The temple as seen today was built between 421 BC and 407 BC, but it is believed to be a replacement for an older temple, since it is on the site of some of the most ancient and holy relics of the Athenians:
the Palladion, which was a xoanon (wooden effigy) of Athena Polias (Protectress of the City) that fell from heaven according to myth
the tomb of Cecrops
the tomb of Erechtheus
the marks of Poseidon's trident and the salt water well (the "salt sea") that resulted from Poseidon's strike, and
the precincts of Herse, Pandrosus and Aglaurus (the three daughters of Cecrops) and of the tribal heroes Pandion and Boutes.
Within the foundations lived the sacred snake of the temple, which represented the spirit of Cecrops and whose well-being was thought essential for the safety of the city. The snake was fed honey-cakes by the priestesses of Athena Polias, who were by custom the women of the ancient family of the Eteoboutadae. The snake's occasional refusal to eat the cakes was thought a disastrous omen.
The need to preserve multiple adjacent sacred precincts likely explains the complex design. The main structure consists of four compartments, the largest being the east cella, with an Ionic portico on its east end.
On the north side, there is another large porch with columns, and on the south, the famous Carytid Porch, or "porch of the maidens," with six draped female figures (Caryatids) as supporting columns.
The intact Erechtheion was extensively described by Pausanias (1.26.5 - 27.3).

ІІ. Атина Нике

The Temple of Athena Nike ("Victorius Athena") in Athens was the earliest Ionic building to be built on the Acropolis. The temple was begun around 427 BC and completed during the unrest of the Peloponnesian war.
Made completely of marble, its small size was compensated for in its position, resting on a rocky outcrop, purposely positioned so the Athenian people could worship the goddess of victory in hope of prosperous outcomes in the war's endeavours.
The decision to build Athena Nike was an expression of Athens's ambitions to be a world power as opposed to Persia. The frieze on the temple displays the decisive victory over the Persians at the battle of Plataea and a meeting between the gods Athena, Zeus and Poseidon.
In the cellar of the temple is a statue of Athena as Nike Apterus, the goddess without wings. Her wings may have been removed by the Athenians in the hopes that she would remain in Athens for success over the Spartans.

ІІІ. Зевс Олимпийски

The Temple of Olympian Zeus, also known as the Olympieion, is an Greco-Roman temple in the center of Athens, southeast of the Acropolis. Begun in the 6th century BC, it was not completed until the reign of the Emperor Hadrian in the 2nd century AD. In was at that time the largest temple in Greece.
The Olympieion's foundations were laid (on the site of an earlier temple) by the tyrant Pisistratus in 515 BC, but the work was abandoned when Pisistratus's son, Hippias, was overthrown in 510 BC.
During the years of Greek democracy, the temple was left unfinished, apparently because the Greeks of the classical period thought it anti-democratic to build on such a scale. Aristotle cited the temple as an example of how tyrannies engaged the populace in great works for the state and left them no time, energy or means to rebel.
Work resumed in the 3rd century BC, during the period of Macedonian domination of Greece, under the patronage of the Hellenistic king Antiochus IV of Syria. Antiochus hired the Roman architect Cossutius to design the largest temple in the known world, but when Antoichus died in 164 BC the work was delayed again.
In 86 BC, after Greek cities were brought under Roman rule, the general Sulla took two columns from the unfinished temple to Rome to adorn the Temple of Jupiter on the Capitoline Hill. These columns influenced the development of the Corinthian style in Rome. In the 2nd century AD, the temple was taken up again by Hadrian, a great admirer of Greek culture, who finally brought it to completion in 129 or 131.
The temple was probably destroyed by an earthquake during the medieval period, and disassembled for building materials. The Olympieion was first excavated in 1889-1896 by Francis Penrose of the British School in Athens, who also played a leading role in the restoration of the Parthenon...

ІV. Аполон в Делфи

The focus of Delphi, both in ancient times and today, is the Temple of Apollo, dating from the 4th century BC. It originally had 6 columns on the front and 15 on the sides, which were stuccoed over. The exterior was decorated with shields captured from the Persians at Plataea. Today, visitors can see one complete column of the facade and portions of five more columns. Also visible are the foundations of the outer colonnade and the interior sekos.

V. Храмовете в Пестум

Paestum is home to three magnificent Doric temples, which are thought to be dedicated to the city's namesake Poseidon (known to the Romans as Neptune), Hera and Ceres. The temples of Neptune and Hera are located next to each other at the southern end of the site, while the smaller Temple of Ceres is at the northern end. You can walk up close to the temples, but they are roped off to prevent interior access.
1. The Temple of Neptune (or Apollo or Hera II) dates from 450 BC and is the most complete of the three - everything remains intact except the roof and parts of the inner walls. It has double rows of columns. On the east side are remains of two altars, one large and one smaller. The smaller one was added by the Romans when they cut through the larger altar to build a road to the forum. Statues around the larger altar may indicate that Apollo was patron of the temple. Another possible dedication is Hera, like the temple next to it.
2. The Temple of Hera next door is the oldest of the three temples, built about 550 BC. It is sometimes called the Basilica, based on an error of earlier archaeologists in thinking it was a Roman public building. Unlike the other temples, the dedication of this one is certain, thanks to inscriptions to Hera on the temple. An open-air altar was unearthed in front of the temple, where the faithful could attend rites and sacrifices without entering the cella (the holiest area accessed by priests).
3. The Temple of Ceres (or Athena) was built in c.500 BC in a transitional style between Ionic and early Doric. It was later used as a Christian church, as indicated by three Christian tombs discovered in the floor. There was also a new Christian church built in Paestum in the 5th century, which still stands today (near the museum).

VІ. Храмовете в Акрагант

The Valley of the Temples is one of the most important archeological sites in the world and in 1997 it was named a UNESCO World heritage site. The temples are located in Agrigento, which is in the region of Sicily. The city was initially founded as a Greek colony in the 6th century BC and it quickly became a major cultural center. The doric style temples in the valley were all constructed within a century. Each of the temples face east, which was a standard criteria for both Greek and Roman temples. This was done so that the statue of the god housed in each temple would be illuminated by the rising sun. One can only imagine how beautiful this area was when it was a thriving city and the temples were almost all complete. I am sure it would have been a site to behold.

1. Temple of Concorde
Of all of the temples in the valley this is the only one to remain relatively intact and it is considered one of the best preserved Doric style temples. It is believed that this temple was constructed around 430 BC, but it is unclear as to which god this temple was erected for. The temple got its name from a Latin inscription found near the temple. The reason the temple remained intact is due in part to it being converted to a Christian church in the 6th century.

2. Temple of Hera Lacinia (Juno)
Built around the 5th century BC this temple was dedicated to the goddess of marriage and childbirth. It was erected on the highest point in the valley, which is located in the southeast corner. In 406 BC the Carthaginians came along and ransacked the city. Before all was said and done they set the temple on fire. It was initially constructed with 34 columns of which 30 still remain standing.

3. Temple of Heracles
This was the first temple built in the valley at Agrigento. The construction of this temple was completed during the later part of the 6th century BC. It was originally built with 38 columns, but today only 8 remain standing. The temple was dedicated to the legendary Hercules, who is the national hero of Sicily and in particular the city of Agrigento.

VІІ. Храмът в Дидима

The Temple of Apollo at Didyma, also known as the Didymaion, has a long history. Pausanias (c. 160 AD) said the Didymaion was constructed before Greek colonization (10th century BC), and some date it to the 2nd millennium BC.
However, the earliest fragments of the temple found thus far date to the end of the 8th century BC. This Archaic temple was in the charge of the Branchids, a priestly caste named after Branchus, a favourite youth of Apollo. Three prose oracles and one dedication survive from this period.
The original temple was destroyed by Darius I of Persia in 494 BC, who looted many of the statues and its vast treasury built up by the generous gifts of Croesus, King of Lydia. The Branchids were exiled to Sogdiana.
After Alexander the Great conquered Miletus in 334 BC, the oracle of Apollo at Didyma was resanctified and quickly regained its importance. Thereafter Miletus administered the cult of Apollo, annually electing a prophet. In 313 BC, the Milesians began to build a new Hellenistic temple on the site of the earlier shrine, which they intended to be the largest in the Greek world. It is this temple that visitors see today.
Construction continued during the 3rd and 2nd centuries BC, and portions were still under construction in the Roman period. It was never entirely completed. Even incomplete, the temple is enormous and impressive; it is the third largest in the ancient world after those of Ephesus and Samos.
The Oracle of Apollo at Didyma rivaled that of Delphi; pilgrims flocked to Didyma not only to worship Apollo and attend the festival, but also to find answers about their future. Famous persons known to have visited Didyma's Temple of Apollo include Alexander the Great's generals Lysimachus and Seleucus I, and the Roman emperors Augustus and Trajan.

http://www.sacred-destinations.com/sacred-sites/greek-temples.htm
http://www.italiansrus.com/articles/temples.htm

Monday, April 21, 2008

Седма Олимпийска ода. Диагор от Родос

І. Превод

стр.α
Както ако някой вземе фиала от щедра ръка
с плискаща отвътре лозова роса
и я дари
с наздравица на млад жених - от дом за дом -
всезлатен връх на цялата покъщина
украса на пира; и сред присъстващите близки оказва чест на родството и
прави го завиден чрез съгласно ложе (1-7),

стр.β

така и аз налят нектар, от Музите ми даден, изпращам
на наградоносните мъже - сладък плод на душата,
и тъй веселя
победилите в Олимпия и Пито. Щастлив е,
когото са обгърнали добри мълви.
Ту едного, ту другиго във времето обгрижва
цветущата Харита със сладкопесенния
форминкс и със всезвучните тръби на авлоса (8-14)

епод α

Сега и със двете дойдох с Диагор, възпявайки морската
Афродитината щерка и невяста на Хелиос - Родос;
та правобореца, грамадния мъж, при Алфей увенчан и Касталия,
да прославя в награда за боя с юмруци; и баща му, на Дике
обичния - Дамагет.
Тях двамата, с аргийско копие населяващи триградия остров,
близко до клина на широкоземната Азия


ІІ. Други преводи

As when from a wealthy hand one lifting a cup, made glad within with
the dew of the vine, maketh gift thereof to a youth his daughter's
spouse, a largess of the feast from home to home, an all-golden
choicest treasure, that the banquet may have grace, and that he may
glorify his kin; and therewith he maketh him envied in the eyes of the
friends around him for a wedlock wherein hearts are wedded-

So also I, my liquid nectar sending, the Muses' gift, the sweet fruit
of my soul, to men that are winners in the games at Pytho or Olympia
make holy offering. Happy is he whom good report encompasseth; now
on one man, now on another doth the Grace that quickeneth look
favourably, and tune for him the lyre and the pipe's stops of music
manifold.

Thus to the sound of the twain am I come with Diagoras sailing home,
to sing the sea-girt Rhodes, child of Aphrodite and bride of Helios,
that to a mighty and fair-fighting man, who by Alpheos' stream and by
Kastalia's hath won him crowns, I may for his boxing make award of
glory, and to his father Demegetos in whom Justice hath her delight,
dwellers in the isle of three cities with an Argive host, nigh to a
promontory of spacious Asia.

(E. Myers)

Как чашу, кипящую виноградной росою,
из щедрых рук приемлет отец
и, пригубив,
молодому зятю передает из дома в дом
чистое золото лучшего своего добра
во славу пира и во славу сватовства
на зависть друзьям;
Ревнующим с ложе согласия

Так и я
текучий мой нектар, дарение Муз,
сладостный плод сердца моего
шлю к возлиянию
мужам-победителям,
венчанным в Олимпии, венчанным у Пифона.
Благо тому, о ком добрая молва!
Ныне к одному, завтра к другому
Устремляет Харита в животворном своем цвету
взгляд свой и звук лиры и многогласных флейт;

Под пение лир и флейт
ныне выхожу я с Диагором
славить дочь Афродиты, Солнца невесту, морскую Роду,
чтоб, воздать хвалу за кулачный бой
без промаха бьющему
исполину в Алфейском и в Кастальском венке
и отцу его Дамагету, угодному Правде,
обитающим остров о трех городах
меж аргивских пик,
под бивнем широких хороводов Азии.

"Наука", М.,1980


ІІІ. Коментари

Rhodes is said to have been colonised at the time of the Dorian
migrations by Argive Dorians from Epidauros, who were Herakleidai of
of the family of Tlepolemos. They founded a confederacy of three
cities, Kameiros, Lindos, and Ialysos. Ialysos was then ruled by
the dynasty of the Eratidai. Their kingly power had now been extinct
two hundred years, but the family was still pre-eminent in the state.
Of this family was Diagoras, and probably the ode was sung at a
family festival; but it commemorates the glories of the island generally.
The Rhodians caused it to be engraved in letters of gold in the
temple of Athene at Lindos.
There is a noteworthy incident of the Peloponnesian war which should
be remembered in connection with this ode. In the year 406, fifty-eight
years after this victory of Diagoras, during the final and most
embittering agony of Athens, one Dorieus, a son of Diagoras, and himself
a famous athlete, was captured by the Athenians in a sea-fight.
It was then the custom either to release prisoners of war for a ransom
or else to put them to death. The Athenians asked no ransom of
Dorieus, but set him free on the spot.

(E. Myers)

Diagoras of Rhodes, most famous of Greek boxers, won the victory here celebrated Ol. 79, 1 (464 BC).
The poem was composed soon afterwards, as we may gather from sun Diagorai kateban, and was sung at Rhodes.
Diagoras was a Herakleid. In the third generation after Temenos a Doric colony went from Argos to Rhodes by way of Epidauros. The leaders were descendants of Tlepolemos, son of Herakles, and Pindar makes Tlepolemos himself the founder of the colony. The Herakleidai occupied three cities of Rhodes, and established a triple kingdom. Those who inhabited Ialysos were called Eratidai, and this was the stock of Diagoras, who also counted among his ancestors a son-in-law of the famous Messenian leader, Aristomenes. The royal power of the Eratidai ceased after Ol. 30, and in the time of Pindar prytaneis ruled instead; and it is supposed that the father of Diagoras, Damagētos, was such a prytanis. Of an illustrious family, Diagoras won for himself unparalleled distinction as a boxer. Besides being victorious at many local games, he was successful at all the national games, and so became a periodonikês. His sons emulated the head of the house. His youngest, Dorieus, had a career only less brilliant than that of his father. Damagētos won the pankration at Olympia, Akusilaos a boxing-match. The two sons of his daughters were also victors at Olympia, and one of his daughters enjoyed the exceptional privilege of being present at the Olympian games. The statue of Diagoras, surrounded by his three sons and two grandsons, the work of Kallikles of Megara, was erected at Olympia; and familiar is the story of the Spartan who, when he saw Diagoras borne on the shoulders of his two laurelled sons, exclaimed, “Die, Diagoras, for thou canst not mount to heaven” (Cic. Tusc. 1, 46, 111). It is not known whether Diagoras followed the advice or lived to see the downfall of his family. Rhodes belonged to the Delian league. Two years before the victory here celebrated the battles of Eurymedon were fought (466), and Athens was at the height of her power. Enemies of aristocratic government, the Athenians favored the commons as against the Doric aristocracy of Rhodes. Diagoras's son, Dorieus, fled to Thurioi, but returned and fought against the Athenians in his own ships, was captured, but liberated. Again exiled, he went to the Peloponnesos, where he was arrested by the Spartans and executed. But these events befell many years after the date of the victory celebrated in this ode.
The good fortune of Diagoras was proverbial. But if we had no evidence outside of this ode, we should know by Pindar's recital that his career was brilliant, as his home was brilliant - Rhodes, child of Aphrodite, bride of the sun. No wonder that the golden beaker and the foaming wine are used to symbolize the song in honor of such a victor and such a home. But there must be shade as well as light. Nemesis does not allow too much happiness, and in the history of the line of Diagoras, Pindar finds enough trouble for contrast, each trouble ending in higher joy. So, should the happiness of Diagoras ever be interrupted, there is good hope of more than recompense. Tlepolemos, founder of the house, slew the brother of Alkmena - passion had overmastered him - but Apollo sent him to Rhodes, where he received “sweet ransom for grievous disaster”. The sons of Helios, lord of Rhodes, were bidden to raise an altar to Athena and sacrifice to the Great Sire and the Warrior-maid. Wise as they were, they forgot fire, and offered flameless sacrifices. Yet the gods forgave; Zeus sent them gold, Athena cunning craft. Helios himself, pure god, was absent at the partition of the earth; yet he received a boon that he himself preferred to all besides. In each of these three cases we have a good beginning followed by misfortune, and yet a good ending crowns all. Diagoras was fortunate. Both areta and charmata were his, but he might one day forget; he trod a noble path, hubrios echthran hodon, but passion might overtake him; he was a prince among men as Helios was a prince among gods, but he might, in his absence, be forgotten; but should Nemesis have aught against Diagoras, he may yet hope to find, like Tlepolemos, like the sons of Helios, like Helios himself, lutron sumphoras oiktras gluku. The winds shift, but the divine helmsman steers the ship to its haven.
A remarkable feature of the myth is the reversal of the usual chronological order. We begin with Tlepolemos and end with the emergence of Rhodes. The climax is in the rank of those who have sinned, who have forgotten, who have been absent. Note that the fault is less the higher we mount. No wonder that an explanation has been sought of the triple shadow that falls across the poem. The Scholiast on v. 94 assumes that Diagoras had got into discredit by killing one of his opponents. But this must have been in some previous contest, for in such an event there would have been no victory, as is shown by the case of Kleomedes (Paus. 6, 9, 6). The shadow may come from the future, as has been assumed above, but there is danger of being a Promêtheus meta ta pragmata, and to Diagoras the words touto d' amachanon heurein, | ho ti nun en kai teleutai phertaton andri tuchein need not have been ominous. The changing breezes of the close may bring good as well as evil.

(B. L. Gildersleeve)