Манетон. Aegyptiaca

МП “Антична култура и литература”,
курс “Старогръцката литература в Римската епоха”
2009/2010 – зимен семестър

Идея за история и обща световна история при гръкоезичните автори от Римската епоха


Лекция ІV
Египет. Манетон


І. Текстът на Манетон


1. Сведения за Манетон и Aegyptiaca

2. Автори, цитирали Манетон

а. Юлий Африкан, Евсевий в “Хроника” – запазени при Георги Синкел
б. арменски превод на Евсевий; Теофил в “към Автолик”; Малала;
в. Йосиф Флавий в “срещу Апион”

3. Издания и коментари на фрагментите


ІІ. Критика и тълкуване на Манетон при Йосиф и християнските хронисти

1. Манетон и Писанието
И ако поискаш да сравниш това с хронологията на евреите, ще видиш, че те напълно се съгласуват. Защото Египет се нарича от евреите Местраим*: а Местраим съществува не много дълго след потопа. Понеже от Хам, сина на Ной, след потопа възниква Египет или Местраим, който пръв се отправя да засели Египет, по времето, когато народите започнали да се разпръскват насам – натам. А общо времето от Адам до потопа според евреите е 2 242 години (фр. 1)

2. Манетон за юдеите

III. Първа книга на Aegyptiaca - събитията от І до ХІ династия

1. Менес
За египетските династии [след потопа], както ги излага Евсевий.
След духовете и полубоговете в първата династия наброяват осем царе: сред тях се явява Менес, който се смята за славен сред тях. Ще опишем царствалите след него от рода на всеки един, чиито ред на наследяване е следният: 1. Менес тинитецът и неговите 17 (в друг източник 7) наследници, когото Херодот е нарекъл Мен, царува 60 години (фр. 7)

2. Сезострис (Асклепий),
Трета династия се състои от осем мемфиски царе,
... След него Сесострис …, който бил наречен Асклепий сред елините заради медицината. Той открил и строителството с дялан камък, но се е занимавал усърдно и с писмеността (фр. 12).

3. Суфис (Хеопс)
Четвърта династия – от 17 мемфиски царе, от друг царски род.
От тях третият е Суфис, издигнал най-голямата пирамида, за която Херодот казва, че е станала по времето [или: от] Хеопс... (фр. 15)

4. Нитокрида
Шеста династия
Царувала жена Нитокрис, най-благородната и красивата по онова време, с бяла кожа, за която се казва, че издигнала третата пирамида (фр. 21)

ІV. Втора книга - събитията от ХІІ до ХІХ династия

1. Сезострис, който подчинява Азия и Европа
Сесострис, 48 години, за когото се казва, че е бил 4 лакътя, 3 длани и 2 пръста. Той подчинил цяла Азия за 9 години и Европа до Тракия, издигайки навсякъде паметници за покоряването на народите ... така че се смята от египтяните за пръв след Озирис (фр. 35).

2. първи коментар на Йосиф

а. “Хиксосите”
...хора от източните земи, с неизвестен род, дръзнаха и нападнаха страната, и я завзеха със сила лесно... След това направиха и цар един от тях, чието име беше Салитис (Салатис). И той се установи в Мемфис, събирайки данъци от горната и долната земя и оставяйки гарнизони на най-важните места... И като намери в Саитския ном град с много удобно разположение, лежащ на изток от Бубаститската река, наречен заради някакви древни религиозни традиции Аварис, го построи отново и го направи изключително стабилен чрез стени, заселвайки там и множество войници, към 240 000 мъже, за защита... И тези шестима станаха сред тях първите владетели, желаейки все повече да унищожат корена на Египет. А целият им народ се наричаше Хиксос, а това означава пастири – царе... [А в друг препис се казва, че с думата хик не се обозначават царе, а, тъкмо напротив, че се имат пред вид пленници-пастири...] Това ми се струва по-правдоподобно и свързано със старата история.

б. Thummosis прогонва “пастирите”, които основават Йерусалим
След това казват, че станало въстание на царете от Тиваида и от останалия Египет срещу пастирите... А при царя, чието име било Мисфрагмутосис, казват, че пастирите били победени, напуснали цялата останала египетска земя, и били затворени на място с обиколка от 10 000 арури; името на мястото е Аварис. Манетон казва, че пастирите го обградили цялото с големи и силни стени, за да имат на сигурно място всичките си придобивки и плячката си. А Тутмосис, синът на Мисфрагмутосис, се опитал да ги превземе със сила чрез обсада, като разположил при стените 480-хилядна войска; а след като се отчаял от обсадата, сключил договор, според който да напуснат Египет и да си отидат накъдето искат, всички невредими. А те, при такава договореност, с цялото си домочадие, с придобивките си, бидейки не по-малко от 240 000, от Египет тръгнали през пустинята за Сирия. Но страхувайки се от властта на асирийците, защото тогава те управлявали Азия, в наричаната сега Юдея не построили град, достатъчен за толкова хиляди души, и го нарекли Йерусалим.
А в една друга книга от египетската история Манетон казва, че този народ, така наречените пастири, е описан като пленници в свещените книги на египтяните, и казва вярно; понеже и за най-древните ни предци е било традиционно пастирството, и понеже водели номадски живот, така били наречени Пастири. Не без причина са описани и като пленници от египтяните, тъй като нашият праотец Йосиф казва на египетския цар, че е пленник, и после праща да повикат братята му в Египет... (фр. 42)

в. след излизането на “пастирите” – Сетос-Египт; 393 г. след излизането на “пастирите” Данай напуска Египет и пристига Аргос
“След като народът на пастирите излязъл от Египет към Йерусалим, царят, който ги изхвърлил от Египет, Тетмосис, царувал след това 25 години и 4 месеца и умрял... Неговият син Аменофис 19 години и 6 месеца. Неговият син Сетос, наричан още Рамзес, с конна и морска армия, сложил брат си Хармаис за надзорник над Египет и му предал цялата царска власт, само му заповядал да не носи корона и да не прегрешава с царицата и майка на децата, както и да се държи далеч и от другите царски наложници. А сам той тръгна на поход срещу Кипър, Финикия, както и срещу асирийци и мидийци, като подчини всички... Като минало доста време, Хармаис, оставен в Египет, без боязън направил всичко онова, което брат му бил заръчал да не прави... А (Сетос) веднага се върнал в Пелузий и овладял собственото си царство. А страната била наречена на неговото име Египет; защото се казва, че Сетос се наричал Египт, а брат му Хармаис – Данай.”
Явно е от упоменатите години, ако сметнем общо времето, че така наречените пастири, наши предци, са излезли от Египет и са се поселили в тази земя 393 години преди Данай да пристигне в Аргос... Така за две изключително важни неща Манетон ни дава свидетелство от писанията на египтяните, първо за идването в Египет от другаде, а след това, че заминаването оттам е толкова старо по години, че предшества Троянската война с почти хиляда години. (фр. 50)

3. Теофил, Африкан и Евсевий свързват Изхода с това време
А Мойсей водил юдеите, както вече казахме, изгонени от земята египетска от царя Фараон, чието име било Тетмосис, който, казват, след изгонването на народа царувал 25 години и 4 месеца, както споменава Манетон.
(Фр. 51, Теофил, Към Автолик, ІІІ, 20.)

Осемнайсета династия от 16 диосполски царе.
От тях пръв бил Амос, при когото Мойсей излязъл от Египет, както ние твърдим, а както излиза от настоящето изчисление, следва, че при него Мойсей е бил още млад.
(Фр. 52, Синкел - според Африкан).

Кенхерис 16 години.
По това време Мойсей водел евреите при напускането на Египет. (Синкел добавя: Само Евсевий казва, че по това време е изходът на Израил с Мойсей, като никакво друго писание не свидетелства в негова полза...
(Фр. 53, Синкел - според Евсевий)

4. втори коментар на Йосиф – при “някой си” Аменофис били прогонени 80 000 прокажени начело с хелиополския жрец Osarsiphos. Той, според Манетон, се е нарекъл Мойсей, дал е закон, противоположен на египетските обичаи и е повикал “пастирите” от Йерусалим.
Защото този Манетон, който се е заел да преведе египетската история от свещените книги, първо казва, че нашите предци тръгнали срещу Египет с многохилядна армия и победили местните жители, после сам се съгласява, че след известно време са си отишли, завладели са днешна Юдея, основали са Йерусалим и са построили храма, като до този момент е следвал записите. След това обаче си е позволил да запише нещата, които се разправят, оправдано или не, за юдеите и е вмъкнал невероятни твърдения, искайки да ни смеси с една тълпа от прокажени и засегнати от други болести египтяни, които, както казва, били осъдени да избягат от Египет. Защото той споменава цар Аменофис, измислено име, и поради това не е дръзнал да определи времето на царуването му, ако и за другите царе да споменава точно годините, свързва с него някакви приказки...
Царят се зарадвал и събрал всички в Египет, чиито тела били увредени, на брой осемдесет хиляди, и ги изгонил в каменните кариери на изток от Нил, за да работят там и да са отделени от другите египтяни. Манетон казва, че сред тях били и някои от учените жреци, засегнати от проказа...
“След като хората, които търпели мъки в каменоломните, страдали така доста време, помолили царя да им даде като място за почивка и убежище изоставения град на пастирите Аварис, а той се съгласил; този град според богословските виждания от древността е посветен на Тифон. След като отишли там, те използвали това място, за да се разбунтуват, избрали си за водач един от хелиополските жреци на име Осарсеф и се заклели да му се подчиняват във всичко. Той пък първо им наложил закон да не се подчиняват на боговете и никой да не се въздържа от най-почитаните животни в Египет, ами да принасят в жертва и да ги убиват всички, като не общуват с никого, освен със своите съзаклятници След като наложил този и много други такива закони, противоречащи изцяло на египетските традиции, заповядал на многото работна ръка за съоръжи стените на града и да се подготви за война срещу цар Аменофис. Самият той пък, като взел със себе си няколко жреци и заразени, изпратил посланици при изгонените от Тетмосис пастири в града на име Йерусалим, и като им показал собственото си положение и това на другите си онеправдани другари, поискал от тях да тръгнат всички заедно на поход срещу Египет... Аменофис пък, царят на египтяните, след като разбрал за нахлуването на враговете, се объркал не на шега... Що се отнася до сина му Сетос, наречен също Рамесес по името на дядо си Рапсей, той бил едва петгодишен и бил изпратен при един приятел.. Казват, че жрецът, който установил начина им на управление и законите им, по произход хелиополец, на име Осарсеф, по името на почитания в Хелиопол бог Озирис, след като се присъединил към тези хора си сменил името и се нарекъл Мойсей”... (Фр. 54)


V. Трета книга - събитията от ХХ до ХХХІ династия

1. Бокхорис от Саис; пленен от Сабакон;
Двадесет и пета династия от трима етиопски царе.
Сабакон*, който пленил Боххорис и го изгорил жив, царувал 8 години (Фр. 66)

2. Нехао, Псаметих, Нехао ІІ (който првзема Йерусалим и пленява Йоахаз); Псамутис, Уафрис, Амосис (Амасис)

3. Персийска (27-ма) династия от Камбиз до Дарий ІІ

4. Нектанебес, Теос, Нектанебос (30 династия)

5. 31 персийска династия (Охос, Арсес, Дарий ІІІ)

***

Преводите на фрагментите на Манетон са на Петьо Ангелов:
http://www.sigilla.com/manetho.html

Херодот за Египет

След смъртта на Кир царството поема Камбиз, син на Кир и Касандана... (1)



Iosephi Scaligeri (1540–1609) Olympiadōn anagrafē Berolini 1852, c. 40-41


James Ussher. Annales Veteris Testamenti... Londini 1650. c. 20


І. Описание на Египет

Размерите на Египет. Местоположение. Египет е Нил.


ІІ. Религия, обичаи

Свинята е нечиста. Религиозните ритуали идват от Египет. Имената на боговете. Изида-Атина. Пътят от Мемфис към Навкратис. Обрязването (104).


ІІІ. Царете

1. от Мин до Хеопс

За Мин, който пръв царувал над Египет, жреците казаха, че оградил с дига Мемфис, понеже реката си течала цялата покрай пясъчната планина откъм Либия, а Мин отгоре, на около сто стадия на юг от Мемфис, направил насип, така че реката да заобиколи, пресушил старото й корито и накарал реката да тече между планините. Дори и сега персите много добре охраняват тази извивка на Нил, така че да тече встрани, като я укрепват всяка година, защото ако реката реши да пробие и да прелее тъкмо там, има опасност цял Мемфис да бъде залят. След като Мин, първият цар, пресушил мястото, откъдето отклонил реката, основал там град, който днес се казва Мемфис (а Мемфис вече е в тясната част на Египет)... (99)

След него жреците изброиха от една книга имената на други триста и тридесет царе. Сред толкова поколения хора е имало осемнадесет етиопци, една местна жена, а останалите са били египтяни мъже. Името на жената, която царувала, било като на вавилонянката Нитокрис*. Казват, че тя отмъстила за брат си, когото египтяните убили, докато царувал над тях, а след като го убили, дали на нея царската власт, и отмъстила като убила с измама мнозина египтяни (100)

Другите царе, понеже не били направили нищо важно, нямали никакъв блясък, освен единствено последният от тях, Мойрис*; той издигнал като спомен пропилеите* на светилището на Хефест, обърнати на север, и изкопал езеро, чиято обиколка колко е ще кажа по-късно, и в него построил пирамиди, чиято големина ще спомена заедно с тази на езерото (101)

Като ги отмина с мълчание, ще спомена царя, който дошъл след тях, и чието име било Сезострис. За него жреците казаха, че първо с военни кораби тръгнал от Арабския залив, за да подчини народите, които живеят около Червено море, по което като плавал, стигнал до море, което вече не било плавателно заради плитчините*. След това, като се върнал обратно в Египет, според разказите на жреците с голяма войска тръгнал през континента, подчинявайки всеки народ, който срещнел... Правейки това прекосил континента, и, като преминал от Азия в Европа, покорил скитите и траките. Струва ми се, че до там най-далеч е достигнала египетската армия; защото в техните земи има положени такива стели, а по-нататък няма. След това се обърнал и се върнал назад; и като стигнал до река Фасис... Този Сезострис, египтянин, докато се връщал и водел със себе си много хора от народите, чиито земи бил подчинил, казаха жреците, след като пристигнал на връщане в Дафне до Пелузия, неговият брат, на когото Сезострис бил поверил Египет, го поканил заедно с децата му на гости, но натрупал около къщата дърва и ги запалил. А Сезострис, като разбрал това, веднага се посъветвал с жена ти, понеже и нея водел със себе си. А тя го посъветвала от шестте деца, които имали, две да хвърлят върху огъня, за да прехвърлят пламъците, а те да стъпят на тях и да се спасят (102-107).

Казаха, че от него властта поел един мъж от Мемфис, чието име на гръцки език е Протей... В свещения парцел на Протей има светилище, наречено на Афродита Чужденка*. Предполагам, че това светилище и в чест на Елена, дъщеря на Тиндарей, и защото съм чувал, че Елена е живяла при Протей, и защото е наречено на Афродита Чужденка, а колкото други светилища на Афродита има, тя никъде не е назована Чужденка (112).

Dufresnoy, с. 19

Казаха, че от Протей царската власт поел Рампсинит... Този цар бил много богат със сребро, и никой от по-късните царе не можел да го надмине или дори да има колкото него (121).

2. от Хеопс до Псаметих

Разказваха, че до цар Рампсинит в Египет имало добри закони и Египет много процъфтявал, а след това, когато царувал Хеопс, изпитал всякакви злини. Понеже той първо затворил всички светилища и забранил да се принасят жертви; след това накарал всички египтяни да работят за него... За това били необходими десет години и за подземните помещения на хълма, на който стоят пирамидите, в които направил гробница за себе си на остров, при който канал докарвал вода от Нил. За строежа на самата пирамида били необходими двадесет години... (124)

Египтяните казаха, че този Хеопс царувал петдесет години, а след като умрял царската власт поел брат му Хефрен. Той продължавал да прави всичко по същия начин, издигнал и пирамида, която не достигнала предишната по размери... Казаха, че Хефрен царувал петдесет и шест години. Изброяват тези сто и шест години като страшно бедствие за египтяните, а през това време светилищата били затворени и не се отваряли... Казаха, че след това над Египет царувал Микерин, син на Хеопс. Той не одобрявал делата на баща си... (127-129)

След него царувал един сляп човек от град Анисис, чието име било също Анисис. По време на неговото управление етиопците нахлули в Египет с голяма армия, начело с етиопския цар Сабакос. Онзи слепец побързал за избяга в блатата, а етиопецът управлявал Египет в продължение на петдесет години... (137)

След него царувал жрецът на Хефест, чието име било Сетон. Той пренебрегвал и се отнасял лошо с воините сред египтяните, тъй като нямало да му трябват, направил им много други злини и им отнел земите, които били дадени на всеки един от тях от предишните царе... След като срещу Египет тръгнала голямата войска на цар Синахериб от араби и асирийци, египетските воини не пожелали да му помогнат. А той, изпаднал в безизходица, влязъл в храма и започнал да се жалва на статуята за злото, което рискувал да преживее... След като враговете пристигнали там… през нощта били залени от полски мишки, които започнали да ядат едни колчаните им, други лъковете, както и дръжките на щитовете, така че на другата сутрин, докато бягали невъоръжени, много от тях загинали...
До тук в моята история говореха египтяните и жреците, разказвайки, че от първия цар до този жрец на Хефест, който царувал последен, са 341 човешки поколения, и във всяко едно от тях е имало главни жреци и царе. Триста човешки поколения са равни на 10 000 години, защото три човешки поколения са сто години; четиридесет и едното останали поколения, които се прибавят към тристате, са 1340 години. Така за 11 340 години казаха, че нито един бог не се е явил в човешка форма... Така че тези, чиито бяха изображенията, за всички тях твърдяха, че са били такива, съвсем различни от боговете. Преди тези хора боговете управлявали Египет и живеели заедно с хората, и винаги един от тях управлявал. Последен управлявал Хор, син на Озирис, когото елините наричат Аполон; той царувал последен над Египет, след като победил Тифон*. Озирис на гръцки език е Дионис (141-144).

След като египтяните били освободени с края на царуването на жреца на Хефест (понеже не били в състояние да живеят нито миг без цар), те избрали дванайсет царе и разделили цял Египет на дванайсет части (147).


3. от Псаметих до Амасис

Дванадесетте царе били справедливи... те сравнили направеното от Псаметих с предсказанието, което им било дадено, че който от тях възлее с бронзова купа, той единствен ще владее Египет...
Този Псаметих преди това бил избягал от етиопеца Сабакос, който бил убил баща му Некос, и тогава избягал в Сирия, а след като етиопецът се оттеглил заради съня си, жителите на Саитския ном го върнали обратно. След като царувал нас тях за втори път, заради дванайсетте царе и шлема си, трябвало да бяга в блатата... След като минало не много време, съдбата принудила йонийци и кари, отплавали за плячка, да бъдат отнесени към Египет, и те слезли на сушата... А Псаметих разбрал, че предсказанието се изпълнява, се отнесъл приятелски с йонийците и карите, обещал им много неща и ги убедил да застанат на негова страна; след като ги убедил, заедно с египтяните, които искали да останат с него, и с новите си помощници, победил другите царе.
На йонийците и карите, които му помагали, Псаметих дал земи за обитаване, които били едни срещу други, а Нил минавал по средата, които били наречени Лагери. Дал им тези земи и всичко, което им бил обещал. Дал им и египетски деца, за да научат гръцки език; от тези, които научили езика, произлизат днешните преводачи в Египет. Йонийците и карите обитавали тези земи в продължение на дълго време; те са към морето, малко под град Бубастис, при устието на Нил, което се нарича Пелузийско. Малко по-късно цар Амазис ги преместил оттам и ги заселил в Мемфис, като ги направил свои телохранители вместо египтяните. Тъй като те живеели в Египет, елините научили със сигурност от общуването с тях нещата, които ставали в Египет от времето на Псаметих нататък; защото те били първите чужденци, които се установили в Египет. От местата, от които ги преместили, по мое време още съществуваха доковете на корабите и останките от къщите. Така Псаметих завладял Египет (151-154).

На Псаметих му се родил син Некос*, който се възцарил над Египет и пръв започнал прокопаването на канала*, който стига до Червено море, и който персиецът Дарий продължил след това... След като прекратил прокопаването, Некос се обърнал към военни походи и били построени триери – едни за северното море, други в Арабския залив за Червено море, чиито докове още стоят. Използвал ги при нужда, и когато Некос се сблъскал по суша със сирийците при Магдол, ги победил, като след битката превзел Кадитис, голям сирийски град... След като управлявал всичко шестнадесет години*, умрял и оставил властта на сина си Псамис...
Псамис царувал само шест години над Египет, направил военен поход в Етиопия и веднага след това умрял, наследен от сина си Априес; той след своя предшественик Псаметих бил най-щастлив от царете преди него, управлявал двадесет и пет години, в които направил поход срещу Сидон и водил морска битка срещу Тир (158-161).

Като разбрал това, Априес пратил при тях Амазис*, за да ги успокои с думи. Той пристигнал и започнал да ги убеждава да не правят това, но докато говорел, един от египтяните, застанали отзад, му сложил шлем и казал, че го коронясва за цар. И това не било направено против волята му, както станало ясно – след като бунтовниците го поставили за цар на египтяните, той се приготвил да тръгне срещу Априес... Казват, че Априес си втълпил, че никой, даже и бог, не може да прекъсне управлението му, за толкова стабилно го смятал; но все пак тогава бил победен, пленен и отведен в град Саис, в който преди това бил дворецът му, който станал вече дворец на Амазис. Там известно време бил хранен в двореца и Амазис се отнасял добре с него; накрая обаче, понеже египтяните го порицавали, че не прави добре, като храни най-злия враг за тях и за него, той предал Априес на египтяните. А те го задушили и след това го погребали в гробницата на дедите му (162-169).

Амазис обичал гърците и на някои от тях дал много неща, по-специално на тези, които идвали в Египет, дал за живеене град Навкратис... В стари времена Навкратис била единственият пазар и в Египет друг нямало; ако някой пристигнел при другите устия на Нил, трябвало да се закълне, че не е дошъл доброволно, и след като се закълне да плава със същия кораб до Канопското устие; а ако не може да плава поради ветровете, трябвало с лодки да прекара стоките около Делтата, докато пристигне в Навкратис...
Амазис сключил с киренците договор за приятелство и военно съдействие. Поискал и да си вземе жена оттам, било защото бил закопнял за елинска жена, било просто заради приятелството си с киренците. Все пак се оженил, едни казват, че за дъщерята на Бат, син на Аркезилай, други – за тази на Критобул, известен гражданин, чието име било Ладика (178-181).

Преводът на цитираните места е на Петьо Ангелов:
http://www.sigilla.com/manetho.html

Асирия и Мидия в старогръцката и гръкоримската историография

МП “Антична култура и литература”,
курс “Старогръцката литература в Римската епоха”
2008/2009 – летен семестър


Херодот
кн. І

І. Мидийската държава от Дейок до Астиаг

1. Асирийците и Дейок

Petavius, c. 60

След като асирийците управлявали горна Азия в продължение на 520 години, първи мидийците опитали да се отделят от тях и да отхвърлят робството. След това и други народи ги последвали (95).
Дейок (VІІ в.), син на Фраорт, пожелал да бъде цар (erastheis tyrannidos) и най-напред станал известен сред мидийците като справедлив съдия. Поради голямото беззаконие в страната им, мидийците решили да изберат помежду си цар. Избрали Дейок.

Dufresnoy, 32
Той си построил голямо жилище, поставил телохранители и събрал повечето мидийци в един град (дотогава те живеели разпръснати из малки селища). Това била днешната Екбатана (Akbatana). Освен това разпоредил никой да не влиза при царя и да не го вижда, а всички да контактуват с него чрез вестители. Имал множество шпиони из цялата страна. (96-101).

2. след Дейок

Синът му Фраорт (VІІ в.) воювал с персите и те били първия народ, който мидийците подчинили. Воювал и с асирийците, които по това време все още имали Ниневия за столица, но империята им не била толкова голяма, както някога. Във войната с тях Фраорт загинал (102).
Синът му Киаксар (VІІ-VІ в.) победил асирийците и превзел Ниневия, като покорил техните владения с изключение на вавилонската област.

Dufresnoy, 34
Наследил го Астиаг (VІ в.), чиято дъщеря Мандана станала майка на Кир Велики.

Dufresnoy, 35

Henry Browne. Ordo sæclorum. London, 1844


ІІ. Въстанието на Кир срещу мидийците

Властта на Астиаг, син на Киаксар, била разрушена от Кир, син на Камбиз, и така силата на персите се разраснала (46).

Dionysii Petavii. Rationarium temporum, Lugduni, 1724 (1633). c. 60
Инициатор на въстанието бил мидиецът Харпаг, приближен на Астиаг, който пострадал много от него. За да си отмъсти, влязъл в преговори с Кир и му предложил да оглави въстанието на персите. Обещал да му помага по време на войната(123-127). Въстанието успяло и така властта на мидийците над Азия отвъд река Халис, след като траяла 128 г., била прекратена (130).

ІІІ. Войни на Кир срещу Лидия (съюзник на Мидия) и Вавилон (част от Асирия според Херодот)

Границата между мидийското и лидийското царство минавала по река Халис. Те воювали помежду си, а след като сключили мир, Астиаг станал зет на Крез (VІ в.). Въстанието на Кир против Астиаг станало причина за войната между персите на Кир и лидийското царство на Крез (73-75).

Dufresnoy, с. 37


Sédillot, c. 26

След като победил Крез, Кир поверил долна (Мала) Азия на Харпаг, а сам той потеглил на война срещу асирийците, чийто най-голям и прочут град след превземането на Ниневия останал Вавилон (177).

Dufresnoy, с. 37
Най-голяма забележителност на Вавилон бил храмът на Зевс Бел, чиито жреци се наричали халдейци.
Сред множеството царе на Вавилон най-известни били две жени - Семирамида и живялата пет поколения след нея Нитокрида (може би става дума за Навуходоносор, VІ в.) (184). От асирийската (вавилонска) страна идвало 1/3 от богатството на цяла Азия (192).


кн. ІІ-ІІІ

Споменат е “великият” Санахариб (края на VІІІ в.), който нападнал неуспешно Египет (ІІ,141). Сарданапал, царувал в Ниневия, бил известен с големите си богатства (ІІ, 150). По времето на магите-узурпатори (след смъртта на Камбиз и преди Дарий І) вавилонците въстанали и се отделили от персийската империя (ІІІ, 155).


Диодор Сицилийски
кн. ІІ

І. Нин, първи прочут цар на Асирия

Първият асирийски цар, останал в историята с делата си, се казвал Нин.

Dufresnoy, с. 5
Той бил съюзник с Ариай, царя на арабите. Арабите са храбър народ, останал непокорен както от персите, така и от македонците. Освен свободолюбието им, причина за това са и недостъпността и безводността на тяхната страна.
Нин завладял Вавилония. Самият град Вавилон тогава още не бил построен, но в страната имало други забележителни градове. Победил и Армения, но след като определил данък на тамошния цар Варзан, оставил го да управлява. Завладял Мидия и екзекутирал царя им Фарн (1). За 17 години войни завладял всички азиатски народи отсам Танаис и Нил, с изключение на бактрите и индийците. Диодор казва, че в изложението си за тези събития следва Ктезий от Книдос (V в.).
След като бил отблъснат от бактрите, Нин построил Ниневия при Ефрат (грешка на Диодор – Ниневия е на Тигър). След това пак се отправил на война срещу бактрите и по време на този поход се оженил за Семирамида – “най-известната от всички жени”.

ІІ. Семирамида

1. Семирамида се омъжва за Нин

Семирамида била дъщеря на една сирийска богиня от Аскалон и един смъртен сириец. Била подхвърлена. Най-напред за нея се грижели гълъби, а след това била намерена от пастири, които я отгледали . Един велможа на Нин на име Онес, я видял по време на посещението си в тази част от асирийските владения, влюбил се в нея и я взел за жена. Тя му родила двама сина (4-5) .
Онес участвал в похода на Нин срещу бактрите и поради продължителността му повикал там жена си. Тя огледала обсадения град, открила слабото място на крепостта, и, като повела един отряд войници, успяла с изненада да влезе в нея. Така столицата на бактрите била превзета благодарение на Семирамида.
Цар Нин я отрупал с дарове и почести и веднага се влюбил в нея. Мъжът й най-напред отказал да се разведе. След време, подложен на натиск от страна на царя, се самоубил (6). А Семирамида се омъжила за Нин и родила от него син на име Ниний. След смъртта на царя тя издигнала на гроба му пирамида с височина 9 стадия.

2. Управлението на Семирамида

а. Построяване на Вавилон

След като Нин умрял, Семирамида поела властта над Асирия.

Dufresnoy, с. 5
Първо се заела с изграждането на Вавилон. Избрала да го разположи от двете страни на река Ефрат. Стената на града била висока 50 лакти, била достатъчно широка, за да се разминават по нея три колесници, а по дължината й имало 250 кули. Между двете части на града бил построен мост с ширина 30 стъпки. Бил построен и дворец, също от двете страни на реката. За водоснабдяване бил направен четириъгълен язовир с дължина на всяка страна 300 стадия и дълбочина 32 стъпки. Семирамида издигнала и храм на Зевс (когото вавилонците наричат Бел). Оттам халдеите правели астрономическите си наблюдения. В храма имало златни статуи на Зевс, Хера и Рея, които по-късно били заграбени от персийските царе. Днес, казва Диодор, не е останало много от този голям град. Повечето от територията му по негово време вече била обработваема земя (9).
Висящата градина на Вавилон била съоръжение, подобно на театър. Отделните стъпала били покрити с пръст, като най-големите дървета се намирали на най-ниското място. Имало система за напояване, която минавала под отделните стъпала. Тази градина обаче не е била построена по времето на Семирамида, а от някой по-сетнешен асирийски цар, който я направил заради една своя персийска наложница, която не можела да свикне с горещината и еднообразната растителност около Вавилон (10).
Семирамида построила и други градове по Ефрат и Тигър, за да улесни търговията между Вавилон и северните области на държавата си. Прокопала канали между реките. Не се омъжила втори път. Имала множество любовници, обикновено избрани измежду военнослужещите. След това те били убивани.

б. Походите на Семирамида

По време на похода си към Мидия тя наредила да се прокопае път през планината, която отделя тази страна от Асирия. Построила дворец в Екбатана и се погрижила за водоснабдяването на града (13). Навлязла и в Персия. След това се върнала в Египет и Либия, посетила оракула на Амон, достигнала и до етиопците. После потеглила обратно на изток, минала през Бактрия и започнала война срещу тогавашния индийски цар, който се казвал Ставробат (16).
Поръчала кораби от Финикия, Сирия и Кипър, а също и изкуствени слонове – дървени скелети, покрити с волска кожа и управлявани отвътре с коли, теглени от коне. Армията й се състояла от 3 милиона пехотинци и 200 хиляди конници, а тази на индийците била дори по-голяма.
Спечелила битката с корабите в река Инд. Слоновете на индийците били отблъснати от странната миризма, която идвала от изкуствените слонове на Семирамида. Накрая обаче индийците спечелили, а Семирамида се оттеглива в Бактрия (19).

3. Оттеглянето на Семирамида и други разкази за нея

Узнала, че синът й се готви да й отнеме властта, но не се съпротивлявала, а се оттеглила доброволно. Не се знае нищо за смъртта й, затова някои разказват, че се е превърнала в гълъбица.
Властвала над цяла Азия освен Индия, живяла 62 г., царувала 42.
Атеней и други твърдят, че тя била хетера и наложница на царя. След като се омъжила за него, с измама го свалила от престола.

ІІІ. Асирийските царе след Семирамида

1. Ниний, син на Нин и Семирамида

Ниний царувал мирно. Стремял се да не се показва пред поданиците си, затова общувал лично само с евнусите и наложниците си. Смятал, че един цар би трябвало да прекарва живота си в наслади, но това трябвало да остава скрито от поданиците му, за да не предизвиква завист или презрение
Всяка година призовавал военни части от всички покорени области, а следващата година ги сменял. Командващите трябвало да бъдат избирани сред приятелски настроените към него и асирийската власт. Чрез присъствието им близо до столицата създавал впечатление, че винаги е готов за война, а чрез смяната възпрепятствал възникването на заговори.

2. От Ниний до Сарданапал

Така управлявали и следващите 30 поколения асирийски царе до Сарданапал. При него хегемонията им била отнета от мидийците, след 1300 г. властване, както казва Ктезий в кн. ІІ (21).
За времето от Ниний до Сарданапал може да се отбележи участието на Мемнон, син на Титон, в Троянската война.
Когато в Ниневия царувал Тевтам, троянците били съюзници и подчинени на асирийците. След като Агамемнон повел война срещу тях, те изпратили молба за помощ до Тевтам и той им изпратил Мемнон, чийто баща тогава бил стратег на персийската земя. След подвизите, които извършил, той загинал и след изгарянето на трупа пепелта била предадена от етиопските му войници на Титон. Етиопците пък казват, че Мемнон бил техен цар и показват в земята си дворци, които наричат “Мемнонии”.
Това пишело в царските архиви, казват варварите.

ІV. Сарданапал и превземането на Ниневия от мидийците

Сарданапал надминал всичките си предшественици по изнежен и развратен начин на живот.

Dufresnoy, с. 30
Бил заповядал след смъртта му да се напише на надгробния паметник: “Имам само това, което ядох, престъпих и се насладих телесно” и т.н. (23)

1. Въстанието на Арбак и Белес

Арбак бил мидийски военачалник от онези, които всяка година пристигали пред стените на Ниневия. Там той се сприятелил със стратега на Вавилония Белес, който го подтикнал да разруши хегемонията на асирийците. Този Белес бил вавилонски жрец от така наречените халдейци, и бил опитен в астрологията и гадателството. Той предсказал на Арбак, че на него се пада да управлява страната на Сарданапал.
Окуражен, Арбак се погрижил да се сприятели и с останалите военачалници, а след това, като подкупил един от евнусите на Сарданапал, успял да проникне в покоите на царя. И като видял неговата разпуснатост, презрял го и още по-твърдо решил да го свали от трона.
Арбак въвлякъл във въстанието мидийците и персите, Белес – вавилонците, а пълководецът на арабите – своите сънародници. Така в края на годината те се обединили с войниците, които идвали да ги сменят и обявили война на асирийския цар.
Сарданапал първо обявил награди за главата на водачите на въстанието, а след като видял, че няма да му бъдат предадени, повел война и успял да спечели три битки подред. Въстаниците били разколебани, но Белес ги уверил, че до пет дни ще получат помощ. И наистина станало така – появили се войските на бактрите, които също подкрепили въстанието. Тогава въстаниците спечелили две битки, а Сарданапал, разбирайки, че войната ще е трудна, изпратил синовете и дъщерите си при владетеля на Пафлагония, който му останал верен.
Обсадата вървяла трудно до деня, в който придошлата река заляла част от града и разрушила стената. Като видял, че градът не може да бъде спасен, Сарданапал събрал в двореца своите евнуси и наложници, както и всичкото си злато и сребро, и се самозапалил. А Арбак бил обявен от въстаниците за цар. Такъв бил краят на асирийската империя.
След това Белес помолил Арбак да го направи владетел на Вавилония (както му бил обещал) и намерил предлог да поиска останките от двореца на Сарданапал – защото знаел, че много от богатствта са оцелели след пожара. Арбак се съгласил, но после разбрал измамата. Съветниците му предложили Белес да бъде осъден на смърт за предателство, но Арбак го помилвал заради предишните му заслуги и го оставил да управлява Вавилония. А богатствата на Ниневия били пренесени в мидийската столица Екбатана (28).


Alphonse des Vignoles. Chronologie de l'histoire sainte et des histoires étrangères qui la concernent. T. II, Berlin 1738. c. 161

Египет в гръкоезичната историография след Херодот

МП “Антична култура и литература”,
курс “Старогръцката литература в Римската епоха”
2008/2009 – летен семестър

Диодор Сицилийски, кн. І


А. Въведение

Замисъл на съчинението, времеви граници, за колко време е написано. Съдържанието по книги. Датировка според Троянската война, олимпиадите, списъка на спартанските царе. Достига до началото на Галската (Келтската) война.


Б. Обща история на човечеството

Поява на човечеството.



Ussher, c. 6-7


І. Египет като начало на историята. След потопа.

Ussher, c. 19
Богове и герои

1. Първите богове

Старостта на египетската история – тогава са извършени първите забележителни дела. Вярата в боговете е свързана с природните явления. Раждането на Изида и Озирис. Хермес изобретява изкуствата и писмеността.

2. Озирис

Озирис като цар на Египет. Множество известни богове са били негови сановници и пълководци. Походът на Озирис – Етиопия, Червено море-Индия, Азия, Хелеспонт-Тракия, Македония. Смъртта и разкъсването на тялото му.

3. Египетската колонизация след Озирис

Орфей, Бел, Данай. Колхи, юдеи, атиняни.


ІІ. Царете до Сезострис вкл.

1. Животът на египтяните

Храна – първо трева, корени, риба, някои домашни животни. Изида или Мена откриват култивираните плодове и хляба (от лотос). Хермес създава изкуствата (43).

Dufresnoy, с. 9

2. Царете до Сезострис

18 000 год. – богове и герои, последен е Хор. До Диодор – 5 000 год. управляват човеци (Диодор е посетил Египет през 180-та ол. по времето на Птолемей Авлет). Пръв цар е Мена.

Nicolas Dufresnoy. Chronological tables of universal history. London, 1762. c. 5

Louis Sédillot. Manuel classique de chronologie. Paris, 1834. c. 15
Управлявани са и от чужденци – етиопци, перси, македонци. Местните – 470 мъже и 5 жени.
Мена определил религиозните ритуали, но и въвел разкошния живот (осъден после от Тнефахт, бащата на “мъдрия Бокхорис”). Мена е следван от 52 негови потомци, после е Бусирис (прогонил Протей). 8 потомци, последният основал Тива (45).
Науката и богатството на Тива (разграбена от Камбис). Там царувал Осимандий (Хекатей видял гробницата му), а осмият след него е Ухорей, основал Мемфис.

Sédillot, c. 16


3. Сезострис (Сесоосис)

Станал цар 7 поколения след Мойрис.

Dufresnoy, с. 7
Въвел специално военно и спортно образование и редовна армия (600 000 + 24 000). 36 номи. Поход с 400 кораба през Червено море. Достига до Ганг и до Океана; после – през скитите до Танаис (разделящ Азия от Европа). Оставил някои около Меотидското езеро – начало на колхите (55). Тракия, цикладите. Довежда пленници от Вавилон. Укрепва пътя през Пелузиум. Статуята му.

Sédillot, c. 16


ІІІ. Царете след Сезострис

Мендес и лабиринтът. Пет поколения анархия, избран е Протей. Синът му Ремфис трупал богатства,

Dufresnoy, 13
после седем поколения бездейни царе (сред тях е Нилей, дал името си на Нил). Хемис, Кефрен, Микерин. Гробът на Родопис (64).
Следват Бокхорис, етиопецът Сабакон, слепият Анисис. 12 царе.
Псаметих от Саис (настанява карийците и йонийците при Пелусийското устие). Дава на синовете си гръцко възпитание. След четири поколения – Априес, воювал в Кипър, Финикия, Сидон.

Dufresnoy, 36
Губи войната с киренците, възцарява се Амасис.

Dufresnoy, с. 36

ІV. Устройство на държавата

1. Съсловията

Цар и първожрец. Умереният живот на царете (71). Земята е разпределена между жреците, царете и воините. Съществуват и съсловията на пастирите, земеделците, занаятчиите.

2. Законодателството

Без адвокати. Закони срещу фалшификаторите.

3. Образование

Обучението на жреците. Геометрия, аритметика. Без спорт и музика.


V. Религията

Свещените животни. Обяснения за почитането им (86). Погребенията – балсамиране, ритуали. Орфей е възприел техните вярвания.

VІ. Кои са законодателите на Египет. Други законодатели. Египетското влияние върху известни гърци

Орфей въвежда мистериите и вярата за отвъдното от Египет. Океан, елисейските полета. Оттам Меламп знае за Кронос и битките с титаните. Омир (питието на Елена, за Тива), Солон (законодателство), Евдокс, Демокрит (астрология). Питагор – геометрия. Дедал – лабиринтът, статуите. От Египет са повлияни и други скулптори – Телеклей, Теодор (98).



Изократ и Платон


І. Изократ – “Бусирис”

Целта на речта – да се покаже как се пише апология. Критика на речта на Поликрат.
Благородният произход на Бусирис – надминал майка си Либия. Защо е избрал Египет.
Законодателството му – 3 съсловия – жреци, занаятчии (“около изкуствата”), воини. Специализация, цял живот едно и също занимание за всички. Влияние върху лакедемонците. Не може да се пътува извън държавата, общи обеди, внимание на военното обучение. Образованието на жреците. Докато са по-млади – отделни науки, после – най-големите неща.
Религията – въпросът за боготворенето на животните. Влиянието на Египет върху Питагор.
Не е възможно Бусирис да се е срещал с Херакъл – той се датира 200 год. преди Персей, докато Херакъл е четири поколения след Персей.
Много от това, което говорят поетите, е осъдително и невярно.
Заключение – препоръка към Поликрат за реториката.


ІІ. Платон

1. “Тимей”, “Критий”

Ако Солон бе разказал в стихове, каквото знаеше, би надминал Омир и Хезиод.

Dufresnoy, с. 37
В Саис, откъдето е и Амасис, се почита Атина.
Древността на Египет – гърците знаят само за един потоп.


Dufresnoy, с. 3, 16

История отпреди 9 000 години. Устройството на атинската държава в древността – шест съсловия: жреци, воини, занаятчии, пастири, ловци, земеделци.

Жреците са знаели имената на древните царе на Атина.

2. “Федър”

При Навкратис – храм на ибиса – това е Теут.

3. “Закони”

10 000 години не се въвежда нищо ново в музиката (дело на Изида). Също и художниците не въвеждат новости.



Страбон, кн. ХVІІ


І. Граници на Египет и общо за Делтата


Размери на Египет в стадии. Съседи.
Брой на устията. Кога се вдига равнището – острови. Причини за разливането през лятото.


ІІ. Александрия и управлението на Птолемеите

Островът с фара. Езерото, въздухът. Важни сгради (Музеят, дворецът), гробът на Александър. Пристанищата (10).
От Лаг до Клеопатра.


Dufresnoy, с. 76, 108
Управлението при римляните (Август). Приходите на Египет


ІІІ. Околностите на Александрия и Делтата до Мемфис

На запад – до Паретоний. Каноб и увеселителните заведения. Устията и градовете в Делтата. Апис и пирамидите.


ІV. От Мемфис до Етиопия

Градовете на военнопленниците. Лабиринтът. Крокодилопол, Хераклеопол, Кинопол, Хермопол, Панопол, Абидос (оазисите), Коптос (пътищата към Червено море).
Тива – исторически сведения. Науките. Могъщество на тиванските царе – до Скития, Бактрия, Индия, Йония. Сиена, Елефантина и праговете.
Етиопците. Войната на римляните с Кандака.


Плутарх,“За Изида и Озирис”


І. Жреците – благочестие и чистота

Външният вид на жреците на Изида. Въздържаността на египетските царе в древността. Бащата на Бокхорис отрекъл лукса, въведен от “Мейнис”.


ІІ. Египетската митология

Загадъчната мъдрост на теологията им. Надписът пред статуята на саиската Атина (Изида). Боговете се свързват с числата. Египетските учители на Евдокс, Солон и Питагор. Митовете им имат скрит смисъл и се нуждаят от тълкуване, не бива да се разбират буквално.


ІІІ. Митът за Озирис

Петте деца на Кронос и Рея. Походът на Озирис – като на Дионис. Завръщане и убийство. Скитанията на Изида.


ІV. Тълкуванията

1. Евхемеровото е неприемливо (Семирамида, Сезострис, Кир, Александър са прочути, но все пак са хора)
2. Събитията в мита са разкази за “велики демони”. Наказанията и наградите на демоните за живота им – доказателства. (Децата на Тифон – Йерусалим и Юдей).
3. Имената им са названия на части от природата (Нил, море) или направо на принципи (овлажняващ, изсушаващ). Стоическото тълкуване.

Съдържание на изпита по старогръцка литература

Специалност Новогръцка филология, ІІ курс, семестър І 2008/2009
дата на изпита: 16 февруари, понеделник, каб. 175, 10 ч.

І. Протичане на изпита

Изпитът е устен.
Студентът избира по жребий една от десетте теми.

1. Задават се до 3 въпроса по материала (за литературни факти).
2. Студентът говори за наученото по темата
3. Задава се въпрос по материала (за съдържанието на текстовете)

При поставянето на оценка се взима предвид и участието в упражненията през семестъра


ІІ. Съдържание на изпита

А. Въпроси за литературни факти


1. Кои произведения се приписват на Омир/ на Хезиод?
2. Какво знаем за биографията на Омир и откъде/ за биографията на Хезиод и откъде/за биографията на Демостен и откъде?
3. Кога за пръв път са били записани “Илиада” и “Одисея”?
4. Какво значи хекзаметър/елегия/ямб?
5. Посочете поне двама автори, които пишат в хекзаметър, освен Омир/двама комически поети, освен Аристофан/ 5 имена на архаични поети/ 3 на класически/ 2 на елинистически/ 5 прозаици от гръко-римската епоха
6. Кои произведения са запазени от Есхил/ Софокъл/; избройте 9 от оцелелите произведения на Еврипид/ 7 на Платон/ 5 на Аристофан/ 3 на Ксенофонт/ 3 романа, написани на старогръцки език
7. Кой век живее/кога е роден: Аристофан/ Менандър/ Пиндар/ Платон/ Демостен/ Херодот/ Лукиан/ Еврипид/ Сафо
8. Каква е разликата между старата и новата комедия/ какви са героите в новата комедия?
9. Кои са трите рода ораторска проза/ видовете лирически поизведения според повода на създаването им?

Б. Теми

1. Омировата поезия. Илиада
2. Омировата поезия. Одисея
3. Хезиодовият епос. Дела и дни
4. Лириката. Пиндар. Първа питийска ода
5. Трагедия. Едип цар
6. Трагедия. Агамемнон
7. Стара комедия. Облаци
8. Елинистическа комедия и роман. Мъчният човек, Дафнис и Хлоя
9. Историография. Херодот. книга І
10. Реторика. Демостен. Първа реч срещу Филип.

В. Въпроси за съдържанието на текстовете

1. Разкажете накратко фабулата на “Илиада”/ “Одисея”/ “Мъчният човек”/ “Дафнис и Хлоя”/ “Агамемнон”/ “Облаци”?
2. Какво се случва в първа песен на Илиада /в 22 песен на Одисея/ кои са приключенията на Одисей, за които разказва на феаките?
3. Какво се препоръчва да се прави в отделните сезони в “Дела и дни”/ какво се случва през сезоните в “Дафнис и Хлоя”?
4. В коя част на Илиада е единоборството между Менелай и Парис/ смъртта на Патрокъл/ състезанията при погребението на Патрокъл/ в коя част от Одисея е пътешествието на Телемах/ разказът на Одисей/ срещата на Одисей и Телемах?
5. Кои са частите на трагедията според Аристотел/ определението за трагедия (“Поетика”, гл. 6)/ как е възникнала и се развива литературата (“Поетика”, гл. 4)/?
6. Как Едип узнава, че пророчеството за него се е сбъднало?
7. Кои са богините, които раждат деца от Зевс според “Теогония”/ кои са действащите лица в “Агамемнон”/ “Пирът”?
8. Какво мисли за любовта: Федър/ Ериксимах/ Аристофан/ Сократ (Диотима)?
9. Какво твърди Демостен в “Първа реч срещу Филип”/ какво разказва Херодот в първа книга на “История”/ как Пиндар възхвалява Хиерон в “Първа Питийска ода”/ кои са най-важните събития в света на боговете според Хезиод в “Теогония”?