МП “Антична култура и литература”,
курс “Старогръцката литература в Римската епоха”
2008/2009 – летен семестър
Диодор Сицилийски, кн. І
А. Въведение
Замисъл на съчинението, времеви граници, за колко време е написано. Съдържанието по книги. Датировка според Троянската война, олимпиадите, списъка на спартанските царе. Достига до началото на Галската (Келтската) война.
Б. Обща история на човечеството
Поява на човечеството.
Ussher, c. 6-7
І. Египет като начало на историята. След потопа.
Ussher, c. 19
Богове и герои
1. Първите богове
Старостта на египетската история – тогава са извършени първите забележителни дела. Вярата в боговете е свързана с природните явления. Раждането на Изида и Озирис. Хермес изобретява изкуствата и писмеността.
2. Озирис
Озирис като цар на Египет. Множество известни богове са били негови сановници и пълководци. Походът на Озирис – Етиопия, Червено море-Индия, Азия, Хелеспонт-Тракия, Македония. Смъртта и разкъсването на тялото му.
3. Египетската колонизация след Озирис
Орфей, Бел, Данай. Колхи, юдеи, атиняни.
ІІ. Царете до Сезострис вкл.
1. Животът на египтяните
Храна – първо трева, корени, риба, някои домашни животни. Изида или Мена откриват култивираните плодове и хляба (от лотос). Хермес създава изкуствата (43).
Dufresnoy, с. 9
2. Царете до Сезострис
18 000 год. – богове и герои, последен е Хор. До Диодор – 5 000 год. управляват човеци (Диодор е посетил Египет през 180-та ол. по времето на Птолемей Авлет). Пръв цар е Мена.
Nicolas Dufresnoy. Chronological tables of universal history. London, 1762. c. 5
Louis Sédillot. Manuel classique de chronologie. Paris, 1834. c. 15
Управлявани са и от чужденци – етиопци, перси, македонци. Местните – 470 мъже и 5 жени.
Мена определил религиозните ритуали, но и въвел разкошния живот (осъден после от Тнефахт, бащата на “мъдрия Бокхорис”). Мена е следван от 52 негови потомци, после е Бусирис (прогонил Протей). 8 потомци, последният основал Тива (45).
Науката и богатството на Тива (разграбена от Камбис). Там царувал Осимандий (Хекатей видял гробницата му), а осмият след него е Ухорей, основал Мемфис.
Sédillot, c. 16
3. Сезострис (Сесоосис)
Станал цар 7 поколения след Мойрис.
Dufresnoy, с. 7
Въвел специално военно и спортно образование и редовна армия (600 000 + 24 000). 36 номи. Поход с 400 кораба през Червено море. Достига до Ганг и до Океана; после – през скитите до Танаис (разделящ Азия от Европа). Оставил някои около Меотидското езеро – начало на колхите (55). Тракия, цикладите. Довежда пленници от Вавилон. Укрепва пътя през Пелузиум. Статуята му.
Sédillot, c. 16
ІІІ. Царете след Сезострис
Мендес и лабиринтът. Пет поколения анархия, избран е Протей. Синът му Ремфис трупал богатства,
Dufresnoy, 13
после седем поколения бездейни царе (сред тях е Нилей, дал името си на Нил). Хемис, Кефрен, Микерин. Гробът на Родопис (64).
Следват Бокхорис, етиопецът Сабакон, слепият Анисис. 12 царе.
Псаметих от Саис (настанява карийците и йонийците при Пелусийското устие). Дава на синовете си гръцко възпитание. След четири поколения – Априес, воювал в Кипър, Финикия, Сидон.
Dufresnoy, 36
Губи войната с киренците, възцарява се Амасис.
Dufresnoy, с. 36
ІV. Устройство на държавата
1. Съсловията
Цар и първожрец. Умереният живот на царете (71). Земята е разпределена между жреците, царете и воините. Съществуват и съсловията на пастирите, земеделците, занаятчиите.
2. Законодателството
Без адвокати. Закони срещу фалшификаторите.
3. Образование
Обучението на жреците. Геометрия, аритметика. Без спорт и музика.
V. Религията
Свещените животни. Обяснения за почитането им (86). Погребенията – балсамиране, ритуали. Орфей е възприел техните вярвания.
VІ. Кои са законодателите на Египет. Други законодатели. Египетското влияние върху известни гърци
Орфей въвежда мистериите и вярата за отвъдното от Египет. Океан, елисейските полета. Оттам Меламп знае за Кронос и битките с титаните. Омир (питието на Елена, за Тива), Солон (законодателство), Евдокс, Демокрит (астрология). Питагор – геометрия. Дедал – лабиринтът, статуите. От Египет са повлияни и други скулптори – Телеклей, Теодор (98).
Изократ и Платон
І. Изократ – “Бусирис”
Целта на речта – да се покаже как се пише апология. Критика на речта на Поликрат.
Благородният произход на Бусирис – надминал майка си Либия. Защо е избрал Египет.
Законодателството му – 3 съсловия – жреци, занаятчии (“около изкуствата”), воини. Специализация, цял живот едно и също занимание за всички. Влияние върху лакедемонците. Не може да се пътува извън държавата, общи обеди, внимание на военното обучение. Образованието на жреците. Докато са по-млади – отделни науки, после – най-големите неща.
Религията – въпросът за боготворенето на животните. Влиянието на Египет върху Питагор.
Не е възможно Бусирис да се е срещал с Херакъл – той се датира 200 год. преди Персей, докато Херакъл е четири поколения след Персей.
Много от това, което говорят поетите, е осъдително и невярно.
Заключение – препоръка към Поликрат за реториката.
ІІ. Платон
1. “Тимей”, “Критий”
Ако Солон бе разказал в стихове, каквото знаеше, би надминал Омир и Хезиод.
Dufresnoy, с. 37
В Саис, откъдето е и Амасис, се почита Атина.
Древността на Египет – гърците знаят само за един потоп.
Dufresnoy, с. 3, 16
История отпреди 9 000 години. Устройството на атинската държава в древността – шест съсловия: жреци, воини, занаятчии, пастири, ловци, земеделци.
Жреците са знаели имената на древните царе на Атина.
2. “Федър”
При Навкратис – храм на ибиса – това е Теут.
3. “Закони”
10 000 години не се въвежда нищо ново в музиката (дело на Изида). Също и художниците не въвеждат новости.
Страбон, кн. ХVІІ
І. Граници на Египет и общо за Делтата
Размери на Египет в стадии. Съседи.
Брой на устията. Кога се вдига равнището – острови. Причини за разливането през лятото.
ІІ. Александрия и управлението на Птолемеите
Островът с фара. Езерото, въздухът. Важни сгради (Музеят, дворецът), гробът на Александър. Пристанищата (10).
От Лаг до Клеопатра.
Dufresnoy, с. 76, 108
Управлението при римляните (Август). Приходите на Египет
ІІІ. Околностите на Александрия и Делтата до Мемфис
На запад – до Паретоний. Каноб и увеселителните заведения. Устията и градовете в Делтата. Апис и пирамидите.
ІV. От Мемфис до Етиопия
Градовете на военнопленниците. Лабиринтът. Крокодилопол, Хераклеопол, Кинопол, Хермопол, Панопол, Абидос (оазисите), Коптос (пътищата към Червено море).
Тива – исторически сведения. Науките. Могъщество на тиванските царе – до Скития, Бактрия, Индия, Йония. Сиена, Елефантина и праговете.
Етиопците. Войната на римляните с Кандака.
Плутарх,“За Изида и Озирис”
І. Жреците – благочестие и чистота
Външният вид на жреците на Изида. Въздържаността на египетските царе в древността. Бащата на Бокхорис отрекъл лукса, въведен от “Мейнис”.
ІІ. Египетската митология
Загадъчната мъдрост на теологията им. Надписът пред статуята на саиската Атина (Изида). Боговете се свързват с числата. Египетските учители на Евдокс, Солон и Питагор. Митовете им имат скрит смисъл и се нуждаят от тълкуване, не бива да се разбират буквално.
ІІІ. Митът за Озирис
Петте деца на Кронос и Рея. Походът на Озирис – като на Дионис. Завръщане и убийство. Скитанията на Изида.
ІV. Тълкуванията
1. Евхемеровото е неприемливо (Семирамида, Сезострис, Кир, Александър са прочути, но все пак са хора)
2. Събитията в мита са разкази за “велики демони”. Наказанията и наградите на демоните за живота им – доказателства. (Децата на Тифон – Йерусалим и Юдей).
3. Имената им са названия на части от природата (Нил, море) или направо на принципи (овлажняващ, изсушаващ). Стоическото тълкуване.
About the Latin Academy in the Vatican
12 years ago