Омир. "Илиада". Съдържание на песните

Разказът – начална ситуация.

Противостоене на две войски – обсаден град и нападатели.
Причина за действието (от човешкия свят) – открадната е жена (царица), оскърбен е цар, оказал гостоприемство и родът му. По-висша причина (от света на боговете) – някои богове и богини желаят градът на троянците да бъде разрушен, тъй като самолюбието им е било оскърбено (една богиня е било предпочетена пред други две).

Действието

І.

Положението във войската на обсаждащите (обединени войски на много по-скоро независими царства, наричани данайци, аргийци, ахейци). Започва болест и се проучва причината за това с помощта на жрец-тълкувател и ясновидец. Вината е на предводителя (Агамемнон) който се е отнесъл непредпазливо с жрец на бог (Аполон). Обсъждането води до разцепление – част от войската, предвождана от най-изтъкнатия воин (Ахил) отказва да воюва и се готви да напусне лагера. Ахил, желаещ удовлетворение за унижението, привлича на своя страна върховния бог. Войската на ахейците трябва да бъде притисната, за да стане видно, че без Ахил тя не може да се справи и следователно той й е по-необходим дори от предводителя.
В дома на боговете също има разделение – някои (Хера, Атина, Посейдон) подкрепят едната страна (ахейците), други (Афродита, Аполон, Арес) – другата. Зевс е арбитър.
Агамемнон удовлетворява искането на жреца – връща отвлечената му дъщеря. Принасят жертва на Аполон и болестта отминава.


ІІ.

Зевс чрез сън го подтиква към по-активни военни действия. Съвет на войската. Агамемнон и приближените му царе заблуждават войската, че ще прекратят войната, но, след като войниците побягват към корабите, те ги връщат обратно в лагера.
Изброяват се участниците и от двете страни – от кои градове и области са, кой ги предвожда, кои са най-забележителни воини.


ІІІ.

Александър (Парис) взима решение да предизвика мъжа на Елена – спартанския цар Менелай на двубой, с който да се реши изхода на войната, без градът да бъде разрушаван. Двубоят е спечелен от Менелай, но Афродита спасява Парис.

ІV.

Боговете обсъждат случилото се. Зевс на шега предлага да съдействат на двете страни да се помирят, но Хера и Атина са против. Решават да подтикнат троянците да нарушат клетвата, дадена преди двубоя. Пандар, посъветван от Атина, стреля с лък срещу Менелай и го ранява.
Агамемнон решава да накаже троянците – строява войската и я преглежда. Започва битка.


V.

Диомед се сражава храбро. Подкрепян от Атина, която му помага да различава хората от боговете на бойното поле, той убива мнозина троянци, като побеждава и Еней, който едва е спасен от Афродита и Аполон. Ранява дори и Афродита, защото Атина му е разрешила да се бие с нея. Афродита бяга на Олимп и се оплаква на майка си Диона. Останалите богове не й съчувстват. Диомед напада и Аполон, но е отблъснат.
Сражение между Сарпедон и Тлеполем. Хектор с помощта на Арес изтребва противници. Атина и Хера слизат с колесница на бойното поле. Атина упреква ранения (от стрелата на Пандар) Диомед в липса на мъжество. Диомед я разпознава, а тя го подтиква да се бие с Арес. Диомед ранява Арес, който бяга на Олимп. Зевс се отнася хладно към оплакването му, а Пеон лекува раната.


VІ.

Птицегателят Елен, брат на Хектор, го съветва да се върне в града и да предложи на майка си да почете Атина с дарове. Миролюбив разговор на бойното поле между Диомед и ликиеца Главк.
Разговор на Хектор с Парис и Елена. Разговор с Андромаха. Хектор и Парис се помиряват и се готвят за бой.


VІІ.

Атина и Аполон се споразумяват да прекратят боя поне за кратко. Внушават на Хелен да предложи на Хектор да предизвика някого на двубой. Хектор ги предизвиква, и след кратко смущение и реч на Нестор, който се учудва на плахостта им, се явяват девет желаещи за двубой. По жребий за противник на Хектор е определен Аякс Теламонов. Двубоят е равностоен и след малко е прекратен.
На съвет след това Нестор предлага да съберат и изгорят телата на загиналите, и да положат пепелта в общ гроб. Освен това да изградят стена и ров около корабите. Чрез вестоносец Парис предлага богат откуп на ахейците, за да сключат мир, но отказва да върне Елена. Предложението е отхвърлено.
Посейдон коментира големите размери на стената, и това, че тя затъмнява строежа, който те с Аполон са правили някога за цар Лаомедонт. Зевс казва, че му разрешава да я унищожи след края на войната. Ахейците вечерят и пият вино от Лемнос.

VІІІ.

Зевс свиква събрание и забранява на боговете да се намесват в битката. Отива да наблюдава събитията сам от върха на планината Ида.
Двете войски се подготвят за бой. От обяд нататък ахейците отстъпват, смутени от лоши знаци. Повечето бягат, но все пак, възпряни от молбите на Агамемнон, пред рова се обръщат и започват сражение. Изтласкани са зад стените; Хера, Посейдон и Атина се безпокоят, но не смеят да нарушат заповедта на Зевс. Двете богини опитват да слязат долу с колесницата, но Зевс чрез Ирида им заповядва да се върнат.
Хектор нарежда на войската да не се връща в града, а да се разположи на полето. Боговете не приемат жертвите им – “Илион свещен им бе омразен”.


ІХ.

Агамемнон свиква някои от приближените си, споделя безпокойството си и предлага да си заминат. Диомед казва, че ако е необходимо, ще остане да се бие сам. Нестор предлага да разположат стражи през стената при рова, и вечерта да свика събрание.
На събранието Нестор казва, че е нужно да смекчат гнева на Ахил и деликатно отбелязва, че Агамемноно е направил грешка. Агамемнон се съгласява, изразява искрено съжаление и изрежда даровете, които би предложил на Ахил, за да се върне в боя; като предлага включително и една от дъщерите си за жена на Ахил.
В шатрата на Ахил отиват Феникс, като близък на Ахиловия род, Аякс и Одисей. Ахил ги посреща добре, и лично, заедно с Патрокъл, приготвя вечерята. Одисей предава предложението на Агамемнон. Ахил отговаря с дълга реч, в която отказва. После и Феникс говори дълго, като припомня връзката си с Ахиловото семейство и дава пример с Мелеагър, който се е отказал от гнева си в подобен случай. Ахил отказва и на него, но го кани да остане в шатрата му, а на другия ден да помислят дали да заминат за Фтия. Аякс рязко предлага да си вървят.
Одисей съобщава за резултата на Агамемнон. Диомед казва, че това не е беда, че самото пратеничество е било излишно и най-добре да починат и да се приготвят за утрешното сражение.

Х.

Агамемнон и Менелай не могат да спят. Събуждат Нестор, Одисей и Диомед. Събират се с Аяксите и с още някои, и Нестор предлага да изпратят съгледвачи в троянския лагер.
Диомед и Одисей потеглят, молят се на Атина, която им изпраща отдясно чапла. В лагера на троянците Хектор предлага същото: с тази работа се наеме Долон, който иска да получи след войната и конете на Ахил. Хектор му се заклева (“напразно”). Двамата го хващат, той се уплашва и издава кои от войските къде спят. Диомед го убива (“още мълвеше главата му”). После убиват 12 спящи тракийци и царя им Рез, и откарват конете му.
Връщат се, Нестор ги поздравява за хубавите коне. Изкъпват се в морето, после с чиста вода и сядат да ядат.

ХІ.

Зевс изпраща при ахейците Разпрата. Агамемнон облича доспехите си. Боговете, лишени от възможност да участват, роптаят срещу Зевс, задето подкрепя само троянците.
Агамемнон убива мнозина, а Зевс изпраща Ирида при Хектор с подкана да влезе в боя и обещание за подкрепа. Коон ранява Агамемнон. Хектор убива мнозина, а от другата страна добре се сражава Диомед.
Парис улучва Диомед в крака със стрела, но леко. Одисей му помага, но трябва да отстъпи. Ранен е леко, вика за помощ, Менелай и Аякс Теламонов го извеждат. Аякс също се оттегля, сравняван с лъв и магаре.
Ахил изпраща Патрокъл да попита Нестор дали раненият, който носят, не е лекарят Махаон. Нестор се ядосва и разказва надълго за някогашната си битка с Итимоней. Напомня на Патрокъл, че баща му го е съветвал, ако е необходимо, да влезе в боя вместо Ахил. Патрокъл лекува ранения Еврипил.


ХІІ.

Кратък разказ за бъдещето унищожение на стената около лагера.
Троянците се колебаят как да атакуват. Разделят се на 5 дружини с предводители съответно Хектор, Парис, Хелен, Деифоб и Азий, Еней, Сарпедон и Главк. Атакуват входовете. Полидамас съветва Хектор първо да разтълкуват появата на орел със змия в ноктите, но Хектор отказва, твърдейки, че вече е получил достатъчно благоприятни знаци от Зевс. Най-опасно атакуват Сарпедон с неговите ликийци, измъкват камък от стената.
Хектор пръв успява да изкачи стената. След това успява да разбие портите с камък и мнозина навлизат след него.

**

Хомер. Илиада. Прев Н. Вранчев. "Ралица", 1938