Демостен. Биография

І. Съдържание на Биографията в X oratorum vitae

1. Произход

2. Образование

3. Участие в политиката

4. Допълнения


ІІ. Текстове за превод


***

Следваща лекция (5 ноември):
Първа реч срещу Филип
Схолии към Първа реч

Какво наричаме “старогръцка литература”

І. Литературата

Говори се за
1. "художествена" литература - епос, лирика, драма. Тя е слово, което се стреми преди всичко към изобразяване на събития в човешкия живот - действия, преживявания, мисли; и
2. "нехудожествена" - историография, реторика, философия. Тя се стреми преди всичко към документиране, убеждаване и размисъл. Изобразяването, доколкото се използва, е средство за тези цели.

Изучаването на нехудожествената литература също може да влезе в хуманитарното образование. В такъв случай тя трябва да е разбираема за неспециализирани слушатели и в нея да се обсъждат въпроси, интересуващи всеки човек. Колкото по-достъпна и полезна за разбирането на човешкия свят е тази литература, толкова повече тя ще има място в хуманитарното образование.
Съществува нехудожествена литература, която не може да влезе в хуманитарното образование, защото изисква специализирана подготовка, а и не се занимава пряко със случващото се в човешкия свят, или се отнася до съвсем конкретни събития - това са съчинения по медицина, математика, астрономия; също и документи, свързани с управлението на обществения живот - договори, отчети, протоколи, списъци.


ІІ. Старогръцка литература

Как познаваме, че е старогръцка. Тя е произведена в обществото на древните гърци. Това общество се отличава по:
1. Време и място - преди и след Христа
2. Език - гръцки (не новогръцки)
3. вярване - езичници (не-християни, не-юдеи)

1.
а. Време - класическа (полисна) и елинистическа епоха
- класическа
= омирова - поемите; липса на писменост, начало на Олимпийските игри и колонизацията
= архаична - лирика; интензивна колонизация
= класика - драма, проза (историография, реторика, философия); гръко-персийски войни, засилване на Атина, междугръцки войни, македонска хегемония

- елинистическа
= ранен елинизъм - буколическа лирика, историография; елинистически държави, разпространение на гръцкия език и литература на изток, юг и запад
= късен елинизъм (гръко-римска епоха) - проза, роман; преводна литература, койне гръцко влияние върху латиноезичната литература; римска държава, разпадане на римската държава (края на ІV в.)

б. Място - Средиземноморието
- през полисната епоха
= Омирови поеми - Мала Азия и островите
= лирика - пак там, но също Спарта, Сицилия
= драма, проза - преди всичко Атина, особено през класиката V-ІV в.

- през елинистическата епоха
Атина и континентална Гърция (Менандър, Лукиан, Плутарх, Прокъл и други философи), Рим и Италия (Елий Аристид, Марк Аврелий, Плотин, Порфирий), Александрия и Египет (Хелиодор), Антиохия и Сирия (Либаний), Малоазийските градове (Дион Хризостом, Юлиан), островите (Лонг),

2. Език - старогръцки. Диалекти
- през полисната епоха
= Омиров, епически
= дорийски
= йонийски
= атически

- през елинизма.
Койне (опростен атически). Жанровете поддържат старите диалекти, особено класическия атически

Някои гръцки автори оцеляват в латински превод; гърци пишат на латински; някои автори пишат на гръцки, който не им е роден език; преводна литература

3. Вярване

Християнските съчинения не се смятат за старогръцки - старогръцката литература е езическа. Това значи, че в нея се вижда:
- приемане на гръко-римския пантеон
- размисъл въз основа на класическото (и нехристиянско) философстване
- следване на класическите (от полисната епоха) жанрове в поезията и прозата

***

Упражнение (понеделник) - Илиада, песен І.

Препоръчва се да се направи резюме на песента (30 реда). Въпроси за обсъждане:
- какво се случва (да се представи основното действие)
- какви са персонажите (същност - богове, хора, други същества; произход и роднински връзки; позиция в своето общество; отношения на близост или съперничество)
- какво се представя извън действието (обичаи, описания, събития преди и извън основното действие)

Старогръцка литература

Едносеместриален курс
в специалност Новогръцка филология, ФКНФ

Теми на лекциите

І. Увод.
1. Какво наричаме “старогръцка литература”

ІІ. Поезия
Епосът
2. Омировата поезия. Илиада
3. Одисея
4. Хезиод. Теогония, Дела и дни
Лирика
5. Пиндар. Сафо.
Драма. Трагедия
6. Трагедията като литературен вид. Есхил
7. Фабулата. Софокъл, Еврипид.

Драма. Комедия
8. Комичното. Аристофан
9. Новата комедия. Менандър

ІІ. Проза
10. Историография. Херодот
11. Реторика. Съвещателна (политическа) реч. Демостен
12. Философски диалог. Платон

ІІІ. Следкласическа литература

13. Роман. Хелиодор, Лонг
14. Комедия. Пародия. Лукиан
15. Поезия. Буколическа лирика. Теокрит
16. Реторика. Похвална реч, писмо. Елий Аристид, Юлиан


Текстове за упражнения

1. Омир. Илиада, І
2. Омир. Одисея, ІХ-ХІІ
3. Хезиод. Дела и дни
4. Пиндар. Първа питийска ода
5. Есхил. Агамемнон
6. Софокъл. Едип цар
7. Аристофан. Облаци
8. Менандър. Мъчният човек
9. Херодот. Книга І
10. Демостен. Първа реч срещу Филип.
11. Платон. Пирът
12. Лонг. Дафнис и Хлоя
13. Лукиан. Истинска история


Изпит

Изпитът е устен.
Студентът избира по жребий една от темите.

1. Задават се въпроси по материала.
2. Студентът говори за наученото по темата
3. При поставянето на оценка се взима предвид и участието в упражненията през семестъра

Старогръцка реторика

Едносеместриален лекционен курс в Бакалавърската програма на специалност Класическа филология. В рамките на задължителния курс "Старогръцка литература" - ІV-V сем.

Теми:

І. Ораторът и политиката.
ІІ. Ораторското изкуство. Образованието на оратора

Лекции и упражнения:

А. Класическата реторика

1. Изократ
2. Демостен (Биографията на Плутарх)
3. Демостен (І реч против Филип и схолии)

Б. Реторическото изкуство

4.(Реторика към Александър)

В. Гръкоезичната реторика в Римската епоха

5. Дион Хризостом
6. Лукиан
7. Либаний

Текстове:
Изократ. Филип; Против софистите.
Демостен. Първа реч против Филип.
Улпиан от Емеса. Схолии към Демостен.
Плутарх. Демостен.
Псевдо-Аристотел (Анаксимен от Лампсак). Реторика към Александър.

Дион Хризостом. За изгнанието си.
Лукиан. Сънят (Животът на Лукиан); Два пъти обвинен;
Как да се пише история; Учителят по красноречие; За платените събеседници; Необразованият купувач на книги; Похвала на Демостен
Либаний. Автобиография.

***

За авторите - от Suda (http://www.stoa.org/sol/) и др.:

Isocrates: Theodorou aulopoiou, Athenaios, rhetor, genomenos epi tes 86 olumpiados, ho esti meta ta Peloponnesiaka. kai dia men tes phones ten atonian kai to aparresiaston dikas ouk eipen, edidaxe de pleistous, kai logous gegrapse 32: biosas de ete 106 eteleutesen. adelphoi de autoi egenonto Tisippos kai Theomnestos kai Theodoros: didaskalos de Gorgias, hoi de Tisian phasin, hoi de Erginon: hoi de Prodikon ephasan, hoi de Theramenen. hoi de logoi autou pleistoi.

Demosthenes: Athenaios, huios Demosthenous kai Kleoboules, rhetor, ton demon Paianieus: epimeles mallon e euphues, hos Hermippos historei: kai pros tas hedonas akolastos, hos kai touto phesin ho autos. hothen kai neos men on Batalos eklethe, hos kai gunaikeiai estheti pollakis chresamenos: Argas de meta to eis andras telesai: hoper estin onoma opheos. epethumese de rhetorikes Kallistraton theasamenos ton rhetora huper Oropion legonta. diekouse de Isaiou, tou Isokratous mathetou, kai tois logois echreto Zoilou tou Amphipolitou, sophisteuontos en Athenais, kai Polukratous kai Alkidamantos, tou Gorgiou mathetou, kai autou mentoi Isokratous. sunephilologese de Aisioni toi Athenaioi kai Theopompoi toi Chioi philosophoi. diekroasato de kai Euboulidou tou dialektikou kai Platonos: eteleutese de phugon eis Kalabrian en toi tou Poseidonos hieroi dia ton Makedona Antipatron, prosenenkamenos pharmakon to en toi daktulioi, ete biosas duo kai hexekonta.

Oulpianos: Antiocheus tes Surias, sophistes, paideusas proteron eis Emesan, en tois kata ton basilea Konstantinon chronois. logous diaphorous, meletas, dialexeis: kai alla tina(...the commentaries and scholia on Demosthenes, written by Ulpian of Emesa who taught rhetoric at Antioch in the reign of Constantine (324-37 AD) and wrote a number of declamations and rhetorical works. Above all, he is the reputed author of these scholia to the speeches of the greatest of all Ancient Greek orators, Demosthenes (384-322 BC)... (http://www.vialibri.net/item_pg/1401521.htm)

Anaximenes: Aristokleous, Lampsakenos, rhetor: mathetes Diogenous tou Kunos kai Zoilou tou Amphipolitou grammatikou, tou kakizontos Homeron, didaskalos de tou Makedonos Alexandrou. heipeto de autoi en tois polemois. houtos basilea Alexandron, thumoi chromenon es Lampsakenous, technei perieile toiaide. phronounton Lampsakenon ta Person, huperzeon toi thumoi Alexandros epeilei ta megista kaka ergasasthai. hoi de, hate peri gunaikon kai paidon kai tes patridos theontes, apostellousin Anaximenen hiketeusonta. Alexandros de gnous kath' hentina aitian hekoi, katomosato theous, e men autou tais deesesi tanantia ergasesthai. Anaximenes de, charisai moi, ephe, o basileu, ten charin, gunaikas kai tekna ton Lampsakenon andrapodisasthai kai ta hiera empresai kai ten polin es edaphos katabalein. Alexandros de ouk echon ti pros touto sophisasthai e antimechanesasthai kai enechomenos tei anankei tou horkou, sungnomen enemen ouk ethelon Lampsakenois. emunato de kai Theopompon, ton Damostratou, echthron onta Anaximenes ouk amathestata, all' epiphthonotata. sophistes gar on kai sophiston logous mimoumenos, graphei biblion es Athenaious kai epi Lakedaimonious, sungraphen loidoron es to akribestaton mimesamenos: kai epigrapsas Theopompou to onoma epempen es tas poleis. kai ek toutou to echthos to es Theopompon ana pasan ten Hellada euxeto. ou men oude eipein tis autoschedios Anaximenous proteros estin heurekos.

Dio Cocceianus of Prusa (c.40 - after 112; also known as Chrysostom: Greek politician and philosopher, and - by some definitions - one of the first representatives of the Second Sophistic.
http://www.livius.org/di-dn/dio/dio_chrysostom.html

Loukianos: Samosateus, ho epikletheis blasphemos e dusphemos, e atheos eipein mallon, hoti en tois dialogois autou geloia einai kai ta peri ton theion eiremena paratithetai. gegone de epi tou Kaisaros Traianou kai epekeina. en de houtos toprin dikegoros en Antiocheiai tes Surias, duspragesas d' en toutoi epi to logographein etrape kai gegraptai autoi apeira. teleutesai de auton logos hupo kunon, epei kata tes aletheias eluttesen: eis gar ton Peregrinou bion kathaptetai tou Christianismou, kai auton blasphemei ton Christon ho pammiaros. dio kai tes luttes poinas arkousas en toi paronti dedoken, en de toi mellonti kleronomos tou aioniou puros meta tou Satana genesetai.

Libanios: sophistes, Antiocheus, ton epi Ioulianou tou basileos chronon kai mechri Theodosiou tou presbutou, Phasganiou patros, mathetes Diophantou. egrapsen apeira: en hois Enkomion eis Konstantion ton basilea, heteron eis Ioulianon, Meletas rhetorikas, kai epistolas. houtos epi ton chronon en Basileiou tou megalou kai Gregoriou tou theologou. ho de Ioulianos ho Parabates kaiper tosoutois embebekos tes te peri logous hepteto philotimias kai ton tes Antiocheias sophisten, hoi Libanios onoma, diapherontos ethaumase, ta men isos epainon, ta de, hopos lupoie ton megan sophisten Proairesion, protimon heteron. Akakios goun tis autoi ton peri rhetoriken deinon kai ho ek Phrugias Touskianos aei pros tauta epekaloun kai diememphonto tas kriseis.

Римската експанзия на Изток ІІ пр. Хр. - І в. сл. Хр.

План за двусеместриален курс в Магистърската програма в рамките на "Старогръцката литература в Римската епоха" - 2008/2009

Въз основа на:
Дион Касий. Римска история
Йосиф Флавий. Юдейски древности, Юдейската война, Автобиография.
Плутарх. Антоний, Брут, Галба, Деметрий, Евмен, Емилий, Крас, Лукул, Марий, Отон, Помпей, Сула, Филопоймен, Цезар.
Полибий. Всеобща история.
Филон Александрийски. Посланичество до Гай (Калигула)

І. Войните до края на Републиката
ІІ. Войните от Цезар до Тит

Предистория на Римската експанзия. Походите на Александър и управлението на диадохите
Въз основа на:
Апиан. Римска история
Ариан. Анабазис
Курций Руф. История на Александър Велики Македонски
Плутарх. Александър, Агис и Клеомен, Арат, Пир, Фокион
Псевдо-Калистен. Животът на Александър Македонски.
Неизвестен византийски автор. Животът на Александър, цар на македонците
и
Диодор, Непот, Павзаний

Собствени имена. Погребални обичаи и вяра в безсмъртието

І. Въпросът за човека (личността, душата)


ІІ. Името

1. Собствено име. Мъжки имена

2. Имена на жени

3. Имена на роби

4. Имена от гръцки и негръцки произход в по-късната история


ІІІ. Погребение

1. Изгаряне и трупополагане

2. Погребални обичаи


ІV. Вяра в безсмъртието (задгробния живот)

1. Омир

2. Платон и съвременниците му

3. Мислители, отхвърлящи вярата в безсмъртието

География на древна Гърция

І. Области в класическа Гърция

1. Пелопонес

2. Северно от Пелопонес

3. Мала Азия


ІІ. Острови

1. Егейско море

а. Циклади
б. Споради
в. малоазийски
г. северни
д. западни

2. Йонийско море


ІІІ. Градове

1. Гърция

2. Мала Азия


ІV. Колонии извън Егейско море

1. Хелеспонт, Пропонтида, Черно море

2. Северна Африка

3. Италия и Сицилия

4. Далечен запад


V. Области в елинистическата и римската епоха

1. Мала Азия, изток

2. Балкани

3. Европа

4. Африка

Робство

І. Брой на робите в класическа Атина

1. Население и класи

2. Предположения за броя на робите и населението. Източници


ІІ. Положението на робите. Заробване и освобождаване

1. Придобиване на робите. Кой може да е роб

2. Частни и държавни роби
а. частни - домашни и други
б. държавни - държавни служби, заемани от роби

3. Юридическо положение на робите. Права. Отношения с господаря

4. Освобождение

а. Процедура. Кой може да освобождава
б. Права на освободения роб


ІІІ. Гръцките мислители за робството. Аристотел

1. Видове власт. Определение за роб. Отношения с господаря.

2. Робство по природа и по закон

Образование и комуникации

І. Омирово образование


ІІ. Спартанското образование


ІІІ. Образованието в Атина

1. Начално
2. До ефебията
3. След ефебията


ІV. Книги

1. Материали за писане

2. Библиотеки

3. Книгоразпространение


V. Комуникации

1. Придвижване

2. Съобщения