Египет в гръкоезичната историография след Херодот

МП “Антична култура и литература”,
курс “Старогръцката литература в Римската епоха”
2008/2009 – летен семестър

Диодор Сицилийски, кн. І


А. Въведение

Замисъл на съчинението, времеви граници, за колко време е написано. Съдържанието по книги. Датировка според Троянската война, олимпиадите, списъка на спартанските царе. Достига до началото на Галската (Келтската) война.


Б. Обща история на човечеството

Поява на човечеството.



Ussher, c. 6-7


І. Египет като начало на историята. След потопа.

Ussher, c. 19
Богове и герои

1. Първите богове

Старостта на египетската история – тогава са извършени първите забележителни дела. Вярата в боговете е свързана с природните явления. Раждането на Изида и Озирис. Хермес изобретява изкуствата и писмеността.

2. Озирис

Озирис като цар на Египет. Множество известни богове са били негови сановници и пълководци. Походът на Озирис – Етиопия, Червено море-Индия, Азия, Хелеспонт-Тракия, Македония. Смъртта и разкъсването на тялото му.

3. Египетската колонизация след Озирис

Орфей, Бел, Данай. Колхи, юдеи, атиняни.


ІІ. Царете до Сезострис вкл.

1. Животът на египтяните

Храна – първо трева, корени, риба, някои домашни животни. Изида или Мена откриват култивираните плодове и хляба (от лотос). Хермес създава изкуствата (43).

Dufresnoy, с. 9

2. Царете до Сезострис

18 000 год. – богове и герои, последен е Хор. До Диодор – 5 000 год. управляват човеци (Диодор е посетил Египет през 180-та ол. по времето на Птолемей Авлет). Пръв цар е Мена.

Nicolas Dufresnoy. Chronological tables of universal history. London, 1762. c. 5

Louis Sédillot. Manuel classique de chronologie. Paris, 1834. c. 15
Управлявани са и от чужденци – етиопци, перси, македонци. Местните – 470 мъже и 5 жени.
Мена определил религиозните ритуали, но и въвел разкошния живот (осъден после от Тнефахт, бащата на “мъдрия Бокхорис”). Мена е следван от 52 негови потомци, после е Бусирис (прогонил Протей). 8 потомци, последният основал Тива (45).
Науката и богатството на Тива (разграбена от Камбис). Там царувал Осимандий (Хекатей видял гробницата му), а осмият след него е Ухорей, основал Мемфис.

Sédillot, c. 16


3. Сезострис (Сесоосис)

Станал цар 7 поколения след Мойрис.

Dufresnoy, с. 7
Въвел специално военно и спортно образование и редовна армия (600 000 + 24 000). 36 номи. Поход с 400 кораба през Червено море. Достига до Ганг и до Океана; после – през скитите до Танаис (разделящ Азия от Европа). Оставил някои около Меотидското езеро – начало на колхите (55). Тракия, цикладите. Довежда пленници от Вавилон. Укрепва пътя през Пелузиум. Статуята му.

Sédillot, c. 16


ІІІ. Царете след Сезострис

Мендес и лабиринтът. Пет поколения анархия, избран е Протей. Синът му Ремфис трупал богатства,

Dufresnoy, 13
после седем поколения бездейни царе (сред тях е Нилей, дал името си на Нил). Хемис, Кефрен, Микерин. Гробът на Родопис (64).
Следват Бокхорис, етиопецът Сабакон, слепият Анисис. 12 царе.
Псаметих от Саис (настанява карийците и йонийците при Пелусийското устие). Дава на синовете си гръцко възпитание. След четири поколения – Априес, воювал в Кипър, Финикия, Сидон.

Dufresnoy, 36
Губи войната с киренците, възцарява се Амасис.

Dufresnoy, с. 36

ІV. Устройство на държавата

1. Съсловията

Цар и първожрец. Умереният живот на царете (71). Земята е разпределена между жреците, царете и воините. Съществуват и съсловията на пастирите, земеделците, занаятчиите.

2. Законодателството

Без адвокати. Закони срещу фалшификаторите.

3. Образование

Обучението на жреците. Геометрия, аритметика. Без спорт и музика.


V. Религията

Свещените животни. Обяснения за почитането им (86). Погребенията – балсамиране, ритуали. Орфей е възприел техните вярвания.

VІ. Кои са законодателите на Египет. Други законодатели. Египетското влияние върху известни гърци

Орфей въвежда мистериите и вярата за отвъдното от Египет. Океан, елисейските полета. Оттам Меламп знае за Кронос и битките с титаните. Омир (питието на Елена, за Тива), Солон (законодателство), Евдокс, Демокрит (астрология). Питагор – геометрия. Дедал – лабиринтът, статуите. От Египет са повлияни и други скулптори – Телеклей, Теодор (98).



Изократ и Платон


І. Изократ – “Бусирис”

Целта на речта – да се покаже как се пише апология. Критика на речта на Поликрат.
Благородният произход на Бусирис – надминал майка си Либия. Защо е избрал Египет.
Законодателството му – 3 съсловия – жреци, занаятчии (“около изкуствата”), воини. Специализация, цял живот едно и също занимание за всички. Влияние върху лакедемонците. Не може да се пътува извън държавата, общи обеди, внимание на военното обучение. Образованието на жреците. Докато са по-млади – отделни науки, после – най-големите неща.
Религията – въпросът за боготворенето на животните. Влиянието на Египет върху Питагор.
Не е възможно Бусирис да се е срещал с Херакъл – той се датира 200 год. преди Персей, докато Херакъл е четири поколения след Персей.
Много от това, което говорят поетите, е осъдително и невярно.
Заключение – препоръка към Поликрат за реториката.


ІІ. Платон

1. “Тимей”, “Критий”

Ако Солон бе разказал в стихове, каквото знаеше, би надминал Омир и Хезиод.

Dufresnoy, с. 37
В Саис, откъдето е и Амасис, се почита Атина.
Древността на Египет – гърците знаят само за един потоп.


Dufresnoy, с. 3, 16

История отпреди 9 000 години. Устройството на атинската държава в древността – шест съсловия: жреци, воини, занаятчии, пастири, ловци, земеделци.

Жреците са знаели имената на древните царе на Атина.

2. “Федър”

При Навкратис – храм на ибиса – това е Теут.

3. “Закони”

10 000 години не се въвежда нищо ново в музиката (дело на Изида). Също и художниците не въвеждат новости.



Страбон, кн. ХVІІ


І. Граници на Египет и общо за Делтата


Размери на Египет в стадии. Съседи.
Брой на устията. Кога се вдига равнището – острови. Причини за разливането през лятото.


ІІ. Александрия и управлението на Птолемеите

Островът с фара. Езерото, въздухът. Важни сгради (Музеят, дворецът), гробът на Александър. Пристанищата (10).
От Лаг до Клеопатра.


Dufresnoy, с. 76, 108
Управлението при римляните (Август). Приходите на Египет


ІІІ. Околностите на Александрия и Делтата до Мемфис

На запад – до Паретоний. Каноб и увеселителните заведения. Устията и градовете в Делтата. Апис и пирамидите.


ІV. От Мемфис до Етиопия

Градовете на военнопленниците. Лабиринтът. Крокодилопол, Хераклеопол, Кинопол, Хермопол, Панопол, Абидос (оазисите), Коптос (пътищата към Червено море).
Тива – исторически сведения. Науките. Могъщество на тиванските царе – до Скития, Бактрия, Индия, Йония. Сиена, Елефантина и праговете.
Етиопците. Войната на римляните с Кандака.


Плутарх,“За Изида и Озирис”


І. Жреците – благочестие и чистота

Външният вид на жреците на Изида. Въздържаността на египетските царе в древността. Бащата на Бокхорис отрекъл лукса, въведен от “Мейнис”.


ІІ. Египетската митология

Загадъчната мъдрост на теологията им. Надписът пред статуята на саиската Атина (Изида). Боговете се свързват с числата. Египетските учители на Евдокс, Солон и Питагор. Митовете им имат скрит смисъл и се нуждаят от тълкуване, не бива да се разбират буквално.


ІІІ. Митът за Озирис

Петте деца на Кронос и Рея. Походът на Озирис – като на Дионис. Завръщане и убийство. Скитанията на Изида.


ІV. Тълкуванията

1. Евхемеровото е неприемливо (Семирамида, Сезострис, Кир, Александър са прочути, но все пак са хора)
2. Събитията в мита са разкази за “велики демони”. Наказанията и наградите на демоните за живота им – доказателства. (Децата на Тифон – Йерусалим и Юдей).
3. Имената им са названия на части от природата (Нил, море) или направо на принципи (овлажняващ, изсушаващ). Стоическото тълкуване.

Съдържание на изпита по старогръцка литература

Специалност Новогръцка филология, ІІ курс, семестър І 2008/2009
дата на изпита: 16 февруари, понеделник, каб. 175, 10 ч.

І. Протичане на изпита

Изпитът е устен.
Студентът избира по жребий една от десетте теми.

1. Задават се до 3 въпроса по материала (за литературни факти).
2. Студентът говори за наученото по темата
3. Задава се въпрос по материала (за съдържанието на текстовете)

При поставянето на оценка се взима предвид и участието в упражненията през семестъра


ІІ. Съдържание на изпита

А. Въпроси за литературни факти


1. Кои произведения се приписват на Омир/ на Хезиод?
2. Какво знаем за биографията на Омир и откъде/ за биографията на Хезиод и откъде/за биографията на Демостен и откъде?
3. Кога за пръв път са били записани “Илиада” и “Одисея”?
4. Какво значи хекзаметър/елегия/ямб?
5. Посочете поне двама автори, които пишат в хекзаметър, освен Омир/двама комически поети, освен Аристофан/ 5 имена на архаични поети/ 3 на класически/ 2 на елинистически/ 5 прозаици от гръко-римската епоха
6. Кои произведения са запазени от Есхил/ Софокъл/; избройте 9 от оцелелите произведения на Еврипид/ 7 на Платон/ 5 на Аристофан/ 3 на Ксенофонт/ 3 романа, написани на старогръцки език
7. Кой век живее/кога е роден: Аристофан/ Менандър/ Пиндар/ Платон/ Демостен/ Херодот/ Лукиан/ Еврипид/ Сафо
8. Каква е разликата между старата и новата комедия/ какви са героите в новата комедия?
9. Кои са трите рода ораторска проза/ видовете лирически поизведения според повода на създаването им?

Б. Теми

1. Омировата поезия. Илиада
2. Омировата поезия. Одисея
3. Хезиодовият епос. Дела и дни
4. Лириката. Пиндар. Първа питийска ода
5. Трагедия. Едип цар
6. Трагедия. Агамемнон
7. Стара комедия. Облаци
8. Елинистическа комедия и роман. Мъчният човек, Дафнис и Хлоя
9. Историография. Херодот. книга І
10. Реторика. Демостен. Първа реч срещу Филип.

В. Въпроси за съдържанието на текстовете

1. Разкажете накратко фабулата на “Илиада”/ “Одисея”/ “Мъчният човек”/ “Дафнис и Хлоя”/ “Агамемнон”/ “Облаци”?
2. Какво се случва в първа песен на Илиада /в 22 песен на Одисея/ кои са приключенията на Одисей, за които разказва на феаките?
3. Какво се препоръчва да се прави в отделните сезони в “Дела и дни”/ какво се случва през сезоните в “Дафнис и Хлоя”?
4. В коя част на Илиада е единоборството между Менелай и Парис/ смъртта на Патрокъл/ състезанията при погребението на Патрокъл/ в коя част от Одисея е пътешествието на Телемах/ разказът на Одисей/ срещата на Одисей и Телемах?
5. Кои са частите на трагедията според Аристотел/ определението за трагедия (“Поетика”, гл. 6)/ как е възникнала и се развива литературата (“Поетика”, гл. 4)/?
6. Как Едип узнава, че пророчеството за него се е сбъднало?
7. Кои са богините, които раждат деца от Зевс според “Теогония”/ кои са действащите лица в “Агамемнон”/ “Пирът”?
8. Какво мисли за любовта: Федър/ Ериксимах/ Аристофан/ Сократ (Диотима)?
9. Какво твърди Демостен в “Първа реч срещу Филип”/ какво разказва Херодот в първа книга на “История”/ как Пиндар възхвалява Хиерон в “Първа Питийска ода”/ кои са най-важните събития в света на боговете според Хезиод в “Теогония”?

Демостен. Биография

І. Съдържание на Биографията в X oratorum vitae

1. Произход

2. Образование

3. Участие в политиката

4. Допълнения


ІІ. Текстове за превод


***

Следваща лекция (5 ноември):
Първа реч срещу Филип
Схолии към Първа реч

Какво наричаме “старогръцка литература”

І. Литературата

Говори се за
1. "художествена" литература - епос, лирика, драма. Тя е слово, което се стреми преди всичко към изобразяване на събития в човешкия живот - действия, преживявания, мисли; и
2. "нехудожествена" - историография, реторика, философия. Тя се стреми преди всичко към документиране, убеждаване и размисъл. Изобразяването, доколкото се използва, е средство за тези цели.

Изучаването на нехудожествената литература също може да влезе в хуманитарното образование. В такъв случай тя трябва да е разбираема за неспециализирани слушатели и в нея да се обсъждат въпроси, интересуващи всеки човек. Колкото по-достъпна и полезна за разбирането на човешкия свят е тази литература, толкова повече тя ще има място в хуманитарното образование.
Съществува нехудожествена литература, която не може да влезе в хуманитарното образование, защото изисква специализирана подготовка, а и не се занимава пряко със случващото се в човешкия свят, или се отнася до съвсем конкретни събития - това са съчинения по медицина, математика, астрономия; също и документи, свързани с управлението на обществения живот - договори, отчети, протоколи, списъци.


ІІ. Старогръцка литература

Как познаваме, че е старогръцка. Тя е произведена в обществото на древните гърци. Това общество се отличава по:
1. Време и място - преди и след Христа
2. Език - гръцки (не новогръцки)
3. вярване - езичници (не-християни, не-юдеи)

1.
а. Време - класическа (полисна) и елинистическа епоха
- класическа
= омирова - поемите; липса на писменост, начало на Олимпийските игри и колонизацията
= архаична - лирика; интензивна колонизация
= класика - драма, проза (историография, реторика, философия); гръко-персийски войни, засилване на Атина, междугръцки войни, македонска хегемония

- елинистическа
= ранен елинизъм - буколическа лирика, историография; елинистически държави, разпространение на гръцкия език и литература на изток, юг и запад
= късен елинизъм (гръко-римска епоха) - проза, роман; преводна литература, койне гръцко влияние върху латиноезичната литература; римска държава, разпадане на римската държава (края на ІV в.)

б. Място - Средиземноморието
- през полисната епоха
= Омирови поеми - Мала Азия и островите
= лирика - пак там, но също Спарта, Сицилия
= драма, проза - преди всичко Атина, особено през класиката V-ІV в.

- през елинистическата епоха
Атина и континентална Гърция (Менандър, Лукиан, Плутарх, Прокъл и други философи), Рим и Италия (Елий Аристид, Марк Аврелий, Плотин, Порфирий), Александрия и Египет (Хелиодор), Антиохия и Сирия (Либаний), Малоазийските градове (Дион Хризостом, Юлиан), островите (Лонг),

2. Език - старогръцки. Диалекти
- през полисната епоха
= Омиров, епически
= дорийски
= йонийски
= атически

- през елинизма.
Койне (опростен атически). Жанровете поддържат старите диалекти, особено класическия атически

Някои гръцки автори оцеляват в латински превод; гърци пишат на латински; някои автори пишат на гръцки, който не им е роден език; преводна литература

3. Вярване

Християнските съчинения не се смятат за старогръцки - старогръцката литература е езическа. Това значи, че в нея се вижда:
- приемане на гръко-римския пантеон
- размисъл въз основа на класическото (и нехристиянско) философстване
- следване на класическите (от полисната епоха) жанрове в поезията и прозата

***

Упражнение (понеделник) - Илиада, песен І.

Препоръчва се да се направи резюме на песента (30 реда). Въпроси за обсъждане:
- какво се случва (да се представи основното действие)
- какви са персонажите (същност - богове, хора, други същества; произход и роднински връзки; позиция в своето общество; отношения на близост или съперничество)
- какво се представя извън действието (обичаи, описания, събития преди и извън основното действие)

Старогръцка литература

Едносеместриален курс
в специалност Новогръцка филология, ФКНФ

Теми на лекциите

І. Увод.
1. Какво наричаме “старогръцка литература”

ІІ. Поезия
Епосът
2. Омировата поезия. Илиада
3. Одисея
4. Хезиод. Теогония, Дела и дни
Лирика
5. Пиндар. Сафо.
Драма. Трагедия
6. Трагедията като литературен вид. Есхил
7. Фабулата. Софокъл, Еврипид.

Драма. Комедия
8. Комичното. Аристофан
9. Новата комедия. Менандър

ІІ. Проза
10. Историография. Херодот
11. Реторика. Съвещателна (политическа) реч. Демостен
12. Философски диалог. Платон

ІІІ. Следкласическа литература

13. Роман. Хелиодор, Лонг
14. Комедия. Пародия. Лукиан
15. Поезия. Буколическа лирика. Теокрит
16. Реторика. Похвална реч, писмо. Елий Аристид, Юлиан


Текстове за упражнения

1. Омир. Илиада, І
2. Омир. Одисея, ІХ-ХІІ
3. Хезиод. Дела и дни
4. Пиндар. Първа питийска ода
5. Есхил. Агамемнон
6. Софокъл. Едип цар
7. Аристофан. Облаци
8. Менандър. Мъчният човек
9. Херодот. Книга І
10. Демостен. Първа реч срещу Филип.
11. Платон. Пирът
12. Лонг. Дафнис и Хлоя
13. Лукиан. Истинска история


Изпит

Изпитът е устен.
Студентът избира по жребий една от темите.

1. Задават се въпроси по материала.
2. Студентът говори за наученото по темата
3. При поставянето на оценка се взима предвид и участието в упражненията през семестъра

Старогръцка реторика

Едносеместриален лекционен курс в Бакалавърската програма на специалност Класическа филология. В рамките на задължителния курс "Старогръцка литература" - ІV-V сем.

Теми:

І. Ораторът и политиката.
ІІ. Ораторското изкуство. Образованието на оратора

Лекции и упражнения:

А. Класическата реторика

1. Изократ
2. Демостен (Биографията на Плутарх)
3. Демостен (І реч против Филип и схолии)

Б. Реторическото изкуство

4.(Реторика към Александър)

В. Гръкоезичната реторика в Римската епоха

5. Дион Хризостом
6. Лукиан
7. Либаний

Текстове:
Изократ. Филип; Против софистите.
Демостен. Първа реч против Филип.
Улпиан от Емеса. Схолии към Демостен.
Плутарх. Демостен.
Псевдо-Аристотел (Анаксимен от Лампсак). Реторика към Александър.

Дион Хризостом. За изгнанието си.
Лукиан. Сънят (Животът на Лукиан); Два пъти обвинен;
Как да се пише история; Учителят по красноречие; За платените събеседници; Необразованият купувач на книги; Похвала на Демостен
Либаний. Автобиография.

***

За авторите - от Suda (http://www.stoa.org/sol/) и др.:

Isocrates: Theodorou aulopoiou, Athenaios, rhetor, genomenos epi tes 86 olumpiados, ho esti meta ta Peloponnesiaka. kai dia men tes phones ten atonian kai to aparresiaston dikas ouk eipen, edidaxe de pleistous, kai logous gegrapse 32: biosas de ete 106 eteleutesen. adelphoi de autoi egenonto Tisippos kai Theomnestos kai Theodoros: didaskalos de Gorgias, hoi de Tisian phasin, hoi de Erginon: hoi de Prodikon ephasan, hoi de Theramenen. hoi de logoi autou pleistoi.

Demosthenes: Athenaios, huios Demosthenous kai Kleoboules, rhetor, ton demon Paianieus: epimeles mallon e euphues, hos Hermippos historei: kai pros tas hedonas akolastos, hos kai touto phesin ho autos. hothen kai neos men on Batalos eklethe, hos kai gunaikeiai estheti pollakis chresamenos: Argas de meta to eis andras telesai: hoper estin onoma opheos. epethumese de rhetorikes Kallistraton theasamenos ton rhetora huper Oropion legonta. diekouse de Isaiou, tou Isokratous mathetou, kai tois logois echreto Zoilou tou Amphipolitou, sophisteuontos en Athenais, kai Polukratous kai Alkidamantos, tou Gorgiou mathetou, kai autou mentoi Isokratous. sunephilologese de Aisioni toi Athenaioi kai Theopompoi toi Chioi philosophoi. diekroasato de kai Euboulidou tou dialektikou kai Platonos: eteleutese de phugon eis Kalabrian en toi tou Poseidonos hieroi dia ton Makedona Antipatron, prosenenkamenos pharmakon to en toi daktulioi, ete biosas duo kai hexekonta.

Oulpianos: Antiocheus tes Surias, sophistes, paideusas proteron eis Emesan, en tois kata ton basilea Konstantinon chronois. logous diaphorous, meletas, dialexeis: kai alla tina(...the commentaries and scholia on Demosthenes, written by Ulpian of Emesa who taught rhetoric at Antioch in the reign of Constantine (324-37 AD) and wrote a number of declamations and rhetorical works. Above all, he is the reputed author of these scholia to the speeches of the greatest of all Ancient Greek orators, Demosthenes (384-322 BC)... (http://www.vialibri.net/item_pg/1401521.htm)

Anaximenes: Aristokleous, Lampsakenos, rhetor: mathetes Diogenous tou Kunos kai Zoilou tou Amphipolitou grammatikou, tou kakizontos Homeron, didaskalos de tou Makedonos Alexandrou. heipeto de autoi en tois polemois. houtos basilea Alexandron, thumoi chromenon es Lampsakenous, technei perieile toiaide. phronounton Lampsakenon ta Person, huperzeon toi thumoi Alexandros epeilei ta megista kaka ergasasthai. hoi de, hate peri gunaikon kai paidon kai tes patridos theontes, apostellousin Anaximenen hiketeusonta. Alexandros de gnous kath' hentina aitian hekoi, katomosato theous, e men autou tais deesesi tanantia ergasesthai. Anaximenes de, charisai moi, ephe, o basileu, ten charin, gunaikas kai tekna ton Lampsakenon andrapodisasthai kai ta hiera empresai kai ten polin es edaphos katabalein. Alexandros de ouk echon ti pros touto sophisasthai e antimechanesasthai kai enechomenos tei anankei tou horkou, sungnomen enemen ouk ethelon Lampsakenois. emunato de kai Theopompon, ton Damostratou, echthron onta Anaximenes ouk amathestata, all' epiphthonotata. sophistes gar on kai sophiston logous mimoumenos, graphei biblion es Athenaious kai epi Lakedaimonious, sungraphen loidoron es to akribestaton mimesamenos: kai epigrapsas Theopompou to onoma epempen es tas poleis. kai ek toutou to echthos to es Theopompon ana pasan ten Hellada euxeto. ou men oude eipein tis autoschedios Anaximenous proteros estin heurekos.

Dio Cocceianus of Prusa (c.40 - after 112; also known as Chrysostom: Greek politician and philosopher, and - by some definitions - one of the first representatives of the Second Sophistic.
http://www.livius.org/di-dn/dio/dio_chrysostom.html

Loukianos: Samosateus, ho epikletheis blasphemos e dusphemos, e atheos eipein mallon, hoti en tois dialogois autou geloia einai kai ta peri ton theion eiremena paratithetai. gegone de epi tou Kaisaros Traianou kai epekeina. en de houtos toprin dikegoros en Antiocheiai tes Surias, duspragesas d' en toutoi epi to logographein etrape kai gegraptai autoi apeira. teleutesai de auton logos hupo kunon, epei kata tes aletheias eluttesen: eis gar ton Peregrinou bion kathaptetai tou Christianismou, kai auton blasphemei ton Christon ho pammiaros. dio kai tes luttes poinas arkousas en toi paronti dedoken, en de toi mellonti kleronomos tou aioniou puros meta tou Satana genesetai.

Libanios: sophistes, Antiocheus, ton epi Ioulianou tou basileos chronon kai mechri Theodosiou tou presbutou, Phasganiou patros, mathetes Diophantou. egrapsen apeira: en hois Enkomion eis Konstantion ton basilea, heteron eis Ioulianon, Meletas rhetorikas, kai epistolas. houtos epi ton chronon en Basileiou tou megalou kai Gregoriou tou theologou. ho de Ioulianos ho Parabates kaiper tosoutois embebekos tes te peri logous hepteto philotimias kai ton tes Antiocheias sophisten, hoi Libanios onoma, diapherontos ethaumase, ta men isos epainon, ta de, hopos lupoie ton megan sophisten Proairesion, protimon heteron. Akakios goun tis autoi ton peri rhetoriken deinon kai ho ek Phrugias Touskianos aei pros tauta epekaloun kai diememphonto tas kriseis.

Римската експанзия на Изток ІІ пр. Хр. - І в. сл. Хр.

План за двусеместриален курс в Магистърската програма в рамките на "Старогръцката литература в Римската епоха" - 2008/2009

Въз основа на:
Дион Касий. Римска история
Йосиф Флавий. Юдейски древности, Юдейската война, Автобиография.
Плутарх. Антоний, Брут, Галба, Деметрий, Евмен, Емилий, Крас, Лукул, Марий, Отон, Помпей, Сула, Филопоймен, Цезар.
Полибий. Всеобща история.
Филон Александрийски. Посланичество до Гай (Калигула)

І. Войните до края на Републиката
ІІ. Войните от Цезар до Тит

Предистория на Римската експанзия. Походите на Александър и управлението на диадохите
Въз основа на:
Апиан. Римска история
Ариан. Анабазис
Курций Руф. История на Александър Велики Македонски
Плутарх. Александър, Агис и Клеомен, Арат, Пир, Фокион
Псевдо-Калистен. Животът на Александър Македонски.
Неизвестен византийски автор. Животът на Александър, цар на македонците
и
Диодор, Непот, Павзаний

Собствени имена. Погребални обичаи и вяра в безсмъртието

І. Въпросът за човека (личността, душата)


ІІ. Името

1. Собствено име. Мъжки имена

2. Имена на жени

3. Имена на роби

4. Имена от гръцки и негръцки произход в по-късната история


ІІІ. Погребение

1. Изгаряне и трупополагане

2. Погребални обичаи


ІV. Вяра в безсмъртието (задгробния живот)

1. Омир

2. Платон и съвременниците му

3. Мислители, отхвърлящи вярата в безсмъртието

География на древна Гърция

І. Области в класическа Гърция

1. Пелопонес

2. Северно от Пелопонес

3. Мала Азия


ІІ. Острови

1. Егейско море

а. Циклади
б. Споради
в. малоазийски
г. северни
д. западни

2. Йонийско море


ІІІ. Градове

1. Гърция

2. Мала Азия


ІV. Колонии извън Егейско море

1. Хелеспонт, Пропонтида, Черно море

2. Северна Африка

3. Италия и Сицилия

4. Далечен запад


V. Области в елинистическата и римската епоха

1. Мала Азия, изток

2. Балкани

3. Европа

4. Африка