Държавни институции. Атинската държава според Аристотел

І. Благородници и народ. История на конфликтите. Партии
Понеже държавната уредба била изцяло олигархична и всъщност бедните, включително жените и децата, робували на богатите. Били наричани пелати и хектемори именно защото според такова споразумение обработвали имотите на богатите. Цялата земя се владеела от малцина и ако пелатите не заплатели наема, и те самите, и техните деца ставали роби, а изплащането на заемите чрез залагане на собствения живот продължило чак до Солон, който е и първият простат на демоса (АР,2).

Виждайки, че много често полисът бил размирен и че някои от гражданите поради равнодушие чакали пасивно развръзката на събитията, [Солон] издал за тях специален закон: „Ако някой по време на размирици в полиса не вземе оръжие и не се присъедини към една от двете групировки, ще бъде лишен от граждански права и ще бъде осъден за безчестие." (АР,8).

Прочее, такава била степента на развитие на полиса дотогава, който наред с демокрацията постепенно се разраствал, но след Персийските войни Ареопагът отново придобил мощ и поел управлението без официално решение, благодарение на това, че на него се дължала победата в морското сражение при Саламин; понеже стратезите, отчаяни от положението, разгласили всеки да се спасява сам, а Ареопагът успял да набави по осем драхми за всеки човек, които им били раздадени и те се качили на корабите. Поради тази причина атиняните се подчинили на властта на Ареопага и били управлявани добре и в тези времена (АР,23).

Тогава демосът, бидейки господар на положението, установил настоящата държавна уредба по времето на архонта Питодор и се смята, че демосът справедливо е поел управлението, понеже успял да осъществи завръщането си на власт със собствени сили. Това било единадесетото по ред преобразувание в Атинската полития. Първото станало много отдавна и било преселението на хората, предвождани от Йон, които за пръв път се разделят на четири фили и учредяват длъжността на царете на филите. Второто, но първо по характер политическо преобразувание било по времето на Тезей, чието управление се различава незначително от царското. Следват преобразуванията на Дракон, когато за пръв път биват съставени и закони. Третото, след гражданската война, било преобразуванието по времето на Солон и тогава именно се заражда демокрацията. Четвъртото било установяването на тиранията от Пизистрат. Петото било по времето на Клистен, който сваля тиранията и управлението става по-демократично от това при Солон. Шестото преобразувание станало след Персийските войни, когато държавата бива ръководена от Ареопага. Седмото станало с ограничаване правомощията на Ареопага, започнато от Темистокъл и осъществено от Ефиалт, тогава полисът допуска под влияние на демагозите множество грешки заради господството по море. Осмо по ред било учредяването на Съвета на Четиристотинте и след това деветото - възстановяването на демокрацията. Десетото преобразувание било установяването на управлението на Тридесетте и управлението на Десетте. Единадесетото било завръщането на изгнаниците от Фила и Пирей, откъдето и започва установяването на сегашната държавна уредба, при която се предоставя повече власт на мнозинството. Понеже тогава демосът, ставайки господар на положението, управлявал чрез гласувания и чрез съдилищата, където бил силен. И понеже правото на издаване на окончателни решения, което преди принадлежало на Съвета, сега принадлежало на демоса. Явно атиняните постъпили правилно, понеже малцинството по-лесно се покварява и подкупва от мнозинството (АР,41).
AP 5,9,11,13,20,22,25-29,36-40

ІІ. Гражданство и лишаване от гражданство. Деление по родове. Фили, деми, фратрии. Деление по ценз
Солон определил законите да траят сто години и разделил гражданството по следния начин. В зависимост от имущественото състояние определил четири групи, които съществували и от по-рано: пентакосиомедимни, конници, зевгити и тети. Решил всички висши служители - деветимата архонти, тамиите, полетите, Единадесетте и колакретите, да бъдат избирани от съсловието на пентакосиомедимните, конниците и зевгитите, като им се давала длъжност според техния годишен доход. На произхождащите от съсловието на тетите дал правото да участват само в еклесиата и съдилищата. От съсловието на пентакосиомедимните били избирани ония, които събирали от имотите си петстотин мери стока (в течно и твърдо състояние) общо. От съсловието на конниците били избирани ония, които можели да произвеждат триста мери, а според други автори това били ония, които били в състояние да отглеждат коне (АР,7).

Такива са прочее причините, поради които демосът имал доверие на Клистен. И тогава, през четвъртата година от свалянето на тираните, по времето на архонта Исагор, той застанал начело на демоса. Най-напред увеличил броя на филите от четири на десет, понеже искал да постигне смесване, така че всички да участват в управлението, оттогава съществува фразата: „да не се занимават с филите" всички ония, които изследвали родовете. После било решено Съветът да бъде съставен от петстотин вместо от триста членове - по петдесет от всяка фила (преди било по сто от всяка). Клистен не разпределил гражданите на дванадесет фили, за да избегне предишното подразделение на тритии", които били дванадесет за четирите фили, и така народът не можел да се смесва помежду си. Разделил страната на тридесет деми: десет за града, десет за крайбрежието, десет за вътрешността и тия подразделения нарекъл тритии, като чрез жребий бивали избирани по три тритии за всяка фила, така че тя да включва жители от всички области. Живеещите заедно във всеки един от демите нарекъл демоти, за да попречи назоваването само по бащино име, което спомогнало да бъдат отхвърлени новите граждани и за да ги накара да се назовават според своя дем; оттогава атиняни прибавят към името си и названието на съответния дем. Назначил и демархи, които имали същите задължения като предишните навкрари, понеже заместил навкрариите с деми. Едни от демите били именувани според местностите, а други - според името на своите основатели, понеже не всички деми се падали в места с название. А родовете, фратриите и жреческите длъжности предоставил да бъдат съхранявани от всеки дем според обичая на прадедите. На филите избрал епоними измежду отличените сто архегети, от които десет били избрани от Пития (АР,21).

Сегашната Атинска полития има следния вид. В управлението участват всички, чиито родители са граждани, а навършилите осемнадесет години се вписват в списъците на демотите. Всеки път, когато става такова записване, демотите, щом положат клетва, гласуват, преценявайки, първо: дали кандидатите са достигнали възрастта, изисквана от закона, ако не са, биват връщани в групата на непълнолетните, второ - дали са свободни и законородени. А когато демотите гласуват за някого, че не е свободен, той има правото да обжалва решението в съда, а демотите избират пет обвинители измежду себе си, и ако съдът реши, че кандидатът няма право да бъде записан, полисът го продава като роб, но ако спечели делото, демотите са задължени да го запишат (АР,42).
AP 26

ІІІ. Аристократически институции. Архонти и Ареопаг
Предшестващата Дракон древна полития имала следния вид. Висшите длъжности били заемани от благородните и богати граждани, които първоначално управлявали до смъртта си, а сетне - по десет години. Най-почитани в йерархията и най-стари по произход били длъжностите на царя, полемарха и архонта... Много по-късно започнало избирането на тесмотетите, които поели архонтски функции да прогласяват съставяните от тях решения, имащи силата на закони, и да ги спазват при разрешаването на споровете между гражданите. Ето защо тази длъжност била заемана за не повече от една година... Но по времето на Солон всички архонти се събирали в тесмотея. Те били упълномощени да издават съдебни решения, а не както сега само да ги внасят за предварително разглеждане. Така е била установена йерархията на висшите държавни длъжности. А Ареопагът съблюдавал спазването на законите, ръководел многобройните и важни дела в държавата и определял физическите и паричните наказания на виновните. Архонтите били избирани измежду богатите и благородните и от тяхната пък прослойка бивали избирани Ареопагитите, затова единствено тази висша държавна длъжност се заема и досега доживотно от ония, които я упражняват (АР,3).

Относно архонтите Солон разпоредил да бъдат избирани по жребий от списък на излъчените от всяка фила кандидати. Всяка фила избирала предварително десет кандидати за деветте архонти и изборът ставал чрез жребий, затова още е запазен обичаят всяка фила да излъчва десет кандидати, от които после да се избират чрез гласуване с бобени зърна архонтите... В по-старо време обаче Ареопагът имал право да извиква и преценява лично кандидатите за висшите длъжности и като ги разпределял, да ги назначава за една година... Солон учредил Съвет на четиристотинте - по сто членове от всяка фила, а на Ареопага възложил да бъде блюстител на закона и както било дотогава, да остане пазител на политията, да наблюдава множеството значителни дела в управлението, да подвежда под отговорност нарушителите на закона, да налага физическо наказание или да ги глобява, като внася платената глоба в Акропола, без да излага основанието, заради което е била наложена, да съди ония, които съзаклятничели срещу демокрацията... (АР,8).

Колкото до така наречените девет архонти, вече бе казано по какъв начин ставало тяхното назначаване. В днешно време биват избирани чрез жребий шестте тесмотети и техните секретари, архонтът, царят и полемархът - по един от всяка фила, поред... Но деветте архонти биват подлагани на докимасия първо в Съвета, а после - и в съда. Някога онези, които не били одобрени от Съвета, не можели да встъпят в длъжност, но понастоящем е разрешено последно обжалване в съда, който взема окончателното решение. Когато се провежда докимасията, най-напред задават на кандидата следните въпроси: „Кой е твоят баща и от кой дем е, кой е бащата на твоя баща, коя е майка ти, кой е бащата на твоята майка и от кой дем е?" После го питат дали почита Аполон, Отечествен бог и Зевс, Домашен бог и къде държи техните жертвеници, после - дали родът му има гробница и къде е тя, после - дали се отнася добре към родителите си, дали плаща данъците си и дали е отбил военната си служба. Щом бъдат отправени тези въпроси, /председателят/ казва: „Посочи свидетели, които да потвърдят това." Щом свидетелите се явят, председателят пита: „Иска ли някой да предяви обвинение срещу този човек?"... После избраниците се упътват към жертвената плоча, върху която са положени вътрешностите на жертвените животни, където и диететите, щом положат клетва, обявяват решенията си, и свидетелите, щом положат клетва, дават показанията си. Избраните служители се качват върху плочата и полагат клетва да управляват справедливо и според законите, да не приемат подкупи, а ако вземат подкуп, трябва да издигнат златна статуя. После поемат към Акропола, където полагат същата клетва, а после встъпват в длъжност.(AP,55)

Тесмотетите са упълномощени, най-напред, да определят и да обявяват дните, в които ще заседават съдилищата, след което предават тази програма на техните членове, които действат според указанията на тесмотетите. Те внасят в съда исангелиите, обявени пред еклесиата, делата, свързани с предварителното гласуване, предварителните обвинения, произнесени от еклесиата, както и всички с обществен характер дела за беззаконие, за непригодност на даден закон, за противозаконни деяния на проедрите и на епистатите и за отчетността на стратезите. Тесмотетите разглеждат и делата, за които се предвижда налагане на глоба, а такива са: делата за незаконно придобиване на граждански права и за подкупничество, ако някой чрез подкуп успее да отхвърли горното обвинение; за сикофантия, за вземане на подкуп, за измама при вписване в списъка на длъжниците, за лъжесвидетелство, за невписване в списъка на длъжниците, за умишлено не отписване от списъка на длъжниците и за прелюбодейство. Те ръководят докимасията за всички висши длъжности, внасят за разглеждане делата на отхвърлените кандидати за демоти и присъдите, произнесени от Съвета. Освен това разглеждат и делата с частен характер, свързани с търговията и рудниците, както и делата срещу роби, обвинени в оскърбление спрямо свободни граждани. Те разпределят между архонтите чрез жребий делата както с частен, така и с обществен характер. Те утвърждават сключените между градовете договори и разглеждат делата, свързани с тези договори, и делата за лъжесвидетелство пред Ареопага (AP,59).
AP 23,25-26,56-60

Библиография:

Аристотел. Атинската полития. Превод Харалампи Паницидис, Цветана Панициду. "Христо Ботев", 1993
Аристотел. Политика. Превод Анастас Герджиков. "Отворено общество", 1995