Какво наричаме “старогръцка литература”

І. Литературата

Говори се за
1. "художествена" литература - епос, лирика, драма. Тя е слово, което се стреми преди всичко към изобразяване на събития в човешкия живот - действия, преживявания, мисли; и
2. "нехудожествена" - историография, реторика, философия. Тя се стреми преди всичко към документиране, убеждаване и размисъл. Изобразяването, доколкото се използва, е средство за тези цели.

Изучаването на нехудожествената литература също може да влезе в хуманитарното образование. В такъв случай тя трябва да е разбираема за неспециализирани слушатели и в нея да се обсъждат въпроси, интересуващи всеки човек. Колкото по-достъпна и полезна за разбирането на човешкия свят е тази литература, толкова повече тя ще има място в хуманитарното образование.
Съществува нехудожествена литература, която не може да влезе в хуманитарното образование, защото изисква специализирана подготовка, а и не се занимава пряко със случващото се в човешкия свят, или се отнася до съвсем конкретни събития - това са съчинения по медицина, математика, астрономия; също и документи, свързани с управлението на обществения живот - договори, отчети, протоколи, списъци.


ІІ. Старогръцка литература

Как познаваме, че е старогръцка. Тя е произведена в обществото на древните гърци. Това общество се отличава по:
1. Време и място - преди и след Христа
2. Език - гръцки (не новогръцки)
3. вярване - езичници (не-християни, не-юдеи)

1.
а. Време - класическа (полисна) и елинистическа епоха
- класическа
= омирова - поемите; липса на писменост, начало на Олимпийските игри и колонизацията
= архаична - лирика; интензивна колонизация
= класика - драма, проза (историография, реторика, философия); гръко-персийски войни, засилване на Атина, междугръцки войни, македонска хегемония

- елинистическа
= ранен елинизъм - буколическа лирика, историография; елинистически държави, разпространение на гръцкия език и литература на изток, юг и запад
= късен елинизъм (гръко-римска епоха) - проза, роман; преводна литература, койне гръцко влияние върху латиноезичната литература; римска държава, разпадане на римската държава (края на ІV в.)

б. Място - Средиземноморието
- през полисната епоха
= Омирови поеми - Мала Азия и островите
= лирика - пак там, но също Спарта, Сицилия
= драма, проза - преди всичко Атина, особено през класиката V-ІV в.

- през елинистическата епоха
Атина и континентална Гърция (Менандър, Лукиан, Плутарх, Прокъл и други философи), Рим и Италия (Елий Аристид, Марк Аврелий, Плотин, Порфирий), Александрия и Египет (Хелиодор), Антиохия и Сирия (Либаний), Малоазийските градове (Дион Хризостом, Юлиан), островите (Лонг),

2. Език - старогръцки. Диалекти
- през полисната епоха
= Омиров, епически
= дорийски
= йонийски
= атически

- през елинизма.
Койне (опростен атически). Жанровете поддържат старите диалекти, особено класическия атически

Някои гръцки автори оцеляват в латински превод; гърци пишат на латински; някои автори пишат на гръцки, който не им е роден език; преводна литература

3. Вярване

Християнските съчинения не се смятат за старогръцки - старогръцката литература е езическа. Това значи, че в нея се вижда:
- приемане на гръко-римския пантеон
- размисъл въз основа на класическото (и нехристиянско) философстване
- следване на класическите (от полисната епоха) жанрове в поезията и прозата

***

Упражнение (понеделник) - Илиада, песен І.

Препоръчва се да се направи резюме на песента (30 реда). Въпроси за обсъждане:
- какво се случва (да се представи основното действие)
- какви са персонажите (същност - богове, хора, други същества; произход и роднински връзки; позиция в своето общество; отношения на близост или съперничество)
- какво се представя извън действието (обичаи, описания, събития преди и извън основното действие)