Iosephi Scaligeri (1540–1609) Olympiadōn anagrafē Berolini 1852, c. 40-41
James Ussher. Annales Veteris Testamenti... Londini 1650. c. 20
І. Описание на Египет
Размерите на Египет. Местоположение. Египет е Нил.
ІІ. Религия, обичаи
Свинята е нечиста. Религиозните ритуали идват от Египет. Имената на боговете. Изида-Атина. Пътят от Мемфис към Навкратис. Обрязването (104).
ІІІ. Царете
1. от Мин до Хеопс
За Мин, който пръв царувал над Египет, жреците казаха, че оградил с дига Мемфис, понеже реката си течала цялата покрай пясъчната планина откъм Либия, а Мин отгоре, на около сто стадия на юг от Мемфис, направил насип, така че реката да заобиколи, пресушил старото й корито и накарал реката да тече между планините. Дори и сега персите много добре охраняват тази извивка на Нил, така че да тече встрани, като я укрепват всяка година, защото ако реката реши да пробие и да прелее тъкмо там, има опасност цял Мемфис да бъде залят. След като Мин, първият цар, пресушил мястото, откъдето отклонил реката, основал там град, който днес се казва Мемфис (а Мемфис вече е в тясната част на Египет)... (99)
След него жреците изброиха от една книга имената на други триста и тридесет царе. Сред толкова поколения хора е имало осемнадесет етиопци, една местна жена, а останалите са били египтяни мъже. Името на жената, която царувала, било като на вавилонянката Нитокрис*. Казват, че тя отмъстила за брат си, когото египтяните убили, докато царувал над тях, а след като го убили, дали на нея царската власт, и отмъстила като убила с измама мнозина египтяни (100)
Другите царе, понеже не били направили нищо важно, нямали никакъв блясък, освен единствено последният от тях, Мойрис*; той издигнал като спомен пропилеите* на светилището на Хефест, обърнати на север, и изкопал езеро, чиято обиколка колко е ще кажа по-късно, и в него построил пирамиди, чиято големина ще спомена заедно с тази на езерото (101)
Като ги отмина с мълчание, ще спомена царя, който дошъл след тях, и чието име било Сезострис. За него жреците казаха, че първо с военни кораби тръгнал от Арабския залив, за да подчини народите, които живеят около Червено море, по което като плавал, стигнал до море, което вече не било плавателно заради плитчините*. След това, като се върнал обратно в Египет, според разказите на жреците с голяма войска тръгнал през континента, подчинявайки всеки народ, който срещнел... Правейки това прекосил континента, и, като преминал от Азия в Европа, покорил скитите и траките. Струва ми се, че до там най-далеч е достигнала египетската армия; защото в техните земи има положени такива стели, а по-нататък няма. След това се обърнал и се върнал назад; и като стигнал до река Фасис... Този Сезострис, египтянин, докато се връщал и водел със себе си много хора от народите, чиито земи бил подчинил, казаха жреците, след като пристигнал на връщане в Дафне до Пелузия, неговият брат, на когото Сезострис бил поверил Египет, го поканил заедно с децата му на гости, но натрупал около къщата дърва и ги запалил. А Сезострис, като разбрал това, веднага се посъветвал с жена ти, понеже и нея водел със себе си. А тя го посъветвала от шестте деца, които имали, две да хвърлят върху огъня, за да прехвърлят пламъците, а те да стъпят на тях и да се спасят (102-107).
Казаха, че от него властта поел един мъж от Мемфис, чието име на гръцки език е Протей... В свещения парцел на Протей има светилище, наречено на Афродита Чужденка*. Предполагам, че това светилище и в чест на Елена, дъщеря на Тиндарей, и защото съм чувал, че Елена е живяла при Протей, и защото е наречено на Афродита Чужденка, а колкото други светилища на Афродита има, тя никъде не е назована Чужденка (112).
Dufresnoy, с. 19
Казаха, че от Протей царската власт поел Рампсинит... Този цар бил много богат със сребро, и никой от по-късните царе не можел да го надмине или дори да има колкото него (121).
2. от Хеопс до Псаметих
Разказваха, че до цар Рампсинит в Египет имало добри закони и Египет много процъфтявал, а след това, когато царувал Хеопс, изпитал всякакви злини. Понеже той първо затворил всички светилища и забранил да се принасят жертви; след това накарал всички египтяни да работят за него... За това били необходими десет години и за подземните помещения на хълма, на който стоят пирамидите, в които направил гробница за себе си на остров, при който канал докарвал вода от Нил. За строежа на самата пирамида били необходими двадесет години... (124)
Египтяните казаха, че този Хеопс царувал петдесет години, а след като умрял царската власт поел брат му Хефрен. Той продължавал да прави всичко по същия начин, издигнал и пирамида, която не достигнала предишната по размери... Казаха, че Хефрен царувал петдесет и шест години. Изброяват тези сто и шест години като страшно бедствие за египтяните, а през това време светилищата били затворени и не се отваряли... Казаха, че след това над Египет царувал Микерин, син на Хеопс. Той не одобрявал делата на баща си... (127-129)
След него царувал един сляп човек от град Анисис, чието име било също Анисис. По време на неговото управление етиопците нахлули в Египет с голяма армия, начело с етиопския цар Сабакос. Онзи слепец побързал за избяга в блатата, а етиопецът управлявал Египет в продължение на петдесет години... (137)
След него царувал жрецът на Хефест, чието име било Сетон. Той пренебрегвал и се отнасял лошо с воините сред египтяните, тъй като нямало да му трябват, направил им много други злини и им отнел земите, които били дадени на всеки един от тях от предишните царе... След като срещу Египет тръгнала голямата войска на цар Синахериб от араби и асирийци, египетските воини не пожелали да му помогнат. А той, изпаднал в безизходица, влязъл в храма и започнал да се жалва на статуята за злото, което рискувал да преживее... След като враговете пристигнали там… през нощта били залени от полски мишки, които започнали да ядат едни колчаните им, други лъковете, както и дръжките на щитовете, така че на другата сутрин, докато бягали невъоръжени, много от тях загинали...
До тук в моята история говореха египтяните и жреците, разказвайки, че от първия цар до този жрец на Хефест, който царувал последен, са 341 човешки поколения, и във всяко едно от тях е имало главни жреци и царе. Триста човешки поколения са равни на 10 000 години, защото три човешки поколения са сто години; четиридесет и едното останали поколения, които се прибавят към тристате, са 1340 години. Така за 11 340 години казаха, че нито един бог не се е явил в човешка форма... Така че тези, чиито бяха изображенията, за всички тях твърдяха, че са били такива, съвсем различни от боговете. Преди тези хора боговете управлявали Египет и живеели заедно с хората, и винаги един от тях управлявал. Последен управлявал Хор, син на Озирис, когото елините наричат Аполон; той царувал последен над Египет, след като победил Тифон*. Озирис на гръцки език е Дионис (141-144).
След като египтяните били освободени с края на царуването на жреца на Хефест (понеже не били в състояние да живеят нито миг без цар), те избрали дванайсет царе и разделили цял Египет на дванайсет части (147).
3. от Псаметих до Амасис
Дванадесетте царе били справедливи... те сравнили направеното от Псаметих с предсказанието, което им било дадено, че който от тях възлее с бронзова купа, той единствен ще владее Египет...
Този Псаметих преди това бил избягал от етиопеца Сабакос, който бил убил баща му Некос, и тогава избягал в Сирия, а след като етиопецът се оттеглил заради съня си, жителите на Саитския ном го върнали обратно. След като царувал нас тях за втори път, заради дванайсетте царе и шлема си, трябвало да бяга в блатата... След като минало не много време, съдбата принудила йонийци и кари, отплавали за плячка, да бъдат отнесени към Египет, и те слезли на сушата... А Псаметих разбрал, че предсказанието се изпълнява, се отнесъл приятелски с йонийците и карите, обещал им много неща и ги убедил да застанат на негова страна; след като ги убедил, заедно с египтяните, които искали да останат с него, и с новите си помощници, победил другите царе.
На йонийците и карите, които му помагали, Псаметих дал земи за обитаване, които били едни срещу други, а Нил минавал по средата, които били наречени Лагери. Дал им тези земи и всичко, което им бил обещал. Дал им и египетски деца, за да научат гръцки език; от тези, които научили езика, произлизат днешните преводачи в Египет. Йонийците и карите обитавали тези земи в продължение на дълго време; те са към морето, малко под град Бубастис, при устието на Нил, което се нарича Пелузийско. Малко по-късно цар Амазис ги преместил оттам и ги заселил в Мемфис, като ги направил свои телохранители вместо египтяните. Тъй като те живеели в Египет, елините научили със сигурност от общуването с тях нещата, които ставали в Египет от времето на Псаметих нататък; защото те били първите чужденци, които се установили в Египет. От местата, от които ги преместили, по мое време още съществуваха доковете на корабите и останките от къщите. Така Псаметих завладял Египет (151-154).
На Псаметих му се родил син Некос*, който се възцарил над Египет и пръв започнал прокопаването на канала*, който стига до Червено море, и който персиецът Дарий продължил след това... След като прекратил прокопаването, Некос се обърнал към военни походи и били построени триери – едни за северното море, други в Арабския залив за Червено море, чиито докове още стоят. Използвал ги при нужда, и когато Некос се сблъскал по суша със сирийците при Магдол, ги победил, като след битката превзел Кадитис, голям сирийски град... След като управлявал всичко шестнадесет години*, умрял и оставил властта на сина си Псамис...
Псамис царувал само шест години над Египет, направил военен поход в Етиопия и веднага след това умрял, наследен от сина си Априес; той след своя предшественик Псаметих бил най-щастлив от царете преди него, управлявал двадесет и пет години, в които направил поход срещу Сидон и водил морска битка срещу Тир (158-161).
Като разбрал това, Априес пратил при тях Амазис*, за да ги успокои с думи. Той пристигнал и започнал да ги убеждава да не правят това, но докато говорел, един от египтяните, застанали отзад, му сложил шлем и казал, че го коронясва за цар. И това не било направено против волята му, както станало ясно – след като бунтовниците го поставили за цар на египтяните, той се приготвил да тръгне срещу Априес... Казват, че Априес си втълпил, че никой, даже и бог, не може да прекъсне управлението му, за толкова стабилно го смятал; но все пак тогава бил победен, пленен и отведен в град Саис, в който преди това бил дворецът му, който станал вече дворец на Амазис. Там известно време бил хранен в двореца и Амазис се отнасял добре с него; накрая обаче, понеже египтяните го порицавали, че не прави добре, като храни най-злия враг за тях и за него, той предал Априес на египтяните. А те го задушили и след това го погребали в гробницата на дедите му (162-169).
Амазис обичал гърците и на някои от тях дал много неща, по-специално на тези, които идвали в Египет, дал за живеене град Навкратис... В стари времена Навкратис била единственият пазар и в Египет друг нямало; ако някой пристигнел при другите устия на Нил, трябвало да се закълне, че не е дошъл доброволно, и след като се закълне да плава със същия кораб до Канопското устие; а ако не може да плава поради ветровете, трябвало с лодки да прекара стоките около Делтата, докато пристигне в Навкратис...
Амазис сключил с киренците договор за приятелство и военно съдействие. Поискал и да си вземе жена оттам, било защото бил закопнял за елинска жена, било просто заради приятелството си с киренците. Все пак се оженил, едни казват, че за дъщерята на Бат, син на Аркезилай, други – за тази на Критобул, известен гражданин, чието име било Ладика (178-181).
Преводът на цитираните места е на Петьо Ангелов:
http://www.sigilla.com/manetho.html
No comments:
Post a Comment