За Омир

1.      Омир е пръв

Преподаването на старогръцката литература, а и изобщо на историята (държавна и културна) на старите гърци почти винаги е започвало с Омировия епос. Същото се отнася и за преподаването на “европейските” литература и история.

Все пак трябва да се отбележи, че поне до средата на ХІХ в. историците на тази литература говорят за “предомиров период” и вярват в съществуването на поети - преди всичко - траки, чиито произведения били изгубени още преди Аристотел.

            (Примерно Шьол (Fr. Schoell. Histoire abregee de literature grecque. Paris, 1813) казва, че “Тракия и северната част на Гърция са били люлката на гръцките Музи... накратко, първата гръцка цивилизация идва от север, и оттам произлизат Лин, Евмолп, Орфей и Музей”; и посочва някои произведения или заглавия на произведения, които са им били приписвани)

“Епос” е дума, сродна на глагола eipein (говоря, казвам) и има основно значение “дума, реч, словесно изложение”. Думата е послужила за означение на поемите в хекзаметър (независимо дали са художествени произведения или не (“Поетика”, гл. І, 1447 b) и поради голямата им популярност другите й значения са отстъпили. Аристотел забелязва, че поетическите и непоетическите произведения не би трябвало да се наричат с една и съща дума, само зарада това, че са съчинени в един и същ размер.

(Говори се предомирови “бардове” – Орфей, Лин, Памф, Музей, Евмолп, Тамирис. Приписват им се някои произведения, които несъмнено са много по-късни (апокрифи). Традицията сочи към Тракия и Пиерия (известна като родно място на Музите). Някои били от Делос и Крит – Олен, Фебамон, Хризотемида. Може би източникът е Ликия – A. and M. Croiset.  An Abridged History of Greek Literature. 1904, с. 6-7)

2. Датировката

Няма оцелял автор от класическата епоха, който да казва нещо определено за произведение или автор, по-ранни от Омир и неговите поеми.

Херодот казва, че представата на гърците за техните божества е оформена от съчиненията на Омир и Хезиод. Според него (ІІ, 53) те са живели „400 години преди нас”. Значи ги поставя в средата на ІХ в.

Откъде произхожда всеки един от боговете, дали наистина всички богове ги е имало винаги, както са на вид – това доскоро, така да се каже до вчера, не знаели. Да вземем Хезиод и Омир – по възраст са по-стари от мене с четиристотин години, не повече. А те са създали за елините произхода на боговете; те са дали прозвища на боговете, разпределили са им почестите, коието следвало да им се отдават, и изкуствата, които трябвало да владеят; означили са лицата им. Поетите, за които се разказва, че са живели преди, по мое мнение са живели по-късно. Херодот. История. Прев П. Димитров. “Наука и изкуство”, 1986-1990; НБУ, 2010.

Аристотел - който е един от най-важните ни източници, тъй като специално е проучвал историята на литературата - никъде не споменава имена на поети, които, по негово мнение, биха могли да са по-ранни от Омир. Примерно, относно комическите поетически произведения той казва така:

Наистина, отпреди Омир не можем да назовем у никого такава поема, но вероятно поетите са били мнозина (гл. 4, 1448 b, прев Ал. Ничев – преводите от „Поетика“ нататък също са негови).

Както се вижда от цитираното място, той е уверен, че поезия е имало още в най-древни времена, далеч преди Омир; но че Омир надминава всички и той е създал някои от съществените й форми. Поемите му са послужили като образец за драматическата поезия, за естетическите идеи „трагично” и „комично”, за единство на произведението въз основа на фабулата.

Омир, който е ненадминат поет в сериозните видове (той единствен създал не само хубави, но  и драматически изображения), пръв показал и чертите на комедията, като изобразил в драматическа форма не хулното, а смешното: защото “Маргит” се отнася към комедията така, както “Илиада” и “Одисея” – към трагедията (гл. 4, 1448 b).

Нищо в произведенията на останалите класически автори не противоречи на твърдението, че Омир е най-древният познат поет (може би Хезиод е бил негов съвременник). Йосиф Флавий, който е работил в Рим през І в. сл. Хр. и също е имал достъп до цялата класическа литература, твърди, че гърците не могат да посочат сред своите автори никой, който да е по-древен от Омир.

Въобще при гърците не се намира нито едно писмено съчинение, което да е признато за по-старо от поезията на Омир; а той, изглежда, е живял по-късно от Троянската война („Против Апион” І, 2).

Първият известен на нас автор, който споменава името му, е Калин от Ефес, чийто разцвет е вероятно към 700 г.

За тази война също е написана епическа поема, наречена „Тиваида”. Тази поема се споменава от Калин, който твърди, че авторът й бил Омир и много достоверни източници са съгласни с преценката му. С изключение на Илиада и Одисея аз поставям „Тиваида” по-високо от всяка друга поема (Павзаний, ІХ, 9, 5, прев В. Русинов).  

В “Химн към Аполон” се говори за “слепия поет, който живее на Хиос”, който химн Тукидид цитира и смята за Омиров.

Омир дава най-ясни указания, че това е било тъкмо така, в следните стихове, които се намират в химна в чест на Аполон... Кой от певците, девойки, които са идвали тука, най ви е скъп и приятен? Най-много кой ви харесва? Тъй отвърнете тогава – бъдете любезни към мене: “Скъп ни е слепият мъж – той живее в скалистия Хиос; всичките негови песни навек са заслужили слава” (Тукидид ІІІ, 104, прев М. Мирчев; Химн към Аполон 168-172, прев Р. Константинова) 

За датировката на Омир през античността е имало разногласия, а през по-късните векове те просто се съобщават. Ето какво се казва в енциклопедията “Суда” (Х в.):

...и е роден 57 години преди провеждането на първите Олимпийски игри. Порфирий във “Философска история” казва: “преди 132”. А тези олимпийски игри са били проведени 407 години след превземането на Троя. Някои твърдят, че Омир се родил само 160 години след превземането на Троя; а споменатият Порфирий казва: “след 275”. 

Първите Олимпийски игри са датирани по нашето летоброене в 776 пр. Хр. Превземането на Троя би трябвало да бъде през 1183 (776+407). Така че според автора на статията Омир е роден през 833 пр. Хр.; според Порфирий – 908; а според “другите” – 1023.

Сега Омир се датира най-общо в VІІІ в. пр. Хр.   

3.      Биографии

Оцелели са няколко биографии на Омир. Времето на написването и авторите им са неизвестни.

Осем такива са издадени от A Westermann (Braunschweig, 1845). Една  се приписва на Херодот, а други две – на Плутарх. Според Croiset “те всички са от епохата на Империята” (с. 10)

Ето какво се казва в тази, която се е приписвала на Херодот (преразказвам):

             „.В Куме, в Еолия, се събирали гърци от различни народности (pantodapa ethnea hellenika). Сред тях имало един небогат човек  на име Меланоп. Той се оженил; и му се родила дъщеря, която нарекли Кретеида.  Кретеида заживяла при един познат на мъжа си, на име Исмений.

             И там, близо до една река на име Мелес, тя родила детето си – това бил Омир. Родил се зрящ, а не сляп. Майка му го нарекла Мелесиген, по името на реката (1-3). Скоро след това тя напуснала Исмений и заживяла сама, като работела различни неща, за да издържа себе си и детето. Веднъж станала предачка при някой си Фемий, който учел децата в Смирна на “grammata kai ten allen mousiken”. Фемий харесал жената, и я убедил да се омъжи за него, като обещал да осинови детето и да го образова (4). Мелесиген се оказал способно дете; докато пораснал, той овладял всичко, което Фемий преподавал.

             След време Фемий починал, а след него и Кретеида. Омир (тук авторът все още го нарича Мелесиген) спечелил уважението на съгражданите си като учител.  Започнали да го посещават и някои чужденци, които идвали в Смирна за търговия.

          Сред тях бил и някой си Ментес от областта около остров Левкада.  Той бил образован човек (pepaideumenos, polyistor). Предложил на Мелесиген да пътешества с него. Така Мелесиген изоставил учителстването и тръгнал с кораба на Ментес; и където пристигнели, се интересувал да научи за мястото и хората (dieorato kai historeon epunthaneto) (5-6). И си записвал узнатото (mnemosyna grafesthai).

          На връщане от Иберия и Тирения пристигнали в Итака. Там Омир почувствал, че започва да губи зрението си. И Ментес, който трябвало да отпътува за Левкада, го оставил при един свой приятел итакиец на име Ментор. Той се грижил добре за него, лекувал го; а през това време Омир разпитвал за Одисей.

          Итакийците казват, че тогава ослепял, а пък аз (казва “Херодот”) мисля, че това се случило когато вече бил в Колофон (“а и колофонците казват така”), където пристигнал след време заедно с Ментес (7-8).

          След като прекарал известно време в Колофон се завърнал (вече напълно ослепял) в Смирна и там започнал да съчинява поемите си. След време - поради бедност - решил да напусне Смирна и да иде в Куме. По пътя минал през градчето Неон тейхос и спрял при един обущар на име Тихий, който го съжалил заради слепотата му, а и харесал стиховете му. Така заживял в обущарницата. Там създал поемата за похода на Амфиарай срещу Тива и химните за боговете. “И чак до мое време неотейхийците показваха мястото, където някога седял и рецитирал стиховете си...” (9-10). После се отправил към Куме, като по пътя, по молба на роднини на фригийския цар Мидас, съчинил епиграма за него - която и била написана върху надгробния паметник на царя.

         В Куме рецитирал стиховете си по местата, където се събирали старите мъже (leschai), и станал толкова популярен, че някои предложили да му се гласува издръжка. В градския съвет (boule) се провело обсъждане и някой от съветниците се възпротивил, като казал, че ако започнат да хранят и слепците (homeroi) скоро в държавата щяла се събере голяма и безполезна тълпа. Защото кумейците наричали слепите (typhloi) с думата homeroi. И оттам му останало името Омир (11-13). Накрая и архонтът се изказал против; и решили да не дават издръжка. 

        Тогава Омир напуснал Куме и отишъл във Фокея. Там имало един учител на име Тесторид. Той предложил на Омир да го издържа, а той пък да запишел дотогавашните си стихове; и тези, които щял съчини по-нататък, да ги припишел на Тесторид. Омир се съгласил. Там съчинил “малката Илиада” и “Фокаида”. Тогава Тесторид напуснал Фокея с намерение да си присвои тези поеми; и отишъл в Хиос, където станал учител и представял стиховете на Омир за свои. И имал успех.

        След време някои хиосци пристигнали във Фокея и разказали за това на Омир. Тогава той решил да отиде и да изобличи Тесторид. И тъй като не намерил веднага кораб за Хиос, тръгнал към Еритрея. Там попаднал на едни рибари. Те първо не се съгласили да го вземат със себе си, но после, след като насрещен вятър ги върнал обратно на брега, се разкаяли и го закарали до острова.

         Там  Омир прекарал нощта на крайбрежието; а на следващия ден, вървейки, наближил едно село. Там попаднал на един козар-роб на име Главк, който го поканил да сподели трапезата му; а Омир му разказал приключенията си (14-22). На другия ден Главк оставил Омир при козите и отишъл да разкаже за него на господаря си. Господарят първо не повярвал, но след като Омир бил доведен, го харесал и му предложил да остане и да учи децата му.

         Там Омир съчинил “Батрахомиомахията” и останалите си шеговити поеми (изреждат се няколко заглавия, но без “Маргит”). И се прочул из целия Хиос; а Тесторид напуснал острова (23-24).

         После Омир отишъл в главния град и станал учител. Придобил почитатели, спечелил пари, оженил се и му се родили две дъщери. И там чрез поезията си прославил своите благодетели. Внесъл в “Одисея” името на Ментор - който се грижил да излекува очите му. Там споменал и съпруга на майка си, учителя Фемий.И още – Ментес и Тихий (25-26).

         И като забелязал, че за Аргос се говори много, а за Атина – по-малко, включил в поемите си някои стихове в похвала на Атина.

      После решил да посети континентална Гърция и по пътя най-напред спрял в Самос (27-29). Там се провеждал празника Апатурии: и един човек, който познавал Омир още от Хиос, го поканил да вземе участие. Някои от стиховете, които съчинил там, били запомнени и после се пеели на острова по празници.

      През пролетта се отправил към Атина; но на Иос се разболял и не могъл да продължи нататък; и умрял.

      Погребали го на брега (30-36).

     (следва)