Хелиодор. "Етиопска повест"

Пролог

Царят на Етиопия Хидасп и жена му Персина дълго време нямали деца. Най-сетне царицата успяла да зачене и родила момиче, но детето се различавало много от родителите си по цвета на кожата: те били мургави, а то – бяло.

Затова тя решила да не го показва на мъжа си, а вместо това го предала на един мъдър и почтен техен съветник и му поръчала да го отгледа, докато стане на седем години; а след това да го изпрати да живее в някоя далечна страна, като се увери, че там ще има кой да се грижи за него.

След седем години съветникът, който се казвал Сисимитър, заминал на дипломатическа мисия при сатрапа на Египет (по това време Египет се намирал под персийска власт). Срещата трябвало да стане в един от южните египетски градове, недалеч от границата с Етиопия. Там той се запознал с един грък на име Харикъл, жрец на Аполон в Делфи. Заговорили се и Сисимитър убедил гърка да вземе момичето заедно с някои ценни предмети – дрехи, бижута и една шапка, на която бил извезан текст на етиопски език. Уговорили се да се срещнат и на другия ден, но Сисимитър незнайно защо не се появил, а Харикъл скоро след това заминал с детето за Гърция.

Там той я осиновил в съгласие със закона, нарекъл я на своето име – Хариклея - и я отглеждал, като се надявал след време да я омъжи и да дочака внуци. Преди това бил имал жена и дъщеря, но дъщерята загинала при нещастен случай скоро след сватбата си, а не много след това починала и жена му. Така че Харикъл възлагал всичките си надежди за бъдещето на етиопското момиче. 

То растяло добре, бързо и лесно научило гръцки, а по красота далеч надминавало връстничките си и изобщо всички жени, които Харикъл и делфийците били виждали някога. Към началото на събитията, за които ще разкажем, Хариклея била на седемнадесет години и служела в Делфи като жрица на Артемида.

1.      В Делфи

В това време в града пристигнал като поклонник един египтянин на име Каласирид. До неотдавна той бил върховен жрец на Изида в Мемфис, но по някаква причина решил да се откаже от тази висока длъжност и след като ръкоположил по-възрастния от двамата си сина, напуснал страната. В Делфи Пития го приела много ласкаво и му предсказала, че след време ще се завърне благополучно в родината си; и го поканила да остане при храма колкото дълго пожелае.

Харикъл и Каласирид се запознали и водили увлекателни разговори за Египет, неговата история и природа. След известно време Харикъл споделил, че е разтревожен за бъдещето на дъщеря си – тя вече била голяма, но не показвала интерес към мъжете и не мислела за брак, а сякаш предпочитала да остане девица и жрица на богинята до края на живота си. И помолил Каласирид, като познавач на египетските науки и изкуства, да промени това нейно разположение и, ако може, да разбуди в душата й естественото човешко влечение към брака и създаването на потомство. Той дори имал предвид един младеж, за когото би се радвал да я омъжи – племенника си Алкамен. 

Каласирид, който вече бил виждал неведнъж момичето, обещал, че ще направи каквото е по силите му.

Тези дни съвпаднали с прочутия Питийски празник, който се отбелязвал с атлетически и музикални състезания, много жертвоприношения и се провеждал веднъж на четири години. Делфи бил посетен от представители на множество гръцки и чужди градове и области.

Сред гостите имало и делегация от Тесалия, предвождана от един висок и необикновено красив младеж на име Теаген – който, както се говорело, бил пряк потомък на Неоптолем и следователно на самия Ахил. Тесалийската област, от която произхождал, била населена с ениани – племе, което извеждало произхода си от Елин, сина на Девкалион. Поради това те смятали себе си за най-древните и чистокръвни измежду всички гърци.

Като предводител на делегацията Теаген трябвало да запали огъня под кладата с жертвите, посветени на Аполон. Факелът, както изисквал ритуалът, му бил подаден от лично от жрицата на Артемида – Хариклея. При предаването на огъня техните погледи се срещнали; и тази среща била съдбоносна за бъдещия им живот.

След жертвоприношението Харикъл завел Каласирид в дома на дъщеря си, за да ги запознае. Тя изглеждала отпаднала и разсеяна, и след като разменили няколко думи, Каласирид предложил да си вървят, за да я оставят да почива. Докато разговаряли пред храма, се появил един човек от делегацията на енианите, който ги поканил да вземат участие в пира след жертвоприношението за Неоптолем, което те традиционно извършвали при всяко свое посещение в Делфи.

Двамата приели поканата, отишли и там се запознали с Теаген, който силно се заинтересувал от Каласирид - след като научил, че е египтянин и че е бил жрец на Изида. А същата нощ на Каласирид му се сторило, че вижда пред себе си (не бил сигурен дали е сън или действителност) близнаците Аполон и Артемида, които му поверили Теаген и Хариклея и му поръчали да се грижи за тях.

На сутринта Теаген сам дошъл да го събуди. Поговорили малко и Каласирид изведнъж произнесъл, сякаш неволно, името „Хариклея“ - без да споменава, че познава такава жена; а Теаген незабавно му казал коя е тя и разказал за чувствата си към нея.

Същият ден се провеждало състезание по надбягване в пълно бойно снаряжение. Наградата щяла да се връчи от жрицата на Артемида. Фаворитът бил познат на публиката – Ормен от Аркадия. Той смятал, че никой няма да се осмели да се надбягва с него, но Теаген казал на Каласирид, че е решил да участва; и му посочил Хариклея, която седяла на жреческото си кресло. Каласирид се усъмнил, че ще успее да спечели срещу толкова известен атлет и рекъл, че ще е срамно да бъде победен пред очите на Хариклея; но Теаген отвърнал, че точно това ще му даде нужните сили. И наистина надбягал противника и, получавайки венеца, успял да целуне ръката на Хариклея.

Каласирид удържал на думата си да се заеме с лечението на Хариклея. На следващия ден отишъл при нея заедно с баща й, извел я навън, наредил й да изпие една отвара от редки египетски билки, запалил благовония и произнесъл много думи на египетски, които изглеждали като заклинания и молитви и които никой не разбирал.

След това й обяснил, че заболяването й (тя наистина не се чувствала добре тези дни) вероятно е причинено от нечий лош поглед и предположил, че това е бил погледът на тесалиеца Теаген, който, както тя може би си спомня, спечелил вчерашното състезание по надбягване. И след като добавил, че заболяването й, по негова преценка, не е тежко, я отпратил да си легне.

На другия ден Харикъл дотичал до жилището на Каласирид и с много благодарности му съобщил, че всичко вече е наред. Защото група гръцки лекари, поканени от него, били прегледали Хариклея и установили, че тя е физически здрава; а лошото настроение и общата й отпадналост се дължат на нещо, което хората наричат „любов“ – и значи момичето няма от какво да бъде лекувано. 

Така Харикъл си отишъл радостен, но още същия ден се върнал в помрачено настроение и казал, че положението отново се влошило: тъй като, когато й довел племенника си Алкамен за да й го представи като възможен неин съпруг, тя се разгневила, рязко настояла да си вървят и заплашила, че ако още веднъж някой й спомене за брак с братовчед й, тя ще се самоубие.

Каласирид се замислил и рекъл, че всъщност той твърде малко знае за обстоятелствата около раждането и отглеждането на девойката преди тя да бъде поверена на Харикъл. Тогава Харикъл си спомнил, че сред предметите, получени от непознатия етиопец, имало и една скъпа египетска шапка с извезани букви - и я донесъл. Каласирид я взел, отишъл у дома си и разчел записа, който представлявал писмо на Персина до подхвърлената й дъщеря. 

Там се разказвало, че тя е подхвърлена, защото е родена бяла; а е бяла затова, защото в момента на близостта на Персина със съпруга й Хидасп, когато тя явно е и заченала детето, погледът й случайно се насочил към един стенопис, представящ освобождаването на Андромеда от Персей. Затова изглежда детето се родило не тъмнокожо като родителите си, а бяло като Андромеда.

След като прочел писмото, Каласирид отишъл да поговори с Хариклея. Първо й казал, че тя не е дъщеря на сегашния си баща, а на царя и царицата на Етиопия; но поради ето тези причини се е наложило да я изнесат от дома на родителите й още като новородена. Тя трябва да е благодарна на Харикъл като на човек, който я е осиновил и отгледал, но все пак е добре да знае, че родната й майка е готова да я приеме отново - и вярва, че ще може да убеди мъжа си, че Хариклея е тяхно дете. Тези неща той ги знаел не само от писмото на шапката, но и лично от царицата – защото преди години му се било случило да посети Етиопия и да разговаря с нея. 

След това преминал на другата тема и внимателно обяснил на Хариклея, че неразположението й през последните дни е резултат от дейността на един бог, на когото се подчиняват както смъртните, така и безсмъртните – и това е Ерос. Така че не е срамно това, дето тя обича Теаген – по-скоро трябва да се помисли как да се постъпи, така че те двамата да преодолеят настоящите трудности и да обединят съдбите си. За това, че баща й желае да я омъжи за братовчед й, Каласирид е осведомен: той я съветва засега и на думи да се съгласява; а за уреждането на останалото той ще има грижата.

След това Каласирид отишъл при Теаген и го уверил, че Хариклея го обича, но е притискана да се омъжи за друг; и единственото, което им остава, е да избягат заедно и то в Етиопия, където са истинските й родители и могат да разчитат на закрила. 

Малко по-късно същия ден му се случило да попадне на угощение на група финикийци от Тир, които се готвели да отпътуват същата нощ. Помолил ги да го почакат, защото и той желаел да пътува в тази посока заедно с още двама спътници. И се разбрали да го чакат докато е тъмно, а ако не се появи до зазоряване - да потеглят.

А през нощта Теаген нахлул в жилищните помещения на храма заедно с група въоръжени ениани и отвлякъл Хариклея. Двамата веднага отишли при Каласирид и му казали, че са направили това, което ги е съветвал и сега поверяват съдбата и живота си в неговите ръце.

В същото време из града се вдигнал шум и станало ясно, че жрицата на Артемида е отвлечена; и целият народ се стекъл в сградата за общи събрания. Харикъл обявил, че дъщеря му е изчезнала и поискал помощ; а Каласирид, който също успял да влезе на събранието, съобщил, че знае какво се е случило – отвлякъл я е тесалиецът Теаген и сега най-вероятно я отнася към своя град.

Избухнало всеобщо възмущение и народът решил да преследва Теаген и хората му и, ако е нужно, да води война с тесалийците. А Каласирид се върнал при Теаген и Хариклея и тримата, под прикритието на нощта, успели да стигнат до пристанището и да се качат на кораба на финикийците, който ги очаквал.

2.      В Закинт

Корабът излязъл от Крисейския залив и се отправил на запад. На разсъмване на хоризонта се появили Ионийските острови и след още няколко часа пътниците стигнали до Закинт. Собственикът им съобщил, че ще спрат за малко в града.

После обаче станало ясно, че престоят няма да е кратък, защото ветровете били неблагоприятни, а и сезонът вече не бил подходящ за толкова далечно плаване. Затова Каласирид слязъл на пристанището и се заел да търси квартира, където да се настанят. Запознал се с един рибар, който се съгласил да ги приеме у дома си.

Така те заживели в Закинт, предполагайки, че им предстои да останат на острова немалко време. През това време притежателят на кораба често навестявал Каласирид и му казвал, че е поразен от красотата на момичето и много би желал да я има за жена. Той не знаел, че Теаген и Хариклея са годеници, защото те още преди отпътуването се били разбрали да казват всекиму, че са брат и сестра, и че Каласирид е техен баща. 

Каласирид отговарял на финикиеца, че дългите отсъствия на съпруга не са полезни за семейния живот и поради това се колебае да даде дъщеря си на един търговец; но онзи го уверил, че ще се откаже от морската търговия и ще се заеме с друго; и че изобщо е съгласен на всичко, само и само да има Хариклея за жена. Каласирид отвърнал, че при това положение бракът е възможен, но би предпочел това да стане в Египет, откъдето е той самият и където сватбата би могла да бъде отпразнувана по-тържествено и в присъствието на близките на семейството.

На другия ден след този разговор Тирен (така се казвал домакинът на тримата) помолил Каласирид да поговорят за малко насаме. Казал му, че недалеч от главното пристанище на града е акостирал кораб, за който той добре знае, че е пиратски. И вчера капитанът на кораба, който се казвал Трахин, го заговорил и попитал кога смята, че финикийците ще потеглят. И добавил, че е забелязал момичето, което пътува с тях и иска да знае дали и тя ще се качи на кораба; готов е на всичко, за да я има, но предпочита да я отнеме от финикийците след като те заминат от Закинт, а не да създава неприятности на Тирен, с който отдавна се познавали. 

Тирен отговорил, че нищо не знае, но би могъл да попита. И ето сега съобщава всичко това на Каласирид и го съветва да заминат колкото се може по-бързо и без да бъдат забелязани от пиратите – защото иначе рискуват девойката да бъде отвлечена от собствения му дом, в който той им е оказал гостоприемство.

Каласирид решил, че домакинът му е прав и предупредил Теаген и Хариклея, че още тази нощ ще се наложи да заминат. После отишъл при финикийския търговец и му разказал какво е узнал. Финикиецът се съгласил, че не бива да се бавят и че е най-добре да тръгнат още същата нощ. Така и направили – отпътували веднага след като се стъмнило, надявайки се, че до сутринта ще успеят да вземат достатъчна преднина.

3.      Пиратите

Но не могли да избягат от пиратите, чийто кораб бил много по-бърз. Сутринта те забелязали, че търговският кораб е заминал и незабавно заплавали в посоката, в която той вероятно се движел. Не след дълго ги догонили, нахлули на кораба и лесно го превзели. 

След като всички моряци били обезоръжени и поставени под стража, Трахин видял пътниците от Делфи и заговорил любезно с Хариклея. Казал, че тази битка се води заради нея; че той е капитан на кораба и ще е щастлив тя да бъде негова спътница и господарка на всичко, което той притежава. 

Хариклея отговорила, че има една молба – да остави на кораба не само нея, но и нейния брат и възрастния й баща, без които не би могла да живее. При това тя паднала на колене пред Трахин, прегръщала нозете му, целувала ги и се обливала в сълзи. 

Трахин се съгласил; и след това пиратите натоварили финикийците на досегашния си кораб, като те самите отпътували с търговския, който бил много по-голям и пълен със стоки, пари и скъпоценности.

Те мъчно го управлявали, но все пак успели да стигнат до египетския бряг и хвърлили котва в Херакловото устие на Нил. Трахин решил, че това е моментът да отпразнува сватбата си с красивата пленница и разпоредил на пиратите да изнесат от кораба мебели, съдове, храна и питие и да разположат всичко, необходимо за пир, до реката.

Хариклея казала на Теаген и Каласирид, че няма да позволи на пирата да я докосне и ще намери как да умре вярна на приятеля си; но Каласирид я уверил, че има един начин да се справят.

Той отишъл при един от пиратите, който се казвал Пелор и бил втори след капитана. Казал му, че предстоящото празненство ще е много неприятно за неговата дъщеря, защото тя не харесва Трахин и не иска да живее с него, а е влюбена в Пелор. И освен това има начин да бъде негова. Защото Пелор бил първият, който се изкачил на търговския кораб; а при пиратите съществува неписаното правило, че онзи, който пръв нахлуе на кораба на противника, после има право и пръв да избере наградата си. Но сега това правило било нарушено от Трахин и Пелор може да оспори решението му и да поиска Хариклея. 

Пелор рекъл, че това е съвсем вярно и така ще стане, още повече, че момичето му допадало твърде много. Тогава Каласирид го поканил на кораба, за да погледне само за малко Хариклея, която вече била облякла тържествената си жреческа рокля и се готвела да излезе, за да вземе участие в празненството. Пелор надникнал през прозорчето на стаята и се смаял от красотата й; и казал на Каласирид, че всичко, което е нужно, за да я има, ще бъде сторено.

И когато тя слязла на брега и седнала на отреденото й място на трапезата, а Трахин се готвел да произнесе реч (и всички вече били пили много вино), Пелор се изправил и казал, че плячката не е разпределена според закона и поискал Хариклея за себе си. Трахин отвърнал, че е късно да се оспорва разпределението, още повече, че самото нападение срещу финикийците било извършено заради жената; и още тогава се знаело, че тя ще е за него. След пиратите избухнала свада и започнал побой, който прераснал във въоръжена битка.

Теаген се сражавал на страната на едните, а Хариклея и Каласирид се отдръпнали на един изстрел разстояние от мястото и докато пиратите се биели, Хариклея ги обстрелвала със своя лък и убила мнозина.

Накрая останали живи само Теаген и Пелор, и Теаген отсякъл с меча си ръката на пирата до лакътя. Той избягал, а Теаген се изкачил на височината, където били приятелите му и паднал изтощен и ранен на коленете на Хариклея.

4.      Тиамид, син на Каласирид

Докато Хариклея прегръщала приятеля си, се появила група египетски разбойници, които с учудване гледали странното зрелище – множество убити мъже сред остатъци от изобилно пиршество и една прекрасно облечена девойка, оплакваща паднал на земята полумъртъв младеж. След като се поколебали за кратко, те започнали да разграбват имуществото, което било струпано по брега и в кораба. 

Тогава внезапно се появила друга шайка, при вида на която разбойниците се отдръпнали и изчезнали зад близкия хълм. Тази група също забелязала Теаген и Хариклея; и предводителят им, след като наредил да бъде събрано всичко ценно, останало от пиратите, заповядал и те двамата да бъдат отведени като част от плячката. Каласирид, който наблюдавал всичко това отдалеч, се опитал да върви след групата и да узнае къде отиват, но не след дълго изостанал и ги загубил от погледа си.

Леговището на пиратите било разположено на остров, образуван сред блатата на Делтата и представлявало немалко селище. Те живеели там заедно с жените и децата си; и поради трудния достъп до мястото се чувствали в безопасност и готови да отблъснат всяко нападение – било на други разбойници, било на персийския гарнизон.

Като пристигнали, те разтоварили плячката, а Теаген и Хариклея били настанени в отделна колиба и поверени на грижите на един млад грък, също пленник на разбойниците. Той бил от Атина и се казвал Кнемон.

Главатарят на разбойниците се наричал Тиамид и бил не друг, а първородния син на Каласирид, когото той преди време ръкоположил за върховен жрец в храма на Изида в Мемфис. Но Тиамид не могъл да се задържи дълго на тази длъжност.

Причината за това била следната. По онова време Мемфис бил седалище на персийския сатрап, който се казвал Ороондат. Неговата жена Арсака била млада, привлекателна и от най-благороден произход – била сестра на великия цар. Тя обърнала внимание на новия жрец и започнала да му дава знаци за своето особено благоразположение. Тиамид си давал вид, че не забелязва интереса й; а когато тя започнала да се държи по-открито, той ясно й показал, че намира поведението й за неразумно и осъдително.

От тази ситуация се възползвал по-младият му брат Петосирис, който завиждал на Тиамид за високото му положение. Той отишъл при Ороондат и разказал за отношенията между жена му и Тиамид, като представил нещата във вреда на брат си – сякаш той предлагал приятелството си на Арсака, а тя го отблъсквала. Ороондат повярвал на всичко, не се усъмнил в поведението на съпругата си и насочил целия си гняв към жреца.

След като чул много неоснователни упреци и дори заплахи, Тиамид решил, че ще е по-добре да напусне града и да се откаже от жречеството. Така и направил, я мястото му в храма било веднага заето от Петосирис.

5.      Кнемон от Атина

Няколко дни Кнемон се грижил за раните на Теаген и се стараел нищо да не липсва на него и на Хариклея. Те му разказали за премеждията си дотогава, а и той на тях - за своята история. Тя била такава.

Той бил роден в Атина, а баща му се казвал Аристип. Майката починала, когато Кнемон бил още момче; и след няколко години вдовство Аристип решил да се ожени повторно. Новата му жена, която той силно обичал, била много по-млада от него и се казвала Деменета.

Оказало се, че тя изпитва нежни чувства към доведения си син; обичала да разговаря с него и често спонтанно го целувала и прегръщала, като давала вид, че отношението й към него с нищо не се различава от майчинското. Но Кнемон скоро заподозрял, че тя има непочтени намерения и започнал да се държи студено; а веднъж, когато тя му заговорила по-открито за чувствата си, сурово я укорил и й казал, че не желае вече да чува такива думи от нея.

Това разгневило жената и тя се оплакала на баща му, като представила нещата по обратен на истината начин – а именно, че Кнемон я харесвал и че дори веднъж се опитал да задоволи желанието си с насилие; но тя заплашила, че ще вика за помощ и го прогонила от покоите си. 

Аристип повярвал на всичко, което чул от жена си и без дори да запита Кнемон какво се е случило, заповядал на робите да му нанесат побой; а Кнемон понесъл това покорно и накрая запитал коя е причината баща му да го наказва така сурово. А Аристип отвърнал, че е учуден от наглостта му и добре знае за неговите нечисти намерения спрямо доведената му майка.

Не много след този случай Кнемон забелязал, че робинята на Деменета, която се наричала Тисба, започнала да се държи с него по-приятелски от обикновено. Това го изненадало, защото преди време той се бил опитвал да я ухажва, но тогава тя се показала равнодушна; а сега поведението й било съвсем различно. Те се сближили и прекарали няколко нощи заедно; и веднъж Тисба му доверила, че Деменета започнала да изневерява на баща му; и добавила, че знае кога се случва това и може да му помогне да я изобличи, като я залови на местопрестъплението й.

Кнемон рекъл, че не е учуден от това, което чува, и че ще се погрижи за нейното изобличение, така че тя да престане да опозорява ложето на баща му; и дори, ако е нужно, ще убие прелюбодееца. Така една вечер тя му подшушнала, че любовникът на Деменета е дошъл и е при нея; и ако иска, може да го залови. Кнемон нахлул в спалнята с изваден меч и извикал, че сега ще отмъсти за срама, с който Деменета е покрила неговия род; но с изненада открил, че в леглото с нея бил не друг, а баща му. Аристип бил силно изплашен, тъй като не знаел защо синът му влязъл в спалнята с оръжие; но след като той оставил меча и помолил за прошка, Аристип повикал робите, оковал го и го заплашил с най-тежко наказание.

И наистина, на другия ден го отвел в съда и го обвинил в опит за убийство. Съдът решил, че Кнемон е виновен и мнозинството гласувало за смъртно наказание; но после решили да го пощадят заради младостта му и затова, че до процеса имал добро име в града; и го осъдили на изгнание. Така той напуснал Атина и се заселил на остров Егина.

След няколко месеца там го посетил един негов приятел на име Харий, от когото научил за следващите събития в дома на баща си. 

Деменета започнала да съжалява за стореното и да упреква Тисба, твърдейки, че тя я е подвела и е виновна, че постъпили така коварно с младежа. А Тисба от своя страна се почувствала оскърбена и решила да отмъсти на господарката си.

Тя имала една приятелка флейтистка на име Арсиноя. Отишла при нея и й казала, че има приятел, с когото иска да се види и я помолила да ги приеме в дома си за една нощ. Арсиноя се съгласила. После Тисба отишла при Деменета и й казала, че Кнемон тайно се е върнал в града и много иска да я види; и че ако тя желае, може да се срещне с него при Арсиноя. Деменета отвърнала, че още го обича и че непременно ще иде, най-малко за да му поиска прошка за бедите, които му е донесла. След това Тисба отишла при Аристип и му съобщила, че съпругата му има любовник и самата Тисба се срамува повече да крие това; знае къде се срещат и може да го заведе, така че той да ги завари заедно. Аристип, който и без това съжалявал за изгнанието на сина си, веднага повярвал, разгневил се и казал, че разчита на помощта й.

И така, на другата вечер Тисба завела Деменета при Арсиноя, въвела я в спалнята, наредена като за любовна среща и й казала да чака, защото Кнемон щял да дойде във всеки момент. После изтичала при Аристип и му казала да върви след нея. И когато Аристип влязъл в спалнята и намерил жена си сама, Тисба хлопнала една от външните врати и извикала, че любовникът на Деменета току-що успял да избяга.

Аристип не слушал оправданията на жена си, заплашил я с развод и на другия ден сутринта я повел към съда. Но докато минавали край Академията, тя в отчаянието си скочила от колата и се хвърлила в един крайпътен кладенец – и се удавила.

След като узнал всичко това, Кнемон се замислил дали да не отиде в Атина и да опита да се помири с баща си. Но не след дълго научил от друг приятел още една новина. Този път Тисба се била скарала с Арсиноя, а тя, за да й отмъсти, отишла при роднините на Деменета и им разказала за случката с измисления любовник. Тогава те решили, че ще съдят Аристип като виновник за самоубийството на жена му; а Тисба, за да не бъде и тя привлечена като подсъдима, избягала и заминала за Египет заедно с един свой любовник – някакъв гръцки търговец от Навкратис.

Накрая на разказа си Кнемон добавил, че това е била и причината той да се окаже в Египет. Защото, след като разбрал, че и баща му може да бъде съден, той решил сам да иде в Навкратис, да намери Тисба, да я върне в Атина и да докаже в съда чрез нейните показания, че нито той е замислял отцеубийство, нито баща му е виновен за смъртта на Деменета; а всички те са станали жертви на интригите на тази жена.

6.

Докато Кнемон се занимавал с лечението на Теаген и разказвал на двамата младежи за преживелиците си, главатарят на разбойниците Тиамид разбрал, че в сърцето му се е породила любов към красивата Хариклея. 

Няколко дни след завръщането им на острова на едно събрание на разбойниците той обявил, че е избрал своята част от плячката и това ще бъде тя – и добавил, че не иска да я има просто като робиня, а желае да сключи с нея брак според египетския закон и обичай. 

После повикал Хариклея и в присъствието на своите другари, на Теаген, когото смятал за неин брат и на Кнемон, й заявил своето желание и казал, че макар да й е господар според закона на военната плячка, той все пак иска съгласието й и се надява на нейната любов.

Хариклея отвърнала, че е много поласкана от предложението и разбира, че една пленница не може да се надява на по-голяма чест от това, да бъде пожелана от самия предводител на мъжете, които са я отвлекли. И след това разказала пред всички своята и на Теаген история.

Те били брат и сестра, родом от Ефес. От няколко години служели като жреци в прочутия храм на Артемида в града. Неотдавна били изпратени от съгражданите си да вземат участие в големия празник на Аполон и Артемида на остров Делос. След като празникът завършил, те се качили на кораб, който трябвало да ги отведе обратно в родината им. Но вместо това капитанът на кораба решил да ги отвлече и да ги продаде някъде като роби, като при това си присвои скъпите дарове, които делосците изпращали за Артемидиния храм в Ефес.

Корабът попаднал в буря, после в безветрие и след няколкоседмично блуждаене те се оказали в Египет при Херакловото устие, където и били открити от хората на Тиамид. Сега тя все още е жрица на Артемида и обетът й за девственост е в сила; и поради това не може да сключи незабавно брак. Но ако отидат до някой от местните храмове на богинята, би могла да извърши свещенодействията, необходими за напускане на жреческата длъжност и тогава ще има право да се омъжи.

Тиамид я изслушал внимателно и с възхищение, съгласил се, че всичко трябва да стане точно така и изпратил тримата обратно в жилището им.

*

Хелиодор. „Етиопска повест“
Превод Г. Батаклиев. „НК“, 1982