Херодотовата история

                
                Книга I. „Клио“

                Крез бил цар на Лидия. Разказва се, че неговият прадядо (от четвърто поколение) Гигес бил служител на цар Кандавъл. Станало така, че Гигес се сближил с царицата и двамата заедно убили Кандавъл. После се оженили, и така Гигес станал цар.

                Крез бил могъщ и богат; и подчинил гръцките градове по крайбрежието. Интересувал от гръцките прорицалища, и особено почитал Делфийското. Общувал с някои прочути гърци – срещал се с Биант, Питак и Солон.

                По онова време цар на Мидия станал персиецът Кир. Той бил внук по майчина линия на мидийския цар Астиаг. Крез, за да помогне на Астиаг, започнал война срещу персите. Кир спечелил войната: превзел столицата Сарди, пленил Крез и решил да го изгори на клада. Но размислил; и вместо това направил Крез свой съветник.

                Гръцките градове, които дотогава били подчинени на Лидия, минали под властта на персите.

                Кир започнал война срещу Вавилон и успял да превземе града. След това тръгнал на поход срещу прикаспийското племе масагети, управлявани от царица Томирис. В тази война той загинал. Наследил го синът му Камбиз.

                Книга II. „Евтерпа“

                Камбиз започнал война с Египет. Казват, че искал да отмъсти на египетския цар Амасис, който му обещал дъщеря си за жена, но го измамил и изпратил друга вместо нея. В похода на Камбиз взели участие и гръцки войници от Мала Азия.

                Първият човек, който някога царувал над Египет, се казвал Мин. В архивите на египетските жреци били записани имена на 330 царе, които управлявали след него. А преди него, както се твърди, страната била управлявана от богове.

Сред наследниците на Мин най-известни са имената на: завоевателя Сезострис, Протей, който живял по времето на Троянската война, Рампсинит и строителите на големите пирамиди - Хеопс, Хефрен и Микерин. След тях Египет водил тежки войни с други народи: с етиопците на Сабакос и с асирийците на Санахариб.

Някои от последните египетски царе били в общение с гърците. Най-благоприятно настроен към тях бил Амасис.

                Книга III. „Талия“

                Камбиз потеглил; по пътя той разчитал на помощта на арабите, без чието съдействие било трудно да се стигне до Египет. Лесно превзел Мемфис и пленил царя им Псаменит, който наследил трона след смъртта на Амасис.

Камбиз възнамерявал да продължи похода, и да завладее картагенците и етиопците; но тези планове останали неосъществени. Извършил множество престъпления, сред които и това, че наредил да убият брат му Смердис.

               Тогава в Суза бил извършен преврат. Двама братя от съсловието на магите взели властта, като единият от тях се представил за убития брат на Камбиз – Смердис. Срещу тях въстанали седем знатни перси, между които и бъдещият цар – Дарий. Те решили, че първо трябва да отстранят магите; а кой от тях щял да стане цар – това предоставили на случая.

               Така и станало. Магите били убити, а цар станал Дарий. Той имал четири жени. Две от тях - Атоса и Артюстоне - били дъщери на Кир. Тогава персийската империя се простирала от Егейско море до Индия, и от южния океан до пустините източно от Каспийско море.

               По онова време много гръцки градове били управлявани от тирани. Най-прославени сред тях били Периандър от Коринт и Поликрат от Самос.

Поликрат имал един лекар – кротонец, на име Демокед. След смъртта му (Поликрат бил коварно убит от едни персийски сатрап) Демокед попаднал в плен, и успял да стане личен лекар на Дарий и на жена му Атоса. И убедил Атоса да подтикне Дарий да завладее гърците отвъд Егейско море. Надявал се, че така ще успее да се завърне в родината си.

               Така и станало. Дарий отстъпил пред настояванията на Атоса и изпратил кораби към бреговете на Средиземно море, населени с гърци. Те достигнали южна Италия; и Демокед, който бил обещал да бъде водач на експедицията, избягал. А персите се върнали обратно.

               

                Книга IV. „Мелпомена“