Monday, July 14, 2008

Римската експанзия на Изток ІІ пр. Хр. - І в. сл. Хр.

План за двусеместриален курс в Магистърската програма в рамките на "Старогръцката литература в Римската епоха" - 2008/2009

Въз основа на:
Дион Касий. Римска история
Йосиф Флавий. Юдейски древности, Юдейската война, Автобиография.
Плутарх. Антоний, Брут, Галба, Деметрий, Евмен, Емилий, Крас, Лукул, Марий, Отон, Помпей, Сула, Филопоймен, Цезар.
Полибий. Всеобща история.
Филон Александрийски. Посланичество до Гай (Калигула)

І. Войните до края на Републиката
ІІ. Войните от Цезар до Тит

Предистория на Римската експанзия. Походите на Александър и управлението на диадохите
Въз основа на:
Апиан. Римска история
Ариан. Анабазис
Курций Руф. История на Александър Велики Македонски
Плутарх. Александър, Агис и Клеомен, Арат, Пир, Фокион
Псевдо-Калистен. Животът на Александър Македонски.
Неизвестен византийски автор. Животът на Александър, цар на македонците
и
Диодор, Непот, Павзаний

Thursday, June 26, 2008

Собствени имена. Погребални обичаи и вяра в безсмъртието

І. Въпросът за човека (личността, душата)


ІІ. Името

1. Собствено име. Мъжки имена

2. Имена на жени

3. Имена на роби

4. Имена от гръцки и негръцки произход в по-късната история


ІІІ. Погребение

1. Изгаряне и трупополагане

2. Погребални обичаи


ІV. Вяра в безсмъртието (задгробния живот)

1. Омир

2. Платон и съвременниците му

3. Мислители, отхвърлящи вярата в безсмъртието

Friday, June 20, 2008

География на древна Гърция

І. Области в класическа Гърция

1. Пелопонес

2. Северно от Пелопонес

3. Мала Азия


ІІ. Острови

1. Егейско море

а. Циклади
б. Споради
в. малоазийски
г. северни
д. западни

2. Йонийско море


ІІІ. Градове

1. Гърция

2. Мала Азия


ІV. Колонии извън Егейско море

1. Хелеспонт, Пропонтида, Черно море

2. Северна Африка

3. Италия и Сицилия

4. Далечен запад


V. Области в елинистическата и римската епоха

1. Мала Азия, изток

2. Балкани

3. Европа

4. Африка

Friday, June 13, 2008

Робство

І. Брой на робите в класическа Атина

1. Население и класи

2. Предположения за броя на робите и населението. Източници


ІІ. Положението на робите. Заробване и освобождаване

1. Придобиване на робите. Кой може да е роб

2. Частни и държавни роби
а. частни - домашни и други
б. държавни - държавни служби, заемани от роби

3. Юридическо положение на робите. Права. Отношения с господаря

4. Освобождение

а. Процедура. Кой може да освобождава
б. Права на освободения роб


ІІІ. Гръцките мислители за робството. Аристотел

1. Видове власт. Определение за роб. Отношения с господаря.

2. Робство по природа и по закон

Friday, June 6, 2008

Образование и комуникации

І. Омирово образование


ІІ. Спартанското образование


ІІІ. Образованието в Атина

1. Начално
2. До ефебията
3. След ефебията


ІV. Книги

1. Материали за писане

2. Библиотеки

3. Книгоразпространение


V. Комуникации

1. Придвижване

2. Съобщения

Thursday, May 29, 2008

Жертвоприношения, гадателство и светилища

І. Жертвоприношения

1. Видове жертви

2. Повод за жертвоприношение

3. Извършване на жертвоприношението


ІІ. Олтари и храмове

1. Олтар

2. Устройство на храма


ІІІ. Жреци и гадатели

1. Кой може да е жрец

2. Жречески длъжност


ІV. Гадание и оракули

1. Видове гадания

2. Оракули


V. Мистериални култове. Елевзински мистерии

1. Жреци

2. Посвещение

3. Провеждане на мистериите

Латышев, В.В. Очерк греческих древностей. Т.2. "Алетейа", Санкт-Петербург, 1997.
Шаму, Ф. Гръцката цивилизация. Превод Слава Михайлова. "Български художник", 1979.

Tuesday, May 27, 2008

За игрите. Сведения от схолиите

[Пиндар] е написал седемнадесет книги, от които четири се отнасят до така наречения период, и са следните: Олимпионики, Питионики, Истмионики, Немеоники. [Олимпийските игри са състезание в чест на Зевс, Питийските - на Аполон, Немейските - и те на Зевс, а Истмийските - на Посейдон. Наградите в тях са съответно маслина, лавър, σέλινος - сух и зелен]. Но за другите и за свързаните с тях неща ще кажем по-нататък; а сега да кажем за установяването (θέσις) на Олимпийските.

І. Олимпийски игри

Някои отнасят това установяване към времето на събитията около Пелопс и Еномай; други обаче казват, че ако то е било свързано с толкова грозни събития, игрите не биха били запазени. Други го приписват на Херакъл, както и Пиндар (Ол.Х), който, споменавайки тези по-славни дела разхубавява състезанието. Защото след като изчистил Авгиевия тор, но не получил обещаното, Херакъл събрал войска, убил Авгий и обсадил Елида; и като се сдобил с голяма плячка, уредил състезание за тези, които воювали заедно с него. Оттам е останал обичаят да се провеждат състезания. Но това предположение също не издържало, защото било напомняне за случилите му се неприятности. Но [се разказвало, че] след като Ифит и Еврилох воювали с кирейците (това били разбойници, които владеели крайбрежието на Фокида) събрали голяма плячка; и тогава Ифит установил Олимпийските игри, а Еврилох - Питийските. Случило се това предположение да се наложи.

(Scholia in Olympionikas, 6-7)


ІІ. Питийски игри

Питийските игри бяха установени, както смятат някои, по повод на дракона, който, докато пазел оракула в Делфи, бил убит от Аполон. Състезанието получило името си от мястото; а името на мястото е Пито - или заради отиващите да питат (πυνθάνεσθαι) при оракула, или защото убитото чудовище изгнило там. Защото πύθεσθαι значи "гния", както е при Омир - λεύκ᾽ ὀστέα πύθεται ὄμβρωι (Од.І,161). И след като Аполон се очистил от убийството на дракона в Крит при Хризотемида, дошъл в тесалийските τέμπη, и оттам пренесъл лавъра... В началото състезанието се провеждало всяка девета година, а после преминало към провеждане на всяка пета.

ἄλλως:
Питийското състезание установил, заедно с амфиктионите, тесалиецът Еврилох, след като победил в битка кирейците - сурови хора, насилващи околното население. Това станало, когато архонт в Делфи бил Гилид, а в Атина - Симон...

(Scholia in Pythionikas, 4-5)


ІІІ. Немейски игри


ІV. Питийски игри


Scholia in Pindarum. A.B. Drachmann edidit. Lipsiae, 1903-1927

Thursday, May 22, 2008

Измерване и отбелязване на времето

І. Естествени (природни) цикли във времето

ІІ. Условни цикли

ІІІ. Измерване и отбелязване на времето в Гърция

1. Летоброене

2. Деления на годината

а. според сезони и празници
б. според месеци
в. деления на месеца

3. Деления на денонощието

Библиография:

Латышев, В.В. Очерк греческих древностей. Т.2. "Алетейа", Санкт-Петербург, 1997.

Tuesday, May 20, 2008

Пари, цени и държавни разходи в класическа Гърция

І. За какво служат парите. От какво се изработват

1.

За лесна размяна на стоки и труд. Не винаги е лесно да се намери подходящ клиент за стоката или услугата, която предлагаме (затова е нужно да получаваме повече и от повече хора наведнъж, за да можем да изчакаме времето, когато пак ще се появят клиенти). Ако няма пари, е възможно това, което той ще ни предложи като заплащане (в замяна), да ни е излишно. Не винаги това, което ще ни предложи, е такова, че може да бъде съхранено (в случай, че ни потрябва в бъдеще). То трябва да има разделения (за да можем да плащаме различни количества стоки и услуги). Трябва да ни помага за това, самите ние да плащаме стоки и услуги (по посочените причини). Самото то трябва да е ценно като материал, и не много разпространено (като пясъка и водата) - тъй като всеки би могъл да го има и без да работи. Ценността му не бива да спада твърде бързо (като отоплението през пролетта, което може след няколко дни да не е нужно). Ако не е ценно като материал, трябва да съответства на ценност, и в съответствието да има доверие.
Следователно е нужно да се намери такова средство за размяна, което да е по-трайно обикновените стоки; да се съхранява лесно; да може да се дели на множество части, които да са в съотношение, изчислимо чрез цели числа; да не подлежи на бързо обезценяване; да бъде приемано от мнозина.

2.

В началото парите обикновено се изработват от (съответстват на) метал, защото:
- той е издръжлив (траен); "благородните метали" се наричат така именно заради издръжливостта си; не изисква специални грижи да поддръжката си (като животните)
- не е много разпространен, самото му добиване изисква труд (особено при благородните метали)
- може да се дели на равни части
- служи за много неща, което му придава "естествена" стойност
- не изисква много място за съхранение (стойността му е висока, така че дори богатият човек или държава може да го съхранява на сравнително малко място)


ІІ. Парите в Гърция

1. Въвеждане на парите

2. Разнообразие на паричните системи

3. Монети и парични единици


ІІІ. Заплащане и цени


ІV. Държавни разходи


V. Антични автори за парите

На никое частно лице не е позволено да притежава каквото и да е злато или сребро, а пари – само за да може да покрие всекидневната обмяна, която е нужно да се прави със занаятчиите, а и при нужда за разплащане със наетите роби или чужденци, които работят срещу заплата. Ето затова твърдим, че гражданите трябва да притежават такива пари, които при тях имат стойност, а при другите хора са неприемливи. Но трябва да има и общогръцка валута заради походите и пътуванията в чужбина при други хора – например при пратеничествата или в случай на някаква друга подобна наложителна за държавата мисия, когато трябва да се изпрати навън някой човек: именно затова е нужно държавата по всяко време да разполага с общогръцка валута. Ако на някое частно лице се наложи да замине, след като се яви пред властите, той може да отпътува. Но ако при завръщането си носи със себе си някакви чуждестранни пари, той трябва да ги предаде на държавата, като получи от нея същата сума в местни пари.

И как да не наречем благодетел всеки, който прави едно несъразмерно и неравно разпределено богатство от какви да е средства за живот съизмеримо и поравно разпределено? Трябва да признаем, че това постига функцията на парите, и нека се каже, че това именно е задачата и на търговеца, на наемния работник, а също и на ханджията; и изобщо всички останали дейности, свързани с пари – едни по-прилични, други по-неприлични, - изпълняват тази обща функция: да осигуряват грижа за потребностите и изравняване за състоянита.

Платон. Закони, 742a-b; 918b-c. Превод Георги Гочев. "Сонм", 2006.


След като се увеличила чуждестранната помощ във вноса на това, от което се нуждаели, и в износа на онова, от което имали в повече, по необходимост била изнамерена употребата на монетата. Не всички естествено необходими неща са лесно преносими. Затова хората се споразумели при размяна взаимно да си дават и получават нещо такова, което и само да е полезно, и да е удобно за всекидневна употреба, например желязо, сребро и евентуално нещо друго такова. Първо го определяли просто по големина и тегло, а накрая - с поставяне на печат, за да се освободят от измерването му, тъй като печатът бил знак за определено количество.
На някои се струва, че задачата на ръководенето на стопанството е умножаването на собствеността и упорстват в убеждението си, че трябва или да запазят, или да умножават до безкрайност наличните пари. Причината за този възглед е, че хората се стараят да осигурят живота, а не това, да живеят добре. И понеже жаждата за живот е безкрайна, хората жадуват и за неограничени средства за живот.


Аристотел. Политика, 1257a-b. Превод Анастас Герджиков. "Отворено общество", 1995.


VІ. Следантични и съвременни автори за парите

By concoction, I understand the reducing of all commodities which are not presently consumed, but reserved for nourishment in time to come, to something of equal value, and withal so portable as not to hinder the motion of men from place to place; to the end a man may have in what place soever such nourishment as the place affordeth. And this is nothing else but gold, and silver, and money. For gold and silver, being, as it happens, almost in all countries of the world highly valued, is a commodious measure of the value of all things else between nations; and money, of what matter soever coined by the sovereign of a Commonwealth, is a sufficient measure of the value of all things else between the subjects of that Commonwealth. By the means of which measures all commodities, movable and immovable, are made to accompany a man to all places of his resort, within and without the place of his ordinary residence; and the same passeth from man to man within the Commonwealth, and goes round about, nourishing, as it passeth, every part thereof; in so much as this concoction is, as it were, the sanguification of the Commonwealth: for natural blood is in like manner made of the fruits of the earth; and, circulating, nourisheth by the way every member of the body of man.
And because silver and gold have their value from the matter itself, they have first this privilege; that the value of them cannot be altered by the power of one nor of a few Commonwealths; as being a common measure of the commodities of all places. But base money may easily be enhanced or abased. Secondly, they have the privilege to make Commonwealths move and stretch out their arms, when need is, into foreign countries; and supply, not only private subjects that travel, but also whole armies with provision. But that coin, which is not considerable for the matter, but for the stamp of the place, being unable to endure change of air, hath its effect at home only; where also it is subject to the change of laws, and thereby to have the value diminished, to the prejudice many times of those that have it.


Thomas Hobbes. The Leviathan, XXIV. 1660.
http://oregonstate.edu/instruct/phl302/texts/hobbes/leviathan-contents.html

Парите са социална институция, която увеличава богатството чрез понижаване разходите за размяна и по този начин дава възможност на хората да се специализират по-тясно - в съответствие със собствените си относителни предимства.
Доближаването на който и да е актив до същността на парите е въпрос на степен. Един актив е пари дотолкова, доколкото е ликвиден. Един актив е изцяло ликвиден, когато може да бъде заменен без никакви разходи за други стоки. Всички активи, приемани безрезервно от всекиго като средство за размяна, съставляват паричната маса на едно общество.
Представата, че парите трябва да имат покритие, за да имат стойност, е неправилна. За да имат стойност, парите трябва да са само средство за размяна. Необходимо условие за продължителното функциониране на което и да е средство за размяна е ограничената му наличност.


Не е ли вярно, че парите доставят услуги само когато се харчат? Това не е вярно... Парите доставят услуга също и докато се държат от някого. Ако не беше така, никой нямаше да ги задържа, защото задържането им струва скъпо. Докато задържаме пари, ние жертваме ценни настоящи услуги...
Тази услуга е просто гъвкавостта на парите. Предпочитайки да държите пари вместо някакви други активи, Вие увеличавате свободата си да маневрирате. Така сте улеснен да купувате желаните неща, когато си поискате; имате предимството да се възползвате от внезапно възникнал шанс или да избегнете някакво нещастие. Синоним на гъвкавост е ликвидност. По дефиниция парите са най-ликвидният актив в обществото. Търсенето на пари е търсене на ликвидност.


Пол Хейн. Икономическият начин на мислене. Превод Д. Михайлова, Ст. Илева, Н. Гривишка. с. 415-416, 423. "Тилиа", 1995.