Елий Аристид. Към Рим, 37-47

І. Съдържание на откъса

Управляваните могат без страх да възбудят съдебно дело срещу управляващите, ако това е необходимо; така че, както изглежда, те биват управлявани от тях дотолкова, доколкото това им харесва. Нима това не надминава всяка демокрация? Защото в полисните демокрации, след като съдът веднъж е взел решение, подсъдимият вече не може да се обърне към други съдии. Тук обаче има един върховен съдия, комуто никога нищо справедливо не убягва - и, както е казал Хезиод за Зевс, лесно дарява със сила и силния лесно сразява. Благодарение на него днес има равенство между силния и слабия, богатия и бедния, прославения и неизвестния, благородния и онзи с нисък произход - защото пред справедливостта му всички те са равни (37-39).
Сега ще премина и към стореното от гърците, макар да се боя, да не би някой да сметне, че говоря за дреболии; но пък е смешно да се удивлявам, че никой няма дела, сравними с вашите, а същевременно да чакам да направя сравнение тогава, когато открия нещо равностойно. Нали ако имаше дела, равни на вашите, то и те самите (вашите) не биха били така смайващи? (40)
Впрочем зная, че постиженията на гърците, що се отнася до размерите на империята им и грандиозността на извършеното, са още по-незначителни от тези на персите; но пък е необикновено това, което постигнахте вие - да надминете варварите по богатство и сила, а гърците - по мъдрост и въздържание.
Атиняните и лакедемонците направиха всичко, за да постигнат власт: и стигнаха дотам, да плават по море, да управляват Цикладите, да притежават територии из Тракия, да владеят Термопилите, Хелеспонта, Корифасион. И все пак това е същото, като да си се сдобил с нокти, рога, уши или други краища от някое тяло, и да мислиш, че го притежаваш цялото. Така и те, когато си въобразяваха, че имат хегемония, в действителност имаха само пристанища, издатини на сушата към морето, островчета; те сънуваха, че имат хегемония, но я нямаха (41-43).
Те редуваха сякаш по жребий да бъдат предстоятели на гърците, но не успяваха да задържат тази позиция дори за едно поколение. Така се бореха за хегемонията, сякаш оспорваха помежду си правото да бъдат мразени от всички останали. И така, най-напред един лакедемонски лидер се отнесе с гърците толкова зле, че всички пожелаха да потърсят друг водач. Присъединиха се към атиняните; но скоро съжалиха за това, тъй като не можеха да понасят нито прекомерните вноски в общия отбранителен фонд, нито кражбите, които някои атиняни извършваха при събирането му. Трябваше всяка година да се явяват в Атина за отчет, да приемат в града си клерухи и всякакви събирачи на пари; нямаха свобода дори в собствените си акрополи; бяха в ръцете на атинските демагози, недависимо как онези се отнасяха към тях; трябваше да участват във военни кампании дори по време на празници; с една дума, получаваха от това покровителство твърде малко, за да си струва да търпят всичко това (44-46).
Така че повечето от тях се обърнаха към лакедемонците по същия начин, по който преди това бяха избягали от тях, за да отидат при атиняните; и пак по същия начин бяха измамени. Защото те (лакедемонците) първо обявиха, че ще воюват срещу атиняните за свободата на всички гърци, и така привлякоха мнозина на своя страна; но след като разрушиха стените им и добиха власт да правят, каквото пожелаят, ги надминаха в своеволието - защото поставиха във всички гръцки полиси тирании, които за благозвучие нарекоха декархии (47).


ІІ. Хегемониите на Атина и Спарта (V-IV в. пр. Хр.)

1. Полибий за Атина

We must hold very much the same opinion about the Athenian constitution. For Athens also, though she perhaps enjoyed more frequent periods of success, after her most glorious one of all which was coeval with the excellent administration of Themistocles, rapidly experienced a complete reverse of fortune owing to the inconstancy of her nature. For the Athenian populace always more or less resembles a ship without a commander. In such a ship when fear of the billows or the danger of a storm induces the mariners to be sensible and attend to the orders of the skipper, they do their duty admirably. But when they grow over-confident and begin to entertain contempt for their superiors and to quarrel with each other, as they are no longer all of the same way of thinking, then with some of them determined to continue the voyage, and others putting pressure on the skipper to anchor, with some letting out the sheets and others preventing them and ordering the sails to be taken it, not only does the spectacle strike anyone who watches it as disgraceful owing to their disagreement and contention, but the position of affairs is a source of actual danger to the rest of those on board; so that often after escaping from the perils of the widest seas and fiercest storms they are shipwrecked in harbour and when close to the shore. This is what has more than once befallen the Athenian state. After having averted the greatest and most terrible dangers owing to the high qualities of the people and their leaders, it has come to grief at times by sheer heedlessness and unreasonableness in seasons of unclouded tranquillity. Therefore I need say no more about this constitution or that of Thebes, states in which everything is managed by the uncurbed impulse of a mob in the one case exceptionally headstrong and ill-tempered and in the other brought up in an atmosphere of violence and passion (VI, 44).


IІІ. Съвременни учени за хегемониите на Атина и Спарта


Библиография:

"Всеобща история" на Полибий се цитира в английски превод според:
Loeb Classical Library, 6 volumes, Greek texts and facing English translation: Harvard University Press, 1922-1927. Transl. by W. R. Paton.
http://penelope.uchicago.edu/Thayer/E/Roman/Texts/Polybius/home.html