Елий Аристид. Към Рим, 57-60

І. Съдържание на откъса

Във управлението им нямаше порядък; те се стремяха към него без да имат нужното за това знание. Владенията им бяха малки, но поради неопитност и безсилие не можеха да задържат дори и тях; във властването им нямаше нито човеколюбие, нито сила. И накрая, подобно на Езоповата сврака, останаха като оскубани - сами срещу всички (57).
И така, това, което в миналото убягна на всички хора, беше открито и усъвършенствано от вас. И в това няма нищо чудно. Както в другите изкуства материалът се обработван чрез съответстващо умение, така стана и при вас - след като достигнахте до голяма власт и сила, тогава се появи и изкуството, и двете се усилваха взаимно: управлението на голямата империя ви носеше опит, а, от друга страна, знанието да се управлява справедливо и разумно съдействаше за нейното разрастване (58).
А ето и кое е най-забележителното и възхитителното в тази държавна уредба. Като разделихте на две части всички хора в империята - а като казвам "империя", говоря за цялата вселена (oikoumene) - на по-благородната, силната и изтънчената част дадохте гражданство и я направихте едноплеменна с вас; другата обаче оставихте да бъде управлявана и подчинена (59).
Нито морето беше пречка за гражданството, нито разстоянията по суша, нито Азия и Европа бяха отделени. Всичко беше направено достъпно: никой човек, достоен за управление и доверие, не биваше смятан за чужденец. Така се създаде една обща земна държава (demokratia), под управлението на най-добрия властник и уредник: и всички хора се събират тук, сякаш на един общ градски площад, за да получат това, което съответства на достойнствата на всеки (60).


II. Съвременни учени за "римското гражданство"