Досократици 1. От Анаксимандър до Архелай

  (според Диоген Лаерций)

1.

Анаксимандър

Милетчанин, син на Праксиад.

Казвал, че начало и елемент е „неограниченото“, без да определя дали то е въздух, вода или нещо друго. Частите се изменят, но цялото е неизменно. Земята е в центъра на Всичкото, и е сферична.[1]

Луната сияе „лъжливо“; осветява се от слънцето; а то не е по-малко от земята, и е чист огън.[2] 

Равноденствия, хороскопи. Определя (писмено) обиколката на земята и морето, изработва глобус.[3]

През 58 ол., г. 2 (547 пр. Хр.)[4] бил на 64 г., и скоро след това умрял; разцветът му бил по времето на тиранина на Самос Поликрат (според Аполодор).[5] 

Написал е изложение на възгледите си (може би в стихове), на което попаднал атинянинът Аполодор.[6]

 

2.

Анаксимен

Милетчанин, син на Евристрат.

Слушал Анаксимандър, а според някои и Парменид. Казал, че начало са въздухът и „неограниченото“.

Пише на прост йонийски.[7]

Небесните тела се движат не „под“, а „около“ земята.[8]

Роден е (или е живял)[9] през 63 ол. (528 пр. Хр.), умрял по времето на превземането на Сарди.

Две писма до Питагор.

Едното е за Талес. Бил излязъл с една прислужница и паднал в пропаст, докато гледал към небето. Йонийците се придържат към неговите мисли, тъй като той е в началото на науката.[10]

Второто: Питагор постъпил добре, като отишъл в Кротон. Тук те се боят от мидийския цар (Кир, Камбис или Дарий?), който може да ги изтреби и пороби. Възможно е скоро йонийците да поведат война срещу него, но тогава няма да имат надежда за спасение.[11] Питагор има слушатели не само от Кротон и Италия, но и от Сицилия.[12]

За другите двама Анаксименовци.[13]

 

3.

Анаксагор

От Клазомене, син на Хегезибул (или Евбул).

Слушал Анаксимен. Пръв поставил ума над материята. Начало на неговото (хубаво написано) съчинение: „Всички неща бяха заедно; дойде Умът и ги устрои“. Наричали го „Умът“.[14]

Бил от добър род и богат, но и великодушен. Не се грижел за наследството си, и след като започнали да го упрекват, го предал на роднините си. Не се занимавал и с обществени дела. Дали се грижи за родината си? „Даже и много ме е грижа“ – рекъл, и посочил небето.

Започнал да философства в Атина при Калий, когато бил 20-годишен; и казват, че останал там 30 години.

Смятал, че слънцето е огнен къс, по-голям от Пелопонес; и че луната е обитавана. Начало са хомеомериите; от малките тела на хомеомериите (с подобни части) се съставило Всичкото (както златото се образува от т.нар. „прашинки“).[15]

Начало на движението е Умът. Тежките тела (като земята) слизат надолу, леките (като огъня) – нагоре.[16]

Какво е Галактиката (Млечният път)? Комети, ветрове, гръмотевици и мълнии, земетресения.

Живите същества са възникнали от влажното, топлото и земното; а след това започнали да се раждат едно от друго.

Предсказвал дъжд (как се облякъл в Олимпия)[17] и падания на астероиди (при Егос потамой – за него казал, че бил паднал от слънцето).[18] Небесният свод е каменен, но поради въртенето се задържа.

С времето земната повърхност се променя (заливана е от морето, както смята и Херодот).

Мнението му за гроба на Мавзол.[19] За какво се е родил.[20] Мнението му за Омир – че е писал за добродетел и справедливост.

Съдебното дело срещу него. Било заведено от Клеон (задето казвал, че слънцето е μύδρον διάπυρον) или от [политика] Тукидид, противник на Перикъл – за кощунство, но и „промидийство“. Затворили го, но Перикъл издействал да го освободят; а той напуснал града.[21] Мнението му за присъдата и за смъртта на децата му.[22]

Бил двадесетгодишен във времето на похода на Ксеркс (480 пр. Хр.) и умрял на 72 години. Според Аполодор бил роден през 70-та ол. (500 пр. Хр.), умрял в 88,1 (428 пр. Хр.). Бил погребан в Лампсак.[24]

Пръв издал съчинението си в книга.[25]

 

4.

Архелай

Атинянин или милетчанин; син на Аполодор или Мидон. Ученик на Анаксагор и учител на Сократ.

Пръв пренесъл философстването за природата (натурфилософията) от Йония в Атина и бил наречен „естественик“. С него тази философия завършва и Сократ въвежда „етиката“ (нравствената/морална философия).[26] Но изглежда, че и той се занимал с етиката; защото философствал за законите, красивите и справедливите неща. Сократ ги възприел от него, и тъй като им обърнал по-голямо внимание, се сметнало, че той е започнал да философства за тях.

Казвал, че справедливото и грозното не са по природа, а по закон.

Смятал, че причините за пораждането са две – топлото и студеното; и живите същества са породени от калта.[27]

Взаимопораждане на елементите.[28] Слънцето е най-голямото небесно тяло, а Всичкото е безкрайно.[29]

---

[1] τὰ μὲν μέρη μεταβάλλειν, τὸ δὲ πᾶν ἀμετάβλητον εἶναι. μέσην τε τὴν γῆν κεῖσθαι, κέντρου τάξιν ἐπέχουσαν, οὖσαν σφαιροειδῆ

[2] τήν τε σελήνην ψευδοφαῆ, καὶ ἀπὸ ἡλίου φωτίζεσθαι· ἀλλὰ καὶ τὸν ἥλιον οὐκ ἐλάττονα τῆς γῆς, καὶ καθαρώτατον πῦρ

[3] σκόπια κατεσκεύασε. καὶ γῆς καὶ θαλάσσης περίμετρον πρῶτος ἔγραψεν, ἀλλὰ καὶ σφαῖραν κατεσκεύασε

[4] Когато Кир побеждава Крез. Би трябвало да е бил свидетел на войната на Алиат (а преди него и на Садиат) срещу Милет, когато тиран и бил Тразибул (Херодот I, 16-17).

[5] р. 611: ок. 50 г по-млад от Периандър, 12 години по-млад от Талес, може би толкова и от Солон; вер. връстник на Хилон. Крез става цар към 560 (когато Пизистрат става тиран - Шаму); следователно Алиат – към 590, Садиат – 620, Ардис – 650, Гигес – 680 г (прибл.). Ако Поликрат тиранства 533-516 г. (Шаму), Диоген се заблуждава, освен ако ням апредвид рождението на Поликрат. Цитирани източници: Фаворин, „Разнообразно изследване“; Аполодор.

[6] Τῶν δὲ ἀρεσκόντων αὐτῷ πεποίηται κεφαλαιώδη τὴν ἔκθεσιν, ᾗ που περιέτυχεν καὶ ᾿Απολλόδωρος ὁ ᾿Αθηναῖος

[7] κέχρηταί τε λέξει ᾿Ιάδι ἁπλῇ καὶ ἀπερίττῳ

[8] εἶπε καὶ τὸ ἄπειρον. κινεῖσθαι δὲ τὰ ἄστρα οὐχ ὑπὸ γῆν, ἀλλὰ περὶ γῆν

[9] Καὶ γεγένηται μέν, καθά φησιν ᾿Απολλόδωρος... Лат прев. – vixisse. По-вероятно, защото иначе не може да е слушал Анаксимандър; и би трябвало да у живял твърде малко (превземането на Сарди в началото на Йонийското въстание трябва да е било към 500 г., според хронологията у Шаму). А дали става дума за превземането от атиняните, или от Кир? Но тогава не може да е живял през 63-та, и следователно има грешка в числото; в такъв случай би бил на годините на Анаксимандър..

[10] ἡμέες δὲ οἱ λεσχηνῶται αὐτοί τε μεμνώμεθα τοῦ ἀνδρός, οἵ τε ἡμέων παῖδές τε καὶ λεσχηνῶται, ἐπιδεξιοίμεθα δ' ἔτι τοῖς ἐκείνου λόγοις. ἀρχὴ μέντοι παντὸς τοῦ λόγου Θαλῇ ἀνακείσθω.

[11] ἀλλὰ μέλλουσι δὴ ἀμφὶ τῆς ἐλευθερίης ἁπάντων ῎Ιωνες Μήδοις κατίστασθαι ἐς πόλεμον· καταστᾶσι δὲ οὐκέτι ἐλπὶς ἡμῖν σωτηρίης. κῶς ἂν οὖν ᾿Αναξιμένης ἐν θυμῷ ἔτι ἔχοι αἰθερολογέειν, ἐν δείματι ἐὼν ὀλέθρου ἢ δουλοσύνης; Вероятно се има предвид йонийското въстание.

[12] σὺ δὲ εἶ καταθύμιος μὲν Κροτωνιήτῃσι, καταθύμιος δὲ καὶ τοῖσι ἄλλοισι ᾿Ιταλιώτῃσι· φοιτέουσι δέ τοι λεσχηνῶται καὶ ἐκ Σικελίης

[13] Γεγόνασι δὲ καὶ ἄλλοι δύο, Λαμψακηνοί, ῥήτωρ καὶ ἱστορικός, ὃς ἀδελφῆς υἱὸς ἦν τοῦ ῥήτορος τοῦ τὰς ᾿Αλεξάνδρου πράξεις γεγραφότος. Οὗτος δὴ ὁ φιλόσοφος

[14] ἤκουσεν ᾿Αναξιμένους, καὶ πρῶτος τῇ ὕλῃ νοῦν ἐπέστησεν, ἀρξάμενος οὕτω τοῦ συγγράμματος, ὅ ἐστιν ἡδέως καὶ μεγαλοφρόνως ἡρμηνευμένον· “πάντα χρήματα ἦν ὁμοῦ·” εἶτα νοῦς ἐλθὼν αὐτὰ διεκόσμησε. παρὸ καὶ Νοῦς ἐπεκλήθη

[15] ἀρχὰς δὲ τὰς ὁμοιομερείας· καθάπερ γὰρ ἐκ τῶν ψηγμάτων λεγομένων τὸν χρυσὸν συνεστάναι, οὕτως ἐκ τῶν ὁμοιομερῶν μικρῶν σωμάτων τὸ πᾶν συγκεκρίσθαι. καὶ νοῦν μὲν ἀρχὴν κινήσεως

[16] καὶ νοῦν μὲν ἀρχὴν κινήσεως· τῶν δὲ σωμάτων τὰ μὲν βαρέα τὸν κάτω τόπον ὡς τὴν γῆν, τὰ δὲ κοῦφα τὸν ἄνω ἐπισχεῖν ὡς τὸ πῦρ· ὕδωρ δὲ καὶ ἀέρα τὸν μέσον. οὕτω γὰρ ἐπὶ τῆς γῆς πλατείας οὔσης τὴν θάλασσαν ὑποστῆναι, διατμισθέντων ὑπὸ τοῦ ἡλίου τῶν ὑγρῶν

[17] ἀλλὰ καὶ εἰς ᾿Ολυμπίαν ἐλθόντα ἐν δερματίνῳ καθίσαι, ὡς μέλλοντος ὕσειν· καὶ γενέσθαι

[18] Φασὶ δ' αὐτὸν προειπεῖν τὴν περὶ Αἰγὸς ποταμοὺς γενομένην τοῦ λίθου πτῶσιν, ὃν εἶπεν ἐκ τοῦ ἡλίου πεσεῖσθαι

[19] Сигурно е грешка, Мавзол умира 353 пр. Хр. (Шаму)

[20] ἐρωτηθείς ποτε εἰς τί γεγέννηται, “εἰς θεωρίαν,” ἔφη, “ἡλίου καὶ σελήνης καὶ οὐρανοῦ.”

[21] ὑπὸ Κλέωνος αὐτὸν ἀσεβείας κριθῆναι, διότι τὸν ἥλιον μύδρον ἔλεγε διάπυρον· ἀπολογησαμένου δὲ ὑπὲρ αὐτοῦ Περικλέους τοῦ μαθητοῦ, πέντε ταλάντοις ζημιωθῆναι καὶ φυγαδευθῆναι... Σάτυρος δ' ἐν τοῖς Βίοις ὑπὸ Θουκυδίδου φησὶν εἰσαχθῆναι τὴν δίκην, ἀντιπολιτευομένου τῷ Περικλεῖ· καὶ οὐ μόνον ἀσεβείας ἀλλὰ καὶ μηδισμοῦ· καὶ ἀπόντα καταδικασθῆναι θανάτῳ... ῞Ερμιππος δ' ἐν τοῖς Βίοις φησὶν ὅτι καθείρχθη ἐν τῷ δεσμωτηρίῳ τεθνηξόμενος. Περικλῆς δὲ παρελθὼν εἶπεν εἴ τι ἔχουσιν ἐγκαλεῖν αὑτῷ κατὰ τὸν βίον· οὐδὲν δὲ εἰπόντων, “καὶ μὴν ἐγώ,” ἔφη, “τούτου μαθητής εἰμι· μὴ οὖν διαβολαῖς ἐπαρθέντες ἀποκτείνητε τὸν ἄνθρωπον, ἀλλ' ἐμοὶ πεισθέντες ἄφετε.” καὶ ἀφείθη· οὐκ ἐνεγκὼν δὲ τὴν ὕβριν ἑαυτὸν ἐξήγαγεν.

[22] ὅτε καὶ ἀμφοτέρων αὐτῷ προσαγγελέντων, τῆς τε καταδίκης καὶ τῆς τῶν παίδων τελευτῆς, εἰπεῖν περὶ μὲν τῆς καταδίκης, ὅτι ἄρα “κἀκείνων κἀμοῦ πάλαι ἡ φύσις κατεψηφίσατο,” περὶ δὲ τῶν παίδων, ὅτι “ᾔδειν αὐτοὺς θνητοὺς γεννήσας.”

[24] Цитирани източници: Тимон, „Silloi“; Аполодор, „Хроники“; Еврипид, „Фаетон“; Фаворин; Силен, „Истории“; Сотион, „Последователността на философите“; Сатир, „Животи“; Деметрий от Фалерон, „За старостта“; Хермип, „Животи“; Хиероним, „Записки“.

[25] πρῶτος δὲ ᾿Αναξαγόρας καὶ βιβλίον ἐξέδωκε συγγραφῆς

[26] οὗτος πρῶτος ἐκ τῆς ᾿Ιωνίας τὴν φυσικὴν φιλοσοφίαν μετήγαγεν ᾿Αθήναζε, καὶ ἐκλήθη φυσικός, παρὸ καὶ ἔληξεν ἐν αὐτῷ ἡ φυσικὴ φιλοσοφία, Σωκράτους τὴν ἠθικὴν εἰσαγαγόντος

[27] γεννᾶσθαι δέ φησι τὰ ζῷα ἐκ θερμῆς τῆς γῆς καὶ ἰλὺν παραπλησίαν γάλακτι οἷον τροφὴν ἀνιείσης· οὕτω δὴ καὶ τοὺς ἀνθρώπους ποιῆσαι.

[28] ῾Ο δὲ λόγος αὐτῷ οὕτως ἔχει. τηκόμενόν φησι τὸ ὕδωρ ὑπὸ τοῦ θερμοῦ, καθὸ μὲν εἰς τὸ <μέσον διὰ τὸ> πυρῶδες συνίσταται, ποιεῖν γῆν· καθὸ δὲ περιρρεῖ, ἀέρα γεννᾶν. ὅθεν ἡ μὲν ὑπὸ τοῦ ἀέρος, ὁ δὲ ὑπὸ τῆς τοῦ πυρὸς περιφορᾶς κρατεῖται

[29] μέγιστον τῶν ἄστρων τὸν ἥλιον, καὶ τὸ πᾶν ἄπειρον