"- Наскоро коментирахме въпроса за
изчезването на голяма част от древната литература.
- Да, и се питахме дали трябва да се
съжалява или не. Аз примерно бих желал да се беше запазила повече лирика, а
може би и някои от по-старите историци – примерно Ефор или Хекатей. Но като
цяло мисля, че това, което имаме, не е никак малко. Тъй или иначе, никой никога
няма да го изчете напълно.
- А как е изчезнала все пак? Тоест, кога е била най-голямата катастрофа?
- Ами то от самото начало е било трудно
да се съберат писаните текстове на гръцкия свят. Ето, казахме, че през VI в. в Атина Омир всъщност го е нямало, трябвало е да
се погрижат специално за записването на „Илиада“ и „Одисея“. Това сигурно са
били първите книги там, тоест първите, които са съдържали художествена
литература. Аристотел несъмнено е имал библиотека, която явно е била тази на
Лицея. И Еврипид, както казват някои. Но книгите изобщо са се намирали трудно,
иначе нямаше да се коментира надълго и нашироко дали Платон е купил някакви
питагорейски книги от Филолай и колко са били.
После в Александрия са се купували много книги, също и в Пергам. [i] И,
разбира се, в Рим. Изглежда, че към края на античността в по-големите градове е
имало почти всичко, но античното образование е започнало да запада, което е
било неизбежно след конфликтите около управлението на Юлиан. Нали той е забранил
на християните да преподават езическа литература и изобщо словесност.
- И защо не? Всеки
да си гледа своето.
- Не е много справедливо обаче. Това
значи просто, че християните се лишават от право да обсъждат публично религията
на държавата – защото планът на Юлиан е бил, независимо от обявената
веротърпимост или дори точно чрез нея, езичеството да бъде религия на държавата.
Освен това така християните се изтласкват вън от образованието. Очаквало се е
също, че учените хора между тях, за да запазят работата си, ще започнат да
премълчават, че са християни, което е удар срещу цялата общност, от върха й.
Създава им се силно негативен имидж – тоест, вие сте фанатици, нямате думата за
сериозни неща. Впоследствие, сякаш като отговор на това, Юстиниан
пък е забранил изобщо преподаването на езическа философия в държавата. Но все
пак към IX-X в. в Константинопол трябва да е имало много книги, много
повече от запазените днес – защото иначе не би могло да се състави такова нещо
като „Суда“, нито патриарх Фотий да направи читателския дневник, който имаме. Значи
някои са изчезнали около преписите на „минускул“, които са се правели по онова
време – просто не са били преписани, и малкото запазени екземпляри са били
загубени. После библиотеките може да са пострадали през 1204 с превземането на
града, а после и през 1453. Но дори екземпляри от сега изчезналите да са били
оцелели някъде из бивша Византия, ако книгите не се преписват периодично или
печатат, както е станало на Запад, по-редките от тях няма да оцелеят дълго."
(Старогръцката литература. Диалог)
(Старогръцката литература. Диалог)
[i] „След време под
покровителството на Птолемеите в Египет били събрани огромен брой отчасти
новоиздадени, отчасти издирени стари книги, достигащи докъм 700 000 тома;
ала всички те изгорели по време на Първата александрийска война, когато градът
бил подложен на разграбване, подпалени не преднамерено или по нечие желание, а
по волята на случая от някакви обозни войници“ (Вл.
Атанасов, 2003).
No comments:
Post a Comment