Епосът на Хезиод

19 октомври, 2012


І. За Хезиод


1. За него


Името на Хезиод много често се споменава заедно с това на Омир. Най-малко от V в. пр. Хр. нататък, както се разбира от споменатото място при Херодот, се е мислело, че Хезиод е бил или от същото поколение, или по-млад, но все пак по-ранен от всички останали гръцки поети. За живота на Хезиод се знаят повече и много по-сигурни факти отколкото за Омир, защото той сам говори за себе си в „Теогония” и „Дела и дни”. Първо, на едно място в “Теогония” се казва така (22-23):
Нявга научиха те Хезиод на божествена песен, както пасеше овце на свещен Хеликон във полите.
Несъмнено „Хезиод” не може да е друго, освен името на автора на „песента”. Самото създаване на „Дела и дни” пък изглежда предизвикано от една житейска неприятност, сполетяла Хезиод – неговият брат, на име Перс, го ощетил при подялбата на наследството, оставено от баща им (37-38).
Бе разделено наследството вече, но повече грабна ти и отнесе, защото ласкаеш царете...
Казани са и други неща – че Хезиод е жител на град Аскра в Беотия, че е бил пастир в подножието на планината Хеликон, и че баща му се преселил тук от малоазийския град Куме (633-639).
...както и моят и твоят баща, неразумни ми Персе, плаваше с кораби, тъй като нямаше свястна прехрана; той и пристигна един ден и тука след плаване дълго, след като с кораба чер Еолийската Кима напусна, бягайки не от охолство и не от имот и богатство, ала от лошата бедност, дарена от Зевс на човека. Той досами Хеликон се засели във жалката Аскра...


Има легенда, че е участвал в поетическо състезание с Омир и го победил. Ето какво се казва в “Дела и дни” (649-659):
Тъй като нивга на кораб по ширно море не съм плавал, само в Евбея веднъж от Авлида, ахейците гдето нявга изчакваха бурята, много народ насъбрани в път от свещена Елада към Троя, с жените си славна. Ето тогава в Халкида отплувах и аз за игрите в чест на разумния Амфидамант; многобройни награди бяха децата на славния мъж обявили. Ще кажа, там че със химн победих и отнесох триножник с ушенца. Него на Музите аз посветих в Хеликон, че най-първо там ме научиха те сладкогласните песни да пея...
Триножникът бил показван при Хеликон, както свидетелства Павзаний:
На Хеликон има посветени триножници, за най-стария от които казват, че е получения от Хезиод, когато спечелил наградата за пеене в Халкида на Еврип(ІХ, 31, 3).


Смята се, че е загинал в Локрида, макар че показвали гроба му и в Орхомен в Беотия:
Демостен пренощувал с войската си в светилището на Земс Немейски, в което, както се разказва, бил убит поетът Хезиод от тамошните жители, точно както оракулът предсказал на поета, че ще загине в Немея (Тукидид ІІІ, 96).
Противоречиви неща се разказват и за смъртта на Хезиод. Всички са съгласни, че Ктимен и Антиф, синовете на Ганюктор, избягали от Навпакт в Молюкрия заради убийството на Хезиод, че тук те съгрешили срещу Посейдон и че в Молюкрия били наказани. Сестрата на младежите била обезчестена; някои казват, че деянието било на Хезиод, а други, че Хезиод бил погрешно обвинен за чуждо престъпление. Толкова различни неща се разправят както за самия Хезиод, така и за поемите му (Павзаний ІХ, 31, 6).


2. За произведенията му


На Хезиод се приписват още “Щитът на Херакъл” (оцелели са 480 ст.) , “Астрономия”, “Велики дела” и др. Още в древността се е спорело дали всичко, което му се приписва, е автентично. Ето мястото у Павзаний:
Беотийците, живеещи около Хеликон, се придържат към мнението, че Хезиод не е написал нищо друго, освен „Дела”, и дори от тях те отхвърлят предисловието към Музите, като твърдят, че поемата започва с изброяването на Враждите. Показаха ми също една оловна табличка до извора, почти заличена от времето, на която били изписани „Делата”.
Съществува и друго мнение, твърде различно от първото, че Хезиод е написал много поеми; една за жените, наречена „Велики Евои”, Теогонията, поемата, посветена на прорицателя Меламп, тази за слизането в Хадес на Тезей и Пиритой, препоръките на Хирон за обучението на Ахил, както и Други поеми, освен „Дела и дни”. Същите тези беотийци казват, че Хезиод научил прорицателското изкуство от акарнанците, и съществува една поема, наречена „Мантика” (...), която лично съм чел, както и тълкувания на поличби (ІХ, 32, 4-5).


ІІ. Хезиодовият епос


Поемите на Хезиод се наричат епически, защото също като Омировите са написани в хекзаметър. И все пак тези текстове са толкова различни от Омировите, че ако приемем „Илиада” и „Одисея” за художествена литература, тогава трябва да кажем, че „Теогония” и „Дела и дни” са нещо друго. При тях словото, макар и в стихове, не служи за да изобразява; или, както би казал Аристотел, Хезиод не е поет.
Просто, като свързват името на размера с понятието “творя”, хората именуват едни поети творци на елегии, а други – творци на епос, назовавайки ги поети, т.е. творци [poietai] , не според характера на подражанието, а според размера. И наистина, дори автори, които излагат в стихове някакъв медицински или естественонаучен въпрос, се наричат обикновено така, докато всъщност между Омир и Емпедокъл няма нищо общо освен размера. Затова е правилно първия да наричаме поет, а втория – по скоро естественик, отколкото поет (Поетика 1, 1447 b).


1. “Теогония”


„Теогония” е нещо като справочник за боговете, за които се споменава у Омир. Първо има едно дълго въведение, в което се разказва кои са Музите и се изказва почитта на поета към тях (1-115). После започва разказът за историята на вселената, като изложението върви подред, „от самото начало”. Най-напред е имало четири „неща” – Хаосът, Земята, Тартар, Ерос. Хезиод не обяснява „защо” те трябва да са първи. Той само предава каквото знае, като в началото на поемата си, също като Омир, е казал, че песента му се вдъхновява от Музите – значи знанието му идва от тях.
От четирите първи се раждат и други същества, като родител най-често е Земята – или сама, или в съчетание с родения от нея Уран (Небето) или – но само в един случай – с Тартар (когато ражда Тифон, 820). Родените същества са или предолимпийски божества (Титаните), или разни части на земната обвивка (морета, реки и планини), или състояния, усещания и промени (старост, болка, раздор, смърт). За читателя – не само за модерния, но и за този от други епохи – не е лесно да разбере, как Тартарът е от една страна нещо като кухина „вътре в Земята”, а от друга – същество, което я оплодява и става родител на други същества.
...толкоз надолу в земята ги пратиха, колкото тя е ниско под звездния свод и високо над мрачния Тартар... Зевс, натъжен във сърцето, в широкия Тартар го хвърли... (866-868)


Трудно е да се разбере как смъртта или старостта не са просто названия за някакви изменения, а могат да се раждат, сякаш са живи. Не може да се каже, че тези неясноти са характерни за ранния гръцки епос, тъй като при Омир те се срещат много рядко, макар че ги има – примерно, разговорът на слънцето (Хелиос) със Зевс в „Одисея”. Освен това при Омир олицетворенията се възприемат по-лесно, защото в света на художествената измислица са допустими „повече неща”. Но „Теогония” е съчинена така, сякаш авторът предлага сигурни и необходими за всеки сведения, а не художествена измислица.
По-нататък се разказва за раждането на първите олимпийски богове, чиито родители са титаните Кронос и Рея (от 453). Следва успешна война на Зевс срещу титаните, после друга война срещу чудовището Тифон. Накрая (от 886) има кратко родословие на най-известните божества и герои – главно тези, за които става дума в „Илиада” и „Одисея”.


2. “Дела и дни”


Омир и Хезиод са съгласни, че светът на боговете се отличава от света на хората, и че за двата свята може да се говори поотделно. Наистина, между тези светове има контакт, но той не е симетричен - боговете могат да се намесват в човешките дела когато пожелаят, а обратното става само в крайно редки случаи.
При Омир за боговете и хората се говори почти наравно във всяка от поемите, особено в „Илиада”. Ако не се разказва за някоя божеска намеса „долу”, тогава просто погледът на автора се мести: какво се случва на земята, и какво – на Олимп. При Хезиод обаче на всеки от световете е посветено отделно произведение: „Теогония” е за боговете, и изобщо за първоначалните, дълговечните, „надчовешки” същества, а „Дела и дни” е за хората, и по-точно – за всекидневието им.


Несъмнено, Хезиод е бил наясно, че съставя енциклопедия на онова, което всеки човек по негово време би трябвало да знае. „Дела и дни” е адресирана първо до дребния земевладелец, и все пак много от казаното там засяга всеки човек. И тъй, след като в „Теогония” е завършена генеалогията на божествата и героите, стигайки до поколението на Троянската война, в „Дела и дни” той започва с историята на човешкия род. Някога хората са живели близо до боговете и са били безгрижни като тях и почти безсмъртни, но в един момент е настъпил упадък. Причина за това може да бъде или конфликтът между богове и хора, в който на страната на хората действа Прометей, или стъпаловидната деградация на човечеството, представена в мита за поколенията. Хезиод не казва кой от двата мита (за Прометей или за петте поколения) предпочита, а просто ги разказва един след друг (41-174).
Резултатът е, че по времето на Хезиод човечеството живее зле – първо, защото материалните блага се добиват трудно, с изтощителен труд, както и поради изобилието от болести и нещастия; и второ – поради несправедливостите помежду им. Главната причина за несправедливостта изглежда алчността (175-224).


Така че Хезиод предлага начин да се живее дотолкова добре, доколкото съвременните обстоятелства позволяват. Човек би трябвало да осигурява поминъка си със земеделски труд, тъй като по този начин той няма да лишава никого от нищо; да избягва рисковете на мореплаването; да бъде предпазлив и умерен отношенията си с хората, да не причинява вреди; да не създава много деца, тъй като те биха живели по-оскъдно от него.
Това са съвети към обикновения човек, а на „царете” (това са потомците на аристокрацията, за която разказва Омир) се препоръчва накратко да бъдат справедливи, да взимат безпристрастни решения в съда, да не бъдат корумпирани (дароядни); да не забравят, че Зевс защитава справедливостта и изпраща наказания на провинилите се; всеки успех е временен; царете могат да пострадат не само лично, но и заедно с владенията и поданиците си (225-273).
Почти половината от поемата е заета от съвсем конкретни указания за воденето на домашното стопанство. Земеделецът трябва да знае как да засее нивата си, от колко и какви помощници се нуждае, как да прекара зимата, кога да събере реколтата и как да я съхранява. Накрая (от 724) са добавени няколко съвета относно това, какви конкретни действия трябва да се избягват, и кои дни в месеца са благоприятни или не за едно или друго начинание.


ІІІ. Нехудожествената литература


1. Хезиод в историята на литературата


Вижда се, че произведенията на Хезиод не принадлежат към това, което наричаме „художествена литература” (на гръцки - poiesis) или белетристика. Макар и в стихове, те са по-скоро съобщения и разсъждения (logoi). Ако преподаването на античната литература се ограничаваше само с белетристиката, Хезиод несъмнено би трябвало да бъде оставен настрана, също както историците, ораторите и почти цялата философия. Но по традиция в курсовете по антична литература се включват и произведения, които не са белетристика. Причина за това е твърде голямото им значение в историята на словесността изобщо и ползата от тях за разбирането на старогръцкия свят.


2. Нехудожествената литература – същност и елементарни форми


Нехудожествената литература се отличава от художествената с това, че съществува не за „изобразяване”, а с практическа цел – нещата се казват, за да се постигне нещо извън представата за казаното. Тя се познава най-напред по това, че е по-близо до естествената реч. Защото, стихотворението, примерно, е обработка на словото, при която общуването се забавя - говорещият не казва непосредствено каквото би желал, а се бави, докато му придаде форма.


Сред най-елементарните форми на практически ориентираното слово са молбите (заповедите) и съобщенията – защото, за да се постигне нещо, първо трябва да бъде изречена волята на желаещия, а след това да се даде информацията, от която изпълнителят се нуждае. Но ако става дума за по-дълги текстове, това са най-напред разпоредбите, договорите и списъците (описанията) на някакви имущества.
Тъй като не всичко може да се постигне с разпоредби или молби, се появяват увещанията (примерно, при правораздаване), където търсещият справедливост може да направи подробно изложение на обстоятелствата около обсъждания случай и да приведе разни аргументи. Това е нехудожествена литература – говорещият не имитира и не изобразява с думи нищо, той само „съобщава” и „доказва”.
После, когато държавата или други организирани общности се стремят да решат определени имуществени (териториални), обществено-политически и търговски въпроси, се появява нуждата от географско проучване и описание. Също, при решаването на династични или международно-правни въпроси е нужна осведоменост за миналото – така се появява историческото проучване в тесен смисъл.
После, общата обосновка на какви да е действия, извършвани от общността или индивида, изисква размисъл и обсъждане, който се нарича често „философия”. Решаването на въпроси от областта на медицината довежда до натрупване на сведения, ръководства и проучвания, които създават научната (професионална) литература.


Но всичко това се прави по същество с практическа цел - да се решат конкретни въпроси от вссекидневието на обществения и личния живот. Затова е нужно волеизявление, инструкция (ръководство), натрупване на сведения, аргументация. Литературата, образувана заради тези неща, наричаме съвсем общо „нехудожествена”.


ІV. Хезиод и Изтокът


На нас, а и на древните, Омир изглежда напълно оригинален, тъй като не са се запазили по-ранни гръкоезични епически (пък и каквито и да е) произведения, от които той може би е бил повлиян. Но и в близкоизточната литература е трудно да се открие нещо подобно. Сравненията с библейските текстове, които са писани по същото време, а и по-рано, показват общност на материалната култура и на места се виждат аналогични държавни и религиозни организации; но предшественик на Омир в епическата поезия на Изток не е известен.


При Хезиод обаче е друго, там външните влияния са очевидни, макар и пътят, по който те са стигнали до него, да е неизвестен. Има няколко неща, които не просто напомнят за написаното в началото на Библията, но изглеждат като почти сигурни свидетелства за влиянието на източни религиозни, космо- и антропогонични представи върху Хезиод.
Най-напред, самата идея да се разкаже за “образуването на видимия свят”; после, положението на върховния бог (тук - Зевс) като справедлив, възмездител на добрите и лошите дела на хората; отпадането на човешкия род от едно първоначално щастливо състояние, близко до безсмъртието, където благата са били дадени и не е имало страдание; съпротива на най-древните хора срещу волята на Зевс, в която е замесено някое могъщо същество, надминаващо човека и съпротивляващо се на Зевс; жената е създадена след мъжа и причинява беди; случаи на унищожение на човешкия род от разгневения Зевс; предупреждение за възможни още по-големи беди; списък от разпореждания, чието изпълнение би позволило на хората да водят справедлив и сравнително щастлив живот.


*


Преводи:


1. Аристотел. За поетическото изкуство. Прев Ал. Ничев. "Наука и изкуство", 1975
2. Павзаний. Описание на Елада. Прев В. Русинов. “Рал Колобър”, 2004-2005
3. Тукидид. История на Пелопонеската война. Прев М. Мирчев. “Наука и изкуство”, 1979
4. Хезиод. Теогония. Дела и Дни. Прев С. Недялкова. “Народна култура”, 1988

Епосът на Омир

12 октомври, 2012


І. Омир и европейският епос


1. Омир като начало на европейската литература


а. Първенството на Омир


Преподаването на старогръцката литература, а и изобщо на историята (държавна и културна) на старите гърци почти винаги е започвало с Омировия епос. Същото се отнася и за преподаването на “европейските” литература и история.
Все пак трябва да се отбележи, че поне до средата на ХІХ в. историците на тази литература говорят за “предомиров период” и вярват в съществуването на поети, преди всичко траки, чиито произведения са били изгубени още преди Аристотел.


б. Представата на гърците за Европа и останалия свят


Самите гърци много рано са определили своите територии като част от “Европа” и са ги различавали от териториите на Азия и Африка (която тогава наричали “Либия”). Това разделение, засвидетелствано и подчертано от Херодот (ІІ,16), е възприето от по-късните “европейци” и е останало и досега. Все пак голяма част от сушата, която ние сега наричаме Европа, е била непозната и дори неизвестна за гърците. Те са наричали така териториите на запад и северозапад от малоазийското крайбрежие, но колкото по-далеч на запад и навътре в сушата се е отивало, толкова по-неясна е ставала представата им за тези части на Европа.


2. Какво значи “епос”


“Епос” е дума, сродна на глагола eipein (говоря, казвам) и несъмнено има основно значение на “дума, реч, словесно изложение”. Думата е послужила за означение на поемите в хекзаметър (независимо дали са художествени произведения или не - “Поетика”, гл. І, 1447 b) и поради голямата им популярност другите й значения са отстъпили. Аристотел забелязва, че поетическите и непоетическите произведения не би трябвало да се наричат с една и съща дума само защото са съчинени в един и същ размер. Дали заради казаното в „Поетиката” или по други причини, но след класическата епоха думата „епос” се отнася преди всичко до художествени произведения, чийто образец е Омир.


Ако съчинението е поетическо, но в друг размер, то се е наричало най-общо ode (песен). Но думите за отделните видове „песни” са много – elegeia, melos, hymnos и много други. Ако произведението е нехудожествено и прозаично, то се нарича logos, а ако трябва да се подчертае изрично, че не е в стихове, се казва psilos logos (“Поетика”, гл. І, 1447 a).


ІІ. За Омир


1. Древността за Омир


Няма оцелял автор от класическата епоха, който да казва нещо определено за произведение или автор, по-ранни от Омир и неговите поеми. Херодот казва, че представата на гърците за техните божества е оформена от съчиненията на Омир и Хезиод. Според него те са живели „400 години преди нас” (ІІ, 53) – значи ги поставя в средата на ІХ в. Аристотел - който е един от най-важните ни източници, тъй като специално е проучвал историята на литературата - никъде не споменава имена на поети, които, по негово мнение, биха могли да са по-ранни от Омир.
Относно комическите поетически произведения той казва така: Наистина, отпреди Омир не можем да назовем у никого такава поема, но вероятно поетите са били мнозина (гл. 4, 1448 b, прев Ал. Ничев).
Както се вижда от цитираното място, той е уверен, че някаква поезия е имало още в най-древни времена, далеч преди Омир; но Омир надминава всички и че той създал някои от съществените й форми. Поемите му са послужили като образец за драматическата поезия, за естетическите идеи „трагично” и „комично”, за единство на произведението въз основа на фабулата.
Омир, който е ненадминат поет в сериозните видове (той единствен създал не само хубави, но и драматически изображения), пръв показал и чертите на комедията, като изобразил в драматическа форма не хулното, а смешното: защото “Маргит” се отнася към комедията така, както “Илиада” и “Одисея” – към трагедията (гл. 4, 1448 b, прев Ал. Ничев).
Нищо в произведенията на останалите класически автори не противоречи на твърдението, че Омир е най-древният познат поет (може би Хезиод е бил негов съвременник). Йосиф Флавий, който е работил в Рим през І в. сл. Хр. и също е имал достъп до цялата класическа литература, проучил древността на различните писмени традиции и направил заключението, че гърците не могат да посочат сред своите автори никой, който да е по-древен от Омир.
Въобще при гърците не се намира нито едно писмено съчинение, което да е признато за по-старо от поезията на Омир; а той, изглежда, е живял по-късно от Троянската война („Против Апион” І, 2).
Първият известен на нас автор, който споменава името му, е Калин от Ефес, чийто разцвет е вероятно към 700 г. Той впрочем го споменал като автор на “Тебаида”. В “Химн към Аполон” се говори за “слепия поет, който живее на Хиос”, който химн Тукидид цитира и смята за Омиров.
Омир дава най-ясни указания, че това е било тъкмо така, в следните стихове, които се намират в химна в чест на Аполон... (ІІІ, 104 – прев М. Мирчев). Кой от певците, девойки, които са идвали тука, най ви е скъп и приятен? Най-много кой ви харесва? Тъй отвърнете тогава – бъдете любезни към мене: “Скъп ни е слепият мъж – той живее в скалистия Хиос; всичките негови песни навек са заслужили слава” (168-172, прев Р. Константинова).


Сега Омир се датира най-общо в VІІІ в. пр. Хр.


2. Какво може да се знае за Омир


Много пъти е казано, че за самия Омир – предполагаемия древен поет, този, комуто от най-ранно време се приписват „Илиада” и „Одисея” – нищо сигурно не се знае.


а. За достоверността на свидетелствата


А кога твърдим, че знаем нещо сигурно за някой древен автор или изобщо за кой да е човек, все едно кога и къде е живял? Ако не сме го срещали (1) лично, би трябвало да разчитаме на (2) свидетелства, на които можем да се доверим. Най-добре е, ако поне тези свидетелства са дадени от (2a) очевидци, с които сме разговаряли. Така Херодот е проучвал войните през първата половина на V в., когато още не е бил роден или е бил дете, но пък мнозина от участниците в тях са били живи. Наистина, той много рядко споменава с кого е говорил или какво е чел, така че читателят остава с усещането, че Херодот разказва, каквото сам е видял.
Когато става дума за много отдавнашни събития, каквито са за нас античните, би трябвало да имаме текст, в който човекът, за когото мислим, (1) сам е казал определени неща за себе си – както Демостен в „За венеца” или Тукидид в „Пелопонеската война”. Или, както в случая с устните свидетелства, да бъде споменат от автор, който го е познавал (2) лично, както Тукидид разказва за Перикъл, а Ксенофонт – за Кир Млади. Още по-добре е, ако бъде споменаван, и то с подробности, от (3) няколко съвременници независимо едни от други – както Сократ е представен и от Платон, и от Ксенофонт, и от Аристофан. Или от по-късни автори, но да сме сигурни, че са направили (4) добри проучвания, или да е явно, че са ползвали независими източници. За атинския писател и държавник Солон не са останали свидетелства на негови съвременници, но авторите, които разказват за него, са многобройни и авторитетни – първо Херодот, после Платон, който може би е бил негов потомък, Тукидид, Аристотел; няколко века по-късно начетеният Плутарх пише специална биография за него. Някои от тези автори цитират и стихове, писани от Солон, в които той говори за собствения си живот. Така че за Солон знаем определени и сигурни неща, подробности за дейността му, въпреки че първият оцелял автор, който говори за него (Херодот) е роден повече от половин век след неговата смърт.
Но нерядко имаме съобщения, които не са поставени в логическия им контекст (както сведенията на Аристотел за Солон, които са поставени в разказа за история на атинското законодателство и е естествено те да бъдат там); ако авторът на съобщението е (1) неизвестен (“Романът за Александър”); или пък самото авторство е съмнително (биографията на Омир, приписвана на Херодот); или (2) по някакви причини свидетелствата му се поставят под съмнение, защото (2а) е небрежен към източниците си, или (2б) е склонен да си измисля, или (2в) просто не настоява на историчността на разказа си. Във всички тези случаи имаме свидетелства, на които е мъчно да се доверим. Ако не намерим добро потвърждение, ние не ги смятаме за истинни.


б. Свидетелства за Омир


Такива са няколкото биографии на Омир, които са оцелели досега и са писани неизвестно кога и от кого. Някои смятат, че първият им вариант трябва да е възникнал към VІ в. пр. Хр., заедно с „новелите” за други исторически лица като Кир, Крез, „седемте мъдреци” и др. Може би през V в. вече е била разпространена една биография на Омир в рамките на “Състезанието на Омир и Хезиод”.


Единствените сравнително добри свидетелства са портретите на епически певци в „Одисея”, които, повикани на пирове в царски дворци (при царя на феаките Алкиной, в дома на Одисей в Итака), рецитират разкази за Троянската война или за олимпийските богове. Това са същите тези образи и сюжети, които запълват „Илиада” и „Одисея”. Значи тук авторът съзнателно споменава ако не за себе си, то поне за певци, подобни на него.


ІІІ. “Илиада” и “Одисея”


1. Епическата фабула


а. действие и характери


„Илиада” и „Одисея” са големи фабулни (казва се и „сюжетни”) произведения. Това значи, че единството им (това, че тази поредица от стихове е нещо единно, цялостно, а не случайно събрани изречения) се осигурява най-напред от разказа за едно определено действие, в което се различават начало и край, а до края се достига след перипетии (събития, създаващи несигурност относно изхода). За да се представи такова действие, са нужни персонажи, които да действат с определени намерения, при чието осъществяване да се сблъскват с трудности, докато се стигне до завършека - все едно дали той е успешен или не.
В действията на героите се проявяват техните характери. Ако героят е основен („главен”), а не второстепенен или епизодичен, характерът му е по-подробно разработен. В „Одисея” има един характер, който засенчва всички останали, а в „Илиада” на всеки от по-изтъкнаните герои (Агамемнон, Диомед, Аякс, Одисей, Хектор) се отделя почти толкова внимание, колкото и на Ахил.
Покрай представянето на поредицата събития се намират поводи да се покажат характерни сцени от човешкия живот или пейзажи и картини от света на живите същества. Показват се същества, които не се виждат, но чието съществуване се допуска от мнозина (боговете, които действат на Олимп и другаде) или пък са просто фантастични (чудовищата в “Одисея”). Така че действието, което читателят (слушателят) следи, от една страна има смисъл само по себе си - да се види „какво ще стане”. Но то е и повод за изобразяване на персонажи с характери, на взаимодействията им, а също на разни въображаеми същества и на самата природа.


2. Композиция (конструкция) на поемите


а. Повторенията


Поемите съдържат множество повторения от различен вид – на епитети, на стихове, на отделни сцени, на действия, състоящи се от няколко отделни сцени. Това означава, че Омир или е съчинявал поемите си по памет, или е бил силно повлиян от такива поеми.
Повторенията облекчават запомнянето, поддържат ритъма на съчинението и дават възможност на слушателя да възприема по-лесно казаното – защото повтарянето забавя притока на нова информация. Все пак повторенията в “Илиада” са много повече, отколкото в “Одисея”. Тази и някои други разлики (примерно, особената композиция на “Одисея”) са причина още през античността да се твърди, че втората поема е съчинена от Омир много по-късно, и дори, че е произведение на друг автор.


б. Композицията на “Илиада” и “Одисея”.


В “Илиада” текстът представя фабулата според естественото протичане на действието. Първо двамата вождове се скарват, след това се водят битки. После, поради смъртта на Патрокъл те се помиряват и армията се обединява. Накрая Ахил убива Хектор и се извършват двете погребения. Монолозите на някои герои дават допълнителни сведения, показват характерите им и забавят действието. Но тези речи са много по-кратки от разказа на Одисей при феаките, и освен това не служат за допълване на фабулата, както става в “Одисея”. Освен това в “Илиада” няма и паралелен разказ, в който да се явява втори главен герой (като Телемах).


В “Одисея” действието започва с тревогите на Телемах в Итака и заминаването му за Пилос. После, чак в петата песен се разказва за отплаването на Одисей от Огигия, което трябва да е станало едновременно с потеглянето на Телемах от Итака; от девета до дванадесета песен Одисей разказва за случилото се от падането на Троя пристигането му в Огигия при Калипсо. Така се добавят събития, които са част от общия разказ, но са по-ранни от разказаното в началото на поемата. Едва от ХІІІ песен нататък събитията са представени в естествения си ред, както в “Илиада”.
Освен че изненадва слушателя и държи вниманието му будно, тази конструкция внушава, че разказът на Одисей може и да е по-малко верен от разказа на поета. Защото това не са думи на главния разказвач, а само на един от героите. При това много от другите разкази, които Одисей предлага на събеседниците си, са явно лъжливи.


в. Действието в света на боговете


Друг вид паралелен разказ, засвидетелстван и в двете поеми (но пак повече в “Илиада”), е този за събитията в света на олимпийските богове. В това отношение Омир е странен, дори уникален, защото си служи с една идея за отвъден (божествен) свят, която почти веднага след него е отхвърлена и не се използва повече в литературата, като изключим произведенията, които умишлено имитират Омир. Боговете са представени като безсмъртно и блажено, но малко скучаещо семейство, което се забавлява с пирове, музика и танци, но най-много със събитията, ставащи “долу” – в човешкия свят.
Боговете гледат на тези събития като на театър, в който те самите могат да вземат участие когато и като пожелаят. Но понеже театърът е само един, а различните богове харесват различни герои, това води до несъгласия, скарвания и дори сбивания между тях – било на човешкото бойно поле, било горе на Олимп. Мирът обаче винаги се възстановява, защото боговете са безсмъртни и не желаят да напуснат Олимп, а и Зевс все пак има последната дума при всички спорове.


2. Размери и съдържание на поемите


а. размери на епическото произведение


“Голямо” произведение е това, което не може да бъде изслушано или прочетено наведнъж (без прекъсване).
Всеки може да провери, че за внимателното изслушване или прочитане на една Омирова песен (около 500 стиха) са нужни 40-50 минути. Но колкото повече напредва текстът, толкова по-трудно се задържа първоначалната скорост. Причината е увеличаващата се информация, с която паметта трябва да се справи, и отслабващото внимание. Теоретично всяка от поемите може да се прочете за едно денонощие; но в действителност човек се нуждае от три дни (ако прави само това) до една седмица (ако има и други занимания). Това е положението и с повечето големи класически литературни произведения (епоси и романи).


в. представяне на произведението (кратко и дълго)


Когато пристъпваме към разбиране на кое да е фабулно произведение, първо е нужно да обхванем в ума си действието. Това, че сме го обхванали, се доказва чрез изложение (разказ за действието). То може да бъде с различна големина. Освен това разказвачът може да избере дали да си послужи с имената, или не. Във втория случай е нужно по-голямо усилие, защото трябва да решим “какви са” героите, а не просто да ги назовем ( това авторът вече го е направил).


Ето пример за кратко изложение без имена.


“Една съюзническа армия обсажда град. По време на обсадата избухва конфликт между главнокомандващия и най-влиятелния воин, който е и вожд на една от обединените войски. Влиятелният вожд е оскърбен и заедно с войниците си прекратява участието в обсадата. Поради това цялата съюзническа армия започва да търпи неуспехи на бойното поле и е застрашена от разгром.
Най-близкият приятел на оттеглилия се вожд – също силен и храбър воин – решава да вземе участие в битката. Той влиза в двубой с предводителя на противниковата войска и е убит. Приятелят му, обзет от мъка, силен гняв и желание за мъст, се помирява с оскърбилия го главнокомандващ и отново влиза в боя. Благодарение на намесата му армията бързо получава превес, отблъсва противниците и ги принуждава да се оттеглят обратно в крепостта. Разгневения вожд влиза в двубой с убиеца на приятеля му, убива го и отвлича трупа му.
Поемата завършва със среща между него и бащата на убития. След намеса на боговете вождът връща трупа и се съгласява на временно примирие. Близките на убития го оплакват и погребват”.


Ето и едно представяне на “Одисея” с имена. То е три пъти по-дълго.


“Изминали са десет години след края на Троянската война, а Одисей, цар на Итака и близките й острови, все още е в неизвестност. Дворецът му и изпълнен със знатни младежи от околността, всеки от които се надява да се ожени за Пенелопа и да заеме трона на Одисей. Синът на Одисей – Телемах – вижда опасността за династията и за самия себе си, и решава да потърси помощ и сведения за баща си. Напътстван от богиня Атина, той напуска острова и посещава завърналите се царе на Пилос и Спарта – Нестор и Менелай.
През това време Одисей, който е прекарал няколко години на острова на нимфата Калипсо, решава да продължи пътя за дома си. Калипсо се противи, но отстъпва, след като Хермес й съобщава, че по решение на боговете Одисей ще се завърне в Итака. Одисей построява сал и отплава, но е връхлетян от буря, изпратена от неблагосклонния Посейдон. Салът е разбит и Одисей с мъка се спасява на един остров, обитаван от народ, наречен “феаки”. Техният цар Алкиной и семейството му оказват гостоприемство на Одисей.
Пред тях и в присъствието на мнозина знатни граждани, Одисей разказва за приключенията си след края на войната. Той се е сражавал с кикони по тракийския бряг, посетил е острова на лотофагите, спасил се е от циклопа, гостувал е на ветроукротителя Еол, загубил е почти цялата си войска в залива на човекоядните лестригони, и е живял е една година при магьосницата Кирка. После слязъл в царството на мъртвите, чийто вход е отвъд Океана, преминал е покрай острова на сирените, а после и през опасния проток на чудовищата Сцила и Харибда, където е жертвал неколцина от моряците си. Поради безветрие се е забавил близо месец на острова на Хелиос и накрая, след корабокрушение, в което загинали последните му спътници, се добрал до острова на Калипсо.
След разговора при Алкиной, феаките изпращат Одисей със специален кораб до Итака. Там той отново е осведомяван, напътстван и подкрепян от Атина, която му се явява в различни образи. Най-напред се отбива в един от имотите си, управляван от стария му слуга, свинаря Евмей. Там се среща с току-що завърналия се от Спарта Телемах. Двамата решават да отидат в града, да влязат в двореца (Одисей знае, че няма да бъде разпознат от никого) и с помощта на няколко верни слуги да унищожат натрапниците. Така и става. След като сражението в гостната на двореца завършва, Одисей бива разпознат от Пенелопа. Още на другия ден избухва война между дома на Одисей и роднините на убитите женихи. Поради намесата на боговете войната е прекратена. Воюващите се помиряват и на Итака настъпва мир”.


ІV. Географията на света според Омир


Омир е запознат в подробности с географията на Егейско море (островите), с тракийското крайбрежие и континента на север до планините (Рило-Родопския масив) и с крайбрежието на Мала Азия – може би няколко десетки километра навътре в сушата. Известен му е Кипър, близкоизточното крайбрежие – “Финикия”, Египет и Етиопия.
Представите му за Средиземно море на запад от йонийските (“одисеевите”) острови са смътни. Това служи като аргумент, че поемите са създадени не по-късно от 700-та година – тъй като след 700-та са започнали да се появяват гръцките колонии в Италия и Сицилия и географията на тази област е била прояснена. Народите, населяващи сушата далеч от морето, са му известни само от легенди – хипербореите в европейския север и пигмеите в Африка.


Най-авторитетният античен географ – Страбон – нарича Омир “основател на географската наука”.
Ето неговите думи:
И първо [твърдим], че както ние, така и нашите предшественици, сред които е Хипарх, с основание смятаме Омир за основателя на географската наука, защото той е надминал и древни, и съвременни не само с достойнството на своята поезия, но също така и с опита си в обществения живот. Така той не само се е потрудил да се запознае с колкото може повече исторически факти и да ги предаде на бъдещите поколения, но също и с различните райони на обитаемата земя и на морето, както поотделно, така и в цялост. Иначе нямаше да е достигнал до най-крайните граници на земята, обхождайки ги в своите възпоминания (І, 1, 2. Прев В. Русинов).


V. Влиянието на Омир


Омир е най-четеният старогръцки автор – както през античността, така може би и днес. Запазен е в най-много и най-стари кодекси, а също и в най-много папирусни фрагменти.


Множеството поеми от VІІ-VІ в., посветени на троянските събития, са изчезнали. Това се е случило най-вероятно поради по-ниската им художествена стойност.


Той е първият гръцки автор, преведен на латински. Вергилиевата “Енеида” - най-четеното произведение на най-влиятелния латиноезичен поет - е замислено като продължение на “Илиада” и “Одисея”, и изглежда като тяхно подражание.


**


Библиография:


І. Общи помагала:


1. Б. Богданов, А. Николова. Антична литература. „Петър Берон”, 1988; “Отворено общество”, 1996
2. Соболевского С.И. и др. История греческой литературы, І-ІІІ. Москва, 1946-1960
3. Балабанов, Ал. Класическа литература. София, 1917, 1934
4. W. C. Wright. A short history of Greek literature. NY, 1907
5. U. von Wilamowitz-Moellendorf. Die griechische Literatur des Altertums. Berlin- Leipzig, 1905
6. A. and M. Croiset. An abridged history of the Greek literature. NY-London, 1904
7. A. et M. Croiset. Histoire de la litterature grecque, І-V. Paris, 1887-1899
8. Mahaffy. A history of classical Greek literature І-ІІ. NY, 1890-1891
9. W. von Christ. Geschichte der griechischen Literatur. Muenchen, 1890, 1898


Съкращения:


ИГрЛ - Соболевского С.И. и др. История греческой литературы


За Омир


Преводи:


1. Омир. Илиада. Прев Ал. Милев, Бл. Димитрова. “Народна култура”, 1969
2. Омир. Одисея. Прев Г. Батаклиев. “Народна култура”, 1981
3. Хезиод. Теогония. Дела и дни. Омирови химни. Прев Ст. Недялкова, Р. Константинова. “Народна култура”, 1988
4. Павзаний. Описание на Елада. Прев В. Русинов. “Рал Колобър”, 2004-2005
5. Страбон. География. Прев В. Русинов. “Рал Колобър


Помагала:


1. А.Ф. Лосев. Омир. Прев С. Хесапчиев. ”Народна просвета”, 1962
2. Б. Богданов. Омировият епос. “Отворено общество”, 1996
3. Fr. Schoell. Histoire abregee de literature grecque. Paris, 1813

Историите на елинистическата литература през ХІХ-ХХ в.

История греческой литературы


Под ред. С.И. Соболевского, М.Е. Грабар-Пассек, Ф.А. Петровского. Москва, 1960


(11 октомври 2012)


Увод (редакционен)


1. Историческо въведение


След македонското завоюване Гърция става център, от който гръцката култура, език и литература се разпространяват в Азия до границите на Армения и Индия, а в Африка – в Египет и Либия. След 322 г. пр. Хр. се образуват няколко големи държави, привличащи към себе си ред по-малки: Птолемеите владеят Египет, Киренайка и Либия; Селевкидите – територията от Индия до Средиземно море; има и собствено македонска държава, включваща Гърция и някои острови. Там различни претенденти воюват помежду си, а гърците няколко пъти неуспешно опитват да си върнат независимостта. По-късно от Селевкидската държава се отделя Пергам, управляван от династията на Аталидите.
Продължителността на елинистическата епоха: някои смятат, че за край трябва да се смята 168 г. пр. Хр. (Рим унищожава македонската държава), или 31/30-та пр. Хр. (край на гражданската война между Октавиан и Антоний, Октавиан завладява Египет). Що се отнася до края на римската епоха, той е прието да се датира 476 сл. Хр. (с падането на Западната римска империя). Затова и историята на гръцката литература се дели на 1) литература от елинистическата епоха и 2) литература от времето на римското управление.
По-голямото население и нарасналите му потребности са условия за разрушаване на полисната независимост. Мнозина граждани (може би десетки хиляди)напускат Гърция и отиват на Изток. Възникват твърде големи имуществени разлики между свободните граждани, а количеството роби в градовете нараства. За повечето граждани става невъзможно участието в управлението на държавата – тя става бюрократична, а човекът насочва вниманието си към индивидуалния (частния) живот. Усеща се намаляване на интереса към обществения живот, нещо като разрив между обществото и отделния гражданин.
По-големите средства, с които разполагали правителствата и отделните финансисти, позволявали по-високо развитие на художествените занаяти, а също и давали възможност за грандиозни постройки – Фарът и библиотеката в Александрия, Пергамският олтар, Колосът в Родос. Постепенно обаче се достига до засищане на икономиката с роби, а производителността на труда не нараства, а дори намалява. Спира и техническият напредък. Появява се разслоение и между робите, както и практиката да се освобождават роби. Накрая държавите изнемогват икономически, отслабват и рухват пред римската експанзия.


2. Език и словесност. Изкуства и науки


До времето на Александър гърците нямат единен държавен и литературен език. След него се образува койне на основата на атическия диалект (заради културната хегемония на Атина) с йонийски заемки. От говорима реч изчезват дорийският и еолийският (не се срещат в надписите след ІІ в. пр. Хр.); те оцеляват само в литературата. Нови езикови особености се забелязват вече при Менандър, Хиперид, Епикур. В Сирия и Мала Азия гръцкият език прониква дълбоко, дори на битово равнище; местните езици се съживяват едва от ІV в. сл. Хр. Римските чиновници и търговци общуват с местното население на гръцки. Територията, на която се ползва гръцкият, достига Етиопия, Нубия, западен Иран, кавказкото черноморско крайбрежие.


В изкуството се развива портрета, появяват се индивидуалните черти. В скулптурата те се забелязват още при Праксител, Скопас, Лизип; в живописта виждамо същото в т. нар. “Фаюмски портрет”. Понякога изображенията се претоварват с излишни детайли, с патетичност (Лаокоон).
Възниква специализираността в науката – това се усеща още при Аристотел. Достига се до педантизъм, ерудицията се поставя по-високо от таланта. Наред с това обаче процъфтяват мистиката и суеверията, разпространява се астрологията.


В литературата става обичайно да се демонстрира ерудиция. В сравнение с класиката се обръща се много повече внимание на личните преживявания; дават се и повече битови детайли. Възникват нови жанрове (буколическата поезия, епилион). Процъфтява епиграмата; може би тогава се заражда и романът в проза.
В бюрократично устроените държави от епохата реториката естествено бива изтласкана, особено политическата. Оцелява съдебното оратроство; но е трудно да се говори за независима съдебна власт, а това се отразява и на качеството на речите. Затова ораторите се занимават много повече с формата. Разбира се, тази тенденция е подготвена още през класиката при епидейктическото красноречие. През елинизма интересът към формата се проявява най-много в стила, наречен азианизъм. Като негов противовес се развива “атицизмът”.
Някои учени литератори събират, издават и коментират древните поети. Става дума най-напред за Омир, върху който работят две поколения; но се издава и лирика, и драма. Може да се каже, че филологията и литературознанието са били създадени от пазителите на Александрийската библиотека.
Изкуството и особено литературата от този период е прието да се оценяват много по-ниско в сравнение с предидущия; но това не винаги е справедливо.


(18 октомври 2012)


І. Новата атическа комедия и свързаните с нея жанрове


(Иван Иванович Толстой, 1880-1954)


1. Комедия на характерите


Нейният дух е, общо казано, реалистичен. Може да се направи аналогия между нея и стила на елинистическата скулптура. Авторите се отказват от фантастични сюжети (каквито има при Аристофан) и търсят битови. Хорът вече не участва в действието; той не е бил напълно отстранен, но изпълненията му служели като музикална интермедия. Смята се, че изискването на Хораций пиесата да има точно пет действия (“Поетическо изкуство”, ст. 190), вече се вижда у Менандър.
Отделянето на актьора от хора води до някои промени в театралната архитектура. Може би поне до края на V в. актьорите са били на орхестрата заедно с хора; но след Менандър те вече трябва да са отишли на проскениона, а само хорът остава на орхестрата. Маските не били така уродливи като в старата комедия, а костюмите не се отличавали от всекидневното облекло.
Имаме основание да наричаме тази комедия битова; но поради очевидния интерес към психологията може да се нарече и “комедия на характерите” или “на нравите”. Впрочем интерес към вътрешния живот на човека се проявява от втората половина на V в. при Сократ, Платон и Аристотел; а в епохата, за която говорим той е видим много добре в Теофрастовите “Характери” (появили се не много след 320 г.). Теофраст каталогизира характерите така, както растенията и минералите. Книгата му е влиятелна през цялата история – няма съмнение, примерно, че Лабрюйер му подражава. Изглежда, че съществува някакво взаимно влияние между типовете на Теофраст и тези на комедията.


2. Имена на комедиографи


Известни са 160 имена на комедиографи от 2-рата половина на ІV в. до първата на ІІ в. пр. Хр. Ето някои от тях:
Филемон от Сиракуза (р. 361), е живял повечето време в Атина, може би и в Александрия. Плавт е заемал сюжети от него.
Дифил от Синопа (ок. 350 – след 263). Той правил пародии на стари митове. Бил написал комедия, озаглавена “Сафо”, където се говорело за нейна връзка с Архилох.
Филипид от Кефале; Аполодор от Карист (от него е заемал Теренций). След Менандър по-известно име е роденият след 316 пр. Хр. Посидип от Касандрия (в Македония).


3. Менандър


Менандър е роден около 343 г.; трябва да е произхождал от богато семейство. Известни са имената на родителите му; твърди се, че бил племенник на комедиографа Алексис.
Негов съперник бил Филемон, който приживе имал и по-голям успех. За 100 комедии, които представил през живота си, Менандър е получил само 8 първи награди. Първата била озаглавена “Гняв” (324 г.).
Той принадлежал към най-културната прослойка в Атина. Може би е повлиян от връстника си Епикур (341-270); покрай Теофрастовата школа бил близък и с Деметрий от Фалерон (ок. 350-283). Живял с някоя си Гликера, споменавана в литературните “Писма на хетери” на Алкифрон (ІІ в. сл. Хр.). Според написаното там тя му съдействала в театралната работа. Удавил се случайно в морето до Пирей към 291.
Запазени са негови мозаечни и скулптурни изображения; един негов бюст датиран ІV в. сл. Хр. има и в Ермитажа.


След смъртта му творчеството му станало не по-малко популярно и влиятелно от Еврипидовото. Бил четен и във Византия. В Италия обаче хуманистите вече го знаели само по име. Лаоник Халкокондил говори, че през ХІV в. в Константинопол били изгорени ръкописи, съдържащи “съблазняващи” произведения; сред авторите им били Менандър, Филемон, Мимнерм, Алкей (тук Толстой обаче не дава препратка към текста, за който говори – б.м., Н.Г.). Дълго време се гадаело за стила му само въз основа на римските подражания.


През 1905 в Афродитопол недалеч от Тива бяха открити съдове с гръкоезични папируси. Един ръкопис (кодекс от ок. V в. сл. Хр.) съдържал и фрагменти на Менандър. Така през 1907 в Кайро излизат фрагменти от следните драми:...


(следва)

Изпит по старогръцка литература КФ 2012

А. Изпитни теми:

І. Омировият епос. Какво знаем за Омир. Преводи и представяния на български. Разлики между “Илиада” и “Одисея”

ІІ. Хезиодовият епос. Какво знаем за Хезиод. Разлики между “Теогония” и “Дела и дни”

ІІІ. Лирика от епохата на архаиката 1.
Формални и съдържателни особености на елегията и ямба. Представете накратко един елегически и един ямбически поет по ваш избор.

ІV. Лирика от епохата на архаиката 2.
Солов и хоров мелос. Представете накратко Сафо и Пиндар (Първа Олимпийска ода).

V. Трагедия. Възникване на жанра и организация на представленията. Аристотел за трагедията. Какво знаем за трагиците от класическата епоха. Преводи и изследвания върху трагедията на български. Трагичното в “Едип цар”

VІ. Историография. Херодот. Съдържание на “Историята”. Историята на персийската империя според Херодот. Влияние и присъствие на други поетични и прозаически жанрове в Херодотовата историография.

VІІ. Историография. Съдържание на “История на Пелопонеската война”. Тукидид за развитието на гръцката цивилизация (І, 2-19). Съпоставянето на атинския и спартанския обществен живот (ІІ, 35-46). Тукидид за своя метод (І, 1, 20-22, V, 26). Човешкото поведение в условията на природна или обществена катастрофа (ІІ, 47-57, ІІІ, 81-84)

VІІІ. Реторика. Възникване. Реториката през V в. Софистическото движение – откъде знаем за софистите.

ІХ. Особености на комическия жанр. Аристотел за смешното и комедията в „Поетика”. Етапи в развитието на атическата комедия.

Х. Общо представяне на запазените Аристофанови комедии. Сюжет и структура на „Мира” на Аристофан.

ХІ. Форми на философстването и на философския текст: фрагмент (Хераклит), диалог (Платон), трактат (Аристотел), диатриба (Епиктет).

ХІІ. Общо представяне на Платоновите диалози. Сюжет и структура на „Хармид”.

ХІІІ. Мястото на философията в рамките на старогръцката литература. Аристотел за същността на философията („Метафизика”, А, 1-5).

ХІV. Реториката през ІV в. Сравнение между Изократ (“Панегирик”) и Демостен (“Филипики”).

ХV. Сюжет, структура и жанрови особености на „Мъчният човек” на Менандър.

ХVІ. Античен роман – обща характеристика на жанра; представители. Сюжет и особености на „Дафнис и Хлоя” на Лонг.


Б. За провеждането на изпита

а. Студентът говори по една от изпитните теми, получена по жребий.
б. Обсъждане на курсовата работа

**

Курсовите работи трябва да бъдат изпратени на доц. Гочев и д-р Панова до 8 февруари, сряда.
Изпитът ще се проведе на 10 февруари, петък, от 16 ч. в каб. 175

Старогръцката литература през елинизма и римската епоха

(Това е задължителен курс в магистърската програма "Антична култура и литература" - І семестър)


История на старогръцката литература
Част ІІ

Старогръцката литература през елинизма и римската епоха
(ІІІ в. пр. Хр. – ІІ в. сл. Хр.)



І. Елинизъм и Римска епоха. Общ поглед към литературата до ІІ в. Сравнение с класическата епоха


ІІ. Краят на ІV в. Менандър и Теофраст. Романът за Александър
Менандър. Мъчният човек. В: Антични комедии. “Народна култура”, 1978. Превод Ал. Ничев
Теофраст. Характери.“Народна култура”, 1968. Превод Б. Богданов
Псевдо-Калистен. Животът на Александър Македонски. В: Антични романи. “Народна култура”, 1975. Превод Б. Богданов


ІІІ. Философията. Епикур и старите стоици.
Епикур. За щастието. “Кибеа”, 1999. Превод Хр. Данов
Стоици. Фрагменти. “ЛИК”, 1995. Превод С. Минева


ІV. Идилия, буколическа поезия, мим, епос. Теокрит, Херондас, Аполоний Родоски
Теокрит. Идилии. “Аля”, 2010. Превод Т. Дончев.


V. Историография на Рим. Полибий, Дионисий Халикарнаски
Полибий. Всеобща история. “Рал Колобър”, 2001-2003. Превод В. Русинов


VІ. Енциклопедична историография и география. Николай от Дамаск, Диодор, Страбон. Археология. Павзаний
Павзаний. Описание на Елада. “Рал Колобър”, 2004-2005. Превод В. Русинов
Страбон. География. “Рал Колобър”, 2006-2011. Превод В. Русинов


VІІ. Еврейска историография и философия. Йосиф и Филон.


VІІІ. Опити за литературата. Реторически съчинения. “За възвишеното”. Дионисий Халикарнаски. Лукиан - “Необразованият купувач на книги”, “Как да се пише история”.
Лонгин. За възвишеното. “Наука и изкуство”, 1985. Превод И. Генов
Лукиан. Сатири и пародии. “Народна култура”, 1986. Превод Вл. Атанасов, Б. Богданов.
Лукиан. Избрани съчинения. "Колекция Архетип", 2010. Превод М. Ивайлова.


ІХ. Реторика. Дион Хризостом, Елий Аристид.


Х. Диатриби и дневници. Епиктет, Марк Аврелий. Религиозно-философската литература. Египетският херметизъм
Епиктет. Наръчник за живота. Беседи. “Кибеа”, 2000. Превод К. Гарелова
Марк Аврелий. Към себе си. “Народна култура”, 1986. Превод Б. Богданов


ХІ. Биографията. Ариан, Плутарх, Диоген

Плутарх. Избрани животописи. “Народна култура”, 1969, 1981. Превод Б. Богданов, П. Димитров: Александър и Цезар, Агид и Клеомен, Тиберий и Гай Гракхи, Деметрий и Антоний
Плутарх. Успоредни животописи. "колекция Архетип", 2008. Превод Н. Панова, Д. Вълчева, Д. Табакова: Тезей и Ромул, Перикъл и Фабий Максим, Алкивиад и Кориолан, Демостен и Цицерон


ХІІ. Опити за историята и нравите. Плутарх.


ХІІІ. Пародия и сатира. Лукиан - “Александър или лъжегадател”.
Лукиан. Сатири и пародии. “Народна култура”, 1986. Превод Вл. Атанасов, Б. Богданов.


ХІV. Романът. Фантастичният роман. “Повест за магарето”. Лукиан, “Истинска история”. Любовно-приключенските романи. “Аполоний, цар на Тир”, “Аброком и Антия”
Лукиан. Сатири и пародии. “Народна култура”, 1986. Превод Вл. Атанасов, Б. Богданов
Лукиан. Истинска история. В: Антични романи. “Народна култура”, 1975. Превод Б. Богданов
Ксенофонт Ефески. Аброком и Антия. В: Три антични романа. “Народна култура”, 1987. Превод Атина Кънева

Интелектуалците през античността

(Това е избираем курс в специалност Класическа филология за студентите от бакалавърската програма - ІІІ сем. и магистърската програма - І сем. Заниманията протичат като обсъждане на посочените теми, автори и текстове)


1. Седемте мъдреци

Диоген Лаерций. Животът на философите. Превод Т. Томов. “Народна култура”, 1985; “Планета 3”, 2002

2. Питагор и питагорейците. Емпедокъл.

Диоген Лаерций. Животът на философите. Превод Т. Томов. “Народна култура”, 1985; “Планета 3”, 2002
Питагор и питагорейците. Фрагменти. Превод А. Кашъмов, Ст. Терзийски, И. Панчовски. "ЛИК", 1994

3. Софистиката

Платон. Протагор, Хипий, Горгий. В: Платон. Диалози, т. І-ІІ. Превод Г. Михайлов, Б. Богданов. “Наука и изкуство”, 1979-1982.

4. Сократ

Платон. Апология, Лизис, Държавата. В: Платон. Диалози, т. І, ІІІ. Превод Г. Михайлов, Б. Богданов, Ал. Милев. “Наука и изкуство”, 1979-1981.

5. Изократ

Изократ. За замяната на имуществото, Против софистите, Писма. В: Изократ. Речи. Превод В. Герджикова, Н.Шаранков. "Колекция Архетип", 2008.

6. Киниците

Диоген Лаерций. Животът на философите. Превод Т. Томов. “Народна култура”, 1985; “Планета 3”, 2002

7. Цицерон

Цицерон. Избрани писма. Превод Н. Георгиева. “Народна култура”, 1983; За оратора. Брут. Ораторът. Превод П. Стоянова. УИ “Св. Климент Охридски”, 1992

8. Хораций

Хораций. Събрани творби. Превод Г. Батаклиев. “Народна култура”, 1992

9. Сенека

Сенека. Нравствени писма до Луцилий, т. І-ІІ. Превод А. Шелудко. “Рива”, 1994–1996

10. Плиний Млади

Плиний Млади. Писма. Превод Н.Бакърджиева, В. Тодоранова. “Народна култура”, 1984

11. Апулей

Апулей. Апология. Превод Д. Бояджиев. “Народна култура”, 1990

12. Лукиан

Лукиан. Сатири и пародии. Превод Вл. Атанасов, Б. Богданов. “Народна култура”, 1986; Избрани съчинения. Превод М. Ивайлова. "Колекция Архетип", 2010.

13. Еврейските класици. Йосиф Флавий, Против Апион, Автобиография; Филон Александрийски, Делегация при Гай, Против Флак.

14. Юлиан

Юлиан. Писма. Превод Вл. Атанасов. “Народна култура”, 1983

*

Модерни и съвременни статии и книги по темата:

Костадин Бобев. Аферата "Драйфус". В: Бобев. Осъдени без вина. УИ "Св. Климент Охридски", 2010.

Богдан Богданов. Европейският интелектуалец в профила на античното време. В: Богданов. Европа - разбирана и правена. "Планета 3", 2001

Макс Вебер. Науката като призвание. Превод Р. Даскалов. В: Вебер. Ученият и политикът. "ЕОН-2000", 2000

Жак льо Гоф. Интелектуалците през средновековието. Превод М. Дракова. УИ "Св. Климент Охридски", 1993

Франсоа Дос. Историята на интелектуалците. В: Ходът на идеите. Превод К. Праматаров. "Сонм", 2007

Ивайло Знеполски. Вебер и Бурдийо. Подходи към интелектуалците. "Дом на науките за човека и обществото", 2003

Емил Зола. Писма. В: Зола. Избрани творби, т. 6. "Народна култура", 1987

Жан-Пол Сартр. Реч в защита на интелектуалците. В: Сартр. Ситуации. Превод Т. Минева. "ЕА", 1997.

Б. А. Успенский. Русская интеллигенция как специфический феномен русской культуры. В: Русская интеллигенция и западный интеллектуализм: История и типология. Материалы международной конференции - Неаполь, май 1997. http://ec-dejavu.ru/i/intelligentia_2.html

Фридрих Хайек. Интелектуалците и социализмът. Превод Й. Чакалова. "МаК", 2005

Кристоф Шарл. Интелектуалците в Европа през ХІХ в. Превод В. Генова. С., 2004

Julien Benda. La trahison des clercs. Paris, 1927
http://www.free-books.us/Others/260599/Julien-Benda-La-trahison-des-clercs

Noam Chomsky. The Responsibility of Intellectuals. NY, 1967
http://www.chomsky.info/articles/19670223.htm

Michel Foucault, Gilles Deleuze. Intellectuals and Power.
http://libcom.org/library/intellectuals-power-a-conversation-between-michel-foucault-and-gilles-deleuze

Charles Kurzman, Lynn Owens. The Sociology of Intellectuals.
http://www.unc.edu/~kurzman/cv/Kurzman_Owens_Intellectuals.pdf

Edward Said. Representations of the Intellectual. NY, 1994.
http://www.scribd.com/doc/20909749/Edward-Said-Representations-of-the-Intellectual

Edward Said. The Public Role of Writers and Intellectuals. Melbourne, 2001
http://www.acij.uts.edu.au/archives/profprac/PublicRoleofWriters.pdf

Изпит по старогръцка литература КФ 2011

І. Изпитни теми:

1. Особености на епическия жанр. Омир и Хезиод. Омиров въпрос.
2. Сюжетът на "Илиада" и неговото развитие. Главни ценности в света на "Илиада". Конфликти между герои, общности и богове и тяхното разрешаване.
3. Сюжетът на „Одисея” и неговото развитие. Основни теми и сюжетни нива в „Одисея”.
4. „Теогония” и „Дела и дни”. Структура на „Дела и дни”.
5. Дялове на старогръцката лирика. Основни представители. Основни теми във фрагментите на Сафо.
6. Аристотел за трагедията и трагическата фабула (mythos) - "Поетика", 1-18. Фабулата на "Едип цар"
7. Особености на комическия жанр. „Циклоп” на Еврипид. Аристофан. Структура на комедията. Сюжети на Аристофановите комедии. „Осите”.
8. Разлики между старата и новата атическа комедия.
9. Историография. Строеж на Херодотовата "История"
10. Историография. Тукидид за гръцката история и ролята на Атина в нея - кн. І, 1-27; кн. ІІ, 35-46.
11. Историография и реторика. Краят на Пелопонеската война според изложенията на Лизий ("Реч срещу Ератостен") и Ксенофонт ("Гръцка история", кн. І-ІІ)
12. Реторика. Ролята на Атина в гръцкия свят според Изократ ("Панегирик") и Демостен ("За венеца")
13. Философска проза. Хераклит, Платон, Аристотел, Епиктет.
14. Особености на Платоновия диалог. Сюжети и теми на диалозите. „Критон”.


ІІ. За провеждането на изпита

а. Студентът говори по една от изпитните теми, получена по жребий.
б. Обсъждане на курсовата работа

**

Курсовите работи трябва да бъдат изпратени на доц. Гочев и д-р Панова до 16 февруари
Изпитът ще се проведе на 18 февруари, петък, от 10 ч. в каб. 175

Изпит за специалност Новогръцка филология

І. За провеждането на изпита

Изпитът е устен. Състои се от три части

а. Въпроси, отнасящи се до факти от историята на старогръцката литература. Вж. ІV а.

б. Студентът говори по тема от съдържанието на лекционния курс, получена по жребий. Вж. ІІ

в. Въпроси, отнасящи се до съдържанието на отделни произведения. Вж. ІV б.

При оформянето на оценката се взима предвид и работата на студента през семестъра (преди всичко подготовката за упражнения)



ІІ. Теми на лекционния курс

А. Поезия

1. Омировият епос. "Илиада"
2. Омировият епос. "Одисея"
3. Хезиод. "Дела и дни"
4. Лирика. Пиндар, “Първа Питийска ода”
6. Трагедия. Софокъл, “Едип цар”
7. Стара комедия. Аристофан, “Облаци”
8. Нова комедия. Менандър, “Мъчният човек”


Б. Проза

9. Историография. Херодот, “История”, кн. І
10. Реторика. Изократ, “Панегирик”
11. Философски диалог. Платон, “Пирът”
12. Роман. Лонг, “Дафнис и Хлоя”



ІІІ. Други произведения, които трябва да бъдат прочетени

1. Хезиод. "Теогония"
2. Пиндар. “Осма Питийска ода "
3. Есхил. "Агамемнон"
4. Еврипид. “Елена”
5. Аристофан. "Осите"
6. Тукидид. "История на Пелопонеската война", пар. 1-23
7. Аристотел. “Поетика”
8. Плутарх. “Александър”
9. Лукиан. “Истинска история”
10. “Аполоний, цар на Тир”, “Роман за Александър”



ІV. Въпроси

А. за литературни факти
(примерни!)

1. Кои произведения се приписват на Омир/ на Хезиод?
2. Какво знаем за биографията на Омир и откъде/ за биографията на Хезиод и откъде/ за биографията на Пиндар и откъде?
3. Кога за пръв път са били записани “Илиада” и “Одисея”?
4. Какво значи хекзаметър/елегия/ямб?
5. Посочете поне двама автори, които пишат в хекзаметър, освен Омир/двама комически поети, освен Аристофан/ 5 имена на архаични поети/ 3 на класически/ 2 на елинистически/ 3 на трагически поети, от които няма запазени произведения/ 3 на историци от класическата епоха, от които не са запазени цели произведения/ 3 на софисти от класическата епоха/ 5 на оратори от класическата епоха, от които има запазени речи/ 5 на прозаици от гръко-римската епоха
6. Кои произведения са запазени от Есхил/ Софокъл/; избройте 9 от оцелелите произведения на Еврипид/ 7 на Платон/ 5 на Аристофан/ 3 на Ксенофонт/ 3 на Аристотел/ 3 романа, написани на старогръцки език
7. Кой век живее/ кога е роден: Аристофан/ Менандър/ Пиндар/ Платон/ Изократ/ Херодот/ Епикур/ Диоген от Синопа/ Плутарх/ Лукиан/ Еврипид/
8. Каква е разликата между старата и новата комедия/ какви са героите в новата комедия?
9. Кои са трите рода ораторска проза/ видовете лирически поизведения според повода на създаването им?


Б. за съдържанието на текстовете
(примерни!)

1. Разкажете накратко фабулата на “Илиада”/ “Агамемнон”/ “Елена”/ “Осите”/ “Истинска история”?
2. Какво се случва в 24 песен на Илиада/ 11 песен на Одисея/ кои са приключенията на Одисей, за които разказва на феаките/ къде пътува Телемах?
3. В коя част на Илиада е единоборството между Менелай и Парис/ смъртта на Патрокъл/ състезанията при погребението на Патрокъл/ в коя част от Одисея е срещата на Одисей и Телемах/ разказът на Одисей/ разговорът на Одисей със свинаря?
4. Какво се препоръчва да се прави в отделните сезони в “Дела и дни”/ какво се случва през сезоните в “Дафнис и Хлоя”?
5. Кои са най-важните събития в света на боговете според Хезиод в “Теогония”?
6. Кои са богините, които раждат деца от Зевс според “Теогония”/ кои са действащите лица в “Агамемнон”/ “Осите”?
7. С кой герой от троянския цикъл е сравнен Хиерон в “Първа Питийска ода” на Пиндар/ в какво състезание е победил героят на Осма Питийска ода?
8. Кои са непосредствените свидетели на произхода и престъплението на Едип?/ Как Елена и Менелай успяват да избягат от Египет според Еврипид?
9. Кои са частите на трагедията според Аристотел/ определението за трагедия (“Поетика”, гл. 6)/ как е възникнала и се развива литературата (“Поетика”, гл. 4)?
10. Какви са заслугите на Атина към гърците, изброени в“Панегирик” на Изократ/ какво разказва Херодот за раждането и младостта на Кир Велики/ какво мисли Тукидид за големината на ахейската армия, воювала против Троя/ колко са битките между армиите на Александър и Дарий и къде са се състояли те според Плутарх?
11. Какво мисли за любовта: Федър/ Ериксимах/ Аристофан/ Сократ (Диотима)?
12. Какво се твърди за произхода на Александър Македонски според романа/ с кого казва, че е разговарял Лукиан по време на престоя си на Острова на блажените?


V. Справочна литература

Богданов, Б. Николова, А., съст. Антична литература. Енциклопедичен справочник. Д-р Петър Берон, 1988.

Манетон. Aegyptiaca

МП “Антична култура и литература”,
курс “Старогръцката литература в Римската епоха”
2009/2010 – зимен семестър

Идея за история и обща световна история при гръкоезичните автори от Римската епоха


Лекция ІV
Египет. Манетон


І. Текстът на Манетон


1. Сведения за Манетон и Aegyptiaca

2. Автори, цитирали Манетон

а. Юлий Африкан, Евсевий в “Хроника” – запазени при Георги Синкел
б. арменски превод на Евсевий; Теофил в “към Автолик”; Малала;
в. Йосиф Флавий в “срещу Апион”

3. Издания и коментари на фрагментите


ІІ. Критика и тълкуване на Манетон при Йосиф и християнските хронисти

1. Манетон и Писанието
И ако поискаш да сравниш това с хронологията на евреите, ще видиш, че те напълно се съгласуват. Защото Египет се нарича от евреите Местраим*: а Местраим съществува не много дълго след потопа. Понеже от Хам, сина на Ной, след потопа възниква Египет или Местраим, който пръв се отправя да засели Египет, по времето, когато народите започнали да се разпръскват насам – натам. А общо времето от Адам до потопа според евреите е 2 242 години (фр. 1)

2. Манетон за юдеите

III. Първа книга на Aegyptiaca - събитията от І до ХІ династия

1. Менес
За египетските династии [след потопа], както ги излага Евсевий.
След духовете и полубоговете в първата династия наброяват осем царе: сред тях се явява Менес, който се смята за славен сред тях. Ще опишем царствалите след него от рода на всеки един, чиито ред на наследяване е следният: 1. Менес тинитецът и неговите 17 (в друг източник 7) наследници, когото Херодот е нарекъл Мен, царува 60 години (фр. 7)

2. Сезострис (Асклепий),
Трета династия се състои от осем мемфиски царе,
... След него Сесострис …, който бил наречен Асклепий сред елините заради медицината. Той открил и строителството с дялан камък, но се е занимавал усърдно и с писмеността (фр. 12).

3. Суфис (Хеопс)
Четвърта династия – от 17 мемфиски царе, от друг царски род.
От тях третият е Суфис, издигнал най-голямата пирамида, за която Херодот казва, че е станала по времето [или: от] Хеопс... (фр. 15)

4. Нитокрида
Шеста династия
Царувала жена Нитокрис, най-благородната и красивата по онова време, с бяла кожа, за която се казва, че издигнала третата пирамида (фр. 21)

ІV. Втора книга - събитията от ХІІ до ХІХ династия

1. Сезострис, който подчинява Азия и Европа
Сесострис, 48 години, за когото се казва, че е бил 4 лакътя, 3 длани и 2 пръста. Той подчинил цяла Азия за 9 години и Европа до Тракия, издигайки навсякъде паметници за покоряването на народите ... така че се смята от египтяните за пръв след Озирис (фр. 35).

2. първи коментар на Йосиф

а. “Хиксосите”
...хора от източните земи, с неизвестен род, дръзнаха и нападнаха страната, и я завзеха със сила лесно... След това направиха и цар един от тях, чието име беше Салитис (Салатис). И той се установи в Мемфис, събирайки данъци от горната и долната земя и оставяйки гарнизони на най-важните места... И като намери в Саитския ном град с много удобно разположение, лежащ на изток от Бубаститската река, наречен заради някакви древни религиозни традиции Аварис, го построи отново и го направи изключително стабилен чрез стени, заселвайки там и множество войници, към 240 000 мъже, за защита... И тези шестима станаха сред тях първите владетели, желаейки все повече да унищожат корена на Египет. А целият им народ се наричаше Хиксос, а това означава пастири – царе... [А в друг препис се казва, че с думата хик не се обозначават царе, а, тъкмо напротив, че се имат пред вид пленници-пастири...] Това ми се струва по-правдоподобно и свързано със старата история.

б. Thummosis прогонва “пастирите”, които основават Йерусалим
След това казват, че станало въстание на царете от Тиваида и от останалия Египет срещу пастирите... А при царя, чието име било Мисфрагмутосис, казват, че пастирите били победени, напуснали цялата останала египетска земя, и били затворени на място с обиколка от 10 000 арури; името на мястото е Аварис. Манетон казва, че пастирите го обградили цялото с големи и силни стени, за да имат на сигурно място всичките си придобивки и плячката си. А Тутмосис, синът на Мисфрагмутосис, се опитал да ги превземе със сила чрез обсада, като разположил при стените 480-хилядна войска; а след като се отчаял от обсадата, сключил договор, според който да напуснат Египет и да си отидат накъдето искат, всички невредими. А те, при такава договореност, с цялото си домочадие, с придобивките си, бидейки не по-малко от 240 000, от Египет тръгнали през пустинята за Сирия. Но страхувайки се от властта на асирийците, защото тогава те управлявали Азия, в наричаната сега Юдея не построили град, достатъчен за толкова хиляди души, и го нарекли Йерусалим.
А в една друга книга от египетската история Манетон казва, че този народ, така наречените пастири, е описан като пленници в свещените книги на египтяните, и казва вярно; понеже и за най-древните ни предци е било традиционно пастирството, и понеже водели номадски живот, така били наречени Пастири. Не без причина са описани и като пленници от египтяните, тъй като нашият праотец Йосиф казва на египетския цар, че е пленник, и после праща да повикат братята му в Египет... (фр. 42)

в. след излизането на “пастирите” – Сетос-Египт; 393 г. след излизането на “пастирите” Данай напуска Египет и пристига Аргос
“След като народът на пастирите излязъл от Египет към Йерусалим, царят, който ги изхвърлил от Египет, Тетмосис, царувал след това 25 години и 4 месеца и умрял... Неговият син Аменофис 19 години и 6 месеца. Неговият син Сетос, наричан още Рамзес, с конна и морска армия, сложил брат си Хармаис за надзорник над Египет и му предал цялата царска власт, само му заповядал да не носи корона и да не прегрешава с царицата и майка на децата, както и да се държи далеч и от другите царски наложници. А сам той тръгна на поход срещу Кипър, Финикия, както и срещу асирийци и мидийци, като подчини всички... Като минало доста време, Хармаис, оставен в Египет, без боязън направил всичко онова, което брат му бил заръчал да не прави... А (Сетос) веднага се върнал в Пелузий и овладял собственото си царство. А страната била наречена на неговото име Египет; защото се казва, че Сетос се наричал Египт, а брат му Хармаис – Данай.”
Явно е от упоменатите години, ако сметнем общо времето, че така наречените пастири, наши предци, са излезли от Египет и са се поселили в тази земя 393 години преди Данай да пристигне в Аргос... Така за две изключително важни неща Манетон ни дава свидетелство от писанията на египтяните, първо за идването в Египет от другаде, а след това, че заминаването оттам е толкова старо по години, че предшества Троянската война с почти хиляда години. (фр. 50)

3. Теофил, Африкан и Евсевий свързват Изхода с това време
А Мойсей водил юдеите, както вече казахме, изгонени от земята египетска от царя Фараон, чието име било Тетмосис, който, казват, след изгонването на народа царувал 25 години и 4 месеца, както споменава Манетон.
(Фр. 51, Теофил, Към Автолик, ІІІ, 20.)

Осемнайсета династия от 16 диосполски царе.
От тях пръв бил Амос, при когото Мойсей излязъл от Египет, както ние твърдим, а както излиза от настоящето изчисление, следва, че при него Мойсей е бил още млад.
(Фр. 52, Синкел - според Африкан).

Кенхерис 16 години.
По това време Мойсей водел евреите при напускането на Египет. (Синкел добавя: Само Евсевий казва, че по това време е изходът на Израил с Мойсей, като никакво друго писание не свидетелства в негова полза...
(Фр. 53, Синкел - според Евсевий)

4. втори коментар на Йосиф – при “някой си” Аменофис били прогонени 80 000 прокажени начело с хелиополския жрец Osarsiphos. Той, според Манетон, се е нарекъл Мойсей, дал е закон, противоположен на египетските обичаи и е повикал “пастирите” от Йерусалим.
Защото този Манетон, който се е заел да преведе египетската история от свещените книги, първо казва, че нашите предци тръгнали срещу Египет с многохилядна армия и победили местните жители, после сам се съгласява, че след известно време са си отишли, завладели са днешна Юдея, основали са Йерусалим и са построили храма, като до този момент е следвал записите. След това обаче си е позволил да запише нещата, които се разправят, оправдано или не, за юдеите и е вмъкнал невероятни твърдения, искайки да ни смеси с една тълпа от прокажени и засегнати от други болести египтяни, които, както казва, били осъдени да избягат от Египет. Защото той споменава цар Аменофис, измислено име, и поради това не е дръзнал да определи времето на царуването му, ако и за другите царе да споменава точно годините, свързва с него някакви приказки...
Царят се зарадвал и събрал всички в Египет, чиито тела били увредени, на брой осемдесет хиляди, и ги изгонил в каменните кариери на изток от Нил, за да работят там и да са отделени от другите египтяни. Манетон казва, че сред тях били и някои от учените жреци, засегнати от проказа...
“След като хората, които търпели мъки в каменоломните, страдали така доста време, помолили царя да им даде като място за почивка и убежище изоставения град на пастирите Аварис, а той се съгласил; този град според богословските виждания от древността е посветен на Тифон. След като отишли там, те използвали това място, за да се разбунтуват, избрали си за водач един от хелиополските жреци на име Осарсеф и се заклели да му се подчиняват във всичко. Той пък първо им наложил закон да не се подчиняват на боговете и никой да не се въздържа от най-почитаните животни в Египет, ами да принасят в жертва и да ги убиват всички, като не общуват с никого, освен със своите съзаклятници След като наложил този и много други такива закони, противоречащи изцяло на египетските традиции, заповядал на многото работна ръка за съоръжи стените на града и да се подготви за война срещу цар Аменофис. Самият той пък, като взел със себе си няколко жреци и заразени, изпратил посланици при изгонените от Тетмосис пастири в града на име Йерусалим, и като им показал собственото си положение и това на другите си онеправдани другари, поискал от тях да тръгнат всички заедно на поход срещу Египет... Аменофис пък, царят на египтяните, след като разбрал за нахлуването на враговете, се объркал не на шега... Що се отнася до сина му Сетос, наречен също Рамесес по името на дядо си Рапсей, той бил едва петгодишен и бил изпратен при един приятел.. Казват, че жрецът, който установил начина им на управление и законите им, по произход хелиополец, на име Осарсеф, по името на почитания в Хелиопол бог Озирис, след като се присъединил към тези хора си сменил името и се нарекъл Мойсей”... (Фр. 54)


V. Трета книга - събитията от ХХ до ХХХІ династия

1. Бокхорис от Саис; пленен от Сабакон;
Двадесет и пета династия от трима етиопски царе.
Сабакон*, който пленил Боххорис и го изгорил жив, царувал 8 години (Фр. 66)

2. Нехао, Псаметих, Нехао ІІ (който првзема Йерусалим и пленява Йоахаз); Псамутис, Уафрис, Амосис (Амасис)

3. Персийска (27-ма) династия от Камбиз до Дарий ІІ

4. Нектанебес, Теос, Нектанебос (30 династия)

5. 31 персийска династия (Охос, Арсес, Дарий ІІІ)

***

Преводите на фрагментите на Манетон са на Петьо Ангелов:
http://www.sigilla.com/manetho.html