Общи сведения за старогръцката литература

Лекция от 11 октомври, четвьртък

І. За работата през семестъра и провеждането на изпита

1. Задачата на лекциите е да дадат обща представа за всеки отделен жанр и най-необходими сведения за разглежданите произведения, за авторите и епохата.
На упражненията ще се коментират текстове в превод на български. Присъствието не е задължително, но е желателно.

2. Изпитът е устен. Състои се от три части

а. Въпроси, отнасящи се до факти от историята на старогръцката литература. Примерно: Колко комедии са запазени от Аристофан? Кога е живял Симонид?
б. Студентът говори по тема от конспекта, получена по жребий. Примерно: "Старогръцката реторика. Речите на Демостен"
в. Въпроси, отнасящи се до съдържанието на отделни произведения. Примерно: В коя песен от "Одисея" Телемах пристига в Спарта?


ІІ. Теми на лекциите (съвпадат с темите от конспекта за изпита)

А. Поезия
1. Омир. "Илиада"
2. Омир. "Одисея"
3. Хезиод. "Теогония", "Дела и дни"
4. Класическа лирика. Пиндар
5. Елинистическа лирика. Поезията на елинизма
6. Трагедия
7. Комедия
8. Нова комедия

Б. Проза
9. Историография. Херодот, Тукидид
10. Реторика. Демостен
11. Философски диалог. Платон
12. Роман.


ІІІ. Произведения, които трябва да бъдат прочетени (откъси от тях ще бъдат коментирани на упражненията)

1. "Илиада" и "Одисея" (изцяло)
2. "Теогония" и "Дела и дни"
3. Пиндар - първа и осма Питийска ода. Антологията "Старогръцка лирика". "Сиракузанки" на Теокрит. "Аргонавтика" на Аполоний Родоски (препоръчва се, няма превод на български език).
4. 2 трагедии по избор (препоръчва се да са различни от "Антигона" и "Едип цар")
5. 2 комедии от Аристофан и "Мъчният човек" на Менандър.
6. 2 от деветте книги на Херодотовата "История" (първите две)
7. 2 от осемте книги на Тукидидовата "История" (първите две)
8. 3 речи от Демостен
9. 2 диалога от Платон
10. 1 роман


ІV. Общи сведения за старогръцката литература

1. Време

Времето, през което тази литература съществува, се дели традиционо и за удобство на три периода - класически, елинистически, гръко-римски. Това разделение се прави на основата не само на литературни, но и на културни и политически събития.
Началото на класическия период се поставя през втората половина на VІІІ в. пр. Хр. (значи 750-700 пр.Хр.), тъй като се предполага, че тогава са създадени първите известни произведения - поемите на Омир и Хезиод. Казваме, че краят му настъпва през втората половина на ІV в. пр. Хр. (350-300 г.), когато гръцките полиси губят войната срещу Филип Македонски, а синът му Александър прибавя към неговите завоевания и цялата територия на Персийската империя.
Краят на елинистическия период се свързва с присъединяването на Египет (последната от големите държави, възникнали след разпадането на Александровата империя) към Римската държава. Това става веднага след края на гражданската война между Октавиан (Август) и Антоний, в която Октавиан побеждава (31 пр. Хр.)
Гръко-римският период трае оттогава до началото на VІ в. сл. Хр., когато езическото образование на територията на източната Римска империя (Византия) е забранено. Оттогава са произведенията на последните гръкоезични нехристиянски писатели. Ориентировъчна дата е 529 г., когато с разпореждане на император Юстиниан е прекратено преподаването в Платоновата Академия в Атина

2. Места на създаване и разпространение

През класическия период гръцките автори създават произведенията си в териториите около Егейско море и по островите. Предполага се, че Омир е пътувал из тези места и там е създавал и изпълнявал "Илиада" и "Одисея". За разлика от него Хезиод рядко е напускал своето градче в Беотия. Много от гръцките лирици са родени по островите. След като Атина успява да стане лидер на гръцката съпротива срещу Персия и забогатява благодарение на силния си флот и търговията, немалко от гръцките писатели и интелектуалци, които не са атиняни, се установяват в града или често го посещават (историкът Херодот, ораторът Горгий, философът Анаксагор, по-късно Аристотел). Държавно субсидираните театрални представления стават причина за развитието на драматургията (Есхил, Софокъл, Еврипид). Демократичните институции - Съвет, Народно събрание, съд - създават условия за развитието на реториката (Лизий, Изократ, Демостен).
През елинистическия период Атина губи политическото си значение, макар и да остава един от големите културни центрове. Появяват се възможности за създаване на литература и в други градове, от които най-важен е египетската столица Александрия. По същото време бързо засилващият се Рим става център на гръкоезичното образование. Там се правят преводи на Омир, Платон и на комедиографите (Менандър) на латински. Историкът Полибий (ІІ в. пр. Хр.) живее в Рим, но е грък и пише само на гръцки. Плавт и Теренций (ІІІ-ІІ в.) приспособяват или направо превеждат гръцки комедии. Малко по-късно, през Августовата епоха (краят на І в. пр. Хр., началото на І в. сл. Хр) се вижда, че дори най-известните римските писатели явно подражават на гръцките или поне заемат гръцки сюжети (Вергилий, Овидий).
През гръко-римския период положението е подобно. Рим, Александрия и Атина продължават да бъдат центрове на литературата. От ІV в. почти наравно с тях са Константинопол (бившият Византион) и сирийската Антиохия.

3. Оцеляване на текстовете

а. Повечето произведения на старогръцките автори оцеляват благодарение на интереса към тях във Византия. Античните ръкописи се преписват през средновековието, така че и сега издателите могат да ползват византийски преписи, произведени между Х и ХV в. Повечето от тях се пазят в западноевропейските библиотеки. Причината е, че след отслабването на Империята към края на ХІІ в. (доказателство за това отслабване е превземането на Константинопол от кръстоносците през 1204) византийските интелектуалци започват да търсят контакти със Запада (главно с италианските републики) и съдействат за изнасянето и продажбата на много ръкописи; а също и за разпространението на гръкоезичното образование в Италия. Така почти едновременно с унищожението на Империята (Константинопол е превзет от армията на султан Мехмет Фатих през 1453) на Запад вече има центрове за превод, коментар и разпространение на старогръцката словесност. Най-известен и примерът с Платоновата академия, основана от Козимо Медичи във Флоренция (1462), където Марсилио Фичино превежда целия Платон на латински (публикуван 1484).
По същото време (1453-55) е изобретено книгопечатането (Гутенберг), с което се осигурява размножаването и по-бързото и евтино разпространение на литературата.
б. Наред с това старогръцката литература оцелява и на Запад благодарение на преводите или преразказите/интерпретациите на римските (латиноезичните) автори. Латинският език, като език на католическата църква остава общ и употребяван във всички средновековни западни държави. Поради това споменът за старогръцката литература никога не е изчезвал в западната образователна традиция, дори във времена и места където гръцкият език е бил забравен.
в. Друг път за оцеляване на литературата е превеждането и през средновековието на източни езици. Някои съчинения (богословски, астрономически, математически, медицински) са били преведени на арабски, арменски, грузински и други езици. По-късно, преди всичко благодарение на испанските преводачи от арабски, те са станали известни на Запад още преди възраждането на гръкоезичното образование в Италия (примерно преводаческият център в Толедо от ХІІ в., където са направени преводи на Аристотел и Евклид).
г. Най-сетне, през ХІХ и ХХ в. след установяването на европейците в Египет (Наполеон завладява Египет през 1798, един век по-късно страната вече се контролира от Великобритания) започват откритията на оригинални антични папируси. Така са открити големи и важни за класическата филология текстове като "Атинската държавна уредба" на Аристотел и "Мъчният човек" на Менандър.

4. Разграничаване на старогръцката литература от други антични европейски литератури

5. Причини да бъде четена и изучавана


IV. Съвременни учени за старогръцката литература


Библиография:

"Антична литература. Енциклопедичен справочник". Съст. Б. Богданов, А. Николова. "Д-р Петър Берон", 1988.