Епосът. Омир, "Одисея"

Лекция от 25 октомври, четвъртък

І. Темата на "Одисея" ("За какво е" поемата). Коя част от мита използва Омир

1. Моменти на мита (или легендата) за Троянската война

а. Свадата на боговете
Скарването около сватбата на Пелей и Тетида. Ерида не е поканена. Тя създава интрига между трите богини.
Това е история за конфликт и ревност, не е разработена в нито един от по-големите оцелели антични текстове.
б. Отвличането на Елена
Афродита е обещала на Парис да се ожени за Елена. Той я посещава, влюбват се, тя избягва с него.
История за любовна авантюра. Изневяра, неблагодарност за оказано гостоприемство, измама. Нямаме голям текст, който да я използва. Различен вариант на историята се използва в "Елена" на Еврипид.
в. Поход и война срещу Троя.
Менелай се обръща за подкрепа към женихите на Елена, с които го свързва клетва за взаимопомощ. Потеглят на поход, Агамемнон е главнокомандващ. Воюват десет години и разрушават града с хитрост (троянският кон).
Разказ за отмъщение и голяма война. Част от него е използвана за "Илиада" и за някои трагедии ("Филоктет" и "Аякс" на Софокъл, "Троянки" и "Хекуба" на Еврипид).
г. Завръщането на победителите
Някои от ахейските царе, сражавали се при Троя, загиват, но други оцеляват, сдобиват се с плячка и потеглят обратно.
Разказ за приключения и борба за възвръщане на оспорваната по родните им места власт. Част от него се използва за "Одисея", а по-късно и за "Енеида" на Вергилий. Също и в трагедията ("Агамемнон" и останалите части на "Орестия" на Есхил, "Електра" на Софокъл и Еврипид, "Орест" и "Андромаха" на Еврипид).

2. Темата на "Одисея"

Поемата трябва да покаже пътешествие по непознати места и срещи със странни (приказни, фантастични) същества. Героят оцелява с храброст, съобразителност и хитрост. Накрая среща близките си и води битка за възстановяване на изгубеното положение в родината


ІІ. Фабула (сюжет) и постройка на поемата

"Фабула" означава поредица от събития, без чието споменаване текстът не може да бъде разбран добре. (Вж. Аристотел, "Поетика", ...)

1. Фабулата на "Илиада"

а. оскърбление на божество
б. конфликт между вождовете
в. разцепление в армията
г. отслабване, жертва и помиряване в армията
д. победа (индивидуална, над лидера, но символизираща общата победа над противниковата армия) и временно помирение

2. Фабулата на "Одисея"

Тя е по-сложна, защото до последната третина на текста се състои от две линии на действие с двама отделно действащи главни герои (Одисей и Телемах)

А. Линията на Одисей
а. поредица от премеждия (причинени от отмъстително божество, неверни и недисциплинирани спътници (моряците-воини, които Одисей командва), лоши природни условия (бури) + опасности и съблазни
б. завръщане в родината, където той е бил владетел (Итака)
в. среща с порасналия син (двете фабулни линии се обединяват)
г. двамата заедно се сражават с противниците (стотината кандидати на Пенелопа) и ги изтребват
д. помирение с родовете на избитите. Помирението е наложено от боговете

Б. Линията на Телемах
а. застрашена е позицията му на царски наследник
б. заминава от родината си, за да търси помощ (от баща си, от други герои). Слуша разкази за завръщанията
в. завръща се и среща баща си (фабулните линии се обединяват)

3. Постройка (композиция) на поемата

А. Поемата не започва с началото на разказаните събития
Началните събития са приключенията на Одисей след разрушението на Троя. В "Илиада" началото на действието (скарването между Ахил и Агамемнон) съвпада с началото на поемата. В "Одисея" началото на действието (първите приключения, битката с киконите) е в ІХ песен, където започва монологът на Одисей.
Така че събитията са подредени в поемата не в естестевния си ред (както са според фабулата) а така:
а. пътешествие на Телемах
б. Одисей напуска Калипсо - пристига при феаките
в. разказ на Одисей (поредицата от премеждия)
г. завръщане в Итака
д. завръщане на Телемах в Итака
е. съвместно действие до избиването на женихите и помирението

Б. Премеждията на Одисей не се разказват от името на поета
Събитията в "Илиада" или пътуването на Телемах се разказват от името на поета. Когато говори от себе си, поетът е в привилегирована позиция в сравнение с героите си. Неговият разказ се приема от читателя като "най-достоверен". Това, че Одисей разказва премеждията си, означава, че тук имаме работа просто с "версията на Одисей".


ІІІ. Премеждията на Одисей


ІV. Завръщанията на героите. Общ сюжет на двете поеми


V. Съвременни учени за Омировия епос

‘Epic’ is of course an invented concept, a Western imposition on the natural heterogeneity of long narrative forms from cultures around the world. Stemming ultimately from ancient Greek epos, which spans the field from ‘word’ to ‘tale’ in Homer, and the popular term epopoiia (‘verse composition’), ancient Greek epic has been described as a genre in some depth since Aristotle; once canonized, it became a literary tool of unquestioned usefulness and applicability worldwide, primarily on the cultural and ideological strength of its Greco-Roman origins.
Like all genre labels, ‘epic’ can help focus our vision, creating categories that facilitate comparison and contrast as well as filling in a background against which individual tales can be understood. In that sense it can function as an effective organizing principle, and generic identity can certainly serve as a tool for effective reading. But, as already adumbrated, neither ‘the epic’ nor any other genre is an archetype. The nation and individuals who produce ‘epics’ have no uniform code of generic requirements; indeed, even their internal systems of nomenclature for various kinds of verbal art prove radically divergent... and in applying this concept and label uncritically to long narrative forms from other cultures we run the risk of unintentionally colonizing their verbal art...

Relatively few epics are smaller in extent than the Homeric poems – Beowulf at 3 182 lines and the hundred-odd medieval French chansons de geste at about the same or lesser length are examples – but many are far longer. A more dependable characteristic of epic across cultures is the often-cited feature of ‘omnibus genre’, that is, the extent to which the epic absorbs or is in conversation with other poetic genres in the cultural repertoire. Critics have identified prayers, laments, proverbs, catalogues and inset stories within the Iliad and Odyssey...

The presence of formulas, such as ‘swift-footed Achilles’ or ‘wine-dark sea’, has often been cited as an indication of the Homeric poems’ debt to an ancient Greek oral tradition, as the recurrence of typical scenes like Arming the Hero or Feasting... When Andromache pleads with Hector in Iliad 6 to remain inside Troy with her and Astyanax, her use of traditional scene of Lament – customarily a vehicle for actually mourning the dead – suggests the inevitability of her husband’s demise. The Return story pattern of the Odyssey, mirrored in a host of Indo-European epic traditions, accounts for the order and sequence of the poem, for Penelope’s trademark intransigence, and for the closure of the poem after XXIII, 296...
Homeric epic has drawn definition from other stylistic features as well, very prominently from its prologues, catalogues and similes. The Iliad begins with an appeal to the Muse and a sketch of the mythic background to the action that follows, and the Odyssey starts similarly, with particular attention to Odysseus strivings and an exhortation to the Muse to ‘speak also to us’. Correspondingly, The Siri Epic begins with an extensive series of invocations, while South Slavic songs also make use of pripjevi, or prologues, to start up the narrative action.

National character – the epic as a charter of group identity, myth in the service of indigenous social history – is an aspect of many scholars’ concept of the genre. The Iliad glorifies the Achaean achievement in battle and the Odyssey memorializes the post-Troy return to one’s homeland with all the dangers and challenges such a journey and homecoming pose... The ‘epic ethos’ reaches far beyond its most immediate context, and well beyond where document-based history can go: the Kalevala has long fuelled the emergence of the Finns as an individual nation, as well as the discipline of folk-lore studies and the music of Sibelius.
National characters and group identity are often encoded in heroic actions, with a central focus on martial achievement, but there are other sorts of epic vehicles as well. The heroism in the Iliad – the acts of war and winning of kleos on the battlefield, irrespective of whether one lives or dies - is not entirely coincident with heroism in the Odyssey, which consists of winning survival, return and re-establishment of the social order.

John Miles Foley

За упражнението в петък, 9 ноември - да се прочете Дела и дни от Хезиод
(вж. линка "Старогръцки автори" и "Библиотека")


Библиография:

John Miles Foley. Epic as a genre. In: Robert Fowler ed. The Cambridge Companion to Homer. Cambridge UP, 2004-2007.