Епосът. Омир, "Илиада"

Лекция от 18 октомври, четвъртък


І. Омир и събитията от Троянската война

1. Източници и сведения за създателя на "Илиада" и "Одисея"

Няма причина да се съмняваме, че поетът, съчинил "Илиада" и "Одисея" - "Омир" - е живял някъде из областта, описана в поемите му - това са островите и бреговете на Егейско море. Трудно е обаче да се каже нещо по-точно за мястото, където е протекъл животът му. Прието е като време на създаването на поемите да се посочва втората половина на VІІІ в. пр. Хр. (750-700 пр. Хр.)
Омир е познавал или е имал ясни сведения за следните територии - на север до Дунав и северните брегове на Черно море; на запад до Адриатическо море; на юг до Египет; на изток до сиро-финикийския бряг.
а. Преки източници за живота на автора и времето на поемите.
В "Одисея" има два портрета на певци, изпълняващи песни за Троянската война - Фемий в двореца на Одисей в Итака и Демодок в двореца на феакския владетел. Нищо не пречи да приемем, че това е начинът, по който Омир е изобразил себе си, или поне типичния представител на съсловието на аедите (епическите поети-певци - aoidoi).
В някои ранни текстове на литературата се говори за времето, в което са живели първите поети. Херодот в кн. ІІ на "Историята" казва, че Омир и Хезиод са първите гръцки поети и че те са създали представата на гърците за техните богове. Според него те са живели около 400 години по-рано (значи втората половина на ІХ в.).
Английският превод на това място, достъпен на адрес http://www.losttrails.com/pages/Tales/Inquiries/Herodotus_10.html
изглежда така:
...Hesiod and Homer...four hundred years earlier than me in date and not more and they are the makers of the Greeks’ theogony both by giving epithets and distributing honors and skills to the gods and indicating their looks.
В (...) Хезиод твърди, че е бил на поетическо състезание в Евбея. Запазени са антични биографии на Омир, в които се говори за неговия живот и за предполагаемото му състезание с Хезиод. Но там има детайли, за които не се споменава никъде в произведенията на по-ранните автори (примерно на Аристотел, който вероятно би споменал за тях ако познаваше тези биографии или смяташе за надеждни). Така че тези текстове сигурно са късни или пък още в ранно време са били сметнати за неисторически.
б. Косвени източници
Това са сведения, получени от исторически и археологически паметници или от изследването на Омировия език. При сравнение с казаното в поемите те биха могли да послужат за установяване на времето на поемите и местата, които Омир би трябвало да е познавал. Например - ако Омир говори за железни оръжия, това значи, че той е живял по времето, когато желязото вече е било познато по тези земи. Археолозите имат данни кога за пръв път около Егейско море са били внесени предмети, изработени от желязо. Така се установява времевата граница "след която" би трябвало да са създадени поемите. На латински това се нарича terminus post quem. Обратно - за граница "преди която" (terminus ante quem) може да се смята всяко писмено сведение, чиято датировка е сигурна, и в което е споменат Омир или място от поемите му.

2. Източници и сведения за войната, послужила като основа на Троянската легенда

а. Време на войната.
Математикът Ератостен (...в. пр. Хр.) е изчислил, че Троянската война би трябвало да е завършила през 1184 г. пр. Хр. (разбира се, той измерва времето по олимпиади). Херодот, който е по-важен източник поради древността си, казва само, че Омир би трябвало да е живял "много след Троянската война". Винаги се е смятало, че Омир е обработил стари легенди, и че военният сблъсък, който е дал материал за тези разкази, най-вероятно се е състоял към края на второто хилядолетие. Това е времето след разцвета на Микенската цивилизация (известна със строежите с големи каменни блокове, конусовидните гробници, богатите погребения и линеарното писмо) и преди нахлуването на дорийските гърци от север.
б. Вероятни причини за войната. Големината й.
Град Троя е бил разположен близо до устието на дългия и тесен проток Хелеспонт (вижте сателитната снимка на http://antichnost.blogspot.com/). Това е позиция, от която една държава би могла да контролира търговския път между Егейско (вкл. Средиземно) и Черно море. Поради това този град вероятно е бил много богат и политически влиятелен, и не е чудно, че за да се спечели войната срещу него са били нужни обединените сили на почти всички по-големи гръцки държави около Егейско и дори Адриатическо море (където е о. Итака). Още в първа книга на "Историята" си, Херодот отбелязва, че тази война е част от старото съперничество между Изтока и Запада. То започнало с отвличането на аргоски жени от финикийски моряци, било отмъстено с грабването на финикийката Европа от критяни и колхидката Медея от тесалийци и продължило с цялата поредица от удари, които хората от тези две големи части на света си нанасяли едни на други.
Тукидид (кн. І) смята, че дори всички числа у Омир да се приемат за точни (а поетите, казва той, често преувеличават) тази война не изглежда да е била толкова голяма, колкото хората обикновено си представят. Защото цялата гръцка армия, според Омировите сведения, не би трябвало да е наброявала повече от 100 000 войници.
Ето мястото (http://classics.mit.edu/Thucydides/pelopwar.1.first.html)
...if we can here also accept the testimony of Homer's poems, in which, without allowing for the exaggeration which a poet would feel himself licensed to employ, we can see that it was far from equalling ours. He has represented it as consisting of twelve hundred vessels; the Boeotian complement of each ship being a hundred and twenty men, that of the ships of Philoctetes fifty. By this, I conceive, he meant to convey the maximum and the minimum complement: at any rate, he does not specify the amount of any others in his catalogue of the ships... So that if we strike the average of the largest and smallest ships, the number of those who sailed will appear inconsiderable, representing, as they did, the whole force of Hellas.
Тукидид е имал основание да смята това число за малко. По негово време само Атина е била способна да организира експедиция до Сицилия с почти 30-хилядна армия - и това е била само част от силите, които градът е можел да мобилизира.
в. Троянците
Гръцките автори след Омир приемат себе си и сънародниците си за наследници на Омировите "ахейци". С тази дума Омир обозначава цялата войска, потеглила срещу Троя. Ето защо, както се вижда и при Херодот, техните троянски противници, населяващи Азия, обикновено са смятани за предшественици на "азиатците"и поради това по-близки на лидийците, фригите, асирийците, финикийците, персите и пр., отколкото на гърците. При Омир обаче не е лесно да се разбере какво отличава троянци от ахейци, освен това, че са противници в един военен сблъсък. Те почитат същите богове със същите ритуали, обличат се и строят домовете си по същия начин, а понякога извеждат рода си от едни и същи предци. В преговорите между двете войски не се използва преводач. За пръв път Горгий (ок. 480-380 пр. Хр.) в своята експериментална реч "Апология на Паламед" допуска, че ахейците и троянците са говори на различни езици.
Ето какво се казва от името на ахееца Паламед в пар. 7 на речта: Всичко това може да стане само ако се разменят думи. И така, да предположим, че аз се срещам с него и той с мен. И по какъв начин? Като какъв се срещам с него? Нали като грък с варварин? И как ще го слушам и ще говоря? Ще бъда сам и той ще е сам? Тогава няма да се разберем. А може би с преводач? В такъв случай ще има трето лице, свидетел на неща, които е трябвало да се скрият (прев. Н.Г.).


ІІ. Епическата поезия

1. Епосът от формална гледна точка

През античността думата "епос" първоначално означава всяко словесно произведение, независимо дали е художествена литература, историческо изследване или справочник, което е написано в стиха хекзаметър. Свидетелство за това е казаното от Аристотел: И наистина, дори автори, които излагат в стихове някакъв медицински или естественонаучен въпрос, се наричат обикновено така ("епици"), докато всъщност между Омир и Емпедокъл няма нищо общо, освен размера (прев. Ал. Ничев).
Хекзаметърът е стих от най-много 17 и най-малко 12 стъпки. "Стъпката" е съчетание от срички (дълги и/или кратки). Основната епическа стъпка е дактилът, която започва с една дълга сричка, последвана от две кратки.
По Омирово време и няколко века след това епосът се е изпълнявал в съпровод на струнен инструмент. Доказателство за това са както Омировите словесни портрети на аедите в "Одисея", така и многобройните вазови рисунки от класическата епоха, където е изобразен певец със струнен инструмент, за който имаме достатъчно основание да приемем, че е аед.
"Ей глашатай подаде звънливата лира на Фемий,
пееше той по принуда сред тези безсрамни женихи.
Звънна по струните Фемий и почна пленителна песен ("Одисея", 153-155)
...
Майко, защо на певеца любим забранямаш да пее,
както сърцето му иска?...На Фемий ти не сърди се, че пее за злата съдба на данайци. (345, 350)" (прев. Г. Батаклиев)

2. Съдържание на епоса

3. Троянският цикъл


ІІІ. "Илиада"

1. Съдържанието на поемата накратко

2. Начини за забавяне на действието

3. Поетическият език в "Илиада"


IV. Съвременни учени за Омировия епос

...the straight truth is that we can say next to nothing for certain about the original circumstances of production of our two poems, neither about their audience nor their author nor their context of communication. For a start, they come from a time well before any kind of firm external historical record...
'Homer' never in any way declares who he is, where he comes from, or who he is making poetry for. Even if he did, we would have to treat the declaration with care - it need not be literally true - but he has covered his own tracks so completely that this question does not arise. More than in almost any other poetry, the craftsman suppresses his own presence, and effaces his own identity.

Achilles is uncompromising, overt in his feelings, unhesitatingly ready to die in order to make good his failings: Odysseus, the great survivor, is subtle, always ready to temporize, to disguise, and to lie...
The archetypal anitypes go far beyond the two heroes. The Iliad tells directly of only a few crucial days out of the whole Trojan War; and it is almost entirely set, claustrophobically almost, at Troy. At the same time, the poem extends understanding towards a wide range of characters, and to both sides in the war. While the Odyssey narrates only a small number of days directly - those leading up to Odysseus' return and revenge on Ithake - it covers, by means of flashbacks, a wide spread of places, including the varied story-worlds of Odysseus' adventures. And his adventures (and those of Menelaos) are spread over some ten years. Yet, for all its range of time and place, the Odyssey is centred on one man and his close associates in a way quite different from the multiplicity of the Iliad.
The Odyssey is fundamentally a crime-and-punishment story: the good and the likeable triumph, and the wicked are in the end brought low. It all moves towards reunion and the establishment of a stable and peaceful society, even though that is not fully acheved by the end of the poem (the eventuality is profesied). The Odyssey's overall direction is from suffering and disruption towards restoration and the united family. The Iliad, on the other hand, is not evidently a story of right and wrong; it tells of a world in which all suffer, and where the suffering is not apportioned by deserving. The finest people and the finest relationships - Achilles, Patroklos, Hektor, Andromache, Priam - are destroyed. The best gets wasted; anger and conflict rule human life. The prosperous and civilized city of Troy is to go up in flames; and by no means all of leading Achaians will get home - and even fewer will enjoy the fruits of victorious peace. Two quite different views of the human condition, then, and yet somehow a pair, like non-identical twins.

Oliver Taplin

За упражнението в петък - да се прочетат І и ХХІV песен от Илиада

Библиография:

Омир. Илиада. Превод Александър Милев, Блага Димитрова
Текстът е достъпен на: http://forum.ngf-bg.com/e107/download.php?list.2

Fragments of the Epic Cycle. Transl. Evelyn-White, Hugh G. 1924
http://www.gutenberg.org/etext/348).

Oliver Taplin. The spring of the Muses: Homer and related poetry. In: Oliver Taplin ed. Literature in the Greek World. Oxford UP, 2000-2001.

За едно резюме на "Илиада" на английски вж. блога на Grace: http://tccnotesliterature.blogspot.com/2007/12/iliad-summary.html