Пировете. Жилище, храна, забавления

І. "Пирът" на Платон

1. Повод за събирането
Млад поет кани приятели заради награждаването си на трагически състезания
Ἐπὶ δεῖπνον εἰς Ἀγάθωνος. χθὲς γὰρ αὐτὸν διέφυγον τοῖς ἐπινικίοις, φοβηθεὶς τὸν ὄχλον·

2. Поканване и подготовка на гостите
Сократ е обещал да отиде. ὡμολόγησα δ᾽ εἰς τήμερον παρέσεσθαι.
Погрижил за външния си вид - отива измит и обут. Ἔφη γάρ οἱ Σωκράτη ἐντυχεῖν λελουμένον τε καὶ τὰς βλαύτας ὑποδεδεμένον, ἃ ἐκεῖνος ὀλιγάκις ἐποίει· καὶ ἐρέσθαι αὐτὸν ὅποι ἴοι οὕτω καλὸς γεγενημένος. ταῦτα δὴ ἐκαλλωπισάμην, ἵνα καλὸς παρὰ καλὸν ἴω.
Аристодем не е канен, но Сократ му предлага да отидат заедно.
ὡς ἐγὼ μὲν οὐχ ὁμολογήσω ἄκλητος ἥκειν, ἀλλ᾽ ὑπὸ σοῦ κεκλημένος. Σύν τε δύ᾽, ἔφη, ἐρχομένω βουλευσόμεθα ὅ τι ἐροῦμεν. ἀλλ᾽ ἴωμεν
Аристодем дори влиза преди Сократ, но е посрещнат приветливо.
εὐθὺς δ᾽ οὖν ὡς ἰδεῖν τὸν Ἀγάθωνα· Ὦ φάναι, Ἀριστόδημε, εἰς καλὸν ἥκεις ὅπως συνδειπνήσῃς· εἰ δ᾽ ἄλλου τινὸς ἕνεκα ἦλθες, εἰς αὖθις ἀναβαλοῦ, ὡς καὶ χθὲς ζητῶν σε, ἵνα καλέσαιμι, οὐχ οἷός τ᾽ ἦ ἰδεῖν.
Някои пристигат с компания и в нетрезво състояние (Алкивиад). μεθύοντα ἄνδρα πάνυ σφόδρα δέξεσθε συμπότην, ἢ ἀπίωμεν ἀναδήσαντες μόνον Ἀγάθωνα
Не се разбира дали са поканени. Агатон поръчва на робите да видят кой е, и ако е близък човек, да го приемат, ако не, да го отпратят.

3. Посрещане
Външната врата (през която се влиза в двора) може да е отворена или затворена. Гостите се посрещат от роб. После се въвеждат в стаята за гости (мъжката стая) някой от робите им измива краката.

4. Подредба на гостите, мебели, съдове
Седят (лежат) по двама на легло, но може и да са трима (Алкивиад сяда между Сократ и Агатон). Леглата са разположени така, че се образува редица (полукръг, "П") и един се оказва "най-вляво", а друг - "най-вдясно".
Някои съдове са големи - Алкивиад изпива повече от 2 литра наведнъж от един кратер.

5. Ред и продължителност на вечерята, забавления
Агатон е празнувал два дни. λέγω ὑμῖν ὅτι τῷ ὄντι πάνυ χαλεπῶς ἔχω ὑπὸ τοῦ χθὲς πότου καὶ δέομαι ἀναψυχῆς τινός; ἐγὼ γάρ τοι, φάναι, χθὲς μὲν οὐχ οἷός τ᾽ ἐγενόμην ἀφικέσθαι, νῦν δὲ ἥκω...
Най-напред се яде; изпява се пеан, възлива се и след това се пие. Пиенето може да бъде усилено (както е било предната вечер) или умерено, ако предпочитат да разговарят. Може да слушат изпълнение на флейта или да отпратят флейтистката (при жените). Определя се тема за разговор и всеки казва нещо (според реда на местата им). Но ако компанията е по-голяма и дойдат повече, и то пияни гости, не може да се води организиран разговор.

6. Жилището
Това е къща, чийто вход е близо до входа на друга къща (където се е спрял Сократ). Има двор; не се разбира дали е едноетажна или по-висока. Споменава се за женската стая.


ІІ. "Пирът" на Ксенофонт

1. Повод за събирането и поканване
След като са били заедно зрители на конни състезания, богатият Калий кани любимеца си Автолик и баща му Ликон на гости. По пътя срещат Сократ, Антистен и неколцина други; Калий ги поканва настоятелно (защото компанията на интелигентни хора е хубаво нещо).

2. Посрещане
Гостите правят гимнастика в дома на Калий, изкъпват се и се намазват, и тогава сядат да вечерят.

3. Ред на вечерята, меню. Мебели, съдове
Предлага се парфюмиране на помещението, което Сократ отказва; специално поканени хора забавляват гостите. Водят се разговори по определени теми, при един от тях се дава награда на най-добре говорилия. Самите гости пеят. Вечерта завършва с танц-пантомима.

4. Забавления
Има човек (Филип), който е извикан, за да весели гостите със шеги. Група от Сиракуза - собственик, флейтистка, танцьорка-акробатка и момче - музикант и танцьор забавляват гостите.

5. Домът
Домът се намира в Пирей. Вероятно е голям и луксозен, щом гостите могат да спортуват и да се къпят преди вечерята.


ІІІ. "Пирът" на Лукиан

1. Повод за събирането
Почтеният Аристенет празнува сватбата на дъщеря си със сина на богатия Евкрит

2. Поканване. Какви са гостите
Присъстват самите младоженци заедно със своите родители и може би други близки; множество твърде образовани хора - философи от различни школи, ретор, граматик, лекар. Един пристига неканен - киникът Алкидамант. Един стоик, който не е поканен, изпраща писмо на домакина и изразява огорчението си, като при това отправя нападки към други, които са поканени.

3. Подредба на гостите. Мебели, съдове
Гостите (мъжете) са разположени по двама на легло. Някои места се смятат за по-почетни - колкото по-вдясно (от гледна точка на входната врата) лежи някой, толкова по-почетно е мястото му. Бащата на младоженеца е пръв, следва го бащата на невястата. Възниква спор и за това, кой от гостите да заеме по-почетно място. Самите легла имат по-ниска и по-висока част. Жените са разположени на "диван" срещу мъжете. Киникът не сяда никъде, а обикаля помещението. Към всяко легло има обща масичка - за двамата - на която се поставят блюдата. Споменава се названието на една чаша - скифос.

4. Ред на вечерята, забавления
Блюдата са много. Става ясно, че тортата се поднася преди "основната вечеря". Поканен е смешник (Сатирион), който е предизвикан от киника да се бият. Има флейтистка. Четат се стихове - или от стари поети, или съчинени за случая. Отправят се пожелания към двойката или към всеки поотделно за щастлив брак. Философите спорят помежду си.
Точно този пир се проваля заради безвкусните шеги, грубостите, разправиите и интригите между философите, които завършват с бой.

5. Храна и питиета
Има много печено месо - глиган, сърна, заек, патица. Има риба, баница, сусамови питки, сладкиши.


ІV. За пируването и неговото представяне в литературата

The symposium is, properly, the post-eating stage of a banquet during which drinking for pleasure took place, accompanied by entertainment, in the form of recitation, music, dancing, conversation, sex. In its heyday in early Greece, the symposium had social and political as well as cultural significance, so that it can be called by its historian, Oswin Murray, 'the organising principle of Greek life'. The symposium of the archaic period was a private club, in that its membership was restricted and met in private premises, in the household. It belonged to the public, or better, political, sphere, in the sense that the people who came together in this way were precisely the citizens of the early polis and the men who formed its political and, in the Homeric period at least, its military leadership.
As the aristocracy lost its grip of the polis, the symposium also declined in significance. In Athens the democratic reformer Cleisthenes relegated to the political wilderness the symposium and the aristocratic friendship group (hetaireia) that was rooted in the symposium. Under the Athenian democracy these 'clubs' had mainly nuisance value. In 415 a particularly lively symposium spilled over into the streets late at night. In the aftermath it was discovered that religious statues, the Hermai, had been systematically mutilated. When naval disasters befell the democracy, oligarchs based on clubs staged coups d'etat (in 411 and 404). Democracy in due course came back and things returned to normal, which meant that the clubs were again marginalized abd indeed made illegal. It is in this period of the restored democracy that the banquet was born as a literary genre, in the Symposium of Plato. In Plato's hands the symposium became a form of sociability in which a company of friends discuss a theme, in this case the nature of love, in the form of a dialogue. Xenophon's Symposium, Plutarch's Dinner-Table Conversations, Atheneus' Deipnosophists and Methodius' Banquet of the Ten Virgins are among the ancient works that follow his model, and the genre has a long history in later literature.

(P. Garnsey)

Литературният "пир" е диалог. Участниците са събеседници, възможно е разговорът да се води с въпроси и отговори, речта наподобява всекидневната реч (особено у Ксенофонт), макар и със значителни елементи на реторика (най-вече у Платон), участниците са частни лица (idiotai) (макар и често изтъкнати, познати на читателя). Обсъждането на философски теми - основен предмет на жанра диалог - намира място и в пира.
Пирът е празник в ежедневието. Ритуалното начало в него е силно подчертано - правят се възлияния, пеят се пеани, определя се ред, различен от ежедневния, но всичко това се полага в дома. У Платон тези елементи на празничното са умишлено са редуцирани, у Ксенофонт - подчертани. В късните произведения ритуалният елемент, описателното, страничното, интермедията заемат все по-голямо място. Според R. Hirzel това се дължи на съобразяване с вкуса на широката публика и тази тенденция може да се забележи вече у Ксенофонт, а по-късно изобразяването на обичаите за един пир (за които има податки още у Омир) се превръща дори в основен предмет на описание.
Така от диалога се отделя нов жанр - появява се диалог, чийто контекст е пир. В пира (и като културен феномен, и като литературна форма) е заложен и принципът на играта. За това споменава Ксенофонт:
“Струва ни се, че е достойно да помним благородните мъже не само с техните сериозни дела, ала и със забавленията им.” За Ксенофонт това явно са заниманията, различни от “сериозния” (ta meta spoudes) дискурс на философията.
Агонът присъства както в словесна форма в диалозите, така и като различни форми на сравнение в жанра “пир” - например състезанието по красота у Ксенофонт или пародията на агон у Лукиан...
Прекомерното внимание [при Лукиан]върху храната, незначителните поводи за неразбирателство със сериозни-смешни последици, цитирането на поетите, състезанието (агон) между киника Алкидамант и танцьора, постоянните паралели с митологични сюжети, отсъствието на ред и (неуспешен) опит за въвеждането на говорене поред - всеки епизод от пародията изгражда образа на литературния пир с обратен знак.

(А. Димитрова)

Doctor Eryximachos, one of the diners in Plato's imagined dinner and symposium, proposes the rules of the drinking once the eating is completed. It is established just before this passage that the drinking will not be excessive. On this kind of occasion, all had to agree on what form the drinking should be passe round (what proportion of water to wine in the mixing bowl, how the drinking cups should be passed round, and how often). Piper, singers, dancers and recitations were common: there are professional performers, for example, in the Symposium of Xenophon. Here, conversation is chosen, which allows Plato to develop the social form into a philosophical discussion on the nature of love. It is characteristic of this form of upper-class gathering that a light and playful atmosphere is the rule unless things get out of hand with too much drinking or other physical pleasures such as sexual encounters.
Plato thus sets his dialogue within the context of social eating and drinking. His Symposium was a classic in antiquity and was often alluded to or imitated: to take two examples, In Greek, Atheneus Deipnosophists is modelled on it and praises it (1.2a; 5.186e); in Latin, 'Trimalchio's Feast' in the Satyricon of Petronius appears to borrow features from it.

(J. Wilkins)


Библиография:
За гръцките текстове вж. "Keimena" - http://www.mikrosapoplous.gr/texts1.htm за Платон и Лукиан и "Biblioteca Augustana" - http://www.hs-augsburg.de/~harsch/graeca/Chronologia/S_ante04/Xenophon/xen_intr.html за Ксенофонт.

Пируването в гръцката литература:
Виолета Герджикова. Епическо и гастрономическо. Аспекти на изобразяването на храна и пируване у Омир.- http://grosnipelikani.net/modules.php?name=News&file=article&sid=22
Анета Димитрова. Обстоятелственият контекст на жанра диалог и отношението му към литературния пир. - http://grosnipelikani.net/modules.php?name=News&file=article&sid=15&page=1
Peter Garnsey. Food and Society in Classical Antiquity. Cambridge UP, 1999-2002
John. Wilkins, David Harvey&Mike Dobson ed. Food in Antiquity. University of Exeter P., 1996-2003