Полибий за държавата и политическата история

Резюме
По времето на Полибий изглежда, че историята се е обединила и че всички събития са насочени към една цел. Една мощна държава (римската), подпомогната от Случая (съдбата, tuche) става главен герой на историческото действие. Полибий трябва да изясни на какво се дължи силата й - дали причината е добрата конституция?
В кн. VІ Полибий излага един общ възглед за историческите промени. Как възниква обществото? Как се установява власт и се появява идеята за справедливост? В историята има въртене (кръговрат, anakyklosis) на държавните уредби. Кои са правилата, според които се извършва това въртене?

Достигането до пълно господство на Рим над цивилизования свят (вселената, oikoumene) за толкова кратък срок - малко повече от 50 години - е изключително историческо събитие. Но дори държава като римската не може да бъде вечна, тъй като и тя е природно явление и човешки продукт (действие). Природните и човешките дела се появяват и изчезват според определени и обикновено предвидими закони.

Разумно устроената ("сложна") държава е издръжлива; в уредбата й не настъпват радикални промени. Това е добре, тъй като тези промени най-често са съпроводени от насилие. За разлика от нея, едностранчиво устроените държави (такива са държавите с "проста" конституция - монархии, аристо-олигархии, демо-охлокрации) не издържат повече от едно-две поколения. В тях управлението може да бъде справедливо или несправедливо. Едностранчиво устроената държава със справедливо управление издържа дотогава, докато добродетелните и мъдри хора, които са я наложили, имат достатъчно политическо влияние. Изглежда, че тези държави (царство, аристокрация, демокрация) са справедливи единствено благодарение на личните качества на управляващите.

Държавата е устойчива благодарение на добрите нрави на гражданите; следователно трябва да има начин за предаване на тези добри нрави. Това обаче не става "по природа" (наследствено).
Спартанската държавна уредба е установена "отведнъж", а не с течение на времето. Тъй като тя е добра (смесена, "сложна") трябва да се предположи, че създателят й Ликург е бил извънредно мъдър човек, и че нейната поява сякаш се дължи на божествена намеса.
Римската конституция обаче се е оформила за дълго време и след много промени на законодателството. По време на войната с Картаген държавата е в разцвета си, като едни от белезите за това е, че сенатът, макар и ограничаван от другите институции, има водеща роля. При картагенците, чията държава е в упадък, нараствало влиянието на народа.

Полибий смята, че цивилизациите се появяват и изчезват периодично, а човекът (живо същество - zoon, отличаващо се от останалите zoa с nous и logismos) е винаги един и същ (вечен?). Развитието на обществата се подчинява на определени закони, а това позволява предсказване на бъдещето им. Човекът не е получил закон и не му е възложена "мисия" на земята. Той се движи от стремежа към оцеляване и към приятен (съобразен с желанията) живот. В определен момент от развитието на обществото се появява "справедливостта" - човекът може да бъде мотивиран и от нея. Ето някои правила на развитието на обществата.
Правило 1. След природната катастрофа оцелелите хора се събират в нещо като стада и начело на тези стада застава лидер (както е при други живи същества). Той се отличава с телесна сила и душевна дързост (tolme).
Правило 2. Появява се идеята за справедливост.
Нейната основа е: оказаната услуга трябва да бъде върната. Идеята възниква от отглеждането на деца и склонността на децата да се привързват към родителите си и да им отвръщат на грижите с грижи. Когато хората забелязват, че някой не връща оказаната услуга (това се забелязва повече при неблагодарните деца, но също и при други облагодетелствани), те се гневят. Лидерът, който се присъединява към този гняв и наказва провинилите се, действа съобразно справедливостта и започва да бъде почитан и затова (а не само за силата и дързостта си). Така се появява царят.
Правило 3. Справедливото управление бива последвано от несправедливо.
Причината е, че властта се предава по наследство. Но децата на царете (на аристократите или демократите) не наследяват добродетелите на бащите си. Те управляват без добродетели, сиреч несправедливо. Поради това съгражданите им ги лишават от власт.
Правило 4. След свалянето на несправедливите властници обществото не се връща към старата уредба, а се насочва към нова (след олигархия няма връщане към аристокрация или царство, които вече са изпитани и се помнят, а има установяване на нещо по-ново - власт на мнозинството, демокрация).

Римската държавна уредба се основава на свързаност и противостоене на трите вида власт. Освен това тя се крепи на силна армия, религиозност, почит към предците, мандатност на длъжностите и възможност за забогатяване на гражданите.


План на лекцията

І. Закони на историята и идея за държавна уредба

1. Всеобща история. Събитията в обитавания свят се стремят към една цел (VI, 2)

2. Всяка държава по природа преминава през три състояния (момента на развитие) – възникване, разцвет, упадък (VI, 9)
Събитията във времето се насочват от случая (I, 4)

3. Добрата държавна уредба се отличава от по-лошите по това, че:
а. по-издръжлива във времето (както във война, така и в мир)
б. прави обществото способно за експанзия и покоряване на други общества (това не се случва със Спарта)
в. не зависи от личните качества на лидерите си (Атина и Тива са такива; освен това те не издържат в мирна обстановка)
г. поддържа добри нрави на гражданите (критската не е такава)
Тя може да бъде създадена отведнъж, благодарение на законодателя (Спарта), или в течение на времето, с цената на вътрешни сблъсъци (Рим)
Мощта й зависи от момента на развитието й. Картаген е имал добра уредба, но е загубил войните с Рим, защото се е намирал в упадък (влиянието на народа е нараснало прекомерно)

4. Човекът и възникването на държавата
а. Човекът е живо същество, което се отличава от другите с интелекта си. Той не е сътворяван, нито е “еволюирал”.
б. Човечеството преминава през серия от катастрофи, които унищожават дотогавашните цивилизации (държави). След всяка катастрофа, хората започват да се събират заедно, поради трудността да оцелеят поотделно.
Един индивид оглавява това общество благодарение на силата си (примитивна монархия).
Децата изпитват естествена благодарност към родителите и им я връщат; получилият услуга или закрила изпитва естествена благодарност към благодетеля. Така се създава чувство за задължение (дълг).
Добрият примитивен монарх забелязва това и започва да подкрепя този вид отношения между подчинените си (стимулира добродетелта). Така неговата власт започва да се опира на мъдростта и грижата за добрия живот на поданиците му (царство) (VI, 5-6)

5. Кръговрат на държавните уредби
Държавните уредби се сриват поради липсата на опозиция и предаване на власт по наследство.
а. След като добре управлявалият монарх (или група аристократи) предаде властта на потомството си, не е много вероятно наследникът да притежава подобни качества – защото повечето хора са негодни за държавници.
б. При извращаване на държавната уредба (преминаване към лошото и съответствие – от царство към тирания, от аристокрация към олигархия) най-добрите в общество се намесват и променят режима към следващия вид (а не правят опит за възстановяване на предишното добро съответствие, защото имат опит от провала му)
в. Така се стига до охлокрация (лошото съответствие на демокрацията); тогава настъпва хаос и гражданите отново се обръщат към някой водач, който да внесе ред, и той възстановява монархията (VI, 9)
Това е естественото, “вътрешно” редуване на уредбите.
Държавната уредба може също така да бъде променена “отвън”.

ІІ. Римска държавна уредба

1. Доброто държавно управление е съчетание от власт на единия, на малцинството и на мнозинството. Необходимо е да се ограничава властта на всеки от тези “естествени носители на властта” – монархът, аристокрацията и народът.
а. Спартанската уредба се проваля когато Спарта започва да претендира за хегемония над големи територии. Конституцията им не позволява забогатяване на отделните граждани (спартанските пари нямат стойност никъде извън Спарта). Това прави държавата им бедна и неспособна да издържа голяма армия, която да извършва далечни и продължителни бойни действия. В Рим обаче няма такова ограничение
б. Консулите, сенатът и народът (Народното събрание) си поделят властта, противостоят и се контролират едни други. Поради това злоупотребата с власт от страна на всяка институция не е възможна. Консулите имат военна и административна власт, сенатът – финансова, народът - право на вето върху законопроекти, наказания и награди.
в. Римската армия е най-добре уредената. Тя включва всички граждани (минималният срок за военна служба е десет години). Дисциплината е отлична поради суровите наказания и подходящите стимули. Всяко семейство поддържа култ към предците; римляните са по-религиозни от повечето им съвременни народи. Управленските длъжности, включително и консулската, са строго мандатни. Подкупването на избирателите е невъзможно.

2. Римската държава ще стигне до упадък, защото това е в природата на всяка държава и всяко човешко начинание. В бъдеще властта на народа ще нарасне прекомерно и ще се изроди в охлокрация и хейрокрация (власт на най-лошите).

ІІІ. Общо за политическата промяна при Полибий

1. Изменението на всяка държавна уредба и редуването им са неизбежни, защото такова е положението с всички “природни” явления. Специално в човешкия случай бързите промени се дължат главно на лошо законодателство. Лошото законодателство създава условия за злоупотреба с властта, а всички хора са склонни да злоупотребяват с властта. Все пак има фактори (лична добродетел, добро възпитание, строги санкции, ограничаване на властта по време и правомощия) които възпрепятстват злоупотребата.

2. Ползата от познаването на законите на това изменение е, че бъдещето на всяка уредба може да се предскаже. Същевременно то ни позволява да отличим по-добрата от по-лошите уредби. Това знание се придобива при занимание с история. Така че добрият държавник трябва да се занимава с история.