І.
(Константин
Манасий. „Троянската война“)
(Преразказвам
по среднобългарския превод - Н.Г.)
По времето, когато Давид още властваше над чуждите народи, започна войната
на елините срещу Троя. Тази война се случи заради Елена – жената на Менелай.
Аз ще напиша за войната, но не както Омир пише; и моля благоразумните хора
да ми простят за това. Защото Омир има твърде сладък и доброумен език, и украсява
словото си с най-различни премъдрости. И тъй, нека разкажа следното.
Хекуба беше съпруга на царския син Приам, който владееше Троя. Тя му роди
много деца. Но веднъж, когато беше заченала и й предстоеше да роди, видя в съня
си една горяща главня, която излезе от утробата й, и подпали целия град.
Когато Приам и неговите влъхви чуха за това, решиха, че за него самия и за целия
град ще е по-полезно, ако роденото, вместо да живее, бъде изядено от зверове
или хвърлено в огън.
Скоро след това на света се появи Александър – младенец радостен, благолепен
и доброобразен. Но тогава Приам не трябваше да се размеква, а да убие това излязло
от утробата на Хекуба отроче; но, победен от природата, той го пощади. И го
подхвърлиха близо до едно село, където някои пастири го намериха и отгледаха. И
го нарекоха Парис.
Когато доближи юношеска възраст, Приам го взе за свой сътрапезник, защото мислеше,
че вече е избегнал бедата, идеща от него. Но се случи така, че веднъж Александър
неволно уби един свой родственик; и поради извършеното убийство той напусна
Троя и отиде при Менелай в Спарта. А Менелай го прие като приятел: почете го,
нагости го и въобще го обикна.
И ето я сега твоята игра, мъчителю на всички хора! Ето я играта ти и
вражеското ти семе, с което ти разпали великата пещ на войната!
Менелай замина някъде, а Парис остана сам; и тогава, като видя жената на
Менелай, се възхити от красотата й. И какво има да дългословя и да пиша? Той я
грабна - при това с нейно съгласие - и избяга с нея.
Тя беше прекрасна, добровеждна, доброзрачна, добролична, доброобразна, голямооока,
бяла като сняг и изпълнена с множество дарби.
И понеже Александър очакваше да бъде преследван от онези, които беше оскърбил,
той се отклони от пътя към Троя и се насочи към Финикия. И, обгърнат от силни ветрове,
едва намери пристан в едно от устията на Нил, наричано в по-късните
години Канобско.
Там имаше храм на героя Херакъл. Парис намери убежище в този храм, заедно с
множеството негови спътници, които го засипваха с упреци и изобличения заради
злото, извършено от него – тъй като той се надсмя и опозори онзи, който му беше
оказал гостоприемство.
За това чу войводата, който владееше над онова място – това беше египетският
цар Протей. Парис и жената бяха доведени при него – заедно с имуществото и спътниците
им. И царят питаше: „Коя е тази жена, чия е, откъде? И като си я взел, накъде
си тръгнал?“ А в отговор Александър съставяше лъжливи слова. И Протей, като разбра
какво е положението с Елена, се обърна към Александър с такива думи: „Ако не бях
дал обет да не убивам чужденци, захвърлени тук от морските бури, щях да те
подложа на големи и люти мъчения заради това, че си неблагодарен и престъпник
на законите и приятелската любов! Сега няма да ти дам имуществото и жената; ще
я запазя тук за елина, комуто ти си причинил тази беда. А ти напусни Египет.“
И така Протей прогони Парис. И той се върна в отечеството си с празни ръце,
вкусил сластта само с крайчеца на пръста си...
*
Ив. Дуйчев, Д. Лихачов, ред. Среднеболгарский перевод хроники Константина Манассии
в славянских литературах. БАН, 1988
No comments:
Post a Comment