„Седемте мъдреци“

 (според Диоген Лаерций)

Въведение

            Според някои философията е започнала от варварите.

Маги, халдеи, гимнософисти, друиди, Залмоксис, Атлас.

При египтяните - Хефест. Той бил син на Нил; започнал философията, на която начело са жреците и прорицателите. От него до Александър Македонски били изминали 48 863 г.

Магите – 5 000 г. преди Троянската война, Зороастър – 6 000 преди Ксеркс. След него имало и мнозина други – Останес, Гобрий и др.

Които говорят за тях и ги поставят на първо място, не знаят постиженията на гърците, от които произхожда не само философията, но и целият човешки род.

Известно е, че атиняните е живял Музей, син на Евмолп; при тиванците Лин, син на Хермес и Урания. Техните произведения и мисли: теогонията на Музей, космогонията, астрономията и биологията на Лин. От него Анаксагор е прочел, че „всичко било заедно“. Самото име на философията (думата „философия“) е гръцко.

Тракът Орфей не би трябвало да бъде наричан философ, щом е говорил такива неща за боговете. Неслучайно се казва, че бил убит от гръмотевица (или от жени).

По-подробно представяне на т.нар. „варварска философия“.

Какво се говори за гимнософистите, халдеите и магите. Аристотел за Зороастър и за религията на персите. Според него магите са по-стари от египтяните. Добрият и лошият демон – Оромасд и Ариман. Твърдят, че хората се връщат към живота и са безсмъртни. Според Клеарх от Соли гимнософистите произхождат от магите; някои мислят, че и юдеите са от тях.

Упреците им срещу Херодот: Ксеркс не би могъл да „окове Хелеспонта“ и стреля с лък срещу слънцето, защото тях магите смятат за богове.

Египетската философия. Материя, четири елемента и възникване на живите същества. Богове (Озирис, Изида), космос, небесни тела.

Душата е по-дълголетна от тялото и преминава през телата. Законите за справедливостта, приписани на Хермес; обожествяване на полезните животни.

Геометрия, астрономия, аритметика (Манетон, Хекатей, Аристагор).  

За гърците.

Питагор пръв нарекъл себе си „философ“, когато разговарял с тирана на Сикион Леон; защото смятал, че няма мъдър човек, само бог е такъв. Мъдреците (както и поетите) били наричани и „софисти“. 

„Мъдреците“: Талес, Солон, Периандър, Клеобул, Хилон, Биант, Питак. Към тях някои добавят скита Анахарсис, Мисон от Хена, Ферекид от Сирос, критянина Епименид; а и тирана Пизистрат.

Приемственост.

Гръцката философия има две начала: едното е от Анаксимандър (слушател на Талес), другото от Питагор (на него преподавал Ферекид). Първата е йонийска (Талес е йониец от Милет), втората - италийската (Питагор създал школата си в Италия). Едната завършва с Клитомах, Хризип и Теофраст, а другата – с Епикур.

Към първата след Анаксимандър са Анаксимен, Анаксагор, Архелай; след това Сократ, който въвежда етиката.

Следват го сократиците и

1) Платон, който установява Старата академия. След Платон академици са Спевсип, Ксенократ, Полемон, Крантор, Кратет и Аркезилай, който въвежда Средната академия. С Лакид започва Новата; след него са Карнеад и Клитомах.

Към Хризип се стига така: от Сократ е

2) Антистен, после e Диоген кучето, тиванецcj Кратет, Зенон от Китион, Клеант и Хризип.

Към Теофраст: от Платон е

3) Аристотел, от него – Теофраст.

Към втората (италийската): пръв е Питагор, син на Телавг, който учил при Ферекид; после идват Ксенофан, Парменид, Зенон от Елея, Левкип и

Демокрит. От него са много, сред тях Навсифан и Навсикид, от които е Епикур.

Други разделения

Философите се делят на догматици и „въздържащи се“ (ἐφεκτικοί).[1]

Някои са оставили съчинения, други – не: като Сократ, Стилпон, Филип, Менедем, Пирон, Теодор, Карнеад, Врисон.

Питагор и Аристон от Хиос имат само писма.

Някои имат едно съчинение: Мелис, Парменид, Анаксагор.

Някои много – Зенон, Ксенофан, Демокрит, Аристотел, Епикур, Хризип.

Названия на философските школи:

1) по град (елейци, мегарци),

2) по място (академици, стоици),

3) по съпътстващо (перипатетици),

4) на шега (киници),

5) по начин на мислене (еленктици),

6) по име на основателя (сократици, епикурейци), от предмета (физици, етици, диалектици).   

Части на философията.

Физика (за космоса), етика (за живота и нас самите), диалектика (за доводите/разсъжденията - λόγοι).

До Архелай е физиката, от Сократ – етиката, от Зенон елееца – диалектиката.  

Създатели на школите (αἱρέσεις).

Академици (Стара, Средна, Нова), киренейци, елейци, мегарци, киници, еретрийци, диалектици, перипатетци, стоици, епикурейци.[2]

Всяка αἵρεσις трябва да има учения (δόγματα).[3] Дали скептиците са такива? Има и еклектици.

Мъдреците

1.

Талес

Според някои бил от финикийски род (майка му Клеобулина – от Кадъм и Агенор). Според други бил милетчанин, от виден род.

Нарекли го пръв „мъдрец“ по времето на атинския архонт Дамасий,[4] когато били посочени „седемте мъдреци“. 

Дали е писал нещо? „Корабна астрология“ е на Фок от Самос.

Заниманията му с астрономия („Малката мечка“). Предсказвал затъмненията на слънцето, приписвал душа на неудушевените (магнита).[5]

Бил от първите, коеито казвали, че душите са безсмъртни.

Изучил геометрията от египтяните; развил учението за триъгълниците.

По негов съвет милетчаните не станали съюзници на Крез.[6]

Според някои живял сам, според други бил женен и имал син. Показал как може да се забогатее (и че е лесно). 

Смята, че начало на всичко е водата;[7] че светът е одушевен и пълен с демони.

Разделил годината на 365 дни. Бил в Египет, срещал се със жреците (не се знае някой да му е преподавал). Как измерил пирамидите.

Историята с триножника. Бил изтеглен от морето и намерилите го задали въпрос в Делфи – на кого да се даде. Отговорът бил, че трябва да се даде на първия по мъдрост. Мъдреците си го предавали един на друг и накрая Солон го дал в Делфи. Същото се разказвало и за чашата на някой си аркадец Батикъл – минала през всички тях, и накрая се върнала при Талес.

Бил паднал в яма, докато гледал небето.

Някои негови мнения.

Най-старо е бог, защото е нероден; най-красиво е космосът, защото е сътворен от бога; най-голямо е пространството, най-бързо е умът. Най-силно е необходимостта, най-бързо е времето. Между живота и смъртта няма разлика. Човек не може да скрие от боговете дори несправедливите си мисли (не само дела). Най-трудно е да познаеш себе си. Божественото няма нито начало, нито край.

Помагал на Крез да премине река Халис.

Умрял на 78 години[8] от горещина и жажда, докато присъствал на гимнастическо състезание.

Отново за това, кои са мъдреците.

Занимавали се с поезия. Според Дикеарх те били просто съобразителни хора, законодатели.

Според Архетим от Сиракуза били разговаряли при Кипсел (Архетим присъствал). Според Ефор били при Крез (освен Талес).

Някои прибавят Питагор, също и Периандър.

Според Хермип били общо 17. Освен споменатите прибавя още Акузилай, Леофант, Ферекид, Аристодем, Лас, Анаксагор.

Хипобот поставя сред философите Орфей и Лин; също и Епихарм.

Писма на Талес до Ферекид и до Солон.

 

2.

Солон

Атинянин, син на Ексекестид. Учредил закон, според който поробените за дългове трябвало да бъдат освободени. Опростил дълговете и на своите длъжници.

Атиняните и мегарците спорели чий да бъде Саламин. В Атина бил приет закон, забраняващ обсъждането на този въпрос. За да избегне наказание, Солон се престорил се на луд; и призовал атиняните да превземат острова. Как доказал, че Саламин е атински.

Дали е добавял стихове към Омир.

Как предупредил атиняните да винмават с Пизистрат. Съветът го обявил за луд.

Напуснал Атина и посетил Египет;[9] бил и на Кипър. Основал Соли в Киликия. Разговорът му с Крез за щастието.[10]

Според него естествената продължителност на живота е 70 години.[11]

В законодателството му се разпорежда всеки да грижи за родителите си. Имало закон против безделничеството. Кого улавят законите. Бил против големите награди на олимпийските победители; по-добре е да се почитат воините.

Разпоредил на празници да се рецитира Омир. Недоволството му от трагика Теспис.[12]

Разцветът му – към 594 пр. Хр.[13]

Писал е речи, елегии за Саламин и Атина, ямби.

Писма до Периандър, Епименид, Пизистрат, Крез.

 

3.

Хилон

Спартанец, син на Демагет.

Ефор през 55-та ол. (560 пр. Хр.; по това време е разцветът на Езоп). През 52-ра ол. (545 пр. Хр.) бил вече стар.

Какво посъветвал Хипократ (бащата на Пизистрат).

Негови мнения.

Добрите надежди на образованите. Да не се злослови (особено за мъртвите); да не се заканваме; сватбата ни да е скромна. По-добре загуба, отколокото срамна печалба. Не се надсмивай на изпадналия в нещастие. Управление на дома; езикът да е бавен, обуздавай гнева. Не поръчителствай.

Какво казал за остров Китера.

Умрял в Пиза, когато синът му станал олимпийски победител по бокс.

Написал елегия от 200 ст.

Писмо до Периандър – за тирана.

 

4.

Питак

Лесбосец от Митилена. Според историка Дурис баща му бил трак.

Заедно с братята на Алкей детронирал тирана Меланхър.

Въвел закон против пиянството.

Не приел парите на Крез. Простил на убиеца на сина си.[14]

Мнения.

Верността на земята и несигурността на морето. Бъдещето е неясно.

Управлявал 10 години, умрял след още 10.

Елегия в 600 ст. и книга за законите.

Писмо до Крез (приема да го посети в Сарди, но не заради богатството, а заради гостоприемството).

Споменат е от Платон в „Протагор“.

 

5.

Биант

Отново се разказва за триножника. Той го посветил на Херакъл в Тива.

Мнения.

Сладостта на надеждата. „Повечето хора са лоши“ (да обичаме така, сякаш ще ни отвърнатс омраза). Мъдростта е най-сигурното притежание.

По негово време Алиат обсаждал Приена. Какво съветвал приенците.

Умрял след съдебен процес, който спечелил.

Съчинил поема в 2 000 ст. за Йония. Мнения.

Споменат от Хипонакс и Хераклит (той го хвали).

 

6.

Клеобул

Родосец от Линдос. Извеждал рода си от Херакъл.

Мнения.

Умрял 70-годишен.

Написал 3 000 ст в хекзаметър. Дъщеря му Клеобулина пишела гатанки.

Писмо до Солон – поканил го да живее в Линдос.

 

7.

Периандър

Корнтиец, син на Кипсел, от Хераклидите.

Бил приател (ксенос) на Тразибул от Милет (според Херодот).

Как убил жена си (от гняв). Пръв се заобиколил с телохранители.

Умрял през 49 ол. (584 г.) на 80 години – 41 г. по-рано от Крез.[15] Разцветът му бил през 38 ол., (628 г.), тиранствал 40 години.

Как запазил в тайна мястото на гроба си. 

2 600 ст наставления

 

8.

Анахарсис

Скит. Майка му била гъркиня, затова бил двуезичен.

Бил в Атина към 48-а ол (588 пр. Хр.). Как се сприятелил със Солон.

Бил убит в Скития от брат си.

Написал поема от 800 ст. – за законното при скити и атиняни; за умерения живот и за войната.

Писмо до Крез.

 

9.

Мисон

Пелопонесец от Хена. Баща му бил тиран.

Анахарсис узнал от Пития, че Мисон бил по-мъдър от него.

Живял 97 г.

10.

Епименид

Критянин от Кносос.

Бил спал 75 години. Смятали го за любимец на боговете и му принасяли жертви.

46 ол. (604 пр. Хр.) бил в Атина: очистил ги заради епидемия.

Живял 150 г., а според някои – към 300.

„Теогония“ в 500 ст. и съчинения в проза.

Писмо до Солон.

 

11.

Ферекид

От остров Сирос.

Бил слушател на Питак.

Доживял до 544 г. (59 ол.); разболял се и бил погребан на Делос от Питагор.

Пръв писал за природата и боговете. Началото на неговата „Теогония“.

Това са т.нар. „мъдреци“, към които някой добавят и Пизистрат.

Сега ще кажем за философите. Ще започнем с йонийската школа, чийто начинател е Талес. Негов слушател бил Анаксимандър.

*

Диоген Лаерций. „Животът на философите“. Превод Т. Томов. „Народна култура“, 1985 („Планета-3“, 2002)

Diogenis Laertii De clarorum philosophorum vitis, dogmatibus et apophthegmatibus Libri decem. Rec. C.G. Cobet. Accedunt Olympiodori, Ammonii, Iamblichi, Porphyrii et aliorum Vitae Platonis, Aristotelis, Pythagorae, Plotini et Isidori Ant. Westermanno et Marini Vita Procli J.F. Boissonadio edentibus. Parisiis, 1878

---

[1] Τῶν δὲ φιλοσόφων οἱ μὲν γεγόνασι δογματικοί, οἱ δ' ἐφεκτικοί· δογματικοὶ μὲν ὅσοι περὶ τῶν πραγμάτων ἀποφαίνονται ὡς καταληπτῶν· ἐφεκτικοὶ δὲ ὅσοι ἐπέχουσι περὶ αὐτῶν ὡς ἀκαταλήπτων.

[2] ᾿ τοῦ δὲ ἠθικοῦ γεγόνασιν αἱρέσεις δέκα· ᾿Ακαδημαϊκή, Κυρηναϊκή, ᾿Ηλιακή, Μεγαρική, Κυνική, ᾿Ερετρική, Διαλεκτική, Περιπατητική, Στωϊκή, ᾿Επικούρειος

[3] εἰ δὲ αἵρεσιν νοοῖμεν πρόσκλισιν δόγμασιν ἀκολουθίαν ἔχουσιν, οὐκέτ' ἂν προσαγορεύοιτο αἵρεσις· οὐ γὰρ ἔχει δόγματα. αἵδε μὲν ἀρχαὶ καὶ διαδοχαὶ καὶ τοσαῦτα μέρη καὶ τόσαι φιλοσοφίας αἱρέσεις

[4] Към 582 пр. Хр. Damasios ist während der Unruhen nach Solons Weggang von Athen Archon (583/2 und 581/0, cf. Aristoteles ᾿Αϑηναίων πολιτεία 13, 1—2). D. orientiert an ihm die Lebenszeit des Thales oifensicht-lich wegen Solons Besuch bei Kroisos (Herodot I 29), der für die Datierung der gleichzeitig lebend gedachten Sieben Weisen verwendet werden konnte (Die Schule des Aristoteles. Texte un kommentar. Hrsg von F. Wehrli).

[5] Вж. Херодот I.

[6] Бил живял и по времето на Тразибул (6); вж. Херодот I за Алиат.

[7] „Метафизика“ I

[8] Роден 624 пр. Хр. (39 ол., 1).

[9] Вж. Платон. „Тимей“

[10] Вж. Херодот I

[11] Вж. Филон – „Седемте години“ (De opificio mundi).

[12] Вж. и Плутарх. „Солон“

[13] 46 ол., 3.

[14] Като Крез на Адраст.

[15] Царува 560-547 г.