за митологията

 Не е излишно да се каже какво по-точно търсим, когато обсъждаме книга за митове (като тази - Н. Кун. „Старогръцки легенди и митове“).

Предполагаме, че митотворчеството, подобно на всяко произвеждане на разкази, е начин да се обсъждат въпроси, които са от голяма важност за създаващия ги. Митотворецът (поетът) не обсъжда тези въпроси чрез подвеждане на опита към понятия и подреждането му чрез твърдения и доводи в тяхна подкрепа; а чрез изработка на разкази, в които такива (отнасящи се до опита) твърдения и противоположните им се „провиждат“ от читателя/слушател.

Така че ние пристъпваме към митовете за да узнаем какво се провижда в тях – какви са въпросите, които онези „носители на мита“ са намирали за важни.

От друга страна, всяка книга за митологията има източници и в този случай те могат да се установят (тъй като Кун не е източник за гръцката митология, както е Омир; той е съставил изложението си на основата на писани текстове, които всеки може да намери).

Предполагаме (въз основа на прочита, който добива смисъл в рамките на собствения ни човешки опит и на някаква осведоменост за античния свят), че главният въпрос, обсъждан в гръцките митове, е „битийният“; а именно - защо (и дали) човекът е смъртен. И към него: защо той има ограничения, които други, донякъде подобни на него същества (боговете) нямат; защо човешкият живот е болезнен.

Обсъждането на този и свързаните с него въпроси се провижда в митовете, където богове и хора

1) общуват помежду си като равни (събират се на сватба, на угощение);

2) разделят се (поради провинение на хората или общо и постъпателно увреждане на човешкия характер и природа, вследствие на което настъпва „отчуждаване“ между хора и богове)

3) съревновават се (хората предизвикват боговете на състезание, изпитват могъществото им, опитват се да си присвоят нещо тяхно, накратко - държат се непочтително/не отдават дължимото).

След този главен въпрос (отделеността на човека от божеството, смъртността му) пристъпваме към някои следващи, които също занимават митотвореца:

I. „Етическо-правният“, отнасящ се до вината и наказанието. Има ли връзка между нещо извършено и някое нещастие, което го следва? Ако да, дали това нещастие е „наказание“ (причиняване на страдание с цел ограничаване на такива дела в бъдеще), или само естествено следствие (както ако някой пострада от ядене на нездравословна храна)?

II. „Културно-историческият“. Изглежда, че в митовете се обсъждат въпроси на обществения живот, като:

1) каква религия да се избере - както когато има съмнения дали някой, който се представя за бог, не е обикновен смъртен (някои се съмняват в Дионис); или противник на боговете (Прометей); или опасно чудовище (Тифон). Също, когато се оспорват предсказания на оракули и прорицатели; когато олимпийските богове наказват някого, който почита едни от тях, а други – не („Иполит“ на Еврипид, Орфей според някои свидетелства)

2) какъв е произходът на гръцките царски династии – чуждоземен или местен (митовете за девойката-крава Иό, преселването ѝ в Египет и завръщането на потомците ѝ в Аргос; основаването на Тива от Кадъм, но и израсналите от земята Кадмови войници)

3) какво обществено-политическо устройство е за предпочитане (темата за матриархата, която се провижда в началото на Хезиодовата „Теогония“, в разказите за амазонките, в Есхиловите „Евмениди“; правомощията на монарха/главнокомандващия в Еврипидовите „Молителки“).

III. Митът като произведение на словесността. Понякога той изглежда като „вълшебна приказка“ (подвизите на Персей, на Херакъл, „Одисея“). Елементи (белези) на вълшебното и чудесното.

Естественото задоволство на слушателя от благополучния край на приказната история (главният герой постига щастие, злите му противници са наказани).