Подвизите на Херакъл

 

            Телебоите начело със синовете на цар Птерелай откраднали стадата на Електрион, цар на Микена; и убили синовете му. Тогава той обещал дъщеря си Алкмена за жена на онзи, който му върне стадата и отмъсти за смъртта на синовете му.

Птерелай дал стадата на царя на Елида Поликсен, а той ги предал на Амфитрион. Затова той получил Алкмена; но по време на сватбеното угощение се скарала с баща ѝ Електрион и го убил; и двамата с Алкмена трябвало да напуснат Микена. Тя обаче настоявала той да отмъсти на синовете на Птерелай за убийството на братята ѝ.

            Амфитрион се установил в Тива при Креон и тръгнал на война с телебоите. През това време Зевс посетил Алкмена под образа на Амфитрион. Скоро след това и той се върнал; и затова Алкмена родила близнаци. 

В деня, когато трябвало да се роди синът на Зевс, боговете се били събрали на Олимп. Зевс обявил, че днес ще се роди велик герой, който ще властва на родствениците си от рода на Персей (също Зевсо син). Тогава Хера поискала Зевс да се закълне, че който този ден се роди пръв в рода на персеидите, той ще властва над родствениците си.

Подведен от Ата, Зевс се заклел. Хера слязла в Аргос и ускорила раждането на жената на Стенел.[1] Те нарекли роденото момче Евристей; и Хера, като се върнала на Олимп, съобщила за това на Зевс.

Зевс се разгневил на Ата, която била виновна за умопомрачението му, и я изхвърлил от Олимп.[2] След това се споразумял с Хера, че Херакъл няма да служи на Евристей винаги, а само докато извърши 12 подвига; и след това ще получи безсмъртие. Освен това наредил на Атина да помага на Херакъл.

Същият ден Алкмена родила близнаци: Алкид (син на Зевс – наречен впоследствие от Пития „Херакъл“) и Ификъл (син на Амфитрион).

Хера обаче, която ревнувала Зевс от Алкмена и я мразела, възненавидял и сина им и започнала да го преследва; и докато бил още в люлката, му изпратила две змии. Той обаче ги удушил. Амфитрион, като видял това, се обърнал към Тирезий за прорицание; и той му казал какво ще е бъдещето на Херакъл.

Амфитрион решил да му даде подходящо образование. В науките и музиката не напредвал така добре, колкото в борбата и военните изкуства. Преподавател по музика му бил Лин, брат на Орфей. Веднъж по време на урок той се ядосал за нещо и го ударил; а Херакъл от своя страна го ударил с китарата и го убил.

После бил съден и оправдан (защото не бил ударил пръв); а Амфитрион го пратил да пасе стада в Китерон.

            Херакъл в Тива

            Още като юноша Херакъл убил страшния китеронски лъв и запазил кожата му. Направил си боздуган от ясен, който изтръгнал с корените в Немейската гора. Оръжие имал от боговете, а Атина му изтъкала дрехата.  

            Тиванците плащали данък на Орхомен; но Херакъл убил техния цар Ергин и обложил орхоменците с двойно по-голям данък. Затова получил от царя на Тива Креон дъщеря му Мегара за жена; и от нея имал трима сина.

Хера продължавала да го мрази; изпратила му лудост и в умопомрачението си той убил своите деца и децата на Ификъл. След като се очистил от убийството (при Тезей) се отправил към Делфи, за да попита бога какво да прави. Аполон му отвърнал да иде в Тиринт и да служи на Евристей; и ако извърши 12 големи подвига, ще получи безсмъртие.

 

Подвизите

            Херакъл заживял в Тиринт. Евристей не го допускал в Микена и всички поръчения му предавал чрез глашатая Копрей.

            Немейският лъв (1)

            Това бил огромен звяр, роден от Тифон и Ехидна. Живеел в една пещера с два входа; и Херакъл преградил единия с камъни. Когато лъвът се появил, той изстрелял срещу него три стрели, които не го наранили. Лъвът се нахвърлил върху него, но Херакъл го повалил с боздугана си и го удушил. След това се върнал в Немея, принесъл жертва на Зевс и учредил Немейските игри.

Евристей не посмял да допусне Херакъл в Микена и гледал неговите трофеи от крепостната стена.

            Лернейската хидра (2)

            Хидрата имала тяло на змия и девет драконски глави, едната от които била безсмъртна. Тя също била родена от Тифон и Ехидна. Живеела край Лерна и унищожавала стадата.

Херакъл се отправил натам заедно със сина на Ификъл Йолай.[3] Открил я в пещера в средата на едно блато и започнал да я обстрелва с лъка си. Тя обвила с тялото си краката му, а той разбивал главите ѝ с боздугана. Но на мястото на всяка разбита глава израствали две нови. При това от блатото изпълзял рак и захапал крака му. Йолай се притекъл на помощ – убил рака и притискал шиите на хидрата с горящи дървета така, че от тях вече не израствали глави.

Накрая Херакъл отсякъл и безсмъртната ѝ глава и я закопал дълбоко; а после довлякъл една огромна скала и я оставил на мястото така, че главата да не може да излезе навън. Накрая натопил върховете на стрелите си в жлъчката на хидрата. Оттогава те станали отровни.  

Стимфалийските птици (3)

Те опустошавали покрайнините на град Стимфал. Нападали животни и хора с медните си нокти и клюнове. Перата им били от бронз и се носели срещу нападателя като стрели.

Атина дала на Херакъл два медни тимпана и му казала да удря по тях; и когато птиците излетят от гнездата си, да стреля с лъка. Те се изплашили от звука на тимпаните и от летящите срещу тях стрели, и отлетели надалеч – до брега на Евксинския понт.

Керинейската кошута (4)

Тя била изпратена от Артемида в Аркадия. Евристей поискал Херакъл да я докара в Микена жива. Имала медни крака и златни рога; и била извънредно бърза.

Херакъл я преследвал цяла година, и в гонитбата стигнал до страната на хиперборейците и до изворите на Истър. След това тя побягнала обратно и успял да я настигне чак в Аркадия; но за да я хване, трябвало да я рани със стрела в крака. 

По пътя го срещнала Артемида и го упрекнала за извършеното. Той ѝ обяснил, че е принуден да изпълнява нарежданията на Евристей по волята на самите богове; и тя престанала да се гневи.

Така той отнесъл кошутата в Микена и я предал на Евристей.

Еримантският глиган и битката с кентаврите (5)

Евристей му поръчал да убие Еримантския глиган, който живеел на планина с това име и опустошавал околностите на град Псофис.

По пътя посетил кентавъра Фол. Той го поканил на угощение и му предложил вино. Когато другите кентаври усетили аромата на виното, те се разгневили (защото то им било общо) и нападнали Фол и Херакъл. Херакъл започнал да хвърля по тях главни и да ги обстрелва с лъка си; и ги гонил чак до Малея. Те се скрили в пещерата на Хирон. Там той неволно го ранил с отровната си стрела; и той доброволно слязъл при Хадес.

После открил глигана, подгонил го и той затънал в снега; вързал го и го отнесъл жив при Евристей, който така се уплашил, че се скрил в една бронзова делва.

Авгиевите обори (6)

Евристей поръчал на Херакъл да почисти двора на царя на Елида Авгий, син на Хелиос. Той притежавал много и красиви бикове.

Херакъл му предложил да изчисти обора за един ден, а Авгий да му даде 1/10 от стадата си. Авгий се съгласил, а Херакъл съборил стените на обора и насочил към него водите на Алфей и Пеней. Така успял да изчисти оборите, но Авгий отказал да даде обещаното.

Поради това, след като се освободил от службата си при Евристей, Херакъл си отмъстил: нападнал Елида с голяма войска, убил Авгий, заграбил имуществото му и учредил Олимпийските игри при Пиза.

След това нападнал и съюзника на Авгий Нелей, цар на Пилос. Убил както него, така и единадесетте му сина, включително Периклимен, който бил получил от Посейдон способността да се превръща в лъв, змия и пчела. От синовете на Нелей оцелял само Нестор.   

Критският бик (7)

Евристей поръчал на Херакъл да докара в Микена критския бик. Той бил изпратен на Минос от Посейдон; и трябвало да му го принесе в жертва. Но той жертвал не него, а един от своите. Тогава Посейдон изпратил на бика бяс и той започнал да опустошава острова.

Херакъл го обуздал и успял да преплава на гърба му морето от Крит до Пелопонес. Довел го в Микена, където обаче Евристей не посмял да го остави при стадата си и го пуснал на свобода.

Бикът стигнал до Атика и маратонското поле. Там го убил Тезей.

Конете на Диомед (8)

Евристей наредил на Херакъл да иде при царя на бистоните Диомед и да доведе конете му. Диомед хранел тези коне с човешко месо от телата на чужденците, които попадали в града му.

Херакъл пристигнал там, извел ги и ги качил на кораба. Като узнал това, Диомед пристигнал на брега с войската си; започнала битка, в която Херакъл и спътниците му надделели, а Диомед бил убит.

Херакъл се върнал на кораба където открил, че спътникът му Абдер, син на Хермес, бил изяден от Диомедовите коне. Погребал го с почести на един хълм и в близост до него основал града Абдера

После отвел конете при Евристей, който му наредил да ги пусне на свобода. Конете избягали в близките планини, където били разкъсани от диви зверове.

При Адмет[4]

Преди да стигне до Тракия при Диомед, решил да спре в град Фере в Тесалия, където царувал Адмет.

Там царяла скръб, тъй като жената на Адмет Алкестида трябвало да умре. По молба на Аполон мойрите били определили, че Адмет може да се спаси от смъртта, ако преди това някой се съгласи вместо него да слезе при Хадес. Но това не направили нито старите му родители, нито някой от гражданите. Съгласила се само Алкестида.

Тя се облякла за погребението си и се обърнала с молитва към Хестия да се погрижи да децата ѝ. Оставила дарове на олтарите на всички богове и легнала в дома си. Всички плачели. Към дома на Адмет се приближавал Танатос, за да отреже кичур от косата на Алкестида, макар Аполон да го помолили да отложи това.

Преди смъртта си помолила Адмет да не си взима друга жена, защото мащехата се отнася зле със заварените; и след това издъхнала. Той разпоредил да се приготви разкошно погребение и осеммесечен траур; целият град тъгувал.  

Тогава Херакъл пристигнал, а Адмет му оказал гостоприемство и скрил от него случилото се; и Херакъл помислил, че е умряла някоя от жените в дома или роднина, но не Алкестида. Все пак Херакъл, който безгрижно се угощавал, узнал от един слуга кой е починал.

Затова той отишъл при гробницата и причакал Танатос, който идвал да пие от жертвената кръв. Борил се с него, вързал го и го принудил да върне живота на Алкестида.

Скоро след това се явил при опечаления Адмет, водейки една забулена жена; и му предложил да я остави в дома му, докато се върне от Тракия. Адмет първо отказвал, но накрая се съгласил. Тогава Херакъл му казал да вдигне булото ѝ, и той видял, че това е жена му Алкестида.

Сега трябвало три дни да се принасят жертви на подземните богове; и след това тя щяла да проговори.

Поясът на Хиполита (9)

Той бил подарен царицата на амазонките Хиполита от Арес. Дъщерята на Евристей Адмета, жрица на Хера, искала да го притежава. Херакъл събрал отряд герои, сред които бил и Тезей; и се отправили за столицата на амазонките град Темискира.

Първо спрели на Парос, където управлявали синовете на Минос. Те убили двама от спътниците на Херакъл. В отговор той обсадил града им; и вдигнал обсадата едва когато му предали внуците на Минос Алкей и Стенел, за да вземат участие в похода.

След това пристигнал в Мизия (Мала Азия) при цар Лик. По това време страната на Лик била нападната от бебриките. Херакъл ги разгромил, разрушил столицата и предал земята им на Лик; а той я нарекъл Хераклея.

Амазонките посрещнали Херакъл с почит. Хиполита го попитала защо е дошъл, и той ѝ отговорил. Тя щяла да му даде пояса доброволно, но тогава се намесила Хера, взела външността на амазонка; и ги подтикнала да воюват срещу Херакъл. Започнала битка; Херакъл убил Аела и Протоя, и пленил Меланипа и Антиопа.

Амазонките загубили сражението и Хиполита се съгласила да даде пояса си. Херакъл освободил Меланипа, а Антиопа дал на Тезей.

Хезиона, дъщеря на Лаомедонт

На връщане Херакъл минал край Троя.

На брега мореплавателите видели Хезиона, прикована на скала. Подобно на Андромеда, тя била оставена като плячка на морско чудовище. То било изпратено от Посейдон като наказание на Лаомедонт, който отказал да плати на него и Аполон за построяването на градските стени. Те отишли да работят там по нареждане на Зевс; а Лаомедонт дори ги бил заплашил, че ще им отреже ушите, ако продължат да настояват да им се плати. Тогава Посейдон изпратил чудовището, а Аполон – чума.

Херакъл обещал да спаси девойката, като поискал за възнаграждение конете, които Зевс бил дал на Лаомедонт като обезщетение затова, че отвлякъл сина му Ганимед. Лаомедонт се съгласил; но след като Херакъл убил чудовището, отказал да даде конете и го прогонил със заплахи.  

Херакъл си заминал оскърбен. Неговата войска била твърде малка, за да превземе Троя; а освен това бързал да се върне в Микена.

Кравите на Герион (10)

Евристей наредил на Херакъл да докара в Микена кравите на великана Герион – син на Хрисаор и океанидата Калироя.[5] Затова било нужно да иде до западния край на земята, където залязва слънцето. За да стигне дотам, Херакъл минал през Либия. Когато стигнал до края на земята, поставил от двете страни на тесния пролив два стълба.

Стадата на Герион пасяли на остров Еритея. Свечерявало се и към Океана се спускала колесницата на Хелиос. Той предложил на Херакъл да го отведе на своя златен кораб, на който всяка вечер пристигал в двореца си на източния край на света.

Когато стъпил на острова и доближил мястото, където пасели кравите, върху него се нахвърлило кучето Орт. Той го убил; а след това и пастира великан Евритион.[6] После подкарал кравите към брега, където го очаквал корабът на Хелиос. Герион чул мученето, видял убитите пазачи и догонил Херакъл. Той имал три тела[7] с шест ръце и шест крака, и бил въоръжен с копия и щитове. Но Херакъл го сразил със смъртоносните си стрели.

Натоварил кравите на кораба на Хелиос, пренесъл ги на континента и се отправил обратно. Трябвало да прекоси Испания, Галия и Италия. Една от кравите избягала при Регион и преплувала до Сицилия, където цар Ерикс я взел в стадото си. Херакъл помолил Хефест да му пази стадото, а той се прехвърлил на острова, убил Ерикс и върнал кравата обратно.

На брега на Йонийско море Хера изпратила бяс на стадото. Кравите се разбягали и Херакъл едва успял да ги събере (повечето се били разпръснали из Тракия) и накрая ги закарал в Микена. Там Евристей ги принесъл в жертва на Хера.

Цербер (11)

След това трябвало да се спусне в царството на Хадес и да доведе оттам кучето Цербер. То имало три глави; около шията му се извивали змии, а опашката му завършвала с глава на дракон.

Херакъл се спуснал надолу през една пропаст на нос Тенар. Слизайки видял срасналите се със стената Тезей и Пиритой. Това било наказанието им, задето се опитали да отвлекат Персефона. Херакъл освободил Тезей, но Пиритой не могъл – видял знак, че боговете отказват да го освободят.

На влизане го водел Хермес, а спътница му била Атина. Когато го видели, сенките на мъртъвците се разбягали от страх. Само Мелеагър го заговорил и го помолил да вземе за жена сестра му Деянира. Видял Медуза, която летяла насреща му; той се приготвил за бой, но Хермес го успокоил, че това не е самата тя, а само сянката ѝ.[8]

Хадес и Персефона го посрещнали благосклонно и го попитали защо е дошъл. Херакъл им отвърнал, че идва за Цербер по нареждане на Евристей. Хадес казал, че ако успее да се справи с него без оръжие, може да го вземе. Херакъл дълго търсил кучето. Открил го на брега на Ахерон, уловил го за шията  изапочнал да го души. Успял да го омаломощи и го извел навън.

Като видял Цербер, Евристей се изплашил и помолил Херакъл да го върне обратно при Хадес; и той го върнал.

Ябълките на Хесперидите (12)

Трябвало да иде при Атлас, който придържал небесния свод и да донесе от градините, за които се грижели неговите дъщери Хесперидите, три златни ябълки.

Те растяли на дърво, което било подарено от Гея на Хера като сватбен подарък. Първо трябвало да разбере как да стигне дотам, което не било лесно; а освен това самите градини били охранявани от незаспиващ дракон.[9]

В търсене на пътя дотам Херакъл обиколил много страни из Азия и Европа; стигнал до крайния север при река Еридан. Там го посрещнали дъщерите на Зевс – Нимфите, - и му дали съвет какво да направи. Той трябвало да улови морския старец Нерей, когато той излизал от морето на брега, и да го принуди да му каже за пътя. Херакъл го открил и го нападнал; той пък се опитвал да се освободи, променяйки образа си.[10] Но Херакъл не го изпускал и накрая Нерей трябвало да му открие пътя, за да си освободи.

Наложило се пак да мине през Либия; и там попаднал на Антей, син на Посейдон и Гея. Антей принуждавал минаващите оттам да се борят с него и убивал победените. Било много трудно да бъде победен, защото постоянно получавал нови сили; те идвали от майка му, Земята. Затова и нямало полза да бъде повалян върху нея. Но когато Херакъл го вдигнал нависоко, силите му намалели и той го задушил.

Когато пристигнал в Египет, легнал да спи в една горичка на брега на Нил. Там го видял го царят на страната Бусирис – син на Посейдон и на дъщерята на Епаф Лисианаса. Наредил да го вържат, за да го принесе в жертва на Зевс. От девет години реколтата в Египет била лоша; и кипърските прорицател Трасий казал, че било нужно всяка година да се принася в жертва по един чужденец.[11] Тогава Бусирис пожертвал най-напред него. Когато довели вързания Херакъл до жертвеника, той разкъсал въжетата и убил Бусирис и сина му Амфидамант.

Най-сетне пристигнал при Атлас и му казал за какво идва. Атлас отвърнал, че ще отиде и сам ще му донесе ябълките; но през това време Херакъл ще трябва да поддържа небето вместо него. Херакъл се съгласил и с помощта на Атина издържал тежестта на небето. Атлас се върнал с ябълките и предложил сам да ги отнесе в Микена, а Херакъл го замества. Той обаче разбрал хитростта; и казал, че е съгласен, но нека Атлас само за малко да подържи небето, докато си направи възглавница за раменете. Атлас взел небето на раменете си, а Херакъл прибрал ябълките, сбогувал се с него и заминал.

Завърнал се в Микена и дал ябълките на Евристей. Той му ги подарил, а пък Херакъл ги подарил на своята покроителка Атина; а тя – на Хесперидите.[12]

Така Херакъл се освободил от службата си при Евристей. След това дал жена си Мегара за жена на Йолай,[13] и се завърнал в Тиринт. Хера обаче не престанала да го мрази и продължила да го преследва.

            (според Н.А. Кун. „Старогръцки легенди и митове“)

---

[1] Стенел е син на Персей от Андромеда. Той се оженил за „дъщерята на Пелопс Никипа, от която се родили Алкиона и Медуза, а после (в седмия месец) и Евристей, който се възцарил в Микена“ (Аполодор II,4,5; стр. 45). Съпругът на Алкмена Амфитрион е син на Алкей, сина на Персей („Полуделият Херакъл“, пролог). Алкмена родила двамата си сина в Тива: от Амфитрион – Ификъл, а от Зевс – Херакъл (Батаклиев, 1985; стр. 19) [бел от „Т.“]. Амфитрион и Евристей са първи братовчеди – бащите им са синове на Персей.

[2] Разказано според „Илиада“ XIX, 91-133.

[3] Вж. „Хераклиди“

[4] Според „Алкестида“ на Еврипид

[5] „Щом от плещите Персей ѝ отсече главата, от нея / мощен Хрисаор изскокна, и конят Пегас подир него. / Тъй бе Хрисаор наречен по златния меч, който носи / в своите ръце, а Пегас — че роди се наблизо, където / струите на Океан преминават; след туй от земята, / майка на всички стада, отлетя на Олимп и живее / там във двореца на Зевс и му гръм и светкавици носи. / Сам пък Хрисаор създаде триглав Герион, с Калироя / след като свърза се той — на могъщ Океан дъщерята“ („Теогония“).

[6] Той, Герион, в Еритея, отвред от море обкръжена, / падна от меча Хераклов край своите тромави крави. / В същия ден пък героят с добичетата ширночели / мина по морския брод и към Тиринт свещен ги подкара, / след като той Евритион пастира и Орт бе погубил, / там — във оборите мрачни отвъд Океана прославен („Теогония“).

[7] Вж. монолога на Клитемнестра в „Агамемнон“.

[8] Вж. „Енеида“ VI

[9] Като онзи ,който пазел златното руно в Колхида.

[10] Срв. „Одисея“ IV за Протей и „Метаморфози“... за Тетида. Вж. и „Георгики“ IV за Аристей.

[11] Срв. Диомед, цар на бистоните, Тоант в „Ифигения в Таврида“ и Теоклимен в „Елена“.

[12] Като триножника „за най-мъдрия“. Срв. и ябълката на Ерида, подхвърлена на сватбата на Пелей и Тетида.

[13] В „Полуделият Херакъл“ тя загива заедно с децата си от него.