Херодот I

 

1. Изтокът и гърците

            Херодот пише, за да не изчезне с времето споменът за извършеното и славата за великите дела на гърци и варвари и за да покаже по каква причина воювали помежду си. 

Враждата им започва с отвличането на аргоската Иό дъщеря на Инах, от финикийците. Те били дошли от крайбрежието на Червено море на това море тук (Средиземно) и се установили на мястото, което обитават и сега; и започнали да превозват товари от Египет и Асирия до други страни.[1] Веднъж пристигнали и в Аргос; грабнали Иό заедно с други жени, и отплавали за Египет (1).

После обаче Европа била открадната от Тир (може би от критяни). След това гърците пристигнали при Фасис и отвлекли Медея. А едно поколение по-късно Александър похитил Елена, понеже бил сигурен, че няма да бъде наказан (2-3).

Херодот разказва съобщеното му от „начетени, сведущи” (λόγιοι) перси.[2] Според персите виновни за враждата били гърците, защото те първи нападнали (града на Приам). На Азия и варварските народи, които я населяват, персите гледат като на нещо свое, а на Европа и на гърците – като на нещо отделно[3] (4).

Така че персите се отнасяли враждебно към гърците заради превземането на Илион. А според финикийците Ио избягала сама, защото имала връзка с притежателя на кораба; и била бременна.

Ще кажа кой човек пръв е нанесъл обида на гърците.[4] Градовете се издигат и смаляват, защото човешкото благополучие никога не стои на едно място (5)

 

2. Лидийското царство

            Крез бил син на Алиат, цар на племената отсам река Халис, която тече между сирийци и пафлагонци. Той пръв покорил някои от гърците в Азия (йонийци, еолийци и дорийци), а с други бил съюзник (лакедемонци). Преди това азиатските гърци били свободни и воювали само с кимерийците (5-6).

            Предците на Крез

            Някога Лидия била управлявана от потомците на Херакъл, а последният от тази династия се казвал Кандавъл (гърците го наричали Мирсил) и царувал в Сарди. Преди Агрон, син на Нин, внук на Бел, правнук на Алкей, праправнук на Херакъл, страната била управлявана от потомци на Лидос, син на Атис (7).

Та този Кандавъл бил убит от Гигес, който се оженил за жена му. Този Гигес пръв от варварите изпратил дарове в Делфи (освен фригиеца Мидас) (14). Делфийският оракул потвърдил възцаряването му, но предупредил, че някой от неговите потомци (четвъртият след него, праправнукът) ще пострада (8-14).

            Гигес и наследилите го царе се сражавали с гърците. Той завладял Колофон; а синът му Ардис завладял Приена и нахлул в Милет. По негово време кимерийците, притиснати от скитите, превзели Сарди без акропола. Синът на Ардис се казвал Садиат, а неговият син – Алиат (16).

Алиат воювал с Киаксар, потомък на Дейок (вж. 71-74), прогонил кимерийците от Азия и завладял Смирна. Воювал с Клазомене и Милет (общо 5 години, а баща му - 6) (16-17). Тогава на милетците помагали само хиосците - в замяна на помощта, която получили от тях срещу еритрейците.

На 12-тата година се подпалил намиращият се близо до Милет храм на Атина, и Алиат се разболял. Допитал се в Делфи и Пития му казала да построи отново храма. Тогавашният тиран на Милет – Тразибул – бил осведомен  за този отговор от Периандър, син на Кипсел и цар на Коринт.[5] Алиат предложил на Тразибул мир; а той демонстрирал пред пратеника изобилие в обсадения град (събрал всичкото жито на агората).[6]

Чудото с китариста-дитирамбист Арион от Метимна – бил изнесен на Тайнар от делфин. После пристигнал в Коринт и разказал на Периандър за случилото се (15-25).

Завоеванията на Крез. Разговорът със Солон

Крез станал цар на 35-годишна възраст. Първо нападнал ефесците, а после останалите йонийци и еолийци под различни предлози.  Така азиатските гърци били принудени да му плащат данък; а той се приготвил да нападне и островите. Биант (или, според други, Питак) го предупредил да не ги напада, тъй като флотът му бил по-слаб от гръцкия. Поради това Крез се отказал от този замисъл и сключил договор за приятелство с островитяните.

Така Крез станал господар на всички народи отвъд (западно от) река Халис с изключение на ликийците и киликийците. Това били: фриги, мизи, мариандини, халиби, пафлагонци, тини и витини (последните два били траки), кари, памфили. А от гърците – йонийци, дорийци, еолийци (26-28).

„В Сарди започнали да пристигат от Гърция заедно с другите хора и всички мъдреци на Гърция, живели по онова време, всеки по своя си работа”.[7]

Разговорът със Солон (заминал за десет години, след като атиняните се заклели през тези години да живеят според законите му). Разказите му за Телос, Клеобис и Битон (29-33).

„Крез... бил убеден, че е същински глупец онзи, който пренебрегва настоящите блага и кара хората да гледат края на всяко нещо”.[8]

Нещастието с Атис, син на Крез

            При Крез дошъл един фригиец на име Адраст. Той бил внук на Мидас, убил неумишлено брат си. Крез го очистил и го приел при себе си. Тогава в Олимп, в Мизия, се появил голям глиган.

По време на лова Адраст убил случайно с копието си Атис, а после се самоубил, макар че Крез му простил (34-45).

            Крез и гръцките прорицалища

Изминали две години след тази случка. Мощта на персите нараствала. Астиаг, син на Киаксар, бил свален от Кир, син на Камбиз.

Крез решил, че е нужно да поведе война срещу Кир и се обърнал за съвет към някои гръцки и негръцки прорицалища  - Делфи, Фокида, Додона, Амфиарай, Трофоний, Бранхидите при Милет; също и при Амон в Либия. Най-напред обаче решил да ги изпита (на 100-тния ден след тръгването от Сарди пратениците трябвало да зададат въпроса: какво прави сега Крез?). Получил верен отговор от Делфи и задоволителен от Амфиарай (47-49). После изпратил извънредно богати дарове в Делфи; и по-малко в Тива при Амфиарай. И тогава поръчал да попитат дали да воюва с персите и дали до усили войската си със съюзници.

Отговорите и от двата оракула му се сторили благоприятни (ще разруши голяма държава, да се съюзи с най-силните от гърците). Освен това в Делфи му дали промантия и право на делфийско гражданство – на него и на лидийците. На въпроса дали царството му ще просъществува дълго, оракулът отговорил, че Крез ще е цар дотогава, докато цар на мидийците стане муле (46-55).   

            Кои гръцки държави били най-силни

Крез узнал, че най-могъщи в Гърция са лакедемонците (те били от дорийски род) и атиняните (от йонийски).

- пеласгите

Коренното население в Атика било негръцко – „пеласгийско”, а дорийците били гърци. Атическите йонийци не се местели, а дорийците се движели от място на място, докато накрая се установили в Пелопонес. По времето на Девкалион те били във Фтиотида, при Дор, сина на Хелен - при планините Оса и Олимп, после при Пинд, Дриопида и накрая в Пелопонес.

А пеласгите сигурно са говорили варварски (негръцки) език. Така че атическият народ, по произход пеласгийски, е научил гръцки и така се присъединил към гърците (56-58).

- атиняните

Крез узнал, че атическият народ е под властта на Пизистрат. Разговорът на баща му Хипократ с лакедемонеца Хилон в Олимпия.[9]

Пизистрат бил водач на трета партия, наред с тази на „крайбрежните” с водач Мегакъл (от Алкмеонидите), и тези от „равнината”, начело с Ликург.  Веднъж поискал въоръжена стража от 300 души (след като сам се наранил, твърдейки, че искат да го убият), завзел акропола и после „управлявал благополучно и мъдро според вече установените закони”.

Първото му изгонване и как се завърнал (надхитрил атиняните, макар те да се смятали за първи по хитрост сред гърците). Оженил се за дъщерята на Мегакъл, но се стараел да няма деца, защото родът им бил прокълнат. След раздора му с Мегакъл, избухнал по този повод, избягал втори път (на Еретрия) и пак се върнал, подкрепен с пари от тиванците и с войска от аргосците. Тогава Алкмеонидите и мнозина други избягали.

Пизистрат завладял Лесбос и поставил там за тиран Лигдамис от Наксос. Извършил очищение на Делос – изкопал мъртъвците и ги изнесъл (59-64).

- спартанците

Спартанецът Ликург посетил Делфи и получил от Пития законите, които спартанците съблюдават оттогава.[10] Някои казват, че ги донесъл от Крит, след като станал настойник на спартанския цар Леобот. Той учредил ефорите и геронтите, също и общите обеди. След смъртта му издигнали светилище в негова чест.

Спартанците пожелали да завладеят Аркадия, и след допитване до Делфи започнали войни с Тегея, най-напред неуспешно. По времето на Крез и при царете Анаксандрид и Аристон те вече взели надмощие.  Започнали да побеждават след като пренесли костите на Орест, които се намирали в Тегея (случката с Лих, който намерил ковчега на Орест в двора на един ковач) (65-68).

Сключили съюз с Крез (по това време вече голяма част от Пелопонес била под тяхна власт). В посланието си до тях Крез писал: „понеже научавам, че вие сте начело на Елада...”. Изпратил им злато за статуя на Аполон, а те изработили за него голям меден кратер. Но кратерът не стигнал до Сарди – дали защото самосците го заграбили (както твърдят лакедемонците), или защото самите те го продали в Самос, след като разбрали, че Сарди е паднал, а Крез е пленен (според самосците). После той бил поставен в храма на Хера (69-70). 

 

            3. Войната между лидийци и перси

              Един лидиец на име Санданис предупредил Крез, че няма да има полза от война срещу персите, тъй като те били много по-бедни от лидийците. „Преди да подчинят лидийците, персите не знаели нито що е изтънченост, нито що е благо”.[11] 

Крез тръгнал към Кападокия. Граница между мидийците и лидийците била река Халис. Отдясно на реката, течаща на север, са кападокийците, а отляво – пафлагонците.

Войната между Алиат и Киаксар

Отношенията между лидийци и мидийци по времето на лидиеца Алиат (син на Садиат) и мидиеца Киаксар (син на Фраорт, внук на Дейок). Какво направили скитите, приети от Киаксар. След извършеното престъпление те отишли при Алиат като молители и той не ги предал; затова избухнала война, продължила 5 години и прекратена покрай затъмнението (предсказано от Талес).[12] Алиат дал дъщеря си на Астиаг, син на Киаксар (71-74).

Талес, който придружавал Крез, му помогнал да премине Халис, като я отклонил.[13] Кир тръгнал насреща му, като предварително предложил чрез вестители на йонийците да се отцепят от Крез – но те не се съгласили. Първата битка, станала недалеч от Синопа, завършила без ясен изход.

Обсадата на Сарди

Крез се оттеглил към Сарди и дори разпуснал войската, като решил да подготви нова след пет месеца. Имал договор с египтяните на Амасис, с вавилонците и с лакедемонците. Случило се знамение – около Сарди се появили змии, които конете ядяли. Телмесоските гадатели го разтълкували вярно, но преди да съобщят на Крез, той бил пленен.

„Нямало тогава в Азия друг народ по-мъжествен и по-смел от лидийския”.

Неочаквано за Крез Кир го последвал и пристигнал пред Сарди. Войските се подредили пред Сарди. Кир поставил камилите на първо място и разпръснал конницата на Крез. После лидийците се събрали в крепостта (75-80).

Крез бързо изпратил вестители за помощ, включително и в Спарта и спартанците се приготвили да помогнат. 

Войната между Спарта и Аргос

Дуелът на шестстотинте (по 300). Спартанците победили. Оттогава аргосците престанали да носят дълги коси и златни украшения; лакедемонците – напротив, започнали да ходят с дълги коси.

Превземането на Сарди

Само след 14 дни (и 14 години откакто Крез царувал) Сарди бил превзет.[14] Някои от персийските войници влезли през едно място на крепостта, смятано за непревзимаемо и поради това неохранявано. Изкачили се, след като мардът Хюройад видял един лидиец да слиза оттам, за да си прибере падналия шлем  (81-84).

Синът на Крез проговорил (съгласно предсказаното за него в Делфи, че ще проговори в нещастен ден). Крез бил качен на клада, за да бъде принесен в жертва чрез изгаряне (заедно с 14 млади лидийци). Може би Кир искал да провери дали боговете няма да го спасят. Там Крез се провикнал три пъти „Солоне!” Кир го заразпитвал (чрез преводачи) и наредил да изгасят огъня. Скоро след това завалял и дъжд и Крез бил спасен (докато призовавал Аполон на помощ, заради принесените му дарове).

Съветите на Крез към Кир: да не оставя войниците да грабят града, да им отнеме плячката под предлог, че трябва да принесе жертва на Зевс.

Казват, че след това Крез бил изпратил хора да попитат в Делфи защо му е дадено подвеждащо предсказание. Пития му напомнила за вината на Гигес.

„Дори за един бог е невъзможно да избегне определената му участ”.[15]

Аполон бил благосклонен към Крез, но не могъл да надвие Мойрите. Значението на предсказанието – Кир бил подобен на муле.

Това е историята на Крезовото царство и първото заробване на Йония (85-91). 

Даровете на Крез в Гърция. Случката с онзи враг, който помагал на Панталеонт (брат на Крез по баща - син на йонийка, а самият Крез бил син на карийка) да отнеме царството от Крез. Крез измъчвал и убил онзи човек, а богатството му подарил на някои оракули (не на Делфи и Амфиарай)

Забележителностите на Лидия. Лидийски обичаи

Златните зрънца от река Тмол, паметникът на Алиат. Разказва, че лидийките си събирали зестрата чрез проституция. Там най-напред започнали да секат златни и сребърни монети. При тях били измислени игрите, на които играят и гърците.

По време на един голям глад им се наложило да изпратят колонисти на запад. Потеглили от Смирна, достигнали Италия и техните тамошни потомци станали известни като „тиренци” – по името на водача им Тирсен (син на царя им) (92-94). 

 

4. Персия при Кир

Азия била под властта на асирийците 520 г. Първи от тях се освободили мидийците, а после – и други народи.

Мидийското царство

Мидиецът Дейок, син на Фраорт, станал известен с това, че съдел справедливо. Той правел така, казва Херодот, защото се домогвал до царска власт.

По това време из Мидия царяло беззаконие. След като мнозина започнали да идват при него, той казал, че няма време да се занимава с чужди дела. Тогава мидийците се събрали и започнали да говорят че страната им се нуждаела от цар.

„Най-много говорели приятелите на Дейок, както аз си мисля”.[16]

Избрали го за цар, после му построили дворец, дали му телохранители. Той им наредил да си построят само един град (дотогава живеели по села). Така те построили града, наречен Екбатана – със седем кръга крепостни стени и хълм в средата.

Простолюдието живеело извън стените. Дейок разпоредил никой да не вижда царя лично, а достъпът до него да става чрез вестители. Имал съгледвачи и подслушвачи по цялата страна. Той властвал само над мидийците, които се делят на родове. Херодот споменава шест рода, шестият се казва „маги“ (95-101).

Дейок властвал 53 години, наследил го синът му Фраорт. Той победил персите, а след това „преминавал от един народ към друг, докато накрая стигнал до война с асирийците”. В тази война загинал (след 22 години царуване), а с него и голяма част от войската му.

Наследил го Киаксар – „разправят, че той бил още по-храбър от предците си”. Устроил армията, като отделил копиебойците, стрелците с лъкове и конниците в различини бойни части (дотогава те се биели смесено); и обединил земите отвъд река Халис.

Докато обсаждал Ниневия, бил нападнат от скитите, които навлезли в Азия (от бреговете на Меотида минали през Колхида и покрай Кавказ), изтласквайки кимерийците от Европа. Между Колхида и Мидия има само един народ – саспейрите; но скитите минали по по-далечния път.

Те победили мидийците и „разпрострели властта си из цяла Азия”. Псаметих ги посрещнал в палестинска Сирия и ги убедил да се върнат. Плячкосали храма на Афродита Урания в Аскалон – най-древен от всички на богинята, дори преди кипърския. Затова се разболели от „женска болест”. Владели Азия 28 години, докато накрая Киаксар и мидийците ги умъртвили с измама, след като ги напили.

После Киаксар завладял Ниневия и подчинил асирийците (без Вавилон) (102-106).

Астиаг и Кир

- Астиаг и Мандана

Киаксар царувал 40 години и бил наследен от сина си Астиаг. Сънят на Астиаг за дъщеря му Мандана; тълкуването на магите. Като пораснала, я дал за жена на един перс на име Камбиз - добър по род, но не мидиец.

Втори сън на Астиаг за дъщеря му. След като на Камбиз и Мандана се родило момче, възложил на най-верния му сред мидийците Харпаг да го убие. Харпаг разговарял с жена си и споделил, че се страхува да убие детето, особено ако властта после попаднела у Мандана. Затова го дал на един роб-говедар на име Митридат и жена му Кюно, които живеели  в една планина откъм земите на саспейрите, към Евксинския понт.

Разговорът на Митридат с жена му. Тя току-що била родила детето си мъртво. Преоблекли го в дрешките на Кир и след три дни го дали „да получи царско погребение”. Харпаг поръчал да го видят телохранителите му (в 117 - евнуси), а той самият не погледнал. Така Кир бил взет и отгледан от говедарите, които му дали някакво друго име (107-113).

- детството на Кир

Кир растял, станал на 10 години и се отличавал сред връстниците си. Веднъж набил с камшик сина на благородния перс Артембар, докато си играели на „цар”. Артембар се оплакал в града от „сина на говедаря на Астиаг”.

Астиаг извикал Кир, поговорил с него и го разпознал. Заплашил говедаря с мъчения и той си признал за случилото се преди десет години. После повикал Харпаг и той му разказал какво точно е станало. Не се показал разгневен, но си отмъстил жестоко (случката със синана Харпаг) (114-119).

Магите казали на Астиаг, че Кир не е опасен, защото вече бил цар (на игра); имало е предсказания, които не довели почти до нищо, та какво оставало за съновидения. Астиаг се успокоил и изпратил Кир в Персия при истинските му родители. Те пък разпространили слуха, че бил отгледан от кучка (120-122).

- Кир става цар

Харпаг започнал да му изпраща подаръци. Същевременно уговарял мидийските първенци да свалят Харпаг и да поставят Кир начело на управлението. Съобщил за плана си на Кир чрез писмо, скрито в корема на заек.

Кир обявил на персите, че Астиаг го е поставил за техен военачалник и им разпоредил да се съберат, като си вземат оръжие (коси). Херодот назовава персийските племена: били десет, от които 6 били земеделски, а 4 – номадски. От земеделските най-благородни били пасаргадите, от които бил  родът на Ахеменидите. Как Кир призовал персите да въстанат.

Астиаг, сякаш заслепен от боговете, посочил Харпаг за военачалник. Харпаг загубил битката, а Астиаг заповядал да набият на кол маговете-съногадатели. После сам възглавил друга войска, но бил победен и пленен. Разговорът му с Харпаг. След време мидийците въстанали срещу Дарий, но били победени.

Астиаг царувал 35 години над азиатските територии отвъд Халис, а мидийците общо 128, без времето на скитите. Кир го оставил жив и го държал при себе си до смъртта му. След победата си над Крез станал господар над цяла Азия (123-130).

Обичаи на персите

Не строят храмове, олтари, статуи. Не смятат (като гърците), че богове и хора имат една и съща природа . На високи места принасят жертви на Зевс и наричат „Зевс” цялото небе; също – на слънцето, луната, елементите. От асирийците и арабите са научили да жертват и на Афродита Урания. При жертвоприношение молитвата не е само за принасящия, но и за всички перси, и за царя. Без маг (който припява) не се извършват жертвоприношения.

Почитат онзи ден, в който са се родили, и тогава ядат повече. Обичат десертите и виното. Не им е позволено да повръщат и пр. в присъствието на други хора.[17]

Как взимат решения. Как се поздравяват при среща. Сред народите почитат най-много себе си, след това – най-близките им по територия, после – по-далечните (131-134).

Лесно възприемат чужди обичаи. Носят мидийски дрехи, египетски ризници, а от гърците научили да се сношават с момчета. Имат по много законни жени и още повече наложници. Смятат, че е добре да имат повече деца. Учат синовете си яздене, стрелба с лък и да говорят истината. „Необичайно е и родител да умре от ръката на собствения си син”. Освен да се лъже, е срамно и да се правят дългове.

Страхопочитание към реките. Погребения, отношение към животните – маговете убиват всякакви животни, с изключение на кучета (135-140).

Кир и гърците

Кир бил враждебно настроен спрямо гърците (йонийци и еолийци).

След превземането на Сарди те изпратили хора при него, за да се договорят да запазят същото положение, каквото имали при Крез. Но той се договорил само с милетците. Тогава останалите се събрали в Паниониона и решили да искат помощ от спартанците.

- йонийци, дорийци, еолийци

Йония се намира на най-благоприятното място под небето (с най-добър климат). Градовете им от юг на север са: Милет и Приене (в Кария); Ефес, Колофон, Теос, Клазомене, Фокея (в Лидия), Хиос и Еритрея (град на континента); и Самос. Тези четири групи говорят на четири различни наречия.

Милетците се отцепили, защото самото име „йониец“ се смятало за срамно, а йонийският народ бил най-слаб между гръцките. По това време нямало друг влиятелен йонийски град освен Атина. Самите атиняни също избягвали това име. „И сега мнозина се срамуват от това име“. И все пак, казва Херодот, точно тези 12 града се гордеели с името си (освен милетците, изглежда).

Дорийците от Петоградието (то било Шестоградие, но изключили Халикарнас заради един халикарнасец, който проявил неуважение към Аполон). Градовете им са: Линдос, Иалисос, Камирос (на Родос), Кос (остров) и Книдос (на континента) (141-144). 

Тези йонийци били изгонени от Пелопонес от ахейците. Ахейски градове – Пелене, Еге, Патра и др.

Малоазийските йонийци не са чисти йонийци, макар че си мислят така. Те са смесени с други – минийци, кадмейци, фокейци, аркадски пеласги, дорийци от Епидавър. Дошлите от Атина пък се оженили за карийки. Сред царете им имало ликийци (потомци на Главк), пилоски каукони (от рода на Кодър) и др. Паниониите се празнуват в Паниониона – място на Микале, посветено на Посейдон (145-148).

Еолийските градове са Куме, Неон тейхос, Питане и др. И Смирна е от тях, но бил отнет от йонийците чрез едни бегълци от Колофон. Имат и пет града на Лесбос и един на Тенедос.

- събитията в Мала Азия след заминаването на Кир

Лакедемонците отказали помощ, изпратили само един кораб за разузнаване. Пратеникът пристигнал в Сарди и предал на Кир известие с искане да не опустошава никой гръцки град. Кир се учудил на тази дързост и казал, че не се бои от хора, които се събират на агората за покупки и продажби (персите не се пазарели и нямали агора)[18] (149-153). 

- въстанието на Пактий

Кир заминал за Екбатана с Крез, а оставил за наместници перса Табал в Сарди и мидиеца (или лидиец - 159) Пактий – да надзирава превоза на злато. Този Пактий разбунтувал лидийците срещу Кир и Табал. Кир обсъдил това с Крез:

„Като научил за тези неща по пътя, Кир казал на Крез:

„Крезе, докъде ще се стигне с това, което ми се случва? Изглежда, че лидийците няма да престанат да създават трудности и на мен, пък и на самите себе си. Мисля си дали не е най-добре да ги поробя. Защото сега изглежда да съм постъпил като някой, който е убил бащата, а е пощадил синовете. Заловил съм тебе, който за лидийците си повече от баща, и те водя насам-натам; а на тях съм предал града и после се чудя защо са се разбунтували.“

Кир говорел, каквото мислел; а Крез се уплашил да не би да унищожи Сарди, и отвърнал така:

„Царю, ти говориш верни неща; но не се поддавай на гнева си и недей да унищожаваш един стар град, който няма вина нито за случилото се по-рано, нито за сегашните неща. Предишното извърших аз и съм платил с положението си; а за което става сега е виновен Пактий, комуто ти повери Сарди; нека той да бъде наказан. А ти прости на лидийците, и за да не се бунтуват и да не са опасни, направи така: забрани да притежават оръжие и заповядай да носят хитони [бельо] под дрехите и да ходят на котурни [обувки с високи токове]; и нареди да обучават синовете си в свирене на китара и други музикални инструменти; и да се занимават с търговия. И бързо ще видиш, царю, че от мъже са се превърнали в жени, и че вече няма никаква опасност да се бунтуват.““[19]

Пактий избягал в Куме, а изпратеният от Кир мидиец Мазарес изискал от кумейците да му го предадат. Кумейците се обърнали към прорицалището на Бранхидите близо до Милет, което ги посъветвало да го предадат; но после се изяснило, че богът ги упреква за самия въпрос. Прехвърлили го в Митилена, после в Хиос, а хиосците го предали, за да получат областта Атарней (в Мизия срещу Лесбос). А Мазарес заробил приенците и магнезийците (154-161).

- бягството на фокейците

По-късно за управител и военачалник в „долна Азия“ бил изпратен Харпаг. Обсадил Фокея.

Фокейците те били първите гърци, които показали, че „съществуват Адриатическо и Тиренско море, Иберия и Тартес.” Те убедили Харпаг да отдръпне войската, взели семействата си, статуите на боговете и даровете, и отплавали за Хиос; а персите влезли в опразнения град.

Половината от тях избягали на запад (макар че всички се заклели да потеглят).  Пристигнали на остров Кирн, където, след като се отдали на грабежи, им се наложило да се сражават с тирсени и картагенци в Сардинско море. Изоставили Кирн и потеглили към Регион, а после – към областта Ойнострия, където се заселили в град Хюле. Защото един мъж от Посидония им казал, че Пития искала да издигнат светилище на героя Кирн (а не да основават град на остров Кирн, какъвто наистина основали – казвал се Алалия) (162-167).

- второ заробване на Йония

Теосците избягали в Тракия и основали Абдера.[20]

Останалите, с изключение на Милет, се сражавали с Харпаг, но „победени и поробени, останали в земите си и изпълнявали, каквото им заповядвали“. Така Йония била поробена за втори път. А докато се случвали тези неща, островитяните, изплашени, сами се предали на Кир. На едно събрание в Паниониона Биант посъветвал йонийците да заминат всички заедно за Сардиния. Преди тези събития Талес (по род финикиец)[21] ги съветвал да образуват един общ център в Теос.

            - Харпаг по южното крайбрежие

Харпаг тръгнал на поход срещу карите, кавните и ликийците.

Карите били дошли от островите. Те били подвластни на Минос и се наричали лелеги. Те били измислили гривите на шлемовете, знаците на щитовете и дръжките им. После били изместени от йонийците и дорийците и се заселили на континента.

Това е мнението на критяните, а самите кари твърдят, че винаги са живели на континента и винаги са имали същото име. Казват, че Лидос и Мизос били братя на Кар.

Кавните твърдели, че са от Крит, но според Херодот те са коренни жители. Възприели карийския език (или обратното).

Ликийците били от Крит (открай време Крит бил владян от варвари). Минос и Сарпедон се скарали, и Сарпедон отишъл в Азия (земята на ликийците някога се наричала Милиада, а сегашните милии тогава били наричани солими). Името си носят от Лик, който бил изгонен от Атина от брат си Егей и дошъл при Сарпедон. Оттогава жителите се наричали ликийци. Следят родословието си по майчина линия.

За да се защитят, книдосците опитали до прокопаят канал при Триопион и да направят града си остров. Пития ги посъветвала да спрат копаенето и Харпаг ги превзел.

Педасейците, които живеели над Халикарнас, успели за известно време да се противопоставят на Харпаг. Ликийците се сражавали, но били разбити. Подвигът на ксантосците („сега са оцелели 80 семейства от тях”).

След това завзел и град Кавън (168-176).

Завладяването на Вавилон

- град Вавилон

Най-прочутият и добре укрепен град след падането на Ниневия бил Вавилон. Имал формата на квадрат със страна 24 километра (120 стадия). Около стената му имало ров, пълен с вода, а самата тя била висока 100 метра. По нея имало постройки и между тях – улица, по която можело да се мине с колесница; и 100 медни врати. Отвътре била построена и още една стена, по-тясна от външната.

Градът имал два квартала, тъй като бил разделен на две от река Ефрат (тя идва от Армения и се влива в Червено море). Застроен е с 3 или 4-етажни къщи. Улиците са прави, пресичат се и половината от тях водят към реката. Покрай бреговете са построени тухлени зидове с входове към всяка улица (с медни вратички).

В средата на всеки от двата квартала имало укрепени дворове: в единия били царският дворец, а в другия – храмът с медни порти, посветен на Зевс Бел. „По мое време той още съществуваше”. Бил квадратен със страна 400 м. и кула в средата – също квадратна, със страна 100 м. Върху нея още една, и още една – общо 8 една върху друга; а нагоре имало път, който обикалял около тях. В средата имало място за почивка с пейки, а най-горе – голям храм. Вътре нямало статуя, а само една жена „избрана от бога, както разправят халдейците, които са жреци на този бог”. По-надолу имало и друг храм, със златна статуя на Зевс, златна маса, седалка, трон и златен олтар извън храма; и още един по-голям, върху който се принасяли жертвите. Също и една шестметрова статуя на бога от масивно злато, която Ксеркс изнесъл.

- Семирамида и „Нитокрида”

Сред царете на Вавилон имало и две жени. Едната, на име Семирамида, била пет поколения преди втората. Тя направила насипи по равнината, за да не се разлива реката.

Втората се казвала Нитокрида[22] – по нейно време мидийците завладели Ниневия. Тя се погрижила да създаде завои по реката и изградила мост между двата квартала на града. За съкровището в гробницата на „Нитокрида” (177-187).

- обсадата

Кир тръгнал на война срещу сина на тази жена. Носел си кипната вода от река Хоасп – единствената  река, от която пиел вода. По време на похода конят му едва не бил завлечен от река Гюндес, която се влива в Тигър. Ядосаният Кир я разделил на 360 канала, макар това да отнело на войската цяло лято.

Вавилонците го посрещнали пред града, но били разбити и се оттеглили  крепостта. Имали храна и други запаси за много години напред.

Кир отклонил реката, и когато водата спаднала достатъчно, войската му навлязла по коритото. Това било рисковано, защото, ако вавилонците знаели, биха затворили вратичките към улиците и биха избили навлезлите войници. Но нападението било неочаквано и тъй като градът бил голям, повечето от гражаданите дълго време не разбрали, че чуждата войска е навлязла; а се отдавали на забавленията си (188-191).

- богатствата на Вавилония. Обичаи на вавилонците

„Асирия по отношение на богатството е една трета от Азия”. Какво притежавал сатрапът на Вавилон.

Там вали малко дъжд. Вавилония е насечена с канали като Египет и се полива на ръка – там е най-доброто жито. Правят си сусамено масло и отглеждат финикова палма.

Стоките се изпращат до Вавилон по реката, в лодки от кожа, които се правят в Армения (от арменците, които обитават над асирийците). Карат се най-вече стомни с финикийско вино. В лодката винаги има магаре: след като продадат стоката, разглобяват лодката, натоварват кожите на магарето и тръгват обратно. Не е възможно да се плава нагоре, тъй като течението е бързо.  

Облеклото им е ленен хитон, върху него вълнен и бяла наметка. Обувки, дълга привързана коса, печат и тояга с издълбан знак на нея (192-195).

От обичаите им „най-мъдър по мое мнение е следният”. Момичетата за женене се продавали – първо най-хубавите, после останалите. Други пък взимали момичетата, които никой не искал, и получавали за това пари: първо от най-грозната, която взимал този, който бил съгласен да получи най-малко пари. Не било възможно да ожениш дъщеря си за когото искаш; а който купел жена, трябвало да гарантира, че ще живее с нея.

Тъй като нямат лекари, изнасят болните на площада, където винаги се намира някой да ги посъветва как да се лекуват. Всеки бил длъжен да пита болния от какво боледува.

Всяка жена един път в живота си трябва да се отдаде на чужденец в храма на Афродита. Някои обаче стоели по 3-4 години, докато се намерел кой да ги поиска. Това го имало и на остров Кипър (196-200).

Походът на Кир в земята на масагетите

Масагетите живеят на изток, отвъд Аракс,[23] срещу иседоните. Някои ги смятат за скити. По реката имало острови, където растяли дървета с особени плодове – като се хвърлят в огън и се вдиша миризмата, човек се опива като с вино. Минава през земята на матиените, единият от ръкавите му се влива в Каспийско море.

Морето отвъд Херакловите стълбове, наречено Атлантическо, е обединено с Червено. Каспийско море обаче е отделно – не е свързано с никое друго море.

На запад от него е Кавказ – най-просторната и висока планина, където има много и разни народи, живеещи „почти само от диви плодове”. От листата на някои дървета там се получавала неизпираема боя за дрехи; хората се сношавали открито като добитък. На изток от морето има необгледна равнина. Част от тази равнина била заета от масагетите (201-204).[24]

- войната с Томирис

Тяхна царица била Томирис (мъжът ѝ бил умрял). Кир ѝ предложил да му стане жена (но само на думи). Прехвърлил мостове над Аракс. Томирис му изпратила писмо, че мостовете не са нужни. Ако иска да се бият, тя можела да се оттегли на три дни навътре в земята си, или пък обратното – той да се отдръпне на три дни в земите, владяни от персите.

Крез се изказал против това, Кир да отстъпи назад: в такъв случай и да спечели, и да загуби битката, нямало да има полза. Предложил да навлязат, да оставят по-слабите войници по-напред и да оставят много храна и вино. Масагетите щели да спечелят битката, после да се напият и да бъдат унищожени (205-207).

Кир се съгласил с това. Поверил Крез на сина си Камбиз, отпратил ги към Персия и преминал реката. Сънувал най-стария син на Хистасп (от рода на Ахеменидите) с крила, които засенчвали Азия и Европа. Синът бил Дарий – тогава към 20-годишен. Кир повикал Хистасп и му казал, че подозира сина му. Хистасп обещал да затвори сина си, докато Кир се върнел.

Станало така, както предположил Крез. Мнозина масагети (една трета от войската им), които спели след угощението, били избити, а синът на Томирис бил пленен. Кир получил от нея второ писмо, в което настоявала синът ѝ да бъде върнат, а Кир да отстъпи, иначе щяла „да го напои с кръв”. Синът ѝ се самоубил, докато бил в плен.  

Тогава Томирис нападнала войската на Кир. Това била „най-страшната от всички битки, станали между варвари”. Повечето перси загинали, също и Кир (след 29 години царстване). Мехът, пълен с кръв.

- обичаи на масагетите

Обличат се като скитите и начинът им на живот е подобен. За оръжието си ползват мед, а за украшения – злато. Желязо и сребро нямат.

Жените са общи (това не е вярно за скитите, както някои гърци мислят, а за масагетите). Когато някой остарее, го принасят в жертва заедно с добитък и ядат от печеното. Умрелия от болест го заравят. Нямат земеделие, живеят от добичета и риба.

Почитат слънцето, на което жертват коне (208-216).  

*

Според превода на П. Димитров (НБУ, 2010) и Herodoti Historiae. Ed. Ph.-E. Legrand. Paris. Les Belles Lettres, 1930-1968

---

[1] τούτους γάρ, ἀπὸ τῆς ᾿Ερυθρῆς καλεομένης θαλάσσης ἀπικομένους ἐπὶ τήνδε τὴν θάλασσαν καὶ οἰκήσαντας τοῦτον τὸν χῶρον τὸν καὶ νῦν οἰκέουσι, αὐτίκα ναυτιλίῃσι μακρῇσι ἐπιθέσθαι, ἀπαγινέοντας δὲ φορτία Αἰγύπτιά τε καὶ ᾿Ασσύρια τῇ τε ἄλλῃ [χώρῃ] ἐσαπικνέεσθαι καὶ δὴ καὶ ἐς ῎Αργος

[2] Περσέων μέν νυν οἱ λόγιοι Φοίνικας αἰτίους φασὶ γενέσθαι τῆς διαφορῆς

[3] Τὴν γὰρ ᾿Ασίην καὶ τὰ ἐνοικέοντα ἔθνεα βάρβαρα οἰκηιοῦνται οἱ Πέρσαι, τὴν δὲ Εὐρώπην καὶ τὸ ῾Ελληνικὸν ἥγηνται κεχωρίσθαι

[4] τὸν δὲ οἶδα αὐτὸς πρῶτον ὑπάρξαντα ἀδίκων ἔργων ἐς τοὺς ῞Ελληνας, τοῦτον σημήνας προβήσομαι ἐς τὸ πρόσω τοῦ λόγου

[5] τοῦτον ῾Ηρόδοτος ἐν τῇ πρώτῃ ξένον φησὶν εἶναι Θρασυβούλῳ τῷ Μιλησίων τυράννῳ (Диоген Лаерций I,95).

[6] Λέγεται δὲ καὶ ᾿Αλυάττου πολιορκοῦντος Πριήνην τὸν Βίαντα πιήναντα δύο ἡμιόνους ἐξελάσαι εἰς τὸ στρατόπεδον· τὸν δὲ συνιδόντα καταπλαγῆναι <τὸ> μέχρι καὶ ἀλόγων διατείνειν αὐτῶν τὴν εὐθένιαν. καὶ ἐβουλήθη σπείσασθαι, καὶ εἰσέπεμψεν ἄγγελον. Βίας δὲ σωροὺς ψάμμου χέας καὶ ἄνωθεν σῖτον περιχέας ἔδειξε τῷ ἀνθρώπῳ· καὶ τέλος μαθὼν ὁ ᾿Αλυάττης εἰρήνην ἐσπείσατο πρὸς τοὺς Πριηνέας (Диоген Лаерций I,83).

[7] κατεστραμμένων δὴ τούτων [καὶ προσεπικτωμένου Κροίσου Λυδοῖσι], ἀπικνέονται ἐς Σάρδις ἀκμαζούσας πλούτῳ ἄλλοι τε οἱ πάντες ἐκ τῆς ῾Ελλάδος σοφισταί, οἳ τοῦτον τὸν χρόνον ἐτύγχανον ἐόντες, ὡς ἕκαστος αὐτῶν ἀπικνέοιτο, καὶ δὴ καὶ Σόλων ἀνὴρ ᾿Αθηναῖος, ὃς ᾿Αθηναίοισι νόμους κελεύσασι ποιήσας ἀπεδήμησε ἔτεα δέκα, κατὰ θεωρίης πρόφασιν ἐκπλώσας

[8] ἀποπέμπεται, κάρτα δόξας ἀμαθέα εἶναι, ὃς τὰ παρεόντα ἀγαθὰ μετεὶς τὴν τελευτὴν παντὸς χρήματος ὁρᾶν ἐκέλευε

[9] Οὗτος, ὥς φησιν ῾Ηρόδοτος ἐν τῇ πρώτῃ, ῾Ιπποκράτει θυομένῳ ἐν ᾿Ολυμπίᾳ, τῶν λεβήτων αὐτομάτων ζεσάντων, συνεβούλευσεν ἢ μὴ γῆμαι, ἤ, εἰ ἔχοι γυναῖκα, ἐκπέμψαι καὶ παῖδας ἀπείπασθαι

[10] διανοηθεὶς δὲ ταῦτα πρῶτον μὲν ἀπεδήμησεν εἰς Δελφούς· καὶ τῷ θεῷ θύσας καὶ χρησάμενος ἐπανῆλθε τὸν διαβόητον ἐκεῖνον χρησμὸν κομίζων, ᾧ θεοφιλῆ μὲν αὐτὸν ἡ Πυθία προσεῖπε καὶ θεὸν μᾶλλον ἢ ἄνθρωπον (Плутарх. „Ликург“, 5).

[11] Πέρσῃσι γάρ, πρὶν Λυδοὺς καταστρέψασθαι, ἦν οὔτε ἁβρὸν οὔτε ἀγαθὸν οὐδέν

[12] 585 пр. Хр.

[13] τελευτῆσαι γὰρ ἐπὶ τῆς πεντηκοστῆς ὀγδόης ᾿Ολυμπιάδος, γεγονότα κατὰ Κροῖσον, ᾧ καὶ τὸν ῞Αλυν ὑποσχέσθαι ἄνευ γεφύρας περᾶσαι, τὸ ῥεῖθρον παρατρέψαντα (Диоген Лаерций I,38).

[14] 546 пр. Хр. Следователно Крез станал цар към 560 пр. Хр.

[15] Τὴν πεπρωμένην μοῖραν ἀδύνατά ἐστι ἀποφυγεῖν καὶ θεῷ

[16] ὡς δ' ἐγὼ δοκέω, μάλιστα ἔλεγον οἱ τοῦ Δηιόκεω φίλοι

[17] Вж. Ксенофонт. „Киропедия“ I,2,16

[18] Вж. „Киропедия“ I,2,3

[19] Прев. м. – Н.Г.

[20] Затова за протагор имало колебание дали е от Абдера или Теос: ᾿Αβδηρίτης, καθά φησιν ῾Ηρακλείδης ὁ Ποντικὸς ἐν τοῖς Περὶ νόμων, ὃς καὶ Θουρίοις νόμους γράψαι φησὶν αὐτόν· ὡς δ' Εὔπολις ἐν Κόλαξιν, Τήιος (Диоген Лаерций IX,50).

[21] Χρηστὴ δὲ καὶ πρὶν ἢ διαφθαρῆναι ᾿Ιωνίην Θαλέω ἀνδρὸς Μιλησίου ἐγένετο, τὰ ἀνέκαθεν γένος ἐόντος Φοίνικος, ὃς ἐκέλευε ἓν βουλευτήριον ῎Ιωνας ἐκτῆσθαι, τὸ δὲ εἶναι ἐν Τέῳ (170). Диоген Лаерций (I,22) пише:      ῏Ην τοίνυν ὁ Θαλῆς, ὡς μὲν ῾Ηρόδοτος καὶ Δοῦρις καὶ Δημόκριτός φασι, πατρὸς μὲν ᾿Εξαμύου, μητρὸς δὲ Κλεοβουλίνης, ἐκ τῶν Θηλιδῶν, οἵ εἰσι Φοίνικες, εὐγενέστατοι τῶν ἀπὸ Κάδμου καὶ ᾿Αγήνορος

[22] Вероятно Херодот е слушал да се говори за Навуходоносор

[23] Окс, Амударя

[24] Неясно е как Аракс се намира на запад от морето, а масагетите – на изток, и все пак Кир преминава Аракс, за да се срещне с тях.