„Апология на Сократ“

Сократ е изправен пред съда с обвинението, че „извършва несправедливост“ с това, че „развращава младежта и не почита боговете, които почита градът, а някакви други нови божества (демони)“.[11]

             *

В началото на защитната си реч той обяснява, че напразно обвинителите предупреждават, че бил „отличен“ оратор. Това би било вярно, ако наричат така онзи, който говори истината.  Те самите не са казали почти нищо истинно. Всъщност той не умее да говори добре, или поне не така, както говорят опитните оратори (с изящни фрази) - защото няма никакъв опит. Освен това не би му и подхождало, на тази възраст.

Вече е на 70 години и за пръв път му се случва да участва в съдебен процес. Затова моли да го извинят, че ще говори както обикновено; защото по друг начин не може. Нека гледат дали говори право или не: това е достойнството на съдията, докато на оратора е да говори истината[12] (17-18).

Обвинението, което са му отправили на процеса, изглежда лесно за опровержение.

Но има едно друго, което е по-опасно; и това са слуховете за него, разпространявани от толкова отдавна, че повечето съдии са ги чували още като деца. Ето това обвинение е трудно за оборване; първо, защото е отдавнашно, и второ, защото не се изрича лично от никой, а просто се носи като мълва. Не е възможно да им се кажат и имената на тези обвинители (освен ако някой не е комедиограф).[13] Така че обвинителите са два вида.

Ако изобщо може да се изрази, тяхното (на първите) обвинение ще звучи така: има един Сократ, умен (σοφός) човек, който изследва всякакви неща под земята и на небето; прави по-слабия довод по-силен и учи другите на същото. Тези, които слушат това, смятат, че който изследва подобни неща, той и в богове не вярва.[14] Така че първо трябва да се отговори на онези. Ще се опитам да изтръгна клеветата, макар че времето е много кратко.

Не съм преподавал нищо срещу заплащане, както правят Горгий, Продик и Хипий. Споменава още Калий и Евен от Парос.[15] Той обаче няма знанието, което те имат (иронично) (18-20c).

Но откъде е тръгнала тази мълва? Той има едно знание, и то е присъщо на човека (а онези като че ли знаят повече от това, което човек може да знае).

Преди време един атинянин, Хайрефонт,[16] отишъл в Делфи и запитал жрицата: Дали някъде из Гърция има някой по-мъдър от Сократ? Отговорът бил, че няма. Тогава Сократ не разбрал думите на оракула, защото изобщо не се смятал за мъдър; обаче пък бил сигурен, бог не може да говори неистина (21b).

Затова решил да поговори с някои съграждани, смятани за мъдри, за да се увери, че те са такива. В такъв случай оракулът не бива да бъде разбиран буквално, а може би изреченото от него значи нещо друго. Но в течение на многото си разговори с различни хора – държавници, поети (тяхната мъдрост била само от вдъхновението), занаятчии – той не открил нито един, чиято мъдрост би предпочел пред своята.[17] Те се смятали за знаещи, но не били; и той се опитвал да им го покаже. Затова и станал омразен на мнозина. Оказало се при това, че най-изтъкнатите сред съгражданите му били съвсем зле.[18]

А Сократовата мъдрост е проста: че човешкото знание, каквото и да е то, не струва нищо пред знанието на бога. Затова казвал: „Знам, че нищо не знам“ (в сравнение с бога). Може би богът си е послужил с него просто като с пример – че който разбира, че не струва нищо в знанието, той е най-мъдър. И покрай това занимание не му останало време за нищо, затова е и беден.

И все пак мнозина го намразили; още повече, че около него имало младежи, свободни и от богати семейства, които обичали да гледат как някой самоуверен човек бива изобличаван в незнание. Затова започнали да говорят, че разваля младежите (а не можели да кажат какво им преподава). Затова сега е нападнат от Мелет, Анит и Ликон (21-24).

След това въведение се обръща към един от обвинителите, Мелет, и го пита дали, след като знае кой развращава младежите, знае и кой ги прави по-добри? Всички? А с конете как е? Дали всички ги правят по-добри, или само онези, които умеят?

Истината е, че малцина са онези, които могат да направят някого добър; а мнозинството по-скоро ги разваля. И защо му е на Сократ да разваля хора, с които тъй или иначе живее? Ако го прави, то е непреднамерено; и в такъв случай трябва да бъде поучаван, а не съден и  наказван. 

И второ: защо казва, че Сократ не почита богове? В никакви богове ли не вярва?[19] Нито в демони? Но те или са богове, или деца на богове. Той обаче е написал, че Сократ въвежда някакви нови божества (демони) (24-28b).

Някой би могъл да го запита: „И все пак не те ли е срам, Сократе, че си стигнал дотам, да те застрашава смъртна присъда?“

Отговорът му е, че кой да е поне малко достоен мъж би трябвало първо да мисли дали живее и постъпва справедливо; а грижата за живота да остави на второ място.

Нима Ахил не е знаел, че ще умре, след като отмъсти за приятеля си? И все пак е предпочел да го направи и да умре млад, вместо да живее мирно и до дълбока старост в двореца на баща си. Нали Сократ е участвал в битките при Потидея, Амфиполис и Делион по решение на съгражданите си? Нима следователно трябва да се бои когато самият бог му възлага да философства? Всъщност тогава би трябвало да го обвиняват, че не вярва в богове.

И откъде би могъл да знае, че смъртта е нещо лошо? Той нито знае за нещата при Хадес, нито мисли, че знае. А човек би трябвало да се подчинява на по-добрия.[20]

Та ако сега атиняните предложат на Сократ да го освободят, но при условие да не философства повече, той не би приел, а би предпочел да умре. Винаги ще продължи да им напомня, че трябва да се грижат за душата си. И това е добро за тях.[21]

Но сега и за Мелет, а и за тях самите е опасно това, което става: че е възможно да убият някого несправедливо. Няма да намерят лесно друг такъв.[22] Защо впрочем никога не е участвал в държавните дела? Защото никой, който се противопоставя на неправдите и беззаконията, не би могъл да оцелее, освен като частно лице.[23]

А че не се бои от смъртта, вече го е показал: защото и при демократите (при процеса срещу десетте стратези), и при олигарсите (когато търсели Леон Саламинеца) е отказвал да се подчинява на несправедливи разпореждания; и само по стечение на обстоятелствата е останал жив.

Обвинителите му твърдят, че разваля младежите. Но мнозина от неговите приятели сега присъстват на процеса. Нека някой от тях каже, дали обвинява Сократ че му е давал лоши съвети, че го е направил лош човек, или му е взимал пари за преподаване? Изброява присъстващите: никой не казва това. Или пък да го обвинят техните близки. Но и от близките им никой не го обвинява.

Разбира се, той се досеща какво искат съдиите: те искат той да се унижи, да ги моли, да се закълне, че е виновен, но сега вече обещава да живее по друг начин. Но така той би постъпил зле: първо защото такова поведение е позорно, и после - защото така би поискал да го съдят според чувства, а не според закона и справедливостта.[24] Но все пак нека каже и истината: той също е човек, а не дърво или камък; и не е сам, а има жена и трима синове, двама от които са още малки (35).

...

Гласуването е минало и съдиите са признали Сократ за виновен. Разликата в гласовете (30 гласа) не е голяма, и той е сигурен, че ако е имал само още малко време, е щял да ги убеди, и тогава обвинителят му е щял да плати хилядата драхми, които дължи за загубеното дело (36a).

Но времето не е стигнало и сега предстои да се определи каква ще е присъдата. Обвинителят предлага смъртно наказание. Сократ пък смята, че целият му живот е бил посветен на доброто на атиняните. Той не е правил нищо за своя изгода и затова, както всички знаят, е останал беден. Отказал се е от всичко, само за да им напомня да живеят добре: да не се стремят към пари, власт и успехи, а да се грижат първо за душата си – тя да е добра и съвършена.

За такава дейност, ако се мисли справедливо, би трябвало да получи право да се храни в Пританеума; с което се награждават олимпийските шампиони. Те обаче ги правят само да изглеждат щастливи, а такъв като него – наистина да са.

Но съдиите няма да приемат това предложение. Какво да предложи? Да избере затвор или изгнание, или да плати голяма сума? Но за какво му е да стане роб на тъмничарите, или да се скита – на тази възраст – сред чужденци? Той не би могъл да живее друг начин и в чужбина – а там кой би го търпял, щом не го търпят тук?[25] А да плати не може, тъй като няма пари. Или най-много една мина.

Ето, някои от приятелите му се обаждат и казват, че те ще платят. Нека да е така тогава – да плати глоба от 30 мини.

...

Минава второто гласуване и Сократ е осъден на смърт. За съжаление градът скоро ще стане известен и с това – че атиняните са осъдили Сократ, мъдър човек, който не е направил нищо, което да заслужава смърт.[26]

Осъден е не поради липса на речи, а поради липса на безсрамие – да говори така, както щеше да е най-приятно за слушателите. Смъртта може да се избегне и на война, ако хвърлиш оръжието – но е недостойно. Низостта е по-трудно да се избегне, тя тича по-бързо от смъртта. Аз, понеже съм стар, бях хванат от по-бавния бегач, а обвинителите ми, които са млади – от по-бързия. „Вероятно така е трябвало да стане и мисля, че всичко е, както трябва“ (39b).

Но ако мислят, че така ще се освободят от укори и изобличения, грешат; след неговата смърт ще се появят мнозина, които ще ги упрекват още повече за злите им дела. Има друг начин да се отървете от укори – не да убивате укоряващите,  а да станете по-добри.

Що се отнася до онези, които са избрали да го оправдаят – и те са истинските съдии – с тях би могло да се поговори за друго. Неговият демон (пророческо внушение) не го е спирал преди и по време на процеса.

Какво е смъртта? Дали тя е нещо лошо? Тя или да е като нощ, когато човек спи без да сънува и без да усеща нищо, или е като отиване някъде, където ще се срещнем с другите мъртви.

Нищо от това не му изглежда страшно. Ако е като сън: нима онези нощи, в които сме спали непробудно, не са били за предпочитане пред повечето дни от живота ни, пък и от кой да е човешки живот, дори това да е животът на великия цар?

Ако пък е отиване сред другите мъртви, то какво по-голямо щастие би имало за Сократ от това, да се срещне и да разговаря с истинските съдии – Минос, Радамант, Еак? И с мъдреците (Орфей, Музей, Хезиод, Омир)? И героите от древността, загинали поради несправедлива присъда (Аякс, Паламед); или с Агамемнон, Одисей, Сизиф? Ако това е смъртта, той би желал много пъти да умре.

За добрия човек не съществува зло – нито тук, нито след смъртта; и не е вярно, че боговете не се интересуват от него.

Нека и синовете му бъдат порицавани, ако се грижат за нещо повече, отколкото за добродетелта.

„Но вече е време всеки от нас да върви – вие към живота, аз към смъртта. И кой от нас отива към по-доброто не знае никой, освен може би богът.

---

[1] Споменат още в „Хармид“, „Горгий“

[2] И в „Критон“, „Федон“, „Евтидем“, „Алкион“

[3] И във „Федон“

[4] И във „Федон“

[5] И във „Федон“

[6] И в „Демодок“

[7] И в „Теаг“

[8] И в „Парменид“, „Държавата“

[9] И във „Федон“ (отсъствал)

[10] И във „Федон“, „Пирът“

[11] Σωκράτη φησὶν  ἀδικεῖν τούς τε νέους διαφθείροντα καὶ θεοὺς οὓς ἡ πόλις νομίζει οὐ νομίζοντα, ἕτερα δὲ δαιμόνια καινά (24b)

[12] δικαστοῦ μὲν γὰρ αὕτη ἀρετή, ῥήτορος δὲ τἀληθῆ λέγειν (Κόσμος ... πράγματι δὲ ἀρετή, λόγωι δὲ ἀλήθεια – „Похвала за Елена“)

[13] Аристофан (може би и други). Споменава го в 19c. „В онази комедия обаче не се казва нищо вярно – никой не ме е чувал да говоря за такива неща“. 

[14] Подобно на обвиненията срещу Анаксагор и Протагор

[15] В неговата къща се провежда разговорът от „Протагор“. За Евен се споменава във „Федон“ 60а

[16] Действащо лице в „Горгий“. По времето на процеса срещу Сократ вече не бил жив, но брат му може да свидетелства.

[17] 22е

[18] οἱ μὲν μάλιστα εὐδοκιμοῦντες ἔδοξάν μοι ὀλίγου δεῖν τοῦ πλείστου ἐνδεεῖς εἶναι ζητοῦντι κατὰ τὸν θεόν, ἄλλοι δὲ δοκοῦντες φαυλότεροι ἐπιεικέστεροι εἶναι ἄνδρες πρὸς τὸ φρονίμως ἔχειν

[19] Според Мелет той смятал слънцето за камък, а луната – за земя. Сократ му казва, че така мисли Анаксагор, а не той.

[20] Тъй като неговият живот е служение на бога – защото бог, чрез своето прорицание, му е възложил да изследва що е мъдрост и що е добро. Вж. и „Паламед“.

[21] „Паламед“, 30-33

[22] Защото това не е човешка работа, а е изпълнение на божествено поръчение. По-нататък обаче казва, че ще има и други – 39c-d.

[23] 32а

[24] Както казва и Горгиевият Паламед (30-33)

[25] „Паламед“, 20

[26] „Паламед“, 36