Елий Аристид. Към Рим, 24-27

І. Съдържание на откъса

Александър придоби голяма империя, но умря, преди да започне да я управлява (24).
Той понесе всички несгоди на дългия поход и войната, но не успя да постави естествен край на завоеванията си. Така стана подобен на състезател, който е победил всичките си съперници и е умрял в мига, в който е поставял на главата си олимпийския венец (25).
Какви закони и правила даде той на своята държава? Единственото невоенно постижение, съответстващо на дарбите му, беше създаването на Александрия - която днес е вторият град във вашата империя (26).
Веднага след смъртта му държавата се разчупи на безброй части. Македонците показаха, че тя не е по силите им; те дори не успяха да задържат своята Македония, а се пръснаха из чужди страни, където изглеждаха по-скоро като окупационен гарнизон, отколкото като управляващи. Те бяха като сатрапи без цар (27).


ІІ. Македонската империя. Гръко-македонски отношения

1. Филип Македонски като обединител на гърците срещу Персия

... (Изократ, Филип)


2. Македонците имат успехи само на Изток

Македоните установиха власт в Европа от Адриатика до реката Истрос, което би могло да се смята за съвсем незначителна част от споменатия континент. Впоследствие, унищожавайки Персийската империя, си присвоиха господството и над Азия. Но макар да се смяташе, че властта им е пръсната по най-много места и е най-здрава, те оставиха по-голямата част от обитаемия свят в чужди ръце. Нито веднъж не се опитаха да спорят за Сицилия, за Сардиния и Либия, а най-войнствените племена в западната част на Европа направо може да се каже, че не познаваха (Полибий, І,2).

3. Разпадането на империята след смъртта на Александър
а.
"Завещание на Александър". Цар Александър, син на Амон и на Олимпиада, за момента посочва за цар на Македония Аридей, сина на Филип. Но ако Роксана роди на Александър син, той да бъде цар и да получи името, което решат македонците. Ако пък роди момиче, нека македонците да изберат когото пожелаят за цар, в случай, че не искат Аридей, сина на Филип...
Докато македонците решат кого да поставят за цар, цар Александър, син на Амон и Олимпиада, назначава за управители на своето царство: Кратер и жена му Канана, дъщеря на предишния македонски цар Филип, за цяла Македония; Лизимах и жена му Тесалоника, дищеря на предишния македонски цар Филип, за Тракия. Дава сатрапията в Хелеспонта на Леонат и жена му Клеодика, сестра на Олкиас; Пафлагония и Кападокия на своя мемоарист Евмен. Оставя островите свободни под закрилата на Родос. Памфилия и Киликия оставя на Антигон, Кария на Азандър. Над Исаврия и всички области до река Халис да управлява Филон. За управител на Сирия до Месопотамия определя Питон. Областта на Вавилон и съседните земи за управлява моят адютант Селевк. Финикия и тъй наречената Койлесирия оставям на Мелеагър. За управител на Египет назаначава Пердика, а на Либия Птолемей и неговата съпруга Клеопатра, сестра на Александър. На земите над Вавилония за военачалник и управител определя Фанократ и жена му Роксана от Бактрия...
Цар Александър поставя за цар на земята на индусите край река Хидасп Таксил, а на земята от Хидасп до река Инд Пор, а на паропанисадите бактриеца Оксиарт, бащата на Александровата жена Роксана... Бактрия и областа на Суза дава на Филип, Партия и земите до Хиркания на Фратаферн, Кармания на Тлеполем, Персида на Певкест... Цар Александър поставя за цар на Илирия Олкиас... И нека олимпийските богове и Херакъл, поставил началото на рода на цар Александър, бъдат надзорници за извършването на всичко това (Псевдо-Калистен, ІІІ,33).
б.
Тогава Мелеагър, враждебно настроен към Пердика, въведе тържествено в двореца Аридей. Войниците го нарекоха Филип и го провъзгласиха за цар...
Но.. Питон се зае да изпълни плана на Пердика. Определи за опекуни на бъдещия син на Роксана Пердика и Леонат, родени от царски род. Предложи също и Кратер и Антипатър да поемат работите в Европа...
Явно беше, че Филип се намесва дотолкова, доколкото се налагаше, за да се оправдае краят на това събитие. Това беше знак и начало на гражданската война на македонците. Мелеагър късно разбра измамата на Пердика... Скоро загуби надежда за спасението си, тъй като видя, че враговете му използваха срещу него този, когото сам беше направил цар...
Пердика въведе войската в града и свика съвет от висшите военачалници. Решиха владенията да се разделят така, че царят да има най-голямата власт в царството. На Птолемей дадоха сатрапството на Египет и народите в Африка, подчинени на Египет. На Леомедонт дадоха Сирия и Финикия. За Филотас определиха Киликия. Антигон получи заповед да поеме Ликия, Памфилия и Голяма Фригия. В Кария беше изпратен Касандър, а Менандър - в Ликия. Малка Фригия, достигаща до Хелеспонт, решиха да бъде подвластна на Леонат, а Кападокия и Пафлагония - на Евмен. На него му беше възложено да защитава тази област чак до Трапезунд и да обяви война на Ариарат, който единствен не претендираше за власт. Решиха Питон да поеме Мидия, Лизимах - Тракия с разположените до нея понтийски народи. Решено беше тези, които управляват Индия, Бактрия, Согдиана и племената по брега на Океана или на Червено море, да поемат и военната власт в тези страни. Пердика да остане с царя и да биде начело на войските, които се движат с него. Някои мислеха, че областите са били разпределени съгласно завещанието на Александър, но това се оказа невярно, макар и да е споменато от някои писатели...
Не много преди смъртта на Александър царските наместници под предлог, че завладяват чужди земи, разширяваха владенията си, без да е имало какъвто и да било повод за война (Курций Руф, X,10).


ІІІ. Смисълът от заниманията с римска история

1. Изучаване на историята

Елий Аристид представя речта си като произведение на ораторското изкуство и като дар, поднесен на боговете заради успешното му пристигане в града. Около 250 години преди него Полибий също пише за Рим, но казва, че това е история. Според него историята е необходима на едни като подготовка за политическа дейност, докато за други е средство за етическо възпитание (създаване на способност да се понасят с достойнство ударите на съдбата(І,1).
Събитията в света се управляват от съдбата, която понякога (както е станало, според Полибий, в неговото време) ги насочва към една и съща цел. Задачата на историка е да покаже как те съдействат за тази цел (І,4)

2. Римската история

Та кой човек е толкова прост и мързелив, че да не поиска да узнае как и чрез какъв род политическо устройство за по-малко от петдесет и три години бе завладян и поставен под властта единствено на римляните почти целият обитаем свят - нещо небивало досега? (І,1)
Но след като за повечето елини не са известни нито предишната сила на Римската и Картагенската държави, нити тяхната дотогавашна история, сметнах за необходимо да напиша тази и следващата книга преди същинската история, та като навлезе човек в самото изложение на събитията, да не започне тогава да се чуди и пита благодарение на какви решения, сили и средства римляните са се заловили с такива начинания, които ги направиха господари на цялата земя и море около нас; но от тези книги и от подготовката чрез тях да е ясно на читателите, че те са имали добри предпоставки да с е заемат с един план за установяване на световно господство и да го осъществят (І,3).
Особеното на моя труд и удивителното за времето, в което живеем, е това, че съдбата наклони всички събития по света към един и същи жребий и ги насочи към една и съща цел (І,4).


IV. Съвременни учени за Македония и диадохите


Библиография:

Курций Руф. Александър Македонски. Превод Николина Бакърджиева. Военно издателство, 1985.
Полибий. Всеобща история. Превод Валерий Русинов. “Рал Колобър”, 2001.
Псевдо-Калистен. Животът на Александър Македонски. Превод Богдан Богданов. В: Антични романи. "Народна култура", 1975.