Елий Аристид. Към Рим, 28-36

І. Съдържание на откъса

Сега размерите на държавата са такива, че дори само частта, с която тя надминава Персийската империя (разстоянието от Егейско море до Гибралтар) е по-голяма от цялата Персийска империя. Извън нея са останали само онези територии, които вие, римляните, сметнахте за ненужни. Червено море, водопадите на Нил, Меотидското езеро, за които преди се говореше, че са в края на цялата земя, сега ограждат вашата държава. Океанът, за когото говореха само поетите и в чието съществуване историците (logopoioi) се съмняваха, ви е добре познат - също както и разположеният в него остров (28).
Редът в тази държава е по-забележителен дори от размерите й. В нея няма народи, които да са независими от властта на царя; няма сатрапи, които да се сражават помежду си, нито градове, които да се присъединяват ту към един, ту към друг от тях; и да бъдат удържани от гарнизони, които често биват прогонвани; цялата вселена прилича на флейта, която издава звук, по-единен от песента на хор - и сякаш цялата чрез тази музика пожелава тази империя да трае завинаги. Това става, защото вселената се дирижира добре от върховния си водач (29).
Навсякъде управлението е еднакво за всички. Онези, които обитават планините, не са по-непокорни от живеещите в равнините. Няма разлика и между континенти и острови. Изглежда, че това е една страна и един народ; и навсякъде всички се подчиняват мълчаливо (30).
За да се изпълни нещо, е достатъчно едно разпореждане и един знак и пожеланото се осъществява по-лесно, отколкото произвеждането на звук при дръпване на струна. Ако нещо трябва да стане, достатъчно е то да бъде помислено (doxai) и вече е станало. Управляващите, които се изпращат по градовете и народите, управляват онези, които стоят по-ниско от тях; но те самите също са управлявани. Някой би казал, че това е отликата им спрямо по-низшестоящите - че първи показват как следва някой да се подчинява. Ето такъв е страхът, който те изпитват от големия властник (archon), който ръководи всичко (31).
Те смятат, че той познава онова, което правят, по-добре от тях самите; и изпитват повече страх и свян от него (който отсъства), отколкото някой би изпитвал от един присъстващ и разпореждащ се господар. Никой не е толкова самоуверен, че да не потръпне дори само ако чуе името му - но се изправя, прославя го и го почита и произнася две молитви - едната към боговете заради властника, а другата към него самия заради собствените си неща. И в случай, че се колебаят дори малко какво решение да вземат по повод на дела или жалби - било публични, било частни - те се обръщат със запитване към него и чакат докато им даде знак, също както хорът чака знак от диригента си (32).
Така че за него не е нужно да обикаля цялата империя, защото би могъл да стои на едно място и оттам да управлява целия обитаван свят чрез писмата си. А те едва са написани и вече пристигат там, където са адресирани - така бързо, сякаш ги носят птици (33).
Но онова, което е най-учудващо и възхитително, и за което трябва да благодарим и с думи, и с дела, ще бъде казано сега. Вие, които притежавате такава огромна и непоклатима власт, постигнахте най-голям успех в нещо, което е характерно преди всичко на вас (34). Единствено вие от всички минали властници, управлявате свободни хора. Нито Кария е дадена на някой Тисаферн, нито Фригия на някой Фарнабаз; и няма народ, който е предаден някому - който при това сам не е свободен - така, сякаш му се дава стопанство заедно с робите. Вместо това вие се отнасяте към обитаемия свят като към полис и поставяте управителите така, сякаш са избрани с гласуване - за да закрилят и обгрижват управляваните, а не да им бъдат господари. Така че когато измине определеното време един управляващ отстъпва мястото си на друг и те обикновено дори не се срещат - толкова са далеч от това, да влязат в спор заради управляваната от тях страна (36).


ІІ. Текстове, към които Елий вероятно препраща


III. Върховенство на човек и върховенство на Бог


ІV. Човешкото общество като музикален инструмент или хор


V. Съвременни учени за властта на римския император


Библиография: