Левкипа и Клитофон. Реторика, платонизъм, енциклопедизъм

11 декември, вторник

І. Фабула на романа. Особености на фабулата в сравнение с други романи


ІІ. Типови събития и герои. Новото в "Левкипа и Клитофон"

1. събития

2. герои


ІІІ. Литературни влияния, скрити препратки към и цитати от други антични съчинения. Специална образованост и интереси на автора

1. Реториката в "Левкипа и Клитофон"
а. съдебният процес
Терсандър (временно изчезналият съпруг на Мелита, любовницата на Клитофон) среща Клитофон и го "завлича право в затвора и го предава с обвинение в прелюбодеяние". Вероятно това е било възможно, защото Терсандър е бил ефески гражданин, а Клитофон - чужденец. После придумва тъмничаря да вкара в килията на Клитофон (комуто е наложена мярка за неотклонение, не става ясно за какъв срок) човек, който да му даде лъжливи сведения за любимата му. Казва се, че после човекът бил отведен при стратега на града, за да даде показания за отправените му обвинения (VІ,5-6).
На следния ден Клитофон е изправен пред съда. Терсандър се беше подготвил здравата срещу мен, че и адвокатите му бяха не по-малко от десет. Мелита също се беше постарала за защитата си. Клитофон произнася реч, в която лъжливо се самообвинява, че заедно с Мелита е поръчал убийството на "предишната си любима". Адвокатите на Терсандър с радост нададоха победни възгласи, а тези на Мелита взеха да я разпитват какво означава това...и у защитниците се появи подозрение срещу Мерита, поради съвпадението с повечето от моите показания, и те не знаеха на какви аргументи да се опрат на защитата. Приятелят на Клитофон Клиний моли да му разрешат да се изкаже и опровергава казаното. Като свърши Клиний, речта му се стори убедителна на повечето хора, но адвокатите на Терсандър и приятелите му, които присъстваха, се развикаха да бъде отнет животът на убиеца, сам признал се за виновен по божия воля. Мелита предаде прислужниците си и изиска Терсандър да предаде Состен, защото по всяка вероятност той бил убиецът на Левкипа. Защитниците на Мелита настоятелно искаха те да бъдат призовани в съда (VІ,7-11).

2. Платонизмът

В І,2 авторът предлага на Клитофон да поседнат на скамейка в една близка горичка, където растат платани, има извор и мястото е "приятно и предразполагащо към любовни истории". Това е препратка към "Федър" 230b, където в подобна обстановка Сократ и Федър обсъждат речта на Лизий "За любовта". В І,16-18 Клитофон произнася реч за любовта в природата, подобна на речта на Ериксимах в "Пирът" 186а-188е. Аргументите на Менелай в І,36 за предимствата на любовта към момчета пред тази към жени (аз смятам, че сред хората витаят два вида хубост: едната - небесна, другата - земна, както и богините, предвождащи красотата... Никога никоя жена не е възнасяна на небето заради красотата си...) напомня казаното от Павзаний в "Пирът" 180d-181c: А как тези богини да не са две? Едната, струва ми се, е по-стара, няма майка и е дъщеря на Небето, която именно наричаме Небесна, другата е по-млада, дъщеря на Зевс и Диона, и която наричаме Простолюдна... А Небесната Афродита, първо, няма дял от женското, а само от мъжкото начало - това е то любовта към момчета...

3. Естествена история

В романа има серия описания и етиологии на природни, физиологични и психологически явления, на редки или впечатляващи животни и растения, анекдоти за откриването на ценни продукти и стоки.
в І,16-18 се говори за половото привличане между животни (птици, влечуги). В ІІ,2 - как Дионис е дарил на хората виното; ІІ,11 - за откриването на пурпура; ІІ,15 за вида на египетският бик; ІІ,29 - за свойствата на страстите срам, мъка и гняв; ІІІ,24 - за птицата феникс; ІV,2 - за хипопотама; ІV,4 - за слона; ІV,12 - за приливите на Нил и растителността около него; ІV,19 - за крокодила; VІ,7 - за сълзите; VІ,19 - за свойствата на гнева и любовта; VІІ,4 - за раната от зъб на глиган (като образ на болката от внезапна лоша новина); VІІІ,6 - за инструмента сиринга, мита за появата на тръстиката, от която се прави и за разликата й с флейтата.


IV. Съвременни учени за "Левкипа и Клитофон"


Библиография:

Ахил Таций. Левкипа и Клитофон. Превод Ндина Радева. В: Два любовни романа. "Наука и изкуство", 1990.
Платон. Федър. Превод Б. Богданов. В: Платон. Диалози. Т.2. "Наука и изкуство", 1982.
Платон. Пирът. Превод Г. Михайлов. В: Платон. Диалози. Т.2. "Наука и изкуство", 1982.