Реториката. Поява, школи и видове. Демостен

І. Политически причини за развитието на гръцката реторика

1. Демокрацията през V в. и военно-политическите успехи на Атина и Сиракуза

Атина се освобождава от тиранията на Пизистратовата династия през 509 г. пр. Хр. (Интересно е съвпадението с изгонването на Тарквиниите от Рим: това става през същата година, а е малко вероятно двата града да са имали връзка помежду си). Градът се демократизира - най-важно е уреждането на дейността на Народното събрание, което се събирало четири пъти месечно (Атинската полития, ХLІІІ), и на съда (за съда вж. пак там, след LХІІІ). Имало специални мерки срещу възстановяването на тиранията, какъвто бил закона за остракизма (право на народа да отстранява от държавата някои влиятелни граждани). В тези условия умението на ораторите да подтикват слушателите си към определени решения станало извънредно важно и било част от "демагогията" (способност да се приканва народът да направи едно или друго). Все пак Аристотел (ХХІІІ) смята, че такава власт трябва да се ограничава и приписва доброто управление след войните с Персия на влиянието на Ареопага (съд с ограничен брой членове над определена възраст и може би пожизнени, занимаващ се с особено тежки престъпления). Забогатяването на града след войните позволило на гражданите да се заемат с държавна работа - защото имало средства за заплащането й - и така се създали множество управленски длъжности. Ето какво казва Аристотел:
После, понеже полисът укрепвал непрестанно и натрупал много богатства, Аристид посъветвал атиняните да поемат хегемонията, да оставят нивите и да се заселят в града, защото щели да се намерят средства за препитание за всички: за едни - като служещи във войската, за други - като служещи в гвардията, за трети - като държавни служители, като по този начин гражданите щели да поемат в свои ръце хегемонията... За по-голямата част от народа били осигурени средства за лесно препитание, така както било предложено от Аристид. Всъщност станало така, че от митата и данъците, събирани от съюзниците, се прехранвали повече от двадесет хиляди мъже. Имало шест хиляди съдии, хиляда и шестстотин стрелци, освен тях - хиляда и двеста конници, петстотин членове на Съвета, петстотин стражи на доковете, а освен тях в Акропола имало петдесет стражи, около седемстотин души били държавните служители в града и седемстотин - извън него (ХХІV).
По-късно водачите на народа Ефиалт и Перикъл успели да ограничат ролята на Ареопага и да усилят тази на мнозинството:
(Перикъл) отнел на Ареопага някои правомощия и засилил могъществото (на Атина) по море, нещо, което позволило на мнозинството да съсредоточи постепенно в свои ръце цялото управление. Около петдесет години след морската битка при Саламин, по времето на архонта Питодор, избухнала войната с пелопонесците, при която народът, останал в града и свикнал да получава възнаграждение по време на война, решил, от една страна - съзнателно, от друга - по необходимост, да управлява сам политията. Перикъл пръв постановил заплащане на съдиите...(XXVII).
Събитията в Сиракуза са далеч по-слабо засвидетелствани, но е сигурно, че тиранията там паднала в средата на 60-те години на същия век, че повечето граждани участвали в управлението и че градът бил лидер на сицилийските полиси срещу картагенската заплаха. Тази позиция била извоювана аналогично - през 480 г. обединени сили на сицилийските гърци начело със сиракузците унищожили огромна картагенска армия при Химера (северна Сицилия).
Самата реторика изглежда станала предмет на изучаване и преподаване малко по-рано в Сицилия, отколкото в Атина, защото някои (...) твърдят, че създател на изкуството бил Емпедокъл от Акрагант, а през втората половина на века Горгий показал, че владее изкуството на публчното слово по-добре от всеки атинянин (вж по-долу, ІІІ).

2. Политическата и гражданска свобода като условие за развитие на реториката


ІІ. Реторическото образование

1. Образованието в Атина преди свалянето на тиранията

2. Средното образование

3. Висшето реторическо образование. Школите


ІІІ. Места и епохи на разцвет. Оцеляване на реторическите произведения
Във времето гръцката реторика може да бъде разделена на класическа или полисна (V-ІV в.) и следкласическа (ІІІ в. пр. Хр. - ІV в. сл. Хр., сиреч до края на античността). В този курс, който служи за въведение в полисната литература, става дума за класическата реторика. Самата тя може да се раздели на 1) ранна, която се създава през втората половина на V и първата половина на ІV в., и 2) късна - от втората половина на ІV в. Основание за това разделяне дават две големи политически събития, около които, главно в Атина, се развиват дебати - това са Пелопонеската война и конфликът с Македонското царство.

1. Пелопонеската война (431-404)
Политическите и съдебни спорове в Атина по повод на войната дават възможност за създаване на реторически произведения, които стават образци за цялото антично реторическо образование.
а. оратори, които са имали успех приживе и са оказали влияние върху развитието на реториката, но текстовете им, свързани с конфликтите около войната, не са запазени.
- Горгий бил посланик в Атина от страна на своя град Леонтини през 427 г. Речите му в Народното събрание направили силно впечатление и усилили интереса към реториката.
- Антифонт е атински оратор, вероятно преподавал реторика, ако се съди по учебните речи ("Тетралогиите"), които му се приписват. Бил е обвинен в участие в олигархичния преврат през 411 г. и осъден на смърт. Тукидид (...) отбелязва, че защитната му реч била изключително добра, но не предава свой вариант на казаното.
- Перикъл вероятно дължи десетилетното си лидерство в атинската политика и на ораторската си дарба. Не е запазен друг вариант на речите му освен написаното от Тукидид в кн. І-ІІ на "Историята" (...).
- Алкивиад. Съдбата му на оратор е подобна на Перикловата. Тукидид предава някои от речите му и дава своя оценка за ораторските му качества (...).
б. оратори, чиито речи са свързани със съдебни спорове по време и след войната, и са запазени.
- Лизий е произнесъл обвинителна реч срещу Ератостен (един от тридесетте олигарси, наречени "тирани", управлявали Атина със спартанска подкрепа през 404-403).
- Андокид е автор на речта "За мистериите", произнесена през 399 г. (когато се провежда и процесът срещу Сократ), с която се защитава срещу обвинението, че е участвал в профанацията на Елевзинските мистерии. Този скандал, избухнал през 415 г. в навечерието на инициираната от Алкивиад Сицилийска експедиция довел до серия арести и дела срещу много атински граждани. Преследването вероятно е било организирано от политическите противници на Алкивиад.
в. автори, които не са били нито професионални ретори (учители по реторика или адвокати като Горгий, Антифонт и Лизий), нито политици (като Перикъл и Алкивиад), но са написали ораторски текстове с историческа и литературна стойност, свързани със същите събития.
- Платон и Ксенофонт са автори на произведения, наречени "Апология на Сократ", където всеки от двамата предлага своята версия за речта, която Сократ е произнесъл в своя защита през 399 г.
- Тукидид е поставил в "Историята" си множество речи, приписани на различни гръцки политици. Ето какво казва той самият за изработката на тези речи: ... (...)

2. Гръко-македонският конфликт (359, възцаряване на Филип Македонски - 322, смърт на Демостен)
а. оратори, които действат като политици и чиито политически и съдебни речи са пряко свързани с конфликта
- Демостен смята, че македонската експанзия е заплаха за свободата на гръцките полиси. Според него Атина трябва да бъде лидер на една коалиция на полисите, която да влезе във война с Филип Македонски. Всички негови политически рече подкрепят тази кауза. "За венеца" е съдебна реч в защита на атинянина Ктезифонт, по чието предложение Демостен е получил висока държавна награда. В нея той прави преглед на политическата си кариера.
- Като говорител на промакедонската "партия" Есхин е политически противник на Демостен. От него са запазени три политически речи, всички свързани с отношенията Атина-Македония.
- Демад и Хиперид.
б. оратори, които не участват активно в политическия живот, но заемат позиция в конфликта чрез публикуване на непроизнесени речи, някои под формата на писма.
- Изократ смята, че гръцките полиси трябва да прекратят враждата помежду си и да се обединят срещу външните си (негръцки) врагове. В "Панегирик", написан далеч преди възцаряването на Филип, той твърди, че Атина би трябвало да бъде лидер на един общогръцки съюз, който да воюва срещу Персия. По-късно във "Филип" той допуска, че лидер на този съюз може да стане македонският цар.


ІV. Реторическите видове

1. Съдебен вид
а. що е съдебна реч
б. за съдебната процедура

2. Съвещателен (политически) вид

3. Тържествен (похвален) вид


V. Реториката в други словесни жанрове

1. В епоса

2. В трагедията

3. В лириката

4. В историографията


VІ. Демостен. "Първа реч срещу Филип"

1. Съдържание на речта

При други обстоятелства бих изчакал останалите изказвания. Но тъй като вече съм чувал какво мислят другите оратори по този въпрос, ще говоря пръв. Няма съмнение, че положението на града ни е тежко; но може би причината за това е собственото ни бездействие. Следователно от нас зависи да подобрим състоянието си (1-2).
Ето и доказателства. Преди години, когато действахте правилно, успяхте да победите лакедемонците, макар да бяха най-силни в Гърция. Териториите и градове които сега са във властта на Филип, бяха някога ваши - значи сте били способни да ги придобиете. Той самият е стигнал до успехите си, защото не се е боял от вашата сила и от размерите на владенията ви. И ето, сега мнозина предпочитат да са негови съюзници - а преди, когато действахте по друг начин, предпочитаха вас. И не смятайте, че е непобедим. И той има врагове, но се спотайват, защото виждат, че не могат да разчитат на вас (3-8).
Филип ни притиска и вече не ни позволява да избираме; постоянно придобива по нещо ново. Вие бездействате и сякаш чакате съдбата да ви помогне. Питате се един друг "Какво ново?" и дали Филип не е умрял. Не е; но и да беше, би се появил друг, също толкова опасен. Защото, ако не правите нищо, дори при благоприятна случайност няма да можете да се възползвате (9-12).
Ще ви кажа какво да направите; и то няма да е ново. Преди всичко не мислете, че можете много бързо да съберете войска. Но тя ви е необходима, за да можете бързо да противодействате на всеки поход на Филип - бил той на юг към Термопилите или на изток към Херсонес, Олинт или другаде. Така най-напред ще го стреснете - тъй като той знае всичко, което става при нас (13-18).
Подгответе постоянна войска, но не голяма - 10-20 хиляди наемници - защото не можете. Нямаме пари нито за заплати, нито за храна. Необходими са ви 50 бойни триери, а също товарни кораби за конницата и храна; 2000 пехотинци (от тях 500 атиняни) и 200 конници (от тях 50 атиняни) (19-23).
Преди имахте наемна войска в Коринт начело с Ификрат и Хабрий, и побеждавахте лакедемонците. Но тя започна да воюва за себе си, да се поставя в услуга на персите, и дори да атакува ваши съюзници. Това е, защото нямат заплати; ето защо вашият стратег, който ги командва, не може да ги спре. Вие тук избирате командири, но те не командват никого, а си стоят в града за празници (24-27).
Ще ви кажа и колко пари са нужни за издръжката на такава войска - най-напред, 90 таланта годишно за храна - останалото ще си го набавят сами от местното население. Ако е нужно, и аз ще замина с тях като доброволец. Флотът ви трябва да е разположен близо до владенията му, защото има сезони, в които не можете да плавате далеч на север. Затова трябва да разположите кораби по островите в тази част на морето - на Скиатос, Лемнос и Тасос. Изберете и главнокомандващ. Каквото трябва да гласувате, съм го дал в писмено предложение. Така ще попречите и на Филип да ограбва корабите на вашите съюзници, а и вас самите - когато плени ваши съграждани на Лемнос и Имброс (27-34).
Ако става въпрос за празници - Дионисии или Панатенеи - отделяте много пари и ги организирате добре. Всеки знае месеци по-рано какво точно ще прави на празника. Същевременно военните ви дела са в хаос. Губите си времето с назначения и отменяне на назначения, с решения да отплават ту метеки и освободени роби, ту вие самите. Ето, чуйте какво пише Филип на евбейците. Не е приятно да се чуе, но е истина. Филип се отнася надменно към вас и е прав. Вие притежавате най-голяма сила и средства от всички елини, но не ги използвате, както трябва. Сега инициативата е у Филип, а вие вървите след събитията и приличате на варвари, които се боксират - пазите се там, където вече ви е ударил, а не нападате и можете да предвидите къде ще ви нападне. Ако научите, че той е в Херсонес или при Термопилите, тогава изпращате войска (34-41).
Мисля си, че някой бог ви е изпратил Филип за ваше наказание и за да се опомните. Ако той спре атаките си и се задоволи с това, което има, ще си останате такива, каквито сте сега. Но той не спира, и така ви дава възможност да се поправите. В началото го подценявахте, а сега вече се боите от него и вместо войска му изпращате оратори. Вместо да умувате, започнете война, и в хода й ще стане ясно как трябва да се направи всяко нещо. Сега вие изпращате стратези без войска, а само с наемници, на които не се плаща. При това стратезите биват нападани с клевети зад гърба им (42-46).
Съветвам ви, когато изпращате някъде стратези, с тях да има и хора, които да следят отблизо работата им, да ги контролират и да ви осведомяват официално - а не както досега, да съдите от случайни приказки на войници. Вие искате смъртно наказание за стратези, от които никой не се е осмелявал да воюва до смърт срещу враговете. Вие се занимавате само с разпространяване на слухове - дали Филип бил в съюз с лакедемонците, дали изпраща при персийския цар и какво ли не. Ако не направите, каквото ви съветвам - да воювате с Филип сега и на негова територия - ще стане така, че пак ще воювате с него, но тук. Престанете да гадаете, а действайте. Може би това, което казвам, не ви харесва и е опасно за мен самия - но ако го изпълните, ще е добро за вас (50-51).


VІІ. Съвременни учени за реториката

1. Терминът "реторика"

Yet it is in philosophical texts that we first hear of this discipline; and the word rhetoric itself bears every clear indication of being a Platonic invention. There is no trace of it in Greek before the point in the Gorgias (449a) where the famous Sophist - after hesitation and (possibly) a certain amount of prompting from Socrates - decides to call the art he teaches the "rhetorly" - that is, rhetor's or "speaker's" - "art" (rhetorike techne)... Even in the next generation the orator and educator Isocrates (c. 436-338 BC), usually credited with the creation of on of the two major "traditions" in ancient rhetorical theory, never uses the word - nor does any other Attic orator. Down to the end of the fourth century, all occurrences are, with a single exception, confined to Plato and Aristotle... It fell to them... to establish the basic categories and definitions that, here as everywhere, were to remain authoritative throughout antiquity and beyond...
Rhetoric is the "artificer of persuasion" (Plato in the Gorgias 453a) or the "influencing and swaying of the mind (psychagogia) through words" (Phaedrus 261a). More cautiously, it is the "capacity for seeing how to be as persuasive as subject and situation will permit" (Aristotle in the Rhetoric 1355b25)... The conviction that persuasion produces may be true or false, but it ranks as belief, not knowledge - hence the Platonic distinction (Gorgias 454-55) between persuasion and teaching, and Aristotle's insistence (1356-57) that rhetoric is called for in situations where rigorous, conclusive demonstration is either unavailable, or incapable of being taken in by an audience.

Thomas Cole


Библиография:

Аристотел. Атинската полития. Превод Хари Паницидис, Цветана Панициду. "Христо Ботев", 1993

Демостен. Филипики. Превод Цветан Грозев. "Рата", 2006.


Е. В. Никитюк. Оратор Андокид и процессы по обвинению в нечестии (ajsevbeia) в Афинах на рубеже V-IV вв. до н.э.
http://www.centant.pu.ru/centrum/publik/nikituk/nik01f.htm

Thomas Cole. The Origins of Rhetoric in Ancient Greece. The John Hopkins UP, 1991-1995.