Драма. Нова атическа комедия. Менандър

Лекция от 6 декември

І. Общи сведения за Менандър и новата комедия

Менандър е роден четири години преди битката при Херонея, с която се слага край на политическата независимост на гръцките полиси и започва епохата на Македонската хегемония и големите елинистически монархии. Промените в литературата съответстват на политическата промяна. Интересът на атинските комедиографи вече не е насочен към събитията в държавния и обществения живот (войни, колонизация, съдебни и политически практики, интелектуален живот, поведение на известни личности). Вместо това те започват да се занимават с представяне на типични характери и събития от всекидневието на гражданина като частно лице. Темите са: семеен живот (брак, наследяване, конфликти в семейството и между роднини), любов, материално благополучие, пътувания.
Твърди се, че Менандър е бил близък с философите Епикур и Теофраст. Има близост между епикурейската етика и проблемите на Менандровата драма. Според Епикур човек не трябва да се стреми към светски успехи или голямо богатство. Той препоръчва умереност при задоволяване на телесните потребности, поддържане на постоянно общуване с малцина, но верни приятели, насочване на вниманието към учене и размисъл. Теофраст пък е най-известен с интереса си към поведението на градския човек. Неговите "Характери" съдържат комични образи и ситуации от всекидневието и могат да послужат като материал за комедии, подобни на Менандровите.


ІІ. Сравнение между новата комедия и другите драматически видове

1. Фабула

Противоположно на трагедията, новата комедия трябва да завърши щастливо за главните герои. Щастливите изходи са: брак след възпрепятствана любов, забогатяване (обикновено след изгоден, но не против волята брак), намиране на загубено или подхвърлено дете или установяване на бащинство (с което се преодолява подозрението в изневяра или се решава проблемът с бездетността), помиряване на скарани съпрузи или роднини, събиране на разделени роднини (братя, родители и деца).

2. Комичните ситуации

Не са свързани със секса, телесните отпадъци или долната част на тялото.
а. недоразумения - обикновено заради припознаване, както е в комедиите за близнаци.
б. скарвания, стигащи до сбивания по дребни поводи между хора, от които се очаква да бъдат разумни (стари мъже)
в. неуспешни любовни авантюри на хора в неподходяща възраст (стари мъже) или на неположителни персонажи (войници-самохвалци, паразити)

3. Персонажите

За разлика от трагедията, героите не са прочути митологична персонажи, а обикновени хора (най-често средно заможни граждани на гръцки полис). Същевременно те не са прочути или влиятелни съвременници, както е в старата комедия; не са дори конкретни лица. Те са типови персонажи от градския живот, които носят фиктивни имена, донякъде подсказващи ролята им в пиесата.
а. стари мъже, непроявяващи съответстваща на възрастта им разумност
б. роби, които най-често посредничат на господарите си в любовните им приключения; клюкарстват помежду си.
в. паразити, които правят компания на млади заможни мъже, угодничат, преяждат, проявяват различни апетити и некрасиви чувства и свойства на характера.
г. готвачи, които настояват на важната си роля в обществото; правят грешки от несъобразителност; в останалото са подобни на робите
д. войници (наемници), които са избухливи, влизат в конфликти заради хетери и разказват небивалици или подвизи, които вероятно не са извършили.
е. хетери, заради които избухват скандали (в семейството на клиента им или между различните им клиенти или между тях и досадните им клиенти, или защото те досаждат на клиентите си)
ж. стари свадливи робини които се оплакват от живота

Има и положителни, некомични герои
а. младеж, който изпитва страстна, но почтена любов към младо момиче (може и към хетера)
б. младо почтено момиче, на което не позволяват да се омъжи по любов или принуждават да се омъжи по сметка
в. услужлива, състрадателна хетера
г. верен интелигентен роб
д. разочарован съпруг, който подозира жена си в изневяра, но я обича
е. съпруга в подобно положение
ж. сериозен мъж, който пътува, за да намери изгубен брат или дете


4. Представлението


ІІІ. Елементи на Новата комедия в други литературни видове

1. "Одисея"

2. "Елена" и "Ион" на Еврипид

3. Римската комедия

4. Романът


IV. Съвременни учени за Новата комедия

3. Римската комедия

Plautus frequently parades the fact that his drama is adapted from an original in Greek New Comedy. In doing so he positively embraces the implication that he has debased his model by stating that he has translated it into barbarian. The criticisms of the Greek-speaking snob are not deflected, they are made part of the comic experience…
It is not easy to account for the popularity of Greek mythological tragedy in the early years of the Roman theatre. In comedy, it is possible to analyze the process of adaptation involved in the presentation of Greek New Comedy at Rome. It is clear, for instance, that nobody attempted to Romanize the exuberant fantasies or contemporary political humour of Aristophanes, and the other masters of fifth-century Old Comedy. Rather, the pieces which won such favour with Roman audiences were those which adapted the domestic, bourgeois New Comedy of late fourth- and early third-century authors such as Menander, Diphilos and Philemon.
Some ancient critics praised Menander in particular for his naturalism, for the mirror which he held to life. When he presented an Athenian youth on the stage he wore clothes which had been subject to some degree of stylization but which were not dissimilar to those typical of his class in the world outside the theatre. In a Roman palliate comedy (named after the pallium - Greek-style cloak, to designate the Greek origins of the genre, contrasted with partly Roman 'togate' comedy), every time a character refers to 'my pallium' he is also drawing attention to his theatrical costume, to the marker of the burlesque national identity which he has embraced. Plautus veritably proclaims the Greekness of his comic world, even to the extent of having his characters make comments about Romans as barbarians...
The poets and chorus of Greek Old Comedy frequently step out of their roles and address the theatrical audience directly on issues of dramatic technique, rivalry between authors and the competition between the plays on show, but they do so in the formal section of the drama known as the parabasis. Menandrean New Comedy features a range of divine prologue-speakers who address the audience directly and sketch out the plot of the drama to follow; characters in Menander occasionally recount some off-stage incident to the audience and address them as 'Gentlemen'. Terence in turn will adopt the prologues of Menander, but eliminate all expository content in favour of literary criticism and polemic against competitors. None of these writers, however, comes close to the intense interaction between actor and audience which typifies Plautine comedy.

Matthew Leigh

Библиография:

Matthew Leigh. Primitivism and power: The beginnings of Latin literature. In: Oliver Taplin ed. Literature of the Roman World. Oxford UP, 2000-2001