Елий Аристид. Към Рим, 1-9

I. За похвалната реч изобщо

Накратко – похвалният вид реч се състои в уголемяване на славни намерения, действия и думи, както и в придаване на несъществуващи такива... Похвални са справедливите, законните, полезните, красивите, приятните и не толкова лесните за извършване неща (какви са самите те и откъде най-добре да ги набавяме, се каза преди това). Хвалещият трябва да покаже в речите си, че или в този човек, когото хвали, или в нещата които хвали има нещо такова: първо, извършено от самия него (набавено чрез него, произтекло от него); второ, станало само заради него; трето, невъзможно да се извърши без него (Реторика към Александър, ІІІ,1-2).

И наистина, Менексене, често изглежда че си е добре да умреш във война. Човек, и да е бил беден, го погребват добре и разкошно, а и да не го е бивало за нищо, пак получава похвала. И това е от умни мъже, които не хвалят как да е, но с речи, които са си подготвили от отдавна. И те хвалят така красиво, и казват за всекиго и което е имал, и което е нямал, и така прекрасно и шарено редуват думите, че ни омагьосват душите. И града хвалят по всякакви начини, и загиналите във войната, и всичките ни предци, а и самите нас - живите, така че, Менексене, когато те ме възхваляват, аз се чувствам някак благородно... А и почти винаги с мен има някакви чужденци, които слушат и аз веднага започвам да се държа някак по-достойно пред тях; пък и те изглежда усещат същото - и към мен, и към останалия град, и започват да го мислят за по-удивителен отколкото са го мислели преди. Това е благодарение на говорещия. А на мен това достойнство ми остава за повече от три дни - така, сякаш през флейта се е вмъкнала речта и звукът й в ушите ми - и чак на четвъртия или петия ден започвам да си спомням кой съм и къде на земята живея; иначе, дотогава все едно че съм бил на Острова на блажените. Ето колко са способни нашите оратори.
- Ти, Сократе, винаги се шегуваш с ораторите. Сега обаче мисля, че избраният няма да е чак толкова добър, защото изборът стана по жребий - така че сигурно ще трябва да импровизира.
- Откъде ще импровизира, драги? Всички тези си имат готови речи, а освен това такива неща изобщо не е трудно да бъдат измисляни и в момента. Ако трябваше да похвалиш атиняни пред пелопонесци или обратното, тогава наистина би имало нужда от добър оратор, който да убеди публиката и да й се хареса; но когато излизаш пред същите тези, които и ще хвалиш, тогава не е голяма работа да им се сториш добър в говоренето (Платон, Менексен, 235. Превод Н.Г.).


ІІ. За увода

Казано общо, уводът е подготовка на слушателите и представяне на проблема в основни линии пред хора, незапознати с него (да научат за какво се отнася речта и да проследят основното твърдение). Освен това уводът призовава към внимание и – доколкото е възможно за речта – се опитва да настрои слушателите добре към нас. За такива неща трябва да подготви уводът.

На онези, които не са нито предубедени, нито добре настроени, трябва да се каже, че е справедливо и полезно да изслушат благосклонно гражданите, които все още не са се доказали в обществения живот. След това трябва да поласкаем слушателите си, като ги похвалим, че обикновено преценяват речите справедливо и разумно. Най-сетне, говорещият трябва да изяви и скромност, казвайки: “Не ставам, защото разчитам на ораторските си способности, а защото смятам, че онова, което ще кажа, ще е от полза за обществото” (Реторика към Александър, ХХХ,1,8-9).


ІІІ. Текстове, към които Елий вероятно препраща


1. Относно Думите премахват повечето от чудните неща и ми се струва че правят същото, както ако някой иска да извести за множеството на една армия - като да кажем тази на Ксеркс - и, изразявайки удивлението си, да каже, че видял десет или двадесет хиляди войници и толкова и толкова конници, като по този начин в удивлението си не съобщава дори за малка част от действителния брой на цялото (5).

Според Херодот (...) по време на похода срещу гърците армията на Ксеркс надминавала един милион. Ето какво се казва в кн. VІІ:
Като гледал целия Хелеспонт, осеян с корабите му, като гледал всички високи брегове и всички равнини на Абюдос, пълни с хора, Ксеркс заблазил сам себе си, а после се разплакал. Забелязал го Артабанос, чичо му, този, дето отначало свободно изразил мнението, с което го съветвал да не тръгва на поход срещу Елада; та този човек го забелязал и като го видял да плаче, го попитал: "Царю, колко различно постъпи сега и малко преди това, след като заблази сам себе си, сега плачеш". А Ксеркс рекъл: "Като си мислех, обхвана ме съжаление колко кратък е целият човешки живот, и че от тия толкова много хора тук нито един няма да бъде жив след сто години" (45-46).

2. Относно Как някой изобщо ще види с точност толкова много земя, събрана в името на едни град? От каква гледна точка? Защото което Омир казва за снега (...), това се отнася и за този град: той покрива върхове на хълмове, покрива земята по средата им, стига и до морето, където е общия човешки пазар... (6-7)

Ето мястото при Омир:
Както през зимата белите гъсти снежинки се стелят,
щом промислителят Зевс е решил снегове да изпраща
и да показва на смъртните хора стрелите си люти;
той ветровете приспива и сняг непрестанно навява,
за да покрие високи била и скали недостъпни,
тучни полета, богати със лотос, и ниви засети,
тихи пристанища и брегове на морета пенливи;
само вълна припълзяла успява снега да погълне...
(Илиада, ХІІ, 278-285)

3. Относно (Този град не е такъв, каквито са били,) както някой каза, градовете на атиняните и лакедемонците - че големината на единия надхвърляла двойно силата му, а размерите на другия, обратно, изглеждали да й отстъпват много (9).

Несъмнено става дума за казаното от Тукидид:
Ако предположим, че сегашният град на лакедемонците би бил разрушен и че от него са останали само храмовете и основите на сградите, аз мисля, че след като мине много време, у потомците ни би се породило голямо съмнение, че могъществото на лакедемонците отговаря на славата им; а всъщност те владеят две пети от Пелопонес и стоят начело на всичките му жители и на много съюзници извън него. И все пак градът им би изглеждал незначителен, защото нито кварталите му са слети в едно, нито има скъпи храмове и постройки, а по старинния обичай на Елада се състои от отделни селища. Ако ли обаче същата участ изпитат атиняните, то по външния вид на града могъществото им би изглеждало двойно по-голямо, отколкото е в действителност (І,10).


IV. Съвременни учени за похвалната реч и мястото от Тукидид


Библиография:

Омир. Илиада. Превод Ал. Милев, Бл. Димитрова. Народна култура, 1969.
Псевдо-Аристотел. Реторика към Александър. Превод Г. Гочев. Сонм, 2004.

Тукидид. История на Пелопонеската война. Превод М. Мирчев. Наука и изкуство, 1979.

Херодот. История. Т.2. Превод П. Димитров. Наука и изкуство, 1990.

Платон. Менексен. Превод Б. Богданов. В: Платон. Диалози. Т.2. Наука и изкуство, 1982.