Лириката. Пиндар

Лекция от 15 ноември, четвъртък

І. Що е лирика

1. Различаване от другите видове

2. Традиционно деление на лириката

3. Трудности при изучаване на старогръцката лирика
а. запазени са малко цели произведения; от повечето известни лирици има само фрагменти
б. жанрът разчита на детайли в езиковия израз, а читателят обикновено е зависим от преводи
в. не познаваме музикалната част на лирическото произведение


ІІ. Сведения за по-известните поети

1. Време на творчески разцвет
а. около 700 пр. Хр. - Архилох, Алкман
б. около 600 пр. Хр. - Алкей, Сафо, Солон
в. около 500 пр. Хр. - Симонид, Пиндар

2. Места на раждане,образование и творчество
а. Малоазийското крайбрежие - Калин, Хипонакт (Ефес), Мимнерм (Колофон)
б. Егейските острови - Алкей, Сафо (Лесбос), Архилох (Парос), Симонид (Кеос), Семонид (Аморгос)
в. Континентална Гърция - Пиндар, Бакхилид (Тива), Солон (Атина), Теогнид (Мегара), Тиртей, Алкман (Спарта)
г. Южна Италия и Сицилия - Ивик (Регион)


ІІІ. Къде и по какъв повод се създава и изпълнява лирика

1. Публично

а. на общогръцки събрания (религиозни празници, игри, поетически състезания)
- химн; пеан, дитирамб (названия химни в чест на Аполон и Дионис)
б. на редовни градски събрания (религиозни тържества, състезания)
партений (песен за девичи хорове)
в. на извънредни градски събрания (посрещания на победители от война или игри, обществени погребения)
- епиникий, епитафий, трен ("оплакване")
г. в армията
- ембатерий

2. в частна обстановка

а. семейни събрания (брак, погребение)
- епиталамий, хименей (сватбени песни)
б. частни събрания (угощения)
- сколий
в. в самота (произведения, адресирани до най-близки или конкретни хора; неадресирани до друго лице)


ІV. Пиндар

1. Сведения за живота и поетическата му дейност

Съвременник на Есхил (малко по-млад от него). Според античната му биография - учил в Атина, посещавал тиранина на Сиракуза Хиерон. Когато спартанецът Павзаний подпалил Тива, заповядал да бъде запазена само къщата на Пиндар. Писал е химни, пеани, дитирамби, трени - общо 17 книги. Запазени са само 4 книги с епиникии - по една за всеки от четирите големи общогръцки празника.

2. Примерна схема и съдържание на епиникия

Епиникият, както го познаваме от Пиндар, може да се раздели на:
а. сведения за победителя, рода и родния му град или област
б. разказани митове или алюзии за митове (обикновено свързани с рода или града на победителя)
в. Размисли за човешката участ (щастието на прославилия се победител или държавник, опасността от възгордяване, нищожността на човека пред боговете, сигурността на възмездието срещу надменния и несправедливия)
г. Размисли за достойнството на поета и уверения, че Пиндар превъзхожда останалите.

3. Дванадесета Питийска ода

а. Превод (Н.Г.)
на Мидас от Акрагант, флейтист
стр. Алфа
Моля теб, най-блестяща, красива сред смъртните градове,
на Персефона опора, която живееш на здравия хълм
до бреговете на Акрагант овцехранния; владичице,
милостива към безсмъртни и хора, ти приеми
с благоволение този питийски венец за славния Мидас
и него самия - надвил над Елада
в изкуство, което откри
Палада Атина, усукала
смъртния вой на Горгоните нагли (1-9)
стр. Бета
който тя чу от девичите, недоближимите змийски глави
да се лее през скръбната болка,
когато Персей бе довършил една трета част от сестрите,
за да падне съдбата над морския Серифос и хората в него. Така потъмни той небесния Форкиев род
и злокобен подарък поднесе
на Полидект - за затвора на майка си,
и за робството и за насилното ложе -
тогава, щом грабна прекраснобузата глава на Медуза
стр. Гама
синът на Даная; за когото говорим, че е роден от самоизляло се злато. Но когато от тези борби изведе обичния мъж,
тя - девицата - изработи всегласната песен на флейтата,
наподоби с инструмент изпълзялия
от бързите челюсти на Евриала пронизителен плач.
Откри тази песен богинята; ала я после
предаде на смъртните хора
и я нарече "многоглавния номос" -
славен спомен за звучните битки.
стр. Делта
Преминава през тънката мед и тръстики
що растат край града на Харитите красивохорен
и из храма на Кефисос - на хористите верни свидетели.
И да има какво да е щастие около хората,
то се не мярка без труд; но постига го в миг
божеството. И съдбовното неизбежимо е.
Но време ще дойде
и тогава, напротив на кое да е мнение,
то едно ще даде, а пък друго не още.

б. Коментари
вж.
http://literaturasu.blogspot.com/2008/04/blog-post_08.html
и
Библиографията

4. Възможни влияния върху епиникия на Пиндар. Аналогии в други жанрове

Доколкото разказва накратко митове, без да влиза в сложна литературна обработка на сюжетите, Пиндар следва Хезиод. Дидактичният дух на множество места в епиникиите също напомня Хезиод.
В убеждението си във величието на държавника, воина и атлета, и с интереса си към благородния, започващ от боговете произход на героите си той е близък до Омир. Размислите му за нищожеството на смъртния (независимо от славата, властта, богатството и произхода му) и неизбежното възмездие за престъпленията го доближават до трагиците (главно Есхил и Софокъл).


V. Съвременни учени за лириката и Пиндар

Only of hexameter poetry have we examples earlier than 700 BC. But many genres first known to us from the seventh century were certainly thriving long before – that century gives us our first elegiac, iambic, and melic poetry because by then writing was spreading so that the works of celebrated poets could be recorded as those of their predecessors could not. Of our genres only elegiac significantly exploited those formulaic phrases which both aided the composition and recitation of epic and contributed to its oral preservation. Furthermore much of our poetry was composed with particular audiences and occasions in view, so that incentives to preserve it orally were fewer.
Also different from epic is the prominence given to the personality of the poet or singer. The first person becomes the focus of attention and ‘I’ (occasionally ‘we’) tell of ‘my’ loves, grieves, hates, and adventures. This has sometimes misled scholars into seeing the seventh century as an efflorescence of individualism. Not only, however, did such poetry exist earlier, but the ‘I’ of a poem cannot unquestioningly be referred to the person of the singer or poet. As traditional folk-songs and modern popular songs show, ‘I’ songs can be sung with feeling by many other than their composers. Rarely do we take such statements as autobiographical; sometimes indeed no composer is known. Hence we should hesitate to use fragments of such poets as Archilochus to ascribe strident self-assertion or to reconstruct biography.
Three more preliminaries. First, although what survives is ascribed to a few dozen figures, the genres exemplified, and many conventional themes and approaches, will have been attempted by hundreds over the Greek world. Most of our poetry was not, like epic, the virtuosos’s preserve, but was designed for occasions were amateurs contributed. This is clearest in the tradition about after-dinner singing at Athens: a myrtle branch circulated, and with it the obligation to sing…
Second, relative importance of text and accompaniment. Melic and elegiac poetry was sung, usually accompanied respectively on the lyre and the aulos (an oboe-like wind instrument). For no song can we reconstruct the vocal or instrumental line, and indeed we have only a rudimentary understanding of what it might have been like. In many songs music may have contributed more to initial impact than text, in many more it was an integral part of the effect. Doubtless the texts selected for copying and transmission were those whose words were of greater moment than music: but never forget that, even reading these poems aloud, we gain access only to part of their intended effect, and before impugning deficiency of thought or skill, ponder whether modern song-writers would gladly be judged on ‘lyrics’ alone.
Third, the work of almost all these poets has survived only in shattered fragments, preserved by later quotation or on papyri recovered from Graeco-Roman Egypt. We have a few dozen elegiac poems arguably complete, but of melic poets other than Pindar and Bacchylides only half a dozen complete songs remain.

Ewen Bowie


Библиография:

Старогръцка лирика. Превод Борислав Георгиев. Отечество, 1985, или
Антична поезия. Превод Борислав Георгиев. Народна култура, 1970.
Преводът е достъпен на: http://forum.ngf-bg.com/e107/download.php?list.2

Ewen Bowie. Lyric and Elegiac Poetry. In: J. Boardman, J. Griffin, O. Murray ed. The Oxford History of Greece and the Hellenistic World. Oxford UP, 1986-1991

Английски превод и бележки на Ernest Myers, 1874 в:
The Extant Odes of Pindar. Reprinted (with corrections) 1884, 1888,1892,1895,1899,1904:
http://www.gutenberg.org/files/10717/10717-8.txt
В дигиталната библиотека Персей (Perseus Digital Library - http://www.perseus.tufts.edu/)
е достъпен коментарът на Basil L. Gildersleeve от книгата:
Pindar: The Olympian and Pythian Odes. Basil L. Gildersleeve. Anne Mahoney. New York. Harper and Brothers. 1885.
(http://www.perseus.tufts.edu/cgi-bin/ptext?doc=Perseus:text:1999.04.0101&query=id%3D%23112&word=Midas)