Драма. Комедия. Аристофан

Лекция от 29 ноември


І. Време, място и организация на представленията


ІІ. Промени на комедийния жанр във времето. Други комедийни форми

1. Промени
2. Други антични комедийни форми


ІІІ. Аристотел за комедията. Въпросът за смешното

1. Комедията и смешното според "Поетиката"
Ето някои места в "Поетиката" където се предлагат определения на "смешното":
а. houtôs kai to tês kômôidias schêma prôtos hupedeixen, ou psogon alla to geloion dramatopoiêsas (1448b)
- Той (Омир) също така пръв показа и формата на комедията, като представи чрез драма не подигравката, а смешното.
б. hê de kômôidia estin hôsper eipomen mimêsis phauloterôn men, ou mentoi kata pasan kakian, alla tou aischrou esti to geloion morion (1449а)
Както казахме, комедията е подражание на по-долни (или по-незначителни) характери (или събития, случки), но не според (някаква) пълна (абсолютна) порочност; но смешното е част от грозното (порочното, позорното, срамното, осъдителното).
в. to gar geloion estin hamartêma ti kai aischos anôdunon kai ou phthartikon, hoion euthus to geloion prosôpon aischron ti kai diestrammenon aneu odunês (1449а).
Защото смешното е някаква грешка и грозота, от която не боли и която не води до развала (гибел, унищожение); както например смешното лице е нещо грозно и разстроено, но не съдържа болка.

2. Кое е смешно. Условия за поява на смешното
Аристотеловото определение за смешното може да бъде допълнено така.
За да има нещо смешно, е нужна случка и персонаж (щом има грешка, трябва да има и ситуация, в която да стане грешката и някой, който да греши). Случилото се не трябва да води до необратима промяна, засягаща персонажа (следователно дори едно щастливо събитие, примерно, раждането на дете, не е смешно - защото е необратимо). Освен това е необходима изненада (за зрителя или персонажа). Защото удоволствието от смешното идва от откриването на грешката, а бързото откриване (при изненадата) има по-силен ефект от бавното, където, поради бавността, самата способност за откриване вече е съмнителна. Затова и удоволствието се губи.
(Поради това онзи, който се смее на виц бурно, но с голямо закъснение, създава ситуация, по-смешна от тази в самия виц).
Наред с това има теми и образи, които са особено подходящи за поява на смешното. Такава е темата за секса, отделянето и всякакви думи и образи отнасящи се до долната част на тялото (обсценните думи и образи, които често и неточно се наричат цинични). Смехът около тях произтича от следното общо и засягащо всички хора положение.
Всеки човек се стреми към обществена позиция и образ, означаващ тази позиция (имидж). Позициите са всякакви - богаташ, делови човек, пътешественик, интелектуалец, майка, красива жена, творец, бонвиван, държавник, последовател на учение или на лидер, фен на спортен отбор или спортна звезда, любител на изкуство, гастроном, почтен работник, мафиот, приятелка, домакиня, жена с кауза и пр. Напомнянето, че всеки от тях е неотделим от части и функции на тялото, които са същите като тези при други живи същества; и че може би "по същество" той е по-скоро обикновено животно, отколкото представител на позицията, към която се стреми, превръща този стремеж в необоснована претенция и убеждението, че "аз съм ето това сериозно нещо" се оказва грешка: чието разкриване е толкова по-изненадващо, колкото по-внезапно е напомнянето за тази животинска част и функция.


ІV. Комедията на Аристофан

1. Факти за живота и литературната дейност на Аристофан

2. Смешното при Аристофан

3. "Жаби"
а. съдържание на комедията
- пролог
Дионис, който не е доволен от съвременните поети, отива в подземното царство, за да си доведе някого оттам. Съпровождан е от роба си Ксантий. Двамата се отбиват в дома на Херакъл и го молят да ги упъти (тъй като той вече е ходил там). Херакъл ги осведомява как се стига до мястото на блажените (посветените), които можели да ги упътят нататък. Робът се оплаква от тежестта на багажите и се обръща за помощ към един мъртвец, когото изнасят от дома му. Но не успяват да се договорят за цената на услугата и мъртвецът отказва. Стигат до езерото и Харон ги прехвърля, но принуждава Дионис да гребе. Чуват хора на жабите. Срещат и първите чудовища.
- парод
Достигат до мястото на посветените (хор). Посветените споменават известни атиняни - съперници на Аристофан, политици. Упътват ги нататък.
- епизод І
Двамата влизат в подземното царство. Дионис, който се е маскирал като Херакъл, има неприятности, тъй като при слизането си там Херакъл е нанесъл вреди на мнозина: отвлякъл кучето Цербер и отказвал да плаща в кръчмите и странноприемниците. Дионис моли роба да си разменят дрехите. Ксантий се съгласява и взима лъвската кожа и боздугана. Явява се сводница, която им предлага обяд и хубави момичета. Дионис веднага взима обратно кожата и боздугана; но след малко, когато се явяват две ощетени кръчмарки и се нахвърлят върху него със заплахи, отново моли Ксантий да го замести. Накрая влиза Еак и арестува Ксантий (защото го смята за Херакъл). Ксантий отрича обвиненията и предлага да изтезават роба му, за да научат истината. Дионис казва, че не е роб, а бог. Еак нарежда на робите си да бият и двамата, за да научи кой какъв е. Ксантий издържа и настоява, че е Херакъл. Накрая Еак ги отпраща при Хадес и Персефона, които лично да се занимаят с техния случай.
- парабаза
Хорът казва, че твърде много хора са започнали да получават атинско гражданство за незначителни заслуги.
- епизод ІІ
Ксантий разговаря с един от робите на Хадес. Все пак Хадес успял да узнае, че Дионис е господарят, а Ксантий - робът. Става ясно, че в царството е избухнал скандал между Есхил и Еврипид. До смъртта на Еврипид Есхил имал почетно място при трона на Хадес и храна в подземния пританеум. Но мъртвите харесали представленията на Еврипид и го провъзгласили за по-добър поет. Това принудило Хадес да организира специално състезание между двамата. Оказва се, че Софокъл, който е умрял преди Еврипид, никога не е претендирал за първото място, а още с пристигането си признал публично превъзходството на Есхил.
- епизод ІІІ
Дионис става модератор на спора.
- агон
Еврипид твърди, че хоровите партии при Есхил са прекалено дълги и актьорите бездействат; е речта е претоварена с редки и архаични думи, което я прави неразбираема. Есхил казва, че той е избирал сериозни теми за драмите си и е представял герои, а противникът му предлага на публиката нищожни и порочни характери. Неговите драми подтиквали съгражданите му към патриотизъм и военни подвизи, а тези на Еврипид - към хитруване и празнословие.
- епизод ІV
Еврипид намира излишества и логически грешки в монолозите на Есхиловите герои; Есхил намира стиховете му за еднообразни. Дионис решава да мери стиховете им на везни, но това не помага. Хадес също отказва да посочи победител, защото бил приятел и с двамата. Дионис им задава въпроси около политическия живот в Атина. Накрая решава да вземе Есхил.
- екзод
Хорът подкрепя Есхил. Хадес поръчва на заминаващите да му изпратят по-скоро някои атиняни. Есхил оставя Софокъл за свой заместник.

б. Хуморът в "Жаби"


V. Съвременни учени за Старата комедия

The main surviving mass of ancient Greek comedy begins only with Aristophanes, who was born within a few years of the mid fifth century, long after the great tragedians and too late to tell us much about the riotous early days of the comic chorus, before the state took it over… In his early plays traditional Athenian comedy, the Old Style, as it came to be called, had already reached its full development; it has, as Aristotle remarked of tragedy, ‘attained its nature’. The chorus was all-important, and the revelation of its dress and dances and music… was central to the competition.
The comic theatre in the fifth century was directly political in a way that tragedy was not; its jokes had a bite and were often meant to be taken seriously. Aristophanes used his chorus at a certain moment in the play to address the audience directly; sometimes the chorus itself, the Birds or Clouds or Wasps or Frogs or whatever, seems to be speaking to us, sometimes the poet himself speaks through them…All the same, real Athenians could be parodied by name ot only thinly disguised, and plays could even be named after them. We know that politicians resented this, which is hardly surprising, but there is no evidence that they ever managed to stamp it out under the fifth-century democracy…
The greatest comic poet we know much about before Aristophanes is Cratinus. They overlapped; young Aristophanes attacked old Cratinus as a drunk who had given up poetry… The nearest contemporaries to Aristophanes in his working lifetime were Eupolis, who started producing comedies in 429 BC and died young in the course of the war, by drowning at sea, and a comic poet called Plato, younger than either of them, at work from about 410 to some time after 390… In the course of his career, Aristophanes spans the first two of the three phases or styles of Greek comedy. We must leave Epicharmus in Sicily out of account; Sicily and Athens in his day were separate planets. But starting in the twenties with vigorous and farcical burlesque, intermingled with savage onslaughts on politicians, he moved through the sadder, and in places more solemn, schemes of comedies such as the Frogs (405 BC) to the revival of comedy after the fall of Athens…
The essential plot of the Frogs is the descent of Dionysus, a god with many human weaknesses, to the underworld, mocked by the Frogs as he learns to row in Charon’s boat; he is searching for a great tragic poet, and chooses between Aeschylus and Euripides by a contest in which they destroy one anther’s lines with parody and mockery…
Of the plays we have, the very first is like a bucket of cold water in the face. It not only sounds, it trumpets the great themes of comic poetry: sex, life on the farm, the good old days, the nightmare of politics, the oddities of religion, the strange manners of the town. It is called the Acharnians (425 BC). The Knights, in the next year, adds to the old mixture some stern moralizing, some furious invective and some lyrical patriotic politics…
His early comedies were political, his latest began to be social. In the second phase of Athenian comedy, to which Aristophanes is virtually our only witness, the chorus withered away to some musical interludes, plots knitted together into coherence, and a kind of realism took over… His Wealth (388 BC) reflects only the transition. What was coming was comedy as the modern world has known it, beginning with Menander.

Peter Levi


Библиография:

Peter Levi. Greek Drama. In: J. Boardman, J. Griffin, O. Murray ed. The Oxford History of Greece and the Hellenistic World. Oxford UP, 1986-1991.