Херей и Калироя. Влюбените от Сиракуза и персийският цар

27 ноември, вторник


І. Фабула на романа. Особености на фабулата в сравнение с други романи


ІІ. Типови събития и герои. Новото в "Херей и Калироя"

1. събития

2. герои


ІІІ. Литературни влияния, скрити препратки към и цитати от други антични съчинения. Специална образованост и интереси на автора

1. Поезия

Харитон (романът е запазен с това име на автора) очевидно предпочита Омир. В текста има около 30 изрични цитата от "Илиада" и "Одисея". Приятелите Херей и Полихарм напомнят на Ахил и Патрокъл. Още в началото главният герой заради красотата си е сравнен с Омировите герои Ахил и Нирей. Женихите на Калироя (І,2-4) напомнят с коварството си за женихите на Пенелопа. Сватбата на героите е сравнена с тази на Тетида и Пелей (І,1). Обвиненията, които Калироя отправя към Афродита като причинителка на нещастията й (ІІІ,10) напомнят на диалога между Елена и Афродита в "Илиада" (ІІІ, 390-420). Когато Дионисий от Милет се тревожи за верността на жена си във Вавилон, той споменава за прелъстяването на Елена в Спарта и за "множеството Парисовци", които може би населяват Вавилон (V,2). Влизането на Калироя в персийския съд (V,5) се сравнява с появата на Елена пред троянските старейшини на крепостната стена ("Илиада", ІІІ,147) и на Пенелопа пред женихите ("Одисея", І,366). Знатните перси, наредени около трона на царя (V,4), се сравняват с боговете, седнали около Зевс ("Илиада", ІV,1).
Като всички автори на романи и Харитон е имал предвид фабулите на Новата комедия. Бременността на Калироя от първия й брак и решението й да запази детето, като го представи за плод на втория си брак напомня за фабулата на "Момичето от Самос" на Менандър.
За възможни намеци за други поетически произведения вж. т. 2.

2. Историография, реторика, художествена проза

Главната героиня е представена като дъщеря на сиракузкия стратег Хермократ, герой от войната с атиняните от 415-413 г. Следователно събитията в романа би трябвало да се развиват в края на V или началото на ІV в. пр. Хр. Авторът не се позовава на конкретен текст; все пак основния източник за войната е Тукидидовата история (кн. VІ-VІІ). Други известни и запазени изложения на събитията са Диодор Сицилийски (кн...) и Плутарх ("Алкивиад", "Никий").
В V,1 Калироя изразява отчаянието си, че трябва да премине Ефрат и да се отдалечи твърде много от морето. Нежеланието на гърците да навлизат далече в сушата е показано при Херодот (кн. V, 49-51) където спартанският цар Клеомен отказва да участва във война срещу персите, когато узнава, че до столицата Суза има три месеца път по суша.
Влиянието и високото уважение към персийската царица (кн. V-VІІІ) е известно на гърците и е засвидетелствано при Херодот (влиянието на Атоса върху Дарий, кн...), Есхил (положението на царицата в двора, "Перси") и Платон (богатството на царицата, "Алкивиад"). За отношенията между персийския цар и жена му си заслужава да се погледне и старозаветната "Естир".
Когато разбойниците, отвлекли Калироя се колебаят дали да спрат в Атина, някои казват, че там като на градски площад се стича цяла Гърция, а друг - че атиняните са приказливи и пристрастени към съдебните процеси. За Атина като общогръцки политически, културен и икономически център говори Изократ (...), а големият им интерес към съдебните процеси се пародира от Аристофан ("Оси").
Персийската царица е пленена, но Херей и Калироя, макар и след колебание, се отнасят към нея със съответстващото на царското й достойнство уважение и я освобождават (VІІІ,3). Това напомня за вежливостта на Александър Македонски към плененото семейство на Дарий ІІІ (Псевдо-Калистен... и при много други автори).
За изобразяването на съдебни процеси и въвеждането на пространни речи в по-голямо произведение най-ранен е примерът на Тукидид (...). В "чистата" реторика най-старите примери за двойки речи по едно дело принадлежат на атинянина Антифонт.

3. Философски трактат

Подчертаване на разликата между свободния и роба. В ІІ,10 се казва, че Калироя не познава робското коварство. В същата книга (пар.1) Дионисий твърди, че не е възможно "едно тяло да крие в себе си красота, ако не е родено свободно".
В "Политика" на Аристотел се казва, че "робството е по природа" (...) и дори, че телата на свободните би трябвало да се отличават от тези на робите (...).
Присъства възгледът, че за елина е естествено да живее свободно, а за варварина - да бъде роб. (Следствието от това убеждение е, че в идеалния случай всички не-гърци са роби на гърците). В VІ,7 за евнуха на Артаксеркс се казва, че е "израсъл сред тирания и произвол" и поради това не можел да си представи, че има нещо невъзможно за царя. Също там се казва, че "варварите се прекланят през своя цар и го смятат за бог сред хората".
Тук също може да се види отглас от Аристотеловото твърдение, че "варварите са по природа роби" ("Политика", ...); но също и, че монархията е не само приемлива, но може да е дори най-добрата държавна уредба в случай, че монархът надминава своите поданици така, както бог надминава хората (...).


IV. Съвременни учени за "Херей и Калироя"


Библиография:

Харитон. Херей и Калироя. Превод Добриела Котова. В: Два любовни романа. "Наука и изкуство", 1990.
Аристотел. Политика. "Отворено общество", 1995
Платон. Алкивиад. Превод Б. Богданов. В: Платон. Диалози. Т.1. "Наука и изкуство", 1979.
Псевдо-Калистен. Роман за Александър. Превод... В: Антични романи. "Народна култура"...
Тукидид. История на Пелопонеската война. Превод М. Мирчев. "Наука и изкуство", 1979.
Херодот. История. Т.2. Превод П. Димитров. "Наука и изкуство", 1990.

Едно резюме на "Херей и Калироя" на английски и сведения за елинистическата литература и за елинистическата цивилизация - вж. http://www.fordham.edu/halsall/ancient/asbook08.html#Literature