Епосът. Хезиод

Лекция от 8 ноември, четвъртък


І. Сведения за Хезиод

1. Животът на Хезиод според сведенията, дадени от самия него

Хезиод е първият западен автор, който сам споменава името си, казва, че е създател на текста и дава изрични сведения за себе си.
В самото начало на Теогония той казва: Нявга научиха те Хезиод на божествена песен, както пасеше овце на свещен Хеликон във полите. Думи такива към мен промълвиха богините първо...
В Дела и дни споменава за произхода си - баща му бил малоазиец; и от същото място научаваме къде е роден и живее Хезиод, както и името на брат му: както и моят и твоят баща, неразумни ми Персе, плаваше с кораби, тъй като нямаше свястна прехрана; той и пристигна един ден и тука след плаване дълго, след като с кораба чер Еолийската Кима напусна... Той досами Хеликон се засели във жалката Аскра — зиме зловеща, а лете пък тягостна, хубава — нивга.
Хезиод е загубил едно съдебно дело за наследство срещу брат си Перс (може би това е била една от причините да съчини поемите си): Персе, за тези неща помисли си добре във душата, нека злорада Ерида от труд не отвръща сърце ти, тъй като си любопитен в съда по кавгите да зяпаш... Първо с това засити се, а после за чужди имоти в свади и битки се хвърляй; че злото, което ми стори, пак да повториш не можеш; но нека решим крамолата с права присъда, а тя е от Зевс и е най-съвършена. Бе разделено наследството вече, но повече грабна ти и отнесе, защото ласкаеш царете, които, алчни за дарове, искат такива присъди да дават.
Най-вероятно Хезиод е прекарал целия си си живот в Аскра. В Дела и дни (...) става ясно, че той е пътувал само веднъж по море, и то не на голямо разстояние: Тъй като нивга на кораб по ширно море не съм плавал, само в Евбея веднъж от Авлида, ахейците гдето нявга изчакваха бурята, много народ насъбрани в път от свещена Елада към Троя, с жените си славна. Ето тогава в Халкида отплувах и аз за игрите в чест на разумния Амфидамант; многобройни награди бяха децата на славния мъж обявили. Ще кажа, там че със химн победих и отнесох триножник с ушенца...

2. Датировка

Когато твърди, че Омир и Хезиод са създали гръцката представа за боговете, Херодот ги споменава заедно и не дава предимство във времето на никой от двамата. Съществува един античен гръцки текст с неясна датировка (но не по-късен от І в. сл. Хр.), наречен "Състезанието на Омир и Хезиод" според който двамата са се срещнали на поетически конкурс и Хезиод победил. Вероятно авторът на състезанието е имал предвид мястото в Дела и дни: ще кажа, там че със химн победих... и е добавил, че сред участниците бил и Омир (вж. коментирания английски превод на http://www.gutenberg.org/etext/348).
Така че през античността двамата поети са се смятали за еднакво древни. Това мнение не е било опровергано по-късно, така че и днес се приема, че Хезиод е живял по времето на Омир - втората половина на VIII в. пр. Хр.

ІІ. Теогония

1. Съдържание

Поемата започва с разказ за Музите - обитателки на Олимп и Хеликон, дъщери на Зевс и вдъхновителки на Хезиод. Те са приканени да му дадат песента и този път: Зевсови щерки, здравейте и дайте ми прелестна песен! Светия род вий възпейте на тези, що вечно живеят: Гея от звезден Уран ги роди, или бял свят видяха — рожби на тъмната Нощ; а солено Море ги отхрани. Думайте как най-напред богове и земя се явиха, още реки и безбрежно море, във вълни побесняло...
а. първите същества
Първи са били Хаос, Гея, Тартар и Ерос. Гея ражда сама Уран, а после заедно с него или сама планините, моретата, Океан и Титаните. От Океан (и Тетия) се раждат реките. Хаос е родител на Нощ, а от нея се раждат чудовища и пороци. Потомци на някои Титани са божества (Латона, Хеката), които са почитани и по-късно, при властването на олимпийците. Гея подтикнала сина си Кронос да отнеме властта на баща си Уран (1-450).
б. олимпийското поколение
Титанката Рея ражда от Кронос Хестия, Деметра, Хера, Хадес, Посейдон и Зевс. Те са погълнати от баща си с изключение на Зевс, който е спасен с хитрост от майка си с помощта на Гея. После той измества Кронос и става властелин на вселената:
Той от оковите гибелни също избави и своите чичовци (вероятно става дума за сторъките великани), тъй като беше ги вързал баща му от глупост; помнеха те с благодарност доброто, което им стори; страшната мълния, гръм и блестяща светкавица нему дадоха; бе дотогава ги крила обширната Гея; в тяхната сила уверен, над смъртни и вечни той властва.
Тук е и епизодът с конфликта между Зевс и Прометей, където се загатва за съдбата на хората, която ще се обсъжда подробно в Дела и дни (450-620).
в. войните на Зевс
Титаните въстават срещу Зевс. Той ги побеждава с помощта на сторъките и ги хвърля завинаги в дълбокия Тартар. Дават се обширни описания на войната:
- Вреше чак земната твърд, океанските струи със нея, още морето безплодно; обгръщаше пара гореща земнородени Титани и пламък невиждан достигна чак до ефира лъчист и макар да са тъй издръжливи, яркият блясък на святкащи мълнии зрака отне им.
Зной ужасяващ обгърна пък Хаос: изглеждаше всичко точно така, със ушите си звуците сякаш дочуваш, виждаш с очи пък, че Гея с Уран необятен отгоре сблъскват се (толкова силен понеже там грохотът бил би, тя ако рухне сразена, а той да се хвърли върху й) —
грохот такъв се надигна при спора между боговете.
и на Тартара:
- Там се намират в съседство, един покрай друг наредени, и начала, и предели: на черната твърд и на Тартар, още на морската пустош и Звездния свод на небето — даже безсмъртните тръпнат пред тяхната тягостна плесен; пропаст дълбока там има и цяла година не можеш стигна до дъното, щом през вратата преминеш отвътре... Стои и на мрачната Нощ домът страшен, облаци синкавочерни отгоре му стелят се вечно... Там са отпред и дворците кънтящи на бога подземен Хадес със грозната власт и вселяваща страх Персефона...
Втората война е срещу роденото от Гея и Тартар стоглав Тифон. Зевс го побеждава и го хвърля в Тартара. Така властта му, споделена с останалите олимпийци, се укрепва завинаги:
Щом боговете блажени привършиха този труд тежък, след като спора за власт със Титаните силом решиха, точно тогава направиха те по съвета на Гея
техен владетел и цар прозорливия Зевс Олимпийски, който сред тях раздели за какво всеки почит да има (620-880).
г. потомството на Зевс и на други божества
Зевс се съединява с богини и смъртни жени (сред тях Темида, Деметра, Мнемозина, Латона, Хера, Мая, Семела, Алкмена), които раждат богове и герои (Мойри, Харити, Музи, Персефона, Аполон, Артемида, Арес, Хермес, Дионис, Херакъл). Атина пък ражда сам - от главата си.
Накрая се споменават бракове на богини със смъртни мъже (Хармония и Кадъм, Афродита и Анхиз, Тетида и Пелей, Кирка/Калипсо и Одисей). Също и бракове между прочути смъртни (Язон и Медея) (620-880).
От последните стихове се разбира, че поемата не е била довършена, или че краят й е загубен:
Нека сега пък със сладостен глас Олимпийските Музи, щерки на Зевс щитодържец, възпеят рода на жените.

2. Постройка и замисъл


ІІІ. Жанрът на Хезиод


1. Обща история и наръчник за правилен живот

2. Нехудожественост


ІV. Митологията

1. Що е мит

2. Различаване на мита от легендата и приказката

3. Различаване на мита от източника за него

4. Различаване на мита от художествената му обработка


V. Съвременни учени за Хезиод

The Theogony, in about 1 000 lines, covers the origin and the genealogies of some 300 gods (many in lists of course) and it all leads up towards the establishment of Zeus as supreme divine ruler. The shorter Works and Days is a kind of discursive collection of wise advice, especially about good husbandry; it tells what a man should do to fit into the natural and moral order of the world. Unlike any other early hexameter poetry, W&D is addressed to fellow contemporaries, mostly to Hesiod's layabout brother Perses, and partly to the local lords whom he accuses of corruption.
Although so different in tone and subject from Homer, Hesiod's poems are in the same hexameter metre, and in a pretty similar style and diction. There has been much dispute over which cane the first, but it may well be that the two poets were contemporaries, or at least their lives may have overlapped. Homer almost certainly came though, from the other side of the Aegean Sea, from the middle part of the Asia Minor coast known as Ionia, near its border with the more northern part known as Aiolis. Even so, it is not impossible that they both participated in the same poetic occasions sometimes. The ancient Greeks certainly liked to believe that they did, and stories about a great 'Contest' between them grew up early, probably within a few generations of their own day. This sets up a kind of contest within the whole nature of poetry: the story-teller of glamorous champions versus the font of homely wisdom…
It was surely Hesiod himself who established the Muses, traditionally from Mount Olympos far to the north, on his local mountain, Helikon. He even seems to have coined, in his Theogony, their canonical nine names…
Hesiod performed his poetry then (or made out that he preformed) at a big public occasion which attracted visitors and competitors. Competition can be good, he claims elsewhere (W&D 25-6). So a picture begins to take shape of poets who travel, and whose venues include big public occasions where they can compete to win attention, prestige, and reward.
In W&D Hesiod casts himself as a grim old bugger, tough, without illusions, worn down by hard labour, pessimistic (174-177). But this does not mean that Hesiod's audience listened to him in order to get depressed. What does his poetry offer them, then? Explicitly: vivid wisdom, mythical and religiouy lore, and glorification of the gods, above all of Zeus. But there is an important passage in the Theogony which brings out a further, key reason for audiences to give time to this special form of discourse, poetry. Hesiod is talking of the behaviour and blessings of a good basileus (lord), and emphasizing the importance to him of the poet: (97-103).

Oliver Taplin

За упражнението в петък, 16 ноември - да се прочете Първа Питийска ода от Пиндар
(антология "Старогръцка лирика" - вж. http://marfuzii.net/Greek/index.php?section=10)


Библиография:

Хезиод. Теогония. Дела и дни. Превод Станка Недялкова. Народна култура, 1988.

Hesiod, the Homeric Hymns and Homerica
http://omacl.org/Hesiod/

Oliver Taplin. The spring of the Muses: Homer and related poetry. In: Oliver Taplin ed. Literature in the Greek World. Oxford UP, 2000-2001.