Елий Аристид. Към Рим, 15-18

І. Съдържание на откъса

Нека видим най-напред империята на персите, чийто цар беше получил прозвището "велик". Нека видим големината й; и също какво е произлязло от нейното съществуване, как персите употребиха придобитото и как се отнасяха към управляваните (15).
Каквото сега за вас е Атлантическото море, това беше за тях Средиземното. Йонийците и еолийците бяха в крайните области на империята му; а когато се опита да навлезе в Гърция, той, така нареченият господар на териториите от изгряващото до залязващото слънце се провали. Така че той ви отстъпва с половината от обитавания свят и при това със (Средиземното) море (16).
Но дори в тези граници той беше цар дотолкова, доколкото му позволяваха гърците (атиняните и спартанците). Навътре в сушата си беше цар, но дали ще бъде цар в крайморските области зависеше от други, както става когато децата си играят на царе и поданици. Доказателство за това са походите на Агезилай и на десетте хиляди, предвождани (в началото) от Клеарх (17).
И точно както казал Ойбарес (...) на Кир, когато той се оплаквал, че трябва да обикаля цялата империя, за да държи народите в подчинение: че щял царува като човек, който стъпва върху кожен чувал, пълен с въздух - където стъпи, кожата опира на земята, но останалите части пак се надигат. Така че персийските царе бяха подобни на номади и се различаваха от скитите само защото пътуваха в колесници, а не в обикновени каруци. Но се бояха да останат на едно място, защото не знаеха как да владеят цялата държава наведнъж: и затова се установяваха все на различни места - ту във Вавилон, ту в Суза, ту в Екбатана (18).


ІІ. Текстове, към които Елий вероятно препраща

1. И така, нека разгледаме империята на персите, която някога бе твърде прочута сред гърците... (15)

Полибий, Всеобща история, І,2
Персите за известно време придобиха голяма власт и господство, но колкото пъти се опитаха да прехвърлят пределите на Азия, излагаха на опасност не само властта си, но и самите себе си.

2. ...когато веднъж се опита да навлезе в Гърция, този цар на (земите или хората? които се простират или живеят?) от изгряващото до залязващото слънце получи (беше обект на) толкова голямо удивление, колкото голям беше неуспехът му (16)

Есхин, Срещу Ктезифонт, 132
Нима не стана така, че царят на персите, който прокопа Атон, който свърза (бреговете на) Хелеспонта, която искаше водата и земята на гърците, който се осмеляваше да пише в посланията си, че е господар на всички хора от изгряващото до залязващото слънце, сега се бори не за да бъде господар на други, а за собствения си живот (букв. - "за спасението на тялото си")?

3. "...(той беше) цар докато оставаше горе (навътре в сушата). Но когато слизаше обратно надолу, се нуждаеше от такива, които да му позволят да царства. Това показа и войската начело с Агезилай, а преди него онази на десетте хиляди с Клеарх: като първата дойде до Фригия така, все едно че минаваше през собствена територия, а другата достигна отвъд Ефрат, все едно, че вървеше през пустиня" (17).

Изократ, Панегирик, 145-148:
В тези времена (след смъртта на Кир) те (обитателите на Азия) воюваха толкова зле, че за онези, които имаха навик да хвалят храбростта на персите, вече не остана никакъв аргумент. Те бяха наели около шест хиляди гърци, и то без да ги изберат според някакви достойнства: напротив, това бяха хора, които в своите градове поради некадърността си не можеха дори да преживеят. Та същите тези не познаваха страната (в която бяха попаднали), бяха останали без съюзници и бяха предадени от онези, които тръгнаха от морето заедно с тях; а освен това бяха лишени и от стратега, с когото потеглиха. И все пак те бяха толкова по-слаби от тях, че царят, оказал се в безизходица и загубил доверие в своята армия, дръзна да арестува военачалниците на съюзната войска, с които беше в договорни отношения - (надявайки се,) че ако извърши това беззаконие ще внесе смут във войската; и предпочете по-скоро да извърши грях пред боговете, отколкото да се срещне с тях в открита битка...


ІІІ. Персия и гръко-персийските отношения според други автори

1. Могъществото на Персия и възпитанието на персийския монарх

Авторитетът на персийските царе е толкова голям, щото никой не проявява съмнение, че друг е баща на царя, а не самият цар. Затова жената на персийския цар е пазена само от страхопочитанието, коео излъчва. Когато се роди първородният син, който ще наследи властта, най-напред празнуват всички хора в царството на царя. И по-късно този ден продължава да се чества като празник, на който цяла Азия принася жертви в чест на рождението на царя... После у персите царското дете се отглежда не от някоя незначителна дойка, а от евнусите, които се ползват с най-добро име в царския двор...
Решиш ли да погледнеш богатството, разкоша, дрехите, шлейфовете, влачещи се по пода, парфюмите, огромните свити прислужници и изобщо изтънчеността на персите, ще се засрамиш, като осъзнаеш колко по-долу стоиш от тях...
Предполагам, че (майката на персийския цар, Ксерксовата жена Аместрис) би се учудила на какво се уповава този Алкивиад, канейки се да влезе в стълкновение с Артаксеркс и би казала, че той на нищо друго не би могъл да се уповава в това начинание, освен на старанието и ума си, тъй като това са единствените неща в Елада, които са от значение (или - заслужават внимание, Н.Г.)... Ако (обаче) отговорим (че се уповава): "На красотата, на едрия си ръст, на рода, на богатството и на качествата си", тя, Алкивиаде, ще ни помисли за луди, като сравни всичко това с нещата, които му съответстват в Персия (Платон, Алкивиад, 121с-123е).

2. Една сиракузанка в двора на персийския цар

Ти, Калироя, си имала щастието да бъдеш дарена с божествена красота, но кой знае какво величие и почит от нея не си видяла. Твоето име е славно и прочуто по цялата земя. Но и до днес не си намерила нито достоен съпруг, нито друг човек, който да те обича, а ти се паднаха двама най-обикновени мъже: единият - беден островитянин, а другият - царски роб. Какво величие, какъв блясък са ти дали те? Коя плодородна страна владееш? Колко скъпи дрехи и накити имаш? Кои градове управляваш? Колко роби ти се кланят? Обикновените жени във Вавилон имат повече слугини от теб. Но ти не си напълно изоставена, боговете се грижат за теб. Заради това те доведоха тук, намерили предлог в това дело, за да те зърне Великият цар. Ето ти и първата радостна вест: за царя бе удоволствие да те види. Аз му напомням за теб и те хваля пред него.
Това той изрично подчерта, защото всеки роб, когато разговаря с някого за своя господар, винаги намесва и себе си с надеждата да извлече и той полза от тази работа...
Но твоето щастие е именно в това, че в теб е влюбен вече не някакъв роб или бедняк, а Великият цар, който има власт да положи в краката ти целия Милет, цяла Йония и Сицилия и други още по-големи народи. Принеси жертви на боговете, радвай се на своето благоденствие и се постарай да му се харесаш още повече, а когато станеш богата, си спомняй за мен...
И тя избяга, а евнухът остана със зяпнала уста. Израсъл сред тирания и произвол, той не мислеше, че има нещо невъзможно не само за царя, но дори и за него самия... (Херей и Калироя, VІ,5)


IV. Съвременни учени за гръко-персийските отношения


Библиография:

Платон. Алкивиад. Превод Б. Богданов. В: Платон. Диалози. Т.1. "Наука и изкуство", 1979.
Полибий. Всеобща история. Превод Валерий Русинов. “Рал Колобър”, 2001.
Харитон. Херей и Калироя. Превод Добриела Котова. В: Два любовни романа. "Наука и изкуство", 1990.