"- Нека пак да разкажем
„Илиада“ и „Одисея“, но този път кратко – наистина, само с по няколко
изречения. Но има и още нещо: да разказваме без имена. Това упражнение е много полезно, когато
човек се занимава със сюжетно произведение, тоест художествен разказ за
действие. Кой иска?
- Добре, аз ще разкажа. Само кажете коя от двете.
- „Одисея“, защото си я спомняме
по-добре, с нея завършихме.
- Добре. Един младеж, царски син, живее с майка си, а в
дома им са се събрали група мъже, които настояват тя да се омъжи за един от
тях. Предполага се, че баща му е загинал, тоест изчезнал е безследно, но това не
е сигурно. Младежът тръгва да научи нещо за него, като по пътя е придружаван от
помощници – една богиня и няколко мъже. Узнава, че баща му най-вероятно е жив и
се завръща благополучно, макар че някои от женихите се опитват да го убият.
През това време бащата, който все пак е главният герой на поемата, потегля от
острова на една богиня, при която е живял няколко години, и пристига на друг
остров, където семейството на местния цар го посреща гостоприемно. Там разказва
за приключенията си, някои от които са необикновени. Домакините го изслушват и го изпращат със
свой кораб до острова му и с много подаръци. Там той среща сина си, връщат се
инкогнито у дома – тоест, бащата е инкогнито – и там влизат в битка с
кандидатите за ръката на царицата и ги избиват. После се договарят с роднините
им за мир и всичко завършва благополучно за семейството.
- Идеално – казах аз. – По-добре и аз не
бих могъл да го разкажа. Сега „Илиада“.
- Някъде се води война: една армия, съставена от няколко съюзени войски, обсажда
град. Главнокомандващият армията, по време
на някакъв грабеж на населено място в околността, отвлича дъщерята на местния
жрец на Аполон. А имена на богове разрешени ли са?
- Само при крайна необходимост.
- Значи не. Добре, продължавам. Жрецът
се оплаква на божеството, то изпраща болест във войската, много хора измират. Един от участващите в похода царе, забележителен воин, предлага да се допитат
до гадател за ставащото и гадателят съобщава причината. Главнокомандващият разбира, че трябва да върне
жената, но за да запази честта си, нарежда да му доведат друга, и то не коя да
е, а точно тази, която е отвлякъл свикалият съвета. Воинът изпада в ярост, че
му взимат наложницата – не толкова заради нея, колкото заради унижението - и напуска
армията. Но не си заминава съвсем, а моли боговете да нанесат поражение на
доскорошните му съюзници. Така и става. Съюзната армия започва да се огъва под атаките на обсадените и е застрашена от унищожение. Тогава най-добрият приятел на сърдития воин влиза в боя, бие се храбро и
загива. Воинът изпада в отчаяние от загубата на приятеля (за която впрочем сам е
виновен, това е трагичното, както казвахме), решава да отмъсти на
враговете и се връща в армията. Започва голяма битка; воинът и предводителят на обсажданите, който именно е
убил приятеля му, влизат в единоборство и воинът побеждава. След това започва да издевателства над трупа на загиналия, но боговете го
предупреждават да престане и той го връща на близките му, които го погребват
- Не е лошо - казах. - Малко комедийно
звучи на моменти, но като цяло е така..."
No comments:
Post a Comment