за Хезиод

"- А за самия Хезиод няма ли да кажем нещо? Нали с Омир процедирахме така: първо кой е, откъде знаем за него, дали е автор на това, на което е автор или не, и прочее.

- Вярно – казах. – Добре, ще разкажа накратко. За Хезиод се знае доста, главно от „Дела и дни“. Родът му бил от Мала Азия, от Куме. Баща му се занимавал с морско дело, бил превозвач или търговец, но работата му не вървяла и се преместил в Беотия, където явно станал земеделец – в градчето Аскра. Не изглежда да е бил богат. Имал двама сина, Хезиод и Перс, между които възникнал спор за наследството; и Хезиод споделя, че загубил част от дела си и то несправедливо, защото Перс завел дело за преразпределение и го спечелил, като подкупил съдиите. Сигурно се е занимавал със земеделие, бил е пастир и покрай това съчинил немалко поеми, както изглежда от традицията. От тях са запазени тези двете, като „Теогония“ била спорна през античността. Иначе има един сравнително дълъг фрагмент от „Щита на Херакъл“ - описание на Херакловия щит, подобно на това за щита на Ахил от „Илиада“. И „Каталог на жените“, който не е запазен, и някои други заглавия се споменават.[ii] Бил участвал в музическо състезание на Евбея, в Халкида и спечелил награда – триножник, както казва в „Дела и дни“. Павзаний споменава за този триножник – били му го показали в Беотия, в някакъв храм. Има предание за смъртта му, че са го убили поради подозрение за връзка с жена – младо момиче, в чийто дом бил на гости и братята й го убили. После те самите загинали при инциденти, явно като възмездие за престъплението; тъй като се приема, че Хезиод нямал вина. Тази история се споменава у Тукидид. Това е известно за Хезиод, тоест знае се повече, отколкото за Омир.

- А датировката?

- Винаги са ги смятали за съвременници, или че единият е по-възрастен от другия, но няма единодушие. И как да има, това са само предположения. Но е древен, по-ранен от следващите, така че има основание да го поставим в Омировата епоха. Още Херодот ги смята за съвременници. Има един текст, озаглавен „състезание на Омир и Хезиод“, но той не е по-автентичен от Псевдохеродотовата биография на Омир. Така че да видим „Дела и дни“."  

(Старогръцката литература. Диалог)

---

[ii] „Съществува и друго мнение, твърде различно от първото, че Хезиод е написал много поеми; една за жените, наречена „Велики Евои”, „Теогонията“, поемата, посветена на прорицателя Меламп, тази за слизането в Хадес на Тезей и Пиритой, препоръките на Хирон за обучението на Ахил, както и други поеми, освен „Дела и дни”. Същите тези беотийци казват, че Хезиод научил прорицателското изкуство от акарнанците, и съществува една поема, наречена „Мантика”, която лично съм чел, както и тълкувания на поличби“ (Павзаний ІХ, 32; В. Русинов, 2005).