"- Сега за островите. Там кои са известните поети?
- Първо Лесбос. Там
са, разбира се, Алкей и Сафо; освен тях се знае и за Арион, който бил създател
на дитирамба. За Сафо има сякаш повече легенди,
отколкото сигурни сведения. Но все пак за нея се знае повече,
отколкото за Омир. Била е от Ерес, това е един град в западната половина на
острова. В „Суда“ пише, че била омъжена за някакъв богаташ от Андрос и имала от
него една дъщеря. За други събития от биографията й не знаем, освен легендата,
че се била хвърлила от Левкадската скала – защото била влюбена в някой си
Фаон.
- И защо точно оттам? Ако човек иска да се самоубие, може да го направи навсякъде, защо да пътува
на другия край на света… тоест, на техния си свят.
- Защото се е смятало, че ако скочиш
оттам, ще те обикнат. Или ако не, поне ще ти мине, няма
да страдаш повече. Разказвало се е, че там седял Зевс, когато му била мъчно за Хера, и Афродита,
когато тъгувала за Адонис – всъщност
той бил умрял вече, но тя отишла там, защото скалата лекувала
любовта.
- Овидий пише за тези неща в
„Метаморфози“, също и в писмото на Сафо до Фаон – казах. – Но исках да кажа, че
за живота й се знаят съвсем малко събития. Иначе е известно, че е имала
приятелки, на които е посвещавала стихове, това се вижда от фрагментите. Трябва
да са били едно женско общество, посветило се на приятелството и изкуствата, или
нещо като училище за млади момичета, които искат да придобият светска култура. Не е
известно в Атина да е имало такова нещо, нито другаде, макар че са известни
имена и на други поетеси - има две
тиванки, от времето на Пиндар. Но Сафо е станала популярна с това, че е
първата, която е създала женско общество, и то за свободни изкуства, което е
същото като философското общество при мъжете. Затова правят аналогия между нея
и Сократ: каквото е бил Сократ за своите приятели, това е била тя за
приятелките си.
- А нейните стихове са много хубави. Личи си, че е имала голям талант. Аз, разбира се, съм ги чела
само в превод.
- Наистина са много смели, говори се недвусмислено за любовното
чувство, често се обръща към жени, има образи, отпращащи към плътските
отношения. Това е лирика във висш смисъл, монолог-изповед на интимни
преживявания, както казахме преди малко. Може да се каже, че Сафо, заедно с
Алкей, е дала образеца за цялата по-нататъшна лирическа поезия. Иначе това,
което прави тя, се е наричало най-общо мелика – не е нито ямб, нито елегия. На
тези трите се дели античната лирика, що се отнася до стихотворния размер.
- На мен пък ми е интересен Арион. Май и той е бил от Ерес.
- За него не знам, но Теофраст е бил
оттам със сигурност.
- Лесбос е богат на творци и учени –
казах. – За Арион наистина би било интересно да се знае повече от това, което
разказва Херодот – че е създал дитирамба, пътувал до Тарент, а на връщане
попаднал на лоши спътници, които го хвърлили в морето и там го спасил делфин.
Но май това е всичко.
- Тогава да продължим с Алкей. Той е запазен също толкова слабо, колкото и Сафо.
- Да. Някой иска ли да каже нещо за
него?
- Има хубави стихове за зимата и виното. При това е бил
свободолюбив, сражавал се е с тираните на Лесбос.
- Аз съм запомнил един стих от него. Той гласи: „Да се напием днес до безсъзнание, защото мъртъв е
тиранинът Мюрсил…“ - нещо такова беше.
- По повод на такива стихове Дионисий
Халикарнаски казва, че Алкей прилича повече на политически оратор, отколкото на
поет. Но както и да е, да продължим към другите острови.
- За Архилох имаше някаква история с
годеницата му.
- Да, тя е всеизвестна. Архилох се сгодил за едно момиче на име Необула. Това е един от първите случаи
в литературата, когато се споменава исторически достоверно лице, тоест такова,
с което авторът лично се е познавал. Може би първата европейска жена, за която
знаем нещо. После годежът бил развален по вина на баща й и братята й. Архилох
ги обсипал с подигравателни стихове, историята се разчула и те се самоубили от
срам – за роднините става дума. [i] А какво е станало с момичето, това е
неизвестно. Та той е ямбограф и може би заради
него се смята, че ямбът е размер на сатиричната и подигравателна поезия, или
по-точно стихоплетство. Защото подигравките спрямо някое определено лице не
могат да се смятат за поезия, те са си вид публицистика, фейлетон. В
„Суда“ пише, че често си служел с неприлични думи в
произведенията си, но иначе бил отличен поет и когато убиецът му отишъл в Делфи
да се допита за нещо, жрицата не го приела – защото е убил поет.[iii]
Излиза, че ямбографите са предшественици на комическите поети, точно както казва
Аристотел: че онези, които били склонни да изобразяват по-недостойни характери,
в началото пишели „оскърбления“ в ямби, а след като се появил драматическият
вид и театърът, станали комедиографи. Архилох и към себе си се отнася иронично, не се представя за голям герой.
Известен е онзи стих, в който казва, че по време на една битка с траките захвърлил
щита си и избягал.[v]
- Тук има одисеевски елемент. Защото Одисей е храбър не винаги, а само когато е необходимо. Но в
трудна ситуация не се срамува да се престори на друг, да се скрие или избяга.
За разлика от Ахил.
- Вярно – казах. – Наистина във фигурата
на Одисей има нещо негероическо, понякога комическо. Той е „многообразен“. Така
че и автор като Архилох би могъл да каже, че не прави нищо ново, а просто
следва Омир."
(Старогръцката литература. Диалог)
[i] Хораций за
влиянието му както върху други гръцки лирици, така и върху него самия: „На
Лациум пръв аз показах пароски ямби. Размера и огъня на Архилоха следвах, не мисли и думи, които Ликамб покосиха. В стъпката на Архилох
енергична Сафо стих настройва, също Алкей, но е той по строеж и по същност
различен, нищо, че пак се опитва да черни със стихове тъста.“ (Събрани творби.
Писма І, 19; Г. Батаклиев, 1992)
[iii] „Ако бъдат
премахнати грозните и груби думи, както се изтрива петно, в други отношения като поет Архилох е
много добър. Питиецът [Аполон] съжалявал за смъртта му,
случила се по време на война. И когато онзи, който го убил, дошъл и изрекъл
желанията, които имал, Пития му отказала отговор като на омърсен от убийство“
(Суда).
[v] Някои източници
поставят разцвета му към 680 пр. Хр. Стиховете му са запазени главно в Атеней и Стобей, а някои и на
папирус. Плутарх говори за неговите нововъведения в метриката и музикалния
съпровод (За муз., 28).
No comments:
Post a Comment